Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1914_12_07 Учителитѣ

Неделни беседи София

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 hristo

hristo

    Administrator

  • Administrators
  • 304 Мнения:

Публикувано 21 юни 2014 - 06:20

От книгата Дѫновъ. "Духътъ и плътьта". Сила и Животъ II серия. Бесѣди, държани отъ Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки).
Втора серия. София, Царска Придворна Печатница, 1917.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


СИЛА и ЖИВОТЪ


БЕСѢДИ

ДЪРЖАНИ ОТЪ ДѪНОВЪ

(ПО СТЕНОГРАФСКИ БѢЛѢЖКИ)


image001.png


ВТОРА СЕРИЯ.


image001.png


V.

УЧИТЕЛИТѢ.


image003.png


София — 1915


Учителитѣ.

 

„Но вие не се наричайте
учители, защото единъ е вашиятъ
учитель — Христосъ; всинца вие
сте братя“.
Ев. Матея. 23: 8



Христосъ схваща тия думи малко по-другояче, отколкото обществото. Отъ чисто органическо гледище свѣтътъ има нѣколко института, които сѫ божествени, напр., бащата и майката, домътъ. Тѣ сѫ първитѣ институти на земята: по-благородно и по-свѣтло учрѣждение отъ дома нѣма, и по-високо отъ званието на баща и майка пакъ нѣма. Истина, има много бащи и майки на земята, но тѣ сѫ въ сѫщность пастроци и мащехи. По отношение на органическия свѣтъ бащата и майката играятъ важна роль: тѣ съ кръвьта си прѣдаватъ на дѣцата си качествата на своитѣ души. Възпитанието на дѣцата се обуславя отъ качествата, които майката влага въ дѣтето още въ крѣхката му възрасть.Подъ думата «кръвь» подразбирамъ не обикновената кръвь, а оная кръвь, която въ всички случки на живота остава неизмѣнна, една и сѫща. Нѣма да се спирамъ сега да обяснявамъ разликата между тази двояка кръвь; едно само мога да кажа — че тя не е оная прѣходна измѣняема кръвь, но другата, която, като есенция розово масло, излиза надъ розовата вода и която собствено има сѫщинска цѣна. Благороднитѣ зародиши, които майката влага въ кръвьта на дѣтето, сѫ цѣнна есенция, която отсетнѣ се разлива и разнася благоуханно у окрѫжаващитѣ това вечъ порасло дѣте. Отподирѣ нищо не може да се вложи и посѣе въ човѣка. Туй, което съврѣменнитѣ хора наричатъ «възпитание», то е просто дресиране. При майчиното възпитание процесътъ е въ корена; тамъ той образува и видоизмѣня ума и сърцето; при дресирането имате само една външна полировка. Може да дресирате маймума, може да дресирате гълѫбъ, но, щомъ пакъ ги поставите въ естественото имъ положение, тѣ ще заживѣятъ първия си животъ. Въ американскитѣ Съединени-щати сѫ правили опити: правителството е отпущало грамадни суми за възпитанието на мѣстнитѣ индийци; нѣкои отъ тѣзи индийци сѫ свършили разни колегии и университети но, върнатъ ли се при своя народъ, забравятъ това, що сѫ учили, и пакъ подивяватъ. Само ако нѣкой отъ тѣхъ се обърне и усвои коренно християнството, въ него става промѣна.

Такова е положението на учителя по отношение на духовния животъ. Да бѫдешъ учитель, то значи да родишъ нѣкого. Христосъ не казва: «Не учителствувай», но: «Не вземай званието учитель», званието на болна майка, защото такава майка какво дѣте ще роди, освѣнъ хилаво? Ако майката има извѣстни органически умствени и душевни слабости, дѣтето не ще прави изключение. Съврѣменниятъ учитель може ли да научи ученицитѣ си, напр., какъ се съединява кислородътъ съ водорода, когато самъ не разбира свойствата на тия елементи? Той може да прави опити, обаче тия елементи не му се подчиняватъ, защото той още не е тѣхенъ господарь. Другъ може да учи за въртѣнето на тѣлата горѣ въ пространството, но попитайте го да ви опрѣдѣли математически съ единъ метъръ, а не съ стотини хиляди метра или километра обикалянето на тия тѣла около слънцето, не ще може да ги установи точно. И азъ мога да правя такива изчисления, но тѣ не ще бѫдатъ точни. Да бѫде разницата с нѣколко сантиметра или милиметра, разбирамъ, но съ нѣколко километра и стотини хиляди километра, това не разбирамъ. Това сѫ вече хипотези, прѣдположения. Вие често се спирате и казвате: «Защо нѣкои нѣща не се случиха така и така?» Ако вие правите погрѣшни изчисления, кой ви е кривъ? Въ живота всинца грѣшатъ. Вие искате да строите кѫща; ще повикате архитектъ, да ви направи плана и изчисленията за количеството на потрѣбнитѣ камъни, дървета, желѣза, гвоздеи, пѣсъкъ, варь и т. н.; ще купите тия материяли; обаче, ако не направите необходимитѣ точни съчетания, вашата постройка ще се събори, и вие ще пострадате подъ нейнитѣ развалини.

Ще обясня моята мисъль съ единъ анекдотъ изъ българския животъ. Това се е случило нѣщо около 40—50-тѣ години. Нѣкой българинъ изъ южната часть на Балканския-полуостровъ, татъкъ кѫдѣ Солунъ, ходилъ съ баща си да работи градинарство; станалъ 20 години и нищо не спечелилъ отъ него; дотегнала му мотиката, и рекълъ да подири нѣкой другъ по-доходен нему занаятъ; настанява се по едно врѣме на работа у единъ абаджия и казва си: «Ето лесенъ занаятъ: ще седя и прибадамъ». Слѣдъ една седмица идва въ дюкяна единъ турски бей, вика господаря му да вземе аршина и ножицитѣ да му скрои гащи отъ сукно, и ей такива - бирбучуклия; обаче, господарьтъ не билъ разположенъ и праща чирака, който вече училъ една седмица, като му казва: «Иди, азъ ще дойда подиръ тебе». Чиракътъ отива съ бея, чакалъ часъ, два, майсторътъ не идва. Тогава беятъ се обърналъ къмъ чирака: «Както те виждамъ, ти си голѣмъ, трѣбва да знаешъ занаята; може ли да ми скроишъ гащи?» Калфата отговаря «Мога». Беятъ изважда единъ голѣмъ топъ сукно и казва: «Искамъ да ми скроишъ гащи бирбучуклия». Захваща чиракътъ, крои отъ тукъ, отъ тамъ; вижда беятъ, че това, което чиракътъ крои, не прилича на бирбучуклия гащи и му казва: «Гащи не станаха, скрой ми поне една салтамарка». Чиракътъ захваща отъ тукъ, отъ тамъ, мѣри, крои; турчинътъ гледа, че и салтамарка не става; «Ще ми скроишъ баре една тютюнева кисия и, ако не я скроишъ, ще те набия», рекълъ най-послѣ. Та и отъ васъ мнозина едва сѫ седѣли една седмица при майсторъ, взематъ ножицитѣ и аршина, като този българинъ, и сѫ готови да кроятъ — учители да бѫдатъ. Христосъ казва: «Не бивайте такива учители». За да бѫде нѣкой учитель, трѣбва да има положително знание, само единъ начинъ на разбиране, да нѣма изключения. Съ едно срѣдство да лѣкувате и сѫщеврѣменно съ него да убивате, това не значи, че имате положително знание. Ако съ единъ ножъ вие правите операция, изрѣзвате на човѣка болното месо и съ сѫщия инструментъ му прѣрѣзвате гръцмуля, не може да кажете, че на мѣсто сте употрѣбили вашия ножъ; то е вече вършене на прѣстѫпление. Ама нѣкои ще рекатъ: «Ние не сме направили такова нѣщо». О, колко учители зная, които сѫ прѣрѣзали гръцмуля на своитѣ ученици; на колцина тѣ сѫ отрѣзали и краката, рѫцѣтѣ, ушитѣ! — въ морално отношение разбирамъ. Господь не е поставилъ тѣзи хора за учители, тѣ сѫ самозвани такива. Въ всѣка църква има такива учители, които сѫ седѣли като споменатия българинъ, само една седмица въ училището и сѫ тръгнали да проповѣдватъ.

Сега, какво трѣбва да подразбирате подъ думата «учитель»? Тази дума има отношение къмъ чисто духовния свѣтъ. Не е учителствуване да учишъ хората, какъ да градятъ църкви, какъ да посѣватъ цвѣтя, зеле; това не е учителствуване. Доброто учителствуване подразбира единъ актъ на висше самосъзнание — трѣбва да се извърши единъ чисто духовенъ процесъ, между учителя и ученика трѣбва да има едно пълно съзнание върху задачата, която има да изпълнятъ, да сѫществува една обмѣна, каквато сѫществува между майката и отгледваното отъ нея дѣте; учительтъ да прѣдаде извѣстни истини, и ученикътъ да ги използува както трѣбва. Ще ви приведа за обяснение другъ примѣръ. Разправятъ за единъ англичанинъ, ходилъ на ловъ въ Индия, че, когато завивалъ по една пѫтека, усѣтилъ единъ силенъ ударъ на лѣвата рѫка, ударъ нанесенъ отъ една тигрица. Тя се задоволила само да му счупи лѣвата рѫка, за да не стрѣля съ пушката, която била окачена на дѣсната. Задига го и го отнася въ лѣговището си при своитѣ малки 3—4 тигърчета; слага го, натиска му главата и му казва: «Ще кротувашъ, защото ще обучавамъ малкитѣ си». Кара тигърчетата да се опитватъ да го давятъ; тѣ обикалятъ наоколо му, но ги е страхъ да се приближатъ. Ловецътъ по едно врѣме рекълъ да повдигне главата си, да види какво става; но тигрицата пакъ му натиснала главата и повторила: «Казахъ ти да кротувашъ: уча малкитѣ си». Та, както виждате, и тигрицата била учителка. Ловецътъ се избавилъ по нѣкакъвъ начинъ, но казвалъ, че най-тежко му било, когато му натискали главата, за да могатъ да го давятъ малкитѣ. Да събаря всѣки може. Учителствуването, обаче, разбира човѣкъ, който може да научи да се гради въ ума и сърцето, който разбира дълбокия смисълъ на елементитѣ, които могатъ да обновяватъ, да съградятъ ново духовно жилище, духовно тѣло, съ което, както казва Писанието, единъ день ще възкръснете. Господь чака да се съгради това тѣло.

Какъ се раждатъ дѣца? Тѣ, за да живѣятъ, трѣбва да се родятъ на деветия мѣсецъ, въ извѣстни случаи — на седмия мѣсецъ, но никакъ не произволно — който мѣсецъ иска родительтъ. Такъвъ е законътъ — трѣбва да се изпълни деветмѣсечниятъ периодъ, необходимъ за сформиране на тѣлото. И какъ започва сформирането му? Най-първо се образуватъ крайнитѣ удове — краката, рѫцѣтѣ, че послѣ мозъкътъ, стомахътъ и най-послѣ бѣлитѣ дробове, и, щомъ се образуватъ послѣднитѣ, започва се дишането и слѣдъ това, ако не се роди, дѣтето може да умре. Значи, природата не създава най-първо бѣлитѣ дробове, а крайнитѣ съчленения — краката и рѫцѣтѣ. По сѫщия начинъ се сформирватъ у васъ висшитѣ работи. Човѣшкиятъ духъ въ утробата на майката сѫщо учи; той не седи въ спяще състояние, а взема участие съ духа на майката, двамата работятъ, за да създадатъ тѣлото. По сѫщия законъ ученикътъ и учительтъ трѣбва да работятъ едноврѣменно двама съ помощьта на духа. Затова казва Христосъ: «Единъ е вашиятъ учитель». И защо хората обичатъ Христа? Защото Той е далъ нѣщо на свѣта — «Дадохъ животъ на онѣзи, които го нѣматъ, за да иматъ този животъ прѣизобилно». Искате да станете учители, ще ви попитамъ: какво сте готови да дадете на оногова, когото искате да учите? Ако нѣкого сте учили, и слѣдъ това той е станалъ по-лошъ, азъ разбирамъ, че на нищо не сте го научили. Въ съврѣменнитѣ християни и въ църквитѣ владѣе голѣма слабость да учителствуватъ. Не е лошъ самъ по себе си този стремежъ, но трѣбва да се знаятъ законитѣ на учителствуването. Обикновенитѣ закони изискватъ отъ учителитѣ извѣстенъ цензъ, извѣстенъ изпитъ прѣдъ комисия, и слѣдъ туй излиза заповѣдь за назначение, сир.за официално встѫпване въ длъжность; и въ духовния свѣтъ е сѫщото — човѣкъ трѣбва да чака, докато Божествениятъ Духъ го осѣни и упѫти. Онзи, който не е осѣненъ отъ Духъ Божи, нѣма право да учителствува, защото ще прѣстѫпи Божествения законъ. Когато схванемъ дълбокия смисълъ на тия Христови думи, които иматъ вѫтрѣшенъ и външенъ изразъ (сега азъ говоря за вѫтрѣшното християнство — за онова, което може да ни свърже съ всички области на невидимия свѣтъ), тогава ще разберемъ смисъла на учителствуването. Искашъ да бѫдешъ учитель, питамъ те: кѫдѣ си училъ, кое училище си свършилъ? — «Ама азъ съмъ челъ библията, зная евангелието». — Не е достатъчно. — «Ама зная Християнската вѣра». — Не е достатъчно. — «Ама азъ съмъ отъ еди-коя църква». — Ти училъ ли си на Небето — въ онова висше заведение, дѣто се учатъ ангелитѣ? Разбирашъ ли вѫтрѣшнитѣ закони на природата — какъ е устроенъ човѣкътъ, неговиятъ умъ и неговото сърце, какво е отношението на неговата душа къмъ неговия духъ? — «Челъ съмъ за тия работи». — Какво? — «Душата тукъ е едно понятие отвлѣчено, една идея на съчетание». — Отъ какво е съчетана? Човѣшкиятъ умъ билъ съчетание на способности; ами какъ се съчетаватъ тия нѣща? Мисли, че знае нѣщо. Не е такова съчетание, приятелю. То е дѣйствително съчетание, но не на отдѣлни части. И поради тази тъмнота, която имаме, ние говоримъ тъй неразбрано за ума и сърцето, безъ да знаемъ да кажемъ, на кое мѣсто е сърцето. То има три мѣста, едного — физическото — вие знаете кѫдѣ е; но кѫдѣ е сърцето на вашитѣ чувства и на вашия умъ? Срѣщате единъ човѣкъ и казвате, че е лошъ; защо е лошъ? Прѣди години единъ биволъ въ Америка полудѣлъ формено и изпоплашилъ всички хора наоколо; помислили да го убиятъ, обаче, намѣрило се едно момче, което чело мислитѣ на животнитѣ, то турило рѫка на главата на бивола и го попитало: «Какво ти е»? — «На задната часть на крака ми е влѣзълъ трънъ, той ме мѫчи». Извадили тръна отъ крака му и биволътъ се укротилъ. Единъ день вие сѫщо пощурѣвате, седнатъ хората да ви поливатъ съ вода; казвамъ: на задната часть на крака ви има трънъ, извадете го и работата ще се свърши, никакви маркучи не трѣбватъ. Учени хора, професори, доктори колко сѫ смѣшни, когато разправятъ, какъ се е поврѣдилъ умътъ на човѣка и опрѣдѣлятъ диагнозата — «има такава и такава зараза, трѣбва да се направи операция». Азъ не виждамъ нищо друго, освѣнъ малко сгорещяване на мозъка. Прѣди 4—5 мѣсеца дойдоха да ми кажатъ, че синътъ на единъ лѣкарь заболѣлъ първо отъ хрема, която отсетнѣ се усложнила, и най-послѣ лѣкарьтъ констатиралъ, че имало нагнояване на мозъка и че трѣбва да се направи операция. Казахъ: «Не трѣбва никаква операция, 99 на сто дѣтето ще умре,ако му направите операция, инакъ ще се излѣкува». Отиватъ, направятъ операция и синътъ умира. Операцията, разбира се, за лѣкаритѣ бѣ «сполучлива». Казвамъ, че и въ духовно отношение хората правятъ операции — изрѣзватъ извѣстни части, за да се излѣкуватъ; но това не е лѣкуване. Съврѣменнитѣ хора казватъ, че, за да се поправи нѣкой, трѣбва да бѫде нахоканъ: «Ти си вагабонтинъ, крадецъ, такъвъ, онакъвъ»; не трѣбва да се бие, както по-рано; мислите ли, че съ тия ваши звуци, които ще влѣзатъ въ ухото му, вие ще го промѣните? Ни най-малко. Законътъ е другъ — за да възпитате другиго, първо трѣбва да възпитате себе си. Лошъ ли си, всички наоколо ти сѫ лоши. Една майка, която зачене и почне да се нервира и злослови, азъ мога да ѝ прѣдскажа послѣдствията и да опиша напълно характера и сѫдбата на младенеца, какво ще стане въ бѫдеще съ него. Майка, която се нервира, не бива да мисли, че дѣтето, което ще роди, ще бѫде светия, да я гледа на старини; то единъ день ще си отмъсти и ще ѝ рече: «По-добрѣ би било да не си ме раждала». Сѫщо тъй и ученикътъ ще каже на учителя: «По-добрѣ да не си ме училъ». Учитель въ пълния смисълъ на думата трѣбва да бѫде чистъ, като кристална вода, образецъ въ всичко; въ него не трѣбва да има нито сѣнка отъ колѣбание, двоумѣние и невѣрие. Христосъ, като дава това указание, иска да ни посочи голѣмата опасность, на която се излагаме, и голѣмата отговорность, която поемаме прѣдъ Него за осакатяването на нѣкои души. Всѣка майка, всѣки учитель, които не знаятъ да възпитаватъ, ще бѫдатъ наказани.

Сега, възгледитѣ, които съврѣменнитѣ хора иматъ за Божиитѣ закони, за Небето, за ангелитѣ, сѫ смѫтни и погрѣшни; тѣ нѣматъ нѣкаква прѣдстава за тия закони и за Небето. Небето, на първо мѣсто, е организирано твърдѣ умно и знае какво прави, а между ангелитѣ и човѣцитѣ има извѣстни съотношения тъй, както между насъ и растенията и животнитѣ. Понеже не знаемъ какъ да възпитаваме, ние стоварваме съ нашия остенъ и съ нашата тояга 40—50 удара върху животното, съ което оремъ нивата, и съ това мислимъ, че изпълняваме своя дългъ. Господь казва: «Тебе нѣкой день ще те науча какъ се управляватъ волове и какъ се оре нива». Нѣкои мислятъ, че Господь не може да деградира, не може да повръща хората назадъ. Ако Той е прѣвърналъ нѣкои ангели на змии и на животни съ рога, може да направи да ви израстатъ и копита. Той може да ви прѣвърне и на ангели и на дяволи; може да измѣни и вашата форма. И понеже въ свѣта сѫ важни формитѣ — тѣ регулирватъ нашия животъ — ние трѣбва да обърнемъ особено внимание на тѣхъ. Ако азъ ви съградя една нехигиенична кѫща, не оставя никакъвъ прозорецъ на южната страна, а оставя такива само на сѣверната страна, и при това я съградя дълбоко въ земята, вие, слѣдъ като живѣете въ нея 6—7 години, знаете ли какъ ще се почувствувате? По нѣколко лѣкари ще започнатъ да влизатъ и излизатъ отъ кѫщата ви. Сѫщо и ония учители, които ви казватъ, че не трѣбва да имате прозорци къмъ духовния свѣтъ, сѫ първокласни лъжци. Тамъ е слънцето на живота. Азъ бихъ даже казалъ, че и покривитѣ ви трѣбва да бѫдатъ стъклени, за да ви огрѣва отгорѣ слънцето. Ако вие имате така направени свѣтли кѫщи, вашитѣ форми ще бѫдатъ видоизмѣнени, и вие ще станете много красиви. Върху това, което ви проповѣдвамъ, мога да направя, па и вие можете да направите, опитъ, и въ 4—5 години ще видите, какви ще бѫдатъ резултатитѣ. Азъ не уча, че трѣбва да бѣгате отъ живота. Този свѣтъ, споредъ моето схващане, е много добъръ, и хората сѫ много добри, само намирамъ, че въ петата на крака иматъ по единъ трънъ. Че това е тъй, апостолъ Павелъ го казва и моли Бога да му извади тръна. Този трънъ може да бѫде и на друго мѣсто, но повечето бива на петата на крака, понеже съ краката сме приковани къмъ този свѣтъ. Трѣбва да научимъ да изваждаме този трънъ научно, защото християнството, по моето схващане, е дълбока наука. Една мома иска да се ожени за единъ момъкъ; гледа го красивъ, приличенъ човѣкъ; пита: „Може ли да ме храни“. — „Получава 4—500 лева мѣсечно“. — „А, може. Какво е свършилъ“. — „Еди-какво“. — „Хубаво“. Ама тия нѣща не сѫ още сѫществени: този мѫжъ утрѣ може да бѫде уволненъ и тия 4—500 лева доходъ да изчезнатъ; ако жената разбира, тя трѣбва да пита и да наблюдава за сърцето и ума му, да бѫде ясновидка, да влѣзе въ неговата кѫща, да обиколи неговитѣ стаи, неговата библиотека, книгитѣ какъ сѫ наредени, да навиди неговата готварница, неговата градина, да посѣти градината на неговата любовь, на неговото милосърдие, на неговата справедливость, какви цвѣтя е посадилъ; да обходи и да види, какъ е наредено, и, ако всичко е въ изправность, може да каже: „Вижъ, оженвамъ се за този мѫжъ“ — то е истинска женидба. Сѫщото трѣбва да направи и мѫжътъ. Мнозина искатъ да размѣнятъ положението си, развиватъ въпроса, кой да бѫде мѫжъ и кой да бѫде жена, защо Богъ е направилъ мѫжа така, а жената инакъ. Какво лошо отъ това? Едно врѣме и женитѣ и мѫжетѣ сѫ раждали, но отсетнѣ мѫжътъ е изгубилъ способностьта да ражда и остана жената да върши това. Библията казва: «Авраамъ роди Исаака», а не казва, че Сара е родила. Когато мѫжътъ е раждалъ, свѣтътъ е билъ въ отлично положение, а когато той прѣстана да ражда, свѣтътъ се развали. Мѫжътъ трѣбва да роди — да бѫде добъръ учитель. Майката може да роди дѣте, тя може да вложи въ душата му всички благородни качества, но, ако учительтъ не умѣе да култивира тия благородни качества, нищо добро нѣма да излѣзе; значи, иска се учительтъ да ражда. Учительтъ не трѣбва да прилича на онзи попъ, който, като не билъ въ нормално състояние, при кръщаване на дѣцата, подържалъ едно дѣте въ купеля повечко врѣме, и то умрѣло, а той казалъ: «Дайте друго: това не можа да се кръсти». Когато кръщавате, като учители, вашиятъ умъ трѣбва да бѫде на мѣстото си. Туй кръщение подразбира да внесете въ дѣтето, което учите, Божествения Духъ. Свещеникътъ, като учитель, трѣбва да знае Божественитѣ закони. «Ама така писала църквата». Да окѫпешъ дѣтето въ вода, това не е кръщение. Съврѣменнитѣ попове, учители и сѫдии сѫ професионалисти, работятъ за пари, за 300—500 или 1.000 лева, които имъ плащатъ. Въ Америка имъ плащатъ повече — 3.000 долара, сир. 15.000 лева. Споредъ схващане на истинското Христово учение, тѣ не сѫ служители на Бога, а обикновени работници. Първото нѣщо, което трѣбва да направи духовниятъ учитель, то е да разкрие на ученика невидимия свѣтъ, както майката, кога го зачене, казва на дѣтето: «Почакай деветь мѣсеца, ще те въведа въ новъ за тебе свѣтъ и ще ти покажа чудесата му; сега не бива да мърдашъ и скачашъ». Слѣдъ деветь мѣсеца, като роди дѣтето, тя му става първата учителка, а други учители ще подематъ отсетнѣ възпитанието на дѣтето оттамъ, докѫдѣто е дошла майката. Тя напуща своята работа, понеже дѣтето влиза въ нова область, дѣто трѣбва да има новъ учитель — туй което Евангелието казва: да се роди човѣкъ втори пѫть.

Моята бесѣда иска да ви потикне да помислите повече върху себе си; да се не заражда у васъ желание да бѫдете учители, понеже човѣкъ страда отъ голѣмо невѣжество. Но сѣднете като търговцитѣ, вижте съ какво разполагате въ вашата вѫтрѣшна каса, имате ли нѣкой познатъ на Небето, отправили ли сте нѣкому тамъ писмо. «Вѣрваме въ Христа»; но познавате ли Го? Познавате ли Павла, познавате ли Петра? «Ами църквата казва, че не могло да се съобщаваме съ онзи свѣтъ, че това било грѣшно». Туй е велико невѣжество. Да се съобщавате съ духоветѣ на ада може, а съ Небето е грѣшно! Да установите съобщение съ дявола — това е на мѣсто, а да се съобщавате съ светиитѣ, да се разговаряте съ тѣхъ — не бива да ги смущавате! Тогава, защо смущавате и дявола? Каква е тази логика? То е учение, което не почива на никакви закони. Както зная азъ, старитѣ християни сѫ имали прѣки съобщения съ Небето, тѣ сѫ се разговаряли съ Бога, съ светиитѣ, и затова сѫ умирали съ такава готовность и самопожертвуване. Не сѫ били като сегашнитѣ — «чакай да умра, че тогава да видя». Нищо нѣма да видишъ. Като се събори кѫщата отгорѣ ти, какво ще видишъ? Ще чакашъ, докато те изровятъ.

Христосъ описва на своитѣ ученици лъжливитѣ учители, който, облѣчени въ мантии съ широки поли, сѫ проповѣдвали, а въ сѫщность сѫ заблуждавали прозелититѣ, и той ги укорява за това. Сѫщото туй нѣщо важи и за нашето врѣме. Ако дойде Христосъ сега, пакъ сѫщото ще каже: Той не Си е промѣнилъ ума. Христосъ мълчи, но, когато заговори и каже истината, ще ни заболи много дълбоко. Ще вдигне, и ще видимъ всички заблуждения.

Ще ви приведа два примѣра изъ гръцката история. Двама художника, скулптори, се състезавали, кой разбира по-добрѣ изкуството и се завзели всѣки отъ тѣхъ да докаже кой е по-добъръ скулпторъ. Единиятъ направилъ гроздъ толкова изкусно, толкова приличенъ на природенъ, че заблудилъ птицитѣ, и тѣ се спуснали да го кълватъ. Другиятъ изваялъ една красива жена и метналъ каменния вуалъ толкова изкусно, че, като дошълъ другиятъ художникъ, рекълъ му: «Вдигни вуала, за да видя статуята». Значи, първиятъ художникъ измамилъ птицитѣ, а вториятъ — майстора на птицитѣ. Питамъ сега и васъ; кого искате да подражавате — птицитѣ или майстора? Азъ бихъ прѣдпочелъ втория. Искате да обсебите цѣлия свѣтъ, но какъ ще го обсебите безъ необходимото за това знание? Тѣзи знания трѣбва да почиватъ на духовна основа. Знанията въ духовния свѣтъ сѫ като котелъ пъленъ съ пара — тѣ иматъ сила. Въ духовния свѣтъ знанията иматъ такова отношение, както физическитѣ сили. Вие пѫтувате изъ софийскитѣ улици, трамваитѣ се движатъ насамъ-нататъкъ, но отгорѣ на тѣхния покривъ има пъртъ, който щомъ се изплъзне отъ жицата — проводникъ на електричеството — трамваятъ веднага спира. Значи, трѣбва да има извѣстенъ контактъ, прѣзъ който да мине електричеството и да тури колата въ движение. Вашитѣ учители турили ли сѫ пърта на тази жица, съединили ли сѫ ви съ тока? Механизъмътъ на човѣшката кола може да е отличенъ и въ изправность, но, щомъ пъртътъ е изплъзнатъ и не съединява колата съ тока, нѣма никакво движение напрѣдъ. Хората търсятъ причината на спиране движението другадѣ, когато тя може да се отстрани, като се хване вѫженцето и се намѣсти пъртътъ; тогава ватманътъ ще завърти апарата, ще потече електричеството, и колата ще тръгне. За да може вашитѣ мисли да дѣйствуватъ — понеже сѫ сила двигателна — трѣбва да се съедините съ духовния свѣтъ. Подъ думата «способность» разбирамъ формата, въ която е ограничена извѣстна сила, която дѣйствува въ духовния свѣтъ. Когато формата се разглоби или развали, силата не може да се прояви. Въ централния нашъ мозъкъ има области, кѫдѣто сѫ вложени извѣстни способности, а тия способности сѫ съединени съ силитѣ въ духовния свѣтъ и работятъ. Ако вашиятъ пъртъ не е на мѣстото си, тѣзи сили не работятъ. Освѣнъ това, изискватъ се и други условия — релси да има, ватманътъ да разбира своето изкуство; изискватъ се много съчетания. И вие, като единъ господарь, трѣбва често да обхождате своята държава, да видите всички работници на мѣстото ли сѫ, какъ извършватъ своята работа. Често осѫждате управляющитѣ че не управляватъ добрѣ. Ами у васъ управлението какъ е? Казвате този или онзи не билъ толкози уменъ, ами вие вѫтрѣ какви сте? Вашитѣ сѫждения, ще бѫдатъ дотолкова вѣрни, доколкото вие сте изправни вѫтрѣшно въ себе си. Ние казваме за даденъ човѣкъ, че е добъръ; въ какво, обаче, състои неговата доброта? Понеже съ насъ се отнася учтиво. Това ни най-малко не значи доброта. Утрѣ, като ни посрѣщне неучтиво, ща кажатъ «лошъ». Добъръ човѣкъ е всѣкога добъръ, лошъ — всѣкога лошъ. Не може единъ день да бѫде светия, а утрѣ послѣденъ вагабонтинъ. То е немислимо. Казвате, че лошиятъ човѣкъ може да се покае? Знаете ли колко хиляди години се изискватъ за това? Едно дѣте, като се роди, изеднъжъ ли става професоръ? Ще се учи най-малко 12 години и неговото съзнание постепенно ще се развива. Когато се изучи вѫтрѣшниятъ духовенъ свѣтъ, ще се разбератъ законитѣ на християнството. То има за цѣлъ да управи свѣта, да управи сѣмействата, да тури хармония между мѫжъ и жена, братъ и сестра, господарь и слуга. Съврѣменниятъ свѣтъ страда не че човѣкъ е лошо да бѫде слуга, но отъ това, че не умѣе да бѫде добъръ господарь. Д-ръ Мирковичъ казваше така: «Не искамъ да бѫда втори пѫть богатъ, искамъ да бѫда слуга при нѣкой господарь». Вие искате да бѫдете господари, да имате милиони левове; о, тогава вие ще бѫдете най-нещаснитѣ хора, ще бѫдете, затворници, оградени въ вашитѣ пари. Единъ милионъ лева на гърба ви — то е тежъкъ товаръ. Ублажавате такива хора и искате да отнемете отъ тѣхния товаръ, да го турите на вашия гръбъ. Това не е разбрано учение. Немà ще се сравнимъ съ онзи оселъ, натоваренъ съ икони — когато всички почнали да се кланятъ на иконитѣ, то взело да рита, като помислило, че на него се кланятъ? Ако хората ви почитатъ и ублажаватъ, то е за кръстоветѣ и иконитѣ, които носите. А какви сѫ тѣзи кръстове? Добродѣтелитѣ. Благодарете на Бога, че ви ги е турилъ на гърба.

Христосъ се обръща къмъ своитѣ ученици и имъ казва: «Не се наричайте учители». Ама нѣкой ще рече: «Азъ го обърнахъ къмъ Господа». Хубаво, ако си го научилъ, Господь ще те благослови; но, ако си го родилъ сакатъ, ако си счупилъ ума и сърцето му, какво ще каже Господь? Ще има сѫдба на Небето — ще отговаряшъ. Всички вие тукъ колко хора сте осакатили въ този свѣтъ! На онзи свѣтъ тѣ ще се явятъ кой съ куцъ кракъ, кой съ изкълчена рѫка, ще се събератъ всички ваши питомци и ще кажатъ на Господа, какви учители сте били. Фактически така ще бѫде. И тогава Господь ще каже: «Глобявамъ този учитель съ десеть хиляди таланта, затворете го въ тъмницата, докато изплати глобата». Господь никога не се шегува. Той е благъ, добъръ, справедливъ, но и сериозно строгъ; ще хване такива незвани учители и ще имъ наложи глоба десеть хиляди таланта и ще прибави: «Затворете го въ тъмницата, да научи изкуството, какъ се прѣподава». И като изплатите дълга си — като понесете всички страдания — слѣдъ врѣме ще станете много учени и добри учители. А знаете ли колко хиляди години ще минатъ за това? Така се учатъ сега падналитѣ ангели и хората.

Казваме сега ужъ църквата не върви добрѣ; нека ѝ покажемъ добъръ примѣръ. Искамъ да имате силата да можете да видоизмѣните нѣщата. Вижте, Моисей хваналъ тоягата, и тя се прѣвърнала на змия; уплашилъ се, и Господь му казалъ: «Дръжъ опашката», и, като хваналъ змията за опашката, тя се прѣвърнала пакъ на тояга. «Ама», ще кажете, «той е билъ Моисей». Нищо. И той се е училъ, но се е училъ при най-великитѣ учители на Египетъ. Той не бѣше глупавъ, защото Господь никога не избира за водачи на човѣчеството или на единъ народъ глупави хора. Училъ е дълго врѣме и е миналъ извѣстна школа. И виждате колко чудеса е направилъ прѣдъ Фараона. Моисей имаше двѣ желания — да стане учитель и сѫщеврѣмено избавитель на евреитѣ. Първо, той си каза: «Тази работа не е за мене» и отиде въ уединение — 40 години да пасе овце, за да изкупи грѣховетѣ на убийството, и знаете ли какво правѣше? Прѣдаде се на дълбоки размишления, понеже бѣше посветенъ въ всички тайни на Египетъ. За едно убийство трѣбваше да учи 40 години. И въ това врѣме той имаше второ посвещение. Питамъ: вие колко години сте пасли овце? Да бѫдете овчари то е велика работа, то е да бѫдете учители. Познали ли сте вашия учитель. Баща ви, майка ви, дѣдо ви двѣ хиляди години сѫ били християни, но познали ли сѫ Христа? Ако сте го познали, кажете пропуска, който ви е далъ, сѫщо както военнитѣ, за да ви пропуснатъ, искатъ да имъ кажете пропуска. Какъвъ е вашиятъ пропускъ, вашата лозинка? Ученитѣ хора трѣбва да иматъ нѣкакъвъ девизъ; а какъвъ трѣбва да бѫде нашиятъ девизъ? Да служимъ на Христа. Какъ ще му служимъ? Да се учимъ. Какъ да се учимъ? Приятели ли сте на училището? Да обикаляте отвънъ училището то е едно нѣщо, да сте вѫтрѣ въ него е друго нѣщо. Кѫдѣ ви сѫ училищнитѣ книжки, училищнитѣ свидѣтелства? Нѣмате свидѣтелство, пъкъ учители искате да ставате! Сѫщото е и съ нѣкои свещеници и владици — и тѣ го нѣматъ. И въ такива лъжи като живѣемъ, искаме да дойде Царството Божие! Царството Божие идва сега и разкрива всички кални нѣща на човѣчеството. Заели се сега чрѣзъ война народитѣ да защищаватъ своята кауза; защищавайте Царството Божие на справедливость! Всѣки народъ трѣбва да има толкова, колкото заслужва; тъй и всѣки човѣкъ. Задайте си сериозно въпроса: познавате ли Христа? Не искамъ сега отговоръ; ако можете да дадете отговора до една година, то ще бѫде за васъ едно благословение. Може да кажете «Видѣхме Христа». Павелъ Го видѣ — «Савле, Савле, защо Ме гонишъ?» А той рече: «Кой Си Ти, Господи» — чулъ Господа. Вие чули ли сте вашия Учитель? Когато вдигнете скандалъ въ нѣкое религиозно общество или въ Божия храмъ, не гоните ли, като Савла, Христа? Тогазъ и на васъ ще каже както нему: «Савле, Савле, защо ме гонишъ?» и «не ти е лесно да риташъ срѣщу остенъ». Павелъ съзна своята грѣшка, и Господь каза: «Понеже това, което направи, направи го въ незнание, ще те изпратя при езичницитѣ, да научишъ урока», и го биха три пѫти по 39 удара. Така бие Господь само възрастнитѣ; Той никога не бие дѣцата. 33 години — годинитѣ на Христа — като ви ударятъ по 39, ще се издигнете. Трѣбва да се прѣтърпятъ тия удари. Желѣзарьтъ, когато иска отъ желѣзото да направи нѣкой ножъ или другъ инструментъ, сѫщо слага тия удари. Вие сте на наковалнята, Господь ви кове отгорѣ. Той въ сѫщность не ви бие, а казва: «Отъ този материялъ искамъ да направя ножъ, рало или писалка». Ако сте отъ лошитѣ хора, ще направи отъ васъ ножъ, да колите лошитѣ хора, ако сте отъ по-добритѣ, ще направи перо, да ви държи въ рѫка нѣкой писатель. Перото, съ което пише писательтъ, има по-голѣма интелигентность, отколкото ралото, съ което оратъ земята. Ще кажете, че въ желѣзото нѣма никаква интелигентность. И то се уморява. Вземете бръснача, като се наточи, слѣдъ извѣстна работа и той се уморява — изхабява. Всѣко нѣщо се уморява. Единъ англичанинъ правилъ опити, че и машинитѣ — всичко се уморява. Машината, като се умори, почва да издава извѣстенъ новъ звукъ, и машинистътъ казва: «Машината вече трѣбва да си почине». И въ човѣка по сѫщия законъ настава сѫщата реакция — уморява се и иска да си почине. Великиятъ учитель казва: въ такива случаи да се остави вашиятъ мозъкъ да си почине една седмица и слѣдъ това той пакъ ще почне да работа. Всѣко нѣщо иска своето врѣме на работа и на почивка. Разгледайте какъ се развиватъ растенията и какъ се излупватъ гѫсеницитѣ, и ще разберете закона. Вашата мисъль може да има форма на гѫсеница или на пеперуда. Човѣкъ, за да успѣе въ свѣта, трѣбва да има само една идея. Това е вѣрно и невѣрно. Трѣбва да има и повече идеи, но всички тѣ трѣбва да бѫдатъ благородни. На очитѣ на конетѣ турятъ капаци, за да гледатъ само напрѣдъ, да не се плашатъ отъ странични влияния, и човѣкъ по-добрѣ е да има такива капаци, устременъ къмъ една само идея, благородна. Ако не можешъ да имашъ много благородни идеи, имай поне една; нея дръжъ, като прицѣлна точка, което може да те издигне и да те избави. Казваме: «Христосъ ни избави»; нѣщо повече, Той ни изкупи. Ала изкуплението има и своята лоша страна, защото лошъ човѣкъ, когато иска да използува облагитѣ, които му сѫ дадени, всѣкога може да изкара криво заключение за нѣщата. Знанията не трѣбва да се повѣряватъ въ невѣжи рѫцѣ. Говоря за прѣраждането — каква опасность има за ония, които криво го тълкуватъ. Напр. гѫсеницата, която има стотина крака и лази по дърветата, може да каже: «Менѣ не ми трѣбва никаква философия, доста ми е единъ листъ, като го намѣря, ще го изямъ и свършено»; обаче, единъ день тя се обвива въ пашкулъ и се излупва на пеперуда и вече казва: «Менѣ сега листъ не ми е достатъченъ, трѣбватъ ми цвѣтя, да забия своя хоботъ и да изсмуча соковетѣ, аромата имъ». За да влѣзете въ духовния свѣтъ, трѣбва да съблѣчете тази кожа, въ която сте обвити, както гѫсеницата. Не съблѣчете ли я, въ духовния свѣтъ ще заемате пространството само на единъ листъ и ще разбирате духовния свѣтъ, колкото го разбира гѫсеницата. Азъ искамъ да влѣзете въ духовния свѣтъ, но питамъ: излупени ли сте? Когато влѣзете въ духовния свѣтъ, ще разберете смисъла на единъ волъ, на единъ оселъ, на единъ вълкъ, на единъ гълѫбъ, на една лисица и т. н.: въ всѣка форма, която сѫществува въ физическия свѣтъ, е вложена една велика идея, и този, който разгатне тази идея, ще разбере значението на нѣщата въ свѣта. Ама вълкътъ има зѫби. Нищо не значи. Ако таралежътъ има бодли, тѣ сѫ създадени не за друго, а отъ стратегически съображения — да може да се защити отъ змията или отъ друго нѣкое сѫщество, което иска да му напакости. Той хване змията за опашката, почне полека да я яде, и додѣто да я глътне варди се съ тия бодили. Слѣдъ врѣме и този таралежъ ще се измѣни. «Какъ може да се измѣни» — ще попитате. Знаете ли и вие каква форма имате въ духовния свѣтъ? Въ библията има единъ стихъ, въ който Господь нарича Якова червъ. Ама ще кажете, че това е въ прѣносенъ смисълъ. И Христосъ нарича своитѣ послѣдователи овце. Знаете ли, какво значи това? Овце — това сѫ всички ония души, въ които живѣятъ духоветѣ и, както овцетѣ въ този свѣтъ ни даватъ млѣко и вълна, по сѫщия законъ душитѣ даватъ на човѣка необходимитѣ млѣко и вълна. Опитайте туй учение. Защо сте на този свѣтъ? Турете ума въ дѣйствие. Най-първото нѣщо, което трѣбва да научите, то е да изчезне всѣко съмнѣние, да дойдете въ съприкосновение съ духовния свѣтъ и, ако може да го проектирате, вашитѣ приятели веднага ще ви се явятъ на помощь. Какво е вашето огнище? Ако го направите много горещо, сир. ако има тази сила, каквато има горницата, може да изпечете каквато мисъль искате. Ако вашего сърце нѣма потрѣбната горещина, то ще падне. Отъ сърцето зависи, колко далече да прѣпратите вашата молба. «Азъ се молихъ»; но азъ виждамъ, че молитвата ви стои само двѣ педи надъ главата ви. Ще се помолите 5—10—100 пѫти отъ дълбочината на сърцето си, докато успѣете да пратите прошението си до Господа. И когато то дойде въ Неговитѣ уши, Той ще отговори. Какво ще отговори на прошение, което не е дошло до Него? Когато се молите, трѣбва да се съсрѣдоточите, да забравите всичко, което е около васъ; трѣбва да се прѣнесете дотамъ, щото нищо, освѣнъ молитвата, да не минава прѣзъ вашия умъ. Питамъ сега: топло ли е огнището на вашето сърце и на вашия умъ, да пратятъ молитвитѣ си нагорѣ? Ама имало около васъ немирни дѣца. Господь ги е пратилъ на земята да се възпитатъ, понеже и на Небето не сѫ живѣли мирно; деградиралъ ги е. Господь не иска хора, който вдигатъ шумъ на Небето. Тѣ ще научатъ да оратъ, да копаятъ, обуща да правятъ и слѣдъ врѣме, когато научатъ урока, може да станатъ и царски синове. Прѣди да влѣзете въ Небето, ще минете прѣдъ изпитна комисия, която ще ви зададе въпроси, какви сѫ вашитѣ чувства и идеи, какво е вашето милосърдие, вашата любовь къмъ ближния и къмъ Бога и много още въпроси. Защото сега Христосъ иде, и ще се отворятъ, както е казано, книгитѣ на живота, и ще бѫдатъ сѫдени хората, да ли заслужватъ или не да минатъ въ единъ класъ по-горѣ или да влѣзатъ въ Небето. Ще се даде всѣкиму това, за което е достоенъ.

Затуй Христосъ се обръща къмъ васъ и ви казва: «Единъ е вашиятъ учитель — Христосъ». Отъ всинца ви искамъ да запомните този Учитель, Който е дошълъ прѣди двѣ хиляди години, да ви изкупи отъ грѣха. И вие още Го търсите! Записалъ ли е Христосъ Името Си въ вашата душа, въ вашего сърце поне единъ пѫть? Ако Го е записалъ, ублажавамъ ви; ако не Го е записалъ, постарайте се да Го срѣщнете и да Го помолите да Го запише. И когато запише Името Си, да не тръгнете да тръбите и да се хвалите: «Христосъ записа Името Си въ нашата книжка», не! То ви е потрѣбно не за тукъ, а за Небето; когато отидете тамъ, ангелитѣ ще ви спратъ и ще ви попитатъ: «Я извадете тевтерчето си» и, ако Господь се е разписалъ въ него, ще ви кажатъ: «Свободни сте да влѣзете». Тогава и Христосъ, и светиитѣ, и вашитѣ голѣми и малки братя ще ви посрѣщнатъ съ вѣйки и голѣма радость ще бѫде, че сте дошли. Въ Питагоровото училище нѣкога е имало правило, когато приемали нѣкой ученикъ, първата година да го подлагатъ на най-голѣми подигравки и, ако е могълъ да изтърпи подигравкитѣ, приемали сѫ го. И Христосъ е пратилъ сега нѣкои на земята да ви подиграватъ — «иска да стане светия, хлопа му дъската, смахнатъ е, малко лудъ е, цѣло говедо е» — това е Питагоровата система за приемане на ученици. Ако може да издържите тѣзи подигравки, знайте, че сте издържали изпита. И тогава ще бѫдете приети. Ако ли пъкъ се разгорещите отъ нападкитѣ и кажете «азъ ли — чакай!» вие сте изгубенъ. «Мѫжътъ ми е лошъ»; отдѣ знаете, че той не е нарочно поставенъ отъ комисията да ви изпита? Прѣтърпете една година, издръжте изпита, и тогава Господь ще каже на мѫжа: «Нѣма вече да подигравашъ и врѣдишъ на жена си», и ще видите, какъ той ще стане кротъкъ, като агне. Но само тогава — когато прѣтърпите и когато каже Христосъ. Запомнете това учение, азъ ви говоря за външната негова страна; то сѫ мисли нахвърлени, колкото да може да различите лъжливото отъ благородното. Когато влѣзе въ васъ Христовото учение, то ще ви подигне, вие ще познаете хората, ще виждатъ тѣхнитѣ души. Често се срѣщатъ двама и се питатъ: «Азъ съмъ християнинъ, ти вѣрвашъ ли въ Христа?». Ако сте християни, нѣма защо да се питате: самото питане показва, че въ него нѣма никакво християнство. Никога нѣма да питамъ, какво е дадено цвѣте — като го помириша, ще зная, дали е роза или карамфилъ. Носътъ ми е на мѣстото си. Ако обонянието ми е затѫпено, парализирано, или съмъ слѣпъ и не виждамъ, тогава може да попитамъ, но, ако всички мои сѣтива сѫ здрави, азъ, само като  видя или помириша цвѣтето, по външната обвивка или по аромата му, ще позная, какво е. Тъй и всѣка душа се изявява чрѣзъ своитѣ външни страни — чрѣзъ постѫпкитѣ. Азъ ви виждамъ отвѫтрѣ като карамфили, ама нѣкои още неразцъвтѣли. Имате пъпки, нѣкои обѣщаватъ да се развиятъ въ бѫдеще. Не искамъ само да цъвтите, но и да завържете и узрѣете. Ангелитѣ идватъ като пчелитѣ, ще оплодотворятъ цвѣтоветѣ въ душитѣ. Ако цъвнете, вие сте вече въ общение съ тѣхъ. Каква дълбокъ наука е това, а колко работи има още да узнаете! Трѣбва да ви дамъ десеть лекции; но да ви разправямъ тия работи, който сѫ много уморителни, вие ще кажете, че не е интересно, и ще заспите. И прави сте, защото не сте още готови за това. Ще дойде врѣме, когато ще бѫдете готови. Напр., ако вземете да ядете медъ и прѣядете, ще ви се втръсне. Защо? Защото сте се прѣситили. Дружите съ нѣкой добъръ човѣкъ, черпите постоянно отъ него, по едно врѣме речете: «Да се махне отъ мене, не мога да го гледамъ». Вамъ трѣбваше да ви се даде толкова медъ и да дружите съ човѣка дотолкова, колкото да не ви се втръсне. Тъй сѫщо и вие не давайте много отъ вашия медъ, достатъчно е по една лъжичка, а не цѣла паница, за да се не втръсне на гостенина; защото и българската поговорка казва: «Прѣкаленъ светецъ и Богу не е драгъ». Вие четете и четете и се сбабичасвате. Прочетете само единъ стихъ, спрете се върху него и разсѫждавайте. «Богъ е любовь» — разсѫдете, въ какво отношение е любовь, и почувствувайте тази любовь въ себе си. Тя не трѣбва да бѫде, както когато изядемъ ябълка или котката нѣкоя мишка. Да ви любя — това значи да влѣза въ васъ; да ме любите — това значи да бѫдете въ мене вѫтрѣ. Когато имате образа на единъ приятель, вие го тургате на видно мѣста. Нашето сърце прѣдставя астралния свѣтъ, умътъ — чисто духовния свѣтъ. Ако вашиятъ умъ може да се повдигне на дадена висота — ето ви духовниятъ свѣтъ. Туй, което става въ мозъка, то е отражение на духовния свѣтъ; всѣка мисъль е форма въ духовния свѣтъ — разбирамъ, всѣка благородна мисълъ. И мислитѣ се различаватъ по форма и съдържание. Когато дойде нѣкоя благородна мисъль, тя произвежда радость и веселие. И когато издигнете ума си и сърцето си къмъ Христа, Той ще ви хване за рѫката и ще ви въведе въ Божествената градина; ще ви заведе при извора на Любовьта, да вкусите отъ нея; опитно ще вкусите нѣщата. По-щастливъ моментъ отъ този за васъ нѣма да има. И когато влѣзете, нѣма да кажете: «И мѫжъ ми да влѣзе», не; всѣки самъ трѣбва да влѣзе; не трѣбва да се ходатайствува за другъ. У всѣки трѣбва да има дълбоко желание самъ да влѣзе. Ако е способенъ, ще му съдѣйствувате да влѣзе и той, но неспособнитѣ, недѫгавитѣ трѣбва да стоятъ вънъ, докато се излѣкуватъ. Този свѣтъ е за недѫгавитѣ хора. Ония, които трѣбва да влѣзатъ въ училището, трѣбва да бѫдатъ чисти: чистота въ мислитѣ и въ желанията е необходима. Сѫщо необходимо е и пълно безкористие. По-нататъкъ, самоотричане. То е високата степень; то е да издържите изпита. Сега, първото нѣщо, което се изисква отъ васъ, то е чистота въ мисли и желания и непоколѣбима вѣра, че, каквото е казалъ Господь, то ще бѫде. Когато туряшъ Господа отпрѣдъ на нѣкоя работа, нѣма защо да се питатъ, да-ли ще успѣешъ. Може да бѫдешъ учитель, сѫдия, свещеникъ, земедѣлецъ, ако изпълнявашъ своята длъжность, нѣма сила въ свѣта, която да ти попрѣчи. Ще имате много прѣпятствия, мѫчнотии и изпитания, но тѣ сѫ необходими за вашето растене. Страданията, които сѫ пратени, тѣ сѫ благословение.

Сега ви оставямъ съ тази мисъль: да познаете вашия учитель — Христосъ. Когато познаете вашия Истински Баща, тогава и ангелитѣ и свѣтътъ ще бѫдатъ ваши братя, и не единъ и двама, а съ хиляди. Съ хиляди години ще ви развеждатъ изъ своето жилище на Небето. Тамъ има много приятни работи, дълги разходки, образцови училища, нови слънца, нови сѫщества и колко още нѣща! И тогава ще кажете: «Сега разбираме дълбокия смисълъ на живота, защо трѣбва да се живѣе». То ще стане, когато имате само единъ учитель; имате ли много, нищо нѣма да научите. Едно дѣте не може да има двѣ майки, тъй и единъ човѣкъ не може да има повече отъ единъ истински учитель. Ако речете, че имате двама, ще кажа: «И мене и Бога лъжете». Една майка има на физическото поле, на духовния свѣтъ — единъ Учитель, на божествения — единъ Баща, който е Господь. Всичко трима сѫ. На земята единъ, между ангелитѣ е Учительтъ, а между боговетѣ е Богъ. Когато минете прѣзъ тия трима, тогава всѣки отъ васъ ще разбере дълбокия смисълъ, вѫтрѣшната страна на сегашния животъ, и съ радость и пѣсни ще понасяте всички страдания; нѣма за васъ да има мѫка въ живота, и работитѣ между мѫжетѣ и женитѣ, между родителитѣ и дѣцата и между всички народи ще се оправятъ. Тогава нѣма да има и питането: «Какво ще стане съ българския народъ?» Нека всички българи се обърнатъ къмъ Бога, азъ имъ гарантирамъ, че всичко ще бѫде въ редъ. Но, ако носятъ сегашнитѣ глави, по 39 тояги ще ядатъ. Тъй е писано въ Божествената книга. Ама Русия била такава-онакава; и тя, ако слѣдва Господа, ще бѫде благословена, ако не го слѣдва, ще яде 39 тояги. Сѫщото е и съ Германия, съ Франция, съ Англия, съ всички — Господь всички бие наредъ, на общо основание. Всички тукъ на земята трѣбва да изпълнимъ волята на нашия Учитель, на нашия Баща. Азъ вѣрвамъ, че у васъ има всичкото желание да я изпълните; виждамъ, че сте обърнали сега новъ листъ и, като блудния синъ, казвате: «Татко, прости, съгрѣшихме, изядохме и изпихме това, което ни даде, отсега нататъкъ нѣма да правимъ това, приеми ни, като слуги, въ дома Си». Бѫдете увѣрени, че Баща ви ще заличи всичко, ще ви облѣче, ще заколи най-тлъстото теле и ще ви нагости, и ще има въ дома му веселие, защото Неговото блудно дѣте се е завърнало. Ще му тури на пръста новъ пръстенъ, ще го благослови и ще каже: «Хайде, синко, на училище — иди се учи наново!».



(Бесѣда, държана на 7. декемврий 1914 г.)


image004.png







Теми съдържащи: Неделни беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt