Jump to content

1926_10_03 Облагородяване на сърцето


Ани

Recommended Posts

От томчето "Посока на растене"
1- 19 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.I (1926-27 г.)
Първо издание - София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

Облагородяване на сърдцето.

— Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!

Размишление.

Чете се темата: „Ролята на поезията, музиката и религията“.

Сега ще ви задамъ въпросъ, на който всѣки самъ да отговори: Защо едни тѣла горятъ и изгарятъ, а други — горятъ безъ да изгарятъ? Или защо дългиятъ пѫть не се извървява? Защо едни хора сѫ голѣми, а други — малки? Съ каква бързина се движатъ голѣмитѣ тѣла и съ каква — малкитѣ? Колкото по-голѣмо е едно тѣло, толкова по-бавно се движи. Малкитѣ тѣла се движатъ съ голѣма бързина. Земята, макаръ че е голѣма, и тя се движи съ голѣма бързина. Земята се върти около себе си, около осьта си, а се движи и около слънцето. Какво прави воденичното колело, като се движи? — Мели брашно. Какво прави момъкътъ, като обикаля около нѣкоя кѫща? — Търси красива мома. Когато студентътъ обикаля университета, безъ да влиза вѫтре, това показва, че не обича да учи, не иска да слуша лекциитѣ на професоритѣ си. Думата „обикаля“ е съставена отъ седемь букви. Буквата „о“ включва въ себе си редъ условия. Буквата „б“ представя направление на сили, които се движатъ въ известна посока. Щомъ дойдемъ до буквата „и“, тогава само се явява нѣщо съзнателно. До тази буква човѣкъ само обикаля, търси удобства, добри условия въ живота си, но въ това обикаляне нѣма нѣщо идейно.

Да се върнемъ къмъ въпроса, защо едни тѣла горятъ и изгарятъ, а други — горятъ и не изгарятъ? Ако въ една лампа има газь за освѣтление и запалите фитила, газьта ще гори, докато се свърши. Щомъ газьта се свърши, лампата нѣма да свѣти. Обаче, ако лампата е направена така, че може постоянно да се прибавя въ нея газь, тя ще гори непрекѫснато. Значи, тѣла, въ които има постояненъ притокъ на енергия, горятъ непрекѫснато. Тѣла, отъ енергията на които става постоянно изтичане, горятъ и изгарятъ. Ако пъкъ въ тѣлата нито се втича енергия, нито изтича, тѣ никакъ не горятъ. Възъ основа на сѫщия законъ, ние казваме: Човѣкъ остарява, понеже въ организъма му не става вливане на енергия. Въ организъма на младия става постоянно втичане на енергия отъ природата. Който може да хармонира, да съгласува въ себе си енергиитѣ на втичането и изтичането, той може да се подмлади, да придобие Вѣчния животъ. При това положение, колкото се влива въ него, толкова и ще изтича. Защо лампата при духане изгасва, а огъньтъ се разпалва? Пламъкъ, свѣтлина, която лесно изгасва, е кратковременна. Тамъ, дето става пълно горение, никакво духане не може да помогне. Тамъ горението е вѣчно. Сѫщото може да се каже и за идеитѣ: има идеи, които отъ най-малкото духане изгасватъ. Запримѣръ, нѣкой вѣрва въ Бога. Единъ день той взима книгата на нѣкой виденъ човѣкъ, прочита я, но следъ това цѣлъ се изпълва съ съмнение. Щомъ мине известно време, идеята за Бога престава да го движи. Тази идея не свѣти вече въ него. Всѣко изгасване на планетитѣ и на слънцата, показва, че като идеи, тѣ сѫ слаби. Тѣла, въ които не става никакво вливане и изтичане, сѫ мъртви. Въ тѣхъ се извършва само разлагане на материята. Живи тѣла сѫ ония, въ които става постоянно втичане и изтичане на енергия.

Като ученици, вие трѣбва да работите върху себе си, да се справите съ всички външни и вѫтрешни мѫчнотии и препятствия. Запримѣръ, страхътъ е голѣма спънка въ живота на ученика, вследствие на което той трѣбва да се справи съ него. Представете си, че вие сте на нивата си, работите, а въ това време въ дома ви е дошълъ единъ вашъ приятель, който трѣбва да си отиде точно въ 9 ч. вечерьта. Вие се връщате у дома си на време, но отъ близката гора е излѣзла една мечка и застанала точно предъ вратата ви. Какво трѣбва да направите съ мечката? Ако се уплашите, вие ще останете вънъ, но и приятельтъ ви ще се страхува да излѣзе отъ стаята. Въ дадения случай, мечката е символъ на страха въ човѣка. Страхува ли се човѣкъ отъ нѣщо, все едно, че е срещналъ мечка на пѫтя си. Какво трѣбва да прави човѣкъ, когато се уплаши? — Да мисли.

Единъ младъ българинъ отивалъ въ Солунъ, да учи занаятъ. По пѫтя той настигналъ нѣколко цигани, които водѣли съ себе си мечка да я разиграватъ. Той се присъединилъ къмъ тѣхъ, за да минатъ заедно гѫстата гора, която се изпрѣчила на пѫтя имъ. По едно време нѣщо зашумѣло въ гората. Циганитѣ се уплашили и хукнали да бѣгатъ. Единъ отъ тѣхъ, който носѣлъ тѫпана, изпусналъ го отъ рѫцетѣ си и хукналъ подиръ другаритѣ си. Българинътъ взелъ тѫпана и самъ продължилъ пѫтя си. Наблизо нѣкѫде видѣлъ една воденица и се отбилъ да пренощува въ нея, но понеже се страхувалъ, качилъ се на гредитѣ, тамъ да прекара нощьта. Едва задрѣмалъ малко, той се събудилъ отъ шума на нѣкакви тежки стѫпки. Това било мечка. За да я прогони, той започналъ да бие съ тѫпана на циганитѣ. Голѣма била изненадата му, като видѣлъ, че мечката почнала да играе. Той се успокоилъ и помислилъ: Ще вържа мечката и ще тръгна съ нея да изкарвамъ прехраната си. Започнало вече да се разсъмва, когато край воденицата се чули стѫпки на керванъ отъ камили. Като чула стѫпкитѣ на камилитѣ, мечката се уплашила и избѣгала. При вида ѝ, камилитѣ се изплашили и хукнали да бѣгатъ, но изпотрошили много отъ грънцитѣ, които карали въ колитѣ. Ядосани, камиларитѣ влѣзли въ воденицата, да видятъ, чия е тази мечка, да искатъ обезщетение за голѣмитѣ загуби. Тѣ намѣрили младия човѣкъ на гредитѣ горе, свалили го оттамъ и го повели въ града да го сѫдятъ. Сѫдията го запиталъ, вѣрно ли е обвинението, което отправятъ къмъ него. — Вѣрно е, господинъ сѫдия. Моятъ занаятъ, съ който изкарвамъ прехраната си, е да разигравамъ мечка. Когато керванътъ минаваше край воденицата, азъ биехъ тѫпана си, обучавахъ своята мечка. Тя се уплаши отъ камилитѣ и избѣга въ гората. А камилитѣ се изплашиха отъ нея и счупиха много грънци. Камиларитѣ сѫ ощетени, наистина, но и азъ съмъ ощетенъ. Мечката, съ която се прехранвахъ, избѣга. Ако тѣ могатъ да върнатъ моята мечка, азъ се задължавамъ да платя счупенитѣ грънци. Въ противенъ случай, и азъ не поемамъ никакво задължение.

И тъй, уплаши ли се човѣкъ, нека бие съ тѫпана си. Тѫпанътъ представя ума на човѣка. Значи, докато мисли, човѣкъ всѣкога може да се справи съ страха. Престане ли да мисли, страхътъ ще го завладѣе. Вѫтрешниятъ страхъ въ човѣка е една отъ най-голѣмитѣ спънки въ живота му. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ предприема една добра работа, но веднага се натъква на страха въ себе си, че нѣма да успѣе, и я отлага. Тъкмо намисли да отиде нѣкѫде, веднага се отказва. Страхътъ внася въ човѣка обезсърдчение, отчайване, съмнение и т. н. Герой е този, който може да преодолѣе тия състояния въ себе си. Преодолѣе ли ги, той става великъ. Ако при най-голѣмото си отчаяние човѣкъ може да преодолѣе себе си, своето състояние, той може да се подигне, да стане великъ. Не може ли да се справи съ страха, съ отчаянието си, и най-даровитиятъ може да пропадне. Има случаи въ живота на човѣка, когато при всички дарби и способности, съ които природата го е надарила, той пакъ пропада. Има случаи, когато обикновениятъ човѣкъ, при усилия да се справи съ страха и мѫчнотиитѣ, които животътъ му създава, става великъ.

Често хората си правятъ планове, какъ да постигнатъ едно или друго желание. Ако не успѣятъ, тѣ се обезсърдчаватъ. Хората не трѣбва да се обезсърдчаватъ, но трѣбва да знаятъ, че има единъ великъ, Божественъ законъ, който опредѣля, какъ трѣбва да ставатъ нѣщата. Следователно, нищо друго не се иска отъ човѣка, освенъ това, да се подчини на този законъ и да се свърже съ Божественото съзнание. Съвременнитѣ хора още не сѫ дошли до онова високо съзнание да разбиратъ великитѣ Божии закони и да имъ се подчиняватъ.

Въ развитието на различнитѣ форми на живота, ние виждаме редъ култури. Запримѣръ, въ пѫтя на развитието си, растенията сѫ се стремѣли къмъ височина, да приематъ слънчевитѣ лѫчи безпрепятствено. Тъй щото, тѣ сѫ внесли въ свѣта идеята за височина. Животнитѣ сѫ се стремѣли да развиятъ силата си, защото въ животинския свѣтъ правото е на страната на силния. Птицитѣ сѫ се стремѣли къмъ красота. Тѣ сѫ се грижели за своитѣ дрехи, да ги направятъ красиви. Като е дошълъ човѣкътъ, той започналъ да мисли за красотата на своето лице. Следователно, растенията сѫ внесли въ свѣта идеята за височина, животнитѣ — идеята за силата, птицитѣ — идеята за външна красота, главно за красотата на дрехитѣ си, а човѣкъ — идеята за красотата на лицето. Обаче, днешниятъ човѣкъ продължава да разширява въ себе си идеята за красота и не се спира само върху лицето си, но и върху челото. Той отдѣля вече челото отъ лицето и работи за развитието на всички способности, вложени въ предната часть на мозъка. Но и тукъ човѣкъ не спира. Следъ като е опиталъ високия ръстъ, силата на мускулитѣ си, външната красота, красотата на лицето и на челото си, т. е. своя умъ, сега вече той отправя своитѣ сили къмъ сърдцето си, да развие красиво, благородно сърдце въ себе си.

Сега и на васъ, като на ученици, казвамъ: Насочете всички свои сили, всички усилия къмъ сърдцето си, да работите за неговото облагородяване. Разумното, благородно сърдце крие въ себе си нови начини за живѣене и за работа. Когато умътъ на човѣка е добре развитъ, ние казваме, че този човѣкъ е интелигентенъ. Неговата интелигентность се вижда въ очитѣ, въ погледа му. Погледътъ му е ясенъ, чистъ. Благородното сърдце пъкъ се изразява въ лицето на човѣка. Лицето на такъвъ човѣкъ свѣти. Отъ него излиза нѣщо свѣтло, магнетично, приятно. Приятно е да гледате лицето на човѣкъ, който има благородно сърдце. Такъвъ човѣкъ не може да не бѫде обичанъ. Всѣки обича човѣка, отъ сърдцето на когото блика благородство. Благородството оживява човѣка. Жизненостьта, която изтича отъ човѣка, се дължи на благородното му сърдце.

Следователно, всѣка сутринь, като ставате отъ сънь, спомняйте си, че сте минали презъ културата на растенията и сте развили известна височина; минали сте презъ културата на животнитѣ и сте развили сила; минали сте презъ културата на птицитѣ и сте развили външната красота; минали сте презъ културата на човѣка и сте развили ума си, който е далъ изразъ и красота на очитѣ ви. Сега вече минавате презъ друга фаза на културата, въ която трѣбва да развиете благородно сърдце, което да даде изразъ и красота на цѣлото лице. Красивото лице съдържа въ себе си придобивкитѣ на миналитѣ култури. То представя човѣка. Новата култура е култура на сърдцето, което води хората къмъ побратимяване, къмъ братски животъ. Чрезъ сърдцето ще се изяви любовьта. Въ стария животъ любовьта е започвала съ радость, а свършвала съ скръбь. Въ новия животъ, обаче, любовьта започва съ скръбь, а свършва съ радость. Адамъ и Ева започнаха съ радость, но свършиха съ скръбь, съ плачъ. Оттукъ виждаме, че плачътъ е произлѣзълъ отъ райската градина. Ева сгрѣши, понеже яде отъ плода на забраненото дърво, около което змията се бѣше обвила. Значи, тя се свърза съ културата на дървото и пожела да стане висока, т. е. знатна. Сѫщевременно, тя се свърза и съ змията и пожела да стане силна. Тя се върна къмъ старитѣ култури и сгрѣши. Следъ това Адамъ и Ева бѣха изгонени отъ рая, да опитатъ, какво могатъ да направятъ съ дългитѣ рала и силнитѣ волове. Господъ имъ каза: Понеже пожелахте културата на растенията и животнитѣ, излѣзте вънъ отъ рая, да ги опитате. Вие сами избрахте дървото и животното за идеалъ въ живота си, сега ще носите последствията на този идеалъ. Една българска поговорка казва: „Мотиката и ралото хранятъ цѣлъ свѣтъ“. Тази поговорка е вѣрна отчасти само, но не и въ абсолютенъ смисълъ. Мотиката заравя хората, а ралото ги разкѫсва, т. е. разединява. Откакъ ралото и мотиката влѣзоха въ употрѣба, хората започнаха да се биятъ за земя, да се убиватъ и унищожаватъ.

Упражнение. Презъ цѣлата седмица наблюдавайте Луната, като си записвате първата мисъль, която мине презъ ума ви. Ще наблюдавате Луната цѣлата седмица, а всѣки день отъ седмицата ще спирате вниманието си върху оная планета, която е свързана съ съответния день. Запримѣръ, въ вторникъ ще наблюдавате Марсъ, въ срѣда — Меркурий, въ четвъртъкъ — Юпитеръ, въ петъкъ — Венера, въ сѫбота — Сатурнъ, въ недѣля — Слънцето, когато изгрѣва. Като наблюдавате тия планети, сѫщевременно ще си записвате първата мисъль, която е минала презъ това време въ ума ви. Ще отбелязвате и времето, дали е било вѣтровито, облачно или ясно. Като правите тия наблюдения, все ще придобиете нѣщо, ще увеличите знанията си.

— Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!

*

2 Лекция отъ Учителя, държана на

3 октомврий, 1926 г. — София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...