Jump to content

1926_09_26 Посока на растене


Ани

Recommended Posts

От томчето "Посока на растене"
1- 19 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.I (1926-27 г.)
Първо издание - София, 1938 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

Посока на растене.

— Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ, всѣкога бѫди!

Размишление.

Пишете върху темитѣ: „Ролята на поезията, музиката и религията въ живота. Най-важната работа следъ яденето. Най-малкиятъ потикъ въ живота.“

Сега, желая ви тази година да проявите по-голѣмо творчество, поне въ специфична область, а не да преобразите свѣта. Представете си, че въ васъ се роди известна идея, да създадете нѣщо, но срѣщате голѣми мѫчнотии на пѫтя си. Какъ ще се справите съ тѣзи мѫчнотии? Вземете примѣръ отъ семето. Какъ се справя житното зърно? Щомъ го посадите въ земята, следъ известно време то пониква и започва да се развива. Въ пѫтя на развитието си, житното зърно опредѣля посоката на движението си нагоре, къмъ слънцето. То намира, че този е пѫтьтъ на спасението му. Като се намѣри въ трудни условия, житното зърно казва: Веднъжъ съмъ попаднало въ земята, въ гѫстата материя, колкото и да викамъ, никой нѣма да ме чуе; колкото и да роптая, всичко ще бѫде безполезно; колкото и да се съмнявамъ въ себе си, безпредметно е. Сега не ми остава нищо друго, освенъ да избера една отъ дветѣ посоки: нагоре или надолу. Ако вървя надолу, все повече ще затъвамъ. Ще започна да работя, ще правя усилия да пробия земята, да излѣза на повърхностьта ѝ, да видя слънцето, носитель на живота.

Често ученицитѣ се натъкватъ на противоречия и казватъ: Не знаемъ, какво да правимъ, какъ да разрешимъ труднитѣ задачи на живота си. — Чудна работа! Растенията знаятъ, какъ да се справятъ, а човѣкъ не знае, какъ да постѫпи и какво да прави. Ако попитате растенията, какво трѣбва да правите, тѣ ще ви кажатъ: Има две посоки на работа — нагоре или надолу. Друго нѣщо растенията не могатъ да направятъ, понеже тѣ се движатъ въ две измѣрения. Въ това отношение, човѣкъ е подобенъ на растение, посадено въ земята. Отде сте дошли и накѫде отивате, не знаете. Какво трѣбва да правите при тѣзи условия? Щомъ сте посадени въ земята, нищо друго не ви остава, освенъ да работите при даденитѣ условия, да си пробиете пѫть къмъ слънцето и да поемете посоката нагоре. Трѣбва ли житното зърно да напусне мѣстото, дето е посадено, и да се подаде на предложението на нѣкаква бубулечица, да се скрие въ нейната дупка? Какво правятъ съвременнитѣ хора? Като се намѣрятъ въ нѣкакво затруднение, тѣ започватъ да търсятъ дупки да се криятъ отъ неблагоприятнитѣ условия. — Не, дето си попадналъ, тамъ трѣбва да решавашъ задачитѣ си.

Като ученици, вие сте посадени въ земята, да се учите. Въ съзнателното учене е растенето на ученика. Когато растението разбере, че е посадено въ земята, то не се запитва, кой го е посадилъ и защо, но започва да работи, да преодолява условията, за да излѣзе на повърхностьта на земята, да види слънцето, да използува неговата свѣтлинна и топлинна енергия и да започне да расте. Въ процеса на растенето, семето изучава елементитѣ на земята, ползува се отъ тѣхъ и ги обработва въ себе си. Семето седи далечъ отъ човѣшката философия, кой го е посадилъ и защо е посадено. Трѣбва ли детето, което ходи на училище, да се запитва, кой го изпратилъ, защо го изпратилъ и какво трѣбва да прави? Не се интересувайте отъ въпроса, какви сѫ били намѣренията на баща ви, като ви е пратилъ на училище. Щомъ сте изпратени на училище, отъ васъ се иска да учите — нищо повече. Много философи разискватъ върху въпроса, защо е дошълъ човѣкъ на земята, но досега никой не го е разрешилъ и нѣма да го разреши. Хиляди години още ще минатъ, но този въпросъ ще остане все неразрешенъ. Този въпросъ ще се разреши, когато хората завършатъ развитието си на земята. Докато е въ водата, рибата не съзнава положението си. Щомъ излѣзе отъ водата, тя знае вече, че е била риба. Следователно, докато е въ своята физическа форма, човѣкъ минава презъ състоянието на животно. Единъ день, когато напусне физическата си форма, той ще съзнае положението си като човѣкъ. Той ще измѣни сегашнитѣ си нрави и обичаи и ще мине въ по-висока форма на животъ.

Като ученици, вие трѣбва да дойдете до положение да измѣняте неблагоприятнитѣ условия, въ които живѣете. Тѣ седатъ главно въ вашия умъ, въ съзнанието ви. Много хора внасятъ въ ума си такива мисли, които ги правятъ маниаци. Отъ сутринь до вечерь тѣ сѫ на щрекъ, мислятъ, че ги преследватъ да ги убиватъ. За да се развива правилно, човѣкъ трѣбва да изхвърли отъ ума си всички мисли, които му препятствуватъ. Дръжте въ ума си мисъльта, че нищо не може да ви спъва. Може ли вѫжето да спъва дървото? Ако вържете едно дърво съ вѫже, нѣма да мине много време, и вѫжето ще се скѫса. Дървото е въ сила да се справи съ всички препятствия, съ всички неблагоприятни условия, при които се намира. Колко повече човѣкъ може да преодолѣе неблагоприятнитѣ условия на своя животъ. Дървото, растенията разбиратъ химия и я прилагатъ въ живота си. Ако увиете желѣзенъ телъ около едно дърво, то ще отдѣли отъ себе си такива сокове, които ще разядатъ желѣзото, и въ скоро време ще се освободи отъ него. И въ човѣка сѫ вложени сили, чрезъ които той може да преодолява препятствията, които срѣща на пѫтя си. Обаче, затова се изискватъ знания. Както растенията познаватъ елементитѣ на почвата, законитѣ на свѣтлината и на топлината и се ползуватъ отъ тѣхъ, така и хората могатъ да приложатъ своитѣ знания.

Растенията знаятъ и посоката, къмъ която трѣбва да се движатъ, вследствие на което отправятъ коренитѣ си надолу — къмъ центъра на земята, а клонитѣ нагоре — къмъ центъра на слънцето. Като прилагатъ своитѣ знания, растенията растатъ и се развиватъ. Приложете и вие своитѣ знания, да растете, да се развивате правилно. Това не се постига изведнъжъ. Човѣкъ ще пъпли, ще се движи стѫпка по стѫпка, докато дойде до върха, къмъ който се стреми. Това значи, да бѫде човѣкъ герой. Мѫчнотиитѣ, препятствията въ живота на човѣка не сѫ нищо друго, освенъ наслоявания, натрупвания въ съзнанието му, надъ които той трѣбва да излѣзе. Както растенията сѫ засипани съ пръсть, така и въ съзнанието на човѣка има редъ наслоявания отъ миналото, отъ които той трѣбва да се освободи. Силенъ човѣкъ е онзи, който може де се справя съ мѫчнотиитѣ си. Който не може да се справя съ мѫчнотиитѣ си, той е слабъ човѣкъ. Той лесно се обезсърдчава и търси начинъ да тури край на живота си.

Единъ младъ студентъ се отчаялъ отъ своитѣ неуспѣхи и намислилъ да се удави. За тази цель, той отишълъ край една рѣка, спрѣлъ се на брѣга и започналъ да мисли, какъ да се хвърли въ водата. Той започналъ да се вглежда налѣво — надѣсно, дано го види нѣкой, да, го разубеди, да му покаже нѣкакъвъ начинъ да се справи съ положението си. Ако се намѣри такъвъ човѣкъ, младиятъ момъкъ би билъ готовъ веднага да се откаже отъ намѣрението си да се дави. Той ще намѣри смисъла на живота, ще придобие сили да се справя съ противоречията си.

Сега, вие трѣбва да работите съзнателно, да прилагате всичко, което сте научили. Отнасяйте се критично къмъ онова, което четете, защото всѣки поетъ, писатель, философъ, ученъ внася въ произведенията си, както положителното, така и отрицателното, което носи въ себе си. Запримѣръ, песимистичната теория на Шопенхауера представя нѣщо старинно. Да се подържа философията, че животътъ нѣма смисълъ, това подразбира старото въ живота. Старото, като сухо дърво, трѣбва да се изкорени и вмѣсто него да се посади нѣщо ново. Съвременнитѣ младежи четатъ безразборно. Тѣ не правятъ изборъ на книгитѣ, които четатъ, вследствие на което чувствата имъ се развиватъ чрезмѣрно. Въ това отношение, нѣкои романисти действуватъ особено вредно върху младежьта. Съ съчиненията си тѣ внасятъ въ чувствата имъ особено разкашкане. Подъ влиянието на тази литература, младежитѣ попадатъ въ особена область на чувствата, въ тъй наречената „астрална каша“. Преди всичко, героитѣ и героинитѣ, които авторътъ изнася, не сѫ истински герои. Какъвъ герой е този, който отъ любовь къмъ своята възлюбена убива човѣкъ? Геройство, което е стимулирано отъ ревность, отъ злоба къмъ нѣкого, не е геройство. Геройство е да респектирашъ човѣка, безъ да го убивашъ, безъ да посѣгашъ на него. Истински герой е онзи, който, като минава презъ нѣкоя гора, дето има разбойници, може да ги приспи, да вземе орѫжията имъ и да си замине. Като се събудятъ, разбойницитѣ виждатъ, че сѫ обезорѫжени, но оставатъ доволни, че поне животътъ имъ е пощаденъ.

Сега, отъ васъ се иска работа, да създадете нѣщо хубаво въ себе си. Мнозина отъ васъ изучаватъ астрология, познаватъ сѫдбата на хората, а своята не познаватъ. Такива гадатели има много по свѣта. Преди освобождението още, въ варненско, се явила една циганка — гадателка, която гледала на охлювъ и предсказвала на хората много нѣща. Съ стотици хора се изреждали при нея да имъ гадае. По едно време тя била поканена нѣкѫде, вънъ отъ родното си мѣсто, да гадае. Пѫтьтъ ѝ минавалъ презъ гора. Тя била нападната отъ крадци, които я обрали. Много работи тя предсказвала на хората, но своята сѫдба не могла да познае — не знаела, че крадци ще я нападнатъ и обератъ. Това виждаме навсѣкѫде въ живота. Срѣщаме учени, професори, които знаятъ много, но едно само не знаятъ, кога ще дойде при тѣхъ най-голѣмиятъ крадецъ — смъртьта, да ги обере. Може ли да се нарече този човѣкъ ученъ? — Като отидемъ на другия свѣтъ, тогава ще научимъ всичко, което сега не знаемъ. — Отде знаете, че на онзи свѣтъ ще имате по-добри условия отъ тия на земята? Който не може да използува условията на земята, той не може да използува условията и на онзи свѣтъ. Докато е на земята още, човѣкъ трѣбва да учи, да придобива знания, които да му служатъ като срѣдство за защита срещу смъртьта. Една отъ задачитѣ на човѣка е да придобие безсмъртието. Ако смъртьта го нагълта, той трѣбва така да ѝ се противопостави, че да не може да го смели въ стомаха си. Щомъ не може да го смели, както трѣбва, смъртьта ще се принуди да го изхвърли навънъ. Мислите ли, че ако човѣкъ се моли на Бога усърдно, може да остане въ гроба? — Не, гробътъ ще се разпука, но вѣрващиятъ, както и онзи, който люби Бога, нѣма да остане заровенъ въ земята. Той ще излѣзе отъ гроба и ще отиде да работи. Като ученици, всички трѣбва да работите, да не чакате да ви бутатъ съ остенъ. За тази година отъ всички се изисква да си изработите планъ за плодотворна работа. Добре е на края на годината да имате поне микроскопически придобивки.

Като ученици, вие трѣбва да живѣете въ хармония. За да спазвате хармонията въ природата, всѣки отъ васъ трѣбва да намѣри своето мѣсто. Когато влизате въ класъ, всѣки трѣбва да седне до такъвъ другарь, съ когото си хармонира. Тази хармония се опредѣля отъ планетнитѣ съчетания. Нѣкой отъ васъ се намира подъ влиянието на Земята; другъ — подъ влиянието на Слънцето; трети — подъ влиянието на Юпитеръ и т. н. Въ зависимость отъ тия влияния, на всѣки човѣкъ сѫ дадени съответни дарби и способности, които той трѣбва да развива. Не само въ окултната школа, но и въ обикновенитѣ училища, ученицитѣ трѣбва да се нареждатъ така, че всѣки да сѣда до другарь, съ когото си хармонира. Мнозина се страхуватъ отъ влияния, вследствие на което избѣгватъ дружбата си съ нѣкои хора. Никой на никого не може да влияе. Ако има нѣкакво влияние, то не е опасно, не може да спъва човѣка. Хората могатъ да си противодействуватъ едни на други, но не и да се спъватъ. Ето защо, за да не си противодействуватъ, тѣ трѣбва да се ползуватъ отъ доброто влияние на силитѣ, които работятъ въ тѣхъ. Нѣкой казва: Еди-кой си ми влияе съ мисъльта си. — Щомъ той ти влияе, и ти можешъ да му влияешъ. Живитѣ хора могатъ да си влияятъ едни на други. Ако нѣкой живъ човѣкъ ти влияе, бѫди и ти живъ да му влияешъ. Ако нѣкой човѣкъ е земенъ типъ, може ли той да влияе на Луната или на Слънцето? Слънцето, обаче, влияе на земята, като ѝ изпраща свѣтлина и топлина. Колкото слабо да е влиянието на земята, и тя влияе на другитѣ планети. Влиянието е великъ законъ. Тъй щото, пазете се отъ противодействие, но не и отъ влияние. Колкото и да се пазите отъ влияние, вие не можете да го избѣгнете. Какъ ще избѣгнете влиянието на слънцето? Какъ ще избѣгнете влиянието на земята, на твърдата почва? За да укрепне, за да се развие, дървото трѣбва да пусне коренитѣ си дълбоко въ земята, да се свърже съ нея, да се намира подъ нейното влияние. Какъ ще развие човѣкъ тѣлото си, ако не се намира подъ влиянието на земята?

Съвременнитѣ хора трѣбва да изучаватъ динамиката на човѣшкото тѣло въ връзка съ планетнитѣ влияния върху него. Така той ще разбере, че известни клетки отъ тѣлото му се намиратъ подъ влиянието на Слънцето, други — подъ влиянието на Сириусъ, трети — подъ влиянието на Юпитеръ и т. н. Изобщо, съ колкото по-възвишени сѫщества и планети е свързанъ човѣкъ, толкова по-възвишена и обработена е материята на неговото тѣло. Колкото по-обработена е материята на човѣшкото тѣло, толкова и животътъ му е по-възвишенъ. Степеньта на човѣшкото развитие се опредѣля отъ материята на неговия организъмъ. Животътъ на човѣка се изразява чрезъ материята. Колкото повече се развива съзнанието на човѣка, толкова повече той се свързва съ звездитѣ и планетитѣ. Когато използува влиянието на всички слънца въ козмоса, човѣкъ дохожда до съвършенство.

Като сте дошли на земята, вие трѣбва да изучавате планетитѣ и звездитѣ въ слънчевата система, да знаете, какво влияние упражняватъ върху васъ. Запримѣръ, нѣкои сѫ забелязали, че Сатурнъ указва лошо влияние върху човѣка. Обаче, тѣ не сѫ проследили, въ какви случаи, именно, Сатурнъ влияе зле. Когато човѣкъ се бори съ Сатурна, т. е. съ сѫдбата си, последната го гази. Докато мисли, че самъ може да устрои сѫдбата си, човѣкъ всѣкога ще изпитва нейнитѣ удари. Той всѣкога ще срѣща противодействието на Сатурна. Юпитеръ пъкъ казва на човѣка, че трѣбва да бѫде благороденъ, великодушенъ, доблестенъ, щедъръ, безъ да употрѣбява нѣкакво насилие. — Какъвто съветъ и да даде Сатурнъ на човѣка, последниятъ казва: Това не е твоя работа. Азъ зная, какъ да наредя работитѣ си. — Добре, ще се опиташъ. Знай, че ако отворишъ война, трѣбва да устоишъ. Не устоишъ ли, ще носишъ последствията на твоята неразумность. Затова е казано: „Не противи се на злото!“

Какво представя злото? — Злото е сборъ отъ действия на сѫщества, които не спазватъ Божиитѣ закони. „Не се противи на злото“, това значи, не се противи, нито осѫждай тия сѫщества, които не спазватъ законитѣ. Каквото и да правите, тѣзи сѫщества сѫ безпощадни въ проявитѣ си. Тѣ трошатъ камъни и скали въ планината съ динамитъ. Видите ли това, отдалечъ още се отбийте отъ пѫтя си. Не минавайте покрай тѣхъ. Ако трѣбва да минете край тѣхната кариера, минете и заминете, безъ да имъ кажете нѣщо. Нѣкой се оплаква отъ сѫдбата си. — Не, дойдешъ ли до сѫдбата си, отдалечи се малко и оттамъ изучавай законитѣ ѝ. Макаръ и да сте млади, вие ще научите много нѣща отъ сѫдбата си. Докато сте още млади, вие трѣбва да разрешите много въпроси. — Не може ли тия въпроси да се разрешаватъ на зрѣла възрасть? — Има въпроси, които човѣкъ трѣбва да разреши още сега, на младини. Младиятъ трѣбва да работи, да учи, а стариятъ, който е пропусналъ това време, трѣбва да се разкайва. Започне ли младиятъ да се разкайва, той преждевременно е остарѣлъ. Когато грѣши, младиятъ трѣбва да изправя погрѣшкитѣ си. Срѣща ли мѫчнотии, той трѣбва да ги преодолява. На младия не е позволено да се обезвѣрява. Щомъ се намѣри предъ нѣкаква мѫчнотия, младиятъ трѣбва да си каже: Ще работя, ще правя усилия, докато разреша задачата си. Никакви мѫчнотии нѣма да ме спратъ въ пѫтя ми. Ще имамъ доблесть да се справя съ всичко.

Като ученици, вие трѣбва да знаете, че непрекѫснато се намирате подъ влиянието на Юпитеръ, на Сатурнъ, на Марсъ, на Венера, които представятъ сборъ отъ сѫщества, завършили своето развитие. Тѣ познаватъ законитѣ на човѣшкото развитие, вследствие на което всѣкога могатъ да ви даватъ добри съвети и напѫтвания. Ако нѣкой иска да развие благородството си, сѫществата отъ Юпитеръ ще му покажатъ начинъ, какъ да работи. Благородството на човѣка представя златото въ неговата кръвь. Изобщо, всички планети и слънца въ вселената представятъ банки, отъ които човѣкъ може да извади онова богатство, което въ даденъ случай му е потрѣбно. Отъ човѣка зависи, какво богатство ще си достави и какъ ще го използува. Щомъ сте дошли на земята, вие трѣбва да учите, да изучавате планетитѣ и тѣхното влияния върху васъ. Не питайте, каква ще бѫде сѫдбата ви, нито роптайте противъ нея, но учете. Каква ще бѫде сѫдбата на онзи, който минава презъ пустинята? Ако стомната му е здрава и пълна съ вода, сѫдбата му ще бѫде добра. Щомъ ожаднѣе, той ще дигне стомната си и ще се напие съ вода. При това положение, гърлото му никога нѣма да бѫде сухо. Пукната ли е нѣкѫде стомната му, той е изложенъ на страдания, на голѣма жажда. Пукната стомна означава изгубване на вѣрата. Изгуби ли човѣкъ вѣра въ Бога, главата му ще побѣлѣе и оголѣе отъ страдания, и въ края на краищата отъ него нищо нѣма да остане.

И тъй, щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да вѣрва въ Първата Причина на нѣщата, като Вѣчно Начало на живота, като източникъ на всички блага за растене и за развиване. Вѣрата представя зенита на живота, дето има растене, подигане и развитие. Обезвѣряването е залѣзъ на живота, дето всѣкаква култура изчезва. Обезвѣри ли се, човѣкъ изгубва всѣкакъвъ стремежъ въ себе си. Той представя гола пустиня, въ която цвѣтя не цъвтятъ, птички не пѣятъ, води не текатъ. Вѣрващиятъ, обаче, носи Божията свѣтлина въ ума си и Божията топлина въ сърдцето си, и подъ тѣхното влияние расте и се развива.

Тази година трѣбва да развивате творчество въ себе си. Нека всѣки започне да мисли, въ коя область да твори и какъ да твори. Намислите ли нѣщо добро, направете го. Като прилагате нѣщата, вие ще развиете творческитѣ си способности. Нѣкой казва: Азъ ще измисля нѣщо, а други ще го реализиратъ. — Не, каквото си намислилъ, ти пръвъ трѣбва да го приложишъ. Ако идеята ти е добра, и други следъ тебе ще я приложатъ. Ако искате хората да зачитатъ идеитѣ ви, първо вие трѣбва да ги зачитате. Следователно, който зачита своитѣ идеи, той ще зачита идеитѣ и на другитѣ хора. Който зачита идеитѣ си, и другитѣ хора ще ги зачитатъ. Всички добри, велики идеи иматъ единъ и сѫщъ източникъ.

Упражнение. Поставете лѣвата рѫка на лѣвото рамо (върхътъ на пръститѣ се допиратъ до рамото). Дѣсната рѫка се поставя надъ главата, безъ докосване. Движение на дѣсната рѫка настрана, хоризонтално, връщане надъ главата. Това се повтаря три пѫти. Следъ това дѣсната рѫка се поставя на дѣсното рамо, а лѣвата — надъ главата. Съ лѣвата рѫка се прави сѫщото движение, каквото съ дѣсната. Дветѣ рѫце се изнасятъ първо настрана, после — предъ гърдитѣ, съ допрѣни върхове на пръститѣ едни срещу други. Въ това положение концентрирате мисъльта си, следъ което поставяте рѫцетѣ си предъ гърдитѣ. Движение на рѫцетѣ настрана и предъ гърдитѣ — три пѫти. Леко духане — три пѫти.

Хората правятъ различни движения, безъ да разбиратъ значението имъ. Много отъ тѣхнитѣ движения сѫ подсъзнателни, резултатъ на излишна енергия въ организъма. Като правятъ движения ту съ лѣвата, ту съ дѣсната рѫка, тѣ мѣстятъ енергиитѣ въ организъма си, и по този начинъ ги уравновесяватъ. Нѣкои движения сѫ хармонични, а нѣкои — дисхармонични. Запримѣръ, цигуларьтъ трѣбва да свири дълго време, докато се научи да движи лѫка си хармонично. Художникътъ трѣбва да прави безброй упражнения съ четката си, докато се научи да я движи хармонично. Когато човѣкъ мисли, мозъкътъ прави редъ движения, нагоре и надолу. Колкото по-интенсивна е човѣшката мисъль, толкова и движенията на мозъка сѫ по-бързи. За да не излиза мозъкътъ при мислене навънъ, природата го е затворила въ черепа. Изобщо, движения има навсѣкѫде въ природата. Дето има животъ, тамъ има и движение. Всички движения не сѫ хармонични, но това не трѣбва да ви смущава. Страхътъ, запримѣръ, произвежда дисхармонични движения. Щомъ се уплаши, човѣкъ трѣбва да прилага вѣрата си, за да превръща дисхармоничнитѣ движения въ хармонични. Благодарение на хармоничнитѣ и дисхармонични движения на мускулитѣ, човѣшкото лице представя площь, върху която сѫ отпечатани всички култури, презъ които той е миналъ. Страхътъ, отчаянието, обезсърдчаването сѫ задачи, съ които днешниятъ човѣкъ трѣбва да се справи. Човѣкъ трѣбва да преодолѣе даже и смъртьта, да стане безсмъртенъ.

Сега, смѣсете това, което сте разбрали, заедно съ неразбраното, сипете отгоре вода и направете тѣсто, отъ което да опечете хлѣбъ. Това значи творчество. Истински творецъ е онзи, който отъ всѣка каша може да направи нѣщо ценно, отъ което и той, и близкитѣ му да бѫдатъ доволни. Истинскиятъ творецъ знае, отъ каква каша, какво да направи. Има ли циментова каша на разположение, той нѣма да тури въ нея крака си, да я опита, но ще я постави въ калъпи, да образува различни предмети. Правете отпечатъци само отъ умрѣли хора, но не и отъ живи.

— Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!

*

1. Лекция отъ Учителя, държана на

26 септемврий, 1926 г. София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...