Jump to content

1926_06_13 Произход на страданията


Ани

Recommended Posts

От томчето "Лекции на младежкия окултенъ класъ"
19-32 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 5-та година, т.III, (1926 г.)
Първо издание - София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 
 

ПРОИЗХОДЪ НА СТРАДАНИЯТА.

   „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

   Коя е най-важната задача за днесъ?

   Колко е часътъ сега? — 20 часа. — Коя планета господствува този часъ на земята? — Слънцето.

   Наблюдавали ли сте, кои предмети ви влияятъ най-много? Като ставате сутринь отъ сънь, следете, всѣки за себе си, кои предмети ви влияятъ най-много. Човѣкъ трѣбва всѣки моментъ да се изучава, да се възпитава, както художникътъ възпитава очитѣ си. Когато рисува, той изучава най-дребнитѣ линии и се старае да ги предаде такива, каквито сѫ въ действителность. Колкото по-точно художникътъ копира образитѣ, толкова е по-добъръ, по-голѣмъ майсторъ. Нѣкои художници мислятъ, че могатъ добре да рисуватъ, но като започнатъ работата си, виждатъ, че не излиза така, както сѫ си я представяли. Не само художницитѣ изпадатъ въ това положение, но и всѣки ученъ. Нѣкой писатель си представя, че като започне да пише, мислитѣ му ще се лѣятъ като вода отъ неизчерпаемъ изворъ, но вижда, че се е лъгалъ. Щомъ започне да пише, мислитѣ му се прекѫсватъ, нищо не може да напише. Той става, разхожда се изъ стаята, но мислитѣ му не текатъ леко: каквото напише, заличава го. — Защо? — Съзнанието му не е още пробудено, не е много силно да задържа образитѣ въ себе си. Значи, човѣкъ трѣбва да развива съзнанието си. Ако съзнанието на човѣка не е достатъчно развито, идеитѣ му се заличаватъ по сѫщия начинъ, както морскитѣ вълни заличаватъ написаното върху морския пѣсъкъ. Нѣкой мисли, че много нѣща знае, но щомъ дойде една силна мисъль въ неговия умъ, и тя, като силнитѣ морски вълни, заличава всички слаби мисли, които сѫ сѫществували преди нея. Колкото по-силни сѫ образитѣ на мислитѣ, толкова по-здраво се отпечатватъ тѣ въ човѣшкото съзнание. Ето защо, човѣкъ мѫчно може да възприема и задържа отвлѣченитѣ мисли въ себе си. Когато се заговори за красивото, за идеалното въ свѣта, човѣкъ веднага започва да си представя нѣкакви красиви, съвършени образи, като идеалъ на съзнанието му, но той никѫде не срѣща такива образи. Умствено човѣкъ си представя красивъ, идеаленъ образъ, но рече ли да го нарисува, не може. Умствено той си представя красивъ, идеаленъ човѣкъ, но какъ и кѫде ще го намѣри, не знае. Този образъ сѫществува въ съзнанието на човѣка, но мѫчно се намира вънъ отъ него. Кога и кѫде се е явилъ този образъ, и това не помни. Обаче, чувството за красота не е еднакво развито въ всички хора. У нѣкои то е много слабо развито. Красотата е една отъ проявитѣ на живота. Красота има и въ музиката. Запримѣръ, ако гледате нотитѣ на нѣкое музикално парче, и въ тѣхъ можете да намѣрите известна красота. Тя е външна красота, но има и вѫтрешна красота — въ самата музика. Често красотата, както и устойчивостьта се произвеждатъ въ контраститѣ. За да прояви устойчивость, човѣкъ трѣбва да се постави между единъ високъ планински връхъ и една долина. Запримѣръ, ако въ човѣка се роди едно чувство, по-високо отъ Хималаитѣ, той трѣбва де бѫде въ подножието на това високо чувство. При това положение само той може да прояви устойчивость. Обаче, ако човѣкъ се намѣри между едно свое чувство, подобно на долина, и самъ той е въ долина, непременно ще прояви неустойчивость. Такъвъ човѣкъ наричаме ние човѣкъ на настроения. Настроението е пѣсъчна пустиня, въ която вѣтърътъ разнася пѣсъка отъ едно мѣсто на друго. Чувствата могатъ да се уподобятъ на оазисъ, въ който блика животъ. Обичьта подразбира животъ между върхове и долини. Колкото по-идеална е обичьта, толкова по-високи сѫ върховетѣ и по-дълбоки долинитѣ.

   И тъй, колкото по-голѣми сѫ контраститѣ въ живота на човѣка, толкова по-голѣми сѫ възможностите му да се познае. Като се намѣри при такова положение, човѣкъ казва, че има голѣми изпитания. Не е достатъчно да каже, че изпитанията му сѫ голѣми, но той трѣбва да знае, външни или вѫтрешни сѫ изпитанията му. Ако страданията и изпитанията на човѣка произтичатъ отъ неговото естество, той трѣбва да се радва, да благодари, че му сѫ дадени условия да расте. Сѫщото може да се каже и за радоститѣ му. Обаче, ако страданията и радоститѣ на човѣка произтичатъ отвънъ нѣкѫде, условията му да расте сѫ по-малки. Скърбитѣ и страданията на човѣка не сѫ нищо друго, освенъ нереализирани радости. Рано или късно той ще ги реализира. Въ желанието му да ги реализира, се проявява неговата воля. Срѣщате ученикъ или студентъ, който е билъ кѫсанъ два — три пѫти на изпитъ. Ако е волева натура, той ще употрѣби повече усилия и трудъ и пакъ ще издържи изпита си.

   Мнозина се оплакватъ отъ страданията си, че сѫ били непосилни. — Това е неразбиране на законитѣ на природата. Природата дава на човѣка такива страдания, които отговарятъ на силата на неговия умъ, на неговото сърдце и на неговата воля. На всѣки човѣкъ се даватъ толкова страдания, колкото може да носи. Отъ разбиранията на човѣка зависи по-леко или по-мѫчно да понася страданията. Запримѣръ, лѣкарь, който работи 10 — 20 години между болни, въ края на краищата ще възприеме нѣкои отъ тѣхнитѣ отрицателни състояния и преждевременно ще се разстрои. Обаче, ако познава законитѣ за трансформиране на енергиитѣ, той лесно ще се справи съ всички отрицателни състояния и ще остане незасегнатъ отъ тѣхъ. Адвокатътъ, свещеникътъ сѫщо се занимаватъ съ отрицателнитѣ състояния на хората, вследствие на което се свързватъ съ тѣхъ и започватъ да страдатъ. За да се избавятъ отъ тѣзи състояния, лѣкарьтъ, свещеникътъ, адвокатътъ трѣбва да знаятъ новитѣ методи, чрезъ които да помагатъ. Когато лѣкува болни, лѣкарьтъ трѣбва да помага, безъ да се свързва съ тѣхъ. За да повдигне болния, той трѣбва да внесе нѣкаква нова идея въ ума му. Ако лѣкарьтъ не може да повдигне духа на болния, ако адвокатътъ не може да вложи въ ума на клиента си една права мисъль, и ако свещеникътъ или проповѣдникътъ не може да обърне грѣшника къмъ Бога, тѣ нищо не печелятъ. Тѣхната работа води къмъ загуби и разрушавания, но не и къмъ печалби. Истинска работа е онази, която води къмъ придобивки, които повдигатъ съзнанието на човѣка.

   Изобщо, всички професии днесъ иматъ за предметъ отрицателни състояния. Сѫдията, учительтъ сѫщо се занимаватъ съ отрицателни постѫпки на хората. Сѫдията разглежда престѫпленията на хората. Учительтъ, покрай задачата си да преподава, се занимава и съ простѫпки на ученици. Той има работа съ неоформена пръсть. Хора, които иматъ положителна професия, или положително изкуство, сѫ изложени на опасность да превърнатъ положителнитѣ енергии на окрѫжаващитѣ въ отрицателни. Ония пъкъ, които се занимаватъ съ отрицателни професии и изкуства, превръщатъ отрицателнитѣ енергии на човѣка въ положителни.

   Оттукъ вадимъ заключението, че всѣки човѣкъ може да послужи само като условие за събуждане на положителни или отрицателни енергии въ другитѣ хора, безъ той самъ да ги е предалъ отъ себе си. Химикътъ дава условия на елементитѣ да се събиратъ, изваждатъ, умножаватъ и дѣлятъ, но той самъ не извършва тѣзи действия. Способностьта на елементитѣ да влизатъ въ реакции помежду си е въ самитѣ тѣхъ, а не въ химика отвънъ. Химикътъ дава възможность на киселината и основата да се съединяватъ и да образуватъ соль, но способностьта имъ да се съединяватъ е въ самитѣ тѣхъ. Химикътъ съдействува за съединяване на водорода и кислорода, за да се получи вода, но способностьта на тия елементи да се съединяватъ е въ самитѣ тѣхъ. Горе нѣкѫде, въ безпредѣлното пространство, кислородътъ и водородътъ сѫществуватъ въ свободно състояние, отдѣлно единъ отъ другъ. Когато водата на земята изгуби своята жизненость, водородътъ и кислородътъ слизатъ отъ безпредѣлното, отъ етерното пространство, съединяватъ се, образуватъ вода, която обновява водитѣ въ океанитѣ и въ моретата. Това обновяване става непрекѫснато. То се дължи на онзи запасъ отъ електрически течения, които се движатъ отъ северъ къмъ югъ по земната повърхнина. Тѣзи течения движатъ земята около осьта ѝ. Ученитѣ сѫ забелязали, че водата на земята постепенно намалява. Въ етерното пространство има повече вода, отколкото на земята. Нѣкои окултисти обясняватъ този фактъ съ запушването на три важни източници на живота. Щомъ водата се намалява, и човѣшкиятъ животъ се намалява. Значи, каквито промѣни ставатъ съ земята, сѫщитѣ промѣни ставатъ и съ човѣшкото тѣло. Голѣма часть отъ тѣлото на човѣка е вода. Много хора боледуватъ отъ липса на вода въ организъма имъ. Влагата, водата е причина за топлината на организъма. Отсѫтствието на вода охладява организъма. Многото вода пъкъ го сгорещява. Човѣкъ трѣбва да живѣе правилно, разумно да използува енергиитѣ, които идатъ отъ слънцето, за да създаде около себе си здравословна, приятна атмосфера. Ако живѣе добре, човѣкъ привлича къмъ себе си теченията, които идатъ отъ слънцето, и образува оазисъ, източникъ на животъ и сили. Природата гледа съ добро око и разположение на разумния; неразумния, обаче, тя наказва, тъпчи безпощадно. За да събуди човѣка, за да го накара правилно да живѣе, природата му изпраща редъ страдания. Страданията не сѫ нищо друго, освенъ стремежъ на природата къмъ събуждане съзнанието на човѣка. Като види, че нѣкой човѣкъ се е захласналъ въ нѣкоя временна идея, която и дребнитѣ сѫщества сѫ разрешили, природата му изпраща едно страдание, да го събуди. Запримѣръ, той седи и мисли, какъ да прекара живота си. — И бубулечкитѣ сѫ разрешили този въпросъ. Човѣкъ ще прекара живота си или като минералъ, или като растение, или като риба, или като птица, или като млѣкопитаеще, или най-после, като човѣкъ. Не е въпросъ животътъ да се прекара. Животътъ трѣбва да се използува.

   Въ музикалното упражнение „мисли, право мисли“, което миналиятъ пѫть ви дадохъ, се срѣща думата „крепи“. Мисъльта може ли да се крепи? — Могатъ да се крепятъ само ония нѣща, които иматъ материаленъ, физически характеръ. Запримѣръ, тѣлото, като физическа проява, може да се крепи. Казано е въ пѣсеньта: „Свещени мисли за живота ти крепи“. Това подразбира условия, при които известни мисли и идеи могатъ да се проявятъ. Значи, мислитѣ, които човѣкъ има за живота, не сѫ укрепнали още и трѣбва отвънъ да се подхранватъ. Думата подхранвамъ“ има отношение къмъ сърдечния, а сѫщо и къмъ душевния животъ на човѣка. Какво може човѣкъ да подхранва въ себе си? — Чувствата си. — Илюзиитѣ подхранватъ ли се? — И илюзиитѣ могатъ да се подхранватъ.

   Съвременнитѣ хора си служатъ съ думитѣ „илюзия, настроение“ и т. н. Какво представя настроението? На какво се дължи настроението? — Настроението въ човѣка се дължи на това, че понѣкога умътъ, сърдцето и душата му не се проявяватъ едновременно. Когато умътъ, сърдцето и душата на човѣка не сѫ въ единство, той се колебае: ту решава нѣщо, ту го отрича. За такъвъ човѣкъ казватъ, че е на настроения. Сложно, обширно нѣщо е човѣшкото естество. Като живѣе, той непрестанно се движи, прави екскурзии ту въ областьта на сърдцето, ту въ областьта на ума, ту въ областьта на душата си. Понѣкога човѣкъ се натъква на нѣкоя пустиня въ себе си, и тогава идватъ обезсърдчението, отчаянието, лошитѣ и мрачни настроения. Той казва: Нѣма смисълъ животътъ. Отъ мене нищо нѣма да излѣзе. Щомъ се натъкне на една отъ пустинитѣ на своя животъ, човѣкъ трѣбва да знае, че му предстои грамадна работа върху себе си и да започне да работи. Той може да превърне пустинята въ великъ оазисъ на живота. Като излѣзе отъ пустинята, човѣкъ ще се натъкне на нѣкой връхъ въ себе си. И това не трѣбва да го отчайва, да мисли, че само скали има въ него. Върхътъ, скалитѣ въ човѣка представятъ гръбнака на неговия животъ, отдето тече всичката енергия. Следъ дълги обиколки по своето обширно естество, най-после човѣкъ дохожда въ полето на своя животъ, въ градината на обикновения си животъ — индивидуалниятъ, личниятъ животъ. Индивидуалниятъ животъ е микроскопическа проява на човѣшкото естество.

   И тъй, когато хората се оплакватъ отъ живота, тѣ трѣбва да знаятъ, че се намиратъ при неблагоприятни условия, които неизбѣжно трѣбва да преживѣятъ. Тѣ се намиратъ или въ пустинята на своя животъ, или на нѣкой високъ върхъ, и то презъ зимата, или пъкъ на нѣкое необработено поле. Ако сѫ попаднали въ нѣкоя пустиня, тѣ трѣбва да я обходятъ набързо, съ автомобилъ, а не съ камили; ако сѫ попаднали на нѣкой отъ високитѣ снѣжни планински върхове, тѣ трѣбва да иматъ всички приспособления, каквито условията ги изискватъ; ако сѫ попаднали на нѣкое необработено поле, тѣ трѣбва усилено да работятъ, да подобрятъ условията му, за да могатъ да сѣятъ и да жънатъ своитѣ плодове. Такова нѣщо представя животътъ: съчетания отъ добри и лоши условия. Човѣкъ трѣбва да разполага съ всички приспособления, за да може да подобри лошитѣ условия и да използува добритѣ.

   Преди повече отъ 20 години единъ младъ момъкъ, свършилъ съ успѣхъ гимназия, се принудилъ да точи ножове, за да се прехранва. Той потърсилъ нѣкаква работа, но не могълъ да намѣри. Отишълъ при единъ свой приятель и го помолилъ да му даде 150 лв. на заемъ, да си купи едно точило. Купилъ си точило, закачилъ дипломата си на него и тръгналъ изъ града да точи ножове. Следъ три месеца изплатилъ дълга за точилото си, но не се минало много време и той могълъ да постѫпи въ университета. Смѣлъ билъ този младежъ, и затова лесно могълъ да си пробие пѫть въ живота. Щомъ сте дошли на земята, вие трѣбва да бѫдете смѣли и решителни, да минете презъ всички изпитания, които животътъ ви носи. Ще минавате презъ тѣсни пѫтечки на планински върхове; ще газите презъ рѣки; ще минавате и презъ пустини. Каквото и да правите, изпитанията ви чакатъ, не можете да ги избегнете. Вървете напредъ и не се обезсърдчавайте. Често богатитѣ синове се обезсърдчаватъ повече отъ беднитѣ. — Защо? — Защото бедниятъ човѣкъ е оставенъ повече на себе си; той разчита на своя трудъ, на усилията, съ които изкарва прехраната си. Той се е калилъ въ живота, вследствие на което може да се справя съ мѫчнотиитѣ и изпитанията. Докато богатиятъ баща изпраща на сина си всѣки месецъ по нѣколко хиляди лева да учи, синътъ е бодъръ, следва учението си. Щомъ бащата се разболѣе или замине за другия свѣтъ и престане да праща пари на сина си, последниятъ се обезсърдчава, отчайва отъ живота, не знае, какво да прави. Страданията каляватъ човѣка и го правятъ годенъ за живота. Труденъ е животътъ, докато човѣкъ се качи на високия върхъ, докато излѣзе отъ пустинята и докато преплава бурното море. Щомъ мине тѣзи изпитания, той ще се намѣри въ единъ замъкъ, заобиколенъ отъ близки и любими хора, които ще го угостятъ. Следъ това той ще се върне въ дома си, въ отечеството си, отдето нѣкога е излѣзълъ.

   Следователно, щомъ сте дошли на земята, ще знаете, че и добро, и зло може да ви се случи. Никога не дръжте въ ума си мисъльта, че животътъ е пъленъ само съ страдания или само съ радости. Злото и доброто неизбѣжно следватъ човѣка. Тѣ сѫ негови спѫтници. Натъквате ли се на настроения, ще знаете, че минавате презъ пустиня. Когато чувствата ви се развиватъ, вие минавате презъ поле, въ което едновременно растатъ и хубави цвѣтя, и магарешки тръне. — Какво да правимъ съ лошитѣ чувства? — Ще ги оставите да растатъ свободно, както и добритѣ чувства. — Иматъ ли право лошитѣ чувства да растатъ между добритѣ? — Едно лошо чувство има право да расте, да живѣе между десеть добри. Единъ беденъ ученикъ има право да мине между десеть богати ученици. Законътъ е такъвъ. И обратното е вѣрно: едно добро чувство има право да расте между десеть лоши чувства.

   Как се справятъ хората съ обезсърдчението? На какво се дължи то? — На липса или отсѫтствие на нѣщо въ човѣка. Вие лесно можете да се освободите отъ него. — Какъ? — Като си купите това, което ви липсва. — Отде ще вземемъ пари? — Ще продадете скѫпоценноститѣ си, които близкитѣ ви сѫ подарили. Защо ви сѫ нужни украшения? Превърнете безценнитѣ нѣща въ ценности, и вие ще се насърдчите. Сама по себе си земята не е ценна, но като я обработите и насадите съ жито, съ царевица, съ плодни дървета и зеленчуци, тя става ценна. Въ една година само човѣкъ може да забогатѣе. Като се намѣри въ трудно положение, човѣкъ трѣбва да мисли, каква работа да започне, която за времето и за даденитѣ условия да даде добри резултати.

   Като ученици, отъ васъ се иска смѣлость и решителность. Предъ каквито мѫчнотии и да се намѣрите, вие трѣбва да бѫдете готови на всичко. Закѫсали сте, нѣмате петь пари въ джоба си. Какво ще правите? Нѣма да просите, разбира се. Не ви остава нищо друго, освенъ да се съгласите да станете дребенъ бакалинъ, или търговецъ: започнете да правите мекици, или да продавате череши. По този начинъ ще влѣзете въ близъкъ контактъ съ хората и ще видите, че колкото по-добра обхода имате съ тѣхъ, толкова повече ще ви посещаватъ. Всички занаяти, всички изкуства действуватъ върху човѣка възпитателно. Презъ всички свои сѫществувания, ученикътъ трѣбва да мине презъ редъ занаяти и изкуства, отъ най-низкото до най-високото. Щомъ се спре върху даденъ занаятъ и придобие онова, което му липсва, той трѣбва да напусне този занаятъ и да започне втори, трети и т. н. Човѣкъ не трѣбва да прескача нито едно отъ стѫпалата на живота, но по никой начинъ той не трѣбва да седи на едно стѫпало по-дълго време, отколкото му е опредѣлено. Вие можете да си избирате свободни занаяти, които да не ви ограничаватъ. Занаятитѣ, изкуствата иматъ и това значение още, че чрезъ тѣхъ човѣкъ влиза въ контактъ съ външния свѣтъ и го изучава.

   Основната идея, която трѣбва да остане въ ума ви е, че мѫчнотиитѣ и страданията иматъ двоякъ произходъ: едни произтичатъ отъ естеството на човѣка — вѫтрешни страдания, а други — външни страдания, които идатъ отъ външния свѣтъ, отъ окръжаващата срѣда. Въ продължение на една седмица отъ днесъ правете следнитѣ наблюдения върху себе си: като ставате сутринь, отбелязвайте си, коя е първата мисъль, дошла въ ума ви. Направете опитъ да видите, отвънъ ли е дошла, или отвѫтре, отъ самитѣ васъ. Като прави тѣзи наблюдения върху себе си, човѣкъ ще се натъкне на много странични мисли, които идатъ отвънъ нѣкѫде, като гости на неговото съзнание. Човѣкъ трѣбва да се изучава, да дойде до вѫтрешно познаване на своето естество.

   „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

*

31. Лекция отъ Учителя, държана

на 13 юний, 1926 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...