Jump to content

1926_05_16 Здраво мислене


Ани

Recommended Posts

От томчето "Лекции на младежкия окултенъ класъ"
19-32 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 5-та година, т.III, (1926 г.)
Първо издание - София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 
 

 

ЗДРАВО МИСЛЕНЕ.

   „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

   Чете се темата: „Мѣсто на добродетелитѣ въ човѣшкото тѣло.“

   Чете се резюме на темата: „Защо природата е турила на нѣкои насѣкоми много очи?“

   Кой въпросъ ви интересува днесъ?

   Нарисувайте една круша, дърво съ единъ плодъ.

   Какво предпочитате вие: да ядете круши, или да ги садите? Обаче, може ли човѣкъ да яде круши, преди да ги е сѣлъ? Посаждането винаги предшествува яденето. Това показва, че реализирането на желанията е въ зависимость отъ много нѣща, отъ известни закони. Споредъ тѣзи закони, много отъ човѣшкитѣ желания оставатъ непостижими. Единъ отъ тѣзи закони гласи: човѣкъ не може да постигне дадено желание, преди да го е посадилъ. Възъ основа на сѫщия законъ човѣкъ не може да бѫде добъръ, преди да е посѣлъ нѣщо въ себе си. Доброто не е нищо друго, освенъ любовь, изразена на физическия свѣтъ. Понеже любовьта не сѫществува на физическия свѣтъ, затова доброто се явява като нѣщо материализирано. Когато любовьта слиза отъ Божествения на физическия свѣтъ, тя се превръща въ добродетель. Когато слиза въ ангелския свѣтъ, любовьта се изявява като интелигентность, като мѫдрость или като знание. Следователно, човѣкъ не може да яде, докато не е работилъ. Ако нѣкой минава покрай една плодна градина, въ която нищо не е сѣлъ, той нѣма право да яде отъ плодоветѣ на тази градина. Щомъ нищо не е сѣлъ, той нѣма право да яде. Художникъ рисува една картина, но докато не я свърши, не дава да се гледа. Имате ли право вие да я гледате, преди той да я изложилъ? — Нѣмате право. Когато художникътъ изложи картината си, всѣки има право да я гледа. Следователно, когато искашъ да вкусишъ отъ плодоветѣ на нѣкоя чужда градина, ти трѣбва да се сприятелишъ съ този, който е садилъ дърветата. И тогава яденето на всѣки плодъ, който той ще ти даде, ще бѫде благословение за тебе. Значи, човѣкъ нѣма право да яде круши, или другъ нѣкакъвъ плодъ безъ позволение. Че е така, можете да си отговорите на въпроса: Може ли пеперуда да яде круши? Може ли микроба да пие млѣко? Това показва, че яденето представя цѣлъ процесъ. Не е безразлично, каква храна употрѣбява човѣкъ. Той трѣбва да яде само такава храна, която може да го ползува. Каква полза може да донесе известна храна, ако тя само мине и замине презъ организъма, безъ да остави нѣщо? Ето защо, човѣкъ самъ трѣбва да ограничава ума си отъ известни мисли, сърдцето си отъ известни желания, които носятъ отрова въ себе си. Има нѣща, отъ които човѣкъ временно поне може да се откаже. Човѣкъ не може да мисли всичко, каквото му дойде на ума. Какво ще стане съ васъ, ако въ стаята, въ която седите, внеса едно шише съ отровенъ газъ? Достатъчно е да помиришете този газъ, за да избѣгате всички навънъ. Не избѣгате ли, нещастие ви чака. Като знаете това, вие трѣбва да правите изборъ въ своитѣ мисли и желания. При самовъзпитанието, на човѣка се препорѫчва да държи въ ума си здрави, положителни мисли. — Кои мисли сѫ здрави? — Здрава мисъль е тази, която носи миръ за душата и свѣтлина за духа. Здравата мисъль трѣбва да произвежда такава реакция въ човѣка, която да внася разширяване на съзнанието. Ако човѣкъ е неразположенъ, здравата, добрата мисъль трѣбва да измѣни състоянието му въ добро.

   Представете си, че една майка изпраща детето си за вода, но то отказва да изпълни молбата ѝ. Тогава майка му казва: Иванчо, помисли малко, да видишъ, добре ли постѫпвашъ, като не слушашъ. Детето се замисля и следъ малко взима стомната и отива за вода. Последната мисъль, която измѣня решението му и превръща непослушанието въ послушание, е добра, здрава мисъль. Нѣкой студентъ иска да свърши университетъ, но нѣма срѣдства. Въ обезсърдчението си, той казва: Нѣма да уча повече! Обаче, единъ отъ професоритѣ го извиква и му казва: Знаешъ ли, че ти се даватъ условия да продължишъ университета? Единъ благодетеленъ човѣкъ предлага една стипендия отъ три хиляди лева месечно за нѣкой беденъ студентъ. Академическиятъ съветъ решава да даде тази помощь на тебе. Студентътъ се зарадва и казва: Сега ще уча! Коя е добрата мисъль въ този случай? Добрата мисъль е тази, която се явява въ главата на професора, въ решението на академическия съветъ и въ главата на самия студентъ, защото и на тритѣ мѣста тя съдействува за превръщане на една невъзможность въ възможность.

   Какво още може да произведе добрата мисъль? Представете си, че срѣщате единъ младъ, но знаменитъ лѣкарь, който лѣкува болнитѣ много успѣшно. На младия лѣкарь може да се даде следния съветъ: никога да не говори на болния за болестьта му. Щомъ пипне пулса му, както и да го намира, лѣкарьтъ трѣбва да се изпълни съ вѣра и надежда въ Бога, че болниятъ ще оздравѣе. Тази положителна мисъль на лѣкаря ще се предаде и на болния. Щомъ болниятъ се ободри и обнадежди, оздравяването му е сигурно. Въ такъвъ случай, ако болниятъ е трескавъ, лѣкарьтъ не трѣбва да му предписва 50 снгр. хининъ, каквато е дозата за възрастния, но да го лѣкува по хомеопатически начинъ. Тъй щото, когато лѣкаритѣ и ближнитѣ на болния успѣятъ да събудятъ вѣрата и надеждата на болния, лѣкуването му е сигурно. Това е единъ положителенъ и сигуренъ методъ за лѣкуване. Лѣкарьтъ трѣбва да знае, че болеститѣ не сѫ нищо друго, освенъ резултатъ на натрупване на излишна енергия, излишни вещества въ организъма. Щомъ се освободи отъ излишната енергия, както и отъ излишнитѣ вещества въ организъма си, болниятъ оздравява напълно. Дето се натрупватъ излишни енергии, излишни вещества, тамъ се събиратъ бацили, които сѫ причина на различни болести. Дето има богатства, тамъ винаги има крадци. Значи, бацилитѣ не сѫ нищо друго, освенъ крадци и разбойници, които влизатъ въ човѣшкия организъмъ да крадятъ и убиватъ. Като знаятъ това, лѣкаритѣ ги затварятъ въ малки шишенца и приготовляватъ отъ тѣхъ серуми противъ различни болести. Съ тѣзи серуми тѣ правятъ инжекции на болнитѣ и ги лѣкуватъ. Лѣкуването чрезъ инжекции е борба между апаши и апаши, крадци съ крадци. Въ тази борба тѣ едни други се унищожаватъ. Щомъ борбата се свърши въ ущърбъ на крадцитѣ, болниятъ започва да оздравява. Грижата за болния вече се свежда къмъ възстановяване на нормалното състояние на неговия организъмъ.

   И тъй, болеститѣ на съвременнитѣ хора се дължатъ на подпушване на енергиитѣ въ организъма имъ. За да се освободятъ отъ това подпушване, тѣ се нуждаятъ отъ вѣра. Вѣрата е срѣдство за урегулиране на подпушенитѣ енергии въ човѣка. Понеже съвременнитѣ хора страдатъ отъ безвѣрие, тѣ могатъ да се лѣкуватъ съ вѣра. Когато човѣкъ заболѣе, първо трѣбва да констатира въ себе си, боленъ ли е, или минава нѣкакво психическо състояние, което временно се отразява върху организъма като болезнено състояние. Най-опасното положение за човѣка е, когато вѣрва, че е боленъ, безъ да има нѣкаква болесть, или когато мисли, че е здравъ, а въ сѫщность е боленъ. Ето защо, човѣкъ трѣбва положително да знае боленъ ли е, или здравъ. Той трѣбва да знае има ли капиталъ въ касата си, или нѣма. Боленъ човѣкъ е онзи, който има излишна енергия въ себе си. Когато енергиитѣ на човѣшкия организъмъ иматъ стремежъ къмъ центъра на земята, той заболява. За да се излѣкува, тия енергии трѣбва да се обърнатъ къмъ центъра на слънцето. Единствениятъ методъ за лѣкуване на различнитѣ болести се заключава въ превръщане на енергиитѣ на човѣка отъ низходещи въ възходещи, т. е. да се измѣни посоката на движението имъ отъ центъра на земята къмъ центъра на слънцето. Болеститѣ биватъ физически и сърдечни, безъ да иматъ органически произходъ. Тѣ се дължатъ на натрупване на излишни енергии въ организъма. Тѣзи болести сѫ на нервна почва. Обаче, има и органически болести, които криятъ своя произходъ нѣкѫде далечъ, въ миналото на човѣка. Когато нѣкоя болесть се загнѣзди въ астралното тѣло на човѣка, тя постепенно минава въ мисъльта му, а оттамъ и въ физическото тѣло. За да се излѣкува човѣкъ, тази болесть трѣбва да се махне отъ мисъльта му. Когато образътъ на болестьта изчезне отъ мисъльта на човѣка, едновременно съ това тя изчезва и отъ физическото тѣло. Много отъ болеститѣ на физическото тѣло се явяватъ като последствие на нѣкакви заболявания въ астралния и въ умствения свѣтъ на човѣка. Едно горчиво чувство, една противоречива мисъль причиняватъ физически болести. Щомъ се махне причината на болестьта и самата болесть изчезва.

   Мнозина страдатъ отъ главоболие, отъ очеболие и се лѣкуватъ съ студени компреси. Азъ препорѫчвамъ топли компреси вмѣсто студени. Когато страдате отъ главоболие, или очеболие, турете на слѣпитѣ си очи квасъ, прѣсно приготвенъ. Мѣстото намажете съ малко зехтинъ и отгоре турете кваса. Дръжте го на слѣпитѣ очи 10—14 часа. Това можете да правите отъ 3—5 пѫти седмично, споредъ степеньта на болката. Квасътъ действува магнетично, затова го препорѫчвамъ не само при обикновено главоболие, но и при минингитъ. Когато нѣкое дете заболѣе отъ минингитъ, обръснете добре главата му, пригответе прѣсенъ квасъ и го поставете на горната часть на главата и на слѣпитѣ очи. Като турите нѣколко пѫти наредъ квасъ на главата, детето ще оздравѣе. Изобщо, ледътъ не трѣбва да се употрѣбява при никакви случаи на възпаление. Щомъ имате нѣкакво възпаление, служете си всѣкога съ топли компреси, а не съ студени. Студени компреси могатъ да се турятъ само на пълнокръвни хора. Квасътъ, млѣчниятъ компресъ сѫ добри специалитети, които трѣбва да се предпочитатъ предъ студенитѣ компреси. Когато лѣкувате нѣкого, презъ всичкото време трѣбва да сте въ молитва, да сте свързани съ Бога. Само по този начинъ лѣкуването ще бѫде успѣшно.

   И тъй, човѣкъ не може да яде круши, докато не ги е садилъ. Може ли човѣкъ да мисли, преди да е обичалъ? Мисъльта ли е дошла по-рано, или любовьта? Това значи: кокошката ли е излѣзла по-рано, или яйцето? Божията Любовь предшествува мисъльта на човѣка. Човѣкъ мисли, само когато е обичанъ. Да мисли човѣкъ, това значи да се ползува отъ Божията Любовь. Когато учи, човѣкъ разбира, че наистина Божията Любовь действува на физическия свѣтъ. Напредналиятъ въ ученето съзнава, че свѣтътъ е създаденъ за него, да го изучава. Съ други думи казано: човѣкъ е дошълъ на земята да я изучава. Следователно, докато хората не изучатъ земята добре, тѣ не могатъ да се освободятъ отъ нейнитѣ пригръдки. До това време тѣ се намиратъ въ положението на онзи младъ турчинъ, който се разговарялъ съ баща си за уловения отъ него разбойникъ. Той казалъ: Татко, хванахъ единъ разбойникъ. — Доведи го при мене.— Не мога. — Защо?— Защото не ме пуща. Както виждамъ, положението на съвременнитѣ хора по отношение на земята е сѫщото, каквото е положението на младия турчинъ къмъ разбойника. Всички мислятъ, че сѫ хванали земята, но когато пожелаятъ да се мръднатъ малко, виждатъ, че тя не ги пуща.

   Сега, предъ всички хора седи една велика задача за разрешаване. Човѣкъ може да живѣе, както разбира, но той трѣбва да реши задачата си, и то разумно. Ако решите задачата си, както обикновенитѣ хора я решаватъ, ще се намѣрите въ положението на човѣкъ, който постоянно влиза и излиза, безъ да придобива нѣщо. Запримѣръ, нѣкой взима билетъ за концертъ. Отива на концерта, но се връща — отложилъ се. Втори пѫть пакъ отива — отложилъ се. Така се отлага концертътъ день за день, докато най-после му върнатъ паритѣ. — Защо? — Пѣвецътъ се разболѣлъ. Представете си, че на единъ богатъ американецъ дойде идеята да завещае петь милиона долари на нѣкой беденъ студентъ. Ако се укаже, че този беденъ студентъ е нѣкой отъ васъ, за какво ще употрѣбите тѣзи пари? Сега всички се радвате, като че действително сте станали наследници на тази голѣма сума. Всѣки отъ васъ си мисли, че може да е той. Въ сѫщность, никой не е наследникъ. И да не станете наследникъ на този голѣмъ богаташъ, все ще ви бѫде приятно да се говори по този въпросъ.

   Единъ турчинъ отишълъ въ Цариградъ по работа. Като се върналъ оттамъ, ходжата го запиталъ: Какво ново има въ Цариградъ? — Последната новина е за тебе. Тамъ се говори, че ще те направятъ шейхъ-юлъ-ислямъ. — Не говори такива работи! Следъ нѣколко деня ходжата срещналъ сѫщия турчинъ и му казалъ: Я разправи пакъ, какво се говори въ Цариградъ за мене! Ходжата знае, че това не е вѣрно, но все му се иска да чуе нѣщо приятно за себе си. Сега и вие знаете, че нѣма да получите петь милиона долари, но ви е приятно да слушате. Мисъльта за петтѣ милиона долари весели всички. Единъ познатъ разправялъ, че ако спечели милионъ, щѣлъ да купи два автомобила: единиятъ щѣлъ да подари на братството, а другиятъ — за себе си. Това показва, че паритѣ сѫ сила, която действува на човѣка. Подъ влияние на мисъльта за забогатяване, човѣкъ става веселъ. — Възможно ли е да дойде на ума на нѣкой американецъ да направи нѣкого отъ васъ наследникъ на часть отъ своето богатство? Въ дадения случай е невъзможно, но сѫщевременно е вѣроятно. Отде знаете, може би още тази вечерь нѣкой американецъ да изпрати на нѣкого отъ васъ петь милиона долари. Ако вие сте чувствителни, съ помощьта на лескова пръчица ще можете да познаете, кѫде има заровени пари на Балканския полуостровъ. Голѣми богатства има заровени въ земята. Нѣкои отъ тѣхъ сѫ останали още отъ турско и отъ римско време. Съ помощьта на лескова прѫчица човѣкъ може да открие мѣстата, дето има заровено злато, но той трѣбва да работи върху себе си. Когато развие нужната чувствителность, и безъ тази прѫчица той ще може да открива богатства въ земята. При това положение, той носи прѫчицата въ себе си, като вѫтрешна сила. Много време се изисква, докато човѣкъ развие тази сила въ себе си, но и като я развие, той трѣбва да знае, какъ да я контролира. Не я ли контролира, тя ще се превърне въ болезненость.

   Що се отнася до печелене на пари, това е лесна работа. Мислено, или въ действителность, всѣки човѣкъ може да бѫде богатъ. Понеже мисъльта за богатството повдига духа на човѣка, добре е, когато не е разположенъ, да си представи, че е получилъ голѣмо богатство отнѣкѫде и съ часть отъ полученитѣ пари си е направилъ голѣмъ палатъ, цѣлъ изработенъ отъ мраморъ, съ красиви градини и шадравани въ тѣхъ, като въ приказкитѣ „Хиляда и една нощь“. Като прави такива упражнения въ мисъльта, въ въображението си, човѣкъ смѣня неразположението си въ разположение. Ще кажете, че това е глупаво нѣщо. — Защо? — Защото било празна работа. — Значи, да мисли и да си представя човѣкъ свѣтли и красиви картини, било глупава работа, а да си представя мрачни картини, не е глупаво. Започва нѣкой да си представя, че ще се разболѣе, че ще осиромашее и пада духомъ. — Споредъ мене, това, именно, е глупава работа. Защо трѣбва да си представяте такива работи, когато човѣкъ не е създаденъ нито боленъ, нито сиромахъ? Че се е разболѣлъ, или че е осиромашалъ, причината за това е той самъ. Мързеливиятъ се разболява. Докато човѣкъ е буденъ, докато е активенъ и подържа деятелностьта на своитѣ клетки, човѣкъ не може нито да боледува, нито да осиромашава. Потенциално човѣкъ е богатъ, а кинетически — сиромахъ. Какво трѣбва да направи, за да подобри положението си? Той трѣбва да превърне потенциалната си енергия въ кинетическа. Въображението въ човѣка е сила, която може да му помогне въ това превръщане. Нѣкой иска да стане музикантъ. Нека си представи, че има хубава, скѫпа цигулка, и всѣки день свири по петь— шесть часа. Следъ това излиза на сцената и започва да свири като виденъ музикантъ. По този начинъ мисъльта му ще слѣзе на физическия свѣтъ и ще започне да влияе върху музикалното му чувство. Другъ пъкъ иска да стане виденъ писатель или лѣкарь. И това може да постигне, като си представи, че пише велики работи, или че лѣкува болести, за които съвременната медицина се указва безпомощна.

   Съвременнитѣ хора не успѣватъ въ живота си, понеже се спиратъ само върху едната страна на живота — отрицателната, мрачната. Животътъ има две страни: положителна и отрицателна. За да има ясна представа за нѣщата, човѣкъ трѣбва да гледа на тѣхъ отъ две страни. Така работи и природата. И тя си служи съ рай и адъ. Кой живѣе въ рая? — Работниятъ, трудещиятъ, способниятъ човѣкъ. — Кой живѣе въ ада? — Мързеливиятъ. Ако мързеливиятъ започне да работи, той влиза въ рая; ако работниятъ престане да работи, той слиза въ ада. Работниятъ всѣкога се радва, а мързеливиятъ — страда, скърби. Следователно, когато се радва, човѣкъ работи; когато скърби, той е станалъ мързеливъ. Между работата и труда има известна разлика. Работата е Божествено нѣщо, а трудътъ — не. Казано е, че човѣкъ се мѫчи, ангелътъ се труди, а Богъ работи. Хората често се обезсърдчаватъ и казватъ: За кого ще пѣя, за кого ще пиша, за кого ще живѣя? — За себе си. Пѣй за себе си, пиши за себе си, живѣй за себе си. Заболи ли те глава — самъ се лѣкувай. Стани лѣкарь на себе си. Щомъ можешъ да правишъ всичко за себе си, ти ще можешъ да правишъ сѫщото и за другитѣ. Когато се лѣкува, човѣкъ отъ нищо не трѣбва да се страхува. Казано е въ Писанието: „Страхливитѣ нѣма да влѣзатъ въ Царството Божие“. Силната мисъль изпѫжда всѣкакъвъ страхъ. Човѣкъ съ силна мисъль може да влѣзе при болни отъ чума, отъ холера и да излѣзе здравъ и читавъ. Отъ страхъ човѣкъ може да заболѣе, безъ никакви бацили.

   Единъ човѣкъ срещналъ на пѫтя си чумата. Той я запиталъ, кѫде отива. Чумата му казала, че отива въ Багдатъ. — Колко души ще вземешъ? — Хиляда. На връщане отъ Багдатъ, чумата срещнала сѫщия човѣкъ. Той веднага я запиталъ: Свърши ли работата си? — Свършихъ. — Колко души взе? — Двадесеть хиляди. — Нали каза, че ще вземешъ само хиляда? — Азъ взехъ хиляда души, а деветнадесеть хиляди умрѣха отъ страхъ. Какво показва този примѣръ? — Че отъ 20 страдания само едно е дадено отъ природата, а 19 — отъ човѣка, отъ неговия страхъ. Наистина, страхътъ причинява редъ болести, страдания, мѫчнотии. Значи, 1/20 отъ страданията на човѣка сѫ дадени отъ природата, а 19/20 — отъ самия човѣкъ. Както виждате, дробитѣ иматъ приложение въ живота, главно въ процеса на растенето. Издънкитѣ на дърветата, разклоняването имъ не сѫ нищо друго, освенъ дроби, получени при раздробяване на цѣлото. Единицата е цѣлото, а клонетѣ и коренитѣ сѫ дробнитѣ части.

   Въ Божествения животъ, обаче, нѣма дроби. Тамъ всички числа сѫ цѣли. Дето има страдания, тамъ има дроби. Страданията сѫ отъ хората, а не отъ Бога. Богъ дава условия на човѣка да учи, но ако не може правилно да използува тия условия, той страда. Да живѣемъ, това е дадено отъ Бога. Да умираме, това е отъ хората. Да сме здрави, това е отъ Бога. Да сме болни, това е отъ хората. Отрицателнитѣ нѣща сѫ отъ хората, а положителнитѣ — отъ Бога. Обаче, Богъ превръща всичко отрицателно въ положително, въ добро. Той превръща сиромашията въ богатство, невежеството — въ знание. Ако искате да бѫдете силни, да не се спъвате въ живота си, дръжте въ ума си положителни мисли за Бога. Желанието на Бога е да бѫдемъ здрави, умни, силни. Не мислите ли така, каквото и да спечелите, ще го изгубите. Ако сте здрави, ще изгубите здравето си; ако сте богати, ще изгубите богатството си.

   Сега, ако нѣкой ви обещае петь милиона лева, какъ ще се справите съ тѣхъ? Преди още да сте ги получили, вие веднага ще имъ намѣрите мѣсто. И въ края на краищата ще си кажете: Който е обещавалъ, той ще има грижата да ги достави. Ще кажете като Настрадинъ Ходжа, че който е оставилъ 99 лири, ще остави още една. Единъ день Настрадинъ Ходжа минавалъ презъ единъ мостъ и понеже ималъ нужда отъ сто лири, въздъхналъ дълбоко и казалъ: Ако нѣкой ми даде сега 99 лири, нѣма да ги взема, щомъ не сѫ сто. Чулъ го единъ богатъ турчинъ и на другия день, преди да мине Настрадинъ Ходжа презъ моста, той му оставилъ 99 лири и се скрилъ, да види, какво ще прави. Като видѣлъ паритѣ, Настрадинъ Ходжа ги взелъ, преброилъ ги и продължилъ пѫтя си. Турчинътъ го настигналъ и го запиталъ: Колко лири намѣри? — 99. Нали каза, че ако не сѫ сто лири, нѣма да ги вземешъ? — Азъ зная, че който е оставилъ 99 лири, той ще даде още една.

   Сега и васъ питамъ: Готови ли сте да вземете петтѣ милиона, които американецътъ се готви да изпрати на нѣкого отъ васъ? Можете ли да се справите съ тѣхъ? И вие, като Настрадинъ Ходжа, ще кажете, че веднъжъ Провидението е намислило да ви облагодетелствува, то знае, че вие ще можете правилно да използувате тази сума. Петтѣ милиона представятъ дарбитѣ и способноститѣ, които Богъ е вложилъ въ човѣка.

   „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

27. Лекция отъ Учителя, държана

на 16 май, 1926 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...