Jump to content

1926_05_09 Мѣсто на добродетелитѣ


Ани

Recommended Posts

От томчето "Лекции на младежкия окултенъ класъ"
19-32 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 5-та година, т.III, (1926 г.)
Първо издание - София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

МѢСТО НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ

   „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

   Какъ бихте представили символически доброто? — Въ видъ на плодъ. — Любовьта? — Въ видъ на сърдце. Значи, сърдцето е мѣсто, дето постоянно ставатъ втичания и изтичания. — На какво можете да уподобите истината? — На запалена свѣщь, или на пламъкъ. — Мѫдростьта? — На единъ добре узрѣлъ плодъ.

   За следния пѫть направете опитъ да поставите всички добродетели — любовь, мѫдрость, истина, правда, добродетель, милосърдие, кротость, въздържание, търпение — на съответно мѣсто въ човѣшкото тѣло. Ще видите, на какво можете да уподобите добродетелитѣ.

Като разглеждате плодоветѣ въ природата, ябълката и крушата, запримѣръ, виждате, че тѣ се различаватъ по форма, по цвѣтъ, по вкусъ и т. н. Какви причини сѫ създали това различие: външни или вѫтрешни? Ако изследвате соковетѣ на ябълката и на крушата, ще видите, че въ химическо отношение тѣ се различаватъ едни отъ други. Образуването на соковетѣ е умственъ процесъ. Значи, ябълката и крушата се различаватъ и въ умствено отношение. Изобщо, дето се извършва химически процесъ, тамъ има разуменъ животъ. Горната часть на крушата обикновено е заострена, а ябълката е валчеста. Има ябълки, на които горната или долната часть понѣкога е заострена, но изобщо, ябълката е валчеста. Обаче, отъ формата на ябълката или на крушата не може да се сѫди за направлението на соковетѣ, дали текатъ надолу или нагоре.

   Като изучавате естественитѣ науки, можете да се спрете върху следния въпросъ: Защо листата на тополата не окапватъ всѣка есень по единъ и сѫщъ начинъ? Който е наблюдавалъ това явление, той е забелязалъ, че нѣкоя есень листата на тополата окапватъ първо горе и въ срѣдата, а по-късно, къмъ края на есеньта — въ долната часть. Друга есень се забелязва точно обратното: първо окапватъ долнитѣ листа, а после горнитѣ. Нѣкога пъкъ окапватъ срѣднитѣ листа, а после останалитѣ По това явление сѫдятъ за зимата, кога ще бѫде най-студена: въ началото, въ срѣдата или въ края. Това показва, че дървото е чувствително и може да предскаже, кога ще бѫде най-студена зимата: въ началото, въ срѣдата, или въ края си.

   Ученитѣ сѫ наблюдавали следното явление въ живота на растенията: Като посадятъ едно дърво при нѣкой сипей, изложенъ на слънце, следъ време отъ коренитѣ на това дърво започватъ да излизатъ клончета. Това се дължи на особенъ родъ спещи пѫпки, при коренитѣ, които, при дадени условия, могатъ да се развиватъ въ клончета, а при други — въ стъбла. Този законъ се отнася и до човѣка. Запримѣръ, ако на човѣка се отнематъ духовнитѣ елементи и се замѣстятъ съ материалистически, той ще се превърне въ коренъ, т. е, ще стане материалистъ. Въ него ще се развие симпатичната нервна система за смѣтка на умствената. Това е забелязано въ българитѣ. Срѣщате нѣкой селянинъ сухъ, слабъ като чирозъ. Следъ време селянитѣ го избиратъ за кметъ на селото си. — Какво става съ този човѣкъ? — Не се минава много време, година или две най-много, той надебелява, развива благоутробие и всѣкаква сухота изчезва. — На какво се дължи това надебеляване? — На развиване на симпатичната нервна система. Въ симпатичната нервна система се криятъ коренитѣ на живота. Щомъ се дадатъ условия на коренитѣ да се развиятъ, човѣкъ надебелява. Отнемете ли богатствата на човѣка, той започва да мисли и отслабва. Слабиятъ, сухиятъ човѣкъ повече мисли, а пълниятъ — повече чувствува. Философитѣ, критицитѣ сѫ  повече слаби, сухи хора. Тѣ мислятъ много. Значи, ако човѣкъ се постави при благоприятни условия за развиване на своя умъ, той ще има добре развито тѣло. Въ това отношение свѣтлитѣ идеи играятъ роля на невидимо слънце. Тѣ упражняватъ влияние върху развитието на мозъчната система. Тѣ внасятъ повече свѣтлина въ ума, а съ това подобряватъ културата не само на отдѣлния човѣкъ, но и на цѣлъ народъ. Този народъ минава за идеенъ. Когато единъ народъ стане безидеенъ, това показва, че му сѫ дадени добри условия за развиване на коренитѣ на неговия животъ, т. е. на симпатичната нервна система. Този народъ става материалистъ и въ него се развива съответна култура.

   Ако отидете въ Америка, ще видите, че въ американцитѣ е силно развита мозъчната система, вследствие на което тѣ сѫ повече сухи, слаби хора. Обаче, какъ ще си обясните факта, че между американцитѣ, именно, които сѫ много енергиченъ и здравъ народъ, има толкова много неврастеници, колкото въ никой другъ народъ? Това явление може да се обясни като нѣкаква предпазителна мѣрка отъ страна на разумната природа. Понеже американцитѣ сѫ склонни къмъ материализъмъ, затова симпатичната нервна система въ тѣхъ постоянно се атакува, да не би мозъчната енергия да слѣзе долу, въ стомаха, и да благоприятствува за развиване на материализъма. По този изкуственъ начинъ природата тонира нервната система на американцитѣ. Американецътъ изпива по една— две голѣми чаши горещо кафе, и веднага следъ това изяжда една голѣма порция ледено. Така той разваля зѫбитѣ си, разстройва стомашната си система. Това е кривъ начинъ на хранене, но за да го предпази отъ материализъма, отъ чрезмѣрно развиване на симпатичната нервна система, природата го е оставила да живѣе временно съ това заблуждение. Днесъ американцитѣ усилено работятъ именно, въ това направление, какъ да се освободятъ отъ неврастенията.

   Не само американцитѣ иматъ страдания, но всички съвременни хора сѫ изложени на страдания. Всички хора търсятъ начинъ да се освободятъ отъ страданията. Тѣ не подозиратъ, че страданията сѫ благо за тѣхъ. Ако съвременнитѣ хора не страдаха, тѣ щѣха да бѫдатъ крайни материалисти, и въ това отношение, между тѣхъ и млѣкопитаещитѣ почти нѣмаше да има разлика. Каква култура можете да очаквате отъ човѣкъ, който има пълни хамбари съ жито, пълни складове съ вина, съ храни и т. н.? Този човѣкъ не мисли за нищо друго, освенъ за ядене и за пиене. Какъвъ смисълъ има такъвъ животъ? За материалиста по-добъръ животъ отъ този нѣма. На другата страна на живота пъкъ срѣщате единъ сухъ, слабъ човѣкъ, който по цѣлъ день чете и размишлява. Той яде сухъ хлѣбецъ, но и на това е доволенъ. Понѣкога и той мечтае за богатъ животъ, но не само, че не му се дава, но му се взима и това, което има. Ако му се даде това, което иска, той ще се превърне на коренъ, ще стане голѣмъ материалистъ. Разумната природа му казва: Понеже богатиятъ е взелъ всички материални блага и се е превърналъ на коренъ, за тебе оставатъ духовнитѣ и умственитѣ блага. Ти трѣбва да се превърнешъ на клонъ. Той ще живѣе въ коренитѣ на живота, а ти — въ клонетѣ.

   Това сѫ крайности въ живота, съ които природата си служи въ рѣдки случаи, за разрешаване на известни въпроси. Обаче, разумниятъ човѣкъ не живѣе въ крайности. Той уравновесява енергиитѣ, които текатъ въ коренитѣ и въ клонетѣ на неговия организъмъ. Щомъ соковетѣ въ неговия организъмъ текатъ правилно, той се развива нормално. Щомъ става въпросъ за страдания, човѣкъ трѣбва да различава, кои сѫ необходими и кои — ненужни. Има страдания въ живота, презъ които човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине. Тѣ сѫ предвидени отъ самата природа. Разумнитѣ страдания представятъ необходимата тежесть въ параходъ, или въ лодка, когато плуватъ по водитѣ на моретата или океанитѣ. За да може една лодка, или единъ параходъ да плува по водата, на дъното си той непременно трѣбва да има известна тежесть. Тежестьта уравновесява движението на парахода. Безъ тежесть параходътъ не може да се държи въ равновесие. Следователно, страданията не сѫ нищо друго, освенъ тежесть, т. е. баластъ, който държи въ равновесие силитѣ на човѣшкия организъмъ. Ако тежестьта е необходима, за да държи парахода въ равновесие, това не значи, че той трѣбва да се претовари. Всѣки параходъ трѣбва да се товари само толкова, колкото може да издържа. Така натоваренъ, параходътъ ще пѫтува отъ пристанище на пристанище: ще стоваря една стока и ще товари друга. Когато параходътъ не се движи на повърхнината на водата, а само до известна степень е потъналъ въ водата, това показва, че той е много натоваренъ. Щомъ стигне до пристанището и се разтовари, той олеква и плува по повърхностьта на водата. Сѫщото може да се каже и за човѣка. Има моменти въ живота на човѣка, когато той се чувствува много натоваренъ. Той казва: Голѣми страдания имамъ. — Какво трѣбва да направи тогава? — Да отиде на пристанището, да се разтовари малко, докато му олекне. Обаче, влѣзе ли въ бурното море, той веднага трѣбва да се натовари, да пази равновесие всрѣдъ буритѣ на живота.

   Сега, кои страдания наричате голѣми? Ако нѣма кѫща, служба или нѣщо материално, човѣкъ не може да каже, че има голѣми страдания? Човѣкъ е богатъ, не само когато има материални приходи, но и когато може да диша и да издиша. Какво по-голѣмо богатство, или какъвъ по-голѣмъ приходъ може да иска човѣкъ отъ дишането и издишането? Който може да диша правилно, да мисли правилно и да яде правилно, той е придобилъ голѣми блага въ живота. Той има условия човѣкъ да стане. Не диша ли правилно, не яде ли правилно и не мисли ли правилно, той нѣма условия човѣкъ да стане. Ако младото поколѣние работи въ това направление, да диша, да мисли и да яде правилно, то ще разполага съ единъ плюсъ въ бѫдещето си. Не работи ли, въ бѫдещия животъ то ще носи редъ минуси. Минуситѣ се пишатъ съ чъртички, които въ български езикъ наричатъ тирета. Има писатели, които много си служатъ съ тирета. Тѣзи тирета не сѫ нищо друго, освенъ минуси въ тѣхния животъ. Минуситѣ въ живота на човѣка говорятъ за единъ неразумно прекаранъ животъ. Нѣкои писатели, учени хора си служатъ съ многоточие. Многоточието означава недоизказани мисли. Нѣкой започва да пише: Азъ... мога... — Какво може този човѣкъ? — Ако е уменъ, той отъ всичко се учи. Който не е уменъ, чрезъ многоточието той изказва известно съмнение. Въ сѫщность, какво означаватъ недоизказанитѣ работи? Какво означава многоточието? Който си служи съ многоточие, той е многоцентровъ човѣкъ. Какво можете да очаквате отъ човѣкъ, който има много центрове?

   Сегашниятъ животъ на хората не е нищо друго, освенъ непрекѫсната верига отъ изпити. Днесъ всички хора държатъ матура. Нѣкои казватъ: Какъ ли ще преживѣемъ? — Нѣма какво да мислите за преживяването си. Вие държите матура. Следователно, или ще издържите матурата, или ще ви скѫсатъ. Ако ви скѫсатъ, ще умрете, а това показва, че имате душа. Ако издържите, ще оживѣете, а това показва, че имате духъ. Съ други думи казано: смъртьта настѫпва като резултатъ на анормалнитѣ чувства въ човѣка. Когато чувствата въ човѣка взиматъ връхъ надъ мислитѣ, той преждевременно умира. Когато човѣкъ мисли само за ядене и за пиене, когато преяжда, той преждевременно умира. Ако човѣкъ живѣе разумно, той може да достигне 100 — 120 годишна възрасть. Изкуство е човѣкъ да издържа на външни противодействия, на външни мѫчнотии и изпитания. Запримѣръ, срѣщате единъ радостенъ, веселъ човѣкъ. Ако му кажете, че е профанъ, голѣмъ невежа, той веднага се измѣня. Тѣзи думи го спъватъ. Какво означава думата профанъ? Англичанитѣ употрѣбяватъ думата  „профейнъ“ въ смисълъ на свѣтски човѣкъ, на когото не може да се разчита. Думата  „невежа“ пъкъ означава незнаещъ човѣкъ. Човѣкъ трѣбва да дойде до такова положение, че каквито и колкото обидни думи да му кажатъ, така да ги приеме, като че не се отнасятъ до него. Отивате при единъ човѣкъ и му казвате, че е заразенъ отъ туберкулоза. Той веднага поблѣднява, уплашва се и започва да плаче. — Какво страшно има въ тия думи? Той не знае ли, че рано или късно, все трѣбва да умре? — Поне да си поживѣе човѣкъ. — Какво ще създаде, ако живѣе по-дълго време на земята? — Все ще създаде нѣщо. Ето, четири години вече, какъ изучавате окултната наука. Какво особено създадохте? Нѣкой отъ васъ казва: Да стана министъръ въ България, азъ зная, какво ще направя. — И това е възможно. Всѣки може да стане министъръ, но важно е, какво ще направи като министъръ. Ако нѣкой неговъ приятель го посети, той ще му каже да дойде другъ пѫть. Докато нѣма власть, човѣкъ много обещава, но щомъ получи власть, той се повлиява отъ окрѫжаващата срѣда и постѫпва по другъ начинъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде доблестенъ, разуменъ, да знае, какъ да постѫпва.

   Представете си, че единъ богатъ, но добъръ господарь дава всѣки день на слугата си по единъ килограмъ хлѣбъ и десеть лева да ги носи на една бедна вдовица. Слугата занася хлѣба, но паритѣ задържа за себе си. Господарьтъ се интересува за положението на бедната вдовица и често пита слугата си за нея. Слугата казва, че бедната вдовица е добре. На края на годината положението на слугата се подобрява, но това на вдовицата се влошава. Ако господарьтъ провѣри, какъ слугата е изпълнилъ възложената му отъ него работа, какво ще излѣзе? Какво е придобилъ слугата съ задържане на паритѣ за себе си? — Не само че нищо не е придобилъ, но много нѣща е изгубилъ. Краятъ на нѣщата е важенъ, а не началото. При създаване на човѣка има единъ моментъ, когато той напълно се оформява. Този моментъ е най-важенъ. Той е моментътъ, когато се завършва създаването на дихателната система. Въ този моментъ ангелъ слиза отъ небето, драсва клечка кибритъ и запалва огъня — животътъ на човѣка се проявява. До това време всички системи въ човѣка сѫ приготвени, чакатъ само запалване на клечицата кибритъ, за да се прояви деятелностьта на дихателната система. Въ този моментъ детето излиза отъ утробата на майка си и заплаква. Плачътъ се придружава съ първата вдишка. Детето започва вече да диша и да издиша. Докато е въ утробата на майка си, детето се мѫчи. Щомъ излѣзе вънъ отъ утробата, то започва да плаче. Плачътъ показва, че свѣщьта е запалена.

   Следователно, ще знаете, че реализирането на дадена добродетель е свързано съ голѣми мѫчнотии. Всѣка добродетель представя единъ организъмъ, който постепенно расте и се развива, докато се прояви дихателната система. Щомъ дихателната система се прояви, човѣкъ ражда една идея, която започва да свѣти. Свѣтлината ѝ показва, че тя е вече запалена, т. е. родена. Да родишъ една добродетель, т. е. да я проявишъ, това показва, че връзката между човѣшката душа и Бога е правилна. Сѫщо така и връзката между мислитѣ, чувствата и действията на човѣка е правилна. И тогава, който срѣща препятствия въ живота си, той трѣбва да знае, че причината на това не седи въ неговата сѫдба, но въ неговата неразумность. Сѫдбата, както и разумната природа, сѫ всѣкога добре разположени къмъ всички живи сѫщества по лицето на земята.

   Съвременнитѣ хора обичатъ да си помагатъ, но не знаятъ какъ. Когато даватъ пари на нѣкоя бедна, но честолюбива жена, тя се обижда. Какъ да ѝ помогнатъ, безъ да я обидятъ? Тѣ виждатъ, че всѣки човѣкъ има свои характерни чърти, които трѣбва да познаватъ, да знаятъ, какъ да се отнасятъ съ него. Така трѣбва да му се помогне, че да не се засегне достоинството му. Споредъ мене, правилниятъ начинъ на даване парична помощь на хората седи въ следното: Ти, който помагашъ, трѣбва да имашъ една каса, пълна съ злато. Ако искашъ да помогнешъ на нѣкого, ще му пратишъ по пощата ключа отъ касата си съ бележка, да вземе ключа, да отвори касата, която се намира на еди-коя си улица и еди-кой си номеръ на кѫщата, да вземе, колкото пари му сѫ нужни, и да върне ключа на опредѣления номеръ. Когато се улесни, следъ година или повече, той трѣбва да върне паритѣ назадъ. По този начинъ много хора ще могатъ да се ползуватъ отъ касата, безъ да се накърни тѣхното честолюбие. Рекатъ ли само да взиматъ, безъ да връщатъ, въ скоро време касата ще се изпразни. Мнозина казватъ, че благата сѫ общи за всички и очакватъ на другитѣ хора, отъ тѣхъ да получаватъ, а тѣ нищо да не даватъ. Това не е естествено положение. Правилно, нормално положение е, когато всички взиматъ и даватъ. Това е правилна обмѣна между хората. Който мисли само да взима, безъ да дава, той пакости самъ на себе си. Той проектира тази мисъль въ пространството и по този начинъ заразява хората съ нея. Обаче, ако дава и съзнава, че трѣбва да се дава, той проектира тази положителна мисъль въ пространството и помага за развиване на щедростьта между хората. Ако хората само взиматъ пари отъ касата, а нищо не даватъ, въ скоро време касата ще се изпразни.

   Това е материалната страна на въпроса за взаимопомощь между хората. При днешнитѣ условия на отношения, хората сѫ изработили доста добри методи за взаимоподпомагане. При това, всѣки помага споредъ онова, което е изработилъ въ себе си, споредъ своя характеръ. Методитѣ, съ които свѣтътъ си служи, сѫ доста добри. Много примѣри има изъ живота, които опредѣлятъ характера на човѣка. Единъ беденъ човѣкъ проси отъ двама души: първиятъ отъ тѣхъ е религиозенъ, вѣрващъ човѣкъ; вториятъ не вѣрва въ Бога. И двамата, обаче, сѫ богати. Първиятъ не дава помощь на сиромаха, а вториятъ — дава. Просекътъ се обръща къмъ последния и го пита: Господине, кога да върна паритѣ? — Когато можешъ. Какво показва това? — Това показва, че вѣруюто не опредѣля характера на човѣка. Има свѣтски хора, безвѣрници, които сѫ по-щедри, по-благородни отъ вѣрващитѣ. Значи, въ човѣка живѣятъ два Бога: външенъ и вѫтрешенъ. Вѫтрешниятъ Богъ създава естествени отношения между хората. Естественитѣ отношения между хората иматъ за основа любовьта, истината. Дойде ли нѣкой при васъ да иска нѣщо, нито той мисли да ви излъже, нито вие него. Обаче, има и изкуствени отношения между хората, които трѣбва да се избѣгватъ. Отива единъ човѣкъ при другъ и мисли, че той нѣма да се отнесе добре съ него. Ако той вѣрва, че Богъ живѣе въ човѣка, този човѣкъ ще се отнесе къмъ него така, както Богъ постѫпва.

   И тъй, смисълътъ на живота седи въ взаимопомощь, въ взаимно помагане. Законътъ за взаимопомощьта гласи: Никаква връзка не може да сѫществува между хората, докато тѣ не сѫ проникнати отъ силно желание взаимно да си помагатъ. Между клеткитѣ на организмитѣ сѫществува едно сплотяване, съ цель взаимно да си помагатъ. Въ това взаимно помагане се заключава благото на цѣлия организъмъ. Когато клеткитѣ се индивидуализиратъ, и всѣка отъ тѣхъ започне да мисли и да живѣе за себе си, настава смърть за цѣлия организъмъ. Щомъ организъмътъ умре, тѣ се разпръсватъ изъ пространството. Следъ време тѣ започватъ да тѫжатъ едни за други, отново се събиратъ и заживяватъ задружно. Законътъ за взаимопомощьта трѣбва да сѫществува въ всички общества. Тѣ трѣбва да съставятъ единъ общъ, житенъ класъ, да иматъ желание да си помагатъ взаимно по мисъль, по чувства и материално.

   Сега, като говоря за доброто, нека напишемъ тази дума на нѣколко езика:

      добро (на български),

      good (на английски),

      gut (на нѣмски)

      bien (на френски).

      bona (на италиански).

   Каква е разликата въ доброто на различнитѣ народи? Когато българинътъ пише думата „добро“, той иска да каже, че всѣко нѣщо въ живота трѣбва да има корени (д), но трѣбва да има и клоне (б). Когато узрѣе, плодътъ трѣбва да се хване съ рѫка (р) и да се изяде. Буквата „р“ е силна. Тя показва, че българинътъ иска да придобие доброто чрезъ насилие. Тази буква препятствува на българина въ доброто. Въ думата „радость“, буквата „а“ смекчава силата на буквата „р“. Въ думата „good“ се вижда разумностьта, интелигентностьта на англичанина. Той казва: Всѣко растене трѣбва да започва отъ коренитѣ. Когато плодътъ узрѣе, азъ ще имамъ грижа да го поставя въ хамбара. Българинътъ казва, че растенето трѣбва да започне отъ клонетѣ. Въ това седи психологическото различие между българина и англичанина. Българинътъ вѣрва въ щастието, а англичанинътъ — въ работата. Той казва: Човѣкъ трѣбва да работи. Времето е пари. Като работи, човѣкъ може да печели.

   Да се върнемъ къмъ въпроса за страданията. Несгодитѣ, страданията представятъ малъкъ баластъ въ самия животъ, който внася стимулъ въ човѣка. За да уякне, човѣшкиятъ духъ се нуждае отъ външни препятствия. Чрезъ външни препятствия или изненади, хората могатъ и да се лѣкуватъ. Запримѣръ, българитѣ лѣкуватъ треската чрезъ уплаха. Върви единъ трескавъ човѣкъ по пѫтя, трепери отъ студъ — тресе го. Въ това време отъ нѣкой прозорецъ изливатъ върху него единъ котелъ студена вода. Болниятъ се стрѣска и веднага оздравява — треската го напуща. Хората сѫ възприели този методъ отъ природата. Запримѣръ, за да освободи човѣка отъ едно зло, природата му изпраща друго зло, по-голѣмо отъ първото. Като се намѣри въ това положение, човѣкъ веднага се примирява съ живота. И тогава той казва: „Ела зло, че безъ тебе е по-зле“. Не е въпросъ по този начинъ да се лѣкува човѣкъ, нито по този начинъ да се справя съ мѫчнотиитѣ въ живота. Човѣкъ трѣбва да има една основна идея въ живота си, която отъ нищо да не се разколебава. Тя трѣбва да бѫде канара въ неговия животъ.

   Сега на всички ви препорѫчвамъ следното: всѣки отъ васъ да си избере нѣкакво изкуство, или занаятъ, но да го усвои въ съвършенство. При всички случаи въ живота си, той трѣбва да разчита на това изкуство. Започнете да изучавате различни занаяти: обущарство, шивачество, плетачество, градинарство и т. н. Други пъкъ нека изучаватъ лѣчебнитѣ свойства на билкитѣ. Сѫщо така изучавайте признацитѣ, по които да познавате промѣната на времето: кога ще бѫде топло или студено, дали ще вали дъждъ или не. Като научите тази часть отъ метереологията, тръгнете по селата да улеснявате селянитѣ: ще имъ кажете, дали зимата ще бѫде студена или не, какво сѣно трѣбва да употрѣбяватъ за овцетѣ си и т. н. Изобщо, вие трѣбва да имате такъвъ занаятъ, или такова изкуство, съ което да си пробивате пѫть навсѣкѫде.

   Упражнението, което ви дадохъ миналата седмица, за цвѣтоветѣ на свѣтлината, ще го продължите още една седмица. Всѣки день ще изучавате по единъ цвѣтъ отъ спектъра. Следете, кои цвѣтове презъ кои часове на деня преобладаватъ. Това е работа за васъ. Червениятъ цвѣтъ, запримѣръ, действува върху аурата на човѣка, прави го активенъ. Портокаловиятъ цвѣтъ действува върху личния животъ на човѣка, прави го голѣмъ индивидуалистъ. Жълтиятъ цвѣтъ дава просторъ и успокояване на ума. Колкото повече навлизате въ тъмнитѣ цвѣтове, напримѣръ, тъмносиниятъ, вие усѣщате тѫга, скръбь въ душата си. Свѣтлитѣ цвѣтове — ясносиниятъ, ясножълтиятъ действуватъ успокоително върху нервната система. Синиятъ цвѣтъ е срѣда за духовния животъ на човѣка. Зелениятъ цвѣтъ регулира магнетичнитѣ и електричнитѣ течения въ човѣшкия организъмъ. Той е свързанъ съ растенето. Който иска да расте и здравъ да бѫде, той трѣбва да се свързва съ зеления цвѣтъ. Виолетовиятъ цвѣтъ има отношение къмъ волята на човѣка.

   Като изучавате влиянието на цвѣтоветѣ, започнете по следния редъ: понедѣлникъ — червения цвѣтъ, вторникъ — портокаловия, срѣда — жълтия, четвъртъкъ — зеления, петъкъ — ясносиния, сѫбота — тъмносиния недѣля — виолетовия.

   „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и, благъ всѣкога бѫди!“

26. Лекция отъ Учителя, държана

на 9 май, 1926 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...