Jump to content

1926_05_02 Влияние на цветоветѣ


Ани

Recommended Posts

От томчето "Лекции на младежкия окултенъ класъ"
19-32 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 5-та година, т.III, (1926 г.)
Първо издание - София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 
 

ВЛИЯНИЕ НА ЦВѢТОВЕТѢ

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

Чете се темата: „Защо насѣкомитѣ иматъ много очи“?

Чете се резюме на темитѣ: „Произходъ на синия цвѣтъ на окото“ и „качества на идеалния човѣкъ“.

Какво е имала предъ видъ природата, когато е създавала очитѣ? — Кѫде се получава образа на предметитѣ въ окото? — Въ жълтото петно на ретината. Изучавайте влиянието на цвѣтоветѣ върху очитѣ. Правете опити съ различни цвѣтове, да видите, какво е влиянието на всѣки цвѣтъ поотдѣлно. Запримѣръ, първия день наблюдавайте влиянието на червения цвѣтъ, втория день — на портокаловия цвѣтъ и т. н. Сѫщевременно, добре е да проследите влиянието на различнитѣ цвѣтове презъ различни часове на деня: сутринь отъ 4—5, около изгрѣвъ слънце; отъ 7—8, следъ изгрѣвъ слънце; около обѣдъ, отъ 11—12 и следъ обѣдъ — отъ 4—5 часа. Добре е за тази цель да си служите съ стъклена призма. Такава призма, която разлага слънчевитѣ лѫчи, сѫществува и въ човѣшкия мозъкъ. Който е развилъ въ себе си тази призма, той може да се лѣкува съ нея. Ако гърлото ви боли, вие можете да отправите къмъ него портокаловия цвѣтъ, Следъ известно време вие ще почувствувате поне малко подобряване. Човѣкъ може да се ползува не само отъ цвѣтоветѣ на спектъра, но и отъ неговитѣ свѣтлинни лѫчи. Ако мозъчната призма на нѣкой човѣкъ не е развита, той може да се лѣкува съ стъклена. Пъкъ и да е развита донѣкѫде, за предпочитане е да се ползува отъ стъклена призма, защото мозъчната изисква по-голѣмо напрежение на мозъка, по-голѣмо концентриране на мисъльта. Който не разбира законитѣ, при които може да си служи съ тази призма, той ще се почувствува зле. — Защо? — Защото само въ нѣкои мозъчни центрове нахлува повече кръвь, а въ други — не става никаква промѣна. Това нееднакво разпредѣляне на кръвь въ мозъчнитѣ центрове се отразява болезнено върху цѣлия организъмъ. Забелязано е, че при лѣкуване на мозъка, вмѣсто да се подобряватъ, мнозина заболяватъ повече, вследствие прииждане на кръвь само въ нѣкои центрове, за смѣтка на други, въ които не приижда никакъ кръвь. Когато мисли, човѣкъ никога не трѣбва да се безпокои. Всѣка мисъль, която безпокои човѣка, ограничава чувствата му и прѣчи на неговото кръвообръщение. Който много се безпокои, той лесно заболява, лесно може да се парализира. Когато изгуби богатството си, човѣкъ лесно се парализира. И свещеници, и учени, и лѣкари се парализиратъ все по причина на ограничаване на чувствата.

И тъй, преди да е заболѣлъ още, човѣкъ може да се лѣкува съ цвѣтнитѣ лѫчи. Седемтѣ цвѣта представятъ седемь разумни свѣта, които изпращатъ на земята по единъ цвѣтенъ лѫчъ. Седемтѣ цвѣта пъкъ представятъ слънчевия спектъръ. Колкото по-силенъ е цвѣтътъ, толкова по-близо е до насъ свѣтътъ, който изпраща този цвѣтъ. Отъ цвѣтоветѣ на дѫгата можемъ да познаемъ, къмъ коя область се движимъ. Колкото повече се отдалечаваме отъ единъ свѣтъ, толкова повече и цвѣтътъ на този свѣтъ отслабва. Колкото повече се приближаваме къмъ даденъ свѣтъ, толкова и неговиятъ цвѣтъ става по-силенъ. Кой цвѣтъ преобладава на земята? — Зелениятъ цвѣтъ. Всички сѫщества на земята сѫ потопени въ зеления цвѣтъ. Сѫщевременно ние сме свързани съ всички планети и слънца, както и съ сѫществата, които ги населяватъ. Светещата раса, обаче, представя сѫщества, които сѫ творчески. Тѣ творятъ, съграждатъ вселената. За нашето зрение тѣ сѫ невидими. Въ бѫдеще, когато зрението на хората се развие, тѣ ще виждатъ свѣтлината, която „светещата раса“ носи съ себе си. Тѣ ще виждатъ свѣтлината и на онѣзи звезди, които днесъ не виждатъ. Животнитѣ, запримѣръ, не виждатъ звездитѣ. Тѣ даже не повдигатъ главитѣ си да погледнатъ нагоре. Понѣкога кучето лае на луната. Защо? — Защото вижда нѣщо. Забелязано е, че кучето никога не лае на неодушевени предмети. Щомъ лае на луната, това показва, че за него тя е одушевенъ предметъ. Въ това отношение кучето се проявява като ясновидецъ. То вижда нѣщо, което човѣкъ не вижда.

И тъй, започнете ли да изучавате цвѣтоветѣ, запримѣръ, червениятъ цвѣтъ, изучавайте го не само като впечатление, но като символъ, който ви се изпраща отъ единъ разуменъ свѣтъ, да го разгадаете. Сѫществата, които изпращатъ животъ на земята, изпращатъ червения цвѣтъ, именно, като символъ на животъ. И червениятъ цвѣтъ, отъ своя страна, е съставенъ отъ седемь цвѣта, съ различна интенсивность на вибриране и съ различенъ брой вибрации. Човѣкъ, съ добре развито око, може да различава седемь краски на червения цвѣтъ и разумно да се ползува отъ тѣхъ. Тѣзи краски сѫ негативни, и трѣбва да се превърнатъ въ положителни. Тѣ представятъ написана книга, която трѣбва да се разгадае. Не се ли разгадае, тя остава като старина, отъ която малцина могатъ да се ползуватъ. Който може да раздѣли седемтѣ краски на червения цвѣтъ една отъ друга и да използува всѣка отъ тѣхъ споредъ нейнитѣ качества, той ще се почувствува напълно ободренъ. Червената свѣтлина се препорѫчва за малокръвни. Ако могатъ правилно да възприематъ праната на червения цвѣтъ, тѣ ще я препратятъ къмъ клеткитѣ на своя организъмъ и ще се обновятъ. Хората могатъ да се ползуватъ отъ цвѣтнитѣ лѫчи за лѣкуване. За да дойде до известни резултати, човѣкъ трѣбва да прави много опити. Направи ли само единъ опитъ, той лесно може да изпадне въ съмнение. Когато се лѣкува, човѣкъ трѣбва да е увѣренъ въ метода, който прилага. Само по този начинъ той може да очаква положителни резултати. Несполучливитѣ опити представятъ спирачки въ живота на човѣка. Тѣ внасятъ въ него съмнение, което нищо не допринася. Когато страдате отъ главоболие, очеболие, ревматизъмъ, или друга нѣкаква болесть, правете опити съ цвѣтнитѣ лѫчи, да видите, какъ ще се отразятъ върху организъма ви. Всѣки самъ трѣбва да дойде до положителни резултати, да види, какво действие ще му укажатъ. Много начини има, по които човѣкъ може да се лѣкува, но лѣкуването съ цвѣтни лѫчи е единъ отъ най-евтинитѣ. Колкото и да е евтинъ този начинъ, човѣкъ все трѣбва да плати нѣщо. Ако доброволно не иска да плаща, природата насила ще го застави да плати. Природата иска да научи човѣка да се жертвува. Тя иска да научи човѣка на щедрость. Ако той не иска доброволно да упражнява щедростьта, природата ще го застави насила да бѫде щедъръ. — Какъ?— Чрезъ болести. Срѣщате единъ гордъ, надмененъ човѣкъ, който се крие отъ хората, защото счита, че не е като тѣхъ. Той се мисли за нѣщо особено. Природата не търпи такива прояви. За нея всички хора представятъ единъ общъ организъмъ. Тя ще застави този човѣкъ да признае всички хора около себе си и да имъ благодари за всичко, въ което тѣ могатъ да му услужатъ. Природата ще му изпрати нѣкаква болесть и ще го тури на легло. Като дойде лѣкарь да го лѣкува, на първо мѣсто ще му препорѫча млѣко отъ здрава крава. — Какво ще прави този човѣкъ? — Ще прати слугитѣ си да търсятъ млѣкарь, или овчарь, който има здрави, доброкачествени крави. Като намѣрятъ такъвъ човѣкъ, ще му платятъ скѫпо, само за да се ползуватъ отъ млѣкото на неговитѣ крави. Щомъ оздравѣе, гордиятъ ще потърси овчаря и ще му благодари. Така само той ще разбере, че не може да се изолира отъ хората. Всѣки човѣкъ е на мѣстото си и може да ви бѫде полезенъ тогава, когато най-малко се надѣвате. Нѣма нѣщо отрицателно въ човѣка, за което природата да не го е наказала. И за най-малката лъжа природата наказва. Нѣкой обича да полъгва, но иска да се изправи, да се освободи отъ този недѫгъ. Какво прави природата тогава? — Щомъ този човѣкъ си позволи да излъже, веднага езикътъ му се изприщва. Щомъ престане да лъже, пришкитѣ изчезватъ. Причината за всички язвички въ стомаха се крие все въ лъжата. Лъжата измѣня химическия съставъ на кръвьта и на тъканьта на организъма. — Какъ се обяснява тази промѣна въ организъма? — Съ страха. Като излъже, човѣкъ започва да се страхува, а този страхъ произвежда свиване на кръвоноснитѣ сѫдове, както и на тъканитѣ. Страхливиятъ започва да става подозрителенъ — въ всичко се съмнява. Страхътъ влияе върху човѣшкитѣ мисли, чувства и действия. Подозрителниятъ не вижда нѣщата както трѣбва, вследствие на което изважда криви заключения за тѣхъ.

Изобщо, природата обича естественитѣ нѣща: естествени мисли, чувства и действия. Тя не обича да поставяме прегради на това, което отначало е наредила. Дойдемъ ли до наредбитѣ и законитѣ на природата, ние трѣбва свещено да ги пазимъ. Никой нѣма право да пристѫпва нейнитѣ прегради. Запримѣръ, аурата на човѣка е естествена преграда. Щомъ е така, никой нѣма право да влиза безъ позволение въ аурата на кого и да е. Дойде ли нѣкой човѣкъ при васъ, той трѣбва да седи 50 — 70 см. на разстояние. Наруши ли това разстояние, приближи ли се много до васъ, той създава дисхармония въ отношенията. Тази дисхармония се дължи на неправилна обмѣна между енергиитѣ на двамата. Който е чувствителенъ, той възприема тази неправилность въ обмѣната и започва да страда. Когато учительтъ говори на ученицитѣ си, тѣ се натрупватъ около него, приближаватъ главитѣ си единъ до другъ, но тукъ не става неправилна обмѣна. Тукъ нѣма опасность отъ никакво стълкновение между тѣхъ. — Защо? — Защото мисъльта на всички е съсрѣдоточена къмъ единъ общъ предметъ. Обаче, ако двама души, съ две противоречиви мисли, се приближаватъ единъ до другъ на разстояние по-малко отъ 50 см., тѣ се стълкновяватъ. Ауритѣ имъ се преплитатъ, и между тѣхъ става неправилна обмѣна. Щомъ почувствуватъ такава дисхармония, тѣ веднага се отдалечаватъ. Не престѫпвайте онази свещена преграда, която природата е поставила.

И тъй, който влѣзе въ областьта на разумната природа, той трѣбва да пристѫпи къмъ нея съ свещенъ трепетъ и съ благоговѣние. — Не съмъ ли свободенъ да се движа споредъ законитѣ и наредбитѣ на моя тренъ? — Не, влѣзешъ ли въ пѫтищата на природата, ще спазвашъ нейнитѣ закони. Тя не обича да преграждате пѫтищата ѝ, да поставяте нови прегради. Като не спазватъ законитѣ на разумната природа, хората се стълкновяватъ едни съ други, ожесточаватъ се помежду си и въ края на краищата казватъ: Човѣкъ за човѣка е вълкъ. — Каква философия има въ тази мисъль? За добрия човѣкъ, обаче, не е така. Той казва, че човѣкъ за човѣка е вълкъ. Напротивъ, той се ползува отъ силата на вълка. Динамиченъ е вълкътъ. Забелязано е, че въ козината на вълка не се въдятъ никакви паразити.

И тъй, учете се сами да се лѣкувате. Който е развилъ чрезмѣрна чувствителность въ себе си, или страда отъ неврастения, нека използува синия цвѣтъ на свѣтлината. Всѣка сутринь да прави обливания съ синитѣ лѫчи на свѣтлината, върху главата, гърдитѣ и стомаха си. Изобщо, добре е човѣкъ да отправя сини, жълти, или портокалови лѫчи къмъ онѣзи органи на тѣлото си, въ които чувствува излишна енергия. Понѣкога на нѣкои мѣста въ организъма на човѣка става известно подпушване, което създава анормални състояния. Той трѣбва да облива тѣлото си съ сини и жълти лѫчи на свѣтлината. Човѣкъ може да приема тѣзи лѫчи отъ слънцето. Първоначално той ще си служи съ стъклена призма. Съ помощьта на тази призма, човѣкъ може да получи слънчевия спектъръ на стената. Като получи спектъра, той трѣбва да съсрѣдоточи вниманието си къмъ синия цвѣтъ и да се опита да го възприеме въ себе си. Следъ това нека затвори очитѣ си, да види, може ли сѫщиятъ цвѣтъ да се отпечата въ мозъка му. Като прави тѣзи упражнения, той ще може, когато пожелае, да произведе синия, жълтия или кой и да е цвѣтъ въ мозъка си, и да се лѣкува. Когато правите тѣзи опити, въ първо време ще настане въ съзнанието ви голѣма тъмнина. Следъ известно време, върху мозъка ви, като върху екранъ, ще блѣсне малка свѣтлинка, както се зазорява на хоризонта. Тази свѣтлина постепенно ще се увеличава, докато се засили толкова, че може да лѣкува. Правете този опитъ по нѣколко пѫти на день, докато придобиете резултатъ. Вие можете да използувате цвѣтнитѣ лѫчи направо отъ слънцето, но трѣбва да знаете, подъ какъвъ ѫгълъ да отправяте погледа си. Започнете ли да гледате направо въ слънцето, вие ще възприемете такива лѫчи, които ще ви се отразятъ вредно. Когато слънчевата свѣтлина е силна, вие трѣбва да я приемете презъ клепачитѣ си. Тогава тя става приятна и действува лѣковито върху човѣка. Най-лѣковити сѫ слънчевитѣ лѫчи сутринь, отъ 8—9 часа. Къмъ обѣдъ лѫчитѣ сѫ много силни и не действуватъ добре върху човѣшкия организъмъ. Раннитѣ слънчеви лѫчи действуватъ особено добре върху анемични хора.

Днесъ всички хора говорятъ за свѣтлината, но ако ги поставятъ на изпитъ, едва ли ще могатъ да докажатъ нейното влияние върху човѣка. Това е въпросъ на концентриране, на наблюдение. Човѣкъ трѣбва да прави редъ опити. Всѣки день, презъ различни часове на деня, той трѣбва да се излага на слънце, докато мозъкътъ му привикне на действието на слънчевитѣ лѫчи. Хората не познаватъ още, какво нѣщо е слънцето. Тѣ познаватъ донѣкѫде само физическата страна на слънцето. За да не се влюбватъ въ слънцето, Мойсей е забранявалъ на еврейския народъ да се кланя на слънцето. Когато отношенията на хората къмъ слънцето станатъ съзнателни, когато привикнатъ на неговитѣ лѫчи и могатъ разумно да ги използуватъ, тогава слънцето ще имъ покаже истинската красота, която крие въ себе си.

Като правите опити за изучаване влиянието на цвѣтнитѣ лѫчи върху мозъка си, стремете се направо да възприемате слънчевитѣ лѫчи. Ако опитътъ ви излѣзе сполучливъ, следъ като сте гледали десеть секунди направо въ слънцето, затворете очитѣ си и вижте, какво ще се яви предъ васъ. Следъ известно време, въ хоризонта на зрението ви ще се яви малка, свѣтла точка, която представя слънцето. Тази точка започва да се движи бързо, ту слиза надолу, ту се качва нагоре, като постепенно се отдалечава и става по-свѣтла, докато приеме човѣшки образъ. Образътъ става все по-свѣтълъ, но постоянно се отдалечава и намалява пакъ до малка, свѣтла точка. Въ това време се спуща една завеса, която отдѣля физическия отъ духовния свѣтъ и предъ васъ настава голѣма тъмнина. На другия день ще повторите опита. Ако опитътъ излѣзе сполучливъ, предъ вашето зрение ще се яви свѣтлата точка, която ще се превърне въ човѣшки образъ и после, като свѣтла точка, отново ще се скрие. Понѣкога, месеци наредъ можете да правите опита, и всѣкога да излиза несполучливъ. Свѣтлиятъ образъ се явява само тогава, когато човѣкъ се намира при добро и подигнато състояние на духа. Който може да види този свѣтълъ образъ предъ себе си само за единъ моментъ, той така се ободрява и развеселява, че съ дни се намира подъ негово влияние. Той се намира въ положението на Наполеона, когато виждалъ своята звезда. Когато виждалъ своята звезда, Наполеонъ лесно решавалъ задачитѣ си. Щомъ изгубвалъ звездата си, той изпадалъ въ мракъ и съмнение.

И тъй, когато около човѣка се явяватъ свѣтли точки, които се движатъ съ голѣма бързина, това показва, че той преживява нѣщо приятно. Ако между свѣтлитѣ точки има и черни, това предсказва на човѣка нѣкакво болезнено състояние. Щомъ свѣтлитѣ точки изчезнатъ, а останатъ само чернитѣ, човѣкъ заболява вече. Чернитѣ точки се виждатъ и съ отворени очи, а свѣтлитѣ — само при затворени очи. Свѣтлитѣ точки не сѫ нищо друго, освенъ електрически свѣтлинки, малки резервуари на енергия. Цѣлото пространство е пълно съ електричество. Свѣтлитѣ точки, които виждаме въ пространството, сѫ резултатъ на обмѣната, която става между материята и електрическата енергия. Свѣтлитѣ точици, които сѫ много ярки, иматъ материаленъ или полуматериаленъ характеръ, когато цвѣтнитѣ — се отнасятъ къмъ область, вънъ отъ материалния свѣтъ. Тѣ не сѫществуватъ въ пространството, нито могатъ да се видятъ съ просто око, или съ микроскопъ. Обаче, тѣ сѫществуватъ въ субективното схващане на човѣка.

Следователно, за да се домогне до тия знания, човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да се повдигне. Въ пѫтя на своето повдигане, въ пѫтя на придобиване на положителни знания, човѣкъ се натъква на редъ препятствия. Природата е турила на пѫтя на човѣка много прегради, голѣми и малки, съ които той самъ трѣбва да се справя. На всѣки, който иска да мине презъ тѣзи прегради, природата задава въпроса: Готовъ ли си да минешъ презъ тѣзи прегради? Ако си готовъ, мини презъ тѣхъ. Ако не си готовъ, върни се назадъ. Дойдете ли до една отъ свещенитѣ прегради на природата, спрете се и се запитайте: Готовъ ли съмъ да мина презъ тази преграда, или не? Не е забранено да минавате презъ тѣзи прегради, но първо трѣбва да изпитвате силитѣ си и после да ги минавате. Докато не познавате силитѣ си, не правете никакви опити.

Сега, направете едно просто наблюдение върху себе си само за петь минути, по три пѫти на день — сутринь, преди обѣдъ и вечерь, да видите, какво влияние ще укажатъ върху васъ всички цвѣтни лѫчи на дѫгата, като започнете отъ червения и дойдете до виолетовия. При това, следете, какви цвѣтове произвежда изговарянето на думитѣ любовь, мѫдрость, истина и др. Любовьта трѣбва да произведе червенъ цвѣтъ, мѫдростьта — жълтъ, истината — синь. Ако при изговаряне на тия думи, предъ васъ не изпъкнатъ тѣхнитѣ цвѣтове, това показва, че вие сте изгубили първичния езикъ, на който тия думи сѫ били изговаряни. Всѣка дума, при изговарянето на която не се произвежда съответствуващъ цвѣтъ, не е естествена, не е първична дума. Въ нея е вложенъ нѣкакъвъ чуждъ елементъ, отъ който тя трѣбва да се освободи. Казватъ за нѣкого, че лицето му е пожълтѣло, станалъ е като светия, придобилъ е голѣма мѫдрость. Когато лицето или тѣлото на човѣка пожълтява, това показва, че умствената му енергия се е отбила отъ своя пѫть и е слѣзла на физическия свѣтъ. Следователно, умътъ на човѣка трѣбва да зрѣе, да пожълтява, а не тѣлото му. Тѣлото не се нуждае отъ жълтъ цвѣтъ. Всѣка дума, всѣки цвѣтъ трѣбва да бѫде на своето мѣсто. Не сѫ ли на мѣстото си, тѣ не произвеждатъ нужния ефектъ.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

25. Лекция отъ Учителя, държана

на 2 май, 1926 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...