Jump to content
Ани

1926_04_25 Работа на съзнанието

Recommended Posts

От томчето "Лекции на младежкия окултенъ класъ"
19-32 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 5-та година, т.III, (1926 г.)
Първо издание - София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 
 

РАБОТА ВЪ СЪЗНАНИЕТО.

   „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и ‘благъ всѣкога бѫди!“

Размишление,

   Чете се темата:  „Произходъ на синия“ цвѣтъ на окото“.

   Упражнение. Всѣки отъ васъ да си избере една идея, върху която да се съсрѣдоточи за петь минути.

   Сега, като изучавате почерка на хората, виждате голѣмо разнообразие, което сѫществува между тѣхъ. Нѣкои започватъ писмата си спокойно, съ едри букви, щедро написано, а колкото отиватъ къмъ края, завършватъ съ дребни, ситни букви. Други пъкъ обратно: започватъ съ ситни букви, а свършватъ съ едри. Изобщо, въ началото, когато започва да пише нѣщо, човѣкъ е внимателенъ, пише красиво, чисто, четливо. Къмъ края на работата си той е небреженъ, прибързанъ — кѫде довършилъ думата, кѫде не я довършилъ, нѣкѫде изялъ по една — две букви и т. н. Може ли този човѣкъ да се оправдава съ нѣмане на време? — Не. За да бѫде  почеркътъ единъ или другъ, причината се крие въ човѣшкия характеръ. Изобщо, едритѣ букви говорятъ за естествена щедрость на човѣка. Когато нѣкой започва съ едъръ почеркъ, а свършва съ дребенъ, това показва, че той въ началото на живота си е щедъръ, а завършва съ пестене. Други нѣкои започватъ съ пестеливость, а свършватъ съ щедрость. Като пишатъ, нѣкои хора започватъ по права линия, но колкото отиватъ къмъ края, тѣ изкривяватъ реда надолу или нагоре. И това не е случайно явление. На какво се дължи това? Забележете, когато заекътъ се уплаши, започва да бѣга, да криволичи ту нагоре, ту надолу и като му мине страха, той се връща на сѫщото мѣсто, отдето е започналъ да бѣга. Сѫщото може да се каже и за човѣка: когато престане да се страхува, той се връща на мѣстото, отдето е тръгналъ, т. е. отдето се е отклонилъ. Значи, следъ като слиза надолу, следъ като се качва нагоре, най-после човѣкъ се връща на първото си мѣсто. Когато пише, меланхоличниятъ, обезсърдчениятъ незабелязано изкривява реда надолу. Буквитѣ му сѫ тънки, едва се забелязватъ. Здравиятъ човѣкъ има устой въ рѫката си, затова почеркътъ му е установенъ. Ако искате да знаете, какво е състоянието ви, още съ ставането си сутринь, начъртайте нѣколко прави, успоредни линии. Колкото линиитѣ сѫ по-прави, толкова сте по-устойчиви.

   Като ученици, вие трѣбва да работите съзнателно върху себе си, да се упражнявате въ всички направления. Природата обича упражненията. Тя изисква отъ всѣки човѣкъ съзнателна работа.

   Задача. За следния пѫть искамъ всѣки отъ васъ да начъртае по сто успоредни линии, на разстояние половинъ сантиметъръ една отъ друга. Извършете задачата за петь деня: всѣки день чъртайте по 20 успоредни линии. При това, отбележете, кой день кои линии сте чъртали, да сравните състоянията, които сте имали презъ петтѣ деня: понедѣлникъ, вторникъ, срѣда и т. н. Посоката на линиитѣ да бѫде отвесна. Като започнете да чъртаете линиитѣ, първо ще се концентрирате и следъ това спокойно, безъ бързане, ще пристѫпите къмъ работа. Ако линиитѣ не излизатъ съвсемъ успоредни, не се смущавайте. Важно е да провѣрите, какво въздействие указватъ тѣ върху психиката ви. Когато сте неразположени духомъ, начъртайте сто отвесни, успоредни линии, и неразположението ви ще изчезне. Така ще калите и волята си. Успореднитѣ линии сѫ знакъ на разумность. Когато пазите еднакво разстояние между тѣхъ, сѫщевременно вие се нагаждате къмъ разуменъ животъ.

   Ако почеркътъ на човѣка все повече се изостря, това показва, че той става все по-нервенъ, все по-нетърпеливъ и подозрителенъ. Забележи ли това, той трѣбва да вземе мѣрки, да закрѫгли почерка си, а заедно съ него да смекчи и характера си. Носътъ на нервнитѣ хора постепенно започва да се изостря, а това не трѣбва да бѫде. Човѣкъ трѣбва да има остъръ, буденъ умъ, но не и остъръ носъ. Казано е въ Писанието: „По плодоветѣ имъ ще ги познаете“. Това се отнася не само до човѣка, но и до растенията, до плоднитѣ дървета. По формата на ябълката ще познаете, кое дърво е ябълково. По формата на крушата ще познаете и самото дърво. Изобщо, продълговатитѣ плодове представятъ интелигентность, а валчеститѣ, крѫглитѣ — животъ на чувства. Тѣ наподобяватъ хора съ сангвиниченъ темпераментъ.

   Когато буквитѣ на нѣкой човѣкъ въ началото сѫ дебело написани, а къмъ края ставатъ тънки, това показва, че той е волева, активна натура: започва твърдо, свършва меко. Други пъкъ пишатъ точно обратно: започватъ меко, свършватъ твърдо. Когато нѣкой ученикъ се оплаква, че не може да учи, нека направи опитъ да рисува круши, съ длъгнеста, крушообразна форма. Щомъ нарисува една круша, следъ това да нарисува и самото дърво. Още докато рисува крушата, той ще се свърже съ нея и ще почувствува вѫтрешно успокояване. При каквото положение и да се намира, каквито състояния и да преживява, човѣкъ трѣбва да се свързва съ живата природа, въ всички нейни форми и прояви. Плодоветѣ не сѫ нищо друго, освенъ съвокупность отъ енергии, които функциониратъ въ тия форми.

   Следователно, иска ли човѣкъ да развива въ себе си нѣкакво красиво чувство, нека рисува съ цвѣтни моливи различни плодове и цвѣтя: ябълка, круша, слива, роза, карамфилъ и т. н. После, нека прави опити да ги рисува въ въображението си, но така ясно, така живо, че да изпъкнатъ предъ него въ истинската си форма. Природата обича разнообразие. Тя изисква отъ човѣка да работи върху себе си, да развива всички мозъчни центрове. Тѣ трѣбва да бѫдатъ въ постоянно движение. При това, енергиитѣ въ мозъка трѣбва да се разпредѣлятъ правилно. Случва се, че въ нѣкои центрове приижда повече кръвь, натрупва се повече енергия и, ако не може да се справи съ нея, човѣкъ заболява. Едно трѣбва да знае човѣкъ, а именно: нищо не става безъ причина. Щомъ знае това, той не трѣбва да се страхува нито отъ заболявания, нито отъ мѫчнотии и страдания. За да заболѣе, човѣкъ трѣбва да е нарушилъ нѣкакъвъ Божественъ законъ. За да не заболява, да не остарява, човѣкъ трѣбва да живѣе нормално, споредъ законитѣ на разумната природа. Докато живѣе нормално, човѣкъ никога не може да заболѣе.

   I. Упражнение. Прави, съ свободно спуснати рѫце надолу. Изнасяне на рѫцетѣ напредъ, съ пръсти, едни срещу други, и длани, обърнати къмъ тѣлото. Въ това положение рѫцетѣ се опиратъ до гърдитѣ. Описване на крѫгове настрана и надолу. Пръститѣ на рѫцетѣ едни срещу други, а рѫцетѣ се изнасятъ напредъ. Това упражнение се повтаря нѣколко пѫти. При описване на първитѣ крѫгове настрана, едновременно издигаме дѣсния кракъ настрана. При вторитѣ крѫгове изнасяме лѣвия кракъ настрана. Така правимъ упражнението нѣколко пѫти, при което се изнася ту дѣсниятъ, ту лѣвиятъ кракъ.

   II. Упражнение. Прави. Рѫцетѣ описватъ крѫгове настрана. Срѣщатъ се съ пръститѣ и съ длани, обърнати къмъ гърдитѣ, дето се опиратъ. Рѫцетѣ се свалятъ надолу. После описватъ крѫгове настрана и т. н. При първото описване на крѫгове съ рѫцетѣ, повдигаме първо дѣсния кракъ. При второто описване на крѫгове, повдигаме лѣвия кракъ и т. н.

   „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

24. Лекция отъ Учителя, държана

на 25 априлъ, 1926 г. София.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×