Jump to content

1926_04_11 Малкото съпротивление


Ани

Recommended Posts

От томчето "Лекции на младежкия окултенъ класъ"
19-32 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 5-та година, т.III, (1926 г.)
Първо издание - София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

МАЛКОТО СЪПРОТИВЛЕНИЕ.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

Чете се резюме на темата; „Произходъ на десетичната система“.

Теми за следния пѫть: I. „Произходъ на синия цвѣтъ на окото“. Мислете върху биологическия произходъ на този цвѣтъ.

II. тема: „Защо природата е турила по нѣколко чифта очи на нѣкои насѣкоми, а на други — по-малко? Защо човѣкъ има само две очи?“ Тази тема е доста трудна, но хубавитѣ нѣща изобщо сѫ трудни. Хубавитѣ работи идатъ отдалечъ, а лошитѣ — — отблизо. Докато сѫ далечъ едни отъ други, хората сѫ добри приятели. Щомъ се сближатъ, тѣ се скарватъ и изгубватъ приятелството си. Въпрѣки това, всички хора искатъ да бѫдатъ близки, да сѫ близо едни до други. Въ природата нѣщата сѫ близо и далечъ въ зависимость отъ бързината, съ която се движатъ. Когато предметитѣ се виждатъ ясно съ просто око, тѣ сѫ близо. Когато не се виждатъ ясно съ просто око, тѣ сѫ далечъ. За да видимъ най-отдалеченитѣ тѣла, ние си служимъ съ телескопи. Като стане въпросъ за човѣшкия духъ, трѣбва да знаете, че той не заема никакво пространство, както материалнитѣ тѣла. Обаче, кѫде може да се локализира той? Мислете върху този въпросъ. Той е интересенъ и заслужава да се мисли върху него. Като говоримъ за човѣка, трѣбва да знаемъ, кои сѫ неговитѣ отличителни качества. — Човѣкъ се отличава по способностьта си да говори и да мисли. Колкото по-ясно се изказва човѣкъ, толкова по-уменъ е той. По какво се познава пѣвецътъ? — По пѣнието си. Колкото по-хубаво пѣе, толкова по-добъръ пѣвецъ е той.

III Тема: „Качества на идеалния човѣкъ“. Вземете тази тема за първа и пишете най-напредъ върху нея. Колко центъра има окрѫжностьта? — Единъ. — На сѫщото основание и идеалниятъ човѣкъ има само единъ центъръ. Той не може да има нито два центъра, нито повече отъ два. Идеалниятъ човѣкъ е едноцентровъ, а не двуцентровъ. Отъ една пръскалка излизатъ много капчици вода, но това не показва, че пръскалкитѣ сѫ много. Една е пръскалката, отъ която излизатъ хиляди капчици. Въ това отношение, умътъ представя една пръскалка, отъ която излизатъ много мисли. Нѣкои отъ дупчицитѣ на тази пръскалка сѫ запушени, но следъ време тѣ ще се отпушатъ, и капчици вода ще започнатъ да излизатъ презъ тѣхъ. На наученъ езикъ това подразбира: много отъ човѣшкитѣ способности не сѫ развити, но следъ време тѣ ще се развиятъ, и човѣшкиятъ умъ ще се прояви въ всичката си пълнота. Развиването на човѣшкитѣ способности представя биологически процесъ, който се е извършвалъ и извършва отъ най-ранни времена дори и до днесъ. Има известни центрове въ човѣшкия мозъкъ, които сѫ още въ зачатъчно състояние. Нѣкога и тѣ ще се развиятъ. Когато всички центрове на човѣшкия мозъкъ сѫ добре развити, лицето на човѣка започва да свѣти. Всѣка негова мисъль и всѣко негово чувство произвеждатъ свѣтлина, която замѣства външната свѣтлина. Този човѣкъ не се нуждае отъ никаква лампа. Гнѣвътъ пъкъ произвежда топлина въ човѣка. Въ бѫдеще тази топлина може да се използува за сваряване на нѣкакво ядене. Щомъ видите, че нѣкой човѣкъ се разсърди, веднага ще турите тенджерка съ нѣкакво ядене върху него. Както природата използува всички енергии разумно, така и човѣкъ трѣбва да постѫпва. Щомъ използувате топлината, която се образува при гнѣва, съ нея заедно и гнѣвътъ изчезва. Висшитѣ сѫщества се радватъ на човѣшкия животъ, на всички негови прояви. Всѣка проява на хората не е нищо друго, освенъ изворъ на енергия. Разумнитѣ сѫщества използуватъ тази енергия на мѣсто. Тѣ я впрѣгатъ на работа. Изобщо, всѣка енергия, която човѣкъ развива въ себе си, е на мѣсто, ако разумно се използува. Не се ли използува на мѣсто, тя е вредна. Като знаятъ това, разумнитѣ сѫщества сѫ будни. Тѣ използуватъ всѣка свободна енергия. По този начинъ тѣ помагатъ и на себе си, и на цѣлото човѣчество.

И тъй, за да може човѣкъ да се справя съ всички свои енергии въ себе си, били тѣ положителни или отрицателни, той трѣбва да изучава закона на концентрирането. Когато е концентриранъ, съсрѣдоточенъ въ себе си, човѣкъ може да управлява своя страхъ, т. е. той може да го контролира. Не може ли човѣкъ да контролира своя страхъ, страхътъ ще му стане господарь. Да контролира човѣкъ енергиитѣ, които минаватъ презъ него, това значи разумно да ги използува. Като изучава закона на концентрирането, човѣкъ трѣбва да прави опитъ, да съсрѣдоточава погледа си върху нѣкой предметъ, безъ да мигне съ очитѣ си. Правете този опитъ, като започнете отъ една минута и постепенно увеличавайте. Той помага за усилване на очитѣ. Когато правите опита, съзнанието ви трѣбва да бѫде съсрѣдоточено. Презъ това време не се позволява никакво разсѣйване на мисъльта, нито на съзнанието. За усилване на очитѣ, добре е да излизате вечерь, въ бурни, тъмни нощи и да прекарвате вънъ, на открито, около единъ часъ. Този опитъ трѣбва да правятъ онѣзи, на които очитѣ сѫ слаби. По този начинъ очитѣ се напрѣгатъ и къмъ тѣхъ приижда повече кръвь. Добре е сѫщо така тѣзи хора да минаватъ презъ тунели, дълги два-три километра. Природата използува и тъмнината за създаване на хубави, ценни работи. Природата върши най-хубавитѣ, най-ценнитѣ си работи въ тайно, отъ никого несмущавана. Тя е поставила мозъка въ затворена кутия — черепътъ. Съ това тя е целила да запази мозъка отъ външни повреди. Както чувствителната плоча при фотографията се пази въ специална касетка отъ влиянието на свѣтлината, така и мозъкътъ е поставенъ въ специална кутия, за да се пази отъ повреди. Всѣка външна повреда прѣчи на образитѣ, които трѣбва да се отпечатватъ върху него.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате самообладанието. Когато работите върху самообладанието, добре е понѣкога да ви изненада нѣкой, да видите, какъ ще се справите. Представете си, че вие се разговаряте съ нѣкой вашъ приятель, и въ това време дойде нѣкой задъ гърба ви и ви удари съ една тенекия. Понеже вие не сте очаквали тази изненада, веднага трепвате. Ето защо, когато говори, човѣкъ трѣбва да вземе въ внимание всичко, което може да му се случи. Като говори, човѣкъ нѣкога така се увлича, че като му се случи нѣщо, което не е очаквалъ, цѣлата нервна система му се разтръсва. Той цѣлъ се разтреперва отъ страхъ. Човѣкъ трѣбва така да се владѣе, че да не трепва. При всички изненади, той трѣбва да бѫде тихъ и спокоенъ. Въ това отношение англичанитѣ правятъ голѣми усилия. Нѣкои отъ тѣхъ отиватъ въ Индия и се излагатъ на мѣста, дето има много звѣрове, като се стараятъ, чрезъ концентриране на ума, да останатъ неповредени. Наистина, когато умътъ на човѣка е силно концентриранъ, никакъвъ звѣръ не може да го нападне. Звѣрътъ минава и заминава покрай него, безъ да го докосне. Голѣмо самообладание се изисква за това. Докато умътъ на човѣка е концентриранъ, докато никакво съмнение не е влѣзло въ него, и най-опасниятъ звѣръ ще мине покрай него, безъ да го засегне. Влѣзе ли най-малкото съмнение въ ума му, той е изложенъ вече на голѣми атаки. Единъ американски мисионеръ разправялъ своята опитность между дивацитѣ — человѣкоядци. Той отишълъ между тѣхъ да имъ проповѣдва, но тѣ го заобиколили, съ намѣрение да го опекатъ и изядатъ. Той така силно концентриралъ мисъльта си, че успѣлъ да ги респектира. Тѣ обикаляли около него, движили се, но не посмѣли да го докоснатъ. Той се върналъ въ Америка неповреденъ. Следъ като прекаралъ 20 години между тѣхъ, той успѣлъ да обърне цѣлия островъ къмъ християнството. Това значи самообладание. Това значи присѫтствие на духа.

Самообладанието е качество на духа. Придобие ли самообладание, човѣкъ е постигналъ много нѣщо. За да дойде до самообладанието, този мисионеръ е прекаралъ голѣми кризи. Въ природата сѫществува следниятъ законъ: Когато човѣкъ прекара нѣколко голѣми кризи въ живота си, най-после той придобива голѣма свѣтлина, чрезъ която издържа на голѣми изпитания и мѫчнотии. Който не се е калилъ, той не може да издържа на голѣми изпитания и изненади, и става жертва на тѣхъ. Въ единъ отъ романитѣ на Сенкевичъ се разправя за нѣкой си Хилонъ, който предавалъ християнитѣ на гонение. Като предалъ всички християни, и той пострадалъ. По този начинъ неговото съзнание се пробудило, и той самъ приелъ християнството. Той се проявилъ като голѣмъ герой. Какъ се обяснява неговото обръщане къмъ Христа? За да се обърне къмъ Христа, това се дължи на ония християни, които пострадали отъ него. Следъ смъртьта си тѣ влѣзли въ Хилона и го превзели.

И тъй, самообладанието е потрѣбно за човѣка. То се придобива чрезъ работа, чрезъ усилие. Днесъ страданията на хората идатъ точно на време и на мѣсто. Чрезъ тѣхъ тѣ придобиватъ самообладание. Въ бѫдеще, когато страданията нѣма да представятъ методъ за развитие, човѣкъ ще дава милиони, за да се удостои съ едно страдание. Тогава всѣко страдание ще бѫде благо за човѣка. Благата, които невидимиятъ свѣтъ днесъ ви дава, вие не ги цените. Единъ день ще ги оцените, но нѣма да ги имате. Когато разумно понесе страданията и изпитанията си, човѣкъ се повдига въ съзнанието си. Той знае вече, колко е силенъ и какво може да направи. Представете си, че едного отъ васъ поставятъ на изпитъ, да видятъ, има ли самообладание. — Какъ ще го изпитатъ? — Въ момента, когато той се разговаря съ приятеля си, покрай него ще минатъ десеть души, и всѣки отъ тѣхъ ще забие иглата си въ рѫката му: първиятъ ще я забие единъ милиметъръ, вториятъ — два милиметра и т. н, до десеть милиметра. Ако той продължи разговора си тихо и спокойно, безъ никакво трепване и промѣна на лицето, това показва, че има самообладание. Колко души могатъ да издържатъ на този изпитъ? — Нито единъ. Обаче, този изпитъ е възможенъ. Който се е трениралъ, той може да го издържи, но затова се изисква голѣмо самообладание.

Единъ офицеръ разправяше единъ случай отъ войната, дето за пръвъ пѫть въ живота си видѣлъ проявено самообладание. Единъ войникъ билъ раненъ въ рѫката и трѣбвало да му се направи голѣмъ разрѣзъ. Лѣкаритѣ му казали, че за да се направи операцията, трѣбва да го упоятъ. Войникътъ прострѣлъ рѫката си предъ лѣкаря и казалъ: Заповѣдайте, рѣжете! Лѣкарьтъ погледналъ войника и спокойно пристѫпилъ къмъ операцията. Като свършилъ работата си, войникътъ го запиталъ: Свършихте ли вече? Следъ това той взелъ фуражката си, благодарилъ на лѣкаря и отишълъ въ своята часть. Презъ време на операцията нито единъ мускулъ не трепналъ на лицето на войника. Той гледалъ, какъ лѣкарьтъ рѣже, като че не се отнасяло до него. Той прекаралъ голѣма операция безъ никаква упойка. Това значи самообладание.

Човѣкъ трѣбва да се упражнява, така да кали волята си, така да засили организъма си, че каквото и да му дойде, да не чувствува никаква болка. Той трѣбва да развие такова самообладание, което да преодолява на всички болки.

Питамъ: Кое е най-сѫщественото въ дадения моментъ, споредъ васъ? Нѣкои ще кажатъ, че най-сѫщественото за човѣка е да има вѣра, да има будно съзнание, да има любовь къмъ Бога и къмъ ближния си. — Всичко това е сѫществено за човѣка, но правили ли сте опитъ да можете съ рѫка само да начъртаете една правилна окрѫжность? Ако можете да начъртаете съ рѫка една правилна окрѫжность, това показва, че имате вѣрно око, което може правилно да мѣри. Човѣкъ може да чъртае окрѫжности не само на физическия свѣтъ, но и на астралния, и на умствения. По какво се отличаватъ тия окрѫжности една отъ друга?

Представете си, че върху бѣла хартия поставяте върха на единъ добре изостренъ моливъ. Какво ще се образува отъ докосване върха на молива до хартията? — Точка. — Колко измѣрения има точката? — Нито едно. Ако гледате единъ крѫгъ отдалечъ, той се вижда много малъкъ. Колкото повече се отдалечавате отъ крѫга, толкова повече той се намалява. Най-после крѫгътъ може да се смали толкова много, че да се превърне въ точка. Точката сѫществува ли на физическия свѣтъ? — Не сѫществува. Точката се проявява само въ известни силови линии. Дето се проявяватъ две сили, тамъ всѣкога се образува точка. Тъй както е поставено, далечъ отъ земята, слънцето изглежда много малко. Правили ли сте изчисления да видите, колко пѫти слънцето е по-малко отъ естествената му голѣмина?

Като ученици, препоръчва ви се да работите за придобиване на самообладание. Чрезъ самообладание човѣкъ асимилира излишната енергия на своя организъмъ по вѫтрешенъ пѫть и я впрѣга на работа. Неврастеникътъ, обаче, не може да асимилира тази излишна енергия въ себе си, вследствие на което тя се разпръсква, изтича навънъ. Неврастенията се дължи на пропуквания въ нервната система, отдето нервната енергия изтича навънъ. Понѣкога човѣкъ става неврастеникъ отъ страхъ. Страхътъ сѫщо предизвиква пропуквания въ нервната система, което причинява изтичане на нервна енергия. За да се освободи отъ неврастенията, човѣкъ трѣбва да спре изтичанията на нервната енергия. Ако нѣкой се е уплашилъ отъ змия, и отъ уплаха е станалъ неврастеникъ, той ще се излѣкува пакъ съ змия. — По какъвъ начинъ? — Първо ще му се даде да пипне умрѣла змия. Щомъ придобие малко смѣлость, ще го заставятъ да пипне заспала змия, зимно време. Като привикне и на това, той нѣма вече да се страхува отъ змия. Следователно, това, отъ което се е уплашилъ, ще му послужи като лѣкарство. Отъ змия се е разболѣлъ, съ змия ще се излѣкува.

Другъ случай. Ученикъ влиза въ гостилница, порѫчва да му донесатъ ядене. Нахранва се добре и бърка въ джоба си да извади пари, да плати обѣда си. Обаче, указва се, че нѣма петь пари въ джоба си. Той се стрѣсва силно и заболява отъ неврастения. За да се излѣкува, другъ нѣкой, който знае причината за неговото заболяване, трѣбва да го заведе два — три пѫти на гостилница, когато е сигуренъ, че пакъ нѣма пари. По този начинъ той ще го постави въ сѫщото положение, пакъ да се стресне, по нѣмане на пари. Това стрѣскане ще стане причина да изкорени болестьта му, която нѣкога се е причинила отъ подобно стрѣскане. Затова е казано въ поговорката: „Клинъ клинъ избива“. Щомъ цельта е постигната, този човѣкъ, който се е наелъ съ лѣкуване на болния, ще плати на гостилничаря вмѣсто него. Значи, една и сѫща причина поражда два различни ефекта.

За потвърждаване на последната мисъль, ще приведа следния примѣръ. Двама младоженци пѫтували съ тренъ отъ единъ градъ до другъ. Въ пѫтуването имъ се случило нещастие: два трена се сблъскали. Отъ голѣмото сътресение, младоженикътъ се побъркалъ, заради което веднага билъ отведенъ въ болница. Той прекаралъ въ една болница цѣли 16 години. Единъ день той успѣлъ да избѣга отъ болницата и направо отишълъ на гарата: качилъ се въ единъ вагонъ и потеглилъ за нѣкѫде, безъ да знае, кѫде отива. И този пѫть се случило сѫщото нещастие, каквото преди 16 години: два трена се сблъскали. Отъ голѣмото сътресение, което болниятъ втори пѫть преживѣлъ, умътъ му се намѣстилъ, и той оздравѣлъ. Той дошълъ на себе си и се върналъ у дома си.

На какво се дължи полудяването на хората? — Много причини има за полудяване на хората, но въ дадения случай то се обяснява така: При първото сблъскване на треноветѣ, двойникътъ на младоженика излѣзълъ вънъ отъ него и се преплелъ съ този на неговата възлюбена. При това положение и той, и тя се измѫчвали, страдали, но не могли да си помогнатъ. При второто сблъскване на треноветѣ, вследствие на сътресението, което болниятъ преживѣлъ, станало разплитане на двойницитѣ, и той оздравѣлъ. Следователно, когато между двойницитѣ на двама души става преплитане, и двамата се мѫчатъ: единиятъ се мѫчи, че не може да се разплете, а другиятъ се мѫчи, че не може да се освободи отъ влиянието на първия. Щомъ се разплетатъ, и двамата благодарятъ, че сѫ се освободили. Когато хората сѫ близо, между тѣхъ става сблъскване. Щомъ се сблъскатъ, двойницитѣ имъ могатъ да се преплетатъ, при което единиятъ отъ тѣхъ може да се умопобърка. Когато е самъ, човѣкъ никога не може да полудѣе, но като мисли за нѣкого, често ставатъ катастрофи. Ето защо, когато човѣкъ тръгне на пѫть, между много хора, той трѣбва да мисли само за Бога. Върви ли, обаче, пешъ, и то самъ, безъ хора, тогава той е свободенъ да мисли, каквото иска.

Веднъжъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да знае, че каквото и да се случи въ живота му, всичко е строго опредѣлено, споредъ разумнитѣ закони на природата. Възвишенитѣ сѫщества, които рѫководятъ човѣшката еволюция, познаватъ добре законитѣ и постѫпватъ съобразно тѣхъ. Че нѣкой прекаралъ десеть години въ лудница, това не е важно. За тѣхъ е отъ значение той да научи урока си. Ако го е научилъ, тѣ сѫ доволни отъ него; ако не го е научилъ, той може да прекара още 20 години въ лудница. Тѣ не гледатъ на живота като обикновени хора. Ако нѣкой е научилъ закона на живота, тѣ веднага прекратяватъ зададената задача, като му даватъ нова. Не е ли научилъ още урока си, тѣ му оставатъ сѫщия урокъ, макаръ и за 20 години още. Че нѣкой се молилъ по три пѫти на день, че се молилъ 20 години наредъ, това нищо не значи. Той пакъ може да не получи никакъвъ отговоръ отъ Бога. Апостолъ Яковъ казва: „Постоянно се молете!“ Това значи: постоянно се молете, за да изпълните великия принципъ на живота — Божията Любовь. Щомъ приложите тази любовь въ живота си, вие ще се домогнете до щастието, което е въ самитѣ васъ. Щастието на човѣка е заключено въ самия него, а външниятъ свѣтъ, хората, представятъ условия за постигане на щастието.

Сега, всичко, каквото ви говорихъ, представя странични мисли. За васъ е важно да работите за развиване на самообладание. Всички трѣбва да имате такова самообладание, че и съ тѫпанъ да биятъ на ушитѣ ви, да не се стрѣскате. Който се самообладава, той не се страхува отъ нищо. Мнозина се страхуватъ отъ пчели. Този, който е придобилъ самообладание, пчели не го жилятъ. Тѣ жилятъ всѣки, който не може да се самообладава.

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

22. Лекция отъ Учителя, държана

на 11 априлъ, 1926 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...