Jump to content
Ани

1926_03_28 Добро и свобода

Recommended Posts

От томчето "Лекции на младежкия окултенъ класъ"
19-32 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 5-та година, т.III, (1926 г.)
Първо издание - София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 
 

ДОБРО И СВОБОДА.

   „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

   Чете се темата: „Жабата като символъ“.

   Тема за следния пѫть: „Произходъ на десетичната система“.

   Какво ще получите, ако съберете 2 и 2? — Четири. Като числа, две и две сѫ равни помежду си, понеже съдържатъ еднакво число единици. Обаче, можете ли да съберете два коня като равни величини? — Не може. Преди всичко, два коня могатъ напълно да се различаватъ единъ отъ другъ. Можемъ да ги сравняваме само по отношение на тѣхната сила. Следователно, можемъ да събираме конски сили една съ друга, но не самитѣ коне. Какъ ще съберемъ двама души, ако единиятъ е химикъ, а другиятъ — естественикъ? Въ дадения случай ние можемъ да събираме родоветѣ, а не вида.

   Често хората употрѣбяватъ термина „двойка“ за означаване двама души, били тѣ мѫже, жени или мѫжъ и жена. Въ това отношение има естествени, има и неестествени двойки. Запримѣръ, неестествена двойка е събирането на мѫжъ и жена. Мѫжътъ и жената сѫ полюси, но отъ две различни единици. Природата си служи съ естествени двойки. Естествена двойка, запримѣръ, е магнитътъ, въ който се съдържатъ два полюса: северенъ и юженъ. Дето има двойки, тамъ всѣкога се забелязва движение. Въ правъ смисълъ на думата, подъ „двойка“ се разбира сила, която има две противоположни прояви, т. е. две противоположни движения. Казваме за нѣкой човѣкъ, че има една идея. За другъ казваме, че има две идеи и считаме, че той е раздвоенъ и не може да се разчита на него. За трети пъкъ казваме, че е двоеуменъ човѣкъ и не му вѣрваме. И въ Писанието е казано: „Двоеумниятъ човѣкъ е непостояненъ въ всичкитѣ си пѫтища“. Въ този смисълъ двойката подразбира раздвоенъ, двойственъ човѣкъ — човѣкъ съ две идеи. Хората се страхуватъ отъ раздвояване, т. е. отъ участие на двойката въ живота. Наистина, опасно нѣщо е раздвояването, но за да се избегне опасностьта, раздвояването трѣбва да се превърне въ поляризиране. И тогава, казваме, че като процесъ, поляризирането сѫществува навсѣкѫде въ природата: въ растенията, въ животнитѣ и въ хората. Единиятъ полюсъ въ растенията е въ коренитѣ имъ. Тѣ представятъ лошото, отрицателното въ живота, защото сѫ посадени въ гѫста срѣда. Другиятъ полюсъ, това сѫ клонетѣ, които представятъ доброто, положителното въ живота. Тѣ растатъ въ рѣдка срѣда.

   Сега, като ученици, вие трѣбва да работите върху себе си, да развивате доброто, положителното въ характера си. Българинътъ има една лоша чърта: той започва работитѣ си съ жарь, съ увлѣчение, но никога не ги довършва. Като знаете това, пазете се да не правите и вие сѫщата погрѣшка. Дойде ли въпросъ за работа, бѫдете като англичанитѣ. Англичанинътъ започва добре и свършва добре. Даде ли нѣкакво обещание, той непременно ще го изпълни. Той е точенъ, изпълнителенъ и въ най-малкитѣ си задължения. Единъ българинъ си изписалъ книги отъ Англия, и отъ изпратената сума останали да му дължатъ единъ шилингъ. За тази сума той получилъ отъ книжаря повече отъ десеть писма съ молба, да му се отговори, да изпратятъ ли тази сума, или ще иска нѣкаква книга срещу нея. Тъй щото, като ученици, започвайте работата си като англичани и свършвайте я като англичани. И българинътъ има нѣщо английско въ характера си, но не е още разработено. Англичанинътъ обмисля нѣщата добре. Когато се яви нѣщо ново, той не бърза веднага да го приложи. Но щомъ се убеди въ практичностьта на нововъведеното, приема го безъ никакво колебание. Запримѣръ, когато електрическото освѣтление се въведе въ Америка, въ Лондонъ продължаваха да си служатъ съ газово освѣтление. Тѣ пратиха хора да го проучатъ на мѣстото добре и като се убедиха въ преимуществата на електричеството предъ газовото освѣтление, приеха го навсѣкѫде. Като приематъ нѣщо, тѣ го прилагатъ изцѣло.

   Като ученици, вие трѣбва да се ползувате отъ всички науки, чрезъ тѣхъ да трансформирате състоянията си, да развивате известни центрове. Запримѣръ, изучаването на геометрията ще ви помогне да развиете въображението си. Безъ въображение вие нищо не можете да постигнете. Представете си, че имате седемь куба, поставени единъ до другъ. Ако премѣстите седмия кубъ и го поставите въ срѣдата, между останалитѣ шесть, съ него заедно ще се измѣстятъ всички кубове, защото сѫ тѣсно свързани помежду си. Вие трѣбва да знаете, какво мѣсто ще заеме всѣки кубъ. Вземете 20 — 25 такива куба, стѣнитѣ на всѣки отъ тѣхъ различно боядисани, и ги размѣствайте. Правете опитъ, да видите, какво положение ще заематъ кубоветѣ при размѣстването си. Единъ отъ тѣхъ трѣбва да бѫде централенъ, а останалитѣ да се мѣстятъ около него. Като правите размѣствания на кубоветѣ, по този начинъ ще развивате въображението си. Както кубоветѣ мѣнятъ мѣстата си, така човѣкъ мѣни разположението си. Днесъ го виждате радостенъ, разположенъ, утре радостьта му се превръща въ скръбь.

   Радостьта и скръбьта на човѣка се дължатъ на промѣни, които ставатъ въ съзнанието му. Ученикътъ трѣбва да изучава промѣнитѣ на своето съзнание, отъ гледището на живата геометрия, и да следи, кой центъръ въ съзнанието му, като централенъ кубъ, никога не измѣня своето мѣсто. Скърбитѣ и радоститѣ показватъ, че съ тѣхъ заедно човѣкъ мѣни мѣстото си въ пространството. Когато скърби, човѣкъ се свързва съ сѫщества, които седятъ по-низко отъ него. Тѣхнитѣ вибрации, тѣхнитѣ състояния сѫ дисхармонични и не отговарятъ на неговитѣ. Тази е причината, задето въ скръбьта си човѣкъ чувствува понижаване на състоянието си.

   Едно трѣбва да знаете: състоянията, които човѣкъ преживява, не сѫ индивидуални, но колективни. Чрезъ тѣхъ той изразява едно общо състояние. Ще кажете: Не сме ли свободни да се проявяваме независимо другитѣ хора? — На земята човѣкъ не може да бѫде абсолютно свободенъ. Той е свързанъ съ много сѫщества въ системи, и отъ хармонията или дисхармонията между тѣхъ, зависи и неговото състояние. Пъкъ и състоянието на тия сѫщества зависи отъ неговата вѫтрешна и външна хармония и дисхармония. Такава хармония или дисхармония сѫществува и въ инструментитѣ. Пияното, запримѣръ, има 52 клавиша, които сѫ поставени на мѣстата си. Всѣки клавишъ е доволенъ отъ мѣстото си, което заема. Ако нѣкой виртуозъ започне да свири на пияното, всички клавиши ще бѫдатъ доволни отъ хармонията, която сѫществува между тѣхъ. — Защо? — Защото той знае, кой клавишъ кога да се пипне. Обаче, ако нѣкое дете започне да пипа клавишитѣ, ще се произведе голѣма дисхармония. Самитѣ клавиши нѣма да бѫдатъ доволни отъ себе си, отъ шума, който се произвежда.

   Следователно, когато сте хармонично, добре разположени, това се дължи на онзи виртуозъ, който пипа клавишитѣ на вашия мозъкъ и ги докарва въ хармония. Рече ли нѣкое дете да си поиграе съ клавишитѣ на вашия мозъкъ, да разбърка мѣстата на вашитѣ мисли, вие ще изпаднете въ неразположение на духа, въ дисхармонично състояние. Често сѫщества отъ невидимия свѣтъ, по развитие равни на малкитѣ деца, си играятъ съ васъ, като нарушаватъ хармонията на цѣлата система, въ която се движите. Като се наиграятъ, тѣ казватъ: Свърши се вече представлението. За тѣхъ това е забава, представление, но за васъ — голѣмо страдание. Ако това става единъ пѫть въ десеттѣ години, лесно ще го преживѣете, но какво трѣбва да правите, ако става по нѣколко пѫти въ седмицата? За да не изпадате често въ такива състояния, вие трѣбва да се изучавате, да знаете, коя мисъль, кое чувство и кое действие въ дадения моментъ е ваше индивидуално, и кои сѫ чужди. Щомъ можете да различавате вашитѣ мисли и състояния отъ чуждитѣ, ще можете да се противопоставяте на последнитѣ, и по този начинъ ще се освобождавате отъ тѣхъ. Това значи да бѫде човѣкъ господарь на себе си. Ако не сте господари на себе си, вие често ще се гнѣвите, ще избухвате. Казвате: Ще се разгнѣвя, но поне ще се проявя. — Ако бутането на клавиша е проява на самия клавишъ, прави сте. Обаче, всѣко бутане на единъ или на другъ клавишъ е проява на човѣка, който ги бута, а не на самия клавишъ. Начинътъ, по който човѣкъ свири на пияното, опредѣля, отъ една страна човѣшкия характеръ, а отъ друга — степеньта на неговата интелигентность. Като наблюдаватъ разположението и състоянието на човѣка, висшитѣ сѫщества заключаватъ, дали самъ човѣкъ свири на своето пияно, на струнитѣ на своя мозъкъ, или се е оставилъ на други сѫщества, тѣ да разполагатъ съ него. Да се остави човѣкъ на деца да го управляватъ, това говори за отсѫтствие на характеръ, на идейность. Въ всѣко нѣщо, което човѣкъ предприема, трѣбва да има дълбока, вѫтрешна идея. За да дойде до това положение, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ доброто като основа на неговия животъ. Човѣкъ може да бѫде свободенъ, самостоятеленъ само въ доброто. Вънъ отъ доброто никаква свобода не сѫществува. Злото ограничава човѣка, а доброто го освобождава.

   Следователно, свободата се добива само при правене на добро. Отъ една страна правенето на добро е методъ за придобиване на свобода, а отъ друга — методъ за усилване на ума. Запримѣръ, отъ двама ученика по-голѣми условия за развиване на ума си има онзи, който помага на своитѣ другари. Ако той е добъръ ученикъ и всѣки день разказва, обяснява уроцитѣ на другаритѣ си, той ще ги усвои по-добре и ще засили ума си. Откаже ли да помага на другаритѣ си, които се нуждаятъ отъ обяснение на уроцитѣ, той губи свободата си. Бѫдете готови да помагате на всѣки, който искрено се нуждае отъ помощьта ви. Докато сте млади, работете за себе си, за ближнитѣ си. Подъ думата „младость“ разбирамъ, че човѣкъ трѣбва да работи, да учи, докато Божественото е въ него. Когато Божественото начало въ човѣка е пробудено, всѣки му се радва, всѣки го обича. Когато почвата е девствена, растенията растатъ и се развиватъ добре въ нея. Щомъ почвата обеднѣе, растенията започватъ да вѣхнатъ — нѣматъ условия да се развиватъ добре.

   Като ученици, стремете се всѣка сутринь или всѣки день да намирате въ ума си поне по една нова идея. Безидейностьта води къмъ остаряване. При това, идеитѣ ви трѣбва коренно да се различаватъ една отъ друга. Въ разнообразието на идеитѣ се крие красотата на живота. Божествениятъ животъ се отличава съ разнообразие и изобилие, а човѣшкиятъ — съ еднообразие и оскѫдность. Дойде ли човѣкъ до еднообразие и оскѫдность, той трѣбва да направи стѫпка напредъ и да мине въ Божествения животъ. Материализъмътъ е область на човѣшкия свѣтъ. Идеализъмътъ пъкъ е область на Божествения свѣтъ. Материализъмътъ си служи съ нѣколко стереотипни фрази, съ които разрешава всички въпроси. Като каже „сила и материя“ — нищо повече не го интересува. Каже ли, че освенъ живота на земята нищо друго не сѫществува, той мисли, че си е отговорилъ на всички въпроси. Каже ли, че животътъ е произлѣзълъ отъ клетката, той мисли, че е разрешилъ проблемата на живота. — Не, това е еднообразие на мисъльта, което задоволява онѣзи хора, които не обичатъ да мислятъ. Тѣзи хора сѫ подобни на мързеливитѣ, които често слушате да казватъ: Да имамъ една кука близо до себе си, че каквото ми потрѣбва, да го закача, да не става нужда постоянно да се движа — Какво по-добро може да желае човѣкъ за себе си отъ това, да се движи отъ едно мѣсто на друго, самъ да си услужва?

   Задача за цѣла седмица: размишление върху разнообразието и изобилието въ природата. Разнообразието и изобилието внасятъ красота, сила, свѣтли мисли, потикъ къмъ нови идеи въ човѣка. Като размишлявате върху зададената тема, вие ще се натъкнете върху редъ образи, идеи, съ които си служи живата геометрия. По този начинъ само ще разберете, какви сили се криятъ въ всѣка жива, геометрическа идея, изразена чрезъ единъ или другъ образъ. Чрезъ размишление човѣкъ ще дойде до положение да си обясни всички противоречия, недоразумения, спорове въ живота. Когато много хора живѣятъ на пространство по-малко, отколкото тѣ трѣбва да заематъ, между тѣхъ се явява споръ. Често споръ се явява и между клеткитѣ на човѣшкия организъмъ. Този споръ води къмъ заболяване на онзи органъ, въ който е станало стълкновение между клеткитѣ. Особено опасно е да не възникне споръ между клеткитѣ на мозъка. За да избегне тази опасность, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да храни клеткитѣ на своя мозъкъ. За това се изисква голѣмо знание. Мнозина търсятъ начинъ за изправяне на свѣта, безъ да се замислятъ, че тѣ трѣбва да започнатъ първо отъ себе си, да изправятъ своитѣ поданици — клеткитѣ на своя организъмъ. Клеткитѣ на всѣки органъ се нуждаятъ отъ съответна храна, която може да имъ достави човѣкъ — тѣхниятъ господарь. Отношенията на човѣка къмъ външния свѣтъ ще бѫдатъ точно такива, каквито сѫ отношенията му къмъ неговитѣ поданици — клеткитѣ на неговия организъмъ. Ако той не може да задоволи клеткитѣ на своя мозъкъ, какъ ще задоволи външнитѣ хора, които нито обича, нито познава? Външнитѣ отношения на човѣка се опредѣлятъ отъ вѫтрешнитѣ, които има къмъ себе си. Човѣкъ представя голѣмо общество отъ много членове, които трѣбва да се превъзпитатъ, да заживѣятъ въ единство. Когато между членоветѣ на това общество, или между поданицитѣ на тази държава настане пълна хармония и единство, човѣкъ ще намѣри въ себе си всичко, каквото търси — — щастие, знание, сила, богатство. Докато не е постигналъ тази хармония и това единство, той всѣкога е изложенъ на опасность да се увлѣче отъ външния свѣтъ, въ него да търси своето щастие и спасение. Тъй както сега е организиранъ, външниятъ свѣтъ може да вземе отъ човѣка всичко, каквото има, безъ да му даде нѣщо отъ себе си. Какво особено е придобилъ единъ професоръ, който е работилъ цѣли 50 — 60 години изъ областьта на своята наука? Той е преподавалъ на студенти, разправялъ имъ своитѣ опити и постижения, но въ края на краищата нищо не е получилъ. Науката всѣки моменти крачи напредъ, а той е иждивилъ десетки години въ университета да предава своитѣ лекции, безъ да придобие нѣщо сѫществено. Единъ день ще го пенсиониратъ, ще го турятъ въ архивата на немощнитѣ, на слабитѣ хора, докато смъртьта дойде и го задигне. Смисълътъ на естественитѣ науки, запримѣръ, не седи само въ това, да знае човѣкъ, какви растения и животни сѫществуватъ, какъ живѣятъ и се развиватъ, или въ това, какъ става храненето, кръвообръщението въ човѣка и т. н. Дойде ли до това знание, човѣкъ трѣбва да отиде по-нататъкъ, да намѣри връзка между всички системи въ човѣка, да проникне до тѣхния вѫтрешенъ смисълъ и т. н. Като дойде до истинската наука, до онзи просторъ, който тя открива, човѣкъ се подмладява, чувствува се радостенъ и веселъ, че може да работи. Алхимикътъ знае методитѣ, чрезъ които може да се подмлади. Като остарѣе, той извиква нѣколко отъ добритѣ си студенти да го пазятъ отвънъ. Той взима необходимитѣ елементи за подмладяване и влиза въ ретортата, дето прекарва дѣли деветь месеца. Като мине това време, професорътъ излиза отъ ретортата, но вече подмладенъ и пречистенъ, съ нови сили за работа и животъ. Голѣмо търпение и самообладание се изисква отъ тия студенти, които знаятъ, че професорътъ имъ се е подложилъ на нѣкакви опити, да не любопитствуватъ, да видятъ, какво става съ нето въ ретортата. Най-малкото любопитство отъ тѣхна страна е въ състояние да развали работата на професора имъ. Когато излѣзе отъ ретортата подмладенъ и пречистенъ, професорътъ ще разправи на студентитѣ си всичко онова, което е преживѣлъ.

   Като слушате да се говори по този начинъ, ще кажете, че това сѫ неразрешени още въпроси, до които никой ученъ не се е домогналъ. — Това сѫ въпроси, съ които се занимава новата наука, чиито резултати ще се видятъ въ бѫдеще. Следъ колко време ще бѫде това, не е важно. Това е една свѣтла идея, за реализирането на която усилено се работи. Не е мѫчно да се подмлади човѣкъ. Достатъчно е да влѣзе въ съзнателна връзка съ клеткитѣ на своя мозъкъ, които сѫ интелигентни и разумни, и да се разговаря съ тѣхъ. Тѣ могатъ да го напѫтятъ къмъ новъ животъ, къмъ обнова. Не живѣе ли съобразно законитѣ на разумната природа, тѣ ще възстанатъ противъ него и ще го напуснатъ. Напуснатъ ли го веднъжъ, съ него всичко е свършено. Тѣ се отказватъ да му служатъ, а съ това заедно и смъртьта започва да го преследва.

   Следователно, за да продължи и обнови живота си, човѣкъ трѣбва да се съобразява съ изискванията на своитѣ разумни клетки и да задоволява тѣхнитѣ естествени нужди и стремежи. Това може да постигне човѣкъ, като предизвиква доброто въ себе си. Да предизвика доброто въ себе си, това значи да предизвика деятелностьта, мощнитѣ сили на своитѣ клетки, да му дойдатъ на помощь. За да дойде до единство съ своитѣ клетки, човѣкъ трѣбва да изучава самообладанието. Не е лесно човѣкъ да се владѣе. Ако нѣкой се маскира и влѣзе въ едно общество, дето всички се нахвърлятъ върху него съ обидни думи, той ще се смѣе, защото никой не го познава. Обаче, ако е безъ маска, мѫчно може да издържи на всички обиди. Ето защо, когато човѣкъ трѣбва да мине презъ голѣми хули, обиди и поругания, природата му налага маска, да може да издържа. Въ този случай маската е на мѣстото си. Тя отбива всички лоши влияния, които обиднитѣ думи съдържатъ въ себе си. Тѣзи лоши влияния се отразяватъ неблагоприятно върху свѣтлитѣ мисли и благородни чувства на човѣка. Тѣ действуватъ убийствено върху него. Самообладанието служи за ограда срещу лошитѣ влияния на обиднитѣ думи.

   „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

20. Лекция отъ Учителя, държана

на 28 мартъ, 1926 г. София.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×