Jump to content
Ани

1926_03_14 Форми на съзнанието

Recommended Posts

От томчето "Лекции на младежкия окултенъ класъ"
4 - 18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 5-та година, т.II, (1925 - 26 г.)
Първо издание - София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ФОРМИ НА СЪЗНАНИЕТО.

 

    „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

 

Размишление.

 

    Чете се резюме на темата:  „Число и дума“.

 

    Често се говори за положителни идеи, за положителни, за сѫществени величини. Кои съ положителни идеи и кои не съ? Ако напишете на черната дъска, или на хартия числото 10,000 лв., можете ли да докажете, че имате тия пари на разположение? Кое отъ дветѣ изречения — „азъ повдигамъ рѫката си“, „азъ повдигамъ планината“, написани на дъската или на хартия, сѫ реализуеми? Човѣкъ може да вдигне рѫката си, но не може да вдигне планината. Лесно е да се повдигне едно число въ квадратъ, но и до днесъ още не е намѣрена квадратурата на крѫга. Следователно, както е възможно да се повдигне дадено число въ квадратъ, или въ друга нѣкаква степень, така е възможно повдигането на рѫката. Както не е възможно да се изчисли квадратурата на крѫга, така не е възможно да повдигне човѣкъ планината. Каква е разликата между възможнитѣ и невъзможнитѣ идеи, или между реализируемитѣ идеи? Различието въ тѣзи идеи се заключава въ степеньта, до която е стигнало съзнанието, което ги разглежда.

 

    Следователно, когато казваме, че човѣкъ повдига рѫката си, възможностьта за реализиране на тази идея се заключава въ човѣшкото съзнание. Когато става въпросъ за повдигане на планината, имаме предъ видъ съзнанието на сѫщества отъ духовния свѣтъ — ангелитѣ. Кажемъ ли, обаче, че земята може да се повдигне, имаме предъ видъ Божественото съзнание. Само Богъ е въ състояние да повдигне земята. Значи, невъзможнитѣ работи за физическия свѣтъ сѫ възможни за духовния. Невъзможнитѣ пъкъ за духовния свѣтъ сѫ възможни за Божествения. Това показва, че сѫществуватъ три форми на съзнанието: физическо съзнание, което функционира на физическия свѣтъ; духовно — въ духовния свѣтъ и Божествено — въ Божествения свѣтъ. Физическото съзнание представя малъкъ прозорецъ, презъ който минава малка часть отъ слънчевитѣ лѫчи. Духовното съзнание е голѣмъ прозорецъ, презъ който минава голѣма часть отъ слънчевитѣ лѫчи. Божественото съзнание е неограничено пространство, презъ което минаватъ всички лѫчи на слънцето. Когато се казва, че невъзможното за човѣка е възможно за Бога, имаме предъ видъ ограниченото, човѣшко или физическо съзнание и неограниченото — Божественото съзнание.

 

    Какво представя земята? Земята може да се уподоби на параходъ, който пѫтува въ безбрѣжното пространство, съ строго опредѣленъ пѫть и предназначение. Отъ време на време, презъ периодъ отъ хиляди години, земята се спира ту на едно, ту на друго пристанище, дето оставя часть отъ пѫтницитѣ си и продължава до последното пристанище. Напредналитѣ сѫщества излизатъ отъ орбитата на земята и влизатъ въ други планети, при нови условия на животъ. За сѫщества, които живѣятъ въ физическото съзнание, това е непонятна идея. Тѣ не могатъ да си представятъ, защо сѫ дошли на земята, кѫде ще отидатъ и т. н. За да разбере живота на различнитѣ съзнания, добре е човѣкъ да прави опити съ себе си, да знае, кой моментъ, кое съзнание се проявява въ него. Когато човѣкъ мисли, че много знае, нека вземе една задача отъ висшата математика и се опита да я реши. Ако може да решава сложни задачи отъ висшата математика, или да свири сериозни класически парчета, той има положителни идеи въ себе си.

 

    Човѣкъ трѣбва да изпитва нѣщата, не да си прави илюзии, да мисли, че много знае, или че всичко знае. Ще каже нѣкой, че може да вдигне планина. За физическия свѣтъ това е невъзможно. За духовния и за Божествения свѣтъ, обаче, това е възможно. Въ човѣка се криятъ редъ сили, които днесъ не сѫ проявени. Ще дойде день, когато тия сили ще се пробудятъ, и той ще може да върши такива нѣща, за които днесъ не може да мисли. Запримѣръ, има хора, които носятъ въ себе си особени сили за лѣкуване. Тѣ могатъ да лѣкуватъ такива болести, които минаватъ за неизлѣчими. Тѣ сѫ родени лѣкари. Вземете най-простото нѣщо, брадавичкитѣ, които излизатъ на нѣкои хора. Лѣкаритѣ ги горятъ съ електричество, съ различни киселини, но тѣ постоянно излизатъ. Обаче, дойде ли нѣкой отъ роденитѣ лѣкари, той вземе малко соль, натърква съ нея брадавичката, и на другия день брадавичката я нѣма. Този лѣкарь разбира психологията и физиологията на човѣка, знае кѫде и при какви условия е нарушилъ хармонията си. Като го постави при условия да възстанови хармонията си, болниятъ оздравява. Ако нѣкѫде въ мозъка се събере вода, тя създава редъ анормални състояния, които нарушаватъ хармонията на цѣлия организъмъ. — Защо? — Мозъкътъ е мѣсто, въ което само свѣтлина може да влиза, но не и вода. Ако разбира този законъ, човѣкъ може самъ да се лѣкува, да се освободи отъ тази вода, която е сбъркала своя пѫть. Новата мисъль иде въ помощь на човѣка, да преустрои неговата мозъчна, нервна система.

 

    Коя мисъль ви занимава тази вечерь най-много? — Какъ се придобива търпение? — За да придобие търпение, човѣкъ трѣбва да има три качества: здраво тѣло, здравъ умъ и здрава воля. Здраво тѣло е това, което е добре организирано, въ което нѣма никакви мазнини, никакви излишъци. Здравото тѣло подразбира абсолютна хармония между клеткитѣ на мозъка, на дробоветѣ, на стомаха — на всички удове. При това положение човѣкъ изпитва радость и като мисли, и като чувствува, и като действува. Това значи нормално състояние на организъма. Нормалниятъ човѣкъ върши всичко съ приятность. Той никога не се претоварва съ излишна работа. Той предприема само толкова работа, колкото може да извърши. Той върши всичко по закона на свободата. Сутринь, щомъ стане отъ леглото си, човѣкъ трѣбва да се изпита, здравъ ли е, или не. Ще се наведе къмъ земята, ще я поздрави; после ще се изправи нагоре къмъ небето, ще благодари и ще започне работата си. Първата работа на човѣка, следъ ставане отъ сънь, е да измие очитѣ си. Отде и кога се е явилъ обичаятъ да мие човѣкъ очитѣ и лицето си? Не само човѣкъ се мие, но и нѣкои животни. Котката, запримѣръ, често се мие.

 

    И тъй, човѣкъ трѣбва да се грижи за тѣлото си, да го държи въ нормално състояние. Клеткитѣ на човѣшкия организъмъ трѣбва да се обновяватъ, да бѫдатъ винаги млади. За да не остарява преждевременно, човѣкъ трѣбва да внимава да не се пресилва съ работа. Търпеливиятъ спазва този законъ. Той всичко върши съ радость, но никога не се претоварва. Той не се обижда. Каквато обидна дума да му се каже, той всѣкога ще намѣри нѣщо добро въ нея и ще я използува за своето повдигане. Кажете ли думата „сатана“ на нѣкого, той веднага ще се обиди. — Защо? — Той счита, че тази дума е лоша. Частицата „sat“ означава проява на Божествената сила въ свѣта. Когато човѣкъ се проявява, едновременно се раждатъ и доброто, и злото. Когато кажатъ на нѣкой човѣкъ „сатана“, станалъ ли е сатана? Отде произлиза думата сатана? — Отъ Сатанаилъ. Когато падналъ, Сатанаилъ станалъ сатана. Думитѣ Сатанаилъ, Кришна, Христосъ сѫ синоними. Въ написването на тия имена е станало известно преобразование. Така се реформиратъ и буквитѣ. На български имаме буквата „х“, на латински — „h“. Латинската буква „h“ е обърнато „у“. Като се заличи долната часть на буквата „у“, образува се латинската буква „u“. Българскитѣ букви „п“ е латинско „н“, а „m“ — латинската „м“. Има ли нѣкакъвъ законъ, на който се подчиняватъ тия промѣни, или сѫ случайни? Които не разбиратъ закона за превръщане на величинитѣ, тѣ мислятъ, че тия нѣща сѫ случайни. Обаче, които разбиратъ този законъ, тѣ знаятъ дълбокия смисълъ на тия превръщания.

 

    Представете си, че имате две шишета съ по 10 кгр. съдържание: едното е пълно съ вода, а другото — съ злато. Първото шише лесно можете да носите, но второто — ще ви затрудни. Съдържанието на първото шише лесно можете да дадете на кого и да е; обаче, дойде ли до съдържанието на второто шише, много ще мислите. За да дадете часть отъ златото, което е въ шишето, това значи да сте готови на жертва. Това показва, че за постигане на известни идеи се изисква готовность отъ човѣка да жертвува нѣщо отъ себе си. За постигане на нѣкаква висока идея се изисква съответна жертва, като размѣнна монета. Освенъ това, материалътъ, отъ който е направено шишето, не е въ състояние да издържи тежестьта на златото. Оттукъ вадимъ заключението: Има високи идеи, на които човѣкъ, както днесъ е организиранъ, не може да издържа. Материята, отъ която той е направенъ, не може да издържа на тѣхнитѣ вибрации.

 

    I. Упражнение. Рѫцетѣ предъ гърдитѣ, една срещу друга, съ длани, обърнати надолу и съ допрѣни пръсти. Рѫцетѣ се спущатъ надолу, после — нагоре, правятъ полукрѫгъ настрана. Клякане и леко допиране на рѫцетѣ до краката. Бавно издигане на тѣлото и на рѫцетѣ. Рѫцетѣ нагоре, настрана, надолу, съ клякане и допиране до краката. Това упражнение се прави нѣколко пѫти.

 

    II. Упражнение. Рѫцетѣ правятъ полукрѫгове настрана, нагоре, надолу (нѣколко пѫти).

 

    Рѫцетѣ нагоре. Дѣсната рѫка прави полукрѫгове настрана, после — надолу. Клякане, гребане съ дѣсната рѫка, която после се приближава къмъ лѣвата. Сѫщитѣ движения прави и лѣвата рѫка. (Когато едната рѫка описва крѫгове надолу, другата рѫка стои нагоре). Смѣнятъ се рѫцетѣ нѣколко пѫти.

 

    „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

 

18. Лекция отъ Учителя, държана

на 14 мартъ, 1926 г. София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×