Jump to content
Ани

1926_03_07 Духовна мекота

Recommended Posts

От томчето "Лекции на младежкия окултенъ класъ"
4 - 18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 5-та година, т.II, (1925 - 26 г.)
Първо издание - София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ДУХОВНА МЕКОТА.

 

    „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди“!

 

Размишление.

 

    Чете се резюме на темата: „Методъ за правилно мислене“.

 

    Чете се темата: „Една дума и едно число“.

 

    Числата, които бѣха написани въ темитѣ, се поставятъ въ три реда, като се отбелязва, кое число, колко пѫти се повтаря.

 

1926-03-07-19_fig1.png

 

    И тъй, общиятъ сборъ на числата отъ първия редъ е 33, съ сума отъ цифритѣ равна на 6. Общиятъ сборъ на числата отъ втория редъ е 16, съ сума отъ цифритѣ равна на 7. Общиятъ сборъ на числата отъ третия редъ е 28, съ сума отъ цифритѣ равна на 10. Значи, имаме числата 6 — неутрално число, 7 — творческо число и 1 — сѫщо творческо число. Между тѣзи числа липсва числото на мекотата — 2. Сумата отъ числата въ първия редъ е 33, които цифри даватъ 6 — неутрално число, резултатъ. Това число показва, че силата ви е употрѣбена за счукване на чакъла на ситно, т. е. превръщането му въ пѣсъкъ. Като се достави този материалъ, дохождатъ майстори да го обработватъ. Наистина, сумата на числата отъ втория редъ е 16, т. е. 6+1=7. Числото 7 е творческо. Значи, майсторитѣ започватъ да градятъ блокове. Обаче, градежъ безъ мекота води къмъ разрушаване. Не е достатъчно човѣкъ само да роди нѣщо. Като го роди, той трѣбва да го отгледа. Много идеи може да роди човѣкъ, но ако не знае какъ да ги отгледа, тѣ нищо не го ползуватъ. Да раждате идеи, безъ да ги отглеждате, това значи да ги посѣвате между тръни и камениста почва. Резултатитѣ на това посѣване ще бѫдатъ такива, каквито сѫ резултатитѣ на житното зърно, посадено между трънитѣ и на камениста почва.

 

    Числото 1., единицата, която е общиятъ сборъ на числата отъ третия редъ, е творческо. То групира идеитѣ около себе си, безъ да ги отглежда. Азъ-тъ, това е числото едно, единицата, която отдѣля човѣка отъ всички хора. Щомъ се отдѣли отъ хората, човѣкъ може да влѣзе въ споръ съ тѣхъ. Кога се явява споръ между хората? — Когато се срещнатъ две единици. Едната единица е генералъ, иска да учи хората. И втората единица е генералъ, съ сѫщото желание — да учи хората. Щомъ тѣзи единици се срещнатъ на едно и сѫщо поле, тѣ непременно ще се стълкновятъ. Единицата е положително число. Две положителни величини, събрани на едно мѣсто, взаимно се отблъскватъ. Като единици въ живота, тѣ сѫ живи числа, които се стремятъ да заематъ едно и сѫщо пространство. При това положение борбата е неизбѣжна. Ако двама души едновременно искатъ да сѣятъ една нива, въ края на краищата тѣ ще започнатъ да воюватъ помежду си. Обаче, ако между тѣхъ влѣзе разумниятъ принципъ — принципътъ на мекотата, на високия моралъ, той ще раздѣли нѣщата, ще ги поляризира.

 

    Всички хора говорятъ за мекота, но не знаятъ, какъ да я придобиятъ. Нѣма защо да я придобиватъ. Мекотата е въ самия човѣкъ. Той трѣбва само да я прояви. Преди да разорете нивата си, пръстьта е корава, на буци. Щомъ я разорете, и дъждътъ падне върху нея, пръстьта омеква. Мекотата е въ самата пръсть, но ралото и дъждътъ я заставятъ да прояви своята мекота. Можете ли да кажете сѫщото и за камъка? Камъкътъ е твърдъ. За да го смекчите малко поне, вие трѣбва да го прекарате презъ огънь. Следователно, за да прояви мекотата си, пръстьта се нуждае отъ дъждъ, отъ влага. Камъкътъ, обаче, може да прояви мекотата си само при огънь.

 

    Ето защо, ако желанията ви иматъ свойства на пръстьта, залѣйте ги съ вода да се смекчатъ и тогава пристѫпете къмъ реализирането имъ. Ако желанията ви сѫ отъ рода на камъка, първо ги турете въ пещь да се опекатъ, после ги залѣйте съ вода и най-после ги приложете. Като знаете това, вие трѣбва да внимавате, да не изгубите влагата си и да се втвърдите. Когато личнитѣ чувства въ човѣка взиматъ надмощие, той изгубва влагата си и се втвърдява. За да не се създаватъ дисхармонични състояния, човѣкъ трѣбва да развива своитѣ мозъчни центрове, отпредъ на челото и горе на главата, дето сѫ моралнитѣ му чувства. Само така той ще хармонизира състоянията си. Когато личнитѣ чувства въ човѣка сѫ силно развити, тѣ привличатъ голѣмо количество кръвь къмъ себе си за смѣтка на другитѣ чувства. Щомъ личнитѣ чувства сѫ чрезмѣрно развити, тѣ прѣчатъ за нормалното развитие на останалитѣ чувства. Когато личнитѣ чувства, егоистичнитѣ и чувството за самозапазване въ единъ човѣкъ сѫ силно развити, тѣ събуждатъ въ него жестокость, коравина, отмъстителность и злопаметность. За да се справи съ условията на своя животъ, човѣкъ трѣбва да изучава естеството си, да познава силитѣ, енергиитѣ на своя организъмъ. Ако не познава силитѣ, които действуватъ въ него чрезъ тѣхъ той може да привлича такъвъ родъ енергии, които не му сѫ потрѣбни. Запримѣръ, водата, която е известна съ своята мекота, при дадени условия създава голѣми пакости. Достатъчно е да ѝ се даде голѣмъ наклонъ, за да разруши и изкорени всичко, каквото срещне на пѫтя си. Сѫщото може да се каже и за мисъльта на човѣка. Ако на силната мисъль се даде наклонъ, тя може да помете всичко, каквото срещне на пѫтя си.

 

    Кои чувства развиватъ мекота? — Моралнитѣ и общественитѣ. Човѣкъ, въ когото тѣзи чувства сѫ силно развити, съзнава, че всички хора иматъ право да живѣятъ, иматъ право да участвуватъ въ общитѣ блага на живота. Когато изучавате човѣка, разглеждайте го въ момента, въ който се проявява, и не казвайте за него, че е добъръ или лошъ. Моментътъ, въ който човѣкъ решава да бѫде добъръ или лошъ, е извънъ времето и пространството. Причинитѣ, отъ които доброто и злото се раждатъ, сѫ извънъ времето и пространството, но резултатитѣ имъ се явяватъ въ време и пространство. Запримѣръ, за известно време човѣкъ е билъ въ добро разположение на духа, но изведнъжъ става нѣкаква промѣна, и той изгубва разположението си. Въ кой моментъ е станала промѣната, и той самъ не знае. — Защо не е могълъ да схване този моментъ? — Защото съзнанието му не е било будно. Съзнанието на човѣка трѣбва да бѫде будно, всѣки моментъ да следи, отде иде неприятельтъ. Това значи да тури човѣкъ шлема си, за да се пази отъ нажеженитѣ стрели на дявола.

 

    Срѣща ви единъ човѣкъ и ви спира, иска да изкаже мнението си за васъ. Не любопитствувайте да чуете мнението му за васъ, но предложете му да го заведете на нѣкоя гостилница, да си хапне. Речете ли да го изслушате, вие ще чуете такива нѣща, които ще ви струватъ скѫпо. Ако го срещнете втори пѫть и разберете, че той не се е отрекълъ отъ желанието си да каже, какво мисли за васъ, пакъ го угостете. Това е приложение на даденъ моралъ. Това значи да постѫпва човѣкъ разумно, безъ да отстѫпва отъ своитѣ идеи. Въ повечето случаи хората нѣматъ добро мнение едни за други. — Защо? — Понеже се осланятъ на лични впечатления. Щомъ видятъ нѣкого, тѣ веднага се произнасятъ, какво впечатление имъ е произвелъ. И ако се случи този човѣкъ да се прояви зле, тѣ веднага се убеждаватъ въ правотата на своето впечатление. Както лесно се създаватъ впечатления, сѫщо така лесно се измѣнятъ. Днесъ мислите добре за единъ човѣкъ, утре мислите зле. За да имате доброто мнение на обществото, вие трѣбва да имате будно съзнание, всѣки моментъ да сте готови да угаждате на хората. Това е голѣмо изкуство. Да угажда човѣкъ на хората, това значи да се превърне въ хамелионъ, всѣки моментъ да се мѣни.

 

    Сега, като говоримъ за човѣка, ние имаме предъ видъ неговото сложно естество, както и пътищата, презъ които е миналъ. Сегашното състояние на човѣка, неговитѣ мисли, чувства и действия се обуславятъ отъ миналитѣ му сѫществувания. Следователно, сегашниятъ животъ на човѣка е резултатъ на редица минали сѫществувания. За да се измѣни лошото въ живота на човѣка, мисъльта му трѣбва коренно да се преобрази. Това значи да започне да живѣе и мисли по новъ начинъ. Само новиятъ животъ, новата мисъль е въ състояние да измѣни лошото наследство на човѣка. Ако не можете да измѣните мисъльта си, животътъ ви ще върви по стария начинъ. Стариятъ животъ е животъ на обиди, докачения, съмнения, колебания и т. н. Докато човѣкъ се сърди и докача за нищо и никакво, никой не може да му помогне. Каквото направите на този човѣкъ, както и да му говорите, той все недоволенъ ще остава. Никой не може да угоди на този човѣкъ. Ако речешъ да изнесешъ нѣкоя негова погрѣшка, той веднага ще каже, че погрѣшката му не е голѣма. — Правъ е той, погрѣшката му не е голѣма, но трѣбва да се изправи.

 

    И тъй, за да работите правилно, да имате добри резултати, вие трѣбва да проявите мекотата си, да я приложите въ живота. Лесно може да се провѣри, дали сте проявили мекотата си, или не. Ако не можете да търпите хората и се дразните отъ тѣхъ, вие не сте проявили още своята мекота. Щомъ забележите това, потърсете човѣкъ съ мекота и го поставете между васъ. Той ще послужи като трансформаторъ, ще трансформира енергиитѣ ви, и вие ще започнете да се търпите. Докато човѣкъ не прояви мекотата си, мѫчно може да се възпитава. Каквото и да му се каже, колкото внимателно и да се изнесатъ погрѣшкитѣ му, той се ожесточава, озлобява, обезсърдчава и следъ голѣми страдания започва да се смекчава и разкайва.

 

    Най-добриятъ методъ за възпитание на човѣка е да бѫдете слѣпи за погрѣшкитѣ му, да желаете доброто му, безъ да му правите нѣкакви бележки. Ако на всѣка стѫпка правите бележки на човѣка, вие ще си навлѣчете редъ неприятности. Този методъ е по-лесенъ, но последствията му сѫ лоши. Ще дойде нѣкой да ви казва, какво мисли за васъ. Нѣма защо да го слушате. Ако има нѣкой, който може да каже най-лошото за васъ, това сте вие сами; и ако има нѣкой, който може да каже добро за васъ, това сте пакъ вие самитѣ. Ученикътъ трѣбва да знае това и да го прилага, както за себе си, така и за другитѣ. Мисли ли така, човѣкъ лесно може да трансформира енергиитѣ си. Обаче, за да мисли по този начинъ, той трѣбва да има будно съзнание. — Какво ще кажатъ хората за мене? — Кой каквото иска, може да каже, но никой не може да каже за човѣка толкова лошо нѣщо и толкова добро, колкото той самъ може да каже за себе си. Не е важно за човѣка, какво хората мислятъ за него, нито това, което той мисли за себе си, но какво Богъ мисли за него. Лошото въ човѣка не е нищо друго, освенъ сѣнка, която той хвърля задъ себе си. Ако този човѣкъ е планина, като Хималаитѣ, да му мислятъ онѣзи, които сѫ задъ него, на севернитѣ склонове. Онѣзи, които сѫ на югъ, дето слънцето силно грѣе, тѣ ще се пекатъ на слънце и ще се радватъ. Добъръ е човѣкъ, когато попаднете на южнитѣ и на източнитѣ му склонове. Попаднете ли на севернитѣ и на западнитѣ склонове на човѣка, вие виждате лошото въ него и го наричате лошъ. Искате ли да видите доброто на този човѣкъ, измѣнете положението си, идете на южнитѣ и на източнитѣ склонове, или качете се на неговия планински върхъ. Вие трѣбва да направите усилие, да се качите на върха на планината.

 

    Следователно, който иска да бѫде добъръ, той трѣбва да направи усилие, да се качи на върха на планината. — Кои хора трѣбва да живѣятъ по планинскитѣ върхове? — Ученитѣ, т. е. хората на мисъльта. Обаче, хората на чувствата трѣбва да живѣятъ по широки, обширни долини. Оттукъ, човѣкъ трѣбва да опредѣли, кое го движи въ живота — мисъльта, или чувствата. Справедливъ трѣбва да бѫде човѣкъ. Щомъ държи съзнанието си будно, той всѣкога ще може справедливо да преценява погрѣшкитѣ си, да различава, кога какво върши — добро или зло. Сѫщевременно, като работи върху себе си, човѣкъ трѣбва да проявява мекотата си. Ако нѣма нужната мекота, нека посещава болни, страдащи, които могатъ да събудятъ въ него състрадание. Нѣкои хора плачатъ музикално и събуждатъ въ човѣка чувство на състрадание. Други пъкъ плачатъ немузикално и по-скоро дразнятъ хората, отколкото да предизвикватъ въ тѣхъ състрадание. Колкото и да се пази отъ хората, човѣкъ все ще се натъкне на тѣхното влияние, но и той ще имъ влияе. Никой не може да се освободи отъ закона на влиянието, нито отъ закона на внушението. Божественото съзнание регулира всички влияния. Когато живѣе въ пълна хармония съ окрѫжаващата срѣда, човѣкъ е напълно свободенъ. Обаче, ако не е дошълъ до тази хармония, това не значи да се страхува да влиза въ отношение съ хората. Щомъ се страхува, той привлича отрицателнитѣ сили въ природата и става страхливъ. Ако не се страхува, той се свързва съ положителнитѣ сила въ природата. Понѣкога положителнитѣ сили създаватъ на човѣка толкова нещастия, колкото и отрицателнитѣ. Тъй щото, когато се свързва съ положителнитѣ сили, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да се свързва съ тѣхъ. Защото и най-малкото престѫпление, създадено отъ действието на положителнитѣ сили върху човѣка, води сѫщо къмъ затвора, както и влиянието на отрицателнитѣ сили.

 

    Осѫдили едното за кражба и го турили въ затворъ, между голѣми разбойници и престѫпници. Като влѣзълъ между тѣхъ, тѣ го запитали: Защо тѣ осѫдиха? Защо те водятъ тукъ? — Откраднахъ единъ хлѣбъ. — Така ли? Мѣстото ти не е между насъ. Тѣ се хвърлили върху него, набили го и го изтласкали навънъ. Ти опорочавашъ нашето изкуство. Ние не се занимаваме съ такива дребни работи. Скоро вънъ!

 

    И тъй, като живѣе, човѣкъ трѣбва да бѫде или добъръ, или лошъ. Срѣденъ пѫть въ живота нѣма. За да бѫде добъръ, човѣкъ трѣбва да прояви своята духовна мекота. Мекотата се обуславя отъ две качества: благость и разумность.

 

    Задача: Имате четири хамбара съ по десеть килограма жито. Колко е всичкото жито? — 40 килограма. Ако посадите всичкото жито на нивата, колко жито ще остане? — Нищо нѣма да остане. Хамбаритѣ ще бѫдатъ празни. — За колко време ще бѫдатъ празни? — До края на лѣтото, когато новото жито се ожъне и прибере отъ нивата. — Повече или по-малко жито ще имате сега въ хамбаритѣ? — Най-малко десеть пѫти повече. Значи, 40 килограма жито, посадени на нивата, ще дадатъ нови 400 килограма.

 

    Тъй щото, когато кажемъ „нула“, разбираме известни условия, които сами по себе си нищо не могатъ да дадатъ. Ако четири разумни сили дойдатъ въ помощь на „нулата“, тѣ ще извлѣкатъ нейнитѣ скрити енергии, въ които има животъ. Числото четири има значение въ духовния, въ психическия животъ на човѣка. Като завъртите четири пѫти колелото на кладенеца, на четвъртия пѫть ще извадите вода. Като поставите яйце подъ влиянието на четири сили, пиленцето ще излѣзе. Кои сѫ тѣзи сили? — Квачката, топлината, свѣтлината и самото яйце. Следователно, всѣко имагинерно или въображаемо число, умножено само на себе си четири пѫти, става реално или положително. Математиката работи съ въображаемитѣ числа така, както и съ положителнитѣ. Това показва, че тѣзи числа не сѫ въображаеми, въ смисълъ несѫществуващи, но сѫ числа отъ свѣтъ, съвършено различенъ отъ физическия.

 

    „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

 

17. Лекция отъ Учителя, държана

на 7 мартъ, 1926 г. София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×