Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1926_02_21 Изразително лице / Красивото лице (Изразителното лице)

Младежки Окултен Клас

  • Заключена тема Тази тема е заключена
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2312 Мнения:

Публикувано 10 март 2017 - 03:33

От томчето "Лекции на младежкия окултенъ класъ"
4 - 18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 5-та година, т.II, (1925 - 26 г.)
Първо издание - София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 
(текстът ще бъде добавен)



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2312 Мнения:

Публикувано 05 май 2017 - 09:09

От книгата, "Врѣме и сила". Младежки окултенъ класъ.

Пета година (1925–1926). София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2002.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

КРАСИВОТО ЛИЦЕ

(Изразителното лице)

 

"Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ винаги бѫди!"

 

Кратко размишление

 

Чете се резюме на темата "Десеть най-важни въпроси" и на темата "Какво мисля сега". Петь души прочетоха темите си "Върху една свободна тема".

 

Всички вие сте изучавали най-вече естественитѣ науки. Изучавали сте чисто положителни науки. Каква е тази фигура? Трапецъ. А тази какво прѣдставлява?

 

MOK-05J-15-1.gif

 

Обърнатъ трапецъ. Кривите линии? В органическия свѣть всѣка една промѣна въ едно или друго направление има своя смисълъ. Прѣдставѣте си, че горниятъ трапецъ прѣдставя главата на единъ китаецъ, защото челото на китайцитѣ прилича на трапецъ. Долната часть показва, че природниятъ умъ е силно развитъ. Горната крива линия показва челото на европееца, бѣлата раса. Тази линия може да расте, щом започне да се увѣличава горната часть на този трапецъ – това показва условия въ самия организъмъ да противодѣйства на най-малките прѣпятствия. 

 

Зараждатъ се извѣстни сили, които противодѣйстватъ. А слизането на тази линия навѫтрѣ, това вече се отразява на стомашната система. Щомъ тази часть подъ скулитѣ се вдаде навѫтрѣ, започне да хлътва, отъ чисто органическо глѣдище стомашната система е поврѣдена, не работи. Затова хора, на които мускулитѣ на лицето хлътватъ, стомашната имъ система започва да отслабва. Затова трѣбва да взематъ извѣстни мѣрки.

 

Щомъ се повлече вашата стомашна система, непрѣменно идва едно песимистично състояние на ума ви. И то по простата причина, понеже храносмилането не става правилно, оставатъ повече вѫгливи вещества, утайки, кръвьта не е чиста, остава повече желѣзо, повече чужди полуорганически вещества и по закона на утайкитѣ започватъ да се напластяватъ около ставитѣ, заражда се едно анормално състояние. Затова първото нѣщо - ще глѣдате чрѣзъ силата на вашия умъ да изправите вашето лице. Ако се оглеждате, глѣдайте да държите мускулитѣ на вашето лице подъ контролъ. Да бѫде то така изразително, щото всички ваши духовни прояви да се изразяватъ на лицето. Да не бѫдете като една маска. Щомъ изгубите тази подвижность на лицето, у васъ има едно анормално състояние. Сѣдите така, съсъ спокойно лице, а има такава дѫлбочина, животъ, изражение, движение. А нѣкой сѣди така (отпуснатъ). Така ще мислите. Ще правите тѣзи движения, нѣма да се отпускате. Ще си турите, пази да имашъ съзнанието си върху своята мускулна система, защото всѣки единъ мускулъ е създаденъ отъ една разумна сила. И ако той се атрофира въ тѣбъ, тази сила вече не дѣйства.

 

Всички мускули, артерии, всѣка една вена, всѣки единъ нервъ, той си има своето прѣдназначение. Той е образуванъ отъ  извѣстна разумна сила и ако този нервъ изгуби своята функция въ каквото и да е направление, изгубва се вѫтрѣшната хармония на живота. Той не е току-така създаденъ, той се е прострялъ по закона на онова разумното протичане. Вие не трѣбва да се спирате - това да го нѣма, онова да го нѣма. Има нѣща, които не трѣбва да ги има, а има нѣща, които трѣбва да ги има. Напримѣръ може да ви излѣзе гуша, не трѣбва да я има. Когато лицето ви хлътне, това състояние не трѣбва да го има. Вие чрѣзъ волята си трѣбва да повикате всички сили на природата. Природата не иска да има скелети. И онѣзи камъни тя ги е облѣкла съ много лишеи и мъх.

 

Хубавите нѣща, които имате, ще глѣдате да ги не изгубите. Първото нѣщо, ще глѣдате мускулитѣ на лицето си. Старайте се да направите вашето лице изразително. Така като сѣдите, да имате въ лицето си извѣстни черти, които да се не мѣнят, но около тѣхъ всичко трѣбва да се движи. Когато всѣки може да чете по вашето лице, вие сте една хубаво написана книга. Единъ френологъ, като идвали при него мнозина, попипвалъ главитѣ имъ и за всѣки казвалъ по нѣщо хубаво, най-послѣ дошълъ при него единъ, попипалъ го. "За васъ нищо не мога да кажа." "Защо?" "Много ситно е написано." (А това значи, че нищо нѣма.)

 

Човѣшкото лице трѣбва да бѫде една книга. И като мина и прочета, да съмъ радостенъ, че съмъ прочелъ единъ листъ много хубавъ. Лицето ви не да пази едно и сѫщо изражение. Вие се радвайте, че се е измѣнило лицето ви. Това да не ви стряска. Вие имайте прѣдвидъ, че въвъ васъ има животъ. Промѣната – тя е животъ. Споредъ тази наука, лицето трѣбва да бѫде изразъ на човѣшката душа. И въ този смисълъ наричамъ красиви лица, тѣ даватъ единъ силенъ импулсъ за работа, за наука, за изкуства, и всичкиятъ песимизъмъ изчезва. Красивото лице, изразителното лице всѣки може да го има. (Когато е разкривено лицето отъ страдание, красиво ли е?) Ще му разяснимъ, че страданията сѫ най-голѣмото благо, ще му разяснимъ, ще му напѫлнимъ главата, не ще се мине и една-двѣ години, ще се изправи лицето му.

 

Азъ ви навеждамъ към тѣзи живи линии. Тѣзи сѫ положителни черти (горнитѣ отъ чертежа), увѣличава се силата, но съ отрицателни дѣйствия. (Когато се разширява горната часть на лицето около очитѣ.) Изобщо, когато се стѣснява тази часть (долу) – долната часть на този трапецъ, колкото повече се стѣснява, толкова умътъ става по-подвиженъ, но послѣ  дойде до едно положение, че изгуби своето равновѣсие. Понеже, щомъ дойде единъ конусъ, този конусъ трѣбва да се движи, за да сѣди въ равновѣсие, трѣбва да се върти бѫрзо.

 

MOK-05J-15-2.gif.....MOK-05J-15-3.gif......MOK-05J-15-4.gif

 

Само при едно силно движение може този конусъ да сѣди на тази остра точка. Щомъ се спрѣ движението, ще се търкули и ще се обърне обратно. Ако аз ви прѣдставя тѣзи два конуса и ви кажа – разрѣшѣте тази задача? Ако сѫ въ движение? Значи конусътъ В е, който е изгубилъ своето равновѣсие, своята сила. Това означава и слѣдното. Ако вземемъ за челото такъвъ единъ конусъ, при А показва единъ много добъръ умъ. А конусътъ В означава едно животно, рога сѫ му израсли, копита сѫ се развили на краката му. Слѣдователно въ тѣзи двата конуса можете едноврѣменно да ги турите. Искате да знаете – да кажемъ пишете два конуса на нѣкого, ето една цѣла телеграма. Една шифровка, по единъ естественъ начинъ да се разговаряте. Ще кажете, движението се е спрѣло, моятъ умъ не работи. Добрѣ. Ако този конусъ го направимъ така, С – това значи къмъ падане.

 

Всички тѣзи символи сѫществуватъ. Ще дойде да изучавате природата по този начинъ. Може да изучавате планинскитѣ пластове въ геологията и ако разбирате закона на символитѣ, съ които природата си служи, може да отгатнете прѣзъ каква епоха какви сѫ били силитѣ – отвѫнъ или отвѫтрѣ сѫ дѣйствали, за да се изкривятъ тѣзи пластове. И нѣкои учени хора, които дѫлго врѣме сѫ работили, сѫ се домогнали до това. Така като мислятъ, мислятъ петь, десеть, двайсеть години, като концентриратъ своя умъ, станатъ ясновидци, дойде имъ тази идея. Това, което ученитѣ хора казватъ, че се досѣщатъ, това показва, че тѣхниятъ умъ е доловилъ тѣзи символи въ природата. Умъ се изисква.

 

Задача. Да създадете у себе си по възможность за въ бѫдеще едно красиво, изразително лице. Това, което имате сега е хубаво, доста хубаво, но може да бѫде още по-хубаво, изразително да бѫде. Може да бѫде още по-красиво. Ето една задача, която възнаграждава човѣка. Всички други задачи вѫнъ отъ това, всѣко нѣщо, което човѣкъ не може да вземе съсъ себе си, то е врѣменно, но всичко онова, което остава като едно качество на неговия духъ, то е реално. Сега вие не трѣбва да се обезсѫрдчавате. Тѣзи нѣща не се постигатъ изведнъжъ. Прѣзъ празното врѣме нѣма какво да мислите. Когато дойдатъ голѣмитѣ или малкитѣ дяволи да ви изкушаватъ, турѣте ги да учатъ. Задайте му на единъ дяволъ една задача, отлично ги разрѣшаватъ тѣ. Накарайте го да разрѣши задачата на конуситѣ. Да видишъ какъвъ мекичъкъ става. Но вие ще кажете, защо е така?

 

Ще ви разправя единъ анекдотъ. Въ единъ дворъ единъ отъ богатитѣ англичани държалъ двѣ кози и една маймуна. Тѣзи кози, като се връщали вечерно врѣме отъ гората, маймуната ги посрѣщала, скачала на тѣхъ и изчиствала козината имъ отъ циганскитѣ тръни. Ала когато нѣмало какво да чисти, маймуната се качи на тѣхъ и почне да имъ тегли брадитѣ, козитѣ почнатъ да врякатъ. Като нѣма тръни, какво да чисти, дяволътъ се качи на гърба ти и започне да тегли. Всички дяволи, които изтезаватъ хората, това е отъ нѣмане какво да правятъ. Мнозина за дяволитѣ иматъ едно криво понятие, тѣ не сѫ толкова лоши, както ги мислятъ. Тѣ не сѫ толкова добри, но не сѫ и толкова лоши. Ние ги правимъ по-лоши, отколкото сѫ. А отъ наша страна това е несправѣдливо. Ние не можемъ да сѫдимъ. Само тѣхното влияние, което упражняватъ, е лошо понѣкога, но отъ нѣмане съ какво да се занимаватъ.

 

Ще се стремите да си създадете една идея, да разрѣшите нѣкои задачи, които сѫ по силата ви. Единъ високъ идеалъ ще си създадете между обикновенитѣ задачи, които разрѣшавате, да имате една особена задача извѫнъ тѣхъ. При каквото положение и да си – има една вѫтрѣшна задача, и не се обезсѫрдчавай заради нея. И да я разрѣшишъ. Въ този смисълъ всички вие, прѣпоръчвамъ ви, всѣки да си има едно огледалце и да сѣдне, когато е неразположенъ, мраченъ, да направи една маневра петь, десеть минути, да измѣните лицето си и да отбѣлѣжите онѣзи основни черти.

 

Да кажемъ, тѫженъ сте, недоволенъ, отбѣлѣжѣте на книга въ какво сѣди промѣната на вашето лице. Понѣкога цвѣтътъ на лицето стане по-тъменъ, понѣкога очитѣ потъмнѣятъ, погледътъ стане мраченъ, понѣкога устнитѣ или побѣлѣятъ, или станатъ червени. Трѣбва да знаете смисъла, това е изразъ. Защо устнитѣ ви сѫ такива или онакива? Защо лицето ви поблѣднява или става дѫлго? Защо хлътватъ бузитѣ ви? Ще кажете, имали сте голѣма скръбь. Не е тамъ причината. Защо има наслѣдствени болестни състояния и човѣкъ, безъ да ги е създалъ, тѣ периодично идватъ. Всѣки единъ човѣкъ е подложенъ на промѣни. Животнитѣ пролѣтно врѣме изпусталяватъ, а послѣ започватъ да се поправятъ.

 

Искамъ да се образува въвъ васъ единъ навикъ да държите мозъка си въ движение. Да упражнявате мозъка си, понеже, когато ти искашъ да измѣнишъ лицето си, ще упражнявашъ мозъка си. Азъ искамъ да изучавате вашия мозъкъ посрѣдствомъ лицето си. За да знаешъ какви промѣни сѫ настанали въ мозъка, ще видишъ въ лицето си. Азъ искамъ да изучавате вашето лице, така както астрономитѣ изучаватъ небето. Вие се оглеждате, искате да бѫдете красиви. Това е хубаво, но да има човѣкъ лице изразително, пластично, красиво, да изразява неговата душа, да се вижда разширение на идеята, единъ свѣть красивъ и хубавъ – свѣтлина.

 

Азъ бихъ желалъ у васъ да се образуватъ новитѣ типове. Въ България да се образува единъ новъ типъ. Единъ окултенъ ученикъ трѣбва да се отличава – "Лице има въ него." Всѣки да усѣща, че вашиятъ мозъкъ е такъвъ мощенъ, подвиженъ, вашитѣ идеи се прѣдаватъ. И съ лицето си да говорите. Човѣкъ на своето лице трѣбва да гледа, както единъ стопанинъ на кѫщата си. Ще я поогледа да не би да се е поохлузила нѣкѫдѣ, мазилката да не е паднала. Ще се заинтересува човѣкъ отъ своето състояние. Именно трѣбва да се създаде не този песимистически духъ. Хубавото въ човѣка трѣбва да се изрази въ неговата глава, въ неговия мозъкъ, въ неговото лице, въ неговите рѫцѣ, въ неговото тѣло, най-послѣ въ неговото слово, неговата мисъль, неговото чувство, да се изрази въ неговата воля, да се изрази въ душата му – най-послѣ въ неговия духъ. Това сѫ степени на човѣшкото развитие отъ видимия къмъ невидимия свѣть. Какво разбрахте? (Да създадете едно изразително пластично лице, което да изразява душата.)

 

Има друга една опасность въ хората, които вървятъ въ духовния пѫть – понѣкога се заражда една отрицателна идея. Вѫтрѣшниятъ човѣкъ е хубавъ, но ако не вѫншна, вѫтрѣшна красота трѣбва да имате. Въ себе си трѣбва да имате единъ обектъ или образъ – или вѫншенъ, или вѫтрѣшенъ, да го виждате или да знаете. Виждането, то е физическото, вие може да задържите своя образъ въ своето съзнание. Ако той може да задържи своя образъ въ своето съзнание, това е една сила, която държи човѣшкия духъ въ здравословно състояние. Ще ви задамъ единъ урокъ. Втори пѫть, като дойдете, нѣкой отъ васъ да носи обликъ на благородство, на милосѫрдие, другъ да носи изразъ на разумность, че е заетъ съ една вѣлика и благородна идея. Трѣти да носи образа на единъ реформаторъ. Четвърти да носи лицето на единъ ученъ човѣкъ, който се занимава съ малкитѣ буболечици, но знае да влиза въ тѣхното положение. Изберѣте си като задача всѣки единъ отъ васъ. Ще бѫдете свободни, не се стѣснѣвайте. Въ това отношение искамъ да дѣйствате свободно, доколко ще постигнете. Едно малко занятие. Ще отдѣляте всѣки ден най-малко десеть-петнайсеть минути или сутринь, или обѣдъ, или вечерь за това упражнение, за седемь дена по петнайсеть минути – сто и петь минути. За сто и петь минути човѣкъ може да отиде до слънцето. (Като актьори ли трѣбва да правимъ упражнението?) То първо трѣбва да станете актьори.

 

Най-първо ще създадете тѣзи мисли. Най-първо ще дадете изходъ на тѣзи мисли. Постарайте се малко. Какъвъ е обликътъ на единъ човѣкъ, който е милосѫрденъ? Прѣдставѣте си, че вие се намирате при една вдовица, една, която е работила, трудила се е и се връща – дѣцата й гладни. Прѣдставѣте си, влизате въ нейния домъ, какво чувство ще се зароди? Ще изпитате едно дѫлбоко състрадание. Ако имате огледало... Искате да й помогнете, ще кажете така – лицето – бъркате, ако нѣмате нищо, ще излѣзете, ще отидете нѣкѫдѣ, ще вземете въ заемъ хлѣбъ, това-онова и слѣдъ като благодарите, ще се роди другъ единъ обликъ, едно състояние на вѫтрѣшно веселие, задоволство, че сте извършили една благородна служба. Прѣдставѣте си и този ученъ човѣкъ, какъ той се занимава съ тѣзи бръмбарчета, или този философъ, или този реформаторъ.

 

"Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ винаги бѫди!"

 

Петнадесета лекция на Младежкия окултенъ класъ

 

21-ви февруари, 1926 г., недѣля, 19 часа, София – Изгрѣвъ

 

От книгата, ""Врѣме и сила". Младежки окултенъ класъ.

Пета година (1925–1926). София,

 

Издателска къща „Жануа-98“, 2002.







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt