Jump to content
hristo

1921_11_06 Ненаписанитѣ закони.

Recommended Posts

От книгата "Братя и сестри на Христа". Сила и Животъ. Бесѣди, държани отъ Дѫновъ (по стенографски бележки).
Четвърта серия. София, Кооперативна печатница „Едисон“, 1922. 316 с.(стар правопис)
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

Ненаписанитѣ закони

 

   „Този е завѣтътъ, който ще имъ

    завѣщая слѣдъ онѣзи дни, казва 

Господъ: ще вложа законитѣ си

въ сърцата имъ и ще ги напища

въ умоветѣ имъ“

 

Посл. към Евреитѣ 10:16

 

            Този е най-важниятъ пасажъ въ тази глава и той е взетъ отъ друго мѣсто. „Ще вложа законитѣ си въ сърцата имъ, и ще ги напиша въ умоветѣ имъ“. Миналата бесѣда говорихъ за тритѣ въведения въ съзнателния животъ. Сега, всѣка работа трѣбва да се извърши по извѣстни закони, по извѣстни правила. Азъ ще говоря на онѣзи, които сѫ ученици. Ако нѣкои отъ другитѣ не ме разбиратъ, азъ говоря само за ученици. Имайте прѣдъ видъ, че ще говоря само за необикновенитѣ нѣща. На елементарнитѣ работи: речено, казано, това било, онова било, ние тургаме кръстъ. Кръстъ, т. е. примиряваме се съ миналото. Миналото вземамъ като основа, настоящето — като условия, а бѫдещето — като цѣль. Вие ще кажете: „Какъ миналото може да бѫде основа, настоящето — условия, а бѫдещето — цѣль?“ Така е, т. е. източнитѣ народи казватъ: така е; а западнитѣ народи почватъ да го доказватъ; и слѣдъ като го докажатъ, то все остава недоказано. Вземете всички трактати по философия, дѣто доказватъ, че има Господъ. Питамъ: колко хора сѫ се убѣдили съ доказаното? Когато азъ гледамъ на свѣтлината, трѣбва ли нѣкой ученъ да ми каже, че има свѣтлина? И безъ неговото доказателство азъ зная, че има свѣтлина. „Ама имало толкова милиона вибрации за червения цвѣтъ“. И азъ схващамъ, това. Безъ да зная, колко вибрации, има червениятъ цвѣтъ, азъ си служа съ него. А този бояджия, който ми разправя, тъй е или не, той самъ не знае добрѣ. Онзи, който може да ме научи и да ми каже всичко, като му дамъ четката и му кажа: „Ти какъ разбирашъ това?“ той разбира това, което не се вижда. И нѣкои хора казватъ: „Съврѣменнитѣ материалисти сѫ станали мистици: тѣ вѣрватъ въ туй, което невиждатъ, а не вѣрватъ въ туй, което виждатъ; тѣ знаятъ туй, което не се вижда, а не знаятъ туй, което се вижда.“

           

Сега, думата „законъ“ азъ я вземамъ въ втора степень, т. е. законъ не по права линия, а законъ въ квадратъ. И всичкитѣ творчески енергии при сегашната еволюция вървятъ въ квадратъ. Квадратътъ — то е най, най-ужасното нѣщо, тамъ герои се искатъ, ти трѣбва да имашъ голѣмо хладнокървие; да те обстрѣлва неприятельтъ — то е само за най-голѣмитѣ герои. Сега, квадратътъ, който не го разбира, за него е най-опасенъ. За онѣзи, които не разбиратъ законитѣ, тѣ сѫ като онзи, който седи задъ една табела, на която пише: тукъ се продава такова сирене, такъвъ чай, такъвъ хлѣбъ, такива плодове и т. н. Американци има, които носятъ такива табели на себе си: отпрѣдъ и отзадъ и рекламиратъ изъ града. И слѣдъ като единъ такъвъ е носилъ цѣлия день тия табели, вечерьта казва: „Едва изкарахъ прѣхраната си.“

           

Има нѣкои, които разбиратъ живия квадратъ. Има живи квадрати. Кои сѫ живитѣ квадрати? Споредъ живата геометрия, мѫжътъ и жената образуватъ правата линия. А правата линия е най-кѫсото разстояние между двѣ точки, слѣдователно, между мѫжа и жената трѣбва да се постави правата линия, тѣ трѣбве да се съединятъ, умътъ и сърцето да се съединятъ, да влѣзатъ въ съприкосновение. А пѫтьтъ, по който тази права линия може да се движи, е пѫтьтъ на квадрата. Затова е опасенъ квадратътъ, защото е мѣсто на движение. И който не разбира това движение, може да бѫде пометенъ. Сега вие казвате: „И тазъ хубава! досега ние съ тебеширъ чертаехме правитѣ линии и казвахме, че между двѣ точки най-кѫсото разстояние е правата линия“. Нали? Само живитѣ сѫщества могатъ да образуватъ точка и центъръ. Математицитѣ казватъ, че точката е нѣщо въображаемо, което не завзема никакво пространство. — Тъй, не завзема пространството, но владѣе пространството. Завземане е собственость; значи, точкате нѣма никаква собственость, но тя владѣе собственостьта. Казва ап. Павелъ, който е билъ окултистъ, ученикъ на тази велика школа, ученикъ на Христа, — който е билъ обученъ въ всичкитѣ правила на Христовото учение и е разбиралъ дълбокия вѫтрѣшенъ смисълъ — „Ще вложа законитѣ си въ сърцата имъ“, ще ги вложи, значи; „и ще ги напиша въ умоветѣ имъ“. Напише, значи, само по форма. Само чрѣзъ ума може да се напишатъ тия закони. Тия закони въ сегашното положение дѣйствуватъ въ вашия мозъкъ, дѣйствуватъ въ вашитѣ бѣли дробове, дѣйствуватъ въ стомаха и въ симпатичната нервна система. Но тия живи закони иматъ отношение къмъ оная велика, жива енергия въ свѣта, която изтича отъ своето първично състояние, за да влѣзе въ пѫтя на еволюцията и тъй да видоизмѣни тази първична сила, която индуситѣ наричатъ "prakriti“, а ние я наричаме „Духъ“. Духътъ, това е първичното. И казва ап. Павелъ на друго мѣсто: „Плодътъ на Духътъ е Любовьта“, т. е. първото диференциране на Духа е Любовьта, и първото изтичане отъ Бога е Духътъ. Сега нѣма да се спирамъ да ви обяснявамъ, какво нѣщо е изтичане. Слѣдователно, първиятъ законъ въ свѣта е законътъ на Любовьта. Туй въ индуската философия се нарича законъ за татвическата енергия, отъ която праната е едно видоизмѣнение — то е едно течение, което иде отъ слънцето, едно механическо течение. Има двѣ противоположни течения: вливане къмъ земята, и изтичане отъ земята. Туй течение иде периодически, нѣкога се усилва, а нѣкога отслабва. Въ всичкитѣ закони има периодичность, и тази периодичность зависи отъ вѫтрѣшнитѣ закони на битието. Извѣстни нѣща се прѣповтарятъ въ опрѣдѣлени епохи, врѣмена, дни, мѣсеци, години, вѣкове, периодически идатъ. И съврѣменната наука почва да съзнава периодичностьта на елементитѣ. Извѣстни нѣща ще се случатъ точно въ извѣстни врѣмена. Тъй, ако вие имате главоболие, ако не вземете мѣрки, то пакъ ще се случи точно въ опрѣдѣлени дни. Отъ какво произтича едно главоболие? Главоболието произтича отъ двѣ противоположни, но еднакво по естество мисли. Напримѣръ, искашъ да биешъ нѣкого и си нагласилъ, приготвилъ си всичко, хубаво да го набиешъ. И казвашъ: „Ще го наложа, че да ме помни, какъ се говори по мой адресъ“. Но не се мине много, дохожда му друга мисъль, страхътъ: „Може да ме турнатъ въ затвора. Ще отложа биенето за другъ пѫть“. Тия двѣ мисли, — да биешъ и втората сѫ еднакви. Ти отлагашъ, но съ цѣль пакъ да биешъ и веднага те заболи главата, и казвашъ: „Съжалявамъ, че не го набихъ“. Питамъ тогава, защо трѣбва да се бие този господинъ, който е говорилъ нѣщо по твой адресъ? Давали ли сте си нѣкога отчетъ: защо трѣбва да се бие. И ако този човѣкъ е казалъ нѣщо по вашъ адресъ, 50% той е ималъ право: ако е казалъ нѣщо лошо или добро, 50% той има право да каже едното и другото. Казвамъ на ученицитѣ: когато казватъ нѣщо лошо заради васъ, тогава вие сте на пѫтя. И съврѣменнитѣ механици казватъ: тамъ, дѣто нѣма налѣгане, противодѣйствие, не може да има движение. Ако вие поставите единъ съврѣмененъ тренъ на една гладка площь, неговитѣ колела ще се въртятъ на едно мѣсто, но движение нѣма да има. Той ще се върти все около себе си. И тия механици се домогватъ до извѣстни цѣли: пущатъ по малко пѣсъкъ на тия колелета, за да може да поематъ напрѣдъ. Казва нѣкой: Защо сѫ тѣзи мѫчнотии?“ Казвамъ: „трѣбва да ви турнатъ прѣдъ колелетата малко пѣсъкъ, за да може да почнете да се движите. Сега вие, обикновенитѣ хора, искате да живѣете безъ мѫчнотии. Азъ ви подписвамъ паспорта: живѣйте безъ мѫчнотии. А за ученицитѣ подписвамъ: голѣми мѫчнотии да имате. Онѣзи ще освободимъ отъ всичкитѣ мѫчнотии. Ще кажете, защо. Много естествено. Коя мома гонятъ момцитѣ? Нали красивата, стройната, а онази грозотия, която нищо не струва, всѣки, който минава покрай нея, никой не я поглежда, и казва: „Не хвърлямъ на нея нито плюнката си“. Хората считатъ за нещастие да я погледнатъ. А красивата, около нея сѫ тия момци. Това е едно благословение за дъщеря ви, че момцитѣ тичатъ подирѣ ѝ. Когато азъ вървя по пѫтя, и слънчевитѣ лѫчи падатъ върху мене, то е благословение: това сѫ все любовници, азъ се считамъ разположенъ и веселъ, но, когато тѣ откажатъ да ме слѣдватъ, работата е малко бозукъ. Ако единъ човѣкъ, те обича, той все ще ти хвърли една добра мисъль. Обича те човѣкътъ, не знае какъ да изкаже своята любовь. А ти казвашъ: „Какъвъ недодѣланъ билъ!“ — „Такъвъ, инакъвъ, азъ искамъ да изкажа любовьта си“. Вие не ме разбирайте сега, че азъ говоря за вашата любовь. Тази, обикновената, любовь ние я оставихме за обикновенитѣ хора. Сега, като ви говоря за любовьта, нѣкой казва: „Ние знаемъ“. — Нищо не знаете! Тази любовь, за която азъ говоря, нищо не знаете за нея. Нѣкой си прави устата: мисли, че ще го цѣлунатъ или ще го погладятъ малко. Не, не. Тукъ нѣма цѣлуване, нито гладене. Слѣдъ като е говорилъ учительтъ единъ часъ на ученицитѣ въ класъ, какво усѣщатъ тѣ отъ неговото говорене? Излизатъ отъ класъ, извѣстна идея е проникнала въ тѣхнитѣ умове, и тѣ се радватъ, че учительтъ имъ е внесълъ свѣтлина. Азъ казвамъ: това е любовь. Любовьта на учителя, тя дѣйствува въ видъ на свѣтлина. То е гладене, не на лицето, а вѫтрѣ, на ума — просвѣта е. И на онѣзи ученици лицата имъ сѫ свѣтнали, тѣ сѫ бодри и свѣжи. Сега, при днешнитѣ нещастия, тия външни закони нѣма да поправятъ свѣта. Не мислете, че онзи, който изпълнява законитѣ, е много святъ човѣкъ. Азъ съмъ казвалъ и другъ пѫть: за хора, които изпълняватъ законитѣ отъ страхъ, азъ имамъ особено мнѣние за тѣхъ. Въ Варна имаше една госпожа, ще приведа този случай, баба Яна я наричаха, развита, духовита и съобразителна жена. Когато нѣкой нейнъ роднина дойде, тя ще го посрѣщне, пиленце ще му свари, въ кѫщи ще го нагости, но като си замине, подирѣ му ще каже: „Днесъ се е намѣрилъ да дойде той, азъ друга работа нѣмамъ, за него сега ще мисля!“ Питамъ: Защо? — Баба Яна съзнава външния законъ, тя трѣбва да изпълни този законъ и като го изпълни казва, но слѣдъ това: „Дадохъ му винце, дадохъ му хлѣбъ, той нищо не остави, благословение не даде, хамбарътъ се изпразни, виното се свърши, сладкитѣ думи си отиватъ, животътъ нѣма смисълъ, азъ остарѣвамъ. Животътъ на съврѣменнитѣ християни прилича като тоя на баба Яна: „Ти, казва, евангелистъ ли си, ти вѣрвашъ ли въ Господа Иисуса Христа? — Вѣрвамъ. — Вѣрвашъ ли въ неговата кръвь? — Вѣрвамъ. — Вѣрвашъ ли, че той те е спасилъ? — Вѣрвамъ. — Искашъ ли да станешъ членъ на нашата църква? — Искамъ. — Ти си правовѣренъ, ела при насъ.“ Срѣщамъ другъ, който не вѣрва въ Христа, не е членъ на евангелската църква, той е лихварь, дава пари съ 12% лихви. А този, и той дава пари съ лихва, но казва: „Отъ моитѣ пари ще има берекетъ, понеже Христосъ е съ мене, той благославя: и ти, като дадешъ пари, ще се благословишъ. Даже нѣкои християни, когато малко се отличатъ отъ другитѣ съ единъ мм, че далъ нѣкой пари съ 10% лихва, а не 12%, веднага казватъ: „Той е отличенъ човѣкъ, не дава съ 12%“. Голѣмъ прогресъ има, че е далъ пари съ 10%! Въ туй учение абсолютно никаква лихва не се позволява! Разбирате ли? За ученицитѣ говоря, не за обикновенитѣ. За васъ камшикъ има, не за другитѣ, а за ученицитѣ говоря. Камшикъ има за васъ, ако ви хвана съ лихва да давате пари — по 10 на задницата ще има. Тъй че, ако единъ обикновенъ човѣкъ даде пари съ лихва, то се позволява, законъ има; но за ученика, ако той дава, другиятъ законъ ще го хване, и 10 на задницата ще има. Тъй щото, не е лесна работа да бѫдешъ ученикъ. Безъ лихва ще давашъ пари, ще работишъ, безъ да ти плащатъ. „Ще кажешъ: „Само ме нахрани, нищо не искамъ“. — Ама какъ се гледатъ тия дѣца? — Дѣцата на ученицитѣ ще бѫдатъ необикновени. Дъщеритѣ ще бѫдатъ необикновени. Ако е жена, мѫжътъ ще бѫде необикновенъ, синътъ ще бѫде необикновенъ, сестрата сѫщо — всички ще бѫдатъ необикновени. И законътъ е другъ за тѣхъ: тѣ гладни нѣма да умратъ. И всѣки единъ не може да бѫде ученикъ. Той трѣбва да има най-малко единъ първокласенъ талантъ. Талантливъ трѣбва да бѫде той и не само талантливъ, но първокласенъ талантъ трѣбва да има всѣки ученикъ. И най-малко той трѣбва да има едно изкуство, и да го владѣе въ първа степень. Ако е лѣкарь, той трѣбва да разбира своята медицина така основно, така да прилага елементитѣ въ своето лѣкуване, че да нѣма изключения. Той нѣма да каже, като обикновенитѣ лѣкари: усложнение станало, сърцето, това, онова, и свърши се въпросътъ. Ако не знаятъ причината, веднага: „усложение има“, всѣки казва: „Туй усложнение развали живота“. Търговецътъ казва сѫщо така: „Усложнение има, условията на живота сѫ такива“. За ученика, щомъ се извинява и казва: „Условия има“, — 10 по задницата. „Криза има“ — 10 по задницата. Сега казвамъ лошата страна да бѫдешъ ученикъ.

           

„Ще напиша закона и ще го вложа вѫтрѣ“ — да те биятъ. Кога? Когато грѣшишъ, а когато вършишъ волята Божия, винаги ще имашъ едно велико благословение. И любовьта ще бѫде една симфония въ тебе. И ти ще се разговаряшъ съ звѣздитѣ. Вечерно врѣме ще седнешъ, и ще започнатъ телеграмитѣ насамъ и натамъ: „Какъ е вашиятъ свѣтъ? — Много добъръ. — Какви открития има тамъ? — Еди-какви сѫ. Какво става на слънцето, какви прѣобразования има? — На слънцето ставатъ измѣнения. Новъ родъ енергии идатъ. Каква е културата тамъ, нѣщо ново има ли?“ Тъй ще се разговарятъ. И на втория день нѣма да го дадешъ обявление въ вѣстника. Ще го задържишъ въ себе си. Ще каже нѣкой: „Какво гледашъ въ слънцето? — Гледамъ свѣтлината на слънцето, слушамъ тази свѣтлина, която ми говори“. Сега обикновенитѣ хора ще кажатъ: „Този ни забавлява“. Тъй васъ забавлявамъ като малки дѣца съ куклички. И като излѣзатъ, ще кажатъ: „Е, маха съ рѫка, това било, онова, нищо не му разбрахме“. Ще ме извините, за васъ не говоря. Каквито погрѣшки направите, кусуръ не ви вързвамъ. Когато нѣкога дойдете, ще ви нахранимъ и весели ще бѫдете като баба Яна. Но, щомъ излѣзете, ще кажемъ като нея: „Не сѫ ученици.“ Истината ще кажемъ: „Не сѫ ученици“. А пъкъ другото правило е: „Ученика не го посрѣщатъ радостно, а кисело. Най-първо го набиятъ. Знаете ли, на какво мяза това? На работата на Тарасъ Булба. Чели ли сте за Тарасъ Булба? Той изпратилъ своитѣ двама синове да се учатъ. Като се завърнали, бащата искалъ да провѣри, да не би тѣ да сѫ забравили своето изкуство — да се борятъ, и започва той съ единия; като се борилъ съ втория синъ, синътъ набилъ хубаво баща си, а бащата му казалъ: „Браво синко, така те искамъ!“ Бащата посрѣща своитѣ синове. Какво ще кажете вие, майкитѣ? Баща и синъ да се биятъ! Казвамъ: тъкмо това е по новото учение. А слѣдъ като се набили, бащата ги повиква, той е доволенъ отъ синоветѣ си и почва да яде и да пие съ тѣхъ.

           

Слѣдователно, въ природата има два метода. За онзи, който има съзнание, най-първо тя изпитва — ние говоримъ символично. А които не разбиратъ, ще кажатъ: „Прѣдставете си, той учи хората, баща и синъ да се биятъ. И туй било новото учение! Ама, че е варварско!“ Не, варварщината произтича отъ това, гдѣто вие почвате меко, гладите се, а като се наядете, послѣ се биете и се раздѣляте съ пукнати глави. А ние почваме обратно: най-първо да се опознаемъ, да видимъ, кой е достоенъ за трапезата.

           

„Ще вложа законитѣ си въ сърцата имъ, ще напиша въ умоветѣ имъ.“ Казвамъ, тия сѫ великитѣ и живи закони, чрѣзъ които вие ще знаете да манипулирате. Онѣзи сили, които дѣйствуватъ въ природата, вие трѣбва да ги разбирате, а не да казвате: „Чувствувамъ приятность, искамъ да цѣлуна.“ Не, 10 по задницата. Нѣма, нѣма цѣлувки. Ако ти е приятно, ще разберешъ причината на тази приятность. Ако ти изядешъ кокошката, казвашъ: „Аа, приятно ми е!“ Ама кокошката каже: „На мене не ми е приятно.“ Тогава какъ? Една положителна величина и една отрицателна даватъ — какво? Математицитѣ нека кажатъ — плюсъ и минусъ какво даватъ? Въ положителното учение има само двѣ положителни величини, или въ краенъ случай двѣ отрицателни, едно отъ двѣтѣ трѣбва да има. А плюсъ или минусъ — това е за васъ, обикновенитѣ хора. За насъ — или плюсъ и плюсъ, или минусъ и минусъ. Нищо повече. И тогава, като се срѣщнатъ плюсъ и плюсъ, тѣ се разбиратъ, тѣ сѫ двѣ колелета, като имъ прокараме една ось, тѣ ще могатъ да се движатъ отлично, то е хубаво. Ако ти имашъ единъ плюсъ и единъ минусъ, колело не може да направишъ, какъ може да впрегнешъ тия двѣ сили? Слѣдователно, ако въ вашия животъ има промеждутъци, извѣстни нещастия, та не може да успѣвате, вашиятъ умъ да расте, вие работите съ такива плюсове и минуси. Не разбирате законитѣ. Сега вие имате единъ мозъкъ и не знаете, какъ той работи. Вие говорите за мисъль, обаче, тази мисъль, тази енергия, която дава мислитѣ, вие я не знаете; какво е чувството вѫтрѣ въ васъ, какво нѣщо е любовьта? Любовьта може въ нейнитѣ материални проявления математически да я изразимъ. Любовьта дава най-съвършенитѣ вибрации, тонове въ музиката. И онзи музикантъ, който излѣзе да свири на сцената, ако прокара тоя законъ, тогава душата му ще излѣзе отъ тѣлото, ще прѣмине въ рѫката му, отъ тамъ, въ цигулката, и вие ще чуете да излизатъ отъ цигулката тонове, каквито никога другъ пѫть не сте чували. Душата на цигуларя трѣбва да излѣзе и тя сама да играе въ рѫката. Като пишешъ, ти трѣбва да прокарашъ душата си въ своето перо, а перото е умътъ. Слѣдователно, душата трѣбва да присѫтствува въ ума, да рѫководи това движение. Когато говоришъ, твоята душа да бѫде на езика ти, тя да контролира твоя езикъ. Навсѣкѫдѣ може да прокарашъ своята душа. И знаете ли, каква велика сила е да можешъ да прокарашъ душата си въ всичкитѣ си дѣйствия? — Всичко туй ще носи велико благословение най-първо за тебе самия. Понеже всѣки единъ тонъ най-първо ще произведе реакция, която ще се върне къмъ тебе. Казватъ: доброто и злото се връщатъ къмъ своя изворъ. Всичко, което мислите, най-първо ще се върне при васъ и слѣдъ туй ще иде при другитѣ. Затова казвамъ: този законъ се изпълнява периодически. Казвате: „Тръгнали въ новия пѫть, почват да имъ се случва нещастия, не имъ върви.“ Не сте вие, дѣто сте тръгнали по новия пѫть. Пари съ лихва давате ли? По новото учение вървите, да ги нѣма такива. Но сега вие ще кажете: „Какъ тъй, може ли другояче да се живѣе?“ Ако на кокошката стане много тѣсно да живѣе въ курника, тя трѣбва да разбира друго изкуство: да промѣни своята форма — да стане едно славейче и да отиде въ гората. А сега тя седи, дойде господарьтъ, нахвърли ѝ малко житце и хайде пакъ въ курника, а тя на другитѣ кокошки казва: „Моятъ господарь е отличенъ човѣкъ — филантропъ е, чете Библията, отличенъ проповѣдникъ е.“ Кокошката проповѣдва на другитѣ кокошки: „Той не е като другитѣ.“ Но единъ день този проповѣдникъ хване кокошката — тя крѣче, а другитѣ кококошки казватъ: "И тамъ крѣчатъ.“ Питамъ тогава: ако и вашитѣ кокошки въ курницитѣ крѣчатъ, ученици ли сте? То сте обикновени хора. Когато прѣстанатъ кокошкитѣ да крѣчатъ и агънцата да блѣятъ и плачатъ, само тогава ще ви считамъ за необикновени хора. А щомъ плачатъ и крѣчать — „Ама тъй... инакъ.“ Разбирамъ... крѣчене да нѣма, пѣние да има. Тази кокошка да каже: „Слава Богу, досега толкова врѣме съмъ живѣла при този човѣкъ и нито едно перце не е паднало отъ гърба ми, слава Богу, братски живѣемъ. Перо не падна отъ гърба ми!“ Тия кокошки сѫ символи, ще ги знаете.

           

И тъй, „ще вложа законитѣ си въ сърцата имъ, и ще ги напиша въ умоветѣ имъ.“ Сега ще ви приведа единъ примѣръ да ви изясня малко това. Този примѣръ го привеждамъ за обикновенитѣ хора. Понеже мисъльта е натегната. Неразбранъ е животътъ, за тѣхъ — едно развлѣчение, а за ученицитѣ, ще видимъ, далѝ ще погледнатъ въ рѫкава си. Искамъ да дамъ врѣме, за да ги биемъ: който не знае, ще почне да гледа въ рѫкава си. Хубаво, ние, макаръ че по нѣкой пжть да не виждаме, ала все пакъ виждаме. Който гледа въ рѫкава, ние знаемъ.

           

Туй е въ първата епоха, прѣзъ врѣме на римската империя, въ едно царство въ Мала-Азия, нѣкой светия се е подвизавалъ: 20 години живѣлъ като отшелникъ, самотенъ. Искалъ да има нѣкое видѣние: да му се изяви Христосъ. Хора отивали при него. Христосъ не се явявалъ. Молилъ се той: „Господи, яви ми се или по единъ, или по другъ начинъ, искамъ да те видя. Молилъ се, плакалъ; молилъ се, плакалъ. И така въ плача си се върналъ въ колибата си и казалъ: „Работихъ 20 години и Христосъ не ми се яви. Но вечерьта — къмъ залѣзване, идва една мома. „Ха“, ще кажете вие, „виждаме вече мисъльта ви — пакъ една мома.“ Мома е, но вие не знаете каква мома, „Христосъ ще му се изяви.“ Нали? Приближава се отъ далече, вижда този светия, че иде една женска фигура, че се приближава една жена: „Ей, Господи, това ли намѣри да ми пратишъ?“ Но, като се приближила фигурата, той вижда, че лицето ѝ е само скули, тя страдала отъ проказа. Въ него се явява едно колѣбание: да я приеме ли, или не. Ако бѣше красива, хубава, стройна, съ ония хубави очи — изкушение щѣше да бѫде — дяволътъ ще дойде. Ще кажете: „Светия и хубава мома на едно мѣсто, въ една стая да живѣятъ, втасахме я!“ А съ тази прокажена мома Господъ го изпитва. Той може да се зарази. Какво ще кажатъ хората? Но той казва на себе си: „Тази моя сестра, ще я приема“. — „Ела, сестро, при мене.“ Взима я той, прегрѫща я, цѣлува я, въвежда я въ колибата си, стопля бърже вода измива ѝ краката, нагощава я, нахранва я добрѣ, отстѫпва ѝ леглото си и цѣла нощь бдѣлъ и плакалъ надъ нея и си казвалъ: „Какви мѫчнотии е имала тя“. На сутриньта, като погледналъ на нея, видѣлъ Христа въ тази мома, и моментално тя се изгубила.

           

Сега Христосъ ще ви се яви въ една отрупана съ скули мома. Вие искате да видите Христа съ корона и скиптъръ, съ ангели. Но тогава сърцето ви ще тупа отъ страхъ, и за любовь нѣма да мислите. Нѣкои отъ васъ ще мислите: да се скрие въ нѣкои курникъ. Щомъ дойде Христосъ, тогава пермутации ще има. Всичко туй ще бѫде разгорявано, кѫщитѣ разхвърлени. Какъ ще посрѣщнете Христа? Той като дойде, всичко, цѣлиятъ свѣтъ ще се обърне съ главата надолу. Сега азъ плаша ученицитѣ. То не е за васъ — обикновенитѣ хора, то е само за ученицитѣ, тѣхъ плаша. А обикновенитѣ хора ще кажатъ: „Дано не бѫде въ наше врѣме, като заминемъ ние, нека става каквото ще, но въ наше врѣме да не ставатъ такива опасни работи, че отиде всичкиятъ трудъ“. — Въ ваше врѣме нѣма да бѫде, но въ врѣмето на ученицитѣ всичко туй ще бѫде тъй, както го описахъ, и тогава, при тия усилни врѣмена, когато цѣлиятъ свѣтъ се обърне и почне да се движи, когато всички хора се откажатъ отъ користолюбивитѣ си желания, когато всѣка жалба прѣстане и всѣки търси мѣсто за спасение, когато всички закони изчезнатъ, всички беззакония прѣстанатъ, всички връзки се скѫсатъ, и всичко туй се раздвижи, —ще се яви великиятъ законъ, тогава Господъ ще почне да влага законитѣ си въ сърцата на ученитѣ и да ги написва въ умоветѣ ви. Въ такъвъ единъ рамиренъ моментъ, както е сегашниятъ, ще живѣете само въ закона на любовьта. Коя е тази любовь? Нима тази скулеста мома не е Христосъ? Ако ви дойдатъ мѫчнотии, нали е тази скулеста мома? И ако вие имате търпѣние да издържите една нощь, да измиете краката ѝ, да ѝ отстѫпите леглото си, на слѣдующия день вие ще видите Христа. И тогава деньтъ нѣма да бѫде буренъ и мраченъ, а най-прѣкрасниятъ день, който вие сте виждали въ живота си. День — на какво? День на любовьта! И казва Павелъ: „Ще вложа законитѣ си въ сърцата имъ“. Сега, тази енергия въ свѣта, която произтича отъ великия козмосъ, — понеже свѣтътъ се е диференциралъ досега въ еволюционната енергия, или живата енергия, а душата на вселената е минала прѣзъ петь степени, — тя се е диференцирала въ три направления. Затуй ние имаме петь чувства — туй показва пѫтя, оставатъ още двѣ сили отъ тази космическа душа да се проявятъ. Тази първоначална сила въ света, която сега дѣйствува, туй, което индуситѣ наричатъ „акаша“, тя е първичното проявление, тя е създала човѣшкия мозъкъ, човѣшката мисъль, създала е звука. Второто проявление индуситѣ наричатъ „ваю“, отъ санскритския глаголъ „ва“, който значи — да движишъ нѣщата, то е едно видоизмѣнение, обръщане на тази енергия въ инволюционенъ процесъ — надолу. Тази енергия „ваю“, тъй наречената въздухообразна, азотна енергия, образува облѣклото и чувствителностьта, съ която човѣкъ си служи днесъ, при сегашното състояние. И тъй, ако у васъ чувствата ви извънмѣрно се развиятъ и станатъ силни, значи, тази енергия се усилва; ако тази енергия отслабва, тогава чувствата ви се притѫпяватъ. Тия нѣща ставатъ. Ако мисъльта се усили, „акаша“, или тази първична енергия, дойде въ ума ви, и мисъльта ви стане по-ясна; ако мисъльта отслабне връзката ви не е силна, тогава какво трѣбва да правите? Когато на съврѣменитѣ хора изстинатъ краката или рѫцѣтѣ, тѣ тургатъ бутилки съ гореща вода на краката и рѫцѣтѣ, за да може да възстановятъ естествената топлина. Когато вашата мисъль отслабне, вие ще прокарате вашия умъ къмъ ония велики закони на живота — къмъ слънцето и ще възприемете тази първична прана. Ще създадете едно абсолютно спокойствие на ума си. Знаете ли, какво нѣщо е да бѫде човѣкъ спокоенъ? Каквото и да ви кажатъ, васъ да не ви трепне окото, и сърцето ви да не трепне. Сега азъ съмъ гледалъ, като изпадне нѣкой въ изкушение, другарьтъ му му чете моралъ: „Какво правишъ? Ти трѣбва да търпишъ“. Пъкъ утрѣ, като дойдатъ страдания върху него, погледнешъ, той е въ сѫщото положение. Да не плачете като другитѣ: ако умре мѫжътъ ти, ще кажешъ: „Такава е волята Божия“. Вие трѣбва да имате хладнокръвието на онзи англичанинъ: Двама англичани обѣдвали въ единъ хотелъ, трѣбвало да иматъ шесть порции; когато изяли втората порция, единиятъ получава апоплектиченъ ударъ и умира на масата, а другиятъ продължава да яде. Свършилъ, иде келнерътъ, прави смѣтката 6+6: „Аа, казва този англичанинъ, четири порции ще извадишъ, защото другарьтъ ми изяде само двѣ“. Тъй извадили отъ смѣтката четири порции. И тъй, той ни най-малко не се е разтревожилъ. Приятельтъ ми умрѣлъ, азъ трѣбва да свърша работата си. Това е положението на ученика: мѫжътъ ти умрѣлъ, ти ще продължавашъ яденето си, нѣма да казвашъ даже и: „Господъ да го прости“! Ще свършишъ яденето си, ще направишъ смѣтката, ще кажешъ: „Мѫжъ ми не си дояде“. Ще извадишъ отъ смѣтката и послѣ ще направишъ нужното. Мѫжътъ ако е ученикъ, жена му ако умре, така ще направи. Сега какво ще кажете вие? „Така ли?“ Какво заключение ще направите? — „Да не ми дава Господъ такъвъ мѫжъ, той ще бѫде най-жестокиятъ мѫжъ!“ Ония, които живѣятъ по този начинъ, тѣ нѣма да умратъ. То е привидно. Сегашнитѣ хора казватъ: „Ако ние така живѣемъ, какво ще стане съ свѣта?“ — Старото ще го турнемъ за основа подъ краката си и върху туй старо ще почнемъ да работимъ. Извѣстни знания трѣбва да има вѫтрѣ въ васъ. Старото ще го прѣобразимъ. Сега вие мислите, че този животъ е най-лошиятъ. Не е тъй този животъ: тъй както земята е минала досега прѣзъ своето развитие, не може да има другъ животъ. Ще каже нѣкой: „Има по-хубави пѫтища“. Този е единъ отъ най-хубавитѣ пѫтища. Слѣдователно, тия нѣща сѫ прѣдвидѣни: и войни ще има, и кражби, и женитби, и умирания и т. н. Всичко туй въ тоя животъ ще го има. И вие ме питате: „3ащо ставатъ тия работи така?“ — Защото, ако не станѣха тия нѣща, тогава щѣше да бѫде 10 пѫти по-лошо. Слѣдователно, сега е 10 пѫти по-добрѣ, отколкото би било споредъ васъ. Ще ви обясня, каква е вашата философия. Това, което ще ви разкажа, то е единъ митически разказъ. Въ древностьта, въ Гърция се е случило това, качилъ се е нѣкой зидарь-майсторъ да гради единъ гръцки храмъ, но по невнимание пада и си счупва двата крака. Като го занесли дома, той се оплакалъ на тогавашния гръцки богъ — Зевсъ и му казалъ; „Споредъ моето разсѫждение, ти не си направилъ свѣта много уменъ. Азъ мислѣхъ, че си уменъ Богъ, докато краката ми бѣха здрави, но сега се усъмнихъ въ твоята мѫдрость, щомъ по твоя законъ става така. Какъ ще си отгледамъ дѣцата? — Какво искашъ?“ го попиталъ Зевсъ, — „Искамъ да прѣмахнешъ този законъ“. — Добрѣ, ще стане както искашъ. Слѣдъ нѣколко дена краката му били здрави. Качилъ се той на храма и започналъ да чука; чукалъ, чукалъ — нищо не ставало. Като подигнѣлъ нѣкой камъкъ, той оставалъ въ въздуха. Взелъ той че хвърлилъ чука, но и той увисналъ въ въздуха. Скочилъ самъ той, но и него сполетя сѫщата участь — увисва въ въздуха. Седемъ дена висѣлъ горѣ — отъ една беля въ друга. „Ама така ли трѣбваше да бѫде свѣтътъ? — Първиятъ законъ, по който ти си счупи краката, азъ го суспендирахъ. Ти може да седишъ спокоенъ и безъ счупени крака“. Тогава този майсторъ казалъ: „Прости ме, азъ виждамъ, че първото е по-добро, макаръ да има страдания.“ И сега вие искате единъ свѣтъ въ въздуха горѣ, тази е философията — горѣ въ въздуха. Казвате: „Защо е това така?“ — По-добрѣ е да бѫдешъ съ счупени крака и да еволюирашъ, отколкото съ здрави крака и да седишъ на едно мѣсто. И тия закони ще ти покажатъ пѫтя, по който трѣбва да работишъ и да разбирашъ тия сили, съ които работишъ. Не всички сѫ тъй добри, нѣкой напукъ ще гледа да те хване въ нѣкоя погрѣшка, и тогава ще платишъ всичкитѣ лихви 100%, а не 12%. И сега ние седимъ и казваме: „Този дяволъ да го нѣма въ свѣта.“ Каквото стане, все дяволътъ е виновенъ. Ами че дяволътъ е създалъ всички условия за работа въ свѣта. Ако го нѣмаше дявола, какво щѣше да стане съ адвокатитѣ най-първо, съ свещеницитѣ, съ лѣкаритѣ, нѣмаше да има болни хора. Хората нѣмаше да се женятъ, дѣца нѣмаше да има. Всичко туй щѣше да бѫде по първичному. Сега вие се нахвърляте върху дявола. Господъ може да го махне, но ще бѫдете горѣ въ въздуха. И когато Павелъ се е оплакалъ, че ималъ трънъ въ плътьта си, Господъ му казалъ: „Доста ти е моята благодать. Съ него може повече да работишъ“. И Павелъ казва: „Да не би да се възгордѣя, този трънъ ми е оставенъ да разсѫждавамъ правилно“. И самъ Павелъ съзналъ тази необходимость.

           

И тъй, ученикътъ нѣма право да осѫжда дявола. Дяволътъ е единъ отличенъ работникъ. Той е ученъ човѣкъ и ученъ духъ. Разбира законитѣ и ги извършва, така е майсторъ, отъ далече пипа, че никога не можешъ да го хванешъ: 8,000 години лъже хората, и досега още лъжата му не е хваната. И хората не вѣрватъ на Бога, но на него вѣрватъ. И всѣки день на дявола се кланятъ. А туй, дѣто хората казватъ: на Бога вѣрватъ, то е бошлафъ. Всички сѫ поклонници на дявола. Въ нѣкой домъ момата седи неразположена, майката казва: „Не зная какво е станало съ дъщеря ми, не е разполжена, не е въ духа си, не ѝ се яде, това, онова“. Азъ не говоря противъ момитѣ. Туй е — плаша ученицитѣ си. Казвамъ на тази мома: „Слушай, азъ вчера видѣхъ единъ момъкъ, толкова гениаленъ, та умъ, та сърце, та талантъ, та какво ли не!“ Тя, току се обърне и казва: „Кѫдѣ го видѣ? — Наскоро е дошълъ. Ее, може ли да ме запознаешъ съ него? Казвамъ ѝ: „Ти си първата, която имамъ прѣдъ видъ да те запозная съ него.“ И момата казва на майка си: „Мамо, азъ вдъхновение имамъ днесъ. Единъ Божественъ лѫчъ проникна въ сърцето ми.“ И майката каже: „Слава Богу! Питамъ сега: хубаво, тази мома чака този момъкъ, радва се, а азъ излизамъ вънъ: кисъ, кисъ, кисъ. Тя чака вдъхновена. На втория день отивамъ, казвамъ. „Заминалъ си този момъкъ, по голѣма, извънредна работа, дошла телеграма, заминалъ си.“ И момата се натѫжва. Питамъ сега: нашиятъ животъ не седи ли въ такива „извънредни“ забавления? Търговецътъ каже на жена си: 500,000 лв. имаме, осигурихме се; а утрѣ дойде, загубилъ 500,000-тѣ лв. и борчъ отгорѣ. Казва на жена си; „Втасахме я!“ Сега учени открили това, онова. И ние всички седимъ, на нѣкого му се стегнала душата, другъ отива въ нѣкое общество, дѣто се проповѣдва ново учение, възхищава се отъ тия хора, ще влѣзне, слѣдъ 5 — 6 м. и тамъ се разочарова, казва: „Пакъ го нѣма“. Истината е на друго мѣсто, тя трѣбва да дойде отъ слънцето, отъ горѣ и нищо повече. Ученикътъ трѣбва да разбира ония периодически закони, които дѣйствуватъ. И той ще разбере истината само отъ слънцето. Само единъ центъръ има и той е слънцето; ако вие мислите, че може да разберете истината по другъ начинъ — лъжете се. И ако нѣкой не ми вѣрва, азъ, като Тарасъ Булба може да направя опитъ. Отъ слънцето трѣбва да дойде, разберете, тази първична, разумна енергия, която периодически слиза. Вие трѣбва да разберете, въ кой день, мѣсецъ, година иде. Да, тъй е уредено. Намѣрите ли момента, вие ще разберете тази истина. И Писанието казва: „Търсете ме, докато съмъ близо.“ Дѣ е Господъ? — Близо — въ слънцето е тая истина. И мѣсечината и слънцето сѫ създадени за години и врѣмена. И тия години опрѣдѣлятъ законитѣ, по които ние трѣбва да се качваме. И тия закони трѣбва да разбирате, по които върви нашата еволюция. Енергиитѣ кога ще дойдатъ? — Когато е благоприятенъ моментътъ. И тъй, бѫдете сега отъ ония, които се ползуватъ отъ благоприятнитѣ условия. Прѣди 2,000 години Христосъ е дошълъ, обаче тогава имаше едно кармическо съчетание на планетитѣ — злокобно съчетание; това бѣ единъ кармически законъ, дѣто евреитѣ не бѣха въ състояние да разбератъ Христа. Нѣкои има, сърдятъ се на евреитѣ, че не сѫ го разбрали. Много по-добрѣ е, че не сѫ го разбрали, защото, ако тѣ биха го разбрали, свѣтътъ щѣше да бѫде 100 пѫти по-лошъ, а сега ще ги гонятъ, ще ги хукатъ: какъ тъй? И трѣбваше евреитѣ да ги пратятъ по цѣлия свѣтъ. Турна ги Господъ въ чутурата си, 2,000 години ги груха, и послѣ ги извади, подуха малко и казва: „Ти евреинъ ли си? — Евреинъ. — Хайде пакъ въ чутурата.“ И удря Господъ и пакъ пита: „Какъвъ си? — Вѣрвамъ въ Мойсея. — Пакъ въ чутурата. — Другъ не признавамъ, вѫтрѣ. Това сѫ хора консерватори, които вѣрватъ само въ старото, а не въ новото. Хората на сегашната църква и тѣ ще влѣзнатъ въ чутурата: „Какъвъ си? — Православенъ. — Въ чутурата. Какъвъ си? — Евангелистъ. Въ чутурата. — Какъвъ си? — Баптистъ. — Въ чутурата. — Комунистъ. — Въ чутурата. И като те извади, ще те пита: „Ти какъвъ си сега?“ Добро е. Казвамъ тия нѣща, но има нѣщо по-сѫществено въ свѣта, което като разберемъ, казва ни Павелъ; „ Всички нѣма да умремъ, но всички ще се видоизмѣнимъ.“ Нѣма да минемъ прѣзъ този законъ. Нѣма да умремъ, ще се видоизмѣнимъ. И ученикътъ трѣбва да съзнае, че сегашното положение на свѣта е най-доброто, въ което той трѣбва да живѣе.

           

Сега да ви обясня едно второ положение. Приведохъ ви единъ разказъ изъ живота на светиитѣ. Сега ще ви приведа другъ единъ разказъ, митически. Старото, него тургаме за основа. Този разказъ ще го вземете, като символъ, само за да може да ви се обясни тази идея: какъ Господъ ще напише своитѣ закони.

           

Имало единъ далеченъ народъ армани въ културно отношение тѣ сѫ били срѣдно развити, не сѫ били много културни, ама сѫ били въ тия врѣмена, въ срѣдната епоха на човѣчеството. И тѣ сѫ употрѣбявали лова, както и въ наше врѣме. Царьтъ на този народъ излѣзълъ съ своя лѫкъ на ловъ въ гората. Видѣлъ надалече една сърна, харесалъ я за ядене, и вдигналъ лѫка си да я убие. Въ сѫщото врѣме вижда едно малко, красиво момиченце, то подплашило сърната и застанало на нейно мѣсто и му казало: „Азъ не позволявамъ да убиешъ тази сърна. — Не позволявашъ ли?“ Вдигналъ той лѫка, и го пронизалъ, и то починало. Явява се тогава князътъ на духоветѣ въ тази гора и му казва: „Понеже ти извърши прѣстѫпление, ще ти се роди синъ, който ще се ожени за една отъ най-лошитѣ жени и ще му се роди едно дѣте, най-лошо по възможность. И ако синъ ти може да издържи тия страдания 10 години само, тогава може да му се прости.“ И дѣйствително, както му било казано, така и станало. Ражда му се единъ синъ, който така се заслѣпилъ кармически, че попадналъ въ примкитѣ на една жена, грозна и много груба въ своитѣ чувства, но той си мислилъ, че тя е най-красива. Тя била съ бърни много дебели — два пръста, голѣми уста, очи — голѣми, изпъкнали, рѫцѣ като на мечка, пръсти — дебели, мязали на бория. Оженилъ се той за нея, но тя го малтретирала, не му давала да говори, била го по два пѫти на день. Всѣка сутринь тя ще го наложи: „Мѫжъ искамъ да бѫдешъ, а не дѣте“. Вечерь сѫщото. И той се сгушвалъ 10 години. И всѣки день по двѣ сълзи се ронѣли отъ очитѣ му, но той не роптаелъ. Слѣдъ 10 години неговата карма веднага се ликвидирала и на сцената се явило убитото момиченце, за което царскиятъ синъ послѣ се оженилъ.

           

Сега вашиятъ животъ е лошъ: вие сте се оженили, защото сте въ плътьта си. Тази жена съ дебелитѣ бърни всѣки день ви налага; мѫже и жени — всички ви налага. И вие казвате: „Тази жена да не е…“ Но тази жена е на мѣстото си, баща ти едно врѣме уби едно отъ най-хубавитѣ момиченца въ гората. Разбирате ли? И чудни сѫ съврѣменнитѣ хора, като казватъ, че сѫ много праведни. Ще ви приведа единъ примѣръ изъ българския животъ. Нѣщо прѣди 15 години бѣхъ въ Търново. Единъ день седя на лозето въ размишление, разрѣшавамъ единъ отъ важнитѣ въпроси. Задава се една жена, а другитѣ, които идѣха съ нея, дойдоха при мене прѣди нея и ми казаха: „Ще ни направишъ една услуга, тази жена ще ти говори много нѣщо, но ти да мълчишъ, да не ѝ говоришъ, ще ни направишъ едно добро.“ — Хубаво. Сега ще кажете: „Този се разговаря съ духоветѣ.“ Туй не е илюзия. Дойде тази жена, на около 45 години и седна при мене, и ми казва: „Ти нали проповѣдвашъ, че има Господъ? Туй животъ ли е: че еди-кой си билъ богатъ, че тя била най-нещастната жена и т. н. Азъ мълча. „Ее, кажи де?“ Азъ пакъ мълча. И тя говори часъ и половина, и се спира: „Ее, кажи сега.“ Казвамъ ѝ: „Кажи ми, ти ли си най-праведната жена въ Търново?“ Тя обърна другия листъ и почна да разправя за своитѣ грѣхове и прѣстѫпления: какъ накарала нѣкои моми да се женятъ, какъ да помѣтатъ дѣцата си, цѣлъ часъ говори за туй и ми казва: „И знаете ли, какво се случи миналата нощь? Майка ми ме изпрати да дойда при тебе.“ Ще ви кажа нейнитѣ думи mot á mot: „Азъ бѣхъ забравила, спя, гледамъ, майка ми влиза начумерена при мене и вдигнала бѣше една стомна, и така ме храсна съ нея, че ми пукна главата. Протече жълто нѣщо отъ главата ми. И така ми се закани, и азъ казахъ: тази пуста майка пукна ми главата. Но, като станахъ сутринята — умътъ ми се оправилъ — затуй ида при тебе.“ Сега, ще ви спиратъ нѣкои нещастия — майка ви е дошла съ стомната. И на васъ ще храсне нѣкой една стомна по главата. Въ Германия имало единъ лѣкарь за такива, които имали изкривени челюсти. Като отивалъ такъвъ боленъ при него, той силно го удрялъ по едната страна, послѣ по другата и тъй го изпращалъ, нищо не му вземалъ, а онзи побутвалъ се подъ брадата, но просвѣтвало му, и всичко се намѣствало. И други хора удряли тъй, но нищо не се намѣствало. Тъй и васъ сѫдбата понѣкога ви удря. Ти влѣзнешъ при нея да се оплачешъ, но Господъ като те удари силно отъ едната и послѣ отъ другата страна, и ти каже „вънъ!“ ти ще се хванешъ за главата, и като излѣзнешъ, казвашъ: „Азъ поумнѣхъ.“ Само животътъ на изпитанията и страданията, и то не само на индивидитѣ, но и на народитѣ, или, както казватъ, „законътъ на историята“ говори сега. Тъй става, като ни подтикватъ къмъ онзи правия пѫть, или „законътъ на историята.“ Нѣма какво да се оплаквате вие. Въ тия врѣмена Господъ влага законитѣ въ сърцата ви, и ще ги напише въ умоветѣ ви. Кой каквото прави, това ще намѣри. Слѣдователно, съ тази енергия, която иде отъ слънцето, всички трѣбва да се свържатъ, бащи и майки не се ли свържатъ съ слънцето, да не се женятъ. Туй не е за васъ, обикновенитѣ хора. Който се жени, трѣбва да се свърже съ тази енергия, тогава и дѣцата ще бѫдатъ свързани. И въ такъвъ единъ домъ ще има вѣчно здраве, вѣчно блаженство, и всичко, каквото дойде, лесно ще става. Тъй е. И Писанието така казва: „Повѣрвай въ Господа.“ Въ кой Господъ да повѣрваме ние? — въ живия Господъ. И онзи ученикъ, като погледне слънцето, той ще види нѣщо повече, а обикновениятъ човѣкъ, като погледне, ще каже: „Слънце, кой не го е виждалъ!“ Обаче, въ слънцето има нѣщо, което хората не сѫ видѣли. И тъй, ние ще се приближимъ, за да можемъ да схванемъ тази жива енергия, която всѣкога ви говори. Вие услушвали ли сте се въ вашия животъ?

           

На ученика не му се позволява да говори много; на ученика не се позволява да прѣувеличава нѣщата; на ученика не се позволява да казва, какво е неговото произхождение; на ученика не се позволява глава да става, той трѣбве да бѫде всѣкога опашка. Тъй е. Той, въ който домъ и да влѣзе, нѣма да каже: „Знаете ли, кой съмъ азъ? Яйца да ми опържите съ прѣсно масло, послѣ съ кисело млѣко, хлѣбътъ да бѫде хубаво омѣсенъ, по особенъ начинъ да бѫде направенъ. Азъ съмъ човѣкъ, пратенъ отъ Господа; защото, иначе, знаете ли, какво ще бѫде върху васъ?“ Това не е ученикъ, това е единъ обикновенъ човѣкъ. Така правѣха и турскитѣ заптиета: като дойдѣха съ камшика, веднага яйца съ масло ще имъ направятъ, кокошка ще заколятъ, и ще имъ кажатъ: „Ага ефенди.“ Ученикътъ, като влѣзе, ще носи всичко въ торбичката си. Той ще бѫде толкова скроменъ, че като влѣзе, тия хора да се очудятъ, дѣто той толкова малко яде, а е най-здравъ човѣкъ. Ученикътъ, като влѣзе въ кѫщата, да каже: „Моля ви се, ако имате едно излишно мѣсто, най-долното мѣсто, дѣто има кѫщата, тамъ ще ме турнете“.

           

Сега, съ туй азъ плаша ученицитѣ — тѣ трѣбва да го знаятъ — ученици искатъ да бѫдатъ. И сега, въ бѫдеще, като дойде нѣкой да се оплаква, ще го питамъ: „Ти ученикъ ли си?“ Ако каже „ученикъ“: „Знаешъ ли правилото?“ — „Не съмъ ученикъ“. — „Аа, заповѣдай“! Прасенце ще му заколятъ, азъ ще му кажа: „Ти си отличенъ, талантливъ, такова прасе за тебе е.“ И той ще каже: „Ахъ, колко е хубаво“! Тъй е, ще му го сложа и ще му кажа: „Заповѣдай, братко, ти си отличенъ човѣкъ, като тебе нѣма другъ.“ Но ще му кажа и друго: „Единъ день и ти ще станешъ такова кебапче за малкитѣ ти братя; и тебе ще опекатъ, както ти правишъ сега.“   

 

И тъй, ученицитѣ трѣбва да измѣнятъ своя начинъ на живѣене. Тѣ трѣбва да мислятъ, че сѫ свързани съ тази слънчева енергия; да мислятъ, че Господъ живѣе въ тѣхъ. Кой Господъ? — Господъ на любовьта, и всѣкога, дори и при най-лошо разположение, не имъ се позволява да се оплакватъ, а напротивъ, тѣ трѣбва да благодарятъ за всичко.  

 

Толстой привожда единъ примѣръ. Двама братя, отшелници, се връщатъ въ града си, и единиятъ братъ казва на другия; „Знаешъ ли, каква е волята на Христа? Като отидемъ въ една кѫща и ни изпѫдятъ, и отидемъ навсѣкѫдѣ и не ни приематъ, тогава, като излѣземъ вънъ, да благодаримъ и да се радваме, че никѫдѣ не сѫ ни приели.“ Това е Христовото учение. Каквито и да сте, — мѫже, жени или дѣца съ такова едно разположение, — вие ще дадете едно благословение. И слѣдователно, ония хора сѫ много скромни, които всичко иматъ т. е. хора невзискателни. И казва ап. Павелъ: „Ще вложа законитѣ си въ сърцата имъ и ще ги напиша въ умоветѣ имъ.“ Сега, колко души отъ васъ можете да бѫдете ученици? Все пакъ, онѣзи, които сѫ ученици, тѣ сѫ опрѣдѣлени. И тъй, любовьта изисква едно велико самопожертвуване, въ разбиранието на тия закони да знаете, какъ трѣбва да се живѣе. И сегашниятъ животъ трѣбва да се разбере, той има вѫтрѣшна страна. Сегашниятъ животъ, при всичкитѣ противорѣчия, трѣбва да се разбере въ неговата дълбочина: жената да разбере мѫжа си; и мѫжътъ жена си; синътъ да разбере баща си, и бащата — сина си; братътъ да разбере сестра си, и сестрата—брата си; но какъ ще се разбератъ тѣ? — Само по закона на тази любовь; когато братътъ живѣе за сестра си, и сестрата живѣе за брата, когато мѫжътъ живѣе за жена си, а и двамата живѣятъ за Бога. Павелъ казва: да се не женятъ и добавя — защо. Не трѣбва да се женятъ, понеже хората не разбиратъ закона. Мѫжътъ ще обича жена си — ще забрави Господа. На ученика не му се позволява да забрави Господа. Никога! А, който обича Господа, той трѣбва да обича всички хора зарадъ Господа и трѣбва да ги търпи всички. Тъй както Господа, така трѣбва да бѫдете и вие. И сега можете да направите първия опитъ, ако въ васъ има туй геройство. Втори пѫть азъ ще открия на ученицитѣ една велика тайна. Тайна - въ какво? Туй е малка примамка, та и тѣзи другитѣ да искатъ да станатъ ученици. И ние искаме да станатъ. Може. Ето какво ще бѫде: Хванатъ те да те биятъ — ти станешъ невидимъ. Хванатъ те — изчезнешъ. Затворятъ те — не може. Навсѣкѫдѣ си свободенъ. Качишъ се въ трена, дойде кондукторътъ — „билетъ“ — ти станешъ невидимъ. По желѣзницитѣ, навсѣкѫдѣ безъ билетъ ще ходишъ. Който те хване — изчезвашъ. Ядешъ въ гостилницата, пари нѣмашъ, дойде келнерътъ — изчезнешъ. И тогава ще почнатъ всички да говорятъ за необикновения човѣкъ въ града. Това е една привилегия на васъ. Освѣнъ че нѣма да платите, но и друго има: когато купите платъ, щомъ изчезнете, търговецътъ ще намѣри — четири пѫти повече пари, отколкото струва на него платътъ. На тезгяха ще ги намѣри. Въ гостилницата, слѣдъ като сте яли и сте изчезнали, тѣ ще намѣрятъ четири пѫти повече пари, отколкото имъ струва яденето. Навсѣкѫдѣ по четири пѫти повече ще платите, отколкото струва, като изчезнете. Кесията ви ще бѫде пълна. Сега ще кажете: „Струва си да бѫде човѣкъ ученикъ.“ И тази тайна ще дамъ само на кои? Сега много кандидати ще се явятъ: Хубаво!

           

Това е то заплатата на ученика, слѣдъ като получи заслуженитѣ „10". И като разбере тази енергия, която излиза отъ слънцето, тогава ще му се открие тайната, тогава ще му кажа: „Освобождавашъ се.“ Най-първо страдания, а послѣ благословение. Затова казва и Павелъ: „Ще се похвалимъ и ние повече въ своитѣ страдания, отколкото въ радоститѣ си.“ И „отсега нататъкъ разбираме смисъла на живота,“ казва ап. Павелъ въ 8, гл. къмъ римлянитѣ. Въ 7 гл. той говори, какъ сѫ го били: „Три пѫти ме биха по 39 на задницата.“ Били сѫ го, а послѣ, като влиза въ 8 гл., казва: „Слава Богу, благодаримъ за това велико благословение, че като бѫдемъ невидими, плащаме по четири пѫти повече. Не по плъть, но по духъ; и ставаме видими и невидими“. И отиваше да разпространява учението. Павелъ всичко правѣше. „Сега разбирамъ“, пише Павелъ. Азъ говоря нѣщо провѣрено. Нѣкои нѣма да се съгласятъ. Прави сѫ. Правовѣрнитѣ сѫ прави и азъ съмъ правъ. Тѣ сѫ прави въ миналото, азъ съмъ правъ въ настоящето, а всички ще бѫдемъ прави въ бѫдещето. Слѣдователно, нѣкои отъ васъ ще бѫдете прави въ миналото: благороденъ човѣкъ е той. „Азъ казва, съмъ благороденъ, едно врѣме като Сократъ не бѣхъ благороденъ, но сега съмъ благороденъ и благонадеженъ, защото получихъ 39 по задницата, и сега научихъ тайната да бѫда видимъ и невидимъ: и щомъ ме хванатъ: „пари“ — нѣма ме. И затуй се казва въ Писанието: „Въ послѣдния день праведнитѣ ще бѫдатъ грабнати и вдигнати въ въздуха да видятъ Господа.“ То е день, когато ще бѫдете невидими. Да бѫдете герои, доволни. Да бѫдете необикновени хора, талантливи въ първа степень, и въ мѫдростьта, и въ любовьта, и въ истината — въ всичкитѣ си проявления, въ всичкия си животъ. Това е, което Христосъ изисква отъ своитѣ ученици. Необикновени да бѫдете. Нѣма да напущате свѣта, докато не ви дадемъ туй изкуство: да бѫдете видими и невидими. И никому не се позволява да напуща свѣта. Ще седите тукъ. Щомъ ви дадемъ тази тайна, тогава сте свободни отъ закона. И ще имате изкуството, и като влѣзете въ новия законъ, ще кажете: Азъ зная, азъ любя, азъ уча, истината е съ мене, азъ познавамъ всичкитѣ мои братя, зная всичко, нищо не ме смущава сега.

           

Да ви говоря ли още? — Ще се разсърди слънцето, ако говоря повече.

           

(Бесѣда държана на 6. ноемврий 1921 г. въ София)

 

 

-----------------

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×