Jump to content

1926_02_07 Реални величини


Ани

Recommended Posts

От томчето "Лекции на младежкия окултенъ класъ"
4 - 18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 5-та година, т.II, (1925 - 26 г.)
Първо издание - София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

РЕАЛНИ ВЕЛИЧИНИ.

 

    „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди.“

 

Размишление.

 

    За следния пѫть пишете върху темата:  „За какво мисля сега?“ Това „сега“ е всѣкога; то нѣма начало, нѣма и край. Всѣкога има настояще, всѣкога е сега.

 

    Съвременнитѣ хора се страхуватъ свободно да изказватъ мнението си по различни въпроси. — Защо? — Защото се страхуватъ да не се изложатъ. Може би това, което мислятъ, да не е въ съгласие съ мнението на другитѣ, или да е нѣкакво крайно мнение, крайна идея. Ако нѣкой имъ е повѣрилъ нѣкаква тайна, тѣ пакъ се страхуватъ да се изкажатъ, да не издадатъ тайната. Човѣшкиятъ умъ е станция, презъ която минаватъ писма, телеграми отъ единъ човѣкъ до другъ, отъ една държава до друга, а даже и отъ земята до небето и обратно. Следователно, ако човѣшкиятъ умъ, като една станция, е приелъ нѣкакво устно или писмено съобщение, въ видъ на писмо или телеграма, той нѣма право да предава това, което е чулъ; той нѣма право да издава чужди тайни. Човѣкъ има право да предава само онова, което се отнася до самия него. Обаче, всичко друго, което не се отнася до него, представя държавна тайна, или тайна на природата. Никой нѣма право да изнася тайнитѣ на природата. Щомъ наруши този законъ, природата затваря ключоветѣ на станциитѣ си за него.

 

    Какво трѣбва човѣкъ да казва: това, което е направилъ вече, или което мисли да прави? Има смисълъ човѣкъ да говори за това, което е направилъ, защото е придобилъ нѣкакъвъ резултатъ, или нѣкакви опитности. Обаче, да говори за това, което мисли да прави, безъ да го е направилъ, нѣма смисълъ. Той не знае, дали, като мисли да направи нѣщо, ще има възможность да го реализира. Има три начина за изнасяне на работи, които е направилъ: да ги изнесе така, както сѫ станали; да ги преувеличи и да ги намали. Всѣки фактъ трѣбва да се изнася така, както е станалъ. Ако искате да кажете нѣщо за приятеля си, изнесете една отъ неговитѣ основни чърти, по която той се отличава отъ другитѣ хора. Вие можете да изнесете една отъ неговитѣ основни чърти на ума, на сърдцето или на волята му. Какво можете да кажете за неговия умъ? Ако кажете, че той има свѣтълъ умъ, това е обща чърта. Даже ако кажете, че той е поетъ, музикантъ или художникъ, и това е общо казано. Вие трѣбва да изнесете онази чърта отъ неговата поезия, която го отличава отъ всички поети. Много поети, музиканти и художници сѫществуватъ, но всѣки отъ тѣхъ има своя индивидуална, специфична чърта въ своето творчество.

 

    На сѫщото основание може да се зададе въпроса, каква е разликата между човѣка и животното. Присѫщи на животното сѫ отрицателнитѣ качества. Понеже сѫ живѣли при неблагоприятни условия, животнитѣ сѫ развили редъ отрицателни качества въ себе си: съмнение, подозрение, страхъ, зависть, ревность и т. н. Тѣзи качества се срѣщатъ въ всички животни, отъ най-малкитѣ до човѣка. Следователно, всички отрицателни прояви на човѣка се дължатъ на времето, когато той е минавалъ презъ животинското царство. Тѣ сѫ остатъци отъ животнитѣ. Тѣ представятъ животинското естество на човѣка. Всички чувства или прояви на животнитѣ не говорятъ за нѣкаква слабость, Запримѣръ, страхътъ, който е силно развитъ въ животнитѣ, даже и въ човѣка, служи като предпазителна мѣрка, да се пазятъ отъ опасности въ живота. Кой не бѣга отъ мечка? Кой не се крие отъ стихиитѣ на природата? Колкото смѣлъ да е човѣкъ, все ще трепне сърдцето му, когато се намѣри предъ нѣкаква голѣма изненада, опасность или стихия.

 

    Нѣкога живѣлъ на земята единъ човѣкъ, който не знаелъ, какво нѣщо е страхъ. Тръгналъ да пѫтува, да намѣри страха, да види, отъ какво се страхуватъ хората. Той пѫтувалъ презъ морета и океани, борилъ се съ вълнитѣ, но страхъ не изпиталъ. Катерилъ се по планински върхове, нападали го диви звѣрове, но страхъ не изпиталъ. Борилъ се съ природни стихии, съ болести, но все още не познавалъ страха, Единъ день седналъ на една поляна да закуси. Отворилъ торбата, извадилъ хлѣба си отъ нея, и съ хлѣба заедно изкочила мишка. Той трепналъ силно и изпусналъ хлѣба отъ рѫката си. Следъ това той казалъ: Разбрахъ, какво нѣщо е страхътъ.

 

    Какво показва този примѣръ? — Че причината за страха може да бѫде много малка. Човѣкъ може да се уплаши отъ нѣщо малко. Не е нужно да се изпрѣчи предъ него нѣкакъвъ голѣмъ звѣръ, за да го уплаши. Една малка мишка е въ състояние да причини страхъ на човѣка. Българитѣ изнасятъ тази идея чрезъ поговорката: „Малкото камъче прекатурва колата“. По отношение на психическия животъ тази поговорка може да се изрази съ думитѣ: Най-малката отрицателна мисъль е въ състояние да измѣни разположението на човѣка. Малкото камъче, което прекатурва колата, може да бѫде една отрицателна дума, една отрицателна мисъль, или едно отрицателно чувство. Въ букваленъ смисълъ, обаче, малкото камъче не може да прекатури колата.

 

    Сега ще ви запитамъ: Кой е най-важниятъ въпросъ за васъ днесъ? Защо Менделеевъ постави златото въ първата група на елементи въ своята таблица? Споредъ кое отличително качество го постави въ първа група? — Споредъ валентностьта му. — Отъ коя валенция е златото? — Отъ първа и трета валенция. — Каква е разликата между калая и оловото? — Тѣ влизатъ въ една група, но се различаватъ по атомнитѣ си тегла. Калаятъ е по-лекъ отъ оловото. Различието въ атомнитѣ тегла имъ придава различни физични свойства. Обаче, въ химическо отношение и двата метала иматъ нѣщо общо, поради което сѫ поставени въ една група. — Ако сравнимъ златото съ калая и оловото, златото минава за благороденъ металъ, а калаятъ и оловото — за неблагородни. Благородството на златото се дължи на неговата еволюция. Поради интелигентностьта и благородството на неговитѣ атоми, то е отъ по-висока еволюция въ сравнение съ всички неблагородни метали. Обаче, има разлика и въ самитѣ атоми на златото. Запримѣръ, златни атоми, които влизатъ въ състава на растенията, се отличаватъ отъ тия, които влизатъ въ състава на животнитѣ. Последнитѣ пъкъ се различаватъ отъ златнитѣ атоми, които влизатъ въ състава на човѣшкия организъмъ.

 

    Значи, както златнитѣ атоми биватъ отъ различна степень на интелигентность, споредъ мѣстото, дето се намиратъ, така и атомитѣ на останалитѣ елементи се различаватъ по степеньта на своята интелигентность. Колкото по-висока е еволюцията на дадена форма, толкова по-високо интелигентни сѫ атомитѣ, които я съставятъ. За да дойде до по-голѣмо развитие, атомътъ трѣбва да мине презъ четиритѣ царства: минерално, растително, животинско и царството на човѣка. Споредъ това, какви атоми на елементитѣ влизатъ въ човѣшкия организъмъ и отъ кое царство идатъ, тѣ произвеждатъ въ него редъ дисхармонични или хармонични състояния. Колкото по-устойчиви сѫ атомитѣ на дадени елементи, които влизатъ въ състава на човѣшкия организъмъ, толкова по-добри качества придаватъ на характера на човѣка.

 

    И тъй, всѣки елементъ внася въ човѣшкия организъмъ добри и лоши качества. Разумниятъ човѣкъ, обаче, използува добритѣ качества, добритѣ влияния на елементитѣ, а за лошитѣ се затваря. Ще се запитате, какво лошо влияние може да укаже златото. Златото развива алчность въ човѣка. Ако се стреми къмъ златото само като къмъ металъ, който скѫпо се цени, човѣкъ става алченъ. Въ него се внася идеята, че безъ пари не може да живѣе. Вложи ли тази идея въ себе си, направи ли я плъть и кръвь на своя организъмъ, човѣкъ мѫчно може да се освободи отъ нея. За предпочитане е той да има повече органическо злато, отколкото външно, материално. Ако не се пристрастява къмъ златото, добре е човѣкъ да има поне една златна монета и да я прехвърля отъ рѫка въ рѫка, за да възприеме часть отъ енергиитѣ на това злато. Книжнитѣ монети, колкото много и да сѫ на брой, не могатъ да произведатъ такъвъ ефектъ, какъвто произвежда златната монета. Книжнитѣ пари сѫ мъртви. Отъ тѣхъ човѣкъ не се подига, но издребнява. При анализа на кръвьта, химицитѣ сѫ намѣрили известно количество органически свързани метали, обаче, злато не сѫ намѣрили. Това не значи, че въ кръвьта на човѣка не сѫществува органическо злато. То сѫществува, но тѣ не сѫ могли да го откриятъ. — Защо? — Понеже златото указва влияние върху висшитѣ прояви на човѣшкия характеръ. Следователно, то се намира въ особено ефирно, финно състояние на материята, която мѫчно се подава на анализа. Въ златото е складиранъ голѣмъ запасъ отъ енергия, която се намира въ кондензирано състояние. Който разбира законитѣ на алхимията, той може да разтвори, да разреди тази енергия и да използува скритата сила въ златото за своя организъмъ. Тъй щото, правилно е хората да обичатъ златото, но тѣ не могатъ да се ползуватъ отъ неговитѣ енергии. Засега хората се ползуватъ отъ златото дотолкова, доколкото имъ е нужно въ тѣхния физически, материаленъ животъ.

 

    За да може човѣкъ правилно да се ползува отъ енергиитѣ на елементитѣ, които влизатъ въ състава на неговия организъмъ, той трѣбва да работи върху себе си, върху своя характеръ. Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ ще измѣни схващанията си и ще започне да живѣе споредъ законитѣ на живата, разумна природа. По този начинъ той ще се освободи отъ противоречията, на които се натъква цѣлото човѣчество. Докато се натъквате на противоречия, които не можете да разрешите, вие всѣкога ще бѫдете съ охлузена кожа. Това не трѣбва да ви плаши. Какво страшно има въ това, че нѣкой охлузилъ кожата на рѫката си? Щомъ кожата на рѫката ви се охлузи, ще я намажете съ малко зехтинъ, ще я превържете и оставите да зараства. Щомъ я оставите спокойно да зараства, раничката ще се покрие съ коричка, която, безъ да я чоплите, сама ще падне. Подъ нея ще се яви нова, здрава кожа.

 

    Ето защо, ако искате раната ви лесно да оздравѣе, оставете я на действието на природата. Тя има грижа за всички нарушения на нейнитѣ закони. Тя е въ състояние сама да корегира всичко. Докато човѣкъ непрекѫснато чопли своитѣ рани, т. е. своитѣ недѫзи, той всѣкога ще усложнява положението си, отъ малка рана ще си създаде голѣма язва. Тъй щото, видите ли нѣкаква рана въ себе си, погледнете я, превържете я и си кажете: Ще оздравѣе. Не се борете съ недѫзитѣ си, но развивайте своитѣ добри чърти. Ползувайте се отъ тѣхъ и уповавайте на силитѣ въ разумната природа. Ако искате да изправите своитѣ недѫзи, дайте потикъ на разумния животъ въ себе си. Недѫзитѣ, които имате, не сѫ само ваши. Тѣ сѫ недѫзи на цѣлото човѣчество, придобити отъ хиляди и милиони години насамъ, откакъ животътъ сѫществува. Като знае това, човѣкъ не трѣбва да се смущава отъ недѫзитѣ си, но трѣбва да ги изправя.

 

    Сега, напишете единъ малъкъ крѫгъ и проследете пѫтя на движението му.

 

1926-02-07-19_fig1.png

 

Да означимъ този крѫгъ съ буква А, (фиг. 1.) Безъ да се увеличава, крѫгътъ А може да се движи надѣсно, да дойде въ точка В. Оттамъ, той може да се движи нагоре, въ точка С. Значи, на физическия свѣтъ крѫгътъ може да се движи отъ едно мѣсто на друго, да мѣни посоката си. Движението на крѫга А представя движение на мисъльта. Мисъльта, обаче, като мѣни мѣстото си, заедно съ това тя се трансформира. Кои мисли могатъ да се трансформиратъ: добритѣ или лошитѣ? Може ли лошата мисъль да се трансформира въ добра? Лошата мисъль може да се замѣсти съ добра, но не и да се трансформира въ добра. Сѫщото може да се каже и за лошитѣ чувства на човѣка. Лошитѣ и добритѣ чувства на човѣка се опредѣлятъ отъ външнитѣ стимули въ него. Запримѣръ, ако върху рѫката на нѣкой човѣкъ поставятъ нагорещенъ вѫгленъ, той ще усѣти болка, която ще събуди въ него неприятно, болезнено чувство. Обаче, ако въ окото на човѣка пуснатъ мекъ, свѣтлиненъ лѫчъ, той ще изпита приятно, радостно чувство. Както виждате, външниятъ стимулъ събужда въ човѣка приятни и неприятни чувства, но сами по себе си чувствата и мислитѣ не могатъ да бѫдатъ лоши. Щомъ се отстранятъ стимулитѣ, които произвеждатъ неприятнитѣ чувства, съ тѣхъ заедно изчезватъ и лошитѣ чувства. Ако въ окото на човѣка влѣзе една прашинка, тя ще му причини болка, която пъкъ ще извика въ него неприятно, болезнено чувство. Какво показва това? — Това показва, че прашинката, като стимулъ, не е попаднала на мѣсто. Тя не трѣбва да влиза въ окото на човѣка, но да отиде въ пространството, между воднитѣ капчици, и да докара дъждъ. Дъждътъ ще се отрази благоприятно върху растенията.

 

    Човѣкъ трѣбва да съзнава, че прашецътъ, който влиза въ него, не е случайно явление, но той самъ го е привлѣкълъ. По сѫщия начинъ вие сами привличате мислитѣ отъ пространството. Вие считате, че нѣкои мисли сѫ лоши, а нѣкои — добри. Обаче, лошитѣ мисли за васъ, за природата сѫ добри и потрѣбни. Ако не се нуждаеше отъ тѣхъ, природата не би ги допуснала. Щомъ ги допуща, тя намира, че тѣ съдържатъ въ себе си елементи, нужни за общия животъ. Допуснете, че бащата на нѣкой отъ васъ е химикъ, има своя лаборатория, съ различни киселини и отровни съединения и строго ви е забранилъ да пипате шишетата съ различнитѣ киселини. Единъ день вие влизате въ лабораторията на баща си, безъ негово позволение, и започвате да отваряте ту едно, ту друго шише, да опитвате съдържанието имъ. Следъ малко започвате да се оплаквате отъ разстройство на стомаха. Отивате при баща си и го питате, защо езикътъ и устата ви сѫ изгорѣли, защо стомахътъ ви е разстроенъ. Баща ви веднага разбира, че сте влизали въ лабораторията и пипали киселинитѣ. Той казва: Щомъ си нарушилъ моята заповѣдь, ще носишъ последствията на това нарушаване. Когато синътъ иска да влѣзе въ лабораторията на баща си, или въ широкъ смисълъ на думата, въ лабораторията на живата природа, той трѣбва да се свърже съ нея и заедно да започнатъ да изучаватъ нейнитѣ елементи и закони. Това се отнася до мислитѣ и чувствата на човѣка. Дойдете ли до нѣкаква мисъль или чувство, не бързайте да ги приемете въ себе си, докато предварително не проучите тѣхнитѣ качества и закони, които ги управляватъ.

 

    Кои сѫ отличителнитѣ качества на добрата мисъль? — Добрата мисъль трѣбва да се движи. При това, движението ѝ трѣбва да бѫде строго опредѣлено — около слънцето. Въ дадения случай слънцето представя центъръ, около който мисъльта постоянно се движи. Както земята непрестанно се движи около осьта си и около слънцето, така и добрата мисъль трѣбва да спазва тѣзи два центъра на движение. Двата центъра, това сѫ два полюса, между които мисъльта се движи. Докато мисъльта не се движи между полюси, тя е въ потенциално състояние. Щомъ започне да се движи между два полюса, тя е въ кинетическо състояние, т. е. започва да се проявява. Не само мислитѣ иматъ две състояния— потенциално и кинетическо, но и самиятъ човѣкъ. Докато е буденъ, съ будно съзнание, човѣкъ хроникира всичко, което става около него; заспи ли, той нищо не може да хроникира. Той не знае, какво става около него, нито какво става на земята. Има сѫщества, които хроникиратъ всичко, което става на земята. Затова, обаче, се изисква непреривность въ съзнанието. Ще дойде день, когато и човѣкъ всѣкога ще има будно съзнание. Тогава той ще знае, кѫде какво се върши всѣки моментъ. При сегашното си развитие човѣкъ не може да схваща всичко, което става на земята, защото не може да го издържи.

 

    Ето защо, когато човѣкъ минава презъ опасни мѣста, съзнанието му се помрачава; щомъ мине опасната зона и излѣзе на красиво мѣсто, съзнанието му отново се просвѣтлява. За всѣки човѣкъ има тъмни зони на съзнанието, презъ които неизбѣжно трѣбва да мине. Всѣки день човѣкъ минава по единъ крѫгъ на съзнанието, като ту слиза до ада, ту се качва на небето; ту нагребва нѣщо и се пълни, ту излива нѣщо отъ себе си и се празни. Отгоре той нагребва чиста вода, отдолу — каль, тиня. Само така може да се обясни, защо нѣкога човѣкъ е добъръ като ангелъ, а нѣкога — лошъ, гнѣвенъ, недоволенъ отъ себе си, отъ всички хора. Той не вѣрва на никого, не вѣрва и на себе си. Човѣкъ може да се съмнява, да не вѣрва, но само за даденъ случай, а не презъ цѣлия си животъ. Нѣкой се съмнява, че не може да научи урока си. Обаче, това се отнася само за единъ урокъ, а не за всички уроци. При това, ако въ дадения моментъ не може да го научи, въ другъ нѣкой моментъ ще го научи.

 

    Всички хора говорятъ за реални нѣща, но ако ги запитатъ, коя мисъль, кое желание на човѣка е реално, тѣ не могатъ да отговорятъ. Представете си, че пѫтувате презъ единъ горещъ лѣтенъ день, и цѣли три деня не сте пили вода. Гърлото ви е засъхнало, краката ви се подкосили отъ жажда, едва се движите. Обаче, срѣщате единъ човѣкъ и го питате, знае ли, кѫде има вода. Въ дадения моментъ не ви интересува нищо друго, освенъ водата. Мисъльта ви за водата и желанието ви да пиете отъ нея е единственото реално нѣщо за васъ. Този, когото срѣщате, ви казва, че на половинъ километъръ разстояние отъ васъ има чистъ изворъ. Вие веднага се зарадвате, лицето ви свѣтва и усилвате крачкитѣ си. Значи, за човѣка е реално само онова, отъ което той се нуждае въ дадения моментъ. Щомъ се домогне до реалното, човѣкъ дохожда до особено мнение върху нѣщата. При реалното, обаче, особени мнения не сѫществуватъ. Като придобие реалното, къмъ което се е стремѣлъ, тогава човѣкъ прави изборъ на нѣщата. Ако е на планината, тогава започва да избира този или онзи пѫть, да сѣда на това или онова мѣсто. Следователно, човѣкъ може да бѫде на особено мнение само следъ като е задоволилъ нѣкое свое основно желание.

 

    И тъй, кои сѫ най-важнитѣ елементи, отъ които човѣкъ се нуждае? — Най-важни и необходими елементи за човѣка сѫ: вода, въздухъ, огънь и земя. Защо, следъ като има тия елементи, човѣкъ пакъ е недоволенъ? Изкуство е човѣкъ да бѫде доволенъ при незадоволенитѣ си желания. Кое е по-добре: да се задоволяватъ желанията на човѣка, или да не се задоволяватъ? На сто желания колко трѣбва да се изпълнятъ? Правили ли сте изчисления, колко на сто отъ вашитѣ желания сѫ задоволени? Запримѣръ, желанието на детето да израсне се е сбѫднало, но толкова ли е израсло, колкото е желало? Всички хора сѫ имали желание да станатъ умни, красиви, силни, но желанието имъ реализирано ли е така, както сѫ го мечтали?

 

    Защо човѣкъ не може да реализира едно свое желание така, както иска? — Защото нѣма съответни органи за него. Какъ може да свири на цигулка човѣкъ, който има само по единъ пръстъ на рѫцетѣ си? Той все може да свири, да дрънка на нѣщо, но не така, както желае. Когато иска да постигне нѣщо велико, човѣкъ трѣбва да има по петь пръста на рѫцетѣ си, а не само по единъ. Може ли човѣкъ съ по единъ пръстъ на рѫцетѣ си да излѣзе на конкурсъ съ човѣкъ, който има по петь пръста? Такъвъ конкурсъ е невъзможенъ. Който се реши да излѣзе на такъвъ конкурсъ, той непременно ще пропадне и после ще каже, че сѫдбата му е тежка, че природата не го е надарила, както трѣбва и т. н. Погрѣшката не е въ природата, но въ човѣка, който не е работилъ върху себе си да развие всички пръсти на рѫцетѣ си. Пръститѣ на рѫцетѣ представятъ проявени разумни сили въ човѣка. Хиляди и милиони години е трѣбвало човѣкъ да работи съзнателно върху себе си, докато израснатъ пръститѣ на рѫцетѣ и на краката му. Една отъ теориитѣ на съвременнитѣ учени твърди, въ алегорична форма, че възможноститѣ за развиване на човѣшката душа се криятъ въ различнитѣ форми на живота, които сѫ изложени по витринитѣ на духовния свѣтъ. Докато не е слѣзла още на земята, човѣшката душа обикаля тия витрини и сама си избира такъвъ костюмъ, такава дреха на живота, каквато ѝ хареса. Тамъ има безброй форми, като започнете отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Щомъ се облѣче въ една отъ тия форми, душата веднага се усѣща ограничена и започва да рита. Тя рита, докато се освободи отъ формата, въ която се е облѣкла. Щомъ съблѣче тази форма, душата отново се връща въ невидимия свѣтъ, но вече богата съ опитности.

 

    Значи, отъ избора на дрехата, въ която душата се облича, зависи, какъвъ става човѣкъ. Ако е билъ недоволенъ отъ дрехата си, като дойде повторно на земята, човѣкъ става внимателенъ и започва да мисли, каква дреха да облѣче. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣшкитѣ мисли и желания. Каквато мисъль избере човѣкъ въ живота си като основа, такъвъ става. Тази мисъль упражнява известно влияние върху него. Човѣкъ не може да избегне влиянието на своитѣ мисли, както и последствията отъ тѣхъ. Ето защо, когато човѣкъ избира форма, дреха, въ която да се облѣче, тя трѣбва да бѫде красива, идейна, защото въ нея се криятъ възможноститѣ за проява на неговия духъ и умъ, на неговата душа и неговото сърдце. Колкото по-красива и идейна е човѣшката форма, толкова по-благоприятни сѫ условията за развиването ѝ.

 

    Като ученици, отъ васъ се иска животъ безъ съмнения и колебания. За да не се съмнявате, съзнанието ви трѣбва да бѫде, будно, а мисъльта ви — трезва. Само при тѣзи условия ще можете да използувате живота. Сега вие се силите да придобиете нѣщо, да станете нѣкаква видна личность, безъ да подозирате, че природата е предвидила за васъ нѣщо повече отъ това, къмъ което се стремите. Какво по-голѣмо благо можете да желаете отъ това, да направите разходка до слънцето, до юпитеръ, до венера или до друга нѣкоя планета? Природата е приготвила за всѣки отъ васъ по единъ безплатенъ билетъ за такава разходка. Като заспи, човѣкъ получава по единъ безплатенъ билетъ за нѣкое близко пѫтешествие. Той пѫтува презъ гори и планини, презъ морета и океани, срѣща се съ хора, следва разни училища, държи изпити и т. н. Като стане сутринь, той е доволенъ или недоволенъ отъ това, което е видѣлъ на сънь. Колко по-красиви сѫ пѫтешествията до планетитѣ!

 

    Сега ви препорѫчвамъ като методъ за работа, за приложение, закона на любовьта. Чрезъ този законъ вие можете да влѣзете въ връзка съ всички ваши напреднали братя въ невидимия свѣтъ и да се ползувате отъ тѣхнитѣ знания и опитности. Не можете ли да направите това, свържете се поне съ вашитѣ съкласници отъ провинцията. Всѣки отъ васъ трѣбва да имъ пише поне по две-три писма въ месеца, да предаде основнитѣ мисли отъ лекциитѣ и беседитѣ, които слуша тукъ.

 

    За следния пѫть нека всѣки отъ васъ да напише по десеть важни въпроси, които го интересуватъ въ дадения моментъ.

 

    „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!

 

13. Лекция отъ Учителя, държана

на 7 февруарий, 1926 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...