Jump to content
Ани

1926_01_24 Гласни и съгласни букви / Гласнитѣ и съгласнитѣ букви

Recommended Posts

От томчето "Лекции на младежкия окултенъ класъ"
4 - 18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 5-та година, т.II, (1925 - 26 г.)
Първо издание - София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ГЛАСНИ И СЪГЛАСНИ БУКВИ.

 

    „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди“.

 

Размишление.

 

    Чете се резюме на темата: „Най-полезното растение“.

 

    Чете се темата; „Най-силната гласна и най-меката съгласна“.

 

    Когато пишете темитѣ си, вие трѣбва да бѫдете свободни, да не се смущавате. Всѣка тема е упражнение на ума. За да напише нѣщо, човѣкъ трѣбва да мисли. Буквитѣ, съ които си служите въ езицитѣ, се взиматъ вмѣсто числа. Защо съ буквитѣ „х, у, z“ се изразяватъ неизвестни величини? (— Математицитѣ сѫ се условили съ първитѣ букви на азбуката да означаватъ известни величини, а съ последнитѣ — неизвестни). Споредъ мене, „х“ се взима като неизвестно, защото представя крѫгъ, раздѣленъ чрезъ диаметъра на две равни части, които по неизвестенъ начинъ сѫ се обърнали и образували тази буква. Какъ сѫ се обърнали дветѣ половини на крѫга, за да образуватъ буквата „х“, това, именно, е неизвестно. Ние искаме да знаемъ, коя сила, коя причина е раздѣлила крѫга на две равни части и по неизвестенъ начинъ ги е обърнала, а после съединила и образувала „х“. Сѫщата причина, сѫщата сила действува и върху житното зърно, посадено въ земята, и го заставя да се пукне и да покълне.

 

    Като дойдемъ до буквата „у“, виждаме единъ символъ, съ който египтянитѣ представяли човѣка, обърнатъ съ главата надолу. Ние не можемъ да си обяснимъ, защо човѣкъ се е обърналъ съ главата надолу. Въ бѫдеще тази буква трѣбва да се обърне, да представи човѣка, застаналъ въ право положение, съ главата нагоре — . Въ положение на буквата „у“ се намиратъ и растенията. Главата на растенията и до днесъ още е заровена въ земята.

 

    Буквата „з“ пъкъ представя крѫгъ, напрѣчно раздѣленъ на две части. Подъ влиянието на нѣкаква сила тѣзи две части, неизвестно какъ, сѫ се обърнали и образували „з“ — знакъ за размножаване. Значи, въ всѣки знакъ, въ всѣка буква е скрита една идея. Въ това отношение буквитѣ представятъ фигуративно изразени идеи. На васъ, като ученици, не остава нищо друго, освенъ да изучавате идеитѣ, които се криятъ въ буквитѣ.

 

    Кои букви се посочиха за най-силни гласни и за най-меки съгласни? — Буквитѣ „а, о, и, у“ се посочиха като силни гласни, а буквитѣ — „х, м, л, с“ — като меки съгласни. Ако съедините гласнитѣ, „а, о“ съ гласната „х“, ще образувате частицитѣ „ахъ и охъ“, които сѫ  общи за всички народи — англичани, германци, французи, българи, турци и т. н. — Какъ опредѣляте мекотата на съгласнитѣ букви? — По начина на изговарянето. Колкото по-малко съпротивление се изпитва при изговаряне на дадена буква, толкова по-мека е тя. Съ буквата „м“ и съ нѣкои гласни се образуватъ сричкитѣ „ма, мо, ми, му“, или „ам, ом, им, ум“. Гласнитѣ ли смекчаватъ буквата „м“, или „м“ смекчава гласнитѣ? Гласнитѣ ли предаватъ качества на съгласнитѣ, или съгласнитѣ — на гласнитѣ? Като изговаряте съгласнитѣ букви, наблюдавайте, кои органи взиматъ участие: езикътъ, небцето или устнитѣ. Сѫщевременно, наблюдавайте, какво напрежение изпитвате при изговаряне на различнитѣ съгласни. Когато произнесете звука „м“, усѣщате спиране на устнитѣ. Когато произнесете звука „х“, усѣщате спиране около ларинкса, въ дъното на езика. При изговаряне на звука  „л“ езикътъ спира на небцето. Буквата „с“ пъкъ е звукъ, съ който си служатъ змиитѣ и гѫскитѣ. Когато чуе този звукъ, човѣкъ взима предпазителни мѣрки. Той предупреждава човѣка да не падне въ пропасти. Нѣкои животни си служатъ съ слога „му“. Кравата мучи. Буквата „м“ е символъ на нѣщо. Тя означава субстанциално състояние на материята. Сѫщевременно тя изразява и потенциално състояние на материята. Следователно, думата „ма-ма“. образувана отъ дветѣ срички „ма-ма“, представя материята, отъ която човѣкъ е направенъ. Подъ думата „мама“ разбираме това, което ни е дало форма, и това, което се проявява у насъ. Слогътъ „ма“ се повтаря два пѫти. Англичанитѣ обичатъ да съкращаватъ думитѣ, затова често си служатъ съ слога „ма“.

 

    Сега, като изучавате силата на гласнитѣ букви и мекотата на съгласнитѣ, вие можете да се ползувате отъ тѣхъ като методъ за трансформиране на състоянията си. Съ нѣкои отъ буквитѣ ще можете да трансформирате единъ родъ състояния, а съ други — другъ родъ състояния. Представете си, че сте студентъ, който е пропадналъ на изпита. Какъ ще си въздействувате: съ гласнитѣ, или съ съгласнитѣ букви? Ще изговаряте една, втора, трета буква отъ гласнитѣ и отъ съгласнитѣ, докато неразположението ви напълно изчезне. Всѣко неразположение, било физическо или психическо, се лѣкува по два начина: или съ методъ, подобенъ на причината, която го е предизвикала, или съ методъ, противоположенъ на причината. Запримѣръ, измръзнали рѫце и крака се лѣкуватъ съ студено, а не съ топло. Изгорени удове отъ организъма се лѣкуватъ съ топло. Тѣ се намазватъ съ дървено масло, понеже то поглъща топлината въ себе си, и по този начинъ освобождава организъма отъ излишната енергия, която е приелъ чрезъ изгарянето. Когато организъмътъ е простуденъ, той е погълналъ особенъ родъ енергия, която не е въ хармония съ него. За да трансформира тази енергия, човѣкъ се нуждае отъ външна помощь.

 

    Лесно се говори за трансформиране на енергиитѣ, на състоянията на човѣка, но мѫчно се постига това трансформиране. Какво е положението на студента, който е пропадналъ на доктората си? Работилъ, челъ, писалъ и въ единъ моментъ се вижда пропадналъ. Като се върне у дома си, той седне на столъ, отпусне главата си и започва да мисли: Какво направи професорътъ съ мене? Насади ме въ земята, както насаждатъ растенията. Това означава клюмналата глава. Обаче, туй не го задоволява. Той става отъ стола, нервно се разхожда изъ стаята си и се разговаря мислено съ професора: Защо ме скѫсахте? Защо ме насадихте въ земята? Това е несправедливо! Следъ туй отново сяда на столъ, започва да свива юмруци, да се заканва на професора си. Като помисли малко, пакъ става отъ стола, започва да се разхожда, като си казва: Защо ли си въобразявамъ? Азъ нищо не мога да му направя, но ще започна усилено да работя, да уча, да преработя доктората си и пакъ ще го представя предъ комисията. Щомъ дойде до това разсѫждение, той дига главата си нагоре и започва спокойно да се разхожда изъ стаята.

 

    Това сѫ психологически състояния, които всѣки човѣкъ преживява. Когато страда, човѣкъ сяда, става, движи се. Безъ тѣзи движения той не би могълъ да издържи голѣмитѣ душевни напрежения. Седи, мисли, очудва се, заканва се: Хмъ, ще му дамъ да разбере! После му дойде нѣкаква свѣтла идея въ главата, веднага скача отъ стола си и радостно извиква: Ха, така ще постѫпя, да покажа, че и въ мене има благородство, характеръ. Когато въ душата на човѣка ставатъ редъ вѫтрешни процеси, той трѣбва да ги изрази чрезъ нѣкакви символи. Ако го наблюдавате, ще видите, каква буря става въ него: ту утихне, ту отново се яви, докато, най-после въпросътъ се реши. Не е лесно да се справя човѣкъ съ своитѣ вѫтрешни преживявания. Като знаете това, не го сѫдете, но старайте се по нѣкакъвъ начинъ да му помогнете.

 

    Да се върнемъ пакъ къмъ гласнитѣ и съгласнитѣ букви като методъ за трансформиране на състоянията. Щомъ сте неразположени, или скръбни, започнете да си въздействувате първо съ съгласнитѣ букви, а после съ гласнитѣ. Ако при изговаряне на всички съгласни и гласни букви състоянието ви не се измѣни, започнете да ги комбинирате въ срички. Като правите това упражнение, забелязвайте, при кои съгласни или гласни състоянието ви се е измѣнило. Правете това упражнение съ себе си, или съ нѣкой вашъ приятель и вижте, какво заключение ще извадите. Работете съ буквитѣ десеть вечери наредъ, по половинъ часъ, между деветь и десеть часа. Наблюдавайте внимателно въздействието на буквитѣ върху вашия психически животъ. Това е наука, която има приложение въ живота. Съзнателно или несъзнателно, човѣкъ си служи съ нея. Съгласнитѣ букви представятъ затваряне на известни енергии въ човѣка, а гласнитѣ — отваряне пѫть на тѣзи енергии, даване възможность да се проявятъ, да излѣзатъ навънъ. Значи, чрезъ съгласнитѣ букви човѣкъ си служи като съ спирачки, да не дава ходъ на нѣкои свои енергии.

 

    Изобщо, буквитѣ могатъ да се използуватъ при различни случаи въ човѣшкия животъ. Нѣкой ученикъ започва да развива дадена тема. Седне на столъ, вземе писалката, но не му дохожда на умъ, какво да пише. Нека не се мѫчи да измисля нѣщата, но да почне да изговаря ту една гласна, ту една съгласна, да ги съчетава въ срички. Нѣма да се мине много време, и въ главата му ще влѣзе нѣкаква малка, свѣтла мисъль. Така той ще разбере, че отдѣлнитѣ букви, както и съчетанията имъ въ слогове, представятъ сѣчива, пособия, съ които опитниятъ майсторъ може свободно да работи. Често хората употрѣбяватъ слога „охъ“. Какво показва този слогъ? — Той показва, че човѣкъ се е отклонилъ отъ правия пѫть, въ който природата го е поставила. Той е излѣзълъ отъ естествения крѫгъ на своето движение. Сѫщевременно частицата „ох“ показва начинъ, по който човѣкъ може да се върне въ правия пѫть. Въ математиката „хиксътъ“ означава движение на крѫга въ безкрайность и връщането му назадъ. Следователно, когато човѣкъ се изгуби нѣкѫде въ безконечностьта, той не продължава да върви напредъ, но се връща назадъ. Това значи: когато направи една погрѣшка, човѣкъ се връща назадъ.

 

    За да изправи погрѣшката си, човѣкъ трѣбва да я прекара два пѫти презъ ума си: да я изповѣда предъ себе си, да я изповѣда и предъ хората. За да се освободи отъ терзанието на една своя погрѣшка, или на единъ свой грѣхъ, човѣкъ трѣбва да се изповѣда предъ своитѣ ближни. Такъвъ е законътъ. Една погрѣшка, една болка се лѣкува, когато излѣзе наяве. Запримѣръ, нѣкой се разгнѣви и отъ гнѣвъ порѣже пръста си. Кой какъ го види, все го пита, защо рѫката му е превързана. Той може да каже истината, но може и да не я каже. Ако каже истината, раната му ще зарасне по-скоро. Той ще мине презъ голѣми изпитания, но и много хора ще му се притекатъ на помощь. Едни ще му помагатъ, а други ще го морализиратъ, ще го питатъ, защо е билъ толкова глупавъ, защо не се е въздържалъ и т. н. Всичко това той трѣбва да издържи, но въ края на краищата ще се освободи. Ако не каже истината, малцина ще знаятъ погрѣшката му, но раната му мѫчно ще зарасне, нѣма кой да му помогне. Когато изправя погрѣшкитѣ си, човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ, решителенъ. Когато изправя погрѣшкитѣ си, той не върши това за хората, но за великия принципъ, на който служи.

 

    Като ученици, отъ васъ се иска мораленъ устой. Вие трѣбва да имате мораленъ устой не само въ единъ случай, но въ всички случаи. На сто случаи въ живота ви може да има най-много десеть изключения. Колкото повече погрѣшки върши човѣкъ, толкова по-неблагоприятна е срѣдата, въ която живѣе. Запримѣръ, гладниятъ човѣкъ има най-много условия да грѣши, защото живѣе въ гѫста срѣда. Въ желанието си да задоволи своя гладъ, той прави много погрѣшки. Любознателниятъ, който търси срѣдства да си достави нѣкаква книга, прави по-малко погрѣшки, защото срѣдата, въ която живѣе, е по-рѣдка. Моралниятъ човѣкъ пъкъ прави най-малко погрѣшки. Срѣдата, въ която той живѣе, е още по-рѣдка. Следователно, колкото по-гѫста е срѣдата, въ която човѣкъ живѣе, толкова по-голѣми сѫ съпротивленията и противодействията на неговия пѫтъ.

 

    Сега можете да зададете въпроса: Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да избегне глада? — За да избегне глада, човѣкъ не трѣбва да поставя спирачки на своитѣ естествени желания. Забелязано е, че следъ известни болести, въ човѣка се развива голѣмъ гладъ. Докато е боленъ, лѣкаритѣ и близкитѣ му го поставятъ на строга диета. Като започне да оздравява, гладътъ се проявява въ него, и той усилено се стреми къмъ ядене. Следователно, спирачкитѣ, които се поставятъ въ живота на човѣка, не трѣбва да бѫдатъ голѣми. Тѣ трѣбва да се турятъ постепенно, незабелязано. Това зависи отъ разумностьта на човѣка. Колкото по-разуменъ е човѣкъ, толкова повече спазва законитѣ на природата. Щомъ спазва законитѣ на природата, той ще бѫде свободенъ отъ нейнитѣ спирачки. Обаче, обикновениятъ човѣкъ, който не живѣе споредъ законитѣ на разумната природа, има обикновена опитность, съ обикновени резултати. Обикновениятъ човѣкъ, колкото печели, толкова губи. Разумниятъ човѣкъ всѣкога свършва съ изобилие. Ако искате да знаете, какъ сте прекарали деня, като обикновенъ или като разуменъ човѣкъ, всѣка вечерь, преди да си легнете, употрѣбете 10 — 15 минути, мислено да си дадете отчетъ, какво сте правили презъ деня. Спомнете си, кѫде, какво сте казали, какво сте правили и т. н. И ако следъ всичко това намѣрите въ себе си една малка придобивка, туй показва, че сте прекарали деня добре, като разуменъ човѣкъ. Колкото малка да е придобивката, тя е ценна. Само по този начинъ човѣкъ може да разработва своя характеръ. Само по този начинъ природата може да му разкрие своята съкровищница. Тя ще му разтвори каситѣ си, да взима, колкото и каквото иска. Природата има довѣрие само на онѣзи, които иматъ мораленъ устой. Който си позволи да проникне инкогнито въ силата, въ тайнитѣ на природата, той ще изпита нейния камшикъ върху гърба си. За да спечелите довѣрието на природата, вие трѣбва да живѣете по новъ начинъ, а не както сте живѣли нѣкога, въ миналото си. Като влѣзете въ новия животъ, вие ще имате микроскопически резултати, едва забележими, но това, именно, трѣбва да ви радва. Докато сте на земята, вие можете да бѫдете обикновенъ човѣкъ, на никого неизвестенъ, но на небето ще бѫдете на всички известенъ. Затова е казано: „Невъзможното за човѣка е възможно за Бога“.

 

    Упражнение. Всички прави, рѫцетѣ настрана. Дѣсната рѫка прави широкъ полукрѫгъ отпредъ, като се поставя върху рамото на лѣвата, която е напредъ, отдето се спуща надолу, по дължината ѝ, до китката. При това движение на дѣсната рѫка се произнася високо буквата „а“... Дѣсната рѫка се движи нагоре по лѣвата, до рамото. После минава предъ гърдитѣ, хоризонтално, настрана и се спуща надолу.

 

    Сѫщото движение прави лѣвата рѫка върху дѣсната, при което пакъ се произнася звука „а“. Така могатъ да се произнасятъ и други звукове — гласни (о, и) и съгласни — м, л....

 

    Като правите това упражнение, наблюдавайте, да видите, какво въздействие ще укаже върху васъ.

 

    „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди.“

 

11. Лекция отъ Учителя, държана на

24. януарий, 1926 г. София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, "Врѣме и сила". Младежки окултенъ класъ.

Пета година (1925–1926). София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2002.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

ГЛАСНИТѣ И СЪГЛАСНИТѣ БУКВИ

 

"Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!"

 

Размишление

 

Прочете се резюме на темата "Най-полезното растение". Десеть души прочетоха темите си върху "Най-силната гласна и най-меката съгласна".

 

MOK-05J-11-1.gif

 

Желая всички да бѫдете свободни, понеже това сѫ пробни упражнения. Вие не сте ангажирани, това сѫ опити. То е едно упражнение, затова искамъ да бѫдете свободни. Напишѣте буквите х, у, з. Въ математиката вие ги вземате фигуративно като извѣстни числа. Защо х се взема да означава неизвѣстното? (Това е едно условие, първитѣ букви въ азбуката се вземат за извѣстни вѣличини, а послѣднитѣ – неизвѣстни.) Азъ наричамъ туй едно случайно съвпадение на х. X е неизвѣстно, понеже ние не можемъ да си обяснимъ какъ се е раздѣлил крѫгътъ и какъ се е обърналъ. И искамъ да обяснимъ този процес въ природата, какъ е възможно да се обърне. Кои сѫ силитѣ, които сѫ раздѣлили крѫга и образували х. Има извѣстна сила, която е обърнала, разтворила крѫга. Въ житното зърно вие имате сѫщия законъ.

 

MOK-05J-11-2.gif

 

Въ у имате единъ символъ, който означава човѣка. Тукъ човѣкътъ е обърнатъ съ главата надолу. V споредъ латинската буква, а той трѣбва да се пише тъй. Сега ние не можемъ да си прѣдставимъ какъ се е обърналъ У, човѣкътъ, какъ е станало да се обърне главата на човѣка надолу, както при растенията – защо главитѣ им трѣбва да бѫдатъ въ земята?

 

MOK-05J-11-3.gif

 

Слѣдъ това идва другата неизвѣстна, 3. 3 – крѫгътъ е раздѣленъ за размножение. Ние пакъ искаме да знаемъ кѫдѣ е границата на раздѣлението. Три букви - съвпадение. Нѣкой пѫть идеята се опрѣдѣля от самия знак, който е фигуративенъ. Да дойдемъ до буквитѣ. Вие считате "а" за най-силенъ знакъ. Отъ десеттѣ души кои гласни посочиха за най-силни? "А", "о", "и". Може би другъ нѣкой да каже "у", има ли нѣкой? Вѣроятность за "у"? Има. Има един природенъ езикъ, еднакъвъ за всички народи – ахъ: и англичани, и немци, българи, турци – ахъ. Послѣ ох, оh.

 

MOK-05J-11-4.gif

 

За най-мекитѣ съгласни на кои се спрѣхте? "X", "м", "л", "с". Какъ може да докажете, че извѣстна буква е мека? (Съ оглѣдъ на това, какво съпротивление срѣщаме, когато я произнасяме.) Вземѣте "м". Ма, мо, ми, му – кои сѫ по-меки? (Ми.) И значи смекчава. "М"-то ли смекчава "и"-то, или обратно? Ако "м"-то смекчава, тогава: амъ, омъ, имъ, умъ – имъ, тогава кое на кое придава нѣкои качества? Нѣкой пѫть гласнитѣ придаватъ, нѣкой пѫть съгласнитѣ. ("И"-то смекчава "м"-то въ два случая, но въвъ втория случай "м"-то втвърдява малко "и"-то.) Ще обърнете внимание при съгласнитѣ, кои органи взематъ участие? Вие трѣбва да изучавате съгласните по вѫтрѣшното напрѣжение. Кѫдѣ е тази мекота? Нѣщо спира "м"-то. "Х"-то е въ ларинкса. При "л"-то има едно прѣпятствие, езикътъ взема участие, "с"-то – има го при змиитѣ. Единъ прѣдпазителенъ знакъ. Гѫските и те съскатъ, нѣкои го взематъ "ш". Не е "ш". Змията казва – има опасность. Тука има пропасть, ще паднешъ. "Ш" означава единъ знакъ отъ астралния свѣтъ. "Л" – той е човѣкътъ, който се е спрѣлъ нѣкѫдѣ. Откѫдѣ е дошло наумъ нѣкои животни да употрѣбяватъ знака му? "М"-то е символистична буква, взета от старитѣ езици. Тя означава субстанциалното състояние на материята и понеже е въ потенциално състояние – тиха е. "Мама" – туй, отъ което сме направени. Туй, което ни е дало форма, и туй, което се проявява въ насъ, туй значи "мама" – нали два пѫти се повтаря. Англичанитѣ, които обичатъ да съкращаватъ думитѣ, казватъ само "ма". У българитѣ употрѣбяватъ "мо". При какви случаи? "Кажи му мо."

 

Какво означаватъ съгласнитѣ? Азъ ви зададохъ тази тема съ цѣль да може да се употрѣбяватъ гласнитѣ и съгласнитѣ букви като единъ методъ за възпитание. Извѣстно неразположение може да прѣмахнете чрѣзъ гласнитѣ, а друго чрѣзъ съгласнитѣ. Допуснѣте, имате нѣкаква несполука, студентъ сте, скѫсали сѫ ви. Връщате се неразположенъ, съ гласнитѣ или съсъ съгласнитѣ ще се лѣкувате? По кой начин ще си въздѣйствате? (Съсъ съгласнитѣ.) Вие сте чували – подобно съ подобно се лѣкува, нѣкой пѫть и съ контрастъ се лѣкува. Повече подобно съ подобно се лѣкува. Ако има рана, произлѣзла отъ замръзване, пакъ съсъ студена вода ще я лѣкувате. Ако турите топла вода, ще й наврѣдите. На изгорѣно нѣма да турите снѣгъ. Ще турите масло. Маслото задържа топлината. Изгорѣното показва, че на организма му е придадена повече енергия, отколкото той издържа. Ще турите масло. Маслото поглъща тази топлина въ себе си и облекчава организма. При изстиване организмътъ пакъ не е изгубилъ нѣщо, той само е възприелъ другъ родъ енергия, която не е въ хармония съ него. И тази енергия не може да я трансформира. По кой начинъ трансформиратъ тази енергия? Проститѣ хора взематъ снѣгъ и търкатъ, та снѣгътъ като се прѣвърне въвъ вода, тази вода да изтегли.

 

Прѣдставѣте си сега този студентъ, който се явява на изпитъ или съсъ своята дисертация за докторатъ и е пропадналъ. Можете ли да си го прѣдставите? Ако той иска да се лѣкува, съ гласнитѣ ли, или съсъ съгласнитѣ трѣбва да си въздѣйства, каква поза ще вземе? Какво е вашето мнение? Като се върне, каква поза ще вземе? (Зависи отъ темперамента.) Като дойде въ стаята си, какво ще прави? Най-напрѣдъ ще сѣдне тъй, отпусне главата си. Защо сѣда, психологически казва: "Насадиха ме." И сѣдне на стола. "Право ли е да ме насадятъ? Туй насадяване не е заради менъ." Като посѣди петь минути на стола, той стане и казва: "Азъ на този... Иматъ ли право... Те ме скѫсаха... Не, не, не, онзи професоръ, той иска да ме насади." Сѣдне и казва: "Не е право." Той усѣща, че на стола сѫ го турили прѣди врѣме. "Азъ тази материя съм я проучилъ, несправѣдливо е това нѣщо." И почва да ходи назадъ-напрѣд изъ стаята, маха съ рѫцѣ, свие юмрукъ, казва: "Хм..." Слѣдъ това усѣща, че това нѣма да го бѫде и почва да мисли. "Втори пѫть ще се приготвя, ама нѣма да ме скѫсатъ." И тогава сѣдне, най-първо главата му бѣше надолу, послѣ, като сѣдне, вземе една поза свободна и казва: "Втори пѫть... хм." Издържи ли вече изпита, разхожда се по другъ начинъ.

 

Това сѫ психологически моменти на неговия животъ. При това страдание, което има, ако не направи тѣзи движения, той ще се пукне. "Не, не, не." Дойде му една свѣтла идея. "Втори пѫть! Ще уча, ще издържа изпита, че тогава... Ха..." Сѣдне на стола, тогава е доволенъ, издигне главата си нагорѣ. Всичкиятъ този вѫтрѣшенъ процесъ всѣ трѣбва да се изрази символистично. Нѣкой пѫть ви скѫсатъ, то е нарочно, вие трѣбва да минете прѣзъ извѣстни фази. То е един изпитъ, и да видимъ какъ ще разрѣшите въпроса. Нѣкой ще каже: "Е, сѣдналъ този!" Не е, ще наблюдавате, сѣдналъ този, сѣдналъ той, цѣла една буря минава въ неговата душа. И ако не разберете тази душа, може да се пръсне, ако не издържи, може да се пукне сѫрдцето. Докторската теза, тя е опасна.

 

Ще се върнемъ към гласнитѣ и съгласнитѣ букви, ще ги вземемъ като методи. Може да направите извѣстни опити. Ще направите сега първия опитъ. Да кажемъ, едно тѫжно чувство нѣкой пѫть минава. Неразположение всѣки един човѣкъ е ималъ, въвъ всѣки единъ животъ тѣ идватъ периодически. На деня по нѣколко пѫти идватъ. Употрѣбявайте сега най-първо съгласнитѣ и започнѣте съ една, втора, трета, четвърта и т.н. и вижте, при коя буква състоянието ви ще се измѣни. Тогава – спрѣте се. Щомъ вашето състояние се измѣни, спрѣте. Ако употрѣбите съгласнитѣ, минѣте къмъ гласнитѣ и ако вашето състояние се измѣни, запишѣте си буквата. Ако и това не помага, употрѣбявайте ги двойни – гласни и съгласни, и вижте, при кои от тѣхъ ще се измѣни вашето състояние.

 

Туй е единъ психологически опитъ, ще имате търпѣние. Ще употрѣбявате поне половинъ часъ. Ако нѣкой отъ васъ нѣма такава скръбь, ще намѣрите единъ свой приятель, съ него ще направите опита. Туй ще направите вечерьно врѣме, когато свършвате – между 9 и 10 часа. Това упражнение съ буквитѣ ще имате за десеть дена подредъ, по половинъ часъ само. Десеть дена – пет часа. Ще се произнесете, ще наблюдавате езика си, ще произнасяте и ще наблюдавате тези вѫтрѣшни вълни.

 

"М"-то – това е подпушване на извѣстна енергия. Като кажете "м" – спирате извѣстна енергия, а "а" – давате вече ходъ. Гласнитѣ, тѣ отварятъ, а "м"-то – затваря, и тази енергия е подъ твоя контролъ. А при гласнитѣ, ти я пускашъ да се проявява. Когато нѣкой срѣщне нѣкого, когото не очаква, веднага казва "а". Понѣкога, когато искате да реагирате върху нѣкои свои чувства, ще употрѣбявате тѣзи букви, само нѣкои от тѣхъ, най-важнитѣ съгласни, които имате тамъ – 10-15. Тѣхъ ги прѣдставятъ като спирки на извѣстни енергии вѫтрѣ въвъ вашия организъмъ. При това тѣзи букви могатъ да ви помогнатъ и въ друго отношение. Да кажемъ, развивате вие нѣкоя тема, не ви идватъ мисли. Станѣте, започнете съ "а", тихо произнасяйте "о", "и", "у", произнасяйте тихо и нѣкои меки букви, съединѣте тѣзи слогове, и нѣма да мине дѫлго, всѣ ще ви хрумне нѣкоя малка идея. Всѣки единъ отъ васъ въ живота си ще има достатъчно случаи да опита.

 

Който е измислилъ тѣзи букви, азъ ги наричамъ хубави сѣчива, съ които опитниятъ може да работи отлично. Напримѣръ вие казвате: "Охъ." Въ слога има самото разрѣшение. Защо казвашъ "Охъ"? Показва – ти си се отдалечилъ отъ онзи правилния пѫть, който природата е поставила, излѣзълъ си отъ онзи естественъ крѫгъ. "Охъ" показва по кой начинъ да се върнешъ назадъ. Тогава ще знаешъ на какво е равенъ  х. Въ математиката какво значи х? (Единъ крѫгъ е направилъ едно движение въ безкрайностьта и се е върналъ.) Тогава ще се върнешъ по обратния пѫть. Когато нѣкой човѣкъ се изгуби нѣкѫдѣ, ще продължава ли пѫтя си, или ще се върне назадъ. По този безконеченъ пѫть ще се върнешъ пакъ назадъ. Щомъ направишъ една погрѣшка, ще се върнешъ пакъ по обратния пѫть. Една погрѣшка се изправя – като я прѣкарашъ два пѫти прѣзъ ума си. Най-първо, като си я правилъ, то е приятно. Втори пѫть ще я изповѣдашъ, ще я знаятъ и другитѣ. Направилъ си нѣкоя погрѣшка въ тайна, а законътъ е такъвъ, че трѣбва да излѣзе наявѣ. Другояче нѣма лѣкуване. Да кажемъ, разгнѣвилъ си се и забиешъ единъ ножъ въ рѫката си. Хората ще те питат защо ти е вързана рѫката? Може да кажешъ истината, но може и да скриешъ. Ако кажешъ истината, раната ще прѣмине, ако не кажешъ истината, тази рана ще те прѣслѣдва. Ако кажешъ: "Направихъ една голѣма глупость" и разправишъ, ще започнатъ хората да те морализиратъ, че тебѣ толкова ли ти стига умътъ, толкова ли си глупавъ, ние те мислехме за по-уменъ. Ти ще се свивашъ, ще мълчишъ, ще трѣбва да понесешъ всичко това. Ще кажешъ: "Много ви благодаря! Да имахъ тази свѣтлина, не бихъ го направилъ. Азъ бихъ желалъ да имамъ тази свѣтлина въ себе си."

 

Трѣбва смелость въ живота, когато се изправятъ погрѣшкитѣ. Но всѣкога хората сѫ страхливи. Когато правимъ туй, ние нѣма да го правимъ заради хората, но заради онова дѫлбоко вѫтрѣшно убѫждение, заради единъ принципъ, когото ние изповѫдваме. Най-първото нѣщо въ класа – да се образува мораленъ устой. Устой не само въ единъ случай, при всички случаи съ малки изключения. Да кажемъ, на 100 – 10 изключения. Но когато на 100 имаме 60 изключения? Колко изключения, колко вѣроятности допуща математиката на сто случаи за грѣшка?

 

Да кажемъ, нѣкой ученикъ има нужда отъ пари, а има сто каси прѣдъ него. Каква вѣроятность има въ коя каса да бръкне? Сега допуснѣте слѣдното. Имате неизвѣстната х. Тя е една грѣшка извършена. Да кажемъ, този х е извършилъ, това "г" е извършило тази грѣшка при гладъ, а другъ иска да си купи книга "к", а другъ иска да даде милостиня "м". Кѫдѣ ще бѫде желанието най-силно? Този х тогава можемъ да го опрѣдѣлимъ. Тогава на сто случаи, колко изключения ще има? Колко допускатъ най-много на 100? 90. Значи х може да се опрѣдѣли. При глада х знаемъ на колко е равен, допуснахме на 90.Х=90. Този х иска книга, на колко ще бѫде равен? Х=50. А за милостиня? Х = 10. Тукъ при глада индивидътъ е вече въ тази гѫста материя, въ него моралнитѣ чувства не работятъ. Въ тѫмнината е той. А къмъ книгата прѣдполагаме материята, въ която живѣемъ, е по-рѣдка, има разумни хора, които ще му помагатъ. При глада има най-неблагоприятни условия, слѣдователно ще направи повече погрѣшки.

 

Сега другъ законъ, който може да извлѣчете. Какъ можемъ да избѣгнемъ глада? Чрѣзъ какво можемъ да избѣгнемъ глада? Трѣбва да наблюдавате болнитѣ хора. Когато човѣкъ е болѣдувалъ цѣла година, че не е ялъ и когато прояде. Азъ зная единъ само такъвъ примѣръ, и той е за една жена, дѫщеря на един бѫлгарски чорбаджия. Цѣла година я тресло, станала само кожа и кости. Като я напуснала треската, баща й заклалъ цѣлъ единъ волъ и тя го изѣла, не изведнъжъ, но направили го на суджуци, пастърма и др. Такъвъ апетитъ – никой не е ялъ, само тя. Единствениятъ примѣръ, който азъ зная. Значи въ дадения случай колкото въздѣйствието е било силно, толкова и реакцията ще бѫде силна. Та именно отъ тази страна човѣкъ на себе си не трѣбва да реагира. Никога човѣкъ не трѣбва да реагира на извѣстни пориви на душата си, които ще произведатъ този гладъ. Спирачкитѣ трѣбва да бѫдатъ плавни. Ще употрѣбявате мекитѣ букви тъй плавно, по възможность най-малкитѣ търкания да се образуватъ.

 

Когато човѣкъ дѣйства разумно, трѣбва да се спрѣ и да обсѫжда добрѣ законитѣ на природата. Сега вие срѣщате тѣзи мѫчнотии въ живота и ако не изучавате законитѣ, ако постѫпвате, както обикновенитѣ хора постѫпватъ, ще имате обикновената опитность и резултатитѣ ще бѫдатъ пакъ сѫщитѣ. Колкото спечелишъ, толкова и ще изгубишъ. И колкото научишъ, толкова ще изгубишъ. Щомъ работите по този разуменъ законъ, всѣкога въвъ всѣки единъ животъ трѣбва да остане едно изобилие, нѣщо сѫществено на човѣшката душа да носи въ себе си като една придобивка въ себе си – това е хубаво и красиво.

 

Вие не сте правили още опитъ, че като направите вечерь отчет на живота си, вие се усѣщате, че сте придобили нѣщо, нѣщо много малко, свѣтътъ да го не вижда, но ти да си доволенъ. Всѣки единъ день всѣ трѣбва да има една микроскопическа придобивка. И ако така си отдавате всѣка вечерь, прѣди да си легнете, 10-15 минути и си правите отчетъ какво сте направили цѣлия день - вашия плюсъ и вашия минусъ, загубитѣ, речено-казано - и най-после да остане една малка придобивка. Едно зрънце може да е, но е цѣнно.

 

По този начинъ може да развивате правилно характера си. По този начин природата може да ви разкрие съкровищата си. Щомъ имате мораленъ стабилитетъ, ще отвори каситѣ си. Ще ви има довѣрието. Нѣкога и други се добиратъ до каситѣ й, но за такива тя има такъвъ камшикъ. Вие сте живѣли, живѣли, живѣли, ако ще живѣете, както сѫ живѣли въ миналото – не! Ще живѣете сега разумно. Ще имате резултатитѣ, които ще отличаватъ вашия животъ. Тѣ могатъ да бѫдатъ микроскопически, може да не бѫдете нѣкой виденъ списатель, държавникъ, ораторъ, може така да си заминете от този свѣть, никой да не знае за васъ. Но за въ бѫдеще природата ще вложи нѣщо хубаво и красиво, което ще бѫде радость за вашата душа, на небето ще бѫдете извѣстенъ, казано на религиозенъ езикъ, на земята неизвѣстенъ, но горѣ, въ невидимия свѣть, извѣстенъ.

 

Станете да направим едно упражнение.

 

1.            Рѫцѣтѣ настрана.

 

2.            Дѣсната рѫка – широкъ полукрѫгъ, отпрѣдъ отива над лѣвата.

 

3.            Бавно я прокарваме надъ нея по цѣлата й дѫлжина, като се произнася високо звукътъ "а". Рѫката минава прѣдъ гѫрдитѣ хоризонтално, отива пакъ надѣсно. Послѣ лѣвата повтаря сѫщото надъ  дѣсната, пакъ се произнася "а". Сѫщото и съ другитѣ букви: "о", "м", "л". Послѣ съ произнасяне на група отъ по двѣ букви: "ао", "мл". Рѫката, докато прѣминава отъ върха на пръститѣ досрѣдъ гѫрдитѣ, произнася се едната буква "а". Оттамъ, докато се разтвори, другата буква "о". Тъй и съ "м", "л".

 

"Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!"

 

Единадесета лекция отъ Учителя отъ Младежкия окултенъ класъ,

24. Януарий, 1926г., недѣля 19 часа, София, Изгрѣвъ

 

 

 

От книгата, ""Врѣме и сила".

Младежки окултенъ класъ.

Пета година (1925–1926). София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2002.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×