Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1926_01_24 Гласни и съгласни букви / Гласнитѣ и съгласнитѣ букви

Младежки Окултен Клас

  • Заключена тема Тази тема е заключена
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 10 март 2017 - 03:27

От томчето "Лекции на младежкия окултенъ класъ"
4 - 18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 5-та година, т.II, (1925 - 26 г.)
Първо издание - София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 
(текстът ще бъде добавен)



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 05 май 2017 - 09:15

От книгата, "Врѣме и сила". Младежки окултенъ класъ.

Пета година (1925–1926). София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2002.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

ГЛАСНИТѣ И СЪГЛАСНИТѣ БУКВИ

 

"Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!"

 

Размишление

 

Прочете се резюме на темата "Най-полезното растение". Десеть души прочетоха темите си върху "Най-силната гласна и най-меката съгласна".

 

MOK-05J-11-1.gif

 

Желая всички да бѫдете свободни, понеже това сѫ пробни упражнения. Вие не сте ангажирани, това сѫ опити. То е едно упражнение, затова искамъ да бѫдете свободни. Напишѣте буквите х, у, з. Въ математиката вие ги вземате фигуративно като извѣстни числа. Защо х се взема да означава неизвѣстното? (Това е едно условие, първитѣ букви въ азбуката се вземат за извѣстни вѣличини, а послѣднитѣ – неизвѣстни.) Азъ наричамъ туй едно случайно съвпадение на х. X е неизвѣстно, понеже ние не можемъ да си обяснимъ какъ се е раздѣлил крѫгътъ и какъ се е обърналъ. И искамъ да обяснимъ този процес въ природата, какъ е възможно да се обърне. Кои сѫ силитѣ, които сѫ раздѣлили крѫга и образували х. Има извѣстна сила, която е обърнала, разтворила крѫга. Въ житното зърно вие имате сѫщия законъ.

 

MOK-05J-11-2.gif

 

Въ у имате единъ символъ, който означава човѣка. Тукъ човѣкътъ е обърнатъ съ главата надолу. V споредъ латинската буква, а той трѣбва да се пише тъй. Сега ние не можемъ да си прѣдставимъ какъ се е обърналъ У, човѣкътъ, какъ е станало да се обърне главата на човѣка надолу, както при растенията – защо главитѣ им трѣбва да бѫдатъ въ земята?

 

MOK-05J-11-3.gif

 

Слѣдъ това идва другата неизвѣстна, 3. 3 – крѫгътъ е раздѣленъ за размножение. Ние пакъ искаме да знаемъ кѫдѣ е границата на раздѣлението. Три букви - съвпадение. Нѣкой пѫть идеята се опрѣдѣля от самия знак, който е фигуративенъ. Да дойдемъ до буквитѣ. Вие считате "а" за най-силенъ знакъ. Отъ десеттѣ души кои гласни посочиха за най-силни? "А", "о", "и". Може би другъ нѣкой да каже "у", има ли нѣкой? Вѣроятность за "у"? Има. Има един природенъ езикъ, еднакъвъ за всички народи – ахъ: и англичани, и немци, българи, турци – ахъ. Послѣ ох, оh.

 

MOK-05J-11-4.gif

 

За най-мекитѣ съгласни на кои се спрѣхте? "X", "м", "л", "с". Какъ може да докажете, че извѣстна буква е мека? (Съ оглѣдъ на това, какво съпротивление срѣщаме, когато я произнасяме.) Вземѣте "м". Ма, мо, ми, му – кои сѫ по-меки? (Ми.) И значи смекчава. "М"-то ли смекчава "и"-то, или обратно? Ако "м"-то смекчава, тогава: амъ, омъ, имъ, умъ – имъ, тогава кое на кое придава нѣкои качества? Нѣкой пѫть гласнитѣ придаватъ, нѣкой пѫть съгласнитѣ. ("И"-то смекчава "м"-то въ два случая, но въвъ втория случай "м"-то втвърдява малко "и"-то.) Ще обърнете внимание при съгласнитѣ, кои органи взематъ участие? Вие трѣбва да изучавате съгласните по вѫтрѣшното напрѣжение. Кѫдѣ е тази мекота? Нѣщо спира "м"-то. "Х"-то е въ ларинкса. При "л"-то има едно прѣпятствие, езикътъ взема участие, "с"-то – има го при змиитѣ. Единъ прѣдпазителенъ знакъ. Гѫските и те съскатъ, нѣкои го взематъ "ш". Не е "ш". Змията казва – има опасность. Тука има пропасть, ще паднешъ. "Ш" означава единъ знакъ отъ астралния свѣтъ. "Л" – той е човѣкътъ, който се е спрѣлъ нѣкѫдѣ. Откѫдѣ е дошло наумъ нѣкои животни да употрѣбяватъ знака му? "М"-то е символистична буква, взета от старитѣ езици. Тя означава субстанциалното състояние на материята и понеже е въ потенциално състояние – тиха е. "Мама" – туй, отъ което сме направени. Туй, което ни е дало форма, и туй, което се проявява въ насъ, туй значи "мама" – нали два пѫти се повтаря. Англичанитѣ, които обичатъ да съкращаватъ думитѣ, казватъ само "ма". У българитѣ употрѣбяватъ "мо". При какви случаи? "Кажи му мо."

 

Какво означаватъ съгласнитѣ? Азъ ви зададохъ тази тема съ цѣль да може да се употрѣбяватъ гласнитѣ и съгласнитѣ букви като единъ методъ за възпитание. Извѣстно неразположение може да прѣмахнете чрѣзъ гласнитѣ, а друго чрѣзъ съгласнитѣ. Допуснѣте, имате нѣкаква несполука, студентъ сте, скѫсали сѫ ви. Връщате се неразположенъ, съ гласнитѣ или съсъ съгласнитѣ ще се лѣкувате? По кой начин ще си въздѣйствате? (Съсъ съгласнитѣ.) Вие сте чували – подобно съ подобно се лѣкува, нѣкой пѫть и съ контрастъ се лѣкува. Повече подобно съ подобно се лѣкува. Ако има рана, произлѣзла отъ замръзване, пакъ съсъ студена вода ще я лѣкувате. Ако турите топла вода, ще й наврѣдите. На изгорѣно нѣма да турите снѣгъ. Ще турите масло. Маслото задържа топлината. Изгорѣното показва, че на организма му е придадена повече енергия, отколкото той издържа. Ще турите масло. Маслото поглъща тази топлина въ себе си и облекчава организма. При изстиване организмътъ пакъ не е изгубилъ нѣщо, той само е възприелъ другъ родъ енергия, която не е въ хармония съ него. И тази енергия не може да я трансформира. По кой начинъ трансформиратъ тази енергия? Проститѣ хора взематъ снѣгъ и търкатъ, та снѣгътъ като се прѣвърне въвъ вода, тази вода да изтегли.

 

Прѣдставѣте си сега този студентъ, който се явява на изпитъ или съсъ своята дисертация за докторатъ и е пропадналъ. Можете ли да си го прѣдставите? Ако той иска да се лѣкува, съ гласнитѣ ли, или съсъ съгласнитѣ трѣбва да си въздѣйства, каква поза ще вземе? Какво е вашето мнение? Като се върне, каква поза ще вземе? (Зависи отъ темперамента.) Като дойде въ стаята си, какво ще прави? Най-напрѣдъ ще сѣдне тъй, отпусне главата си. Защо сѣда, психологически казва: "Насадиха ме." И сѣдне на стола. "Право ли е да ме насадятъ? Туй насадяване не е заради менъ." Като посѣди петь минути на стола, той стане и казва: "Азъ на този... Иматъ ли право... Те ме скѫсаха... Не, не, не, онзи професоръ, той иска да ме насади." Сѣдне и казва: "Не е право." Той усѣща, че на стола сѫ го турили прѣди врѣме. "Азъ тази материя съм я проучилъ, несправѣдливо е това нѣщо." И почва да ходи назадъ-напрѣд изъ стаята, маха съ рѫцѣ, свие юмрукъ, казва: "Хм..." Слѣдъ това усѣща, че това нѣма да го бѫде и почва да мисли. "Втори пѫть ще се приготвя, ама нѣма да ме скѫсатъ." И тогава сѣдне, най-първо главата му бѣше надолу, послѣ, като сѣдне, вземе една поза свободна и казва: "Втори пѫть... хм." Издържи ли вече изпита, разхожда се по другъ начинъ.

 

Това сѫ психологически моменти на неговия животъ. При това страдание, което има, ако не направи тѣзи движения, той ще се пукне. "Не, не, не." Дойде му една свѣтла идея. "Втори пѫть! Ще уча, ще издържа изпита, че тогава... Ха..." Сѣдне на стола, тогава е доволенъ, издигне главата си нагорѣ. Всичкиятъ този вѫтрѣшенъ процесъ всѣ трѣбва да се изрази символистично. Нѣкой пѫть ви скѫсатъ, то е нарочно, вие трѣбва да минете прѣзъ извѣстни фази. То е един изпитъ, и да видимъ какъ ще разрѣшите въпроса. Нѣкой ще каже: "Е, сѣдналъ този!" Не е, ще наблюдавате, сѣдналъ този, сѣдналъ той, цѣла една буря минава въ неговата душа. И ако не разберете тази душа, може да се пръсне, ако не издържи, може да се пукне сѫрдцето. Докторската теза, тя е опасна.

 

Ще се върнемъ към гласнитѣ и съгласнитѣ букви, ще ги вземемъ като методи. Може да направите извѣстни опити. Ще направите сега първия опитъ. Да кажемъ, едно тѫжно чувство нѣкой пѫть минава. Неразположение всѣки един човѣкъ е ималъ, въвъ всѣки единъ животъ тѣ идватъ периодически. На деня по нѣколко пѫти идватъ. Употрѣбявайте сега най-първо съгласнитѣ и започнѣте съ една, втора, трета, четвърта и т.н. и вижте, при коя буква състоянието ви ще се измѣни. Тогава – спрѣте се. Щомъ вашето състояние се измѣни, спрѣте. Ако употрѣбите съгласнитѣ, минѣте къмъ гласнитѣ и ако вашето състояние се измѣни, запишѣте си буквата. Ако и това не помага, употрѣбявайте ги двойни – гласни и съгласни, и вижте, при кои от тѣхъ ще се измѣни вашето състояние.

 

Туй е единъ психологически опитъ, ще имате търпѣние. Ще употрѣбявате поне половинъ часъ. Ако нѣкой отъ васъ нѣма такава скръбь, ще намѣрите единъ свой приятель, съ него ще направите опита. Туй ще направите вечерьно врѣме, когато свършвате – между 9 и 10 часа. Това упражнение съ буквитѣ ще имате за десеть дена подредъ, по половинъ часъ само. Десеть дена – пет часа. Ще се произнесете, ще наблюдавате езика си, ще произнасяте и ще наблюдавате тези вѫтрѣшни вълни.

 

"М"-то – това е подпушване на извѣстна енергия. Като кажете "м" – спирате извѣстна енергия, а "а" – давате вече ходъ. Гласнитѣ, тѣ отварятъ, а "м"-то – затваря, и тази енергия е подъ твоя контролъ. А при гласнитѣ, ти я пускашъ да се проявява. Когато нѣкой срѣщне нѣкого, когото не очаква, веднага казва "а". Понѣкога, когато искате да реагирате върху нѣкои свои чувства, ще употрѣбявате тѣзи букви, само нѣкои от тѣхъ, най-важнитѣ съгласни, които имате тамъ – 10-15. Тѣхъ ги прѣдставятъ като спирки на извѣстни енергии вѫтрѣ въвъ вашия организъмъ. При това тѣзи букви могатъ да ви помогнатъ и въ друго отношение. Да кажемъ, развивате вие нѣкоя тема, не ви идватъ мисли. Станѣте, започнете съ "а", тихо произнасяйте "о", "и", "у", произнасяйте тихо и нѣкои меки букви, съединѣте тѣзи слогове, и нѣма да мине дѫлго, всѣ ще ви хрумне нѣкоя малка идея. Всѣки единъ отъ васъ въ живота си ще има достатъчно случаи да опита.

 

Който е измислилъ тѣзи букви, азъ ги наричамъ хубави сѣчива, съ които опитниятъ може да работи отлично. Напримѣръ вие казвате: "Охъ." Въ слога има самото разрѣшение. Защо казвашъ "Охъ"? Показва – ти си се отдалечилъ отъ онзи правилния пѫть, който природата е поставила, излѣзълъ си отъ онзи естественъ крѫгъ. "Охъ" показва по кой начинъ да се върнешъ назадъ. Тогава ще знаешъ на какво е равенъ  х. Въ математиката какво значи х? (Единъ крѫгъ е направилъ едно движение въ безкрайностьта и се е върналъ.) Тогава ще се върнешъ по обратния пѫть. Когато нѣкой човѣкъ се изгуби нѣкѫдѣ, ще продължава ли пѫтя си, или ще се върне назадъ. По този безконеченъ пѫть ще се върнешъ пакъ назадъ. Щомъ направишъ една погрѣшка, ще се върнешъ пакъ по обратния пѫть. Една погрѣшка се изправя – като я прѣкарашъ два пѫти прѣзъ ума си. Най-първо, като си я правилъ, то е приятно. Втори пѫть ще я изповѣдашъ, ще я знаятъ и другитѣ. Направилъ си нѣкоя погрѣшка въ тайна, а законътъ е такъвъ, че трѣбва да излѣзе наявѣ. Другояче нѣма лѣкуване. Да кажемъ, разгнѣвилъ си се и забиешъ единъ ножъ въ рѫката си. Хората ще те питат защо ти е вързана рѫката? Може да кажешъ истината, но може и да скриешъ. Ако кажешъ истината, раната ще прѣмине, ако не кажешъ истината, тази рана ще те прѣслѣдва. Ако кажешъ: "Направихъ една голѣма глупость" и разправишъ, ще започнатъ хората да те морализиратъ, че тебѣ толкова ли ти стига умътъ, толкова ли си глупавъ, ние те мислехме за по-уменъ. Ти ще се свивашъ, ще мълчишъ, ще трѣбва да понесешъ всичко това. Ще кажешъ: "Много ви благодаря! Да имахъ тази свѣтлина, не бихъ го направилъ. Азъ бихъ желалъ да имамъ тази свѣтлина въ себе си."

 

Трѣбва смелость въ живота, когато се изправятъ погрѣшкитѣ. Но всѣкога хората сѫ страхливи. Когато правимъ туй, ние нѣма да го правимъ заради хората, но заради онова дѫлбоко вѫтрѣшно убѫждение, заради единъ принципъ, когото ние изповѫдваме. Най-първото нѣщо въ класа – да се образува мораленъ устой. Устой не само въ единъ случай, при всички случаи съ малки изключения. Да кажемъ, на 100 – 10 изключения. Но когато на 100 имаме 60 изключения? Колко изключения, колко вѣроятности допуща математиката на сто случаи за грѣшка?

 

Да кажемъ, нѣкой ученикъ има нужда отъ пари, а има сто каси прѣдъ него. Каква вѣроятность има въ коя каса да бръкне? Сега допуснѣте слѣдното. Имате неизвѣстната х. Тя е една грѣшка извършена. Да кажемъ, този х е извършилъ, това "г" е извършило тази грѣшка при гладъ, а другъ иска да си купи книга "к", а другъ иска да даде милостиня "м". Кѫдѣ ще бѫде желанието най-силно? Този х тогава можемъ да го опрѣдѣлимъ. Тогава на сто случаи, колко изключения ще има? Колко допускатъ най-много на 100? 90. Значи х може да се опрѣдѣли. При глада х знаемъ на колко е равен, допуснахме на 90.Х=90. Този х иска книга, на колко ще бѫде равен? Х=50. А за милостиня? Х = 10. Тукъ при глада индивидътъ е вече въ тази гѫста материя, въ него моралнитѣ чувства не работятъ. Въ тѫмнината е той. А къмъ книгата прѣдполагаме материята, въ която живѣемъ, е по-рѣдка, има разумни хора, които ще му помагатъ. При глада има най-неблагоприятни условия, слѣдователно ще направи повече погрѣшки.

 

Сега другъ законъ, който може да извлѣчете. Какъ можемъ да избѣгнемъ глада? Чрѣзъ какво можемъ да избѣгнемъ глада? Трѣбва да наблюдавате болнитѣ хора. Когато човѣкъ е болѣдувалъ цѣла година, че не е ялъ и когато прояде. Азъ зная единъ само такъвъ примѣръ, и той е за една жена, дѫщеря на един бѫлгарски чорбаджия. Цѣла година я тресло, станала само кожа и кости. Като я напуснала треската, баща й заклалъ цѣлъ единъ волъ и тя го изѣла, не изведнъжъ, но направили го на суджуци, пастърма и др. Такъвъ апетитъ – никой не е ялъ, само тя. Единствениятъ примѣръ, който азъ зная. Значи въ дадения случай колкото въздѣйствието е било силно, толкова и реакцията ще бѫде силна. Та именно отъ тази страна човѣкъ на себе си не трѣбва да реагира. Никога човѣкъ не трѣбва да реагира на извѣстни пориви на душата си, които ще произведатъ този гладъ. Спирачкитѣ трѣбва да бѫдатъ плавни. Ще употрѣбявате мекитѣ букви тъй плавно, по възможность най-малкитѣ търкания да се образуватъ.

 

Когато човѣкъ дѣйства разумно, трѣбва да се спрѣ и да обсѫжда добрѣ законитѣ на природата. Сега вие срѣщате тѣзи мѫчнотии въ живота и ако не изучавате законитѣ, ако постѫпвате, както обикновенитѣ хора постѫпватъ, ще имате обикновената опитность и резултатитѣ ще бѫдатъ пакъ сѫщитѣ. Колкото спечелишъ, толкова и ще изгубишъ. И колкото научишъ, толкова ще изгубишъ. Щомъ работите по този разуменъ законъ, всѣкога въвъ всѣки единъ животъ трѣбва да остане едно изобилие, нѣщо сѫществено на човѣшката душа да носи въ себе си като една придобивка въ себе си – това е хубаво и красиво.

 

Вие не сте правили още опитъ, че като направите вечерь отчет на живота си, вие се усѣщате, че сте придобили нѣщо, нѣщо много малко, свѣтътъ да го не вижда, но ти да си доволенъ. Всѣки единъ день всѣ трѣбва да има една микроскопическа придобивка. И ако така си отдавате всѣка вечерь, прѣди да си легнете, 10-15 минути и си правите отчетъ какво сте направили цѣлия день - вашия плюсъ и вашия минусъ, загубитѣ, речено-казано - и най-после да остане една малка придобивка. Едно зрънце може да е, но е цѣнно.

 

По този начинъ може да развивате правилно характера си. По този начин природата може да ви разкрие съкровищата си. Щомъ имате мораленъ стабилитетъ, ще отвори каситѣ си. Ще ви има довѣрието. Нѣкога и други се добиратъ до каситѣ й, но за такива тя има такъвъ камшикъ. Вие сте живѣли, живѣли, живѣли, ако ще живѣете, както сѫ живѣли въ миналото – не! Ще живѣете сега разумно. Ще имате резултатитѣ, които ще отличаватъ вашия животъ. Тѣ могатъ да бѫдатъ микроскопически, може да не бѫдете нѣкой виденъ списатель, държавникъ, ораторъ, може така да си заминете от този свѣть, никой да не знае за васъ. Но за въ бѫдеще природата ще вложи нѣщо хубаво и красиво, което ще бѫде радость за вашата душа, на небето ще бѫдете извѣстенъ, казано на религиозенъ езикъ, на земята неизвѣстенъ, но горѣ, въ невидимия свѣть, извѣстенъ.

 

Станете да направим едно упражнение.

 

1.            Рѫцѣтѣ настрана.

 

2.            Дѣсната рѫка – широкъ полукрѫгъ, отпрѣдъ отива над лѣвата.

 

3.            Бавно я прокарваме надъ нея по цѣлата й дѫлжина, като се произнася високо звукътъ "а". Рѫката минава прѣдъ гѫрдитѣ хоризонтално, отива пакъ надѣсно. Послѣ лѣвата повтаря сѫщото надъ  дѣсната, пакъ се произнася "а". Сѫщото и съ другитѣ букви: "о", "м", "л". Послѣ съ произнасяне на група отъ по двѣ букви: "ао", "мл". Рѫката, докато прѣминава отъ върха на пръститѣ досрѣдъ гѫрдитѣ, произнася се едната буква "а". Оттамъ, докато се разтвори, другата буква "о". Тъй и съ "м", "л".

 

"Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!"

 

Единадесета лекция отъ Учителя отъ Младежкия окултенъ класъ,

24. Януарий, 1926г., недѣля 19 часа, София, Изгрѣвъ

 

 

 

От книгата, ""Врѣме и сила".

Младежки окултенъ класъ.

Пета година (1925–1926). София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2002.







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt