Jump to content

1926_01_17 Изваждане


Ани

Recommended Posts

От томчето "Лекции на младежкия окултенъ класъ"
4 - 18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 5-та година, т.II, (1925 - 26 г.)
Първо издание - София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ИЗВАЖДАНЕ.

 

    „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

 

Размишление.

 

    Чете се резюме на темата: „За какво мислятъ птицитѣ?“

 

    Четоха се темитѣ: „Най-полезното растение“.

 

    За следния пѫть пишете върху темата:  „Най-силната гласна и най-меката съгласна въ българската азбука“. За да напишете тази тема, трѣбва да се спрете внимателно върху всѣка буква отъ азбуката, безъ никаква философия, безъ никакво умуване. Произнасяйте спокойно буква следъ буква и наблюдавайте, какво въздействие ще укажатъ буквитѣ върху васъ. За васъ е важно, какво впечатление вие ще придобиете отъ всѣка буква, а не, какво другитѣ хора казватъ.

 

    Сега, нека излѣзатъ вънъ, предъ черната дъска, десеть души, петь братя и петь сестри, и всѣки да напише по две числа и по една буква. Първиятъ ще напише две числа, които трѣбва да се събератъ; вториятъ — да се извадятъ; третиятъ — да се умножатъ; четвъртиятъ — да се дѣлятъ и т. н. Написаха се следнитѣ аритметически действия и букви:

 

1926-01-17-19_fig1.png

 

    Това е една задача, която трѣбва да разрешите. Кое число се срѣща най-много въ тази задача? — Числото две. Следъ него — числото четири, а останалитѣ числа се срѣщатъ по два и по единъ пѫть само. При това, забелязва се, че резултатътъ на четири отъ тѣзи действия е все осемь. Какви думи можете да образувате, които да започватъ съ десеттѣ букви, написани на дъската? — Вода, лодки, кола, плава, кожа, болка, вложа, влакно и т. н. Нека всѣки отъ васъ се опита да състави едно изречение, въ което да влизатъ думи, съ начални букви отъ десеттѣ, които написахте. Наблюдавали ли сте, какво влияние указватъ различнитѣ числа върху човѣка?

 

    Всѣко число има опредѣлено значение. Запримѣръ, тройката представя законъ за размножаване. Въ действието 5+3, тройката е вѫтре, което показва, че човѣкъ трѣбва да расте, да се размножава отвѫтре, а не отвънъ, и то съ действието събиране. При действието изваждане, 9-4, имаме числото четири, което е положително число. Следователно, когато се натъкне на нѣкакъвъ кармически въпросъ, човѣкъ трѣбва да действува смѣло, съобразително, веднага да го разреши. Числото деветь е резултатъ. Веднага ще извадите перото и ще започнете да плащате. Ще извършите изваждането — 9-4, т. е. ще платите, безъ да отлагате. При умножаването на числата 2х4, имате едно пасивно число и друго — положително. — И дветѣ сѫ Божествени числа. Числото 8 е число на безконечностьта, на вѣчностьта. Ето защо, когато работите за истината, не очаквайте бързи резултати. Резултатитѣ на истината сѫ въ вѣчностьта. Истината не се занимава съ дребни, съ материални работи. Който търси истината, той трѣбва да бѫде човѣкъ съ жестъ. Той трѣбва да има голѣмо търпение.

 

    Освенъ по този начинъ, вие можете да се спрете на числата и отъ астрологическо гледище, да видите, кое число съ коя планета е свързано. Запримѣръ, числото четири е свързано съ Юпитеръ, деветь — съ Луната, петь — съ Меркурий. Следъ това разгледайте цвѣтоветѣ на плоднитѣ дървета и вижте, по колко листа има всѣки цвѣтъ Цвѣтоветѣ на черешата, сливата, ябълката и крушата сѫ съставени отъ по петь чашелистчета и петь вѣнчелистчета. Защо, именно, тѣзи цвѣтове иматъ по петь, а не по шесть листа? Добре е да изучавате астрология, да знаете, всѣко плодно дърво съ коя планета е свързано. Като знаете това, разумно ще се ползувате отъ плодоветѣ. Ако искате да се ползувате отъ добритѣ влияния на нѣкоя планета, ще употрѣбявате такива плодове, които сѫ свързани съ нея. Наблюдавали ли сте върху себе си, какво влияние указватъ, запримѣръ, черешитѣ? — Черешитѣ внасятъ радость и веселие въ човѣка. Човѣкъ трѣбва да наблюдава влиянието на плодоветѣ не само върху физическото си разположение, но и върху своя характеръ, за да се ползува отъ тѣхъ, като методъ за възпитание на децата. Човѣкъ не трѣбва постоянно да употрѣбява единъ и сѫщъ плодъ, но само тогава, когато иска съзнателно да се ползува отъ неговото добро въздействие.

 

    Въ това отношение могатъ да се дадатъ редъ правила, но има една опасность, която днесъ още не позволява това. Опасностьта седи въ критичностьта на човѣшкия умъ. Западниятъ човѣкъ има силно критиченъ умъ. Ако му се дадатъ нѣкакви методи и правила, той започва да философствува, и по този начинъ разваля работитѣ. Западниятъ човѣкъ работи съ опити. Той трѣбва да прави много опити, самъ да дойде до известно заключение. Като мине презъ гѫстата материя, тогава ще започне да пъпли отдолу нагоре, къмъ високия връхъ. Щомъ стигне върха, той ще си даде смѣтка, колко енергия е изразходвалъ, и тогава ще си отговори, струва ли човѣкъ да изразходва толкова много енергия, за да се качи на върха, или да запази енергията си и да предпочете пѫтя на малкитѣ съпротивления. Източниятъ човѣкъ е майсторъ на слизането. Дойде ли, обаче, до качването, тамъ той се обленява. Запримѣръ, индуситѣ сѫ предъ самитѣ Хималаи, но не правятъ опити да стигнатъ върха. Англичанитѣ, обаче, съ предприели много експедиции къмъ Хималаитѣ и не преставатъ още да предприематъ такива. Тѣхнитѣ опити сѫ оправдани. Тѣ вървятъ въ духа на окултната наука, която казва: Никога не се произнасяй за нѣщо, преди да си го опиталъ. Който е опиталъ нѣщата, той има право да разсѫждава. Докато нѣма още никакви резултати, той трѣбва да мълчи, както пилето мълчи въ яйцето. Докато не дойде деня на излупването му, то мълчи, спотайва се въ яйцето. Щомъ излѣзе отъ яйцето, пилето има право вече да се произнася за свѣта. Следователно, докато се намира при неблагоприятни условия въ живота, човѣкъ трѣбва да се вглъби въ себе си и да мълчи. Щомъ излѣзе отъ неблагоприятнитѣ условия, той може вече да говори върху онова, което е научилъ. Докато яйцето лежи 21 деня подъ квачката, ние не можемъ да кажемъ, че то се намира подъ ограничителни условия. Обаче, минатъ ли 21 деня, и пилето не излѣзе отъ яйцето, за него наставатъ вече ограничителни условия. Ако яйцето не се използува на време, то започва да се разваля.

 

    Отъ гореказаното можемъ да извадимъ следното заключение: За реализирането на човѣшкитѣ мисли и желания се изисква опредѣлено време, опредѣленъ срокъ. Ако този срокъ се продължи или намали, заедно съ това се губятъ възможноститѣ за тѣхното реализиране. Ето защо, докато яйцето не е пролежало 21 деня подъ квачката, не трѣбва да се вади, но и повече отъ 21 деня не трѣбва да се задържа подъ квачката. Този законъ се отнася и до семенцата, и до плодоветѣ. Този законъ се отнася и до вѫтрешния, психически животъ на човѣка. Всѣка мисъль, всѣко желание на човѣка, което е въ хармония съ природата, винаги внася разширяване, вѫтрешна лекота. Щомъ не е въ съгласие съ природата, човѣкъ изпитва вѫтрешно стѣснение, вѫтрешно ограничаване.

 

    Сега, като останете свободни, правете наблюдения върху своя почеркъ, както и върху почерка на близкитѣ си, да изучавате човѣшкия характеръ. Наблюдавайте, накѫде завършватъ буквитѣ, нагоре или надолу, надѣсно или налѣво. Сѫщевременно изучавайте четиритѣ математически действия и приложението имъ въ живота. Запримѣръ, изваждането има приложение при търсене на своитѣ погрѣшки, както и тия на своитѣ ближни. Дойде ли въпросъ до погрѣшкитѣ, човѣкъ трѣбва да бѫде абсолютно справедливъ, безпристрастенъ, да ги тегли на точни везни: нито да ги преувеличава, нито да ги намалява. Само по този начинъ човѣкъ може да създаде въ себе си устойчивъ характеръ; само така той може да уравновеси силитѣ на своя организъмъ.

 

    Упражнение. Всички наредени въ крѫгъ, единъ до другъ. Рѫцетѣ назадъ, силно изопнати. Дѣсниятъ кракъ напредъ, силно изопнатъ. Бавно клякане, при положение на рѫцетѣ напредъ — хоризонтално, настрана, назадъ. Това движение на рѫцетѣ се повтаря нѣколко пѫти ритмично. Изправени: лѣвиятъ кракъ напредъ, добре изопнатъ. Клякане. Рѫцетѣ напредъ — хоризонтално, настрана, назадъ. Изправени: рѫцетѣ настрана, предъ гърдитѣ. Пръститѣ на рѫцетѣ единъ срещу другъ, дланитѣ надолу. Широки полукрѫгове съ рѫцетѣ напредъ, настрана и сваляне рѫцетѣ надолу.

 

    „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди“.

 

 

10. Лекция отъ Учителя, държана

на 17 януарий, 1926 г. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...