Jump to content
Ани

1926_01_03 Десеть думи / Десетьтѣ думи (Графология)

Recommended Posts

От томчето "Лекции на младежкия окултенъ класъ"
4 - 18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 5-та година, т.II, (1925 - 26 г.)
Първо издание - София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ДЕСЕТЬ ДУМИ.

 

    „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

 

Размишление.

 

    Чете се резюме на темата: „Еволюция на елементитѣ“.

 

    Чете се темата: „Най-умниятъ бръмбаръ“

 

    Сега, да излѣзатъ десеть души и да напишатъ по една дума, но естествено, както обикновено пишатъ.

 

    Написаха се следнитѣ думи: Начало, истина, виделина, правда, проникване, вдъхновение, майка, красота, духъ, безконечность.

 

    Като разглеждате написанитѣ думи, виждате, че всички сѫ написани съвършено различно, поради това, че сѫ писани отъ различни хора. Въ думата „начало“, буквата „Н“ е отдѣлена отъ останалитѣ петь букви. Случайно ли е това, или не? Въ думата „истина“, писана отъ другъ, всички букви сѫ свързани. Въ думата „виделина“, тритѣ букви сѫ отдѣлно написани, а останалитѣ сѫ свързани. Въ думата „проникване“, представката „про“ е отдѣлена отъ останалата часть на думата. Защо първиятъ, който излѣзе да напише една дума, написа, именно, думата „начало“? Размишлявайте естествено, обективно по въпроса. Ако отидете при земедѣлецъ, който изкарва жито, той ще ви даде жито; ако отидете при такъвъ, който изкарва царевица, той ще ви даде царевица. Изобщо, всѣки човѣкъ може да ви даде това, което той самъ е произвелъ, което е негово произведение. Следователно, когато човѣкъ пише или говори, написаното или изказаното е негово произведение. Тогава, можете ли да кажете, каква е била побудителната причина, че първиятъ, който излѣзе предъ дъската, написа думата „начало“?

 

    Вториятъ, който излѣзе предъ дъската, написа думата „истина“. Какво знаете за истината? — Истината прави човѣка свободенъ. Тя му развързва рѫцетѣ, дава му условия, просторъ, работници, които да градятъ, да поставятъ начало на замислената отъ него работа. Свободата дава възможность на човѣка да пристѫпи къмъ известно начало, което той си е поставилъ. Обаче, за да пристѫпи къмъ съграждане на нѣщо високо въ себе си, човѣкъ се нуждае отъ виделина — третата дума. Дето има работници, тамъ трѣбва да се приложи правдата, на време да имъ се плаща. Каква връзка има между думата проникване и градежъ? Между градежъ и сѣене има известна връзка. Следователно, когато сѣе, човѣкъ очаква семето да проникне, да покълне. И когато говори нѣщо, той пакъ очаква да види изграденото, да се издигне надъ земята. Какъвъ градежъ е този, въ който нѣма никакво издигане на това, което се гради? Когато работницитѣ градятъ, тѣ трѣбва да вършатъ всичко съ вдъхновение. Вдъхновението изисква безкористие, както майката отглежда детето си. Който работи безкористно, съ вдъхновение, само той има условия да се радва на плодоветѣ на своя трудъ. Който работи съ вдъхновение, безкористно, той има духъ и сила да победи всички мѫчнотии, да се справи съ трудноститѣ на живота. Така завършена работата, тя е дѣло на вѣчностьта.

 

    Сега, както видѣхте, десеттѣ, видимо случайно написани думи, дадоха възможность за развиване на една лекция. Тѣ представятъ десеть необходими елемента за развиване на една лекция. Значи, всѣка работа трѣбва да има начало. Началото представя човѣшката глава. Дето има глава, тамъ има и начало на нѣщата. Истината пъкъ се изразява въ човѣшкото лице, главно въ очитѣ. Въ обикновения животъ истината се изразява въ свободата, която можемъ да дадемъ, както на себе си, така и на другитѣ. По-нататъкъ вие сами помислете, на кое мѣсто въ човѣшкото тѣло можете да поставите виделината, правдата и т. н. Сѫщо така, помислете, защо всички хора не пишатъ еднакво. Защо, запримѣръ, нѣкои хора пишатъ буквата „д“ нагоре, а други надолу? Нали правилата, по които учителитѣ учатъ децата да пишатъ, сѫ еднакви? Въ първо отдѣление всички деца пишатъ буквитѣ по единъ и сѫщъ начинъ, но впоследствие всѣко дете започва да измѣня начина на писане на буквитѣ, и въ течение на две-три години всѣко дете има свой, строго опредѣленъ почеркъ. — Защо? — Защото въ почерка се влага нѣщо индивидуално.

 

    Изобщо, почеркътъ на човѣка изразява неговия характеръ. Всички промѣни, които човѣкъ претърпява, се отразяватъ и върху неговия почеркъ. Който знае да чете по почерка, той може въ най-голѣми подробности да опише характера и индивидуалностьта на човѣка. Буквитѣ, съ които съвременнитѣ хора си служатъ, сѫ взети отъ египетскитѣ знаци, отъ иероглифитѣ. Буквата „Н“ въ думата „начало“ представя течение, движение между две успоредни линии. Напрѣчната линия е течението. Успореднитѣ линии пъкъ представятъ отношение между две разумни сѫщества. Всѣко отношение между две разумни сѫщества създава условия за мисъль. Колкото по-правилни сѫ отношенията между тия две сѫщества, толкова по-правилна е мисъльта имъ. Буквата „Н“ представя още рѣка, презъ която е прехвърленъ мостъ. Само между два брѣга може да има течение. Буквата „А“ представя семе, което има условия да прорасте, да покълне. Като се постави въ земята, семето се пуква и пуща коренчета надолу и стъбълце нагоре.

 

    Казвамъ: Начало може да има само тамъ, дето има условия за проява на това начало. Началото представя съвокупность отъ закони, съ които органическиятъ животъ започва. Това означава буквата „Ч“. Значи, органическиятъ животъ се изразява чрезъ растене. Буквата  „Л“ представя остъръ ѫгълъ, приблизително равенъ на 30°. Сѫщевременно буквата „Л“ представя законъ на противоречие. Думата  „любовь“ започва, именно, съ буквата „Л“. Значи, любовьта е законъ, който противодействува на низшитѣ прояви на човѣшкото естество. Да любишъ, това значи да въздействувашъ на своитѣ лоши пориви. Докато не ограничи своитѣ низши прояви, човѣкъ не може да люби. Съ други думи казано, любовьта изисква жертва. Който люби, той непременно трѣбва да пожертвува нѣщо отъ себе си. Който разумно жертвува, той е истински човѣкъ — човѣкъ на любовьта. Числото петь представя човѣкътъ на добродетелитѣ, а сѫщевременно изразява петтѣ фази на развитие, презъ които човѣкъ е миналъ въ органическия свѣтъ: презъ растенията, презъ рибитѣ, презъ птицитѣ, презъ млѣкопитаещитѣ и сега е въ петата фаза — въ фазата на човѣка.

 

    И тъй, като изучавате почерка на човѣка, ще дойдете до положение да разбирате човѣшкия характеръ. Крѫглитѣ букви говорятъ за човѣкъ съ добро разположение на духа. Остри, ѫглести букви говорятъ за нервенъ човѣкъ, съ сприхавъ характеръ. Когато буквитѣ излизатъ извънъ реда на обикновеното писане, това показва голѣма самоувѣреность, голѣма самонадеяность. Когато въ почерка на човѣка буквитѣ не съ установени, а сѫ разнообразни и се приспособяватъ споредъ условията, това говори за голѣма практичность. Такъвъ човѣкъ предпочита единъ заекъ въ кошарата, отколкото два въ гората. Когато буквитѣ сѫ тънки, деликатни, това говори за човѣкъ съ мекота, която е наследилъ отъ майка си. Този човѣкъ върви по женска линия. Широки, обемисти букви говорятъ за човѣкъ съ силно въображение и чувство къмъ красота. Той има желание да обръща внимание на хората. Когато буквитѣ сѫ свободно написани, безъ никакви правила, това говори за човѣкъ съ голѣмъ жесть въ живота. Той е щедъръ, свободенъ човѣкъ. Дребенъ, ситенъ почеркъ показва пестеливость. Който има такъвъ почеркъ, той казва, че човѣкъ не трѣбва да се простира на широко. Когато нѣкой започва въ писането си добре, коректно, но къмъ края изпуща по една буква, или недовършва думитѣ, това показва, че работитѣ му започватъ добре, но не се довършватъ. Той всѣкога остава нѣщо незавършено. Когато буквитѣ сѫ едри, равномѣрни, добре заловени една за друга, това говори за разуменъ човѣкъ, който не е разточителенъ, който знае, какъ да се справя съ енергиитѣ на своя организъмъ.

 

    Сега, като знаете, че почеркътъ е въ връзка съ човѣшкия характеръ, вие можете да се упражнявате въ това направление, да се самовъзпитавате. Чрезъ постоянни упражнения въ писане, вие можете да се освободите отъ нѣкои свои недѫзи и да развиете въ себе си известни добродетели. Който е нетърпеливъ той трѣбва всѣки день да пише поне по половинъ часъ. Ще вземе писалката и ще пише красиво, спокойно, безъ бързане. По този начинъ той ще развие своето търпение и чувство къмъ красивото. Като изучавате почерка на хора отъ различни нации, ще видите, че тѣ коренно се различаватъ въ характера си. Въ българитѣ е забележително това, че тѣ нѣматъ нищо общо въ почерка си: нито формата на буквитѣ, нито посоката на писането. Всѣки българинъ пише съвършено своеобразно и се различава по почерка си отъ другитѣ българи. Когато буквитѣ „а“, „о“ сѫ отворени отгоре, това показва голѣма откровеность. Добре е човѣкъ да бѫде откровенъ, но да знае, кое кѫде да говори и доколко да се отваря. Нѣкои хора сѫ откровени повече, отколкото трѣбва. Други пъкъ сѫ затворени повече, отколкото трѣбва. Това сѫ крайности въ характера, които трѣбва да се възпитаватъ. Изобщо, забелязано е, че характерътъ на човѣка се отразява не само върху неговия почеркъ, но и върху отдѣлнитѣ удове на неговия организъмъ — върху пръститѣ на рѫцетѣ, върху чъртитѣ на лицето и т. н.

 

    Нека всѣки отъ васъ се опита да напише едно изречение, въ което да влизатъ десеттѣ думи. Думитѣ трѣбва да бѫдатъ въ този редъ, въ който сѫ написани.

 

    „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, "Врѣме и сила". Младежки окултенъ класъ.

Пета година (1925–1926). София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2002.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

ДЕСЕТЬТѣ ДУМИ (Графология)

 

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!"

 

Размишление

 

Прочете се резюмето от темата „Еволюция на елементитѣ". Прочете се темата „Най-умниятъ бръмбаръ".

 

Нѣкои отъ васъ, които обичатъ да пишатъ, да излѣзатъ да напишатъ десеть думи. Всѣки по една, но тъй, естествено, както си пише. (Излѣзоха десеть души и написаха подредъ думитѣ.)

 

1. Начало 2. Истина 3. Видѣлина 4. Правда 5. Проникване 6. Вдъхновение 7. Майка 8. Красота 9. Духъ 10. Безконечность

 

MOK-05J-08-1.gif

 

По какво се отличаватъ тѣзи думи? Защо не сѫ написани еднакво? Сега какъ ще обясните? Вземѣте първата дума: „Н" е отдѣлно, а другитѣ четири букви сѫ съединени. Случайно ли е, или не? Слѣдващиятъ има всички букви свързани, когато третиятъ има три букви раздѣлени, а другите сѫ свързани. Послѣ какъ е въ числото 5? „Про" е раздѣлено отъ „никновение". Сега отгадайте защо първиятъ постави „начало"? Каква е подбудителната причина. Ще разсѫждавате много, естествено, обективно. Ако отидете при нѣкой човѣкъ земедѣлецъ, който произвежда само жито, че му искате нѣщо, нали ще ви даде жито. Ако отидете при нѣкой, който изкарва само царевица, нали ще ви даде царевица? Тъй че всѣки споредъ занятието си ще ви даде. Питамъ сега, вие като производители – това сѫ произведения на вашия животъ – може ли да отгадаете каква е мисъльта, която произведе началото?

 

Вториятъ пише: „Истина." За да има начало, нали нѣкой работи, трѣбва да има условия, пѫть, просторъ. За да има начало, трѣбва да има свободни рѫцѣ, трѣбва да има работници, които да градятъ. Значи истината въ дадения случай това сѫ условията, работницитѣ, които могатъ да съградятъ или да изпѫлнятъ това начало. Но за да се гради висшето, какво трѣбва? Трѣбва да има видѣлина, послѣ – правда. На тѣзи работници трѣбва да се плаща наврѣме. Думата „проникване" каква връзка има? Да кажемъ, сѣете нѣщо, трѣбва да проникне. Но ако им се даде на тѣзи работници да сѣятъ и не проникне, каква работа би била тя? Значи, като садите, всичко редовно трѣбва да проникне. Послѣ "вдъхновение". Онѣзи, които работятъ, съ вдъхновение трѣбва да работятъ. Да работятъ за кого? Както майката работи безъ користолюбие, да влагатъ въ сѫрцето си и послѣ да виждатъ красивата страна на своята работа, послѣ да има сила и духъ въ него, да може да побѣди, и безконечность – като че работи тази работа за безконечность.

 

Десеть души дадоха основнитѣ точки на една лекция. То сѫ елементитѣ на една цѣла лекция. Може да се развие една цѣла тема. „Начало", много хубаво. Всѣка работа трѣбва да има начало. Началото е човѣшката глава. Щомъ като има глава, началото започва. Кѫдѣ е истината? Истината въ човѣшкото лице се изразява въ очитѣ. Истината въ обикновения животъ се изразява въ свободата, която можемъ да дадемъ на другитѣ. Въ човѣшкото тѣло Кѫдѣ бихме ги турили – началото, истината, видѣлината и т.н.?

 

Защо онѣзи думи не сѫ написани еднакво? Защо се различаватъ? Нали вие сте учили правилото какъ да пишете? Краснописъ всички сте учили. Споредъ васъ коя дума по законитѣ на краснописа е най-добре написана?

 

MOK-05J-08-6.gif

 

Да допуснемъ, нѣкой пише MOK-05J-08-2.gif тъй, пъкъ други MOK-05J-08-3.gif, други пише MOK-05J-08-4.gif или MOK-05J-08-4.gif. Защо нѣкой пише „д"-то нагорѣ, другъ надолу? Напримѣръ „Н"-то е отдѣлено, споредъ правилата написано ли е както трѣбва? Споредъ законитѣ на краснописа какъ го пишете? Забѣлѣжѣте, че тѣзи букви сѫ взети отъ стари йероглифически, тѣ сѫ символистични. MOK-05J-08-7.gif Тази черта – това е течение – само между двѣ разумни сѫщества може да се прояви мисъль. Или само между два брѣга може да потече рѣка. Туй показва възможноститѣ да се появи едно течение.

 

Въ дадения случай „а"-то – това е растение, нали това е сѣменце? Туй сѣменце пуска най-първо коренче надолу, послѣ израства нагорѣ. За да има каквото и да е начало, трѣбва да има условия, при които туй начало може да се прояви. Въ дадения случай началото MOK-05J-08-11.gif това сѫ закони. То е пакъ единъ символъ, йероглифически, който показва съ какво почва органическиятъ MOK-05J-08-8.gif животъ. Съ растенето, нали? Тогава каква роля играе „л"-то и „о"-то?

 

MOK-05J-08-9.gif Този ѫгълъ колко градуса е! От 30 градуса. Въ астрологията какъвъ аспектъ прѣдставлява? Хармониченъ. А същеврѣменно сега може да ви се вижда малко прѣсилено, туй е законъ на противодѣйствие, тѣзи двѣ линии. Значи любовьта произвежда законъ, който противодѣйства на всички нисши прояви на човѣшкото естество. Да любишъ, значи да въздѣйствашъ на себе си или да въздѣйстваш на всички свои лоши пориви. Тъй е, когато пентаграмата е обърната съ върха надолу – противодѣйствие на небето. Обърната нагорѣ – въ съгласие съ небето. И въ дадения случай „л" -любовьта започва на български, не можемъ да любимъ, докато не противодѣйстваме. Или съ други думи  казано на съврѣмененъ езикъ, въ любовьта се изисква жертва, ще противодѣйствате, от васъ трѣбва да излѣзе нѣщо.

 

Появява се другъ единъ въпросъ? Петь – „л"-то, противодѣйствието се явява пето поредъ отъ началото. Едно съвпадение. Началото показва въ своята пета степень, че се появява човѣшката интелигентность. Тогава ние имаме прѣзъ колко основни стадии е миналъ човѣкъ: 1. прѣзъ растенията, 2. прѣзъ рибитѣ, 3. прѣзъ птицитѣ, 4. прѣзъ млѣкопитаещитѣ, 5. човѣкъ.

 

Ще се спремъ върху проявата на човшкия характеръ. Първото, ще заблжите – буквит сѫ хубаво написани. „Н" – тъй както е написана първата дума, показва едно разположение, душевно спокойствие и съ добро разположение на душата. Тъй както сѫ поставени буквитѣ, показватъ едно душевно разположение. Вториятъ, който писа, показва, че въ него има промѣни. Той не е отъ спокойнитѣ натури, но малко нервозенъ, сприхавъ. Не е до неговото съзнание, а органическа проява. Сега „видѣлината" показва самонадѣяность, самоувереность. Тъй както е написана, показва въ характера самоувереность. А „правдата" – практиченъ е този, който го е написалъ, той прѣдпочита един заекъ въ кошарата, отколкото два въ гората. Петиятъ – „проникване". Какво впечатлѣние ни прави по вѫншната форма? (Деликатность.) Самата дума, както е написана, показва едно прѣодолѣващо влияние на мекота и черти, които той е наслѣдилъ по женска линия. Този, който написа „вдъхновение", въ него има повече въображение и красота. „Майка", който написа, въ него жестъ има, щедъръ е, като има. „Красота" – познатъ  е съсъ свѣта, казва, много нашироко нѣма да се простирашъ, пестеливъ е много. „Духъ", който написа, той пише много хубаво, само всѣкога оставя работата си въ нѣкои отношения недовършена. Този, който пише „безконечность", той не е разточителен.

 

Често вие може да си въздѣйствате чрѣзъ писание. Нѣкои недѫзи, които има у васъ, може да ги поправите чрѣзъ писането. Писането е единъ начинъ за самовъзпитание. Като методъ хубаво е по нѣкой пѫть човѣкъ да сѣди и пише, да се учи на търпѣние. Онѣзи, които нѣматъ търпѣние и бѫрзатъ, може да развиватъ търпѣние и чувство на красота. Има извѣстни черти, които съотвѣтстватъ. (На българския характер ли се дължи, че на всички българи писмото е много различно, а на другитѣ нации – почти еднакво?) И въ тѣхъ има много голѣмо разнообразие.

 

MOK-05J-08-10.gif

 

Онѣзи, които изучаватъ графологията, обрѫщатъ внимание, въ тѣхъ нѣкои турятъ на „т чертата (t) по-горѣ или по-долу. Въ български е важно кога пишатъ „о". Когато „о"-то отгорѣ е отворено, тѣзи хора сѫ искрени. На тѣхъ и построението на пръститѣ съотвѣтства. Въ едно отношение има една добра страна, но въ друго отношение по нѣкой пѫть показва нѣщо, което трѣбва да задържа въ себе си. Нѣкой задържа повече, отколкото трѣбва, други казва повече, отколкото трѣбва – двѣ противоположности.

 

Законитѣ, които така се отразяватъ върху почерка, отразяватъ се и върху човѣшкитѣ черти. Въ изкуството се отразяватъ, въ говора, навсѣкѫдѣ. (Какво значение има дали сѫ отдѣлени първитѣ букви?) Можемъ да кажемъ, първата буква, както е отдѣлена, иска да каже – всѣко нѣщо, което започва, да има единъ планъ, да бѫде сигуренъ, да има една опрѣдѣлена идея. Затуй отдѣля „Н"-то (Начало.) Работа, съ която започва. Ако вие бихте писали съ печатарски букви писмо, тогава характерътъ ви би ли се позналъ? По какво бихте познали у нѣкой дали има изкуство музикалность? „Начало", „вдъхновение", „видѣлина" донѣкѫдѣ си приличатъ, има нѣкои общи черти. Това значи има изкуство, приличатъ си -стремежъ къмъ изкуството, каквото и да е. „Начало" има един малъкъ стремежъ към изкуството, проявява се.

 

„Истината", който писа. Сега напримѣръ въ нея „и", послѣ „с" го прави по-малко, понеже това показва промѣнитѣ. Тя иска по възможность да ограничи извѣстни промѣни, които ставатъ, та на „т", той е законъ на промѣнитѣ въ материалния свѣть, туря по-голѣмъ устой. Единъ вѫтрѣшенъ стремежъ бѫрзитѣ промѣни, които ставатъ въ нея, да може да ги овладѣе. Тя може да го прави по-голѣмо. Напишѣте още сега всѣки по едно прѣдложение, че да влизатъ въ него всичкитѣ думи по редъ, както сѫ написани, да има смисълъ. Глаголи може да си турите, каквито искате. (Десеть души прочетоха своите прѣдложения, повечето бѣха доста сполучливи. „Въ началото на всѣка работа трѣбва да има истина, видѣлина и правда, за да проникне вдъхновението, както въ майката красотата, която носи духа на безконечностьта.")

 

„Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!"

 

Осма лекция на Младежкия окултенъ класъ 3 януари 1926 г., недѣля, 19.30 часа София – Изгрѣвъ

 

От книгата,"Врѣме и сила". Младежки окултенъ класъ.

Пета година (1925–1926). София,

 

Издателска къща „Жануа-98“, 2002.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×