Jump to content

1925_12_27 Пълнене и празнене


Ани

Recommended Posts

От томчето "Лекции на младежкия окултенъ класъ"
4 - 18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 5-та година, т.II, (1925 - 26 г.)
Първо издание - София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ПЪЛНЕНЕ И ПРАЗНЕНЕ.

Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

Размишление.

Чете се резюме отъ работитѣ върху: Най-любимата ми тема“.

Чете се темата: Еволюция на елементитѣ“.

За следния пѫть пишете върху темата: Най-полезното растение“.

Геометрията се занимава съ изучаване на различнитѣ фигури и тѣла. Какво представя крѫгътъ, споредъ съвременната геометрия? — Пространство, заградено съ крива линия, на която всички точки сѫ еднакво отдалечени отъ една вѫтрешна, наречена центъръ. Споредъ насъ крѫгътъ представя хармонични възможности на разумния животъ. Възможноститѣ, които се криятъ въ крѫга, сѫ възможности на цѣлия козмосъ. Тия възможности сѫ въ зависимости отъ всички планети. Човѣкъ представя единъ малъкъ свѣтъ, микрокозмосъ. Да познавашъ човѣка, това значи да познавашъ цѣлата вселена, голѣмия свѣтъ — макрокозмосътъ.

Когато наблюдавате промѣнитѣ на луната, вие се спирате върху фазитѣ на нейното пълнене и празнене и вадите редъ научни заключения. Запримѣръ, когато се празни, луната указва единъ родъ влияния върху явленията въ природата; когато се пълни, тя указва съвършено противоположни влияния върху явленията въ природата. Когато садите бобъ, царевица, пшеница, любеници, или друго нѣщо, добре е, това да става въ периода на пълнене на луната. Пълненето на луната внася потикъ, импулсъ за растене на растенията. Но въ това време тѣ не могатъ да растатъ. Тѣ иматъ само вѫтрешенъ потикъ за растене, обаче, самото растене спира. Щомъ луната започне да се празни, и растенето на растенията започва. Значи, свѣтлината на луната, при пълненето ѝ, се отразява отрицателно върху растенето, т. е. спира растежа на растенията.

Сѫщиятъ законъ се отнася и до растенето на човѣка. Когато болниятъ иска да се излѣкува отъ болестьта си, лѣкаритѣ му препорѫчватъ да гледа луната, когато се празни, и да се свързва съ нея. Пълни ли се луната, той трѣбва да затваря кепенцитѣ на прозорцитѣ си, да не прониква свѣтлината ѝ въ неговата стая. Става ли въпросъ за слънчевата свѣтлина, тамъ и болниятъ, и здравиятъ трѣбва да се излагатъ на нейното благотворно влияние. Когато изучавате характера и способноститѣ на човѣка, виждате, че върху тѣхъ сѫ указвали влияние условията, при които даденъ човѣкъ се е родилъ, влиянието на различнитѣ планети върху него — луната, въ различнитѣ си фази, слънцето и т. н. Идеитѣ на човѣка растатъ и се развиватъ въ периода на празнене на луната, а добродетелитѣ — въ периода на нейното пълнене. Пълненето на луната се отразява благотворно върху ония хора, които искатъ да се развиватъ духовно. И венера има сѫщитѣ фази на пълнене и празнене, както луната. Изобщо, въ пѫтя на своето движение, всѣка планета има свои специфични фази, презъ които минава. Различнитѣ фази се отразяватъ различно върху различнитѣ хора. Венера, запримѣръ, действува върху чувствата на човѣка. Растенето и развитието на човѣшкитѣ чувства става въ периода на празненето на венера.

И тъй, ще знаете, че влиянието на планетитѣ върху човѣка е неизбѣжно. — Защо? — Защото тѣ влияятъ и върху земята. Щомъ влияятъ на земята, върху която живѣемъ, неизбѣжно ще влияятъ и върху насъ. Планетитѣ сѫ живи, разумни сѫщества. Следователно, влиянията имъ върху хората представятъ разумни отношения. Днесъ планетитѣ се разглеждатъ като символи, но въ бѫдеще, когато човѣкъ достигне високо развитие, той ще проникне въ тѣхната сѫщина, ще разбере, какви тайни се криятъ въ тѣхъ. Забелязано е, че луната, въ своитѣ фази на пълнене и празнене, се отразява особено чувствително върху нѣкои натури: когато луната се пълни, тѣ сѫ неспокойни, не могатъ да спятъ. Щомъ луната започне да се празни, тѣ се успокояватъ. Безпокойствието, което нѣкои хора изпитватъ при пълнене на луната, се дължи на излишна енергия въ тѣхъ, която се отразява върху мозъка, върху дробоветѣ или върху стомаха имъ. Какъ могатъ да се справятъ съ тази енергия? Тѣ трѣбва съзнателно да работятъ върху себе си, да намѣрятъ начинъ, чрезъ който да се справятъ съ излишната енергия.

Сега азъ говоря по въпроса за влиянието на планетитѣ, за да си обясните всички ваши прояви, и по този начинъ да поставите живота си на солидна основа, да знаете, кога какъ да постѫпвате. За тази цель вие трѣбва да се заемете съ възпитание на волята си. Който има възпитана воля, той знае кои отъ желанията си трѣбва да ограничи и на кои отъ тѣхъ да даде пѫть, да се реализиратъ. Сѫщото се отнася и до мислитѣ на човѣка. Който има възпитана воля, той знае на кои мисли да даде пѫть и кои да ограничи. Че нѣкоя лоша мисъль минала презъ ума ви, това ни най-малко не ви дава право да я допуснете въ себе си, да ѝ дадете възможность да се реализира. Човѣкъ трѣбва да пресѣва мислитѣ си, да дава ходъ само на ония отъ тѣхъ, които носятъ благо, както за него самия, така и за неговитѣ ближни. Българитѣ иматъ една поговорка, която може да се приложи за дадения случай. Тѣ казватъ: Не всичко, което хвърчи, може да се яде“. Значи, всѣка мисъль, която минава презъ човѣшкия умъ, не може да се реализира. И всѣко желание, което минава презъ човѣшкото сърдце, не може да се реализира. Ако всички мисли и желания на човѣка се реализиратъ, това значи да се предизвикатъ голѣми нещастия въ живота му. Понѣкога нереализиранитѣ идеи причиняватъ по-голѣма радость на човѣка, отколкото реализиранитѣ.

За изяснение на тази мисъль ще приведа следния примѣръ. Вие сте пѫтникъ, предстои ви, обаче, да минете отъ единия брѣгъ на една рѣка на другия, и оттамъ нататъкъ да продължите пѫтя си. Рѣката е дълбока, не може да я преминете, освенъ ако знаете да плавате. Вие не знаете да плавате, но отдалечъ още виждате, че има мостъ, презъ който можете да минете. Тъкмо се радвате, че сте видѣли моста, когато единъ човѣкъ ви пресрѣща и ви предупреждава по никой начинъ да не минавате презъ моста, защото гредитѣ му сѫ съвършено изгнили. Въ първия моментъ вие се сепвате, оставате недоволни, че желанието ви да минете презъ рѣката и да продължите пѫтя си, остава нереализирано. Обаче, като помислите малко, недоволството ви се превръща въ радость, че животътъ ви е спасенъ. Вие казвате: Благодаря на Бога, че съ нереализиране на своето желание можахъ да спася живота си.

Представете си, че ви предстои да минете отъ единия брѣгъ на рѣката на другия, но безъ мостъ. Знаете, че тази рѣка нѣма мостъ и разчитате на изкуството си да плавате. Тъкмо се готвите да преплавате рѣката, когато единъ човѣкъ ви настига и казва, че малко по-надолу отъ мѣстото, дето се намирате, е построенъ новъ, здравъ мостъ. Вие веднага се отправяте къмъ моста, доволни, радостни, че идеята ви, да преминете рѣката, се реализира по-лесно, отколкото сте очаквали.

Това сѫ примѣри, които често се срѣщатъ въ живота. Случва се понѣкога, че гредитѣ на моста, презъ който трѣбва да минете, сѫ изгнили. Какво трѣбва да правите тогава? За предпочитане е десеть години да чакате, докато се постави новъ, здравъ мостъ, отколкото да минете презъ изгнилия мостъ и да намѣрите смъртьта си. И най-малкиятъ, най-неинтенсивниятъ животъ е за предпочитане предъ смъртьта. Представете си, че единъ вашъ познатъ дойде при васъ и ви предложи да влѣзете съ него въ едно търговско предприятие, като ви казва, че въ една година само ще спечелите голѣми суми. Вие се полакомите и, колкото спечелени пари имате, влагате въ предприятието. И той влага своитѣ пари. Започвате предприятието съ двеста хиляди лева. Цѣла година работите усърдно, но въ края на годината, вмѣсто да спечелите нѣщо, вие изгубвате всичко, което сте вложили. Предприятието ви пропада напълно и ви предстои отново да работите, да върнете вложенитѣ двеста хиляди лева. Колко години трѣбва да работите, за да върнете тия пари?

Съвременнитѣ хора се намиратъ предъ такива свои желания, за реализирането на които внасятъ по двеста хиляди лева основенъ капиталъ, но въ края на краищата всичко изгубватъ. И следъ това, години наредъ трѣбва да работятъ усилено, да изживѣятъ редъ терзания, за да възстановятъ загубата, която сѫ претърпѣли. Струва ли за едно преходно желание да излага човѣкъ живота си на карта? За да се изплати дългъ отъ двеста хиляди лева сѫ нужни най-малко седемь години, ако се плаща месечно по три хиляди лева. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да живѣе. — Какъвъ животъ е този, който е пъленъ съ терзания? Да живѣе човѣкъ седемь години въ радость и да спечели двеста хиляди лева, това има смисълъ. Но да живѣе седемь години въ терзания, за да изплати двеста хиляди лева дългъ, такъвъ животъ нѣма смисълъ. Въ такъвъ животъ нѣма никакво растене. Животътъ има смисълъ, когато човѣкъ расте, развива се и принася плодъ. Този животъ наричаме ние разуменъ, правиленъ. Това значи да върви човѣкъ въ правия пѫть.

Какво представя правиятъ пѫть? — Правиятъ пѫть подразбира съприкосновение съ реалностьта на живота. Оттамъ, и всѣка права мисъль, всѣко възходещо желание сѫщо така подразбира съприкосновение съ реалностьта. Само такива мисли и желания могатъ да се реализиратъ. Само такива мисли и желания сѫ въ състояние да усилятъ вѣрата на човѣка. Следователно, не се стремете къмъ реализиране на такива мисли и желания, които не могатъ да усилятъ вѣрата ви. Щомъ се колебаете или съмнявате въ една работа, не пристѫпвайте къмъ реализирането ѝ. У всѣки човѣкъ има едно вѫтрешно чувство, вѫтрешенъ усѣтъ, който му подсказва, дали ще има успѣхъ въ това, което предприема, или нѣма да има. Който слуша това свое чувство и му се подчинява, той никога нѣма да сгрѣши. Каквито противоречия да срѣщате отвънъ, щомъ това чувство ви подсказва да започнете една работа, започнете я безъ страхъ и колебание. Въ правотата на това чувство нѣма никакво изключение. Ако то не подсказва на човѣка да започне ли дадена работа, или не, въ помощь ще му дойде умътъ. Умътъ ще започне да съветва човѣка: Започни тази книга. Като я напишешъ, критиката ще се произнесе добре за нея, ще се търси много, и ти ще се прославишъ. Напишешъ книгата, напечаташъ я, но въ края на краищата, не само че не се прославяшъ, не само че не търсятъ книгата ти, но тя минава съвсемъ незабелязано, а ти пропадашъ материално и морално. И следъ това втори пѫть не помисляшъ да пишешъ нѣщо.

Съвременниятъ свѣтъ е пъленъ съ критици, но най-голѣмъ критикъ отъ всички е Луциферъ. Той е сведущъ въ всички области на живота: и въ наука, и въ религия, и въ изкуства. Той познава психиката и на младия, и на стария въ подробности. Той знае, кого кѫде да пипне. Докато застави човѣка да влѣзе въ нѣкакво предприятие, или да започне нѣкаква работа, той употрѣбява всичкото си красноречие. Хване ли се на мрежата му, тогава пъкъ ще употрѣби всичкото си изкуство да му противодействува, докато се провали. Дето Луциферъ влѣзе, тамъ прахъ и пепель се дига. Влѣзе ли между двама души, които се обичатъ, въ скоро време тѣ започватъ да се каратъ — отношенията имъ се развалятъ. Единиятъ казва, че е на особено мнение по въпроситѣ, и другиятъ казва, че е на особено мнение. Никакво особено мнение нѣматъ тѣзи хора, но Луциферъ е влѣзълъ между тѣхъ и ги е раздѣлилъ. Единиятъ казва, че бобътъ трѣбва да се сѣе презъ мартъ, за да стане по-добъръ. Другиятъ казва, че за да стане по-добъръ, бобътъ трѣбва да се сѣе презъ априлъ. И така, спорътъ започва. — Защо спорятъ? Ако е въпросъ за две мнения, нека направятъ опитъ. Нека единиятъ посади боба презъ мартъ, другиятъ — презъ априлъ и ще видятъ, кой отъ двамата е правъ. Опитътъ разрешава въпроситѣ, а не спорътъ. Споредъ земедѣлцитѣ, житото се сѣе два пѫти презъ годината: отъ Димитровъ день до декември месецъ — зимница, а презъ пролѣтьта — лѣтница. Споредъ законитѣ на природата всѣкога може да се сѣе. Ако времето не позволява да се сѣе на физическия свѣтъ, позволява да се сѣе въ духовния, или въ умствения свѣтъ.

Отъ астрологическо гледище, презъ кои знакове слизатъ хората на земята? — Презъ всички знакове. Обаче, успѣхътъ въ живота имъ не е еднакъвъ. Нѣкои хора идатъ на земята при благоприятни съчетания на планетитѣ, вследствие на което работитѣ имъ вървятъ добре. Нѣкои хора идатъ при неблагоприятни съчетания на планетитѣ, вследствие на което работитѣ имъ не вървятъ добре. Значи, както не може да се сѣе бобъ, или други храни, по всѣко време, така и за идването на човѣка на земята се изисква благоприятно време. Не дойде ли човѣкъ при благоприятни условия, все ще има нѣщо въ живота му да куца. Запримѣръ, ако човѣкъ има силно развито въображение, като слуша нѣкой музикантъ да свири, или като чете произведенията на нѣкой писатель, той започва да имъ приписва качества по-високи, отколкото тѣ въ действителность иматъ. Той ги счита гениални, но не минава година — две, и се разочарова отъ тѣхъ. На какво се дължатъ разочарованията? — Разочарованията се дължатъ на факта, че въображението на даденъ човѣкъ е минало презъ периода на празнене на луната.

Защо хората се хвалятъ? — Въ повечето случаи хваленето има за основа нѣщо користно. Въ баснята Пѣтелъ и лисица“ се разправя, какъ лисицата се спрѣла подъ едно дърво, на което пѣтелътъ стоялъ, и започнала да го хвали за голѣмото му изкуство. — Защо го хвалила? — Защото пѣтелътъ държалъ въ устата си парче сирене. Поласканъ отъ хвалбитѣ на лисицата, пѣтелътъ започналъ да кукурига: отворилъ устата си, и сиренето паднало на земята. Лисицата взела сиренето, изяла го и следъ това се обърнала къмъ пѣтела съ думитѣ: Ти си голѣмъ простакъ, нищо не разбирашъ отъ живота, никаква философия нѣмашъ. На следната година лисицата пакъ видѣла пѣтела на дървото, съ сирене въ уста, и започнала да го хвали, съ цель и този пѫть да вземе сиренето му. Пѣтелътъ погледналъ къмъ нея, спокойно изялъ сиренето си и следъ това започналъ да кукурига. Лисицата му казала: Петльо, както виждамъ, много си поумнѣлъ. — Да, добре научихъ урока, който ми предаде. Като учителка, ти ми предаде добъръ урокъ, който азъ научихъ и веднага приложихъ.

Тъй щото, дойде ли нѣкой да ви хвали, че сте голѣмъ пѣвецъ, музикантъ, писатель или художникъ ако държите въ устата си парче сирене, първо изяжте сиренето, а после проявете дарбата си, за която ви хвалятъ. Иначе, изяде ли лисицата сиренето, ще ви нарече простакъ и ще си замине.

Всички поговорки, всички примѣри изъ живота, не сѫ нищо друго, освенъ изразъ на промѣни, които ставатъ въ човѣшката душа. Докато стигне своя високъ идеалъ, човѣшката душа минава презъ редъ съмнения, колебания, противоречия. Днесъ се стреми къмъ наука, на другия день се отказва отъ науката. — Не, колкото повече знания има човѣкъ, толкова по-добре: и той ще се ползува отъ знанията си, и ближнитѣ му ще се ползуватъ. Когато лисицата изяла сиренето на пѣтела и го нарекла простакъ, съ това тя искала да му каже, че трѣбва да има повече сирене, че и той да си хапне, и за нея да остане малко. Това е свободно тълкуване на баснята, съ цель да се примирятъ противоречията. Следователно, каквито и да бѫдатъ потицитѣ на хората за придобиване на блага, тѣ трѣбва да иматъ предъ видъ, че отъ благата имъ трѣбва да се ползуватъ и тѣхнитѣ ближни. Това е начинъ за примиряване съ противоречията въ живота.

Сега отъ всички се иска да изучавате фазитѣ на пълнене и празнене на луната, за да разберете, отде произтичатъ противоречията и да можете да се справяте съ тѣхъ. Каквито процеси ставатъ съ луната, такива ставатъ въ ума и въ сърдцето на човѣка. Умътъ и сърдцето се пълнятъ и празнатъ, както луната. Обаче, това не става едновременно. Когато умътъ се пълни, сърдцето се празни; когато сърдцето се пълни, умътъ се празни — става пълна компенсация. Празненето се компенсира съ пълнене, а пълненето — съ празнене. Когато умътъ почива и събира енергия, сърдцето се пълни и работи, изразходва енергия. И обратно: когато умътъ се пълни, сърдцето се празни, т. е. почива. Когато казваме, че умътъ на нѣкой човѣкъ се изпразва, това не значи, че той оглупява, но умътъ му се освобождава отъ единъ родъ енергия, за да събере нова, която да му даде новъ потикъ, нови сили. Забелязано е, че при явяването на нова култура, въ живота на хората настѫпва умственъ, или споредъ нѣкои — мораленъ упадъкъ, и хората започватъ да живѣятъ на широко, започватъ да търсятъ удоволствия. Това значи, че сърдцето на хората започва да се пълни за смѣтка на ума. Щомъ новата култура се възприеме отъ хората, умътъ имъ започва да се пълни, а сърдцето — да се празни. Тогава се явяватъ страдания, несгоди за хората, но тѣ се компенсиратъ съ придобиване на новитѣ идеи. Придобиването на една нова идея се придружава съ нѣкаква жертва. Човѣкъ трѣбва да пожертвува нѣщо отъ своитѣ чувства, за да придобие една нова идея.

Като знаете това, не се стремете да реализирате всички свои желания изведнъжъ. Въ даденъ моментъ, можете да реализирате само едно свое желание. Невъзможно е да реализирате всички свои желания въ единъ день. Всѣко желание и всѣка мисъль трѣбва да се реализиратъ точно на времето си. Като постѫпвате така, вие постепенно ще разрешавате въпроситѣ на живота, безъ никакви противоречия. Тогава ще се стремите и къмъ наука, и къмъ изкуства, и къмъ религия, безъ да се спъвате въ тия нѣща. Науката, религията, изкуствата не трѣбва да бѫдатъ за васъ спънка, но потикъ, импулсъ да вървите напредъ. Като работите по този начинъ, вие ще развивате творческия си умъ. Умътъ на човѣка твори, а сърдцето прави връзки. Сърдцето свързва хората, т. е. създава отношения между тѣхъ. Сърдцето има на разположение много юлари въ складоветѣ си. Като хване нѣкого, то веднага го свързва. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ все ще бѫде вързанъ нѣкѫде, но да се моли, нѣкой разуменъ да го свърже. Нѣма по-страшно нѣщо за човѣка отъ това, да го върже нѣкой глупакъ. Щомъ се обърнете за помощь къмъ сърдцето, трѣбва да бѫдете готови да ви върже. Сърдцето казва: Понеже познавамъ природата ти, зная, че обичашъ да риташъ, първо ще те вържа, ще те подкова и тогава ще ти помогна. Пѫтьтъ, по който вървишъ, е каменистъ, и като риташъ, ще се наранишъ, и никаква работа нѣма да свършишъ. Като те подкова, това ще бѫде добре и за мене, и за тебе. Не е страшно да бѫде човѣкъ вързанъ, но той самъ трѣбва да се вързва и развързва. Като се вързва, да не прави такива вѫзли, че да не може да се развързва. Когато слуша сърдцето си, човѣкъ се вързва. Когато слуша ума си, човѣкъ се развързва.

И тъй, докато слуша сърдцето си, човѣкъ се завързва. Докато слуша ума си, човѣкъ се развързва. Щомъ слуша и ума, и сърдцето си, човѣкъ ще знае, какъ да се вързва и развързва. Това значи: когато умътъ и сърдцето сѫ въ хармония, човѣкъ ще знае, какъ да се вързва и развързва. Следователно, за да знаете, какъ да се вързвате и развързвате, вие ще слушате едновременно и сърдцето, и ума си. Това е една отъ красивитѣ страни на живота. Има случаи, когато човѣкъ трѣбва да бѫде вързанъ. Вързването подразбира съприкосновение съ реалностьта. Свързване и залепване сѫ две различни нѣща. Тъй щото, човѣкъ трѣбва да се свърже, и по този начинъ да влѣзе въ съприкосновение съ реалностьта, безъ да се прилепи до нея. Всѣко прилепване е придружено съ обелване на кожата. Ако човѣкъ се прилепи, т. е. залепи къмъ нѣщо и пожелае после да се отлепи, той е осѫденъ на обелване на кожата.

Следователно, за да пазите равновесието си, вие трѣбва да слушате и ума, и сърдцето си, да знаете, какъ да се вързвате и развързвате. За изяснение на процеситѣ вързване и развързване“, ще си послужимъ съ два символа. Да бѫдешъ вързанъ, това значи да бѫдешъ посаденъ въ земята, т. е. да бѫдешъ растение. Растението може да расте и да се развива, само когато е посадено въ земята. На сѫщото основание казваме, че докато не се свърже съ земята, човѣкъ не може да расте. Щомъ се освободи отъ положението на растение и мине въ положението на животно, човѣкъ се развързва отъ земята. Значи, растенията сѫ свързани съ земята, т. е. живѣятъ по пѫтя на сърдцето си. Животнитѣ сѫ развързани отъ земята, т. е. живѣятъ по пѫтя на своя умъ. Азъ не взимамъ растенията и животнитѣ въ формата, въ която днесъ ги виждаме, но ги разглеждамъ като символи. Растение е всичко онова, което расте и се свързва съ околната срѣда; животно е всичко онова, което се движи и се освобождава отъ връзкитѣ на своето минало. За да реализира една своя идея, човѣкъ непременно трѣбва да се свърже. Какъ ще придобиете известно знание, ако не се свържете съ университета и прекарате тамъ четири години? Следъ това ще се развържете и ще излѣзете вънъ отъ университета.

Човѣкъ не може да не се свързва, но връзкитѣ му трѣбва да бѫдатъ разумни. Човѣкъ трѣбва да знае, защо се вързва и защо се развързва. Иначе, и завързването, и развързването ще бѫде глупаво. Такива връзки правятъ и децата, но нищо не се ползуватъ отъ тѣхъ. Нѣкое дете ще се покатери на едно дърво, ще намѣри яйца въ нѣкое гнездо, ще ги разчупи, т. е. ще ги развърже, безъ да придобие нѣщо. Каква полза е принесло детето на яйцата, като ги е освободило отъ черупката имъ? — Никаква. Какво ви ползува помощьта на нѣкой човѣкъ, който се опитва да ви освободи, както освобождава яйцето отъ черупката му? Истинско освобождаване е онова, което се извършва по органически начинъ, както ставатъ живитѣ процеси въ природата. Растенето е процесъ на свързване, а развиването — процесъ на освобождаване. Развиването на духа подразбира освобождаване отъ връзкитѣ на неговото минало.

И тъй, процесътъ на еволюцията не е нищо друго, освенъ освобождаване на човѣшкия духъ отъ връзкитѣ на неговото минало. Щомъ се освободи отъ тия връзки, и да слѣзе пакъ на земята, той много ще мисли, по какъвъ начинъ да се свързва. Човѣшкиятъ духъ слиза на земята за придобиване на опитности, т. е. за търсене на приключения. И най-напредналитѣ сѫщества, като живѣятъ хиляди години на небето, въ пълна хармония, най-после пожелаватъ да слѣзатъ на земята, да придобиятъ нѣкаква специална опитность, да иматъ нѣкакви приключения. Срѣщате единъ младъ момъкъ, добре изхраненъ, хубаво облѣченъ, любимецъ на майка си и на баща си. Единъ день дойде въ ума му идеята, да напусне бащиния си домъ, да отиде въ свѣта да странствува. Напуща майка, баща, напуща дома си и тръгва. Странствува година, две, три, десеть, изхарчи паритѣ си, огладнѣе, осиромашее и току вижъ, решава да пише на баща си любезно писмо: Мили татко, направихъ голѣма грѣшка, че не изпълнихъ твоя съветъ. На своя глава решихъ да странствувамъ изъ широкия свѣтъ, но всичко изгубихъ: здраве, сила, красота, пари. Днесъ съмъ въ положението на последенъ сиромахъ. Моля ти се, прати ми пари да се върна при васъ. Ще ви слушамъ, ще правя, каквото ми кажете. Не се живѣе лесно въ чужбина, далечъ отъ майка и отъ баща. Така пише и духътъ на своя Небесенъ Баща, следъ дългото си странствуване на земята. Като се върне при Баща си, той се радва, че е придобилъ една голѣма опитность и знае вече, какъ да се свързва и какъ да се развързва.

I. Упражнение. Изправени на крака, стройно застанали. Рѫцетѣ предъ гърдитѣ, съ допряни пръсти и съ длани, обърнати надолу. Дѣсниятъ кракъ напредъ, добре изопнатъ. Разтваряне на рѫцетѣ настрана, въ широки полукрѫгове. Бавно приклякане, съ леко докосване на лѣвото колѣно до земята. Прибиране на рѫцетѣ къмъ гърдитѣ и бавно издигане нагоре.

Сѫщото упражнение се прави още единъ пѫть, съ изнасяне лѣвиятъ кракъ напредъ. Цѣлото упражнение се прави три пѫти съ дѣсния кракъ и три пѫти съ лѣвия.

II Упражнение. Заставаме прави, съ прибрани крака. Рѫцетѣ предъ гърдитѣ, съ върхове на пръститѣ едни срещу други, и съ длани надолу обърнати. Дѣсната рѫка прави движение въ полукрѫгъ, настрана и се прибира на мѣстото си, предъ гърдитѣ. Сѫщото прави лѣвата рѫка. Това се повтаря нѣколко пъти, ту съ дѣсната, ту съ лѣвата рѫка. После дветѣ ръце се изнасятъ настрана, леко трептение на цѣлата китка, съ постепенно усилване, отслабване и спиране. Трептенето на китката се прави три пѫти.

III Упражнение. Рѫцетѣ предъ гърдитѣ — сѫщото положение, каквото въ дветѣ горни упражнения. Бавно разтваряне на рѫцетѣ настрана, съ дълбоко поемане на въздухъ. Прибиране на рѫцетѣ, съ бавно издишване на въздуха. Така се вдишва и издишва по три пъти. Бавно сваляне рѫцетѣ надолу.

Т. м.

7. Лекция отъ Учителя, държана

на 27 декемврий, 1925 г. София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...