Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1921_10_30 Синътъ Божи

Неделни беседи София

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 hristo

hristo

    Administrator

  • Administrators
  • 304 Мнения:

Публикувано 05 ноември 2014 - 04:48

От книгата "Братя и сестри на Христа". Сила и Животъ. Бесѣди, държани отъ Дѫновъ (по стенографски бележки).
Четвърта серия. София, Кооперативна печатница „Едисон“, 1922. 316 с.(стар правопис)
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

Синътъ Божи

 

    „Защото Богъ толкозъ възлюби свѣта,

щото даде Сина своего единароднаго,

за да не погине всѣки,

който вѣрва въ него,

но да има животъ вѣченъ“.

 

Ев. Йоанъ 3: 16.

 

Може да се каже, че отъ съврѣменнитѣ книги, ако искате да разберете нѣкой авторъ, трѣбва да прочетете въведението. То е най-интересно. Т. е. споредъ степеньта, въ която ние съврѣменнитѣ хора се намираме, въведението на живота е най-важно. И тъй, встѫплението, или въведението, на живота какъ ще го опрѣдѣлите? Кое прѣдставя въведението на сегашното битие, или на сегашния нашъ животъ? Азъ ще ви кажа, нѣма да ви оставя въ тъмнота. Има три нѣща важни въ живота: Нѣма по-необходимо нѣщо отъ яденето. То е прѣдисловието на физическия животъ. Слѣдователно, каквато философия и да имашъ, каквото и да разисквашъ, туй било, онуй било, слѣдъ като се наядешъ, то оставя най-приятно впечатлѣние. Разбирашъ една философия, тъй казалъ Кантъ или нѣкой другъ, но като си похапнешъ, казвашъ: „Тъй разбирамъ, че животътъ има смисълъ“. Ама въ църква си ходилъ, тамъ еди-кой си свещеникъ служилъ, еди-кой си проповѣдникъ си слушалъ. Всичко туй е хубаво но, като дойдешъ да си похапнешъ, казвашъ: „То е най-хубавото!“ Слѣдователно, това е необходимо. Азъ го наричамъ: въведение на подсъзнателния и съзнателния животъ. И туй въведение е толкова интересно, че отъ 8,000 години, откакто хора сте станали, все го учите, четете го, прочитате го, четете, прочитате и мѫже, и жени, и всички, и още не сте го проучили, защото, ако бихте го проучили, щѣхте да го свършите, но още не е свършено. Сега, ако туй въведение на живота е толкова важно, че толкова хиляди години се иска, за да го проучите и разберете, каква ще бѫде първата глава на живота? Азъ ви давамъ само символи да мислите. Яденето, това е първото въведение на природата, най-необходимото дѣло. А най-приятното нѣщо въ самосъзнателния животъ е музиката, пѣнието. Музиката е въведение на умствения животъ и човѣкъ, който не знае да пѣе, той е „изгубена Станка“. Сега ще ме извините, азъ вземамъ това сравнение, което казватъ българитѣ, въ неговия добъръ и разуменъ смисълъ. Човѣкъ, който е прѣстаналъ да яде, да пѣе, да се моли, останалото е Станка безъ баща, майка и родство. А най-великото въ свѣта, това е молитвата. Слѣдователно, най-необходимото е яденето, най-приятното е музиката, а най-великото е молитвата, тя ни свързва съ Бога, съ туй, вѣчното, вѫтрѣ въ себе си, което ни дава смисъла. Пъкъ молитвата е въведение на Божествения животъ. Тъй, че въ свѣта има три въведения. Въведение на яденето, въведение на музиката и въведение на молитвата. Нѣкой ще каже: „Защо трѣбва да се молимъ?“ Ще четешъ туй въведение, за да разберешъ вѫтрѣшния смисълъ на свърхсъзнателния животъ.

           

Спира се Йоанъ и казва: „Защото Богъ толкозъ възлюби свѣта, щото даде Сина своего единороднаго, за да не погине всѣки, който вѣрва въ него, но да има животъ вѣченъ“.

           

Това не е единъ актъ само на чувствувания, това е единъ актъ на най-възвишената Божествена мисъль.

           

„Който вѣрва“, а вѣрата е принципъ на ума — едно състояние — за да го минете, вие трѣбва да сте минали вече първото прѣдисловие на яденето и да сте влѣзли въ второто прѣдисловие на музиката. Тогава може да разберете, че Богъ възлюби свѣта. Когато Любовьта се яви, човѣкъ веднага почва да си тананика. Всѣко сѫщество, колкото малко и да е то, прави усилие да покаже, какво е пѣнието. То почва да пѣе, за да разбере смисъла на новия животъ. И тъй, ще ядете, ще пѣете и ще се молите. Но това не мислете, че е сѫщностьта на живота. Това е въведение, встѫпление само на вѣчното.

          

И тъй, азъ говоря за онази вѣра, която е създала човѣшката интелигентность. Азъ нѣма да говоря за спасение отъ страхъ, отъ болести. Не. Спасение се разбира, да се придобиятъ ония условия, да се живѣе единъ разуменъ животъ, да се освободимъ отъ всички страдания. Понеже вие имате страдания и не знаете причинитѣ. Кои сѫ причинитѣ? За мене причината е ясна. Боли ви главата, боли ви стомахътъ, боли ви кръста, имате сърцебиене, сърцето ви боли, за мене причината е ясна, тя не седи въ самото сърце или въ главата. Тя е извънка. Тази дисхармония показва, че вашиятъ животъ не е въ съгласие съ ония велики закони, които регулиратъ битието, законитѣ, които регулиратъ разумния животъ. Щомъ твоята глава не е въ съгласие съ ония течения на ума, ще имашъ главоболие. Щомъ стомахътъ ти не е въ съгласие съ теченията на храносмилането, ще имашъ болки въ стомаха. Туй показва. Ако те боли сърцето, показва, че твоето сърце не е въ съгласие съ ония желания на съзнателния душевенъ животъ и т. н. Значи, въ природата има една разумна жива сила, която дѣйствува по разнообразни начини. Тази сила индуситѣ я наричатъ „tattvas“, санскритска дума, която значи жива енергия, която прониква цѣлото пространство и е основа за движението на всичкитѣ небесни тѣла, и е причина за произвеждане на всичкия животъ въ вселената. Отъ тази „tattvas“, татвическа енергия, праната е едно видоизмѣнение. И онзи наученъ начинъ да използуватъ тази жива енергия индуситѣ го наричатъ „Prânâyâma“.

           

Сега Йоанъ казва: „Защото Богъ толкозъ възлюби свѣта, щото даде Сина своего единароднаго“, свѣта възлюби, „за да не погине всѣки, който вѣрва въ него, но да има животъ вѣченъ“.

           

Синътъ, това е висшиятъ разумъ, това е Божествената Мѫдрост, въ която човѣкъ трѣбва да вѣрва — разумниятъ животъ е, въ който човѣкъ трѣбва да вѣрва, да го възприема и да го приложи. Защото между знание и дѣйствителенъ животъ има една междина. Да знаешъ е едно нѣщо, а да приложишъ и да прѣживѣешъ — то е друго. Щомъ имате знание, казвамъ, то е първата стѫпка — наялъ си се, челъ си само първото въведение. Второто нѣщо — ще пѣешъ; на трето мѣсто какво трѣбва да правишъ? — Ще се молишъ. Ако си разбралъ дълбокия смисълъ на живота, ще се качишъ горѣ; пъкъ ако не, пакъ ще се върнешъ при ядене, музика, при молитвата; ядене, музика, молитва и все тъй ще обикаляшъ. А то е най-приятното въ живота, което трѣбва да се върши.

           

Сега, значи, Богъ, за да възлюби свѣта, имало е нѣщо въ този свѣтъ. Какво ще възлюби въ свѣта? Въ свѣта сѫ всички ония духове, които сѫ излѣзли отъ него. И изпрати Любовьта си, за да може да повѣрватъ, т. е. да приложатъ този принципъ, за да иматъ вѣченъ животъ. Туй е Божественото желание — да направи всички безсмъртни, както е Той. Но туй безсмъртие не се дава отъ вънъ. Като станешъ безсмъртенъ, Йоанъ казва: Трѣбва да повѣрвашъ въ неговия синъ“, а неговиятъ синъ е изразъ на всичката Божествена Мѫдрость, която е скрита въ него. Това не може да разберете. Когато една душа познае тази Мѫдрость, тя ще придобие вѣчния животъ като възнаграждение.

     

И тъй, нѣкой казва: „Ти вѣрвашъ ли въ Христа?“ — Да. „Вѣрвашъ ли въ Сина Божи? — Вѣрвамъ. „Ревматизъмъ имашъ ли?“ — Слава Богу, намира се на двѣтѣ рамена. „Глава боли ли те?“ — Хваща ме по нѣкой пѫть. „Сърцебиене имашъ ли?“ — И отъ него не съмъ се освободилъ, но пакъ имамъ вѣра, не съмъ като другитѣ хора. Туй е едно обикновено вѣрване. Азъ не говоря за обикновено вѣрване. Тази обикновена вѣра, ние свършихме съ нея, и започваме съ необиквовената вѣра. А необикновената вѣра никога не пита: „Какъ може да бѫде това?“ Никодимъ бѣше, който питаше, какъ може да бѫде това. А Христосъ какво му отговори? — „Ти си учитель израилевъ и не знаешъ ли това? Не заслужвашъ повече да ти разправямъ“. Слѣдователно, трѣбва да имаме едно велико, дълбоко разбиране — да сме разбрали, защо трѣбва да ядемъ, да пѣемъ и да се молимъ. Яденето, казвалъ съмъ и другъ пѫть, е наука за трансформиране на енергиитѣ отъ едно състояние въ друго. Яденето е трансформиране на грубата енергия въ умствена. Слѣдъ като се наядешъ, ще почнешъ да пѣешъ. По този начинъ ще прѣвърнешъ умствената енергия въ духовна. А що е молитвата? И тя е законъ за трансформиране на умственитѣ енергии. Защо трѣбва да се молишъ? За да може да бѫдешъ силенъ. Защо трѣбва да пѣешъ? Когато войницитѣ пѣятъ всички се въодушевяватъ, герои сѫ. Уплашатъ ли се, прѣстанатъ да пѣятъ. Турцитѣ казватъ: „Плюйте на краката си, идатъ вече“. Кои идатъ? — Кавалерията! Щомъ има пѣсни, пушката се държи, а инакъ, щомъ прѣстанете да пѣете, бѣгане има въ свѣта. Слѣдователно, музиката сама по себе си, е едно срѣдство да прѣмахне оная меланхолия, когато хората казватъ: „Животътъ нѣма смиълъ“. Изучете първото въведение на живота — яденето. Въ туй ядене е скрита една велика Божествена сила.

           

Ако азъ положа една хубава мастилница на масата си, имамъ и перо и единъ листъ. Да кажемъ, че не сте запознати съ това изкуство — писане. Азъ топя съ перото и почвамъ да дращя, изпразни се мастилото, пакъ потопя — дращя, топя, — дращя. Ще кажете: „Този човѣкъ ту въ мастилницата бръква, ту дращи, изчерни цѣлата книга“. Обаче въ туй дращене има единъ вѫтрѣшенъ смисълъ. Ако вие почнете да анализирате мастилницата, послѣ да синтезирате перото, да видите перото и книгата и да мислите, че сте научили истината, какво се крие въ написаното, нищо нѣма да научите. Тайната, която съмъ вложилъ, не е нито въ перото, нито въ мастилото. Това сѫ само условия да се изрази една скрита мисъль символично. Слѣдователно, яденето е мастилница, ти ще се наедешъ, че като дойде умътъ, да бръкне вѫтрѣ. Чувствата, сърцето, тѣ прѣдставятъ мастилницата, а щомъ дойде перото, хопъ на книгата въ живота: тръсъ, тръсъ, тръсъ, и послѣ пакъ. Ще каже нѣкой: „Защо ми е тази мастилница?“ — Тя е потрѣбна. „Защо ми е перото?“ Трѣбва единъ умъ да се напише смисълътъ на живота. Ако е рѫждясало твоето перо, нищо не можешъ да напишешъ. Златно перо ще имашъ, което да не се окислява. По сѫщия начинъ, яденето, музиката и моленето, това сѫ условия, при които сегашниятъ животъ може да се изразява вѫтрѣ въ васъ. Въ какво? Яденето ще ви даде здраве, пѣенето — щастие, молитвата — блаженство. Единъ българинъ въ варненско, Стоянъ му било името, билъ много бѣденъ, но билъ здравъ. Обаче, той не билъ доволенъ съ туй „голо здраве“ и казалъ: „Защо ми трѣбва туй здраве, азъ съмъ най-бѣденъ, кѫща нѣмамъ, пари нѣмамъ, далъ ми Господъ здраве, не му искамъ голото здраве“. И дѣйствително, спечелва той пари, направилъ съ кѫщи, ималъ вече изобилно да яде и пие, но разболѣлъ се и три години лежалъ на легло и казвалъ: „Господи, вземи ми всичкитѣ кѫщи и пари, не искамъ нищо друго, дай ми „голото здраве, нѣма по-хубаво нѣщо отъ здравето“. И Стоянъ е трѣбвало три години да седи, за да разбере смисъла на здравето. Сега съврѣменнитѣ хора ще кажете: „Що ни трѣбва голото здраве?“ — Господъ ще ти даде кѫщи, ще ти вземе здравето, ще каже: „Туй, което искашъ, дадохъ ти“. А здравиятъ човѣкъ е всѣкога богатъ. Щомъ казвамъ: „здравъ човѣкъ“, той не може да бѫде глупавъ и лошъ човѣкъ. Щомъ нѣкой каже; „здравъ човѣкъ“, азъ подразбирамъ всичкитѣ качества на добрия човѣкъ. Кажатъ ли ми, че той обича да пѣе, сѫщото разбирамъ; кажатъ ли, че се моли — този човѣкъ не може да бѫде лошъ човѣкъ, той е добъръ, изправенъ и благонадеженъ човѣкъ. Сега съврѣменнитѣ хора иматъ особени понятия за морала, особени разбирания и трѣбва да минатъ хиляди години, за да може да разбератъ вѫтрѣшния смисълъ на живота.

           

Ще ви приведа два примѣра, за да може да си изясните вѫтрѣшната страна на този животъ.            

 

Ето какво разправя единъ английски лѣкарь, докторъ Уйлсънъ. Той билъ младъ лѣкарь, много способенъ, талантливъ, свършилъ университетъ съ отличие, ималъ отлична практика въ Англия. На млади години той се заинтересувалъ отъ окултизма въ нѣкое братство и тамъ той трѣбвало да даде обѣщание: 10 години да не даде никому, нито на мѫжъ, нито на жена, да го цѣлунатъ, нито даже рѫката му. А като минатъ 10 години, той е свободенъ. И започва докторъ Уйлсънъ своя подвигъ. Петъ години минали благополучно. Единъ день го въвеждатъ въ едно благородно сѣмейство. Тамъ имало двѣ малки момичета, едното на 10, другото на 12 години. По-голѣмото на 12 г. било заболѣло отъ тифозна треска. Идва този доккторъ и сполучва, като младъ лѣкарь, да го излѣкува. Когато момиченцето оздравѣло, идва малкото момиченце при доктора и иска да го цѣлуне, задѣто той излѣкува сестричето ѝ. — „Недѣй ме цѣлува, казалъ лѣкарьтъ, недѣй, лицето ми е нечисто, не го цѣлувай!“ — Тогава дайте поне рѫцѣтѣ. — Но... недѣй, не ги бутай“. — Защо да не те цѣлувамъ, азъ толкова съмъ ти благодарна, защото ти спаси моето сестриче. — „Но и рѫцѣтѣ ми сѫ нечисти; като стана чистъ, а ти като станешъ голѣма мома, азъ ще дойда, и може тогава да ме цѣлунешъ“ — Но слѣдъ 10 години, тогава азъ не мога, какво ще кажатъ мама и тате, хората какво ще кажатъ? — „Тогава азъ ще те цѣлуна“. — Сега ме цѣлуни. — „Сега не може“. Малкото момиченце не разбира този особенъ докторъ защо и за какво, и казва: „Азъ сега съмъ малка и нѣма опасность“. — Не, не, сега не съмъ чистъ, слѣдъ 10 години ще бѫда чистъ, тогава“. Но тя му казала: „Тогава може да бѫда оженена, а ако ме намѣришъ оженена, тогава не можешъ да ме цѣлунешъ.“ Той сега далъ обѣщание да го не цѣлува никой, а слѣдь 10 години тя ще се намѣри на сѫщото негово мѣсто. „Сега, ако искашъ, цѣлуни ме.“ Питамъ сега: момиченцето намира, че сега му е врѣмето. Той намира, че не му е сега врѣмето, но тогава защо е далъ обѣщание, а въ противенъ случай той ще бѫде безчестенъ. Слѣдъ 10 години момиченцето казва: „Тогава азъ почвамъ моето посвещение“. Сега Христосъ като ви намѣри на пѫтя и вие всички сте въ такова положение, всѣки има по едно обѣщание. „Свързани сме съ свѣта,“ казвате. Туй момиченце иска да му отблагодари, а той има обѣщание — слѣдъ 10 години. Тя каза: „Тогава азъ ще бѫда голѣма, тогава не може“.

 

И тъй, вие се намирате въ едно неразбиране на живота, и отъ едната, и отъ, другата страна — мѫже и жени, всѣкога има противорѣчия въ свѣта. Защото често вие се ангажирвате да вършите нѣща, които сами по себе си прѣдставятъ нѣщо несѫществено. И мнозина искатъ да разбератъ, какъвъ е вѣчниятъ животъ, какъвъ е Господъ, и слѣдъ туй да познаятъ живота. Чрѣзъ ума си вие никога нѣма да разберете, какво нѣщо е Господъ. И всички философи, които сѫ писали за Господа, това даже не съставлява никакво прѣдисловие на Бога. Всичкитѣ философи, които сѫ писали въведение на Господа, какво нѣщо е Господъ, още не сѫ написали нищо за Бога. И когато тѣ опитатъ това и онова, азъ казвамъ: още въведение за Божествената философия въ живота нѣмаме. Който пѣе, това е музиката — има въведение. Почнешъ ли да пѣешъ, има въведение. Духовнитѣ хора, и тѣ философствуватъ, и тѣ нѣматъ въведение. Почнешъ ли да се молишъ — има въведение. И тъй, философитѣ въведение за Божествената философия нѣматъ и духовнитѣ хора за духовния животъ нѣматъ въведение. Въведението на философитѣ за умствения животъ е пѣенето, а въведението на духовнитѣ хора за духовния животъ е молитвата. И тогава само ти имашъ въведение на великия духовенъ животъ, и тогава ти ще го разберешъ. А това е едно вѫтрѣшно велико прѣживѣване на самата душа. Душата трѣбва сама да опита нѣщата, а това значи, да опиташъ нѣщата съ Бога наедно. А Богъ обича, като отивашъ при него, самъ да бѫдешъ. И Христосъ пита всѣкога: „Ти свободенъ ли си?“ Жената казва: „Обѣщание имамъ сега, слѣдъ 10 години ще бѫда свободна“. Но Господъ казва: „Тогава азъ не мога да бѫда свободенъ“. Защо нѣма да бѫда свободенъ? Любовьта не може да се ограничава. И ние не може да я ограничаваме. Когато тя мине въ живота, ти трѣбва да бѫдешъ тъй готовъ, както си готовъ, когато тръгва тренътъ. Тя е толкова точна, че нѣма да отмине нито 1/10-милионна частица отъ м. м. Всички трѣбва да бѫдете точно на врѣмето; когато Любовьта дойде въ васъ, вие трѣбва да я използувате разумно. Нѣкой може да каже; „Да се повеселимъ малко.“ Веселие има въ яденето, а въ любовьта веселие нѣма. Прѣди да е дошла тя, ти ще ядешъ, ще пѣешъ и ще се молишъ, но, когато тя дойде, има нѣщо по-велико, което не може да се разправи на човѣшки езикъ. Разбирате ли?. Но туй, което не може да се разправи на човѣшки езикъ, може да се изпита.

           

Да ви покажа сега: ако единъ такъвъ моментъ на Любовьта дойде, като единъ лѫчъ отъ слънцето, и падне случайно върху едно цвѣте или кристалъ, този цвѣтъ въ 20 минути отгорѣ, вие ще видите, ще вземе всичкитѣ красиви форми и ще се прѣвърне въ единъ много красивъ и разуменъ човѣкъ. Всички нѣща ставатъ съ една магическа сила и се прѣвръщатъ въ единъ разуменъ животъ.

           

Сега какъ ще разберете? Всѣки отъ васъ има по една цѣль въ живота. Искате да спечелите много пари; нѣкой иска да се ожени, послѣ дѣца да има, другъ професоръ иска да стане и т. н., но никой не пожелава това, което трѣбва да стане. Не казвамъ, че вашитѣ избори сѫ лоши, и сега ви казвамъ: трѣбва да направите единъ изборъ. Той е — да повѣрвате въ Сина Божи, да разберете великата сила Божия. Туй е великото! Това е Божествената мѫдрость, изявена въ своята цѣлокупность, а тази целокупность, това е, което индуситѣ наричатъ: „tattvas“. Това е тази енергия, която излиза отъ любовьта и движи цѣлата вселена. И всичкитѣ наши желания се дължатъ на тази сила, която съ струитѣ си прониква прѣзъ всичкитѣ наши тѣла, които имаме. И доколкото живѣемъ въ Божественото, тази сила прониква въ насъ и ни придава много приятно настроение. Нѣкой пѫть ви е толкова приятно, като че разбирате смисъла на живота. Много ви е приятно и весело, но се случи, че въ тази приятна минута дойде нѣкой вашъ приятель и за една минута отгорѣ разруши всичкото ви щастие. Вие мислите, че сте разрѣшили проблемата на живота, а дойде той и ви каже: „Ти вѣрвашъ ли въ тази глупава работа, че има вѣченъ животъ?“ и ти турне единъ червей. Ако рѣшишъ да споришъ, всичко се свърши. Вториятъ примѣръ, който искамъ да ви дамъ, е малко по-другъ. Азъ го вземамъ изъ българския животъ. Първиятъ примѣръ психологически е вѣренъ, и другиятъ, който ще ви разправя, и той е вѣренъ. Случило се въ България. По форма, въ всичкитѣ му детайли, да не мислите, че е тъй, както ще ви го опиша, но принципътъ, който ще вложа вѫтрѣ, е вѣренъ. Единъ български младежъ отъ сѣверна България, единъ отъ най-благороднитѣ младежи, които азъ познавамъ, прѣзимето му нѣма да кажа, но името му е Кирилъ, тъй се е наричалъ той (не българскиятъ князъ). Свършилъ въ странство съ отличие, много благороденъ момъкъ. Като се връща въ България, спира се при единъ свой приятель, учитель. Отива прѣзъ лѣтния сезонъ на курортъ. При този учитель имало едно малко момиченце, сираче на 10 години, но красиво, интелигентно и много умно. Между тѣхъ се породила извѣстна симпатия, безъ лоши мисли. Той обичалъ да ходи къмъ гората, при едно хубаво, студено изворче. Единъ день, като отивалъ на това мѣсто, и малкото момиченце взело стомничката си и отишло слѣдъ него, тамъ той, безъ прѣдумисъль, се навелъ и цѣлуналъ туй малко момиченце. Като се изправилъ той, тя го попитала: „Ти какъ ме цѣлуна — като братъ, като сестра или като прѣдатель? Какъ ме цѣлуна ти, съ цѣлувката на братъ, на сестра или съ цѣлувката на прѣдатель? Какъ? да кажешъ сега. Ти направи една лоша постѫпка, защото майка ми, като умираше, ме повика при себе си и ми каза: „Никога да не позволишъ на мѫжъ да те цѣлуне, докато не се оженишъ“, а сега ти оскверни въ мене този обѣтъ.“ Питамъ сега, дѣ е лошото? Сега той на мене разправяше: „Досега не съмъ рѣшилъ този въпросъ, съ каква цѣлувка съмъ цѣлуналъ.“ Нѣкой казва: „Да те цѣлуна“. Казвамъ: „като братъ, като сестра или като прѣдатель ще ме цѣлунешъ?“ А сега свѣтътъ е пъленъ съ прѣдателски цѣлувки отъ единия край до другия. И мѫже и жени сѫ покварени отъ тѣзи прѣдателски цѣлувки. Разбирате ли? Слѣдователно това още не значи, че цѣлувката е нѣщо лошо, тя е благородна, но въпросътъ е — какъ се дава. Когато ние се приближимъ къмъ този актъ на цѣлуване, то е най-възвишеното: то е свещено и цѣлувката трѣбва да се даде най-послѣ. Майката я дава, защото майката има право да цѣлуне дъщеря си. Тя може да я цѣлуне, тя се е жертвувала, тя е дала и честьта си и всичко, но ти, който искашъ да цѣлунешъ, доказалъ ли си това? Въ Божествения свѣтъ цѣлувката всѣкога ангажирва човѣка съ всичкия му животъ. И едно отъ тритѣ нѣща ще се случи: или ще бѫде цѣлувка на братъ, или цѣлувка на сестра, или на прѣдатель. И, ако ти не разбирашъ смисъла на тази цѣлувка, ти ще станешъ единъ прѣдатель и ще спѫнешъ себе си! Нищо повече! Сега азъ не говоря за обикновенитѣ цѣлувки. Да ме разбирате добрѣ, не искамъ да всѣя съмнѣние. Ще кажете: „Ние толкова цѣлувки сме си дали. Какво ще стане?“ Далечъ отъ мене тази мисъль. Азъ разбирамъ, когато се събуди съзнанието въ човѣка. Не говоря за обикновенитѣ цѣлувки. Вашитѣ хиляди цѣлувки, Господъ да ги благослови, но азъ говоря за ония цѣлувки, когато се пробуди великата Божествена душа отъ своя сънь и влѣзе въ Божествения свѣтъ. И тя трѣбва да разрѣши, каква трѣбва да бѫде цѣлувката. Слѣдователно, говоря за онѣзи отъ васъ, които сѫ, се пробудили. Досега се цѣлувахъ тъй, но има и други цѣлувки. Тѣ сѫ велики цѣлувки! Както отъ слънцето излизатъ цѣлувкитѣ на великата енергия, тъй отъ нейния лѫчъ произтича тази любовь, която индуситѣ наричатъ „tattvas“. И тя е носитель на всичкитѣ велики мисли. И когато ние не можемъ да контролираме тѣзи закони споредъ законитѣ на „Prânâyâma“, тогава животътъ ще мине въ мечти. Ако е мома, тя ще седи и ще мисли: ще се оженя, кѫща ще си направя, че свекърва ми ще бѫде такава, деверитѣ ми, че облѣклото ми ще бѫде такова, че мѫжътъ ми такава служба ще има, по странство ще ходимъ. И послѣ вижда, че е пакъ сама. Всичко това сѫ мечтания. Послѣ пакъ мисли, че се е оженила за единъ князъ, че тя е нѣкаква графиня и т. н.

           

Но, когато човѣкъ се пробуди въ съзнанието, ще дойде този князъ: при всѣки едного иде по единъ князъ, по единъ царски синъ. И, като дойде, ще бѫдете ли готови? Той е „висшето азъ“, това, което теософитѣ наричатъ — Божественото съзнание — а азъ го наричамъ: Божествена съзнателна душа въ човѣка. Когато тя дойде, ти може ли да я възприемешъ? Тоя Божественъ съзнателенъ Духъ? И „Духъ“ и „душа“ се употрѣбяватъ двояко. Слѣдователно, когато Божествениятъ Духъ дойде въ васъ, всичкитѣ ваши постѫпки, всичкитѣ ваши дѣйствия, цѣлувки, трѣбва да бѫдатъ отмѣрени; отъ цѣлото ви сърце трѣбва да диша една Божествена благодать, тя да лъха отъ васъ. Нѣма да бързашъ да цѣлувашъ. Нѣма да казвашъ: „Чакай да те цѣлуна“: то е най-лесното. То е като: „Чакай да подпиша полицата.“ Ама тази полица трѣбва да се плаща. Най-първо ще видишъ, въ касата си имашъ ли пари. „Днесъ съ пари, утрѣ на вѣра,“ тъй ли казватъ? Не, въ васъ, щомъ се пробуди истинскиятъ животъ, на вѣра нѣма вече. На вѣра — то е смисълътъ. Сега ще бѫде: речено — свършено, то е живота на съзнателния животъ вѫтрѣ въ насъ. И ако всинца ние почнемъ да работимъ съ тѣзи мисли... ама ще кажете: „Аа, труденъ е животътъ.“ Не, той е най-лесниятъ животъ, но вие трѣбваше добрѣ да разберете въведението на яденето, на пѣнието и на молитвата. И тогава ще ви стане ясенъ този стихъ: „Защото Богъ толкозъ възлюби свѣта, че даде Сина своего единороднаго, за да не погине всѣки, който вѣрва въ него, но да има животъ вѣченъ.“ Възлюби Богъ свѣта — въ Него се събуди тая Божествена Любовь и, като се събуди, той даде всичко, каквото е ималъ, а това е единствениятъ синъ, когото пожертвува за всички тия души, които сѫ били долѣ, за да могатъ да добиятъ този животъ, който е въ Него. И тогава, като се върнемъ въ небето, този Господъ на Любовьта, този Синъ Божи, той ще ни даде една цѣлувка, и, когато ние влѣземъ въ този животъ, ангелитѣ ще запѣятъ, защото ще бѫдемъ готови да разбираме. И въ тази пѣсень ще научимъ смисъла на живота. Пѣнието въ небето, това е наука, която човѣкъ трѣбва да прѣживѣе. Не само, както мислятъ нѣкои, съ китаритѣ си ще свирятъ, туй подразбира цѣлокупния животъ на мѫдростьта. Животъ, свързанъ съ Божествената мѫдрость. И желая да повѣрвате въ Сина Божия. Азъ не говоря за обикновената вѣра. Първиятъ актъ за васъ е необикновената вѣра, т. е. тази вѣра се отнася само до ония, въ които се е събудило Божественото Съзнание. „Вѣрвамъ въ Бога, който е скритъ въ своя Синъ. Вѣрвамъ, че този Синъ е изпратенъ отъ Отца.“ А този синъ е великиятъ Божественъ Духъ, който иде въ свѣта и иска да твори, то е Духътъ, и той иска да се яви. Той е прѣдъ вратата и хлопа. Само на ония, въ които Божественото Съзнание е близо да се събуди, тамъ Христосъ хлопа. И тогава, като дойде Христосъ, какъ ще постѫпите вие? Както английскиятъ лѣкарь“, Уйлсънъ, или както този българинъ Кирилъ. Какъ ще постѫпите? Първиятъ отказалъ, защото едва слѣдъ 10 години ще бѫде свободенъ, но момиченцето казало: „Тогава азъ не мога.“ Българинътъ разрѣшилъ въпроса много лесно: той, безъ да, мисли много, цѣлува момиченцето, но, когато се изправилъ, тя го запитала: „Като какъвъ ме мѣлуна ти? като братъ, като сестра, или като прѣдатель, който ме продава да робувамъ? Кажи ми сега“. Това сѫ символи, съ които може да се засегне една отъ най-свещеннитѣ области на човѣшкия животъ, на човѣшката душа. Сега вие още себе си не познавате.

           

Първото нѣщо е следното: тази енергия, която слиза отъ горѣ и произтича отъ Любовьта, тя може да се използува само отъ ония, които иматъ съзнателенъ животъ. Слѣдъ като се свържете съ този Божественъ законъ, тази енергия ще потече въ вашата душа. Вие можете да направите въ единъ животъ отличенъ опитъ. — Нѣкой ме пита: „Азъ мога ли да бѫда ученикъ?“ Казвамъ: „Ти можешъ ли да любишъ?“ — „Че азъ досега все на любовь съмъ се отдавалъ, ако искашъ, дай да те цѣлуна.“ Казвамъ: „Не, сега не може“. — „Защо?“ — „Защото тѣ сѫ обикновени цѣлувки“. И колко жени сѫ заразени отъ сифилистични уста на мѫже! Това цѣлувка ли е? Не, не. Чистота се иска. Чистота и святость вѫтрѣ въ насъ, по всичкитѣ правила. И тази чистота всѣки може да я добие. Това е едно качество, едно благо, което чака да се придобие. Ще кажете: „Азъ женена, мѫжъ имамъ, какво да направя сега?“ Не си женена, кой те е женилъ? — Майка ти, баща ти. Питамъ тогава: майка ти, баща ти, кой ги ожени? Кой ви жени васъ? Мислите, че това е законъ: „Трѣбваше да се оженя.“ Дѣ е писано, че трѣбваше да се оженишъ? Я ми кажете? Вие хората правите жененето. Ако твоето женене стане причина да те спѫне, да не намеришъ истината въ живота, не се жени! Но, ако то стане причина, ти да намѣришъ истината, любовьта и мѫдростьта, ожени се тогава, азъ ще те съвѣтвамъ. Мѫжъ ли, жена ли, всички да се женятъ; но, ако туй женене ви спъне да станете свободни, не се женете! „Ама какво ще стане съ свѣта?“ — Каквото ще нека стане съ тоя свѣтъ, ние другъ, новъ свѣтъ ще направимъ, по други закони! И овдѣ и ондѣ не може. И тукъ и тамъ не може. Ние трѣбва да имаме една опрѣдѣлена философия. Всѣко нѣщо, което насъ ни спира да намѣримъ онази велика Любовь, което спира съзнаието да се домогне да стане Божествено, да добие Божията мѫдрость, всички тия прѣчки на живота ние трѣбва да ги прѣмахнемъ веднага. Не правимъ въпросъ тъй или инакъ. Не се женя. Защо? — Не искамъ. — Дъще, ожени се — Не. — Защо? — Не искам. Синко ожени се. — Не искамъ. Тази дъщеря и този синъ, тѣ сѫ умни казватъ: „Вие, като сте се оженили, какво сте направили?“ И прави сѫ. „Намѣрили ли сте Бога?“ — Не. — „Ее, тогава защо да се женя, искате и азъ да бѫда будала като васъ?“ Казватъ момата и синътъ: „Азъ искамъ да намѣря Бога, безъ да се женя.“ „Ама то не било тъй споредъ Писанието.“ Какъ е споредъ Писанието? Казва се: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила. Четири нѣща. — И слѣдъ като научишъ това, ще възлюбишъ ближния си като себе си. Докато не възлюбишъ Господа съ всичкото си сърце, душа, умъ и сила, не се жени. Тъй тургамъ моя моралъ: Ще каже нѣкой: „Какъ ще живѣемъ? —-Всички хора, които сѫ вънъ отъ Бога, тѣ сѫ мъртви! Животътъ ще дойде само съ Любовьта! Слѣдователно, вие не живѣете, вие сте мъртви безъ Бога. Вие живѣете въ гробища, не се лъжете. И всички седите съ своите надписи. И искате да се осигурявате. Казвате: „Тукъ да се осигуримъ.“ Да, ще се осигуришъ съ нѣкой голѣмъ кръстъ! (смѣхъ) Знаете ли, защо се азъ смѣя? Защото Господъ казва: „Ще имъ се посмѣя“. И този смѣхъ ме хваща, за тия глупави хора, които искатъ да живѣятъ, да се осигурятъ — въ гробищата. Търсятъ щастието тамъ, дѣто го нѣма. Турнатъ го въ гробищата и ще пишатъ трактати, пишатъ, какъ може икономично да се осигурятъ. Съ какво? — Съ нѣкой голѣмъ кръстъ! „Защото Богъ толкозъ възлюби свѣта, щото даде Сина своего единороднаго, за да не погине всѣки, който вѣрва въ него, но да има животъ вѣченъ.“   

 

Сега казахъ, че тази вѣра е необикновена, въ тази вѣра никакво съмнѣние не се допуща, абсолютно никакво съмнѣние. И ако двама влѣземъ въ този Божественъ свѣтъ, разглеждаме единъ Божественъ прѣдметъ, азъ ще ти опиша какъ виждамъ прѣдмета, и ти ще опишешъ, какъ го виждашъ. Можемъ да направимъ и другъ опитъ, азъ да опиша това, което виждамъ, и ти да опишешъ каквото виждашъ, и тогава, ако сѫ вѣрни двѣтѣ описания, ние сме на правия пѫть. Сега, какво нѣщо е любовьта? И мѫже и жени описватъ любовьта: жената каже нѣщо, мѫжътъ казва: не е тъй, това не е любовь. Е, какво е любовь? — Той почне. — И туй не е любовь. Сега, както казва жената, що е любовь, то е дѣтинско, а и той е глупавъ: не знае, що е любовьта. Значи, двамата не виждатъ еднакво. И слушате младитѣ, тѣ не си говорятъ тъй, тѣ сѫ много деликатни: даже за нѣкоя малка дума, ако си кажатъ, като нѣкои дипломати, обърнатъ си гърба. Тя казва: той не ме разбира, азъ мислѣхъ, че е нѣщо, пъкъ... Тя туй не му го казва, но въ себе си тъй си мисли и тѫжна е. И той си обърне гърба и казва: азъ мислѣхъ, че тя е умна, а то не било тъй, тя не ме разбира. Послѣ се обърнатъ пакъ единъ срѣщу другъ — дали има тукъ разбиране? Тѣ можеха да се разбератъ, ако родителитѣ ги бѣха възпитали тъй, че тѣ сѫ души и иматъ еднакви понятия за нѣщата. Момата трѣбва тъй да измѣнява своето състояние, както и момъкътъ или, другояче казано, да разлеждатъ една истина отъ гледището на тѣхния умъ и сърце. Тамъ, дѣто има допълване, трѣбва да разберемъ, какви сѫ тия съотношения. Ако нѣкой ни пита: какво има въ нашия бѫдещъ животъ? Ние не може да дадемъ една програма. Засега програмата на живота ни е, че ние се стремимъ къмъ вѣчния животъ. Ние искаме да излѣзнемъ отъ врѣменния и да се отправимъ къмъ вѣчния животъ. И това е спасение. „Да не погине всѣки, който вѣрва въ менъ.“ Значи, трѣбва да има една цѣль. То е вѣчниятъ животъ.

           

Само въ вѣчния животъ, ние може по-иначе да изучаваме любовьта и мѫдростьта. Вѣчниятъ животъ може да ни даде единственитѣ условия да изучимъ любовьта и мѫдростьта. Азъ мога да ги измѣня въ себе си, ей - сега мога да ги измѣня и въ този животъ мога да измѣня вѣчнитѣ условия, или мога да отложа това. То е единъ прѣходенъ периодъ, рѣзъкъ въ своитѣ опрѣдѣления, тъй рѣзъкъ, както е рѣзка слънчевата свѣтлина: щомъ дойде, веднага просвѣтне, и щомъ се скрие, веднага потъмнѣва. Ако ти рѣшишъ въ себе си това, веднага този лѫчъ, тази енергия „tattvas“ ще проникне въ тебе, и ти ще почувствувашъ едно разширение на твоя умъ и сърце, ще бѫдешъ силенъ. Но усъмнишъ ли се малко, да кажешъ: „Азъ ли съмъ?“ веднага токътъ се прѣкѫсва и ти, като нѣкоя гайда, когато гайдарьтъ спре да я надува, се свивашъ, и ще изгубишъ връзката, ще кажешъ: „Отъ мене нищо нѣма да стане“. Защо? Защото ти си се усъмнилъ въ Сина Божи т. е. въ ония велики закони, които работятъ въ съзнанието. Ако ти приемешъ въ даденъ моментъ безъ страхъ тази енергия, тогава тя ще произведе въ тебе вѫтрѣшната видѣлина — ти си въ връзка съ Божия Синъ. И всичко можешъ да направишъ. И когато азъ ви казвамъ: не се съмнѣвайте, „това значи: не прѣкѫсвайте Божественитѣ токове въ васъ. Ти не се съмнѣвай.

           

Единъ день дойде при мене единъ господинъ да ме пита, дали съмъ честенъ човѣкъ. Казвамъ му: „Приятелю, кажи, ми ти честенъ ли си? Ха, да видимъ, кой повече е кралъ, кой повече е лъгалъ. Ти, за да ме изпитвашъ, дали съмъ грѣшенъ, трѣбва да бѫдешъ святъ, а ти си пъленъ съ грѣшки. Грѣшникъ да изпитва грѣшникъ!“ Ще дойдатъ да ни изпитватъ. Нѣма какво да ни изпитватъ. Ние сме хора на вѣчния животъ. Нашата цѣль тукъ на земята е вѣчниятъ животъ: да придобиемъ ония условия, при които може да изучаваме любовьта и мѫдростьта. Това е нашата цѣль. „Ама ти не си ли българинъ?“ Това не е цѣль — да бѫдешъ българинъ или другъ. Азъ мога да ви направя много сравнения, отъ дѣ сѫ българитѣ, че да се отвратите да сте българи. Ако прѣди 100,000 години вие сте били говедо, въ нѣкое стадо, съ рога, и сте минавали като една знаменитость, и послѣ, като станете човѣкъ, нѣма да кажете, че сте били говедо съ рога, а ще кажете: „Азъ друго произхождение имамъ, моето произхождение е благородно“. А азъ виждамъ, че сте отъ това произхождение. Ама ние слѣдъ милиони години ще минемъ въ една благородна форма. Може. Сега да видимъ какво значи — „говедо“ Имаме: „го“ и „веди“ — то значи: ти знаешъ ли да говоришъ? „Веди значи: знаешъ ли да размишлявашъ, да говоришъ разумно? И българинътъ го свързалъ: „го-ведо“. Една дума съ такъвъ смисълъ! Говедото повече мисли отъ тебе. Защо? Защото „го“ — знаешъ да говоришъ. Ти не мисли, че си глупавъ човѣкъ, ако нѣкой ти каже: „говедо“, кажи: „благодаря“. Значи: зная да говоря. А сега вие ще кажете: „Аа, той ме обиди“. „Го ведишъ? — може ли да ведишъ? И така, ние сме изопачили цѣлата природа. За нищо и никакво правимъ цѣли скандали. Вие трѣбва да изучавате цѣлата природа? Всѣки единъ актъ въ нея има вѫтрѣшенъ смисълъ. И трѣбва да се радвате на благата, които тя ни дава. Затова Господъ е възлюбилъ, тоя, великия красивъ свѣтъ. И въ този, хубавия, разумния свѣтъ, той е изпратилъ своя Синъ, за да може тия малкитѣ души, като повѣрватъ въ него, да възприематъ и да придобиятъ вѣчния животъ, за да може да влѣзатъ въ разумния животъ.

           

Да ви говоря ли още, или да спра?

           

Тази енергия, слънчевата, азъ съмъ говорилъ за нея. Вие съ слънчевата енергия може да направите много опити. Ако въ васъ се проявява обикновениятъ животъ и ходите гологлави, а слънцето грѣе, къмъ обѣдъ непрѣмѣнно ще имате слънчевъ ударъ, защото тази Божествена енергия ще мине прѣзъ земята, ще промѣни нѣкои вибрации, и ще образува загорещяване въ мозъка. Значи, щомъ имате слънчевъ ударъ, вие сте прѣкарали тази енергия прѣзъ земята и затуй имате ударъ. Обаче, ако въ васъ имате съзнателния животъ, настроени сте любовно къмъ всички живи сѫщества, вие ще прѣвърнете тази енергия въ „акаша“, и ще усѣщате въ себе си една велика, приятна Божествена музика, и по цѣлото ви тѣло ще се носи единъ великъ трепетъ, и ще искате да прѣдадете енергията си на всички хора. Всичко туй ще бѫде въ васъ, ако имате съзнателния животъ. Тази енергия, вие ще я чувствувате и прѣзъ, нея ще се прѣдаватъ мислитѣ на всички разумни сѫщества. Животътъ на всички сѫщества, които ви обикалятъ въ далечното пространство, ще ви се прѣдава съ бързина, по-голѣма отъ бързината на слънчевия лѫчъ, и вие ще чувствувате, че сте единъ гражданинъ на това велико царство. И като погледнете на този, великия свѣтъ, вие ще бѫдете радостни, всичко ще ви причинява радость. Това е новиятъ животъ. Вечерь и денемъ може да приемете този животъ.

           

Приемете тази енергия и всички, когато нѣкакъ измѣните вашето съзнание и повѣрвате безъ никакво съмнѣние въ Сина Божи, който е изпратенъ, щомъ се свържете съ него, вие ще почнете правилния пѫть на вашата еволюция. Слѣдователно, трѣбва ви една необикновена вѣра. Въ кого? Въ Сина Божия. Разбирамъ вѣра на Божествената Любовь. Богъ е възлюбилъ този свѣтъ, и чрѣзъ тази Любовь ние ще се домогнемъ до онѣзи велики закони, на които свѣтътъ почива и чрѣзъ които сега животътъ сѫществува. И тъй, индуситѣ почватъ отдолу. Тия енергии какъ вървятъ? Сега западнитѣ народи почватъ да изучаватъ тази енергия, качествата ѝ. За да изучавате великото, изисква се едно нѣщо, което индускитѣ учители пазятъ въ тайна и благодарение на това западнитѣ народи не сѫ го намѣрили. Ако европейцитѣ биха го знаели, тѣ биха го профанирали. Сега въ васъ трѣбва да се роди новото съзнание: да слугувате на Бога отъ любовь, всѣко ваше действие да бѫде единъ актъ любовенъ, въ който да внесете всичкия си животъ, всичкитѣ си мисли, умъ, воля и сърце. И всичко да бѫде, като че го вършите само за Бога. И слѣдователно, като извършите такъвъ единъ актъ, вие да сте доволни, че може да направите това отъ любовь. И колкото повече давате, толкова повече ще дойде отгорѣ.

           

Понеже много пѫти се говори за магнетизирване и демагнетизирване, вие казвате: „Да не се допре до мене, защото ще ме изсмучи.“ И тъй е. Ако си едно малко кладенче, всѣки ще те изсмучи, но ако си единъ великъ изворъ, кой може да те изсмучи? Като дойде великото съзнание, вие ще бѫдете такъвъ единъ великъ изворъ, и отъ този изворъ ще има за милиони и милиони хора да пиятъ.

           

Такава е тази велика енергия, която слиза отъ слънцето и звѣздитѣ, която изтича отъ Бога, но чрѣзъ видимия свѣтъ. И вие се питате, защо сѫ звѣздитѣ? — Ти научи ли прѣдисловието на яденето, какво е най-необходимо за живота? — Не зная. — Кое е най-приятно? — Не зная, не съмъ го научилъ. — Кое е най-велико? — Не го зная. Много велики работи има, но кое е най-велико, не зная. Господъ е най-великъ. — Ти Господа виждалъ ли си? Молитвата е най-великото, азъ говоря за една прѣживѣла опитность — за молитвата, азъ съмъ я изпитвалъ. И нѣма нищо по-велико въ моята душа отъ молитвата; нѣма нищо по-приятно отъ музика, и по-необходимо отъ яденето. Моята опитность ми казва тъй и азъ съмъ съгласенъ съ това. Това сѫ прѣживѣни и провѣрени истини.

           

Ако туй не може да разберете, какъ ще разберете по-отвлѣчени истини. Азъ разбирамъ събудена душа — душа, въ която се е събудило Божественото Съзнание, такава душа е свършила изпита на живота. Тя не иска да бѣга отъ земята. Тя казва: „Сега ще живѣя на земята при всичкитѣ условия. Тъй ще живѣя, както Господъ иска. Сега разбирамъ азъ, какъ трѣбва да се живѣе“.

           

Да ви говоря ли още? Хайде да оставя и за другъ пѫть, стига толкова.

          

„Защото Богъ толкозъ възлюби свѣта, щото даде Сина своего единороднаго, за да не погине всѣки, който вѣрва въ него, но да има животъ вѣченъ“.

           

И тъй, оставямъ ви една важна мисъль. Мислете за докторъ Уйлсънъ. Мислете за Кирилъ. Разрѣшете задачата за тритѣ цѣлувки: братски ли сѫ, сестрински, или сѫ цѣлувки приятелски. И послѣ, далѝ сте въ положението на малкото момиченце, което иска да цѣлуне доктора заради сестричето си; или сте въ положението на докторъ Уйлсънъ, който е далъ обѣщание на това братство и трѣбва да чака 10 години.

           

Тия въпроси сѫ, съ които азъ искамъ да хармонирате вашия животъ. Азъ говоря за вашия животъ. И второто нѣщо — да знаете, че отъ слънцето е богатството. Туй слънце, което всѣки день ви пече, то съдържа такова богатство. И ако единъ день въ васъ се пробуди Божественото Съзнание, тъй както азъ ви казвамъ и дойде тази необикновена вѣра, вие ще погледнете на слънцето, ще видите тази енергия и ще кажете: Слѣпъ бѣхъ едно врѣме, но сега виждамъ.

 

            (Бесѣда държана на 30. октомврий 1921 г. въ София).

 

 

 ---------------------------







Теми съдържащи: Неделни беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt