Jump to content
Ани

1925_12_06 Влияние на свѣтлината и на тъмнината

Recommended Posts

От томчето "Лекции на младежкия окултенъ класъ"
4 - 18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 5-та година, т.II, (1925 - 26 г.)
Първо издание - София, 1937 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ВЛИЯНИЕ НА СВѢТЛИНАТА И НА

ТЪМНИНАТА.

 

      „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

 

Размишление.

 

            Пишете върху следнитѣ теми:

 

            1) Еволюция на елементитѣ.

 

            2) Най-умниятъ бръмбаръ.

 

            3) Какво мислятъ птицитѣ?

 

            Въ миналата лекция говорихъ за тритѣ състояния на човѣка: Satwa, radjas и thamas. Състоянието satwa означава пълно безкористие и истина. Състоянието radjas се отличава съ голѣма деятелность, съ голѣма активность. Състоянието thamas се отличава съ голѣма инертность, която граничи до леность. Когато се намира въ това състояние, човѣкъ изпада въ пълно безразличие. За него нѣщата се обезсмислятъ. Какво ще яде, какъ ще се облича, какви мисли ще го вълнуватъ, това не го интересува. Храната му може да бѫде прѣсна, може да бѫде и развалена; дрехитѣ му могатъ да бѫдатъ скѫсани, стари; мислитѣ и чувствата му могатъ да бѫдатъ отъ низъкъ характеръ. Ако въ него не е останала никаква свещена идея, и духовното не го интересува.

 

            Сега, като знаете отличителнитѣ чърти на тѣзи състояния, всѣки моментъ можете да опредѣлите, въ кое отъ тѣхъ се намирате. Разумната природа използува тия сили, тия състояния; обаче, човѣкъ още не може да ги използува. Запримѣръ. наблюдавайте човѣка, който се намира въ състояние satwa, т. е. въ възвишено състояние и говори все за велики работи, за братство, за равенство, за любовь между хората и вижте, какъ ще постѫпи, когато се срещне съ своя длъжникъ, на когото е далъ десеть хиляди лева на заемъ. Въ първо време той започва да морализира длъжника си, да го увещава да върне паритѣ, но като види, че длъжникътъ му не мисли за плащане, тогава изпада въ второто състояние — radjas, става активенъ и по адресъ на своя длъжникъ нахвърля безброй думи, че е нечестенъ човѣкъ, нехрани-майко и т. н. По този начинъ той изгубва равновесието си, а съ него заедно изгубва и състоянието satwa. Тритѣ състояния у човѣка съответствуватъ на три различни възрасти въ него. Докато е младъ, човѣкъ се намира въ състояние satwa, въ Божествено състояние. Тогава всичко около него му се вижда красиво, възвишено. Той е готовъ на всѣкакви жертви. Като стане 30 годишенъ, отъ тази възрасть нататъкъ той става силно активенъ и е готовъ, срещу всички спънки и препятствия, да излиза съ ножъ, да воюва, да се бори съ тѣхъ. Като остарѣе, човѣкъ се отдѣля вече на почивка, т. е. минава въ thamas, въ състояние на постоянно недоволство. Съ своето крайно недоволство, той става посмѣшище за всички. За да не изпада въ това състояние. човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да усилва вѣрата си.

 

            Питамъ: може ли човѣкъ да убеди хората да вѣрватъ въ това, въ което и той не вѣрва? Въ варненско нѣкѫде, живѣлъ единъ селянинъ, Нойчо, който ималъ голѣмо въображение, но неконтролирано, вследствие на което изпадалъ въ много фалшиви положения. Запримѣръ, често той се увличалъ отъ въображението си и разправялъ на селянитѣ, че билъ богатъ, че ималъ чифлици, говеда, ниви, пълни хамбари съ жито, а въ сѫщность нищо нѣмалъ, билъ беденъ човѣкъ. Мнозина вѣрвали на думитѣ му и го считали за богатъ човѣкъ. Една вечерь нѣколко селяни се събрали въ кръчмата да пиятъ. Между тѣхъ билъ и Нойчо. Отъ дума на дума, той отворилъ разговоръ за иманяритѣ и казалъ, че на еди-кое си мѣсто, край селото, имало заровено злато. Като го слушали, селянитѣ се въодушевили, и всѣки отъ тѣхъ взелъ мотика на рамо и тръгналъ за посоченото отъ Нойча мѣсто, съ цель да копае, да намѣри заровеното злато. Нойчо седѣлъ и гледалъ, какъ единъ следъ другъ селянитѣ излизали отъ кръчмата и отивали да копаятъ. И той повѣрвалъ на думитѣ си, взелъ мотика на рамо и тръгналъ следъ тѣхъ. Ще отида и азъ да копая, че ако наистина се намѣри злато, да взема дѣлъ отъ него. Къмъ коя категория ще отнесете този човѣкъ? Нѣкои хора постѫпватъ точно обратно на Нойча. Тѣ иматъ всичко, богати сѫ, но постоянно се оплакватъ, че нищо нѣматъ.

 

            Следователно, докато е въ широкия свѣтъ, човѣкъ трѣбва да мине презъ тритѣ състояния, да придобие опитности и знания. Тогава ще разбере, че докато минава кални, мочурливи полета, той трѣбва да бѫде облѣченъ съ стари дрехи. Дойде ли до подножието на върха, дето има хубава, росна зеленина, и започне да възлиза нагоре, той трѣбва да облѣче нови, чисти дрехи. Тамъ нѣма каль, нѣма опасность да се изцапа. Тъй щото, минавате ли презъ поле въ време на дъждъ, вие непременно ще се окаляте. Такова нѣщо представя свѣтскиятъ животъ. Той е поле, съ глинеста почва, напоено съ вода. Дето стѫпишъ, ще загазишъ и ще се окаляшъ. Тази е причината, поради която хората сѫ недоволни отъ свѣтския животъ и търсятъ духовния.

 

            Кое прави човѣка доволенъ? Представете си, че едно дете се готви да декламира нѣкое стихотворение. То цѣла нощь чете, учи стихотворението, радва се, че ще декламира. Поглеждате го, на лицето му е описано доволство. Коя е причината за доволството на детето: самото приготвяне, стихотворението или възможностьта да излѣзе на сцена предъ публика? Доволството на детето се заключава въ самото приготвяне. То му дава възможность да задоволи своя вѫтрешенъ стремежъ да се прояви. Кои сѫ причинитѣ за горението на тѣлата? За да гори едно тѣло, необходимо е въздухъ, главно кислородъ. Безъ кислородъ никакво горение не може да стане. Кислородътъ, който помага на горението, представя мисъльта. Горителнитѣ материали, дърва и вѫглища, представятъ чувствата. Животътъ се проявява при хармонично съчетание на мисли и чувства у човѣка. Дето има животъ, тамъ има доволство. Значи, безъ мисъль животътъ не може да се прояви. Ние живѣемъ, понеже преди насъ Богъ е мислилъ и продължава да мисли. Следователно, каквото ние преживяваме, това представя изразъ на Божията мисъль. Който живѣе добре, той добре е разбралъ Божията мисъль. Който живѣе зле, той зле е разбралъ Божията мисъль. Въ това нѣма никакво изключение. Ще каже нѣкой, че не е като обикновенитѣ хора. — По какво се различава отъ тѣхъ? — По две нѣща: той може да бѫде или на по-високо стѫпало отъ тѣхъ, или на по-низко. Това подразбиратъ думитѣ, че нѣкой човѣкъ не е като обикновенитѣ хора. Той не е като обикновенитѣ хора, когато става въпросъ за работа. Дойде ли до ядене, тамъ вече всичко разбира. Той лесно може да се справя съ яденето, да различава доброто отъ лошото ядене, но чувалитѣ не може да дига — тамъ е необикновенъ човѣкъ. Той мисли за себе си, че е поставенъ при изключителни условия. Изключителнитѣ условия, това сѫ минуситѣ на неговия животъ. Това сѫ отрицателнитѣ числа: -1, -2, -3, -4, -5, -6, -7, -8, -9, -10. Отъ минусъ десеть по-нататъкъ не може да отиде. Като мине крѫга на отрицателнитѣ числа, той става активенъ и положителенъ.

 

            Изобщо, всѣко активно състояние въ природата се смѣня съ пасивно; пасивното пъкъ — съ активно. Има и междинни състояния, но главнитѣ сѫ активно и пасивно. Чрезъ математиката човѣкъ може точно да опредѣли, следъ колко време дадено състояние ще се смѣни и съ какво състояние, именно — съ активно, или съ пасивно Забелязано е, обаче, че две активни, или две пасивни състояния не могатъ да вървятъ едно следъ друго. Въ това отношение всѣки има опитности. Излѣзе нѣкой на сцената да декламира едно стихотворение. Всички сѫ доволни отъ него, рѫкоплѣскатъ му. Ако рече втори пѫть да декламира нѣщо, и той нѣма бѫде доволенъ отъ себе си, и публиката нѣма да е доволна отъ него.

 

            Виденъ проповѣдникъ излиза на амвона да проповѣдва. Той е доволенъ отъ себе си, говори вдъхновено, красноречиво, и всички слушатели излизатъ възхитени отъ проповѣдьта. На другата недѣля сѫщиятъ проповѣдникъ излиза да говори, но мисъльта му не върви гладко, думитѣ му се преплитатъ и, вмѣсто да се оправи, той все повече се забърква. Като излѣзе отъ събранието, не иска да срѣща хора, съ никого не иска да говори. Като се върне у дома си, мълчи, недоволенъ е отъ себе си. Следъ това трѣбва да минатъ три-четири деня, докато се освободи отъ нараняванията, които е получилъ. Можете ли да си дадете отчетъ, на какво се дължатъ тия състояния? Такива състояния сѫ преживяли и преживяватъ и учени хора. Единъ ученъ започва нѣкакво изследване. Работи една година съ въодушевение: прави опити, изчислява, пише. На втората година дойде единъ упадъкъ въ духа, въ импулса му, и той напуща работата си — не се интересува вече отъ този въпросъ. На третата година отново се въодушеви, дойде му нѣкаква нова идея, и той пакъ започва да работи. Това сѫ приливи и отливи, които следватъ човѣка въ пѫтя на неговото развитие.

 

            Приливитѣ и отливитѣ сѫ състояния, които господствуватъ въ животинското царство. Това сѫ състояния на сѫщества съ по-низъкъ уровенъ отъ човѣшкия. Дойдете ли до тѣзи състояния, вие трѣбва да бѫдете будни, да ги използувате и веднага да се подигнете нагоре. Като се наблюдавате, вие можете да правите барометрични изследвания, да видите, какъ вариратъ вашитѣ състояния. Такива наблюдения можете да правите и съ вашитѣ близки. Единъ день срѣщате единъ вашъ приятель веселъ, добре разположенъ. Като го проследите, ще видите, че следъ два-три часа състоянието му се е измѣнило: той е неразположенъ, отпадналъ духомъ, като мокра кокошка. — Защо е станало това? — Въ първия случай времето е било приятно — хубавъ слънчевъ день. Той гледа наоколо си, радва се: птичкитѣ пѣятъ, цвѣтята цъвтятъ, хората го гледатъ приветливо, засмѣно. Не се минава много, времето се разваля: дъждъ вали, свѣтка се, гърми, никой не му обръща внимание. Той се връща у дома си мокъръ, каленъ, недоволенъ — приливътъ се смѣня съ отливъ.

 

            Значи, отъ една страна външнитѣ условия у човѣка, а отъ друга вѫтрешнитѣ условия сѫ причина за промѣна на състоянията. Настроенията на човѣка се дължатъ на физически условия, т. е. на промѣни, които ставатъ въ самата природа. Известно ни е, че човѣкъ се намира подъ влияние на природнитѣ сили. Тѣ обуславятъ неговитѣ настроения и състояния на приливъ и отливъ. Като знае това, човѣкъ възстава срещу силитѣ на природата, не иска да имъ се подава. Щомъ се яви вѣтъръ, той започва да се бори съ него, да му се противопоставя. Ще се бори часъ, два, три, петь, най-много десеть часа. Следъ това ще падне на земята отъ умора и ще отстѫпи. За да не губи силитѣ си и да не става нужда да се бори съ природата, човѣкъ трѣбва да знае, кога да започва работата си. За това той трѣбва да се обръща къмъ своя вѫтрешенъ барометъръ, който струва милиони. Има нѣщо у човѣка, което всѣкога му подсказва, кога да започне работата си.

 

            Нѣкой тръгва на работа, но вѫтрешниятъ гласъ му казва: Не излизай днесъ на работа. — Защо? — Ще има голѣмъ вѣтъръ, буря, земетресение. — Не, не ме е страхъ. Азъ съмъ герой. Излиза на работа, и се случва точно така, както му се каза. Той се бори съ вѣтъра и бурята, пада, става, докато най-после се връща у дома си изнемощялъ, измѫченъ и казва: Много изгубихъ днесъ! — Изгубилъ си, защото си се борилъ съ голѣмата мечка. Голѣмата мечка е опасна, тя е като отровнитѣ змии. Мнозина сѫ се борили съ нея, но само светиитѣ сѫ ѝ надвивали. Като я хване, светията я подържи малко въ рѫката си, стисне я веднъжъ-дважъ за врата и после пакъ я пусне на земята.

 

            И тъй, вслушвайте се въ своя вѫтрешенъ гласъ, въ онова дълбоко вѫтрешно чувство, което нѣкога се явява като силенъ потикъ да направите нѣщо. Щомъ почувствувате този потикъ въ себе си, веднага мислитѣ и чувствата ви се хармонизиратъ. Понѣкога въ ума ви блѣсва мека, приятна свѣтлина, и вие виждате всичко, което предстои да стане. Това вѫтрешно рѫководство у човѣка, което се проявява като тихъ гласъ, като свѣтлина или като чувство, ние наричаме „вѫтрешенъ барометъръ“. Слушайте този барометъръ. Ако го слушате, ще имате по-малко страдания. Иначе, докато мислите, че външнитѣ знания само ще ви помогнатъ, вие сте на кривъ пѫть. Знание, което не се прилага, изтощава човѣка. Запримѣръ, каква полза, че знаете да вадите квадратенъ или кубически коренъ отъ числата, ако тѣзи действия нѣматъ никакво приложение въ живота? Можете ли да вадите квадратенъ и кубически коренъ отъ злото и отъ доброто? Колко е квадратниятъ коренъ на числото две, на десеть и т. н.? Когато работите съ числата, вие се спирате върху това, отъ колко единици е образувано всѣко число. Числото шесть, запримѣръ, е образувано отъ шесть единици. Числото две е образувано отъ две единици.

 

            Обаче, това не е достатъчно. Вие трѣбва да знаете, при какви условия се е родило всѣко число. Числото две се е родило при голѣми борби. Тогава въ цѣлата природа, въ козмоса сѫ се явявали огньове, свѣтове сѫ се раздѣляли, ангели сѫ падали. Епохата, презъ която се е образувало числото две, е забележителна съ голѣмо творчество, но и съ голѣми борби, съ голѣми падания и ставания, Когато двама души се събератъ на едно мѣсто, тѣ иматъ условия да се каратъ. Човѣкъ самъ съ себе си не може да се кара. Трима души не могатъ да се каратъ. Тѣ не могатъ да възстанатъ единъ противъ другъ. Събератъ ли се десеть души, тѣ веднага ще се раздѣлятъ на две партии и ще почнатъ да се каратъ. Свѣтътъ е създаденъ при раждане на числото две. Тази епоха е забележителна съ творчески духъ. Тогава нѣкои ангели сѫ паднали и сѫ слѣзли на земята, а други сѫ останали на небето. Тѣ и досега пазятъ мѣстата си. Тогава се е явилъ законътъ на поляризирането. Всѣко творчество изисква нѣкаква жертва. По-добре е да се поляризиратъ нѣщата, но животътъ да се осмисли, отколкото да цари навсѣкѫде мъртвило и мракъ. За да се роди нѣкаква идея, въ ума на човѣка трѣбва да стане известно раздвояване. Човѣкъ ще даде нѣщо отъ себе си, но въ замѣна на това ще спечели друго. Казвате:  „И питата да бѫде цѣла, и стомахътъ — ситъ“, — Не, за да бѫде стомахътъ ситъ, питата непременно трѣбва да пострада. Като прилагате този законъ въ живота си, вие ще видите, какво представя поляризирането и защо сѫществува въ свѣта.

 

            Какво приложение има числото две въ живота? — Числото две се намѣсва при зараждане на всѣка мисъль, на всѣко чувство и на всѣко действие на човѣка. При това положение, непременно ще дойдатъ изпитания и страдания, но вие трѣбва да се радвате, защото имате възможность да разберете значението на това число. Съвременнитѣ хора разбиратъ най-добре числото две. — Защо? — Защото страдатъ. Дето има страдания, тамъ присѫтствува числото две. Следъ числото две се явява числото четири. Вие мислите, че числата вървятъ по своя естественъ редъ: 1, 2, 3, 4, 5... — Не, първото число, което се е явило на свѣта, е дветѣ; после се е явило четири, а следъ него — три. Когато се е явило числото три, свѣтътъ се е оформилъ, т. е. самоопредѣлилъ и взелъ права посока. Хората разбиратъ само числото две, а четиритѣ, което сега влиза въ свѣта, още не го разбиратъ. Четиритѣ е човѣшко число. Щомъ се разбере числото четири, тройката ще дойде въ свѣта. Числото три се отнася къмъ Божествения свѣтъ. Квадратътъ, т. е. числото четири представя човѣшкото въ свѣта. Триѫгълникътъ, т. е. тройката, представя Божествения свѣтъ. Когато човѣшкото и Божественото се съединятъ, тѣ образуватъ дома, т. е. появяването на числото петь — петоѫгълникътъ.

 

            Сега, дръжте въ ума си мисъльта за числото две. Знайте, че числото две всѣкога носи съ себе си нѣщо хубаво нѣщо. Началото може да бѫде лошо, но краятъ е всѣкога добъръ.

 

            I. Упражнение. Изнасяне дѣсниятъ кракъ напредъ. Рѫцетѣ настрана, а после отпредъ на гърдитѣ, съ длани надолу. Пръститѣ на рѫцетѣ добре опънати единъ срещу другъ и допрѣни съ върховетѣ си. Широкъ полукрѫгъ съ рѫцетѣ настрана и хоризонтално добре изопнати. Полукрѫгове съ рѫцетѣ напредъ и бавно приклякане, при което рѫцетѣ се поставятъ въ първото си положение — предъ гърдитѣ, съ дланитѣ надолу. Ставане, съ правене широкъ полукрѫгъ на рѫцетѣ хоризонтално и силно изпъване настрана. Следъ това се изнася лѣвиятъ кракъ напредъ и се прави сѫщото упражнение. После пакъ дѣсниятъ кракъ се изнася напредъ. Всичко три пѫти съ дѣсния кракъ напредъ и три пѫти съ лѣвия.

 

            II. Упражнение. Рѫцетѣ силно изопнати настрана, хоризонтално, съ дланитѣ надолу. Трептения на киткитѣ: отначало леко, съ постепенно усилване и отслабване. Сѫщото се прави нѣколко пѫти.

 

            III. Упражнение. Лѣвата рѫка изопната настрана. Дѣсната рѫка прави широкъ полукрѫгъ напредъ и отива надъ лѣвата и се плъзга отъ върха на пръститѣ ѝ, като се движи бавно, по дължината на цѣлата рѫка до рамото. Следъ това сѫщата рѫка минава бавно предъ гърдитѣ, подъ брадата, докато се опъне настрана и така остава въ сѫщото положение. Следъ това лѣвата рѫка прави широкъ полукрѫгъ напредъ и започва бавно да се движи върху дѣсната, отъ пръститѣ до рамото. Това упражнение се прави три пѫти съ лѣвата рѫка и три пѫти съ дѣсната, при което мисъльта е силно съсрѣдоточена. Презъ време на упражнението рѫцетѣ трѣбва да бѫдатъ силно обтегнати.

 

            IV. Упражнение. Рѫцетѣ изопнати настрани. Поемане на въздухъ, кой колкото може. Следъ това бавно спущане рѫцетѣ надолу и бавно издишване на поетия въздухъ, съ слаби прекѫсвания. Презъ време на поемане и издишване на въздуха, мисъльта трѣбва да бѫде силно концентрирана. При издишване се брои до 20.

 

      „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

 

 

4. Лекция отъ Учителя, държана

на 6 декемврий, 1925 г. София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×