Jump to content
Ани

1925_11_29 Тритѣ състояния: S, R, T

Recommended Posts

От томчето "Лекции на младежкия окултенъ класъ"
3 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 5-та година, т.I, (1925 г.)
Първо издание - София, 1929 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Тритѣ състояния: S. R. и T

 

   „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

 

Размишление.

 

   Прочете се резюме отъ темата: „Значение на водорода, кислорода, азота и вѫглерода въ живота и въ природата.“

 

   Прочетоха се четиритѣ теми върху: „Най-новото въ музиката, въ философията, въ математиката и въ живота.“

 

   Допуснете, че нѣкой учитель иска да осмисли единицата прѣдъ своитѣ ученици, т. е. да я направи жива. Какъ ще постигне той своята цѣль? Въ природата има редъ елементи, които се означаватъ все съ единици. Всички тия единици еднакви ли ще бѫдатъ? Ако започнете, напримѣръ, съ неорганичната материя и вървите постепенно къмъ органичната и прѣминете въ областьта на подсъзнателната, съзнателната, самосъзнателната и свърхсъзнателната материя и означите елементитѣ на тѣзи различни области все съ единици, ще си приличатъ ли тѣ помежду си? — Нѣма да си приличатъ, разбира се. Единицата скѫпоцѣненъ камъкъ се различава отъ единицата житно зърно или отъ единицата бръмбаръ, или отъ единицата птица или отъ единицата млѣкопитаеще животно. По този начинъ ние виждаме, какъ единицата постепенно се увеличава, измѣня се по форма, по съдържание и по смисълъ, и така минава въ различни фази на живота.

 

   За слѣдния пѫть пишете върху темата: „Кой е най-умниятъ бръмбаръ?“

 

   И тъй, когато окултната наука си служи съ една отъ тия единици, всѣка отъ тѣхъ прѣдставлява извѣстенъ символъ, който показва, че единицата е въ процеса на своето развитие, на своето проявяване. Въ такъвъ случай, всѣко нѣщо, па и всѣки човѣкъ прѣдставлява единица въ прогресъ. Знаете ли, какъвъ е вашиятъ коефициентъ? Това сѫ задачи, които вие трѣбва да рѣшавате. Когато човѣкъ се домогва до нѣщо сѫществено въ своя животъ, той прѣживява една малка радость. Защо? — Неговото висше съзнание или разумниятъ животъ въ него съзнава, че е придобилъ малко знание, домогналъ се е до нѣкаква малка истина. Знанието пъкъ създава разширение на съзнанието. Истинската наука седи въ разширение на съзнанието. Понѣкога се явява привидно разширение на съзнанието, но то се причинява отъ приливи и отливи въ умствения свѣтъ на човѣка.

 

   Нѣкои хора мислятъ, че сѫ учени само поради това, че понѣкога иматъ приливъ, разширение на съзнанието. Тия хора, като остаряватъ, започватъ да отричатъ всичко, което сѫ подържали въ младинитѣ си. Това се дължи на отлива, който става въ тѣхното съзнание. Други пъкъ въ младинитѣ си сѫ безвѣрници, а като остарѣятъ, въ съзнанието имъ настѫпва приливъ, и тѣ започватъ да вѣрватъ въ Бога, ставатъ религиозни. И двѣтѣ положения се дължатъ на приливи и отливи въ живота имъ. Значи, нѣкои хора започватъ младинитѣ си съ отливъ, а свършватъ старинитѣ си съ приливъ; други хора започватъ съ приливъ, свършватъ съ отливъ. Обаче, когато човѣкъ дойде до състояние, при което съзнанието му не минава въ фази на приливи и отливи, а върви прогресивно, разширява се непрѣкѫснато, той се озарява съ вѫтрѣшна свѣтлина. Мисъльта му става ясна, свѣтла, а чувствата му се обновяватъ. Този човѣкъ вече започва да разбира своя личенъ животъ и да го отдѣля отъ духовния.

 

   Много духовни хора, които работятъ съзнателно върху себе си, често се заблуждаватъ, като мислятъ, че сѫ освободени отъ своя личенъ животъ, т. е. отъ живота на личностьта. Мѫчно е човѣкъ да се освободи отъ своята личность. Колкото е лесно негърътъ да се освободи отъ своя черенъ цвѣтъ, толкова е лесно човѣкъ да се освободи отъ личния си животъ. Единственото нѣщо, което може да облекчи въ това отношение съзнателния негъръ е той да се убѣди, че черниятъ цвѣтъ въ него е свойственъ на материята и му е наложенъ отвънъ. Причината за този черенъ цвѣтъ, за тѣзи сѣнки се дължи на извѣстенъ родъ материя, която прониква прѣзъ съзнанието на негъра. Всички съврѣменни учени — философи, математици, естественици — вършатъ отлична работа въ свѣта. Съ своитѣ малки мотички тѣ разработватъ човѣшкия мозъкъ, и по този начинъ хвърлятъ повече свѣтлина въ съзнанието му. Виждате, че нѣкой ученъ съ години разработва малка часть отъ мозъка, съ площь голѣма около 1 см., но работи, постоянствува. Той непрѣкѫснато дига и слага на едно и сѫщо мѣсто своята мотичка, голѣма като върхъ на игла, но посажда, култивира нови идеи

 

   Питамъ: задавали ли сте си въпроса, какъ се заражда човѣшката мисъль, и отдѣ иде тя? По какъвъ начинъ се прѣдава мисъльта отъ единъ човѣкъ на другъ? Какъ се произнасятъ съврѣменнитѣ психолози по тѣзи въпроси? Тѣ казватъ, че мисъльта на хората се дължи на тѣхната голѣма чувствителность; но на кое мѣсто въ мозъка е центърътъ за възприемане и прѣдаване на мислитѣ — не знаятъ. Окултната психология дава сложни обяснения по тѣзи въпроси, защото тя има прѣдъ видъ четиритѣ тѣла, които функциониратъ едноврѣменно у човѣка. Официалната психология едва се справя съ психическитѣ функции на физическото тѣло, а окултната психология борави, освѣнъ съ функциитѣ на физическото, още и съ функциитѣ на астралното, умственото и причинното тѣла. Тѣзи тѣла едва сега се организиратъ въ човѣка. Колкото и да не е организирано още нашето тѣло, въ него има области, дѣто мисъльта се развива, но дѣ сѫ тѣзи области, не се знаятъ точно. Човѣкъ трѣбва да прави редъ опити, докато намѣри, дѣ, именно, е мѣстото, при което се произвежда мисъльта. Отъ това мѣсто излиза бѣла, приятна свѣтлина. То се намира на главата нѣкѫдѣ. Когато краищата на пръститѣ у човѣка сѫ много чувствителни, той съ пипане ще намѣри тази часть отъ главата, дѣто се отдѣля свѣтлина, а ние знаемъ, че свѣтлината е признакъ на мисъльта.

 

   Идеитѣ въ човѣка растатъ по сѫщия начинъ, както и растенията. Когато живѣете съ глупави хора, въ които не се събира тази свѣтлинна енергия, у васъ не се събужда интелектуаленъ стремежъ. Живѣете ли, обаче, съ умни хора, у които тази свѣтлинна енергия се събира и прѣдава, вие ще забѣлѣжите въ себе си интелектуаленъ стремежъ; вие взаимно ще си влияете.

 

   Въ свѣта, въ който живѣемъ, само единицата функционира. Двойката прѣдставлява дробь, т. е. единица, раздѣлена на двѣ. Въ това отношение двойката прѣдставлява отражение на единицата. Числото три сѫществува като отражение на единицата. Въ сѫщность числото три само не сѫществува.

 

   Питамъ: кое е реалното въ човѣка? Мнозина ще отговорятъ, че душата е реалното въ човѣка. Душата може ли да се вижда? За да се види душата, съзнанието на човѣка трѣбва да бѫде будно. Когато се отнася до ума и до интелекта на човѣка, тѣ могатъ да се видятъ и при обикновено съзнание. Онѣзи, които работятъ съ висшата математика, знаятъ, че умътъ, интелектуалната сила въ човѣка съ резултатъ на нѣщо. Съзнанието пъкъ представлява външното облѣкло на душата. Когато съзнанието на нѣкой човѣкъ е будно, около него се забѣлѣзва мека, приятна свѣтлина, съ елипсовидна форма. Горната часть на тази елипса, дѣто е мѣстото на главата, на мозъка въ човѣка, свѣтлината тамъ е по-ярка, по-силна. Въ по-напрѣдналитѣ хора свѣтлината на тази елипса е по-ярка, не само на мѣстото, дѣто е мозъкътъ, но и въ центъра на елипсата. Въ най-напрѣдналитѣ сѫщества свѣтлината на елипсата е навсѣкѫдѣ еднакво силна. Такива сѫщества съ устойчиви, положителни въ себе си; тѣ не правятъ никакви компромиси въ своя животъ. Ако при тѣзи сѫщества дойде нѣкой човѣкъ съ нечисти мисли и желания, той веднага ще се почувствува смутенъ, ще иска да се освободи отъ тѣхното присѫтствие. Защо? — Понеже въ постѫпкитѣ на тия сѫщества нѣма никакви задни цѣли.

 

   Който иска да се повдигне, да облагороди сърцето си и да просвѣти ума си, трѣбва да работи съзнателно върху себе си. Въ съзнателната работа нѣма критика, но има прѣсѣване. Да критикувате своитѣ мисли и чувства, значи да ги осакатите. Да прѣсѣвате нѣщата, значи така да ги прѣкарвате прѣзъ филтъръ, че непотрѣбнитѣ отъ тѣхъ да прѣминатъ прѣзъ филтъра, да паднатъ долу, а върху филтъра да останатъ само чиститѣ и възвишенитѣ. Като казвамъ нечисти мисли и желания, подразбирамъ чуждитѣ мисли и желания, които се натрапватъ на човѣка. Човѣкъ прѣдставлява клѣтка отъ Великия организъмъ на живота, вслѣдствие на което въ него сѫ складирани, освѣнъ неговитѣ желания, още и желанията на милиарди сѫщества.

 

   Една отъ опасноститѣ, на които сѫ изложени всички хора въ свѣта, е прѣсищането. Ако нѣкой човѣкъ пѣе 1-2 години редовно, най-послѣ той може да се прѣсити и да каже: „Не искамъ вече да пѣя!“ Пазете се отъ прѣсищане! Човѣкъ трѣбва постоянно да разнообразява живота си. Въ всички отрасли на съврѣменната наука, както и въ музиката, и въ изкуствата, сѫщо тъй има голѣмо еднообразие. Еднообразието се дължи на това, че тия учени свеждатъ всичко повече къмъ външната, видимата страна. Старитѣ математици, обаче, сѫ изчислявали съ голѣма точность, какви ще бѫдатъ хората на XX вѣкъ, какъвъ ръстъ, какви очи ще иматъ и т. н.; тѣ сѫ прѣдсказвали още съ редъ изчисления, съ какви мисли ще се занимаватъ тия хора, какъвъ ще бѫде тѣхниятъ общественъ строй и т. н. Всички тия данни сѫ прѣдсказани съ редъ математически изчисления, направени отъ прѣди хиляди години. Тѣхнитѣ научни изчисления и прѣдсказания съотвѣтствуватъ на събитията и условията въ сегашнитѣ врѣмена. Тѣ сѫ прѣдвиждали всички тия нѣща. Какво показва това? — Че тия хора сѫ виждали. Значи, виждането е знание; виждането е разбиране на отношенията, които сѫществуватъ между нѣщата. На философски езикъ казано, това подразбира: съзнанието на по-напрѣдналитѣ хора обхваща съзнанията на другитѣ сѫщества. При това, всѣко съзнание, което прониква прѣзъ другитѣ съзнания, трѣбва да се пази да не спъва тѣхното развитие. Ако съзнанието, което прониква другитѣ, внесе най малката дисхармония въ тѣхъ, то се обвързва кармически съ даденитѣ съзнания. Всѣки кривъ образъ, всѣка крива мисъль, всѣко криво заключение въ човѣка, опетнява неговото съзнание.

 

   Мнозина питатъ: „На какво се дължи неуспѣха въ възпитанието на младежьта?“ — Между съврѣменнитѣ учители и ученици липсва взаимна хармония. Като влѣзе учительтъ въ класъ, ученицитѣ започватъ да го разглеждатъ отгорѣ до долу, веднага си съставятъ криво заключение за него и му изваждатъ нѣкакъвъ епитетъ. Като схване тѣхнитѣ мисли, и учительтъ си съставя лошо мнѣние за ученицитѣ. На такава база, именно, започватъ отношения между учители и ученици. При такова положение на нѣщата, и възпитанието се опорочава. Какви сѫ резултатитѣ на съврѣменната наука? Какво приложение има тя въ живота? Ще кажете, че благодарение на успѣхитѣ въ математиката и геометрията, днесъ се постройватъ желѣзници, правятъ се шосета, градятъ се кѫщи и т. н. Наистина, точнитѣ изчисления, до които е дошла математиката, сѫ неоцѣними, но сѫщитѣ изчисления се прилагатъ и при далнобойнитѣ орѫдия, съ които се убиватъ хиляди и милиони хора. Химията сѫщо така има голѣмо приложение въ живота. Тя е допринесла много блага на човѣчеството, но сѫщата химия си служи днесъ най-усилено съ различнитѣ отровни и задушливи газове, съ различни експлозивни вещества и за унищожението на човѣшкия животъ. Значи, науката днесъ нѣма приложение въ възпитанието на човѣка; тя нѣма приложение въ неговия мораленъ и нравственъ животъ.

 

   Както официалната наука, така и окултната, иматъ не само теоретическо значение, но и практическо. Всѣко знание, за да оживѣе, трѣбва да се приложи. Напримѣръ, излиза единъ ученикъ да рѣшава задачи по математика. Обаче, той е слабъ по този прѣдметъ, не може да рѣшава самостоятелно. Тогава, направете слѣдния опитъ. Нека излѣзатъ два ученика, силни математици, и да турятъ рѫцѣтѣ си на челото на слабия ученикъ, дѣто е математическиятъ центъръ. Като се изредятъ двамата ученика, нѣма да мине много врѣме, и слабиятъ ученикъ ще започне да мисли, да работи върху зададената задача и ще я рѣши. Това се дължи на факта, че силнитѣ ученици по математика чрѣзъ контактъ сѫ прѣдали часть отъ своята енергия на слабия ученикъ. Тази енергия пъкъ събужда дѣйностьта на неговитѣ математически способности, и той започва да мисли, да разсѫждава. По този начинъ могатъ да се прѣдаватъ енергиитѣ отъ единъ човѣкъ на другъ въ различнитѣ центрове на мозъка. Това може да се използува само като побудително срѣдство, а по нататъкъ ученикътъ самъ трѣбва да продължи работата си.

 

   Индуситѣ различаватъ въ човѣка три състояния. Тѣ сѫ слѣднитѣ: Sattwa — S, Radjas — R и Thâmas — Т.

 

   Думата Sattwa означава състояние, което ние можемъ да прѣведемъ съ думитѣ „любовь къмъ Истината“. Когато човѣкъ се намира подъ влиянието на това състояние, той е тихъ и спокоенъ; въ него отсѫтствуватъ всѣкакви користолюбиви мисли и желания; въ съзнанието му има свѣтлина и разширение. Това състояние е присѫще на високо напрѣднали хора въ духовно отношение. Такива сѫ били светиитѣ, но не всички отъ тѣхъ. Много светии се намиратъ въ второто състояние.

 

   Хората отъ второто състояние — radjas — сѫ волеви, дѣятелни въ всѣко отношение. Тѣ сѫ добри хора, правятъ добрини, но ако не обърнатъ внимание на тѣхнитѣ добрини и не имъ отдадатъ заслуженото, не имъ отблагодарятъ, тѣ се озлобяватъ. За всѣко добро дѣло тѣ искатъ името имъ да се запише нѣкѫдѣ. Това показва, че нѣйдѣ въ съзнанието имъ има тъмнина.

 

   Хората отъ състоянието sattwa употрѣбяватъ сладки храни. Хората отъ състоянието radja (безъ s) употрѣбяватъ повече солени, кисели, лютиви храни. Повечето отъ тѣхъ сѫ месоядци. Ще кажете: „Не могатъ ли тия хора да се откажатъ отъ месото и да станатъ вегетарианци?“ — И да се откажатъ отъ месото, тѣ пакъ сѫ месоядци още. Защо? Тѣхнитѣ родители, тѣхнитѣ дѣди и прадѣди сѫ били месоядци. Човѣкъ не може изведнъжъ да стане вегетарианецъ. Може ли вълкъ да стане агне? Вълкътъ може да стане трѣвопасно животно дотолкова, доколкото и кучето се отказва отъ месото, когато господарьтъ му дава да яде хлѣбъ. Кучето яде хлѣбъ, когато господарьтъ му дава, но всѣкога прѣдпочита месо. Истинскиятъ вегетарианецъ трѣбва да се е родилъ такъвъ, и месото да не го съблазнява никъкъ. Погледне ли къмъ месото и му се прияде, той се е съблазнилъ вече, а съ това опетнява съзнанието си.

 

   Хората отъ състоянието thâmas сѫ по лакоми — ядатъ, каквото имъ падне. Тѣ не обичатъ нито да работятъ, нито да мислятъ, нито да учатъ. Мързелътъ е присѫщъ на тѣхъ. Тѣ сѫ подобни на кучетата, на коткитѣ. Всички сте наблюдавали, какъ постѫпва котката, когато иска да влѣзе въ стаята на господаря си. Тя се приближава до стаята на господаря си, очиства краката си и започва да мърка, да се омилква около него, съ което иска да каже: „Както виждашъ, чиста съмъ,“ Нека ѝ падне само една мишка между краката, и нейната чистота ще се провѣри. Тя я сграбчва, и цѣла я изяжда. Дѣ остава нейната чистота?

 

   Казвамъ: чистотата трѣбва да проникне цѣлото съзнание на човѣка! Нѣкой взима храната съ немити рѫцѣ и казва: „Нищо, и съ немити рѫцѣ може да се яде. Бързамъ сега. Кой ще си губи врѣмето?“ — Не, най-първо рѫцѣтѣ си измий, и послѣ яжъ! Другъ нѣкой вземе хлѣба, погледне го и вижда, че е окалянъ малко. — Нищо, и така ще мине. — Не, изчисти го и тогава яжъ. Ако пъкъ на ядешъ, още по-добрѣ. Прѣдставете си, че нѣкой отъ васъ е гладенъ, не е ялъ три деня. Нѣкой ви дава изкалянъ хлѣбъ. Какъ трѣбва да постѫпите? Ако се откажете да ядете хлѣба, вие сте въ състоянието s; ако го изчистите отгорѣ и ядете, вие сте въ състоянието r; ако го ядете изкалянъ, както ви го даватъ, вие сте въ състоянието t.

 

   Значи, за съграждането на своя характеръ, човѣкъ трѣбва да използува всичко, което се изпрѣчва на пѫтя му. За тази цѣль трѣбва да изучава всички външни и вѫтрѣшни прояви на своето естество. Да изучавате мисъльта си — това е била една отъ задачитѣ на древнитѣ философи. Като изучите мисъльта си, ще се заемете да изучавате вашитѣ желания отъ новото гледище; най-послѣ ще изучавате и душата си, въ благороднитѣ пориви на която се крие закона на Любовьта. Изучите ли тѣзи нѣща, ще се доберете и до всички отрасли на новата, положителна наука, която ще ви помага въ всички нужди на живота. Когато казвамъ, че ще се доберете до новата наука, съ това ние не отричаме сега сѫществуващата, но възставаме само върху кривитѣ прѣводи, които тя е направила отъ природата. Напримѣръ, нѣкой ученъ придава на едно сѫщество качества, които то не притежава. Въ това седи кривиятъ прѣводъ. Когато естественикътъ описва единъ бръмбаръ, напримѣръ, той трѣбва да влѣзе въ неговото съзнание, да разбере напълно неговия животъ, вѫтрѣшно и външно, и така да го обясни на другитѣ. Иначе, той непрѣменно ще направи нѣкаква грѣшка въ своето описание. Насѣкомитѣ, колкото малки и да сѫ по отношение насъ, и тѣ мислятъ. Наблюдавайте, какъ постѫпва осата съ своитѣ жертви. Нѣкоя оса хване единъ паякъ, бодне го слабо съ жилото си — парализира го само, не го умъртвява. Защо не го умъртвява изведнъжъ? — Не го умъртвява, защото иска да запази за личинкитѣ си прѣсна, а не развалена храна. Ако го умъртви, и слѣдъ това го даде на личинкитѣ, тази храна ще бѫде вече развалена.

 

   Казвате: „Тѣзи нѣща сѫ дребни. Тѣ не играятъ голѣма роль въ цѣлокупния животъ на човѣка“. — „Малкото камъче събаря колата.“ Често човѣкъ отпада духомъ, започва да избѣгва хората, животътъ му се обезсмисля — отъ всичко е недоволенъ. Коя е причината за всичко това? Ако речете да търсите причината на вашитѣ състояния, не можете да я намѣрите. Защо? — Тъй микроскопическа е тя! И тази малка причина се дължи на нѣкакво криво, на нѣкакво лъжливо схващане за нѣщата. Малка е причината, но разваля хармонията. Всѣки човѣкъ, който иска да живѣе духовенъ животъ, трѣбва да знае, че духовниятъ животъ е свързанъ съ абсолютната хармония. За да не нарушавате своята вѫтрѣшна хармония, при всѣки случай вие трѣбва да знаете, въ кое отъ тритѣ състояния се намирате — s, r, t — и веднага да можете да се справяте съ материята и съ сѫществата около васъ.

 

   Никой човѣкъ не живѣе самъ, изолиранъ отъ другитѣ. Всички сѫщества си влияятъ взаимно едни други. Като спите вечерь, става обмѣна между васъ и всички хора, съ които живѣете. Дали съзнавате това или не, то е другъ въпросъ. Вие давате нѣщо и взимате нѣщо. Ставате сутринь бодъръ, веселъ — спечелили сте нѣщо. Нѣкога ставате неразположени духомъ — изгубили сте нѣщо. Цѣла нощь съзнанието ви ходи на едно мѣсто, на друго, лута се, търси загубеното. Ако го намѣри, успокоява се; ако не го намѣри, продължава да търси.

 

   Като ви давамъ тѣзи обяснения, азъ искамъ да се привикнете да разглеждате нѣщата критично, а не да придобиете еднообразна мисъль. Сега, при пробуждане на съзнанието, много отъ васъ се индивидуализиратъ. Пазете се отъ това състояние. Всички вие сте въ състоянието r, а въ състоянието s нѣма нито единъ отъ васъ. Като ученици, вие трѣбва да работите умѣрено, да не прахосвате своята енергия. Прѣдъ ученика седятъ три рода сили, съ които той трѣбва да работи: 1) Божествени сили, които изискватъ съзерцание: 2) духовни сили, които изискватъ активность — работа на неговитѣ чувства; 3) физически сили — слизане на работа въ материалния свѣтъ, за което се изисква будность на съзнанието. Работата на физическия свѣтъ е свързана съ изцапване. Дойдете ли до това положение, обърнете се за помощь къмъ другитѣ два вида енергии и постоянно правете съединения (синтези).

 

   И тъй, ще се учите да различавате тритѣ състояния въ себе си. Когато имате разширение въ съзнанието си, полетъ нагорѣ, вие сте подъ влиянието на състоянието s. Когато искате да си откѫснете нѣкой плодъ направо отъ дървото, вие сте подъ влиянието на силитѣ r, които дѣйствуватъ по права линия. Когато сте индиферентни, вие сте готови да ядете храна, каквато ви попадне, не правите изборъ; тогава вие сте подъ влияние то на силитѣ t. Такива дѣца ядатъ гнили плодове, пръсть и др.. При тѣзи сили, човѣкъ често изпада въ атавизъмъ. Срѣщате нѣкой човѣкъ, който е билъ чистъ, спретнатъ, но сега го виждате отпуснатъ, небрѣженъ, нечистъ, иска да умрѣ, не му се живѣе. Идеята му да умре е права по отношение на това само, че той иска да се освободи отъ състоянието, въ което е изпадналъ, обаче изборътъ му е кривъ. Смъртьта не е единствениятъ начинъ за освобождение отъ това състояние. Какъвъ смисълъ има смъртьта за тебе, ако и слѣдъ това ти носишъ въ съзнанието си мисъльта за твоята черна кожа? Какво си придобилъ? — Нищо. Смъртьта има смисълъ само тогава, когато слѣдъ нея съзнанието ти е освободено отъ мисъльта, че имашъ черна кожа.

 

   Казвамъ: всички трѣбва да работите върху новото въ математиката, въ философията, въ живота и въ науката, за да се внесе разширение и полетъ въ съзнанието ви; активность и прѣдпазливость въ чувствата ви, да се пазите отъ лошитѣ навици на вашето минало. Само по този начинъ вие ще бѫдете бодри и весели и съ будно вѫтрѣшно съзнание. Въ разумната природа всичко говори за великата радость на душата. Като се приближавате до Божествения свѣтъ, ще забѣлѣжите, че навсѣкѫде вѣе интелигентность и разумность. Тамъ има изобилие отъ знания, отъ музика, отъ пѣсень и отъ любовь. Започнете ли да слизате къмъ физическия свѣтъ, оттамъ вѣе вече студенина, ограничение — всѣки се свива въ черупката си. Най-голѣмиятъ студъ е въ физическия свѣтъ. Толкова голѣмъ е вече студътъ, че ледътъ започва да се троши. Колкото повече се увеличава студътъ, толкова по-трошливи ставатъ тѣлата. Въ това отношение и голѣмиятъ студъ може да развали хубавитѣ чувства у човѣка. Много низката температура и много високата температура сѫ опасни за обикновенитѣ хора. Само адептитѣ и великитѣ Учители могатъ да прѣминаватъ направо отъ едно състояние въ друго, безъ да се поврѣдятъ.

 

   Ученикътъ трѣбва да се пази, както отъ голѣмия студъ, така и отъ голѣмата горещина. Той не трѣбва да се излага на тѣхъ. Ученикътъ може да оперира само съ такава топлина, при която глината му не се топи, и съ такъвъ студъ, при който камънитѣ му не се рушатъ. Животътъ функционира правилно при обикновена топлина и при обикновенъ студъ.

 

   Това сѫ практически правила, които всѣки отъ васъ може да приложи въ миниатюръ въ живота си. Правете малки опити върху съзнанието си, да придобиете разширение и полетъ. Приложението на тия правила ще ви даде поне малки резултати.

 

Т. м.

 

3 лекция на младежкия окултенъ класъ,

държана отъ Учителя на 29. XI 1925 г. гр. София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×