Jump to content

1925_11_15 Врѣме и сила


Ани

Recommended Posts

От томчето "Лекции на младежкия окултенъ класъ"
3 лекции на Младежкия окултенъ класъ, 5-та година, т.I, (1925 г.)
Първо издание - София, 1929 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Врѣме и сила.

 

   Мотото за тази година ще бѫде:

 

   „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

 

   Коя бѣше послѣдната лекция отъ миналата година? (— За свободнитѣ движения).

 

   — Кои движения сѫ свободни? (— Разумнитѣ движения). — Да, свободнитѣ движения подразбиратъ разумность. Коньтъ може да се движи свободно, но когато прѣскача отъ единъ плетъ на другъ, това не е свобода. За птичката може да се каже, че има свобода въ движенията си. Защо? — Понеже въ нейнитѣ движения има разумность. Свободнитѣ движения подразбиратъ и по-висока култура. Споредъ закона на еволюцията въ стълбата на животинското царство най-високо стѫпало заематъ млѣкопитаещитѣ. Обаче, птицитѣ иматъ по-старъ произходъ отъ конетѣ. Рибитѣ пъкъ сѫ по-стари отъ птицитѣ. Науката подържа, че птицитѣ сѫ произлѣзли отъ рибитѣ. Послѣднитѣ се движатъ въ по-гѫста, а птицитѣ — въ по-рѣдка срѣда. При това, рибитѣ сѫ безгласни, тѣ нѣматъ органъ на гласа, на звука. Културата на рибитѣ е много низка. Всички прѣстѫпления въ водата ставатъ безгласно. Животътъ въ водата е цѣлъ адъ. Тамъ рибитѣ се гълтатъ цѣли едни други, безъ слѣди отъ прѣстѫпления, и никоя отъ тѣхъ нѣма възможность да каже нѣкому нѣщо, да се оплаче.

 

   Птицитѣ пъкъ иматъ по-висока култура отъ рибитѣ, защото въ тѣхъ има разумность. Въ какво се забѣлѣзва разумностьта, както и по-високата култура у птицитѣ? — Въ тѣхъ има музика, движения изъ въздуха, виене на гнѣзда, които нѣща се подчиняватъ на извѣстни закони. Движението на хората изъ въздуха съ аероплани се основава на сѫщитѣ закони, на които се подчиняватъ и птицитѣ. Освѣнъ това, птицитѣ сѫ разрѣшили отношенията между половетѣ по-разумно, даже и отъ съврѣменнитѣ хора, които го разрѣшаватъ като млѣкопитаещитѣ. На съврѣменнитѣ хора сѫ нужни още хиляди години, докато разрѣшатъ този въпросъ по човѣшки. И дѣйствително, първото падане е станало между млѣкопитаещитѣ. Оттамъ започва падането на човѣка. Като говоря за птицитѣ, не подразбирамъ да се взематъ като образъ, но като символъ на по-висока култура въ свѣта, която ще се яви за въ бѫдеще и въ човѣшкия родъ. Днесъ въ хората се забѣлѣзва вече стремежъ да се приближатъ къмъ птицитѣ.

 

   Питамъ: споредъ васъ, на какво се дължатъ външнитѣ противорѣчия въ живота? Вземете слѣдния простъ примѣръ: двама родни братя се обичатъ, разбиратъ се, живѣятъ си добрѣ. Слѣдъ извѣстно врѣме между тѣхъ се явява споръ за нѣкакви материални блага, които тѣ получаватъ въ наслѣдство отъ баща си. Коя е дълбоката причина да се зароди между тия братя несъгласие, споръ? Отдѣ води началото си този споръ? Нали тия братя се обичаха? Нали се разбираха помежду си? Въ физиката има единъ законъ за промѣна на тѣлата отъ топлината и отъ студа. Този законъ гласи: всички тѣла отъ топлината се разширяватъ и отиватъ нагорѣ, а отъ студа се свиватъ, сгѫстяватъ и падатъ надолу. Природата си служи съ този законъ всѣкога, когато ѝ потрѣбва. Щомъ пожелае да прѣвърне нѣкое течно тѣло въ въздухообразно, тя го нагрѣва и така го прѣпраща въ пространството нагорѣ; щомъ пожелае да прѣвърне въздухообразното тѣло въ течно, тя го охлажда, и то слиза на земята въ видъ на течность. И въ човѣшкия организъмъ има и въздухообразни, и течни, и твърди тѣла, но понѣкога става накопление на тия вещества, което се отразява по единъ или другъ начинъ върху човѣка. Обаче, разумната природа не позволява да се прѣстѫпватъ законитѣ ѝ, т. е. тя не търпи никакви житници, никакви хамбари въ тѣлото на човѣка. Всѣки день човѣкъ има право да взима отъ нейнитѣ складове само толкова, колкото му е нужно за деня. За другия день — добъръ е Господъ! Той пакъ ще даде. Но вслѣдствие отдалечаването на човѣка отъ разумнитѣ закони на природата, у него се заражда желание да се осигури, и той всѣки день живѣе съ мисъльта да трупа, да събира, колкото може повече. Това негово желание се прѣдава и на самитѣ клѣтки, въ които постепенно става отлагане, натрупване на излишни, неоползотворени отъ организма материали. Този човѣкъ започва да надебелява, да затлъстява и впослѣдствие въ него се зараждатъ различни болести. Ето защо, най-първо човѣкъ трѣбва да се заеме съ разрѣшаване на прости явления, на малки величини, а послѣ да прибегне до рѣшаване на сложни явления, на голѣми величини. Сложнитѣ явления, голѣмитѣ величини създаватъ натрупвания въ човѣшкия организъмъ.

 

   И тъй, за да се яви възвишена мисъль у човѣка, той трѣбва да насочи своя погледъ нагорѣ. То значи; той трѣбва да прѣвърне твърдитѣ вещества въ себе си въ течни, течнитѣ — въ въздухообразни и така да обърне погледа си нагорѣ. Отгорѣ ще дойде помощьта му. Не мислете, че човѣкъ самъ може да създаде въ себе си възвишени и свѣтли мисли. Никой самъ не създава своитѣ мисли! За да попадне нѣкоя свѣтла мисъль въ вашия умъ, прѣди всичко, тя е минала прѣзъ редъ сѫщества по-възвишени и по-благородни отъ васъ. Ако вие ѝ дадете благоприятни условия за развитие, тя ще ви подигне. Сѫщеврѣменно вашитѣ мисли отиватъ надолу, къмъ сѫщества по низкостоещи отъ васъ. Значи, въ природата става прѣкръстосване на мислитѣ. Висшитѣ сѫщества влияятъ на човѣка, но и човѣкъ имъ влияе. Човѣкъ влияе на по-низкостоещитѣ отъ себе си, но и тѣ му влияятъ. Затова, когато изучавате живота си, трѣбва да разграничавате мислитѣ, да разбирате, кои мисли идатъ отдолу и кои отгорѣ, за да знаете, какъ да ги обработвате.

 

1925-11-15-19_fig1.png

 

   Фигура I прѣдставлява една окрѫжность. Какъ дефиниратъ окрѫжностьта въ геометрията? (— Окрѫжностьта е крива линия, на която  всички точки сѫ еднакво отдалечени отъ една постоянна точка, наречена центъръ (С). Пространството, което е заградено отъ окрѫжностьта, се нарича крѫгъ). Ние ще дадемъ друго опрѣдѣление за крѫга. Крѫгътъ прѣдставлява всички реални възможности, които се съдържатъ въ разумния животъ. Всѣки крѫгъ има свои граници. Тогава, какво трѣбва да направи човѣкъ, като дойде до крайнитѣ прѣдѣли на крѫга, който въ дадения случай прѣдставлява неговия животъ? — Той трѣбва да прѣмине отъ единъ крѫгъ въ другъ. Значи, всѣки крѫгъ е скаченъ съ редица други крѫгове. Центърътъ (С) прѣдставлява друга една реалность, къмъ която човѣкъ трѣбва да се върне. Какво е значението на радиуса въ крѫга? (— Радиусътъ е единствениятъ елементъ, който опрѣдѣля големината на крѫга. Окрѫжноститѣ се различаватъ по радиуситѣ) Кривитѣ линии въ природата сѫ признаци, по които се сѫди, че тя събира енергия и материя. Тия линии наричаме събирателни. Когато природата иска да твори, тя си служи съ прави линии. Всѣки радиусъ, като дойде до своя краенъ прѣдѣлъ, той се връща назадъ въ крѫга. Защо? — Понеже задъ този прѣдѣлъ той срѣща извѣстно съпротивление, което не му позволява да отиде по-нататъкъ. Значи, окрѫжностьта, кривата линия, показва, докѫдѣ се простиратъ възможноститѣ на радиуса. Възможноститѣ на правата линия сѫ въ творчеството. Като се свърши творчеството, започва се вѫтрѣшната обработка на материята и на енергията. Тъй се създава крѫгътъ.

 

   По този начинъ вие ще знаете пѫтя, по който се развиватъ вашитѣ мисли и желания. Най-първо въ човѣка се зараждатъ извѣстни мисли, желания и проекти, които, щомъ стигнатъ крайния прѣдѣлъ на своитѣ възможности, образуватъ единъ крѫгъ, въ който се започва обработването имъ. Отъ всички тия мисли, желания и проекти, въ човѣка се образува една обща идея, която го тласка въ дадена посока. Помнете, че проявитѣ на живота не сѫ отдѣлни. Всѣка постѫпка на човѣка се обуславя отъ нѣкое разумно сѫщество. Никой не може да каже, че е творецъ на своята сѫдба. Казва се, че всѣки е носитель на творчество, на творчески сили въ себе си, но всички разумни прояви се обуславятъ отъ разумни сѫщества. Може ли да се опрѣдѣли, колко радиуси могатъ да се прѣкаратъ въ една окрѫжность? (— Казва се, че въ окрѫжностьта могатъ да се прѣкаратъ безкрайно число радиуси, но се говори само за единъ радиусъ, който е въ движение, защото, като минава прѣзъ окрѫжностьта, сѫщеврѣменно той минава и прѣзъ всичкитѣ радиуси).

 

   Питамъ: кои сѫ причинитѣ за образуването на квадрата? (— Причина за образуването на кривата линия се взима нѣкоя централна сила, а квадратътъ се образува отъ движението на една отсѣчка). Когато единиятъ край на радиуса се движи, а другиятъ остава неподвиженъ, образува се крѫгътъ, а когато се движатъ двата края на радиуса, образува се квадратътъ. Квадратътъ включва въ себе си възможноститѣ на правата линия. Правата линия прѣдставлява. отношения между двѣ разумни сѫщества. Най-късиятъ пѫть на съобщение между двѣ разумни сѫщества е правата линия. Двама души могатъ да се запознаятъ само по пѫтя на правата линия. Квадратътъ прѣдставлява условията, при които приятелството на тия двама души може да се съгради. Ако човѣкъ не разбира тия отношения, той ще изкриви, ще развали квадрата, и по този начинъ ще дойде до вѫтрѣшно противорѣчие. Всички противорѣчия въ живота се съдържатъ въ квадрата. Той е рационално число, а крѫгътъ е ирационално число. Той е часть отъ едно спирално сѣчение, което пъкъ е сѣчение отъ друга една фигура. Крѫгътъ, квадратътъ, кубътъ сѫ части отъ тесаракта.

 

   Защо при създаване на очитѣ, природата си е послужила съ крѫга, а не съ квадрата? (Понеже окото се движи радиално, гледа на всички посоки). Дѣйствително, окото е създадено по образа на слънчевата система. Който иска да изучава свѣта, трѣбва да изучава и човѣшкото око. Квадратътъ се забѣлѣзва въ кожата на хората. Значи, въ противодѣйствията на физическия свѣтъ, въ кожата се образуватъ множество квадратчета. Различнитѣ фигури, съ които си служи геометрията, това е най-красивиятъ, най-мистичниятъ езикъ, чрѣзъ който природата говори на разумнитѣ сѫщества. Когато у човѣка се зароди извѣстенъ духъ на припрѣность или на нервность, той вече прѣстава да се движи въ крѫгъ, и влиза въ квадрата. Тогава, какъ ще излѣзе той отъ противорѣчията, въ които е попадналъ?

 

   Сега ще начертаемъ единъ квадратъ и отъ върховетѣ му А, В, С, Д, които ще вземемъ за центрове на окрѫжности, ще опишемъ четири окрѫжности (фиг. II). Какво ще се образува въ квадрата? (— Една четиристѣнна фигура, заградена съ дѫги, и четири тристѣнни фигури, сѫщо тъй заградени съ дѫги.

 

   За да се разбере тази фигура и да се приложи въ живота, ще направя малко отклонение въ мисъльта си. Какво става съ житното зърно, когато попадне въ почвата? За да излѣзе на повърхностьта на земята, съ него ставатъ редъ промѣни — химически и физически.

 

1925-11-15-19_fig2.png

 

На пръвъ погледъ се вижда, чо то се разпуква, при което изгубва своята външна форма. Вѫтрѣшната фигура показва пѫтя, начина, по който човѣкъ може да излѣзе отъ противорѣчията, отъ безизходното положение, въ което се намира. Значи, както житното зърно трѣбва да измѣни външната форма, за да излѣзе на повърхностьта на земята, така и човѣкътъ, който се намира въ живота на квадрата, трѣбва да измѣни своята форма, за да излѣзе отъ своитѣ ограничителни условия. Това излизане наричатъ „законъ на самоотричане.“ И затова, когато искашъ да минешъ въ по-рѣдка срѣда, трѣбва да се откажешъ отъ по-гѫстата, въ която се намирашъ. Ако искашъ да придобиешъ нѣкоя по-възвишена идея, трѣбва да се откажешъ отъ друга, по-обикновена, стара идея, която те е държала до това врѣме вързанъ за земята. Много отъ идеитѣ на съврѣменнитѣ хора сѫ въ връзка съ земята, т. е. съ по-груба материя. Тия идеи сѫ потрѣбни на човѣка дотогава, докато той живѣе на земята, но щомъ пожелае да се изкачи въ единъ по-високъ свѣтъ, той трѣбва да се откаже, да се освободи отъ формитѣ на тия идеи.

 

   Както виждате, всичко е въ приложението. Формитѣ на нѣщата трѣбва да оживѣятъ въ васъ, за да може да ги разбирате и изучавате. Запримѣръ, у васъ се заражда едно желание. Това желание може да бѫде приятно, може да бѫде и неприятно и да ви дразни. За васъ не е достатъчно само да знаете, че това желание е приятно или неприятно, но трѣбва да знаете точно, дѣ, именно, се зараждатъ хубавитѣ желания и дѣ — лошитѣ. Ще кажете: „Мѣстото на желанията е въ главата“. — Така е, всичко излиза отъ главата, но на кое мѣсто, именно? Желанията не се зараждатъ въ цѣлата глава. Всѣко желание си има своя опрѣдѣлена область въ мозъка, отдѣто то произлиза. Човѣкъ не може да владѣе себе си, докато не знае въ коя часть на неговия мозъкъ се заражда дадено желание. Напримѣръ, дѣ е мѣстото на милосърдието? — Чувството на милосърдието е тамъ, дѣто е и религиозното чувство на човѣка, а именно въ горната часть на главата. Когато искате да провѣрите мѣстото на милосърдието на главата у човѣка, направете слѣдния опитъ: повикайте двама души, въ които това чувство е добрѣ развито. Единиятъ отъ тѣхъ да постави тритѣ си пръста върху горната часть на главата на другия, дѣто е религиозното чувство, и веднага ще почувствува тока на милосърдието или чувството на приятелство. Въ съзнанието пъкъ ще се яви малка свѣтлинка.

 

   И тъй, при възпитанието на дѣцата трѣбва да се има прѣдъ видъ начина, по който сѫ централизирани силитѣ въ живата природа, защото по сѫщия начинъ сѫ централизирани и силитѣ въ човѣшкия мозъкъ. Мозъкътъ, отъ своя страна, изпраща своитѣ сили по цѣлото тѣло. Прѣодоляващитѣ чувства у човѣка хвърлятъ съотвѣтенъ отпечатъкъ върху цѣлия строежъ на организма. Напримѣръ, хора, които сѫ крайни идеалисти иматъ фини, тънки чувства. Ако идеализъмътъ у тѣхъ води началото си отъ редъ поколѣния, рѫцѣтѣ имъ сѫ изтънчени, деликатни. Това показва, че изтичането и втичането на енергията отъ тѣхния организъмъ става леко, безъ съпротивление. Рѫцѣтѣ на материалиститѣ не сѫ тъй деликатни, нѣжни. Който не разбира тия нѣща, като наблюдава и еднитѣ, и другитѣ хора, ще каже, че това е игра на природата. — Не, това сѫ течения въ природата, които иматъ своя разумна причина. Всѣки пръстъ на човѣшката рѫка е една область, прѣзъ която изтича извѣстна енергия. Прѣзъ всѣки пръстъ минаватъ двѣ течения: едното тече въ горната часть на пръста и излиза навънъ, а другото тече въ долната часть на пръста; то иде отъ коренитѣ на пръститѣ и влиза въ всѣки пръстъ поотдѣлно. Често у нѣкои хора се прѣплитатъ нѣколко течения. По-напрѣдналитѣ хора, у които чувствата сѫ по-добрѣ развити, иматъ и посилни възприятия. Тѣ възприематъ по-лесно тия течения.

 

   Да допуснемъ, че въ нѣкой човѣкъ липсва чувството на милосърдие. Какъ ще го добие той? Такъвъ човѣкъ трѣбва да дружи повече съ хора филантропи, чѣловѣколюбиви, които сѫ готови да се жертвуватъ за доброто на другитѣ хора. Или пъкъ той трѣбва да чете такива книги, въ които да срѣща примѣри отъ хора съ силно развито чувство на милосърдие. Освѣнъ това, човѣкъ, у когото липсва това чувство, добрѣ е всѣки день, около 10-20 минути най-много да поставя рѫката си върху центъра на милосърдието, за да приижда къмъ него извѣстно количество енергия. Въ продължение на 1-2 години този човѣкъ може да развие въ себе си това чувство. Чувствата се подхранватъ съ енергия.

 

   Сѫществуватъ два вида чувства: еднитѣ сѫ нисши, животински, а другитѣ сѫ възвишени, благородни чувства. Напримѣръ, дружите извѣстно врѣме съ нѣкой човѣкъ, но послѣ се раздѣляте и казвате: „Съжалявамъ, че се сдружихъ съ този човѣкъ“. Защо? — Защото въ тази дружба вие сте подхранвали користолюбиви чувства, очаквали сте нѣщо, и като не сте го постигнали, разочаровали сте се. При такива чувства човѣкъ усѣща нѣкакво стягане въ слънчевия вѫзелъ, което е признакъ, че той е попадналъ въ пѫтя на животнитѣ. Дойдешъ ли въ този пѫть, спри се, размисли добрѣ и се върни назадъ. Не е достатъчно човѣкъ само да слуша, или да чете, какво говорятъ другитѣ, но има единъ практически, опитенъ начинъ, по който той може да се учи. Който иска да се учи и да напрѣдва въ живота, той трѣбва да си избира такива другари, които природата е щедро надарила. Тия хора сѫ родени при благоприятни условия.

 

   Човѣкъ може да добие нѣкои благородни, възвишени чувства отъ растенията и отъ животнитѣ. Напримѣръ, милосърдието е развито и у нѣкои растения и животни. По тази причина, именно, човѣкъ още отъ най-стари врѣмена е билъ овчарь, водилъ е овцетѣ на паша. Овцетѣ развиватъ смирение въ човѣшкия характеръ. Тѣ го учатъ още и на самопожертвуване. Волътъ пъкъ учи човѣка на търпѣние. Пѣтелътъ заставя човѣка да мисли. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ е много замисленъ, иска да рѣши извѣстенъ въпросъ, но не може. Веднага неговиятъ пѣтелъ излиза на срѣща му и започва да кукурига. Съ това той иска да каже на господаря си: „Попѣй малко! Тази работа не става съ много мислене“. Господарьтъ казва: „Огънь гори на главата ми!“ — Не се безспокой! Щомъ азъ ти кукуригамъ, работитѣ ще се наредятъ добрѣ“. Когато нѣкой човѣкъ заболѣе и въ това врѣме пѣтелътъ се спре прѣдъ прага на кѫщата му и започне да кукурига, това показва, че този човѣкъ ще оздравѣе. Дѣто пѣтелъ кукурига, всички работи се нареждатъ добрѣ. Кукуригането внася приятность, лекота въ душата на човѣка. То е символъ, съ който природата си служи, когато иска да изрази нѣщо. Между кукуригането на пѣтела и състоянието на човѣка има извѣстна връзка. Когато човѣкъ е тѫженъ, скърбенъ, нека носи въ джоба си по малко царевица или жито, та като чуе, че нѣкой пѣтелъ изкукурига, веднага да му подхвърли нѣколко зрънца и да благодари, че е изкукуригалъ. Това показва, че скръбьта му ще се прѣвърне въ радость.

 

   Сега, ако нѣкой слуша отвънъ, съ какво се занимаваме, ще каже: „Върху какви глупави работи разискватъ тия хора“. — Привидно е така, но ако изучавате работитѣ на нѣкои учени, ще видите, че и тамъ има привидно глупави нѣща. Напримѣръ, нѣкой ученъ изучава микробитѣ и намира, че особенъ родъ микроби иматъ 120 стомаха. Каква важность прѣдставлява този въпросъ? Ако прослѣдимъ внимателно този фактъ, ще видимъ, че той говори много нѣщо. Отъ него учениятъ вади заключението, че този родъ микроби живѣятъ при много неблагоприятни условия. Дѣйствително, микробитѣ, изобщо, живѣятъ при неблагоприятни условия.

 

   Питамъ: вашитѣ пѣтли кукуригатъ ли? Забѣлѣзали ли сте вие, при какви случаи пѣтлитѣ кукуригатъ? ( — Забѣлѣзано е, че когато пѣтлитѣ прѣставатъ да кукуригатъ, случва се нѣкакво нещастие. Когато кокошкитѣ се качватъ на високо да пѣятъ, за добро е; когато пѣятъ на низко мѣсто, това не е за добро). Всички тия нѣща сѫ символи, съ които природата си служи, като прояви на разуменъ животъ, като пѫтища на съобщения. Това показва, че и животнитѣ иматъ извѣстна разумность, която се намира въ по-високъ свѣтъ отъ физическия. И, наистина, често животнитѣ интуитивно схващатъ нѣщата по-добрѣ отъ хората. Това показва, че интуицията у тѣхъ е по-силно развита, отколкото у нѣкои съврѣменни хора. Казвамъ: работете съзнателно върху развитието на вашата интуиция!

 

   Сега ще ви задамъ нѣколко въпроса. Какво ще стане съ нѣкое сѣме, ако се посади въ почвата по-дълбоко, отколкото е нужно за него? (—Или нѣма да израсне, или ще закъснѣе съ израстването, понеже за всѣки родъ сѣме има опрѣдѣлена дълбочина, на която то трѣбва да се посажда). Оттукъ вадимъ слѣдната аналогия: когато човѣкъ се обезсърдчи, или започне да става песимистъ, да се отчайва, това показва, че той навлиза въ по-гѫста материя отъ тази, въ която е билъ по-рано. Всички негови желания сѫ заровени дълбоко въ тази гѫста материя, и като не може да ги реализира, той се обезсърдчава и започва да страда.

 

   Какво ще стане съ нѣкое сѣме, ако се посади много плитко въ почвата? (— Ако почвата е малко влажна и торна, има възможность да израсне сѣмето; ако почвата е камениста, сѣмето не може да израсне). Това е вѣрно по отношение нашия животъ. Когато нашитѣ идеи не срѣщатъ нѣкакво съпротивление на пѫтя си, тѣ не могатъ да израснатъ. Това подразбира животъ безъ страдания. Страданията сѫ естествени съпротивления, при които животътъ може да расте и да се развива правилно. Скърбитѣ, страданията сѫ най-дълбокиятъ слой отъ почвата, въ който сѫ посадени костилкитѣ на плодоветѣ. Слѣдъ врѣме тѣ израстватъ отъ тази почва. Който не може да използува скърбитѣ и страданията въ своя животъ, въ него нищо не може да израсте. Затова, всѣки човѣкъ ще понесе толкова скърби и страдания, колкото природата му е опрѣдѣлила. Радостьта е най-малкото съпротивление, при което животътъ може да се прояви. Значи, вие срѣщате на пѫтя си двѣ съпротивления: най-голѣмо съпротивление, когато коренитѣ не могатъ да вървятъ надолу безпрѣпятствено, но първо трѣбва да си пробиятъ пѫть и послѣ да се развиватъ правилно; съпротивлението е най-малко, когато коренчетата намиратъ свободенъ пѫть надолу въ земята.

 

   Въ кой случай сѣмето иждивява повече енергия: когато коренчетата си пробиватъ пѫть надолу въ земята, или когато стъблото покълва надъ повърхностьта на земята? — Коренчетата иждивяватъ повече енергия, за да си пробиятъ пѫть надолу въ земята. Въ това отношение растенията сѫ по-добри техници, естественици и химици отъ самитѣ хора. Тѣ отдѣлятъ отъ себе си разни киселини, съ които си пробиватъ пѫть даже и въ канаритѣ. Ако човѣкъ се остави свободно, съ пълно довѣрие на своята интуиция, той ще има по-добри резултати въ живота си, отколкото, ако дѣйствува изключително по своя разумъ. Ако нѣкой човѣкъ е боленъ и се остави на своята интуиция, т. е. на разумнитѣ закони, които рѫководятъ цѣлия му организъмъ, той ще се излѣкува въ скоро врѣме. Оставете се свободно, безъ страхъ, на своята интуиция, т. е. на Божественото въ себе си, и ще видите, какви резултати ще получите. Интуицията у човѣка е неговиятъ разуменъ баща, на чийто гърбъ той може да се качва безъ страхъ, безъ тревога. Този конь ще го занесе, дѣто трѣбва. Всички сте виждали, какво правятъ малкитѣ дѣца съ баща си. Като се върне той отъ работа едно по едно дѣцата се качватъ на гърба му да, ги носи. По сѫщия начинъ и вие понѣкога се качвате на своя конь, карате донѣкѫдѣ, докато го изморите добрѣ, безъ да свършите нѣкаква работа.

 

   Да допуснемъ, че нѣкой отъ васъ излиза на сцената, но го освиркватъ. Като се върнете дома си, вие сте неразположени, цѣла нощь не можете да спите, въртите се на една, на друга страна, докато най-послѣ изморите тѣлото си и заспите. Какво отъ това, че ви освиркали? Ако нѣмахте уши да чуете, че ви освиркватъ, щѣхте ли да се обидите? — Нѣмаше да се обидите. Какво трѣбва да направите тогава? — Да си признаете, че не сте играли добрѣ и заслужавате да ви освиркватъ. Кажете: „Много добрѣ направиха тия хора, че ме освиркаха“. Щомъ си кажете така, веднага ще ви олекне. Едва сте се примирили, натъквате се на друго противорѣчие: „Защо трѣбваше да ме освиркватъ? Нима толкова лошо играхъ?“ Казвамъ: двѣ противорѣчия въ живота не раждатъ една добродѣтель. Двѣ положителни, рационални числа раждатъ едно отрицателно число. Единицата е положително число. Тогава 1+1=2. Двойката е отрицателно число. Слѣдователно, тия двѣ положителни числа можемъ само да ги съберемъ, за да получимъ отрицателно число, но по никой начинъ не можемъ да ги умножаваме. Напримѣръ, 1X1=1.

 

   Обаче, има и другъ единъ законъ: като съберемъ двѣ отрицателни числа, получаваме едно положително. Напримѣръ, 2+2=4. Числото 4 е положително. Като умножимъ двѣ отрицателни числа, пакъ получаваме едно положително: 2X2=4. Слѣдователно, ако искаме да получимъ положителенъ резултатъ, трѣбва да работимъ съ двѣ отрицателни числа. Какво означава 2+2=4 или 2X2=4? — Като се събератъ или умножатъ двама меки хора, даватъ числото 4. Ако съберете числото 2 и числото 4, получавате 6. Какво прѣдставлява шесторката? — Тя е неутрално число, неутрална зона. Значи, докато дойдете до неутралната зона въ живота, т. е. до състояние на примирение, най-първо ще минете прѣзъ голѣма вѫтрѣшна борба въ себе си. Да кажемъ, че вие искате да извършите единъ прѣвратъ въ себе си. Въ първо врѣме вие сте активенъ, борите се; значи, събирате положителнитѣ енергии въ себе си, докато получите отъ тѣхъ едно отрицателно число и се примирите. Казвате: „Има врѣме, ще се постигне това нѣщо,“ и започвате да мислите. Числото 4 е число на мисъльта. Въ процеса на мисленето прѣвръщате положителнитѣ числа въ отрицателни и отново започвате да дѣйствувате.

 

   И тъй, за всѣки човѣкъ е важно да знае, въ коя область на мозъка дѣйствуватъ единицитѣ, въ коя — двойкитѣ, въ коя — тройкитѣ и т. н. Човѣкъ не може да работи съ силитѣ на своя мозъкъ, както му попадне. Положителнитѣ енергии трѣбва да се прѣвърнатъ въ отрицателни. Всѣки, който може да прѣвърне една положителна енергия въ отрицателна, той разумно пести силитѣ си. Прѣдставете си, че двѣ братчета, които сѫ положителни въ себе си, спорятъ за двѣ ябълки, кое отъ двѣтѣ да вземе по-голѣмата ябълка. Ябълкитѣ сѫ отъ различна голѣмина. Какъ трѣбва да се разрѣши въпроса? (— Да раздѣлятъ двѣтѣ ябълки на половина, и всѣко дѣте да вземе половината и отъ едната, и отъ другата ябълка). Както виждате, тукъ трѣбва да се приложи закона за прѣвръщане на положителнитѣ енергии въ отрицателни. Случва се нѣкога, че мисъльта, чувствата и волята на човѣка сѫ положителни, а той иска нѣщо непостижимо. Какво трѣбва да направи този човѣкъ въ дадения случай? Да кажемъ, че този човѣкъ е бѣденъ студентъ, идеалистъ, но пожелава въ продължение на една седмица да получи десеть милиона лева, които ще употрѣби за нѣкаква велика идея, възникнала въ главата му. Какво трѣбва да направи, за да не прѣтърпи крахъ или нѣкакво падение въ себе си? Като дойде края на седмицата и не получи паритѣ, въпросътъ е рѣшенъ вече, но какво трѣбва да се направи прѣди да е дошълъ този моментъ? (—Нека си прѣдстави, че ги е получилъ и се отказва отъ тѣхъ. Или, нека си помисли, че сега е получилъ само една малка часть отъ паритѣ, каквато той има на разположение въ себе си, а останалата часть ще получи впослѣдствие). Индуситѣ сѫ правили редъ опити за усилване на волята си и сѫ получили добри резултати. Напримѣръ, единъ индусъ може да разрѣже нѣкѫдѣ рѫката си и послѣ, съ силата на волята да не допусне да падне капка кръвь, нито пъкъ да усѣти най-малка болка. Чрѣзъ волята си той анестезира порѣзаното мѣсто и за това не усѣща никаква болка. Обаче, споредъ законитѣ на живата природа, когато успѣемъ да избегнемъ дадено страдание, слѣдъ извѣстно врѣме това страдание пакъ дохожда до насъ, само че на друго мѣсто и въ друга форма.

 

   Казвамъ: всѣки ще понесе страданията, които природата е опрѣдѣлила за него. Ако е слабъ, ще му се даватъ по малко, но въ продължение на повече врѣме; ако е силенъ, ще му се даватъ повече страдания наведнъжъ, при което ще се употрѣби по-малко врѣме. Напримѣръ, юнакътъ може да вдигне 100 клгр. товаръ на гърба си и въ продължение на единъ часъ да го занесе на опрѣдѣленото мѣсто. Слабиятъ ще раздѣли сѫщия товаръ на части и ще го прѣнася цѣлъ день. Слѣдователно, слабитѣ ще иждивяватъ врѣме, ще пестятъ енергия; силнитѣ хора ще иждивяватъ енергия, ще пестятъ врѣме. Казано е въ Писанието: „ Силнитѣ ще носятъ слабитѣ.“ Въ това отношение индуситѣ сѫ направили грѣшка. Когато сѫ били силни, тѣ сѫ товарили слабитѣ, вслѣдствие на което сѫ изгубили способностьта си да рѫководятъ другитѣ хора и се спрѣли въ своето развитие. Днесъ други хора, които работятъ правилно, разумно, идатъ да замѣстятъ индуситѣ и да довършатъ тѣхната работа. Сега и бѣлата раса започва да работи по малко въ това направление. За да не губи силитѣ и способноститѣ си, човѣкъ трѣбва да бѫде исправенъ въ всички свои мисли, чувства и дѣйствия.

 

   Както виждате, лесно е да се напише 1+1=2; 2+2=4. Обаче, това сѫ два закона, които иматъ приложение въ живота. Дѣйствието 1+1=2 прѣдставлява прѣвръщане на положителнитѣ сили въ отрицателни. То е законъ на силата, който работи сега. Днесъ силнитѣ хора работятъ. Дѣйствието 2+2=4 или 2X2=4 прѣдставлява прѣвръщане на отрицателнитѣ сили въ положителни. То е законъ на врѣмето, въ което работятъ слабитѣ хора. Кое е по-силно въ човѣка: умътъ или сърцето? Какъ си обяснявате слѣднитѣ положения? Обичате нѣкое лице. Въ този случай умътъ скроява хиляди добри мисли за любимия ви. Значи, умътъ става слуга на сърцето. Другъ пѫть мразите нѣкое лице. Умътъ пакъ започва да измисля хиляди лоши работи за това лице. И тукъ умътъ се явява въ услуга на сърцето. Кой е по-силенъ сега, умътъ или сърцето? (— Сърцето). Обаче, това сѫ  прояви на животинския, нисшия умъ въ човѣка.

 

   Човѣкъ има четири сърца: нисше или животинско, висше или човѣшко, ангелско и Божествено сърце; той има и четири ума: нисшъ или животински, висшъ или човѣшки, ангелски и Божественъ умъ. Човѣкъ трѣбва да благодари, че има толкова сърца и умове. Това, което животинското сърце не може да направи, човѣшкото сърце ще го направи; това, което човѣшкото сърце не може да направи, ангелското ще го направи; това, което ангелското сърце не може да направи, Божественото ще го направи. Сѫщото се отнася и до ума на човѣка. Четиритѣ сърца се прѣплитатъ взаимно и образуватъ двѣ сърца. Затова, именно, се казва въ Битието: „Човѣкъ е направенъ по образъ и подобие Божие.“

 

   Сега ще ви дамъ едно правило, като за дѣца, но и възрастнитѣ хора могатъ да си служатъ съ него. Когато дойдете до нѣкое противорѣчие, до една невъзможность въ живота си, кажете: „За Бога всичко е възможно. Азъ живѣя въ Бога, и съ Неговата Мѫдрость всичко мога да постигна.“ Поставите ли тази мисъль въ ума си, Богъ, Който живѣе въ васъ, веднага започва да дѣйствува. Който е въ съгласие съ Бога, Той работи съ него: който не е въ съгласие съ Бога, и Той не работи съ него. Богъ работи заедно съ насъ, за да се прояви. Вие може да провѣрите това правило, този законъ всѣкога, когато се намѣрите въ безизходно положение. Да допуснемъ, че се намирате нѣкѫдѣ въ пустинята, изложени на явна смърть — отъ никѫдѣ помощь не идва. Какво трѣбва да правите? — Обърнете се къмъ Бога съ пълна вѣра и надежда, че за Него всичко е възможно, и слѣдъ това очаквайте резултатъ. Нѣма да се мине дълго врѣме, и вие ще провѣрите този законъ, ще видите, че Богъ се проявява и въ пустинята.

 

   „Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди!“

 

I лекция, V год. на Мл. окултенъ класъ,

държана отъ Учителя на 15.XI. 1925 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...