Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1921_02_27 Любовьта

Неделни беседи София

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Della

Della

    Member

  • Moderators
  • 19 Мнения:

Публикувано 03 ноември 2014 - 09:25

 

"ТРИТѢ ОСНОВИ НА ЖИВОТА", 3  бесѢди, 1920-1921 г., 
Първо издание : 1921г София

Съдържание:

1. Любовьта - 27 февруарий 1921, София
2. В
Ѣрата- 6 мартъ 1921 г., София
3. Надеждата -16 януарий 1920 г., Русе



 

 

 

 

ДѪНОВ

 

ТРИТѢ ОСНОВИ=

= НА ЖИВОТА

 

БЕСѢДИ

 

(По стенографски бѣлѣжки)

 

 

СОФИЯ

Печатница на Книгоиздателство „СЛОВО", Л. Д-во 1921

 

 

 

I.

Любовьта.

“Най-голѣма е любовьтa”1.

„Богъ е любовъ”.

 

Ще говоря тази сутринь върху единъ стихъ, който турямъ за основа на великата божествена наука въ свѣта, а именно върху стиха: „Богъ е любовь".

 

Ще кажете вие: „Това го знаемъ"! Да, отчасти, но не въ неговата пълнота. Азъ ще ви задамъ една математическа задача, едно математическо съотноше­ние. Ще започнемъ съ неизвѣстнитѣ: x:y = xi:yi и. w: m = е : а. Послѣднята пропорция — това сѫ елементитѣ на висшата духовна математика, на живата математика. Иксътъ, това е една величина отъ види­мия, отъ реалния, отъ материалния свѣтъ. И този х може да се опрѣдѣли много лесно. Какъ? — Ще работите. Ще ви дамъ друга една задача, а тя е слѣднята: отъ два срѣщуположни града излизатъ двѣ ядра войници, срѣщатъ се и се поздравляватъ. Еднитѣ запитватъ другитѣ: „Колко сте вие на брой?“ Вторитѣ отговарятъ: „Ако единъ отъ васъ дойде при насъ, ще станемъ два пѫти повече отъ васъ“; а първитѣ имъ казватъ: „Ако единъ отъ васъ дойде при насъ, ще станемъ, колкото сте вие“. Онзи, който знае математическитѣ правила, веднага ще намѣри, на колко е равенъ х и на колко у. А слѣдъ като разрѣшите, на какво е равенъ х, т. е. видимиятъ, материалниятъ свѣтъ, тогава ще минете къмъ духовния свѣтъ — xi: уi. Това сѫ отвлѣчени истини.

 

„Богъ е любовь“. Азъ вземамъ любовьта като принципъ. Вънъ отъ любовьта ние не познаваме Бога, той е само въ любовьта. Понеже любовьта е до-

___________

1). I. послание къмъ коринтянитѣ, 13: 13.


стѫпна за всички сѫщества, нѣма органическо съ­щество, нѣма жива материя въ свѣта, която по единъ- или другъ начинъ да не е тѣсно свързана съ лю­бовьта и да не се влияе отъ нея. Слѣдов., ние позна­ваме Бога въ любовьта, и този Богъ на любовьта не е вънъ, не е само въ вселената, а е и вѫтрѣ въ насъ. Въ Писанието една отъ заповѣдитѣ казва: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всич­ката си сила". Разбирате смисъла на тази заповѣдь.

 

Ще разгледамъ любовьта отъ четири гледища: като стремежъ, като чувство, като сила и като принципъ. Любовьта като стремежъ дѣйствува въ сър­цето, като чувство — въ душата, като сила— въ ума и като принципъ — въ духа, а това е цѣлиятъ цикълъ на човѣшкото развитие отначало докрай. Като се съединятъ началото и краятъ на едно мѣсто, образува се едно ново начало; това ново начало,като се събере съ своя край, ще образува друго- ново начало, слѣдователно, това е единъ вѣченъ процесъ въ божествения свѣтъ, безъ край и безъ на­чало. Любовьта като стремежъ има свое начало. Напр., нѣкоя мома си стои спокойно въ кѫщи, нищо не я тревожи, но единъ день тя срѣща нѣкой младъ момъкъ, веднага въ нея се явява стремежъ, започва да става неспокойна. Сѫщо това става и съ момъка. Значи, настѫпва началото на тѣхното безпокойствие.: Азъ казвамъ: „Идва началото на тѣхната любовь на стремежъ". Какъвъ е краятъ? — Оженятъ се, народятъ имъ се дѣца. Това свършъкъ ли е на живота? — Не е. Сега настѫпва второто проявление на лю­бовьта, проявлението й като чувство, и тя дѣйствува на душата. Това е по-висока степень на развитие. Чувството се проявява между приятели и братя. Слѣдователно, всѣки, който има приятель, братъ, трѣбва да е миналъ прѣзъ първия огънь на любовьта. До­като не стане това, не може да изпиташъ второто- проявление. Братството е основано на любовьта като чувство, чието проявление е въ душата. Чрѣзъ чув­ството става поляризирането.

 

Стремежътъ — това сѫ коренитѣ въ физическия свѣтъ, а чувството — това сѫ клонищата. Стремежътъ върви къмъ центъра на земята, а чувството — къмъ Бога.

 

Любовьта като сила се проявява само въ светиитѣ, въ Христа, въ хора, които сѫ готови да защищаватъ една божествена кауза. Не може да имашъ любовьта, ако въ тебе нѣма умъ. Ето защо, всички онѣзи, които сѫ възприели истината и искатъ да защищаватъ любовьта, иматъ силата на Христа, силата на свèтиитѣ и запечатватъ любовьта си съ жертви.

 

Любовьта като принципъ встѫпва едвамъ сега въ свѣта. Тя обгръща всичко. До любовьта като сила има и умраза,и привличане,и отблъсване,и гладене,и дращене. 

 

Въ любовьта като принципъ нѣма никакви противорѣчия. Тя примирява всички противорѣчия въ свѣта, за нея нѣма зло, а всичко е добро, възвишено. Всѣки отъ васъ, който иска да разбере смисъла на живота, не трѣбва да бѣга отъ него, а трѣбва да прѣмине прѣзъ всичкитѣ му стадии, а именно прѣзъ коренитѣ, прѣзъ клонетѣ, прѣзъ цвѣта, който е си­лата на любовьта, и да опита плода му, който е принципътъ на любовьта. Като минешъ послѣдователно прѣзъ коренитѣ, клонищата и цвѣта на любовьта, ще дойдешъ най-послѣ въ принципа — до плода на  любовьта, и той ще ти даде смисъла. И тамъ е без­смъртието — свѣтъ, въ който нѣма смърть, а има възкресение. За тази любовь се казва въ Писанието, че тя е връзката на съвършенството.

 

И тъй, вие не може да разберете любовьта, докато не разберете своето сърце, докато не раз­берете елементитѣ и силитѣ, които се криятъ въ него. Вие не може да разберете любовьта, докато не разберете чувствата, елементитѣ и способноститѣ на вашия умъ. Вие не може да разберете любовьта, докато не разберете стремежитѣ и силитѣ на вашия духъ. Изучването на любовьта е една велика наука, съ която новото небе и новата земя ще се занимаватъ. Любовьта е първиятъ ведикъ принципъ на Бога, чрѣзъ който Той се проявява.

 

Азъ не искамъ да ви говоря по този въпросът само на теория, но ще ви докажа, че любовьта има съотношение къмъ сърцето като стремежъ, къмъ душата като чувство, къмъ ума като сила и къмъ духа като принципъ. Слѣдователно, всѣки отъ васъ може да знае, каква е неговата любовь. Какъ? — По биенето, по пулсирането на вашето сърце. Пулсътъ на сърцето — това е тактътъ на любовьта. Кръво­обращението е сѫщо въ връзка съ любовьта. Въ деня, когато човѣкъ прѣстане да люби, и сърцето, прѣстава да тупа. Когато нѣкои мразятъ, това е не­гативната страна на любовьта. Тогава се явява сърце­биене. Сърцето понѣкога бие повече, а понѣкога по-малко. Хората наричатъ това състояние „сърце­биене, а азъ казвамъ, че законътъ на любовьта въ такива хора не дѣйствува правилно. Какъ ще се поправите? — Влѣзте въ вашето сърце, въ вашитѣ чувства, въ силата и въ принципитѣ на любовьта, ре­гулирайте ги, и ще изпитате такава радость, каквато само светиитѣ и праведнитѣ сѫ изпитвали. Сърце­биенето ви ще изчезне. Тази наука е необходима, за васъ.

 

Азъ ще бѫда много принципаленъ, и отвлѣченъ, и реаленъ, по  въпроса, който разглеждамъ.

 

Напримѣръ, понѣкога почувствувате любовьта като стремежъ и си казвате: „Хайде да се цѣлунемъ“. Тогава събиратъ се двама, радватъ се единъ на другъ като гугутки и... цапъ! — цѣлуватъ се. А слѣдъ това казвате: „Охъ, какво направихме"! Азъ не казвамъ, че цѣлувкитѣ сѫ лошо нѣщо, но въ всѣка цѣлувка трѣбва да има съдържание на любовь. Всѣка цѣлувка, въ която нѣма любовь, е прѣстѫпление, а всѣко прѣстѫпление носи слѣдъ себе си нещастие или за сърцето или за душата. Азъ не съмъ отъ онѣзи, които казватъ, че е грѣшно да се цѣлу­ватъ хората; може да се цѣлувате, но какъ? — Ще се спрете, ще застанете прѣдъ Бога и ще запитате: „Господи, мога ли да изкажа твоята любовь?“ Ако Господь ви проговори и каже: „Изкажи любовьта ми“, тогава може да се цѣлунете. Но, ако отидешъ въ името на Господа, туришъ подписа Му и не дадешъ никаква любовь, това е прѣстжпление, за което Гос­подь ще те държи отговоренъ. Това е то кармата, кармичното прѣстѫпление съ любовьта отъ хората, които си играятъ съ лъжливата любовь.

 

Христосъ е изявление на тази велика любовь. Слѣдователно, когато говоря за Христа, считамъ го не като единъ отвлѣченъ принципъ, а като реално въплъщение на любовьта. Любовьта не е нѣщо отвлѣчено, а е нѣщо реално, тя има форма, съдържа­ние и смисълъ. Който познава любовьта, ще познае и свѣта. Ние познаваме свѣта чрѣзъ любовьта. Дѣто има любовь, има и животъ, има движение, въ нея всичко започва да Живѣе. А дѣто нѣма любовь, не може да има животъ. И когато е казано, че Богъ е любовь, съ това се опрѣдѣля, че, ако има любовь, ще има проявление на Бога. Нѣкой ти казва: „Азъ те обичамъ". Съ какво, съ стремежа ли, съ чувството, съ силата или съ принципа на любовьта? Тѣ сѫ раз­лични положения. Не трѣбва да лъжемъ. Той ще ти отговори: „Обичамъ те съ стремежа на любовьта, или съ чувството на любовьта или съ силата на любовьта. Когато у тебе дойде силата на лю­бовьта, въ ума и въ мислитѣ ти ще настане ясность. Имашъ ли любовьта на чувствата, ако си тѫжень, веднага ще станешъ благъ и радостенъ, ще бѫдешъ готовъ за всички пожертвувания. Ако при тебе дойде човѣкъ, у когото има стремежа на любовьта, той ще те направи активенъ. Дъщеря ви, която до онзи день е била кротка като агне, погледнешъ я — гледа къмъ земята, надолу. Тя иска да се прояви и казва: „Азъ искамъ да слѣза въ материята, да науча живота“. Казваме: „Не трѣбва да грѣшимъ.“ — Нищо, така  само ще разберемъ елементитѣ на любовьта. Въ стре­межа прѣгрѣшенията сѫ неизбѣжни. Ние трѣбва да имаме въ себе си стремежа и силата на любовьта.

 

Въ любовьта има двѣ поляризирания: като стремежъ и като чувство, които проявления сѫ на физическия свѣтъ, и като сила и като принципъ, които проявле­ния принадлежатъ на божествения свѣтъ. Това сѫ двѣ велики проявления на любовьта.

 

Вие сте учили физиология. Кой е правилниятъ пулсъ на сърцето? Това нѣма да ви дамъ наготово, правете си свои наблюдения и забѣлѣжете при всички ваши разположения, колко пѫти сърцето удря въ минута. Ще започнете сь една велика наука. Слѣдете, при ритъма на отклонението, между колко удара ва­рира сърцето; при единъ отливъ и приливъ на сърцето, какъвъ ѫгьлъ ще се образува. Този ѫгълъ ще бжде приблизително равенъ на 60° — законътъ на човѣшката еволюция. Когато имате приятно разполо­жение на душата, пакъ четете броя на пулсиранията на сърцето. Напримѣръ, нѣкоя мома има стремежъ къмъ нѣкой момъкъ. Нека прѣсмѣтне, колко туптения прави сърцето й въ една минута, като го срѣщне. По тупането на сърцето си тя ще може да опрѣдѣли, дали той ще устои въ любовьта и или ще я излъже, ще опрѣдѣли неговитѣ бѫдещи отношения и т. н. Слѣдъ като се раздѣлятъ момата и момъкътъ и отпаднатъ духомъ, нека пакъ прѣсмѣтнатъ броя на туптенията на сърцето. Като се усъмните въ нѣкого, пакъ изчислявайте, колко тупте­ния прави сърцето ви. Забѣлѣзвайте си тѣзи числа. Започнете да работите съ висшата математика. Защо, като се срѣщнатъ момъкъ и мома, които иматъ стре­межъ единъ къмъ другъ, сърцето имъ трепва? — Много естествено, трѣбва да трепне. Яко сърцето не трепне, нѣма животъ въ него. Майката, когато е брѣменна, нали усѣща трепване, заиграване на дѣтето въ утробата й? Тогава тя почва да се радва. Трепването показва че божествениятъ животъ,идва, и Господь пита: „Ти готова ли си да възприемешъ този животъ и да го обработишъ?" По същия начинъ Господь пита и момата и момъка. А момата нищо не иска да знае. Тя си мисли за шапки, за рокли, какъ да си нареди кѫщата, а за трепването на сърцето нищо не мисли. Пъкъ трепването е важно, а другитѣ нѣща сѫ второстепенни. Тази наука, за която ви говоря, е реална, работете съ тѣзи числа.

 

Дохождате слѣдъ това въ втората стадия на лю­бовьта. Имате приятель, когото обичате съ най-чисти, безкористни чувства. Забѣлѣзвате нѣщо интенсивно въ васъ, слѣдете биенето на сърцето. Намѣрете тѣзи съотношения. Това ще бѫде у (игрекътъ) отъ пропор­цията. Изчислете, какво е биенето на вашето сърце, когато вашиятъ приятель или братъ е близо до васъ или далечъ отъ васъ. Има една разлика.

 

Настѫпва третата стадия на любовьта, т. е. лю­бовьта като сила. Напримѣръ, четете живота на нѣкой светия, или се срѣщате съ човѣкъ, който е готовъ да се жертвува за нѣкоя идея, за човѣчеството, и затова се отдѣля отъ майка, баща, напуща кѫща, веднага сърцето ви трепва. Прочетете броя на трепванията на сърцето и пакъ ще разберете. Като ме слушате да ви говоря това, ще ми възразитè: „Е, сега съ та­кива ли работи ще се занимаваме, има по важни въ­проси отъ тѣзи“. — Не, по-важни нѣща нѣма. Яко умѣете да регулирате вашето сърце тъй, както Богъ отначало го е създалъ, то ще регулира вашия умъ, а умътъ ще ви даде условия на духа да се прояви. Всичко това е свързано едно съ друго. Изпуснете ли най малкото, ще изпуснете и най-голѣмото. Между малкитѣ и голѣмитѣ величини има съотношение. Това, което въ божествения свѣтъ е единица, въ физиче­ския е множество, а това, което въ физическия свѣтъ е единица, въ божествения свѣтъ е множество. Много естествено е това. Въ божествения свѣтъ, напримѣръ, изтича една много голѣма рѣка като единица, и като слиза на физическия свѣтъ, всѣки си отбива една малка вадичка отъ нея и образува една рѣкичка; тѣзи малки рѣкички, като отиватъ къмъ божествения свѣтъ, се събиратъ и образуватъ една голѣма рѣка.

 

И тъй, всѣка дисхармония въ сърцето ви е дисхармония въ любовьта ви, и то: или въ стремежа,или въ чувствата, или въ силата на вашата лю­бовь. Ако дисхармонията е въ стремежа ви, ще търсите причината въ сърцето си; ако дисхармонията е въ чувствата ви, ще търсите причината въ душата си; ако дисхармонията е въ силата ви, ще търсите при­чината въ ума си. Слѣдователно, дисхармонията на вашето сърце, на вашия животъ, ще търсите въ тѣзи три области — въ сърцето си, въ Душата си и въ ума си. Имайте прѣдъ видъ, че любовь безъ умъ не може да се прояви, тя не е за глупавитѣ хора. Глупавитѣ хора никога не сѫ чувстаували любовь. Всич­ки сѫщества, които сѫ лишени отъ любовь, сѫ ли­шени и отъ интелигентность, а всѣко сѫщество, което има любовь, е интелигентно. Въ сѫщества, у които нѣма любовь, тя се проявява като механически законъ — движение, растене отвънъ навѫтрѣ. А у онѣзи, които иматъ любовь, растенето става отвѫтрѣ навънъ. Слѣдователно, у учени хора, въ които нѣма любовь, които иматъ знания и събиратъ свѣдѣния, цитиратъ отъ различни мѣста, у тѣхъ движението е отвънъ. Хора, у които има любовь, растатъ отвѫтрѣ- навънъ, възприематъ тази храна и я обработватъ. Ние, като гледаме на хора съ много знания, но безъ любовь, казваме: „Този човѣкъ нѣма голѣма любовь къмъ брата си“. Най важно отъ всичко е да имаме единъ приятель, когото да обичаме. Кой е този прия­тель? - Той е Христосъ. Срѣщнете нѣкой учитель, оби­квате го. Кой е този учитель? — Христосъ. Въ неговия умъ ще намѣрите смисъла на живота. Нѣкоя мо­ма има стремежъ къмъ нѣкой момъкъ. Отдѣ произ­тича този стремежъ?—Христосъ е въ този стремежъ и той не лъже никога. Онзи, който не лъже никога, наричамъ Христосъ, а онзи който лъже и въ стремежитѣ, и въ чувствата, и въ силата, той е антихристъ. Онзи, у когото стремежътъ, въ сърцето е правиленъ, чувствата въ душата правилни и силата въ ума е пра­вилна, той е Христосъ. Въ любовьта не се допуща абсолютно никаква лъжа. И онзи, който би се опиталъ да оскверни тази любовь, той носи проклятието, при­ема кармически нещастие, а съ това се започва и па­дането отъ любовьта.

 

И тъй, като разрѣшите тѣзи числа, ще намѣрите, на колко е равенъ X и У. Игрекъ (У) 3aпитвa X: „Колко сте вие?“  X отговаря: „Ако единъ отъ васъ дойде при насъ, ние ще бѫдемъ два пжти колкото васъ, но, ако единъ отъ насъ дойде при васъ, ще станемъ толкова, колкото сте и вие. Значи X = 7, У = 5. То­ва ще бѫде така, ако задачата се отнася до числото- 10; но, ако отъ У къмъ X отиватъ не единъ, а 10, тогава X ще бѫде равенъ на 70, а У = 50. Като разрѣшите това първо уравнение, ще пристъпите къмъ божестве­ното уравнение, дѣто ще търсите, божественитѣ X и У на какво сѫ равни. Онѣзи отъ васъ, които не сѫ запознати съ математиката, ще намѣрите нѣкой математикъ да ви запознае съ въображаемитѣ, имагинарнитѣ числа. Ще кажете: „Е, съ тези ли иксовеще се занимаваме сега" ? — Ами че всѣки отъ васъ е единъ голѣмъ иксъ! Ще ви докажа това нѣщо. Я ми кажете, знаете ли часа, въ който сте дошли, знаете ли, откѫдѣ сте дошли и кѫдѣ отивате ? — Не знаете, не по­мните, кога сте родени. За Христа говорите, но не го знаете. Исторически го познавате, но като любовь, като принципъ, не го познавате. Опитали ли сте лю­бовьта като сила, като принципъ? Имали ли сте опитностьта на светия? Опитали ли сте прѣживѣванията на човѣкъ, който е готовъ да жертвува всичко За приятеля си? Нѣкои от васъ иматъ тази опитность. За стремежа на любовьта - тамъ всинца сте герои, признавамъ ви правото. Като се говори за стремежа на любовьта, нея я познаватъ около 500 милиона души; като се дой­де до чувствата, тази любовь я познаватъ около единъ милионъ души, а като се дойде до силата на любовьта, едвали ще се  намѣрятъ въ свѣта десеть хиляди души, които да я познаватъ. И тъй: 500 милиона, единъ милионъ и десеть хиляди. Отъ тѣзи числа мoжeтe да съставите три уравнения.

 

„Богъ е любовь“. Трѣбва да започнемъ пра­вилно съ любовьта. Не търсете Бога въ небето, но тъй, както дѣтето търси майка си, и както цвѣтята — земята. Спуснете корени дълбоко, влѣзте въ материал­ния свѣтъ. Слѣдъ като слѣзете 5, 10, 15, 20 метра надолу, у васъ ще се яви желание да се поляризи­рате, и да се качите нагорѣ. Тѣзи двѣ противопо­ложни посоки създаватъ желание за растене нагорѣ и надолу. По този законъ ние примиряваме материа- листитѣ съ идеалиститѣ. Тогава въ свѣта идватъ материалиститѣ, или, както ги наричатъ, безбожнитѣ хора, у които има стремежъ. Първитѣ се спущатъ дъл­боко въ материята, тѣ никога, не сѫ видѣли слън­цето. Тѣзи хора сѫ коренитѣ, а идеалиститѣ — това сѫ клонетѣ. Но, ако нѣмаме материалисти, никога не щѣхме да имаме идеалисти. Идеалиститѣ казватъ на материалиститѣ: „Работете долу днесъ, но единъ день вие ще се качите горѣ, ще познаете, че има Богъ, а ние ще разберемъ, че има мѣсто, дѣто нѣма любовь.“ Не е все едно да те бодатъ съ игла или да те гладять съ рѫка. Казватъ :„ Еди-кой-си момъкъ цѣлуналъ нѣкоя мома." Кое е по-добрѣ: да я ухапе, да я набие, или да я цѣлуне? Когато цѣлунешъ нѣкого, то значи : по-добрѣ е да те цѣлуна, отколкото да те ухапя или одраща, както постѫпвахъ едно врѣме, когато бѣхъ вълкъ. Слѣдов., цѣлувката е едно избавление, да не причиняватъ хората рани. „Едно врѣме съмъ правилъ ужасни прѣстжпления, а сега ще те цѣлуна, за да видишъ, че нѣмамъ нокти, нѣмамъ зѫби, каквито имахъ тогава". Момата казва: „Колко е хубавъ моятъ възлюбленъ!“  Защо е хубавъ ? — Защото любовьта е влѣзла въ тоя вълкъ и го е укротила. Излѣзе ли си любовьта отъ сърцето му, той става пакъ вълкъ. Че то е така, се вижда отъ това, когато я напусне. Започва да говори лошо за нея, търси начинъ да й отплати, иска да я набие, става цѣлъ звѣръ. А момата купува витриолъ, хвърля го въ лицето му, прави го нещастенъ прѣзъ цѣлия му животъ. И казватъ слѣдъ това: „Колко е благороденъ човѣкъ!“ — Да, благороденъ е, докато има любовь въ сърцето му, а като излѣзе тя отъ него, никакво благородство нѣма, той е цѣлъ демонъ. Това сѫ хората, лишени отъ лю­бовь. Нѣма защо да имъ се сърдимъ, тѣ изпитватъ такива страдания и мѫчения, съ каквито ние не сме запо­знати. Всички грѣшници, прѣстѫпници изпитватъ голѣми мѫчения. Вие още не сте изпитвали любовь, не я познавате въ всичкитѣ й проявления. Вашата любовь е достигнала дотамъ, да не дращите съ ноктитѣ и да не хапете съ зъбитѣ си. Любовьта трѣбва да се прояви у васъ и като чувство, т. е. не само да не хапе и дращи, но и да дава нѣщо отъ себе си. Майката е изпитвала тази любовь. Тя казва: „Едно врѣме азъ удушвахъ отъ любовь, но сега, хайде, мама, хайде, хапни си“ — и туря рожбата си отъ едната гърда на другата. Какво нѣщо е кърменето? То е цѣла наука. Азъ прѣпорѫчвамъ на майкитѣ и на бащитѣ да изучватъ кърменето. Наблюдавайте, какъвъ е този законъ на кърменето. Гледайте вашето дѣте, дали ще ви ущипе, дали плаче, дали ще ви хапе, и отъ това ще познаете, отъ каква еволюция е то.

 

Сега да се върнемъ къмъ основния законъ: Богъ е любовь. Вложете въ себе си мисъльта: Богъ е любовъ въ Неговото първично проявление. Нѣма друго проявление на Бога освѣнъ любовьта. Разбе­рете ли тоя първи принципъ, ще разберете всички послѣдващи принципи; не разберете ли първия прин­ципъ, нищо друго не може да разберете.

 

Слѣдователно, на всинца ви прѣпорѫчвамъ да, се върнете къмъ първия принципъ, да разберете Бога като любовь. Схванете ли първия принципъ, ще схва­нете и втория — принципътъ на мѫдростьта, или на вѣрата. Любовьта е принципъ на сърцето и душата, а вѣрата — на ума и на духа. Това е поляризиране. Вѣрата произтича отъ любовьта. Тя е втори принципъ ; теософитѣ го наричатъ „будхи, еманация на втория Логосъ, създаване условия за животъ. Само умътъ (интелигентностьта) може да създаде истински условия за правилния, възрастващия животъ. Само умниятъ, интелигентниятъ човѣкъ може да се развива пра­вилно. Глупавиятъ не може. Нѣкои ще кажатъ „Знанието възгордѣва“. Не, знание безъ любовь възгор­дѣва, а знанието съ любовь облагородява, знание безъ първия принципъ възгордѣва, т. е. става болѣзнено. Англичанитѣ казватъ: „Гордѣлива плъть, болѣзнена плъть, т. е. такава, която не може да се лѣкува. То се отнася за човѣкъ, който много знае, но у когото нѣма любовь.  

 

И тъй, този Господь, когото туряме за основа на сърцето, на душата, на ума и духа, това е Богъ на любовьта. Той е основата на любовьта. Като обиколи любовьта прѣзъ всички тѣзи мѣста, образува се единъ голѣмъ крѫгъ. Слѣдователно, прѣнасяйте лю­бовьта си отъ сърцето въ душата, отъ душата въ ума, отъ ума въ духа и се съединете съ Бога. Това съ четири велики свѣта. Сърцето — това е астралниять свѣтъ; душата — това е христианскиять рай-теософитѣ го наричатъ „девакана; а любовьта като сила — това е менталниятъ свѣтъ. Като влѣзете въ умствения свѣтъ, (тамъ ще срѣщнете сѫщества, които се занимаватъ специално съ любовьта като сила). Любовьта като прин­ципъ — това е свѣтъть на духа, т. е божествениятъ -свѣтъ. Като влѣзете въ този свѣтъ, ще се качите при Бога, и само, като се качите тамъ, ще може по единъ опитенъ начинъ да разберете, защо става всичко това. Само тамъ ще може да разрѣшите всички мѫчнотии, и ще разберете дълбокитѣ причини на всичко, което сега става. По единъ опитенъ начинъ ще раз­рѣшите всичко. Сега не се блѣщете да видите нѣщо, -отвънка нищо нѣма да видите, а просто отправете ума, мисъльта си къмъ душата си. Ще ви дамъ единъ методъ за работене. Имашъ единъ братъ, единъ приятель, запитай се: „Готовъ ли съмъ за този свой братъ да дамъ половината отъ своето богатство, мога ли да го оставя да разполага съ всичко, което имамъ ?  Правете най-напрѣдъ маневри въ себе си, да се провѣрявате, й слѣдъ 5 или 10 години дайте едно сра­жение. Нѣкои отъ васъ могатъ още първата година да дадатъ едно сражение, а нѣкои слѣдъ 10 години, и тогава ще опитате любовьта като чувство. При тѣзи проявления на любовьта ще разберете всичко, което Богь дава, ще разберете нѣща, които не е позволено да се казватъ. Азъ ви моля, не се стремете да изказ­вате любовьта си. Бѫдете естествени! Нѣкой казва на другиго: „Азъ много те обичамъ“. Този твой другарь те моли за една услуга, но не се минаватъ и десеть минути, откакъ ти си изявилъ своята любовь, и вече отказвашъ да услужишъ. Въ такъвъ случай по-добрѣ не казвай, че обичашъ. Кажешъ ли, че обичашъ нѣкого, ти ангажирвашъ Бога,но не дадешъ ли възможность Той да се прояви, ти си навличашъ карма, вършишъ прѣстѫпление. По-добрѣ, мълчи! Като влѣза въ една кѫща, не казвамъ, че обичамъ хората въ нея а седна на послѣдното мѣсто, и ако има нѣкой бо- ленъ, не каззамъ, че ще го излѣкувамъ, а го питамъ, , какво го боли, откога го боли, взема пълно уча­стие въ болестьта му, и той оздравѣва. Започватъ домашнитѣ му да говорятъ: „Ами знаете ли, кой го из- лѣкува? знаете ли, какъ го излѣкува и т. н.?“ На всичко това азъ мълча, азъ се радвамъ, че моятъ Богъ се е проявилъ. Вие направите нѣкому добро, помогнете му, а послѣ казвате: „Да не бѣхъ азъ, той бѣше изгубенъ, благодарение на мене той се под- крѣпи и т. н.“ Знаете ли, на какво мязате ? Въ Америка има една секта (Christian Scientists), която поддържа, че въ свѣта материята не сѫществува и че болеститѣ сѫ фиктивни. При единъ отъ членоветѣ на тая секта до­хожда единъ господинъ съ единъ счупенъ кракъ да му се помогне на болката. Той му казва: „Ти трѣбва да знаешъ, че материя не сѫществува, и да си внушишъ мисъльта, че кракътъ ти не е счупенъ, и нѣма да имашъ никакви болки.“ Болниять се е върналъ въ кѫщи, мѫчилъ се е дълго врѣме да си внушава ми­съльта, че кракътъ му не е счупенъ, че нѣма болки, и най-послѣ успѣлъ — излѣкувалъ се. Американецътъ го срѣща и му казва: „Сега да ми заплатишъ за лѣкуването, благодарение на мене вече не страдашъ“. Пациентътъ отговаря: „Прѣдстави си, че ти е запла­тено 10,000 долара“. — Каквото е лѣкуването, такъво е и плащането. Тя е сѫщата наука. Той поддържа, че нѣма болести, нѣма страдания — сѫщата ще бѫде и отплатата. Когато боравимъ съ реалния свѣтъ, ще боравимъ съ факти: фактъ съ фактъ. Я когато говоримъ за отвлѣчени нѣща, тамъ отвлѣчено на отвлѣчено ще отговаря Не може да разберемъ божестве­ния свѣтъ, докато не разберемъ реалния.

 

И тъй: Богъ е любовь, а любовьта е връзка на съвършенство.

 

На какво се дължатъ всички раздори, които ставатъ сега въ свѣта ? Ще ви приведа единъ окултенъ разказъ, които вие сами ще разтълкувате и прило­жите въ живота, като знаете, че нѣмамъ ни най- малко намѣрение да засегна нѣкого, но ви давамъ начинъ, какъ да тъчете, какъ да работите. Когато Господь направилъ свѣта, явява се водата при него и го запитва: „Какво е моето прѣдназначение? — Ще слѣзешъ долу да поливашъ цвѣтята, дърветата, за да цъвтятъ и зрѣятъ, ще поишъ земята и всичко, което е по нея. Слиза тя на земята и започва да извършва службата си. Слънцето, като я видѣло, влюб­ва се въ нея и захваща да я тегли нагорѣ, кара я да се изпарява. Като се качила горѣ въ простран­ството, взели да се каратъ за нея. Отъ тази прѣпирня водата се смразила и въ видъ на снѣгъ отново пада на земята. Водата се зарадвала за тази хубава, бѣла прѣмѣна, обаче единъ волъ излѣзълъ отъ своя яхъръ, и, като вижда земята покрита съ снѣгъ, запитва се: Какво е това бѣло, но студено ?“ Погледалъ, позамислилъ се, и оставилъ изверженията си върху снѣга. Водата се наскърбила, задѣто волътъ нацапалъ прѣмѣната й. Другиятъ й любовникъ, който се скаралъ за нея съ слънцето, когато тя била горѣ, въ простран­ството, казва на слънцето: „Сега може да си я вземешъ, менъ не ми трѣбва сега тя. Водата се оплакала на слънцето, задѣто пострадала тъй жестоко. Слънцето пекнало силно, стопило снѣга, и водата се просмукала отъ земята, откѫдѣто наново като чисти, студени извори ще излѣзе пакъ на повръхностьта на земята. Извержението на вола се обърнало на торъ, върху който израсли най-хубавитѣ плодни дървета. Мислете върху този разказъ. Бѣлото ще се стопи, а изверже­нието ще стане торъ, върху който ще израснатъ ху­бави плодни дървета. Слѣдователно, тѣзи двѣ противорѣчия въ свѣта ще се примирятъ. Слънцето, като стане любовникъ, ще напече и ще донесе радость. Любовьта като напече, всички недоразумѣния ще изчезнатъ, и злото и доброто ще се примирятъ; отъ студената вода ще излѣзатъ чисти, кристални извори, които ще утоляватъ жаждата на уморенитѣ пѫтници, а отъ изцапаната дреха ще израснатъ хубави плодове.

 

Слѣдователно, отъ гледището на любовьта, всич­ки страдания, които сега прѣживѣваме, ще се прѣвърнатъ въ една велика, стройна наука за човѣшкото сърце, душа, умъ и духъ. Заемете се да разрѣшите тази задача: w: m = е: а. Това сѫ четиритѣ проя­вления на любовьта. Въ любовьта w: m = е: а. Съ това ще турите основа на новата наука на жи­вота, на възпитанието. Ще започнете, както цигуларьтъ, не само да нагласяте своята цигулка, но и да знаете да свирите, защото любовьта е най-великата ария, симфония въ свѣта, и, който може да свири и пѣе върху това, което тя е написала, той е истински човѣкъ, ангелъ, светия, Богъ И сега въ бѫдеще ще се учимъ да пѣемъ и свиримъ въ любовьта. Когато сме наскър­бени, нѣма да казваме, „колко сме нещастни“, а ще казваме, че сме въ минорно настроение. Когато сме ра­достни, ще казваме, че сме мажорно настроени. Минорната гама — това е стремежъ надолу, мажорната — стремежъ нагорѣ, а хроматическата гама — това сѫ процеси, които отиватъ отгорѣ надолу и отдолу нагорѣ.

 

Сега, като излѣзете отъ тукъ, искамъ да оста­нете съ идеята — да разберете любовьта като стре­межъ, като чувство, като сила и като принципъ.

 

Биенето на сърцето има влияние косвено върху дишането, а дишането има косвена връзка съ кръво­обращението и прѣчистването на кръвьта. Ето защо всички съврѣменни болести се пораждатъ отъ неправил­ното разбиране на любовьта, отъ неправилното ди­шане, окисляване въ организма. Слѣдоаателно, всички тѣла у човѣка се заразяватъ отдолу нагорѣ, затова трѣбва да работимъ въ тѣзи четири области, за да прѣчистим душата си. Въ христианството се казва, че трѣбва да се покаемъ. Покаянието е стремежъ да прѣчистимъ сърцето, значи, то се отнася до стремежа на любовьта. Слѣдъ това идва раждане и новораждане, то се отнася до чувствата на любовьта, до ду­шата, посвещението — до ума, и най-послѣ идва въз­кресението, то се отнася до силата на духа, сир. до любовьта като принципъ. И тъй, въ любовьта има два процеса: въ сърцето и въ душата, въ ума и въ духа. Като мислите прѣзъ тѣзи процеси, ще ми­нете прѣзъ всички степени на вашето развитие. Ра­ботете едноврѣменно въ сърцето, въ душата, въ ума и въ духа си. Между ума и духа има едно прѣкръстосване, защото умътъ е мѫжътъ на сърцето, а душата е невѣстата на духа. Когато казваме, че Богъ е създалъ човѣка по свой образъ, това значи, че го е създалъ по образа на своята любовь, защото трѣбва да знаете, че любовьта е първиятъ образъ на Бога. Тъй че, думитѣ „по образъ“ значатъ „по любовь“. Единъ красивъ образъ — то е неговата любовь. Позна­вате ли любовьта, познавате и божието лице. Не по­знавате ли любовьта, Богъ за васъ е безличенъ. „По подобие, това значи по умъ. Когато се каже, че човѣкъ е направенъ по образъ и подобие Божие, подразбира се, че е направенъ по любовьта и мѫдростьта на Бога. Слѣдователно, ако искаме да при­личаме на Бога, трѣбва да имаме неговата любовь и мѫдрость.

 

Вториятъ процесъ е слизането на човѣка, сгрѣшаването. Въ този човѣкъ сърцето е отъ пръсть, то е промѣнчиво. Слѣдъ това Богъ му вдъхналъ дихание на животъ, то е вториять процесъ — слизането на душата и духа въ физическия свѣтъ.


Това, което ви давамъ, е, за да работите върху него, а не за философия. Между него има много незказано, много неизвѣстни. Това е една велика бо­жествена наука, а туй, що ви говорихъ, е само кратко прѣдисловие, въведение въ великата наука на лю­бовьта. Проучете това въведение, спрете се върху четиритѣ отдѣла: на сърцето, на душата, на ума и на духа. Това сѫ четири области на този великъ свѣтъ, който Богъ е създалъ. Ние сме призовани да опитаме този Богъ и да го проповѣдваме на свѣта. Има само единъ Господь, той е Господь на любовьта като стремежъ, като чувство, като сила и като прин­ципъ. Никаква друга философия, никаква друга ре­лигия не сѫществуаа. Любовьта като принципъ е въ всичко и надъ всичко. И тъй, ако ме пита нѣкой, какъвъ съмъ, отговарямъ: Азъ принадлежа на лю­бовьта като принципъ, познавамъ Бога само като единъ образъ, служа на Бога, а неговото изявление е Христосъ. Любовьта — това е материализираниятъ Христосъ, а материализираниятъ свѣтъ е материали­зираната любовь на Бога. Цѣлиятъ физически свѣтъ е едно изявление на Бога, материализиране на Бога. И слѣдов., като познаемъ физическия свѣтъ, ще познаемъ Бога. Не си създавайте илюзии да искате да напуснете този свѣтъ и да отидете въ по-добъръ. Като го напуснешъ, кѫдѣ ще отидешъ? Не роптай противъ този свѣтъ, а вижъ божественото въ своя братъ. Ще кажешъ: „Защо Богъ е създалъ този грѣшникъ, този блудникъ? Не, вникни, спри се, нѣ­кой волъ е изхвърлилъ изверженията си върху него, но що отъ това? Слънцето, като пекне, ще го из­качи пакъ нагорѣ. Не се смущавайте, нека грѣшатъ хората. Този свѣтъ е отлично, хармонично създаденъ; азъ всѣкога се радвамъ, като го гледамъ. Като гледамъ това извержение, казвамъ си: Много хубаво е то, върху него ще израснатъ най-хубавитѣ плодни дървета. А отъ този нацапанъ снѣгъ какви хубави студени извори ще се образуватъ, когато го пекне слънцето! Ще примиримъ и едното, и другото състо­яние. Ако си бѣлъ и студенъ не се обезсърчавай; ако си единъ волъ и правишъ понѣкога пакости, пакъ не се обезсърчавай. Това сѫ символи, които означаватъ една велика истина. Ако не можешъ да разберешъ доброто въ най малкото му проявление, какъ ще го разберешъ въ най-великото? Ако не можешъ да прѣцѣнишъ една капка вода, какъ ще прѣцѣнишъ по­вече? Прѣцѣнете Бога като любовь и не му се сър­дете. Всѣки день дръжте се нагорѣ и го питайте: „Из­лъга ме възлюблениятъ като стремежъ, изцапа ме“. Той ще ви отговори: „Ти си въ стремежа на любовьта, качи се една стѫпка по-горѣ“. Качишъ се една стѫпка по горѣ и казвашъ: „И тукъ ме излъгаха, и братъ ми не е такъвъ, какъвто го мислѣхъ“. Да, и тукъ ще намѣришъ едно противорѣчие. Тогава изкачи се горѣ въ ума си. Като се качишъ въ принципа на любовьта, тамъ ще намѣришъ причината на всички нѣща, които ставатъ, и всичко ще разберешъ.

 

Питате: „Какъ да се примиримъ, примири ни ти“. Азъ не съмъ дошълъ да ви примирявамъ. Скарате се, викате мене. Като извършихте грѣха, питахте ли ме? Не е наука да примирявашъ. Азъ проповѣдвамъ една велика наука на любовьта. Нѣкой изхвърлилъ  извержеиията си върху другиго. Добрѣ е направилъ. Нѣкой е студенъ. Добрѣ е и това. Това е единъ процесъ. Азъ проповѣдвамъ любовьта въ великъ смисълъ, любовь активна, любовь на цѣлувки, но съ съдър­жание, любовь на чувства, но интенсивна, благородна, любовь на сила, но да има въ тази сила свѣтлина. Кѫдѣто и да влѣземъ, да има любовь! Когато видя, че нѣкоя душа страда, азъ не плача за нея, не се сърдя на вола, че я нацапалъ, но й казвамъ: Сестричко, изпари се, качи се по-горѣ, или стопи се, влѣзъ въ земята,слѣзни по-долу, не се смущавай.

 

Това е великата наука на любовьта, която ще разрѣши всичко. Това, което виждате сега въ свѣта, противорѣчията въ домоветѣ и обществата, това е единъ врѣмененъ процесъ, който се дължи на неразби­ране на любовьта. Върху това трѣбва да се спремъ

 

Сега искамъ отъ васъ да мислите, да се стре­мите да имате горещи сърца, да бѫдете герои, да не ви е страхъ отъ любовь. Всички да сте пълни съ чувства, а да не сте като баби. Всички да разми­шлявате, искамъ да бѫдете философи, а не да прѣдъвквате, кой какво казалъ, кой ученъ какъ мисли по този или онзи въпросъ и т. н. Бихъ желалъ всички да имате сърца, души, умове, които да дѣйствуватъ. Като се срѣщнемъ тогава, ще има между насъ пълна обмѣна. Това е новото учение. Всичко старо да се забрави. Не се противете, не спорете. Нѣмаме врѣме сега за спорене. Ще кажете: „Еди-кой-си волъ оставилъ тамъ нѣщо отъ своитѣ извержения“. Това го зная. Кажете си: „Всѣки отъ насъ има велика мисия въ свѣта, трѣбва да бѫдемъ герои, да бѫдемъ по образъ и подобие на Бога, й тогава всички наши братя, заминали прѣди милиони и милиарди години, ще се съединятъ съ насъ“. Тѣзи братя сѫ серафимитѣ — братя на любовьта ; херувимитѣ — братя на хармонията; прѣстолитѣ — на волята; господствата — на радостьта, интелигентностьта; силитѣ —  на движението и растенето ; властитѣ — братя на външнитѣ форми, изкуст­вото; началствата — братя на врѣмето, състоянието и такта; архангелитѣ — на топлината, огъня ; ангелитѣ — носители на живота и растителностьта, тѣ приготовляватъ живота. Послѣдния — десетиятъ чинъ ще заематъ напрѣдналитѣ човѣшки души. Да се съединимъ съ тѣзи братя, всички заедно ще засвиримъ, и Христосъ тогава ще каже, ще чуемъ неговия гласъ: „Елате вие дѣца, благословени отъ Отца моего, и наслѣдете новото царство, новото небе и новата земя на любовьта, които съмъ приготвилъ за васъ“.

Това е учението на любовьта.

 

(Бесѣда, държана въ София, на 27. февруарий 1921 г.).







Теми съдържащи: Неделни беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt