Jump to content

1917_02_25 Спасението


hristo

Recommended Posts

"Все що е писано". Неделни беседи (1917).

Издание 1942 г., София
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

Спасението

 

„Ако искашъ да влѣзешъ въ живота, упази заповѣдитѣ“.

Матея 17 : 21.

 

 

  Културнитѣ хора на XX вѣкъ, свѣтски и религиозни, иматъ смѫтно схващане, както за Мойсеевия законъ, така и за Христовия. Отъ две хиляди години насамъ християнитѣ разчепкватъ учението на Христа и така сѫ го охлузили, че, ако погледнете на него съ окото на ясновидецъ, ще си го представите като дърво съ олющена кора. Всички критици и писатели, всички проповѣдници говорятъ за спасението чрезъ добри дѣла, чрезъ изпълнение на Божиитѣ заповѣди, но спасението произтича отъ единъ основенъ законъ въ природата, който сѫществува не само отъ времето на Христа, но много по-рано — отъ началото на Битието. Следователно, това, което става днесъ въ човѣшката душа, въ обществата, въ народитѣ, въ цѣлото човѣчество, произтича отъ самото Битие, отъ първичния източникъ на живота.

 

  Думата „спасение“ има много значения. Падналъ нѣкой въ вода и, като се давѣлъ, нѣкой го извадилъ навънъ. Всички се радватъ и казватъ: Спасенъ е този човѣкъ. Нѣкой боледувалъ отъ тежка болесть и оздравѣлъ, казватъ: Спасенъ е. Нѣкой се отклонилъ отъ правия пѫть, но следъ време изправилъ живота си и заживѣлъ добре. И за него казватъ: Спасенъ е. Въ обикновенъ смисълъ, думата „спасение“ подразбира връщане на човѣка отъ лошия въ добрия животъ, или, излизане отъ мѫкитѣ и несгодитѣ на живота и влизане въ по-добри условия на живота. Въ широкъ смисълъ на думата, спасението подразбира влизане на човѣка въ вѣчния животъ. Всѣки търси условията на вѣчния животъ. Много естествено! Не е достатъчно за човѣка да бѫде спасенъ отъ удавяне, а следъ време да умре отъ гладъ; не е достатъчно да се освободи отъ една тежка болесть, а следъ време да заболѣе отъ друга. Това значи, да се спаси отъ едно зло и да налети на друго. Човѣкъ се нуждае отъ истинско спасение, да възстанови връзката си съ Първата Причина на нѣщата. Докато не възстанови тази връзка, той не може да бѫде спасенъ. Вънъ отъ това, никакво спасение не сѫществува. Така се разбира спасението днесъ, така го разбиралъ Христосъ, така го разбиратъ всички светии, праведни и добри хора на земята.

 

  Христосъ казва: „Ако искашъ съвършенъ да бѫдешъ, иди, продай имането си, и дай го на сиромаси; дойди, та ме последвай“. Който не разбира спасението така, той самъ се заблуждава: той ще грѣши, ще пада и става, ще се обезвѣрява и т. н. Законътъ за спасението е постояннодействуващъ законъ. Нѣкои мислятъ, че човѣкъ се спасява само веднъжъ. Спасенъ единъ пѫть, повече не трѣбва да мисли за спасението. Човѣкъ трѣбва да се спасява всѣки моментъ. Значи, спасението е многократенъ, вѣченъ процесъ. Ние не вѣрваме въ еднократнитѣ процеси. Както яде, пие вода и диша постоянно, така човѣкъ трѣбва постоянно да се спасява. Между човѣшката душа и Бога сѫществува постоянна връзка, наречена, „връзка на спасение“. Често хората се запитватъ Спасенъ ли съмъ? — Днесъ може да си спасенъ, но утре ще те хване нѣкой за врата; днесъ може да си ситъ, но утре ще бѫдешъ гладенъ; днесъ имашъ добра мисъль, но утре ще те нападне нѣкоя лоша мисъль. За да не бѫдете днесъ въ едно положение, утре — въ друго, пазете връзката си съ Бога.

 

  Христосъ дойде на земята да създаде здрава, постоянна връзка, отъ една страна между хората и ангелитѣ, отъ друга — между хората и Бога. На въпроса на младия човѣкъ, какво да прави, за да наследи вѣчния животъ, Христосъ каза: „Не убивай!“ Значи, убийството е въ състояние да скѫса връзкитѣ на човѣка съ Бога, съ ангелитѣ, съ неговитѣ напреднали братя. По-нататъкъ Христосъ продължи: „Не прелюбодействувай, не кради, не свидетелствувай на лъжа; почитай баща си и майка си и люби ближния си, както себе си“. Това сѫ законитѣ на Духа, които иматъ отношение къмъ сегашната епоха. Казва момъкътъ на Христа: „Всичко това упазихъ отъ младостьта си; що ми още недостига ?“

Рече му Исусъ: „Ако искашъ съвършенъ да бѫдешъ, иди, продай имането си и дай го на сиромаси; дойди, та ме последвай!“ Съ първитѣ нѣколко заповѣди Христосъ обяснява причинитѣ, които могатъ да скѫсатъ връзката на човѣка съ възвишения разуменъ свѣтъ. Съ вторитѣ заповѣди Той обяснява причинитѣ, които възстановяватъ скѫсаната връзка.

 

  „Не убивай!“ Думата „убийство“ има широкъ смисълъ и значение. Като слушате тази заповѣдь, ще си кажете: Слава Богу, че досега никого не съмъ убилъ. Азъ пъкъ казвамъ: Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е убивалъ. Да убиващъ, това не значи, само да отнемешъ животъ. Съзнателно или несъзнателно, човѣкъ всѣки день убива една своя добра мисъль, добро чувство или желание. Сѫщо така човѣкъ убива добритѣ мисли, желания и постѫпки на ближнитѣ си. Напримѣръ, срѣщате човѣкъ, който вѣрва въ Бога, но вие успѣвате да го разубедите въ вѣрата му. Това не е ли убийство ? Вие убивате едно свещено чувство въ него. Отде знаете, че Богъ не сѫществува ? Който отрича Бога, той иска да вземе Неговото мѣсто. Следователно, кажете ли за. нѣкого, че не е богатъ, добъръ, красивъ, ученъ, това значи, че вие задържате тѣзи качества за себе си. Отричането на доброто, на красивото, на великото отдалечава човѣка отъ Бога. Съ тѣзи нѣща вие кѫсате връзката си съ Него и сами се излагате на смърть. Ще кажете, че хората ви обичатъ. Това нищо не значи. Хората могатъ да ви обичатъ и пакъ да страдате, да се мѫчите — зависи, каква е тѣхната любовь. Любовьта на повечето хора е любовь на орли и гарги. Това не трѣбва да ви обижда, но знайте, че любовь, която не гради, е животинска. Заповѣдьта „не убивай“ има отношение, именно, къмъ тази любовь. Ще кажете, че любовьта се възпѣва, Коя любовь трѣбва да се възпѣва: която руши, или която съгражда? Колко моми и момци, съ благородни мисли и желания, се разочаровали въ любовьта! Колко моми и момци сѫ посѣгали на живота си следъ женитбата си! Защо се разочарова момата? — Защото не намира въ своя възлюбенъ онѣзи елементи, необходими за нейното развитие. И момъкътъ се разочарова отъ своята възлюбена по сѫщата причина. Не става ли сѫщото и съ религиознитѣ убеждения на човѣка? Срѣщате нѣкой религиозенъ, радостенъ, вдъхновенъ, но вие го разубеждавате въ неговата вѣра, доказвате му, че животътъ е само на земята, и той се разочарова, изгубва разположението си. Ще дойде день, когато съзнанието на хората ще се пробуди, и тѣ ще влизатъ отъ единъ животъ въ другъ. Тѣ ще разбератъ, че нѣма смърть, че животътъ е вѣченъ и непреривенъ.

 

  Сегашнитѣ хора иматъ различни вѣрвания и разбирания за този и за онзи свѣтъ, но всичко не сѫ изпитали и провѣрили. Нѣкои подържатъ мисъльта, че животътъ е само на земята. Човѣкъ умира, изчезва — нищо не остава отъ него. Тѣ отричатъ възкресението. Кой отъ тѣхъ е ходилъ на онзи свѣтъ, да знае, какво има тамъ? Само онзи може да отрича или подържа една идея, който я опиталъ. Само мъртвиятъ може да говори за смъртьта; живиятъ говори само за живота. Въ това отношение, има мъртви хора, които сѫ живи и продължаватъ да живѣятъ. Има живи хора, които сѫ мъртви, тѣ се движатъ между живитѣ, но не признаватъ живота. Това сѫ хора, които се движатъ механически, безъ мисъль и чувства. Хиляди години трѣбва да минатъ, за да възкръснатъ. Тѣ гледатъ, но не виждатъ; чуватъ, но не слушатъ — спещи хора сѫ тѣ. Обаче, има хора и на този, и на онзи свѣтъ, които виждатъ, слушатъ, разбиратъ законитѣ на живота и ги прилагатъ. Тѣ сѫ живи и се радватъ на живота, проявенъ въ всички свѣтове.

 

  „Не убивай!“ Това значи, не разрушавай нито една добра мисъль, нито едно добро желание, които Богъ е вложилъ въ тебе или въ твоя ближенъ. Вмѣсто да руши и да обезсмисля живота си, човѣкъ трѣбва да гради. Смисълътъ на човѣшкия животъ се заключава въ отстраняване на лошитѣ качества въ себе си и въ култивиране на добритѣ, които го повдигатъ и му създаватъ условия за спасение и за единение съ Бога. Какъ може да се освободи човѣкъ отъ лошитѣ качества? Като премахне отъ пѫтя си всички условия, които прекѫсватъ връзката му съ Божествения свѣтъ. Да скѫса човѣкъ тази връзка, това значи, да спре развитието си на земята. Човѣкъ трѣбва да мине първо презъ Мойсеевия законъ, който казва: „Почитай баща си и майка си и люби ближния си, както себе си“. Като изпълни този законъ, той е готовъ да изпълни и Христовия.

 

  Христосъ казва: „Азъ съмъ истинната лоза, и Отецъ ми е земедѣлецътъ. Всѣка прѫчка въ мене, която не принася плодъ, отрѣзва я; и всѣка, що дава плодъ, очиства я, за да даде по-много плодъ“. Това значи: всѣка прѫчка въ Христа, която не се е отказала отъ желанието си да убива, не принася плодъ. Отецъ я отрѣзва и хвърля настрана. Какви сѫ признацитѣ, по които познаваме, кой човѣкъ убива? — Вкисването, т. е. недовол­ството. Започне ли човѣкъ да се вкисва, да се дразни, да бѫде недоволенъ, той е готовъ да убива. Христосъ казва още: „Не кради!“ Какво да не крадемъ?—Добритѣ мисли и желания на хората. Готовъ съмъ да дамъ всичкото си богатство, но въ никой случай да не ми се открадне или да не открадна нѣщо отъ ума и отъ сърдцето на човѣка. Както не трѣбва да убивашъ добритѣ мисли и желания на своя ближенъ, така не трѣбва и да крадешъ.

 

  Христосъ казва „Не свидетелствувай на лъжа!“ Въ отношенията си на взимане и даване, човѣкъ трѣбва да бѫде абсолютно честенъ, да не допуща никаква лъжа. Ако получи една добра мисъль или едно добро желание, трѣбва да отговори съ сѫщото. Даде ли срещу една добра мисъль една лоша, той си служи съ лъжата. Ако на доброто отговаряте съ зло и мислите, че сте приложили доброто, вие покваряте първо себе си, а следъ това семейството си и обществото. Не е позволено на човѣка да убива, да краде и да лъже. Жена или мѫжъ, които си позволяватъ да крадатъ ума и сърдцето на другия, сѫ на кривъ пѫть. Нѣма да мине много време, и тѣ ще видятъ лъжата, въ която сѫ живѣли. Дето е лъжата, тамъ е и убийството, и кражбата. Освободете се отъ навицитѣ и пороцитѣ на миналото си, за да обикнете баща си и майка си, да обикнете и своя ближенъ. Какъ трѣбва да обикнете своя ближенъ? — Като себе си. Кой сте вие, коя е вашата майка, и кой е вашиятъ баща? Тѣлото ви, това сте вие; душата ви — вашата майка, а духътъ — вашиятъ баща. Човѣкъ е чадо на своята душа. Значи, тѣлото е дете на душата. Тя полага майчини грижи за него, да го отгледа и възпита. Нѣкои питатъ, дали съ сегашното си тѣло ще живѣятъ и на онзи свѣтъ. Това значи: има ли връзка тѣлото съ душата и съ духа, т. е. съ майка си и съ баща си ? Синътъ трѣбва да бѫде порядъченъ, да радва майка си и баща си. Той трѣбва да ги почита и уважава. Майката и бащата сѫ въ самия човѣкъ, а не вънъ отъ него. Въ който день престѫпите Божия законъ и престанете да почитате майка си и баща си, да любите ближния си, вие сте вънъ отъ условията на живота. Прилагайте Христо­вото учение всѣки моментъ въ живота си, за да видите, че то е учение на животъ и на сила. Ако сте неразположени, обърнете внимание на живота си, да видите, коя отъ тритѣ заповѣди сте нарушили. Достатъчно е да бѫдете искрени къмъ себе си, за да разберете, коя заповѣдь, именно, сте престѫпили: не убивай, не кради или не лъжесвидетелствувай!

 

  Христосъ казва: „Ако искашъ съвършенъ да бѫдешъ, иди, продай имането си и дай го на сиромаси; дойди, та ме последвай“. На кого ще раздадешъ имането си ? — На твоитѣ мисли и желания. Кого ще последвашъ? — Великия Учитель на живота. Когато четатъ този стихъ, хората започватъ да разискватъ върху него. Тѣ се страхуватъ, че, ако раздадатъ имането си, ако се откажатъ отъ кѫщата и отъ паритѣ си, ще осиромашеятъ, ще се лишатъ отъ условията на развитие. Богъ не иска вашитѣ имоти. Той не се нуждае отъ вашитѣ кѫщи и пари. Подъ думата „имане“ се разбира друго нѣщо. Само онзи може да раздаде имането си, който е готовъ да прояви доброто, което е вложено въ него. Доброто въ човѣка е неговото имане. Доброто е свързано съ закона на любовьта. Когато милосърдието и любовьта действуватъ въ човѣка, той е готовъ вече да прояви доброто, да прави добри дѣла. Вънъ отъ милосърдието и любовьта, доброто не сѫществува, т. е. не може да се прояви. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който може да прави добро безъ добра мисъль и добро желание въ себе си. Казано е: „Почитай майка си и баща си“. Майката и бащата представятъ обекта на твоята любовь, а ближниятъ ти е стимулътъ, който те кара да проявишъ любовьта. Майката и бащата сѫ символъ на силното, а ближниятъ — символъ на слабото. Човѣкъ може да люби само нѣжното, слабото, милото, което се нуждае отъ помощь. Силния можешъ да почиташъ и уважавашъ, а слабия — да любишъ.

 

  Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь“. Кой познава Бога като любовь? — Слабиятъ, грѣшниятъ, немощниятъ. Следователно, ако сте слабъ, радвайте се, защото имате възможность да познаете любовьта и силенъ да станете; ако сте грѣшенъ, радвайте се, защото имате възможность да познаете любовьта и праведенъ да станете. Казано е въ Евангелието, че когото Богъ обича, него наказва. Въ този смисълъ, може да се каже: Когото Богъ обича, прощава грѣховетѣ му. Това е законъ който сѫществува и въ природата. Наблюдавайте животнитѣ, да видите, че и тѣ сѫ внимателни, нѣжни къмъ слабитѣ сѫщества. Този законъ действува и между хората. Радвайте се, ако попаднете въ рѫцетѣ на силенъ, но благороденъ и добъръ човѣкъ. Той ще ви помага и повдига. Тежко на онзи, който попадне въ рѫцетѣ на грубъ, неблагороденъ и жестокъ човѣкъ. Той е подобенъ на октоподъ: забива смукалата си въ слабия, изсмуква соковетѣ му и го изхвърля навънъ. Така постѫпватъ нѣкои религиозни и свѣтски хора. Като намѣрятъ нѣкой слабъ, добъръ човѣкъ, забиватъ смукалата си въ него, обърнатъ кесията му и после го напущатъ, като казватъ: Обърнахме го къмъ Господа, или въведохме го въ живота, дадохме му знания. Това не е никакво обръщане къмъ Бога; това не е никаква наука. Той нѣма да помисли втори пѫть за вашия Богъ, нито за вашето знание. Ако искате да помогнете на човѣка, никога не обръщайте кесията му; никога не обръщайте неговото сърдце и умъ къмъ Бога. Оставете го той самъ да потърси Бога и да се обърне къмъ Него. Ако искате да помогнете на човѣка, намѣрете ключа на неговата врата и му кажете: Вземи ключа, който нѣкога си изгубилъ, отвори вратата на кѫщата си, изчисти я, отвори всички прозорци, да влѣзе слънцето въ нея, да я освѣти. Естествена длъжность на човѣка е всѣки самъ да изчисти кѫщата си, да не оставя слугинитѣ си да я чистятъ. Вашата кѫща е храмъ Божи, съграденъ само за васъ. Какво ще стане, ако всички храмове се събератъ на едно мѣсто? Това значи, да се произведе смущение въ цѣлия свѣтъ. За този храмъ, именно, Христосъ казва: „Влѣзъ въ тайната си стаичка и се помоли на Бога, Който вижда въ тайно“. Тайната стаичка е храмъ на човѣшката душа.

 

  Да влѣзе човѣкъ въ храма на своята душа, това значи, да отхвърли отъ себе си всѣкакъвъ гнѣвъ и недоволство, всѣкаква омраза и зависть. Гнѣвътъ и недоволството водятъ къмъ убийство, убийството — къмъ кражба, а дветѣ заедно — къмъ лъжа — най-голѣмиятъ порокъ въ човѣшкия животъ. Първитѣ четири заповѣди: „Не убивай, не кради, не прелюбодействувай, не свидетелствувай на лъжа“, показватъ на човѣка, какво не трѣбва да прави. Вторитѣ три заповѣди — „почитай баща си и майка си и люби ближния си, като себе си“, показватъ, какво трѣбва да прави. Значи, човѣкъ трѣбва да почита баща си и майка си и да люби ближния си. Ближнитѣ на човѣка сѫ неговитѣ добри мисли и желания. Чрезъ тѣхъ той може да изкорени лошитѣ мисли и желания, да ги постави при добри условия, т. е. да ги възпитава и облагородява. Да обичате ближнитѣ си, това значи, да посадите въ градината си най-добри плодове, чрезъ които да превръщате лошитѣ мисли и желания въ добри. Съ тѣзи заповѣди Христосъ искалъ да обърне внимание на евреитѣ къмъ смисъла на живота, да се възлюбятъ едни други, за да се откажатъ отъ убийството. Споредъ тѣхнитѣ закони тѣ се убивали за нищо и никакво. Тази е причината, дето тѣ нѣмали дълготрайно царство. Всички хора, всички народи, които и до днесъ още прилагатъ старитѣ еврейски закони, постоянно убиватъ, крадатъ и лъжатъ. Проследете историята на европейскитѣ народи, да видите, колко войни сѫ водили, колко кръстоносни походи сѫ предприемали, съ цель да освободятъ Ерусалимъ. Ерусалимъ ще бѫде свободенъ, когато хората престанатъ да убиватъ, да крадатъ, да прелюбодействуватъ, да свидетелствуватъ на лъжа.

 

  Нека всѣки отъ васъ проследи живота си отначало докрай и си каже: Отъ днесъ турямъ кръстъ на всѣкаква лъжа, кражба, убийство и прелюбодеяние. Следъ това, обърнете се къмъ Христа и Го запитайте, какво ви недостига, за да наследите вѣчния животъ. Той ще ви отговори: „Иди, продай имането си и дай го на сиромаси; дойди, та ме последвай“. — Кои сѫ сиромаситѣ? — Вашитѣ ближни. Ставате сутринь весели, разположени, доволни отъ живота. Коя е причината за разпо­ложението ви? Това се дължи на ближнитѣ ви, които живѣятъ въ васъ. Следователно, ако искате да подържате разположението си, трѣбва да обичате ближнитѣ си. Благородното, свѣтлото, което носите въ ума и въ сърдцето си, представятъ за васъ великъ свѣтъ — вашето щастие. Ако търсите Христа, ще Го намѣрите въ вашитѣ добри мисли, чувства и желания. Тѣ пред­ставятъ истински връзки на вашия животъ. Отъ тѣхъ можете да оплетете вѫжето, по което да стигнете до небето. Казано е въ Писанието; „Привлѣкохъ ви съ любовьта си“. Значи, любовьта е сборъ отъ връзкитѣ на доброто, на разумностьта, на правдата, които водятъ човѣка въ възвишения свѣтъ. Само любовьта е въ състояние да въведе човѣка въ Царството Божие. Приложете любовьта въ живота си, ако искате да бѫдете щастливи. Така ще опитате силата на Христовото учение.

 

  Сегашнитѣ хора се оплакватъ отъ страдания и нещастия, търсятъ начинъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Тѣ могатъ да постигнатъ това, само ако измѣнятъ мисъльта си. Старитѣ мисли трѣбва да се замѣстятъ съ нови. Като мисли право, по новъ начинъ, човѣкъ разбира, че това, което вчера му е причинявало страдание, днесъ може да му причини радость. Че изгубилъ имането, или общественото си положение, това не го плаши. Богатството му, достоинството му зависятъ отъ него. Той носи въ себе си условия да бѫде богатъ, силенъ, здравъ. Даже и майка си и баща си да изгуби, той знае, че не сѫ изгубени, тѣ сѫ въ него. Външниятъ баща и майка сѫ отражение на вѫтрешнитѣ, които живѣятъ въ самия човѣкъ. Всичко е скрито въ васъ. Достатъчно е да държите добри мисли и чувства въ ума и въ сърдцето си, за да разполагате съ богатството на цѣлия свѣтъ. И тогава нѣма да бѫдете сиромаси, но ще давате отъ себе си, както изворътъ непрестанно дава. Отворете съкровищницата на своя животъ — душата си, и щедро давайте. Тя е пълна съ блага и съ добри семена, които трѣбва да сѣете на Божествената нива. Не мислете, че сте сиромаси. Богъ всичко ви е далъ, но не знаете, какъ да използувате благата на живота. Не мислете, че щастието се крие въ материалното богатство. Разумность се иска отъ човѣка. Разумниятъ използува правилно благата, които му сѫ дадени, затова минава за богатъ. Нещастието на човѣка не се дължи на липсата на блага, но на това, че той спира добритѣ мисли и чувства въ себе си, не ги проявява навънъ. Съ други думи казано: той не дава възможность на Бога въ себе си да се прояви. Богъ тихо ви нашепва: Направи едно добро дѣло. — Не искамъ. — Остави тогава азъ да го направя. — Не позволявамъ. — Може ли при това положение да бѫдете щастливи и да намѣрите Бога? — Кѫде е Господъ? — Въ васъ. Отворете сърдцето си, и той ще се прояви. Като не съзнава богатствата и благата, които носи въ себе си, човѣкъ плаче, страда, обезсърдчава се. Това подразбира българската пословица „Вода гази, жаденъ ходи“. Ако възлюбите Господа, ще придобиете всичко, каквото желаете. Безъ Бога човѣкъ не може да запази нито богатството, нито силата си.

 

  Въ една народна приказка се разказва, какъ Богъ и свети Петъръ обикаляли свѣта, слизали между хората, да видятъ, какъ живѣятъ. Като обикаляли градове и села, тѣ попаднали въ единъ краенъ кварталъ и влѣзли въ една бедна кѫща да пренощуватъ. Домакинитѣ, прости и сърдечни хора, ги приели добре, сложили имъ да вечерятъ и следъ това ги поканили да си починатъ. Доволенъ отъ приема на добритѣ домакини, на излизане отъ тѣхния домъ, св. Петъръ се обърналъ къмъ Бога съ думитѣ: Господи, защо не помогнешъ на тѣзи добри хора, да се освободятъ отъ сиромашията си? — Да бѫде споредъ желанието ти! — казалъ Богъ. Веднага малката бедна кѫщичка се превърнала въ голѣма кѫща, Добре наредена, а домакинитѣ — богати господари, добре облѣчени и обиколени съ много слуги. Домакинътъ, потъналъ въ богатство и разкошъ, се предалъ на лекъ животъ, на ядене и пиене. Ялъ, пилъ и нищо не работилъ. Богъ и св. Петъръ продължили обиколката си по свѣта. Следъ нѣколко години тѣ попаднали въ сѫщия градъ, дето нѣкога посетили бедното семейство, и св. Петъръ пожелалъ да отидатъ при тѣхъ, да видятъ, какъ живѣятъ сега, като богати. Почукали на вратата на богатата кѫща, и скоро се показала добрата домакиня. Тя ги приела любезно, нагостила ги и ги оставила да пренощуватъ въ дома й, като странници, дошли отъ далеченъ пѫть. Лицето й било посърнало, тѫжно, като на човѣкъ, който страда и се мѫчи. Като имъ посочила стаята за нощуване, побързала да ги предупреди, че ако чуятъ срѣдъ нощь нѣкой да вика, да тропа и да буйствува, да не се стреснатъ. — Това е мѫжътъ ми, добавила тя скръбно: той пие, връща се пиянъ и не може да се въздържа — прави голѣми пакости. Като легнали да спятъ, Богъ казалъ на св. Петъръ: Легни ти на края, къмъ вратата, азъ ще легна навѫтре. Едва заспали, тѣ чули тропане, викове, буйство — мѫжътъ пристигналъ отъ гуляй. Той отварялъ вратитѣ на всички стаи, удрялъ, блъскалъ, самъ не знаялъ, какво иска. Най-после той влѣзълъ въ стаята, дето били гоститѣ. Като видѣлъ, че чуждъ човѣкъ спи въ леглото, той взелъ една тояга и го набилъ добре: Ще ти дамъ да разберешъ, какъ се спи въ чуждъ домъ, безъ мое знание. Като поутихналъ малко, св, Петъръ казалъ на Господа: Хайде да смѣнимъ мѣстата си, да не дойде втори пѫть, пакъ да ме набие. Смѣнили мѣстата си. Обаче, домакинътъ не се успокоилъ окончателно. Той пакъ се върналъ въ сѫщата стая и си казалъ: Чакай, да му ударя още нѣколко тояги, да ме помни. Като вдигналъ тоягата, св. Петъръ мръдналъ малко и се издалъ. Домакинътъ се взрѣлъ, и, макаръ че било тъмно, забелязалъ още единъ човѣкъ въ леглото — А, сега иде твой редъ. Преди малко набихъ единия, сега ще набия тебе, който си навѫтре. И въ този случай набилъ пакъ св. Петъръ. На разсъмване, св. Петъръ казалъ на Господа: Да си вървимъ, Господи, да не дойде и трети пѫть да ме набие. Набърже се облѣкли, измили очитѣ си — били готови за пѫть. Въ това време Богъ махналъ единъ пѫть съ кърпата си въ въздуха, кѫщата се запалила и изгорѣла. Така св. Петъръ се освободилъ, да не бѫде битъ и трети пѫть.

 

  Кога човѣкъ живѣе само за ядене и пиене? — Когато даде предимство на плътьта си, т. е. на низшитѣ чувства въ себе си. Тогава, ако св. Петъръ се моли за васъ, ще бѫде битъ по нѣколко пѫти на день. Следователно, не се молете за придобиване на материални блага, преди да сте се свързали съ Бога. Колкото и да храните вълка, все вълкъ ще си остане; колкото и да се грижите за змията, за комара, за въшката, нѣма да измѣните тѣхното естество; каквито грижи и да полагате за грѣшника, нѣма да го изправите. Единственитѣ нѣща, които могатъ да изправятъ грѣшника, това сѫ гладътъ и страданието. Когато дойде до крайния предѣлъ на страданието, той съзнава положението си, започва да се разкайва, да се моли и постепенно се изправя. Видите ли, че нѣкой много роптае противъ страданията и изпитанията си, ще знаете, че той е още въ началото на мѫчнотиитѣ си. Той трѣбва много да страда, да се смекчи характерътъ му, да се разкае и следъ това да започне смиряването му.

 

  Задачата на човѣка е да работи върху себе си, да бѫде здравъ, силенъ и разуменъ. Добритѣ мисли и желания даватъ възможность на човѣка да придобие здраве, сила, да прояви своята разумность. Това се иска отъ всички хора — мѫже, жени и деца. При това положение, обществата ще се преустроятъ магически. Когато частигѣ сѫ въ изправность, и цѣлото е въ изправность. За обикновенитѣ хора нѣщата ставатъ бавно, а за мѫдрецитѣ — изведнъжъ. Тѣ знаятъ законитѣ и не злоупотрѣбяватъ съ тѣхъ. Ако обикновениятъ човѣкъ работи съ великитѣ закони на Битието, въ единъ день ще разруши свѣта. Богъ не дава великото знание на обикновенитѣ хора, защото тѣ прилагатъ още Мойсеевия законъ: убиватъ, крадатъ, лъжесвидетелствуватъ, и т. н. Какво трѣбва да направи човѣкъ, за да излѣзе отъ обикновения животъ? — Да се свърже съ Бога, Който работи сега въ свѣта. Работете и вие съ Него, да имате дѣлъ въ Царството Божие. Да работи човѣкъ заедно съ Бога, това значи, да прилага любовьта — Божествената майка, за която Христосъ казва, че трѣбва да се почита. Който люби, само той може да почита майка си и баща си. Той е добъръ, праведенъ, благороденъ човѣкъ.

 

  Нѣкой се оплаква, че хората не го обичатъ. Какъ ще обичате човѣкъ, който не почита баща си и майка си? Горко на онази мома, която се омѫжи за момъкъ, който не почита майка си и баща си! Горко на онзи момъкъ, който се ожени за мома, която не почита майка си и баща си! Мома и момъкъ, които почитатъ майка си и баща си, и Богъ ги обича и благославя. Който иска любовьта на ближния си, трѣбва да почита майка си и баща си. Това е законъ, който действува въ Битието. Вънъ отъ този законъ любовьта не се проявява. Почитайте душата и духа си, почитайте душата и духа на ближния си, за да бѫдете любими чада на Бога. Когото Богъ обича, и хората го обичатъ. Който не почита баща си и майка си, той е нещастенъ човѣкъ. Който не люби ближния си, сѫщо е нещастенъ. Той е грѣшенъ човѣкь, осѫденъ на страдания. Това искалъ да каже Христосъ въ стиха: „Ако искашъ съвършенъ да бѫдешъ, почитай баща си и майка си, т. е. духа и душата си; люби ближния си, като себе си; раздай имането си; дойди, та Ме последвай.“ Кого трѣбва да по­следва човѣкъ? — Този, отъ Когото излиза всичко — Първичниятъ Източникъ на живота. Да следвашъ Бога, това значи, да осмислишъ живота си, да превърнешъ страданията въ музика, глада и сиромашията — въ приятна задача. При това положение, човѣкъ не се страхува отъ гладъ и лишения. Той не се безпокои, дали ще има хлѣбъ, или нѣма да има. Той знае, че Богъ го осигурилъ. Отде и какъ ще дойде хлѣбътъ, това не го смущава. Какъ прекараха евреитѣ 40 години въ пустинята? Който ги освободи отъ робството, той имаше грижа за тѣхъ, да ги нахрани и напои. Източникътъ, отъ който човѣкъ черпи храната си, не е единъ. Раздай имането си и не мисли, отде ще дойде другото. Докато не излѣешъ вмирисалата вода отъ шишето, не можешъ да го напълнишъ съ чиста. Изпразнете кесиитѣ си, за да ги напълните отново. Изпразнете шишетата и кесиитѣ си, за да ги напълни Богъ съ чиста вода и чиста храна. Изпразнете сърдцата си отъ старитѣ чувства, да внесе Богъ нови чувства, нова топлина, която да ги преустрои. Това означава стихътъ: „Ще отнема каменнитѣ имъ сърдца и ще имъ дамъ нови.“

Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ условията на живота, искатъ да знаятъ, какво ще стане съ тѣхъ. Българитѣ искатъ да знаятъ, какво ще стане съ България, — Нищо лошо нѣма да стане. България ще продължава своето сѫществуване. Богъ казва днесъ: Ако хората ме слушатъ, само една дума ще кажа, и войната ще престане. Понеже не слушатъ, ще ги оставя да се биятъ, докато се вразумятъ. Много хора, които не почитатъ баща си и майка си, не любятъ ближния си. Тѣ още живѣягъ споредъ законитѣ на Мойсея. И доднесъ още има между хората паразити. Ние не се нуждаемъ отъ паразити. Свѣтътъ има нужда отъ добри хора, отъ красиви цвѣтя, които надалечъ разнасятъ своето благоухание. Свѣтътъ се нуждае отъ благородни души и сърдца, отъ разумни майки, бащи и деца. Това иска Богъ. Това е проповѣдвалъ Христосъ преди две хиляди години.

 

  Днесъ хората се дѣлятъ на религиозни и свѣтски: първитѣ вѣрватъ въ Бога, а вторитѣ Го отричатъ. Иде време, когато ще имъ се даде още едно доказателство, че Богъ сѫществува. Тогава и слѣпитѣ ще прогледнатъ, но, ако не сѫ готови да приематъ новата свѣтлина, ще станатъ по-нещастни, отколкото сѫ били по-рано. Тази е причината, дето очитѣ на нѣкои слѣпи не се отварятъ. Разумниятъ свѣтъ ги щади, оставя ги слѣпи, за да не страдатъ повече. Затова, именно, всички хора не могатъ да бѫдатъ богати. Не давайте пари на онѣзи, които не знаятъ, какъ да ги използуватъ. Ако забогатѣятъ преждевременно, тѣ ще причинятъ голѣми пакости, както на себе си, така и на своитѣ ближни. Ето защо, презъ каквито изпитания и мѫчнотии да минавате, знайте, че всичко е за ваше добро. Вие се нуждаете отъ жива, непоколебима вѣра, съ която да преодолявате всичко. Работете върху себе си, работете и върху свѣта, да го облагородите. Едно време хората бѣгаха отъ свѣта; тѣ отиваха въ горитѣ и пустинитѣ, тамъ да се подвизаватъ въ служене на Бога. Днесъ на всички се казва, да влѣзатъ въ свѣта, тамъ да работятъ. Едно време хората бѣгаха отъ ада, страхуваха се отъ него. Днесъ тѣ живѣятъ въ ада и работятъ за повдигане на онѣзи души, които сѫ паднали и сѫ се отклонили отъ правия пѫть. Време е вече да се откажете отъ старитѣ си убеждения, да съборите старитѣ си кѫщи. Старото се събаря, ново вече се гради. Сцената трѣбва постоянно да се подновява; не може една и сѫща драма да се играе. Богъ не обича еднообразието. Докато живѣе въ Мойсеевия законъ, човѣкъ служи още на злото, въ което се прилага убийството, лъжата, кражбата, прелюбодейството и т. н. Докато служи на злото, човѣкъ живѣе въ закона на раждането и прераждането. Откаже ли се отъ този законъ, той служи на доброто и влиза вече въ закона на вселяването. Този законъ подразбира при­лагане на следнитѣ заповѣди: „Почитай баща си и майка си, люби ближния си и раздай всичкото си имане на сиромаситѣ“. Който спазва седемтѣ заповѣди, той живѣе въ безсмъртието; той почива вече, защото е придобилъ спасението на своята душа. Това подразбира връзка на човѣшката душа съ Бога, като източникъ на всички блага въ живота.

 

  Сегашнитѣ хора се страхуватъ отъ нищо и никакво, затова мислятъ само за осигуряване. Търговецътъ купува проста стока, продава я за доброкачествена и печели повече, отколкото трѣбва, съ единствена цель да се осигури. Защо не каже истината, че платътъ, който продава, не е чиста вълна, но смѣсь отъ памукъ и вълна? Ако всѣкога казва истината, търговията ще му върви по-добре, отколкото ако си служи съ лъжата. Каквато служба и да изпълнявате, вие трѣбва да бѫдете честни и истинолюбиви. Ако искате да бѫдете свободни, всѣкога говорете истината. Не насилвайте човѣка, да прави това, което душата му не желае. Не насилвайте и своята душа. Нѣкой момъкъ не иска да се жени, но близкитѣ му го залъгватъ по нѣкакъвъ начинъ и го заставятъ да се ожени. Следъ това той съжалява, че се е подалъ на чужди съвети. Не насилвайте другитѣ, за да не насилватъ и васъ. Не лъжете другитѣ, за да не лъжатъ и васъ. Бѫдете вѣрни на своята душа и на своя духъ. Бѫдете вѣрни на своя Учитель. Бѫдете вѣрни на Онзи, Който ви е далъ всичко. Той ще влѣзе въ вашия храмъ, ще измие рѫцетѣ и краката си и ще ви поднесе подаръци — елей, ливанъ и смирна, и ще каже; Дойде часътъ на вашето спасение! Изчистете своя храмъ, за да приемете Спасителя въ него. Искате ли да изчистите храма си, вие трѣбва да гледате съ добро око на своя ближенъ. Мис­лете за него само добро. Лошото, което виждате, има отношение къмъ неговия миналь животъ. Днесъ той се стреми къмъ доброто и ще стане добъръ. Лошитѣ хора ще станатъ по-добри отъ тия, които днесъ минаватъ за добри. Азъ съмъ си поставилъ за задача да помогна на всички хроми, слѣпи, сакати, да оздравѣятъ и да се радватъ на живота. Всички пустини трѣбва да се превърнатъ въ оазиси на живота, дето уморениятъ пѫтникъ да си почине и уталожи жаждата. Всички праздни пространства трѣбва да се насадятъ съ плодни дръвчета, че който мине край тѣхъ, да му се даде нѣщо. Странникътъ да спре предъ тѣхъ и да си хапне отъ сладкитѣ и вкусни плодове.

 

  Освободете мисъльта си отъ всички отрицателни прояви — съмнение, колебание, подозрение. Въ всички можете да се съмнявате, но въ Бога — никога. Той е благъ и неизмѣненъ. При всички условия на живота ви, при всички ваши отношения и постѫпки, Той остава единъ и сѫщъ. Ако сте готови да Го слушате, Той всѣкога ще ви помага. Не Го ли слушате, ще ви остави да понесете последствията на своя животъ и на своитѣ погрѣшки, да опитате, какво значи, да живѣе човѣкъ безъ Бога.

 

  Нѣма по-голѣмо страдание за човѣшката душа отъ това, да се отдалечи отъ Бога. — Какъ може да се върне човѣкъ въ правия пѫть? — Вижте, какво прави детето, когато огорчи майка си. Като разбере, че я огорчило, то само отива при нея и започва да плаче. Плачътъ е неговата молитва. То плаче, моли се на майка си, отново да го приеме въ пригръдкитѣ си. Сега и на васъ казвамъ: Идете сами при Бога, както детето отива при майка си. Той е вашъ Баща и ваша Майка. Ако искате вашитѣ синове и дъщери да ви почитатъ, направете връзка съ Бога. Ще видите, че нѣма да се мине една година даже, и животътъ ви ще се подобри. Щомъ направите опита, нови мисли ще дойдатъ въ главата ви, и вие ще прогледате. Тогава ще имате не две очи, а сто: отпредъ на главата и отзадъ, отлѣво и отдѣсно, отгоре и отдолу и т. н. Нѣкой се оплаква, че много работи, а още не е прогледналъ. — Не е прогледналъ, защото нѣма онази жива вѣра, която отваря очитѣ на слѣпия. Азъ вѣрвамъ въ вашата душа, вѣрвамъ въ възможноститѣ, които се криятъ въ васъ, и зная, че единъ день ще прогледате. И да направите нѣщо лошо, да сгрѣшите, да направите нѣкаква пакость, душата ви нѣма да се измѣни. Азъ обичамъ грѣшнитѣ хора, които се разкайватъ, затова подавамъ рѫката си за помощь къмъ всички слаби, невежи, грѣшници. Това може да е слабость, но и Христосъ имаше слабость къмъ грѣшницитѣ. Той дойде въ свѣта за тѣхъ, да имъ помогне, да ги повдигне и освободи. Той издържа изпита си, остави се да Го ругаятъ, да се подиграватъ съ Него, да Го разпнатъ, но на третия день възкръсна.

 

  Желая и вие да имате сѫщата слабость, да оби­чате каещитѣ се грѣшници и да имъ помагате.

 

  „Дойди, та ме последвай!“ —казва Христосъ. Въ какво? — Въ това, което говоря.

 

*

Беседа отъ Учителя, държана

на 25 февруарий, 1917 г. София.


 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...