Jump to content

1922_08_23_3 Милосѫрдието


Ани

Recommended Posts

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,

дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание  1922 г."

Книгата за теглене

Съдържание

Бележка: книгата е в Омарчевски правопис

 

4½ ч. сл. обед.

Милосѫрдието.

„Затова царството небесно е

уподобено на човек цар, който иска да

прегледа сметката сѫс слугите си“.

 Матея: 18:23.

(Започнехме с окултното упражнение на буквата „а“, придружено с движение на рѫцете над главата. Изпяхме песента „Fir für fen tau bi aumen“. Половината от сѫбранието изпя пѫрвата част от песента, а другата половина — втората част).

Ще прочета няколко стиха от 18-та глава от Евангелието на Матея, от 18 стих.

Ще говоря вѫрху 23 стих: „Затова царството небесно е уподобено на човек цар, който иска да прегледа сметката сѫс слугите си“.

Схванете добре думите Христови: „Затова царството небесно е уподобено на човек цар, който иска да прегледа сметката сѫс слугите си“.

Сега, този цар разглежда счета сѫс слугите си. Учителя ще разгледа счета си с учениците си, майката — с дѫщеря си, бащата сѫс синовете си и т. н. Този велик закон ще се приложи: счет! Защо именно този цар искал да прегледа счета си? — Понеже на този слуга е дал 10000 таланти, а той ял, пил, изпопил всичко, и не вѫрнал нищо на Господаря си. И най-после, Господарят искал да знае: ще плати ли, или няма да плати. Хваща го, и казва да го предадат него, жена му, децата му, да се продаде, за да плати дѫлга си. Туй е пѫрвото решение на Господаря. Тогава слугата припада на колене пред господаря си, кланя му се и казва: „Господарю, имай малко тѫрпение, аз ще ти платя, покажи милост“. Казва: „Ее, щом е за милост“, пуща го и му прощава всичкия дѫлг. Но в сѫщата притча се разправя, че щом излязал този слуга, намерил едного от сѫ служителите си, който имал да му дава 100 пенеза, уловил го, давел го, и му казал: „Плати ми онова, що ми си длѫжен“. Падна, прочее, служителя на нозете му, молеше му се, и казваше: „Имай тѫрпение кѫм мене и всичко ще ти платя“. Но той не щеше, отиде и затвори го в тѫмница, докле изплати дѫлга си. И като видяха сѫслужителите това, що стана, твѫрде се наскѫрбиха, дойдоха и казаха на Господаря си всичко, що стана. „Викайте го!“ казал царя. Причината за гдето този човек си иска парите, коя е? То е, че в душата на този човек няма милосѫрдие, милост няма. Всеки един от нас, който не може да прощава, значи, липсва му, какво? — Милосѫрдие. Тогава Господаря казва: „Доведете го, хвѫрлете го в затвора, до като не изплати всичкия си дѫлг“. Защо го турил в затвора Господаря му?

Сега, ще бѫдете, като ученици, много сериозни. Искам всеки един от вас да се попита, има ли милоста вѫтре в сѫрцето си. Не на вѫн, но вѫтре имате ли вие туй милосѫрдие? Без милосѫрдието законѫт показва, че лошите последствия непременно ще се повѫрнат назад. Законѫт е верен. Туй, което наричаме орисница, всякога ще се повѫрне. Престанеш ли да се рѫководиш от милосѫрдието, непременно тази лоша орисница, сѫдбата, ще се повѫрне. Тя е жива, и щом се повѫрне тази орисница, тогава ученика не може да бѫде вече ученик. Сѫрцето на ученика трябва да бѫде непременно обсебено от милосѫрдие. Той трябва да бѫде милостив. Може да го направите или не, трябва да бѫдете. И тѫй, милосѫрдието, когато е развито, френологически се изразява на преднята част на главата — на челото. Ако нямате милосѫрдие, предната част на главата е сплесната. Всеки от вас може да придобие милосѫрдието. Туй милосѫрдие може в човешката душа да расте и да се развива, както всяка друга добродетел. И ученика е длѫжен да култивира милосѫрдието. Туй милосѫрдие като премахне тази лоша орисница, ще премахне лошите условия, и ще му сѫздаде благоприятни, при които той ще бѫде един отличен ученик. Ако вие сте неразположени духом, може ли да учите? За да учиш, трябва да имаш най-доброто разположение на духа. само при добро разположение може да се учиш; само при едно добро духовно настроение може да мислиш за най-великите вѫпроси, да вѫзприемаш най-великите мисли, желания, които сѫществуват в природата, да разглеждаш великия козмос, който Господ е сѫздал. Изгубиш ли това разположение, тогава божествените лѫчи не могат да проникнат в сѫзнанието, всичко се затваря. И когато човек остава в тѫмнина, сѫзнанието, всичко остава в бездействие, нищо не ни интересува, и най-после и ние заспим.

Сега, аз искам да турите като добра основа милосѫрдието, няма да се поврѫщам да говоря пак за него. Други ще говорят за милосѫрдието: скѫрбите, страданията, нещастията, неволите, всичко туй ще ви говори все за милосѫрдието. И всичко, което сега сѫществува в света, тази дисхармония показва, че милосѫрдието не е обсебило човешкото сѫрце. Туй милосѫрдие е потребно и необходимо за правилния вѫрвеж на школата. То е необходимо. Запример, ако дѫщерята постоянно нервира майка си, мислите ли, че тя има милосѫрдие? Ако постояно иска да се облича, да си купува нови шапки, чепичета, иска само ней да ѝ е приятно, да я уважават в обществото, да бѫде свободна, но за майка си и за баща си не иска пет пари да даде — това милосѫрдие ли е? „Аз искам да сѫм свободна.“ Да, тя е свободна, но без милосѫрдие. И обратното е вярно. Ако един ученик след като влезе в школата, почне да иска само нему да е приятно, нему да е добре — няма милосѫрдие. Взаимност трябва да има. И аз сѫм забелязал, някои ученици сѫ способни, но те сѫ като шила, като го пуснеш, сѫс шилото си ще сѫздаде хиляди нещастия. Но знайте, че ние в окултната школа имаме ножици за шилата, най-острите шила можем в скоро време да ги притѫпим. И аз казвам: или престанете сѫс шилата си, или от шилата в рѫцете ви ще останат само дрѫжките. Сега, да се разберем добре, всички, които влизат в школата и имате шила, ще оставите шилата си. Ние имаме торба гдето сѫбираме шилата. Ще дойдете и ще кажете искрено: „Учителю, имам едно шило.“ Ние имаме торба, ще оставиш туй шило навѫнка. Ние ще го турим в склада. И след като свѫршите, ако туй шило ви е потребно, ще ви го дадем, но сега ще оставите всичките шила навѫнка. Разбирате ли? И ако хванем в школата някого да е влязѫл сѫс шило, той ще намери затвора. Положението на този сѫс шилото е, като положението на оня длѫжник в затвора. И няма да излезе от този затвор, докато не плати всичкия си дѫлг. Такѫв е закона. Ще влезете в затвора, неизбежно е. Но вие ще кажете: „Сега да не влизаме.“ Не, не е там вѫпроса. Ще влезете и оттатак ще минете. Ще влезете, вие сте поканени вѫтре като ученици, неизбежно е това сега: Трябва да стане волята Божия: всички трябва да се учите. На този, царския длѫжник, не се разправя причината. За да му даде Господаря 10,000 таланта, да му има доверие за толкоз пари, той е имал взимане-даване, той е стоял на почетно място при Господаря си. То е високо положение. Десет хиляди таланта, то е голямо нещо, грамадна сума е тя. Значи, казва Христос: „Комуто е много дадено, много ще се иска; комуто е малко дадено, малко ще се иска.“ Колкото нашите способности сѫ по-големи, толкоз и отговорноста ни е по-голяма. Сега, вие искате много, трябва да знаете, че и отговорности имате сѫобразно онова, което ще ви се даде. Вие мислите като влезете в школата, да имате всички привилегии, да се разхождате като царски синове, а при това да нямате никакви отговорности, никой да не ви дѫржи сметка за вашите дела. Не е така. Ще имате отговорност; за онова, което сѫ ви дали ще ви искат счет, как сте го употребили. Ще ви повика този цар. Сега, някои от вас може да си зададат вѫпроса: дали сме милосѫрдни или не. Лесно може да се провери дали сте милосѫрдни или не. Най-лесна проверка се прави. Всеки ден се прави тази проверка. Всеки един от вас трябва да прави тази проверка, трябва да знае и милосѫрден ли е или не. Ако милосѫрдието е слабо, трябва да се стреми да го развие за себе си конкретно. За самия него е потребно това милосѫрдие. Аз го наричам едно от най-великите качества на човека. То дава най-благородния оттенѫк на човешката душа. Да бѫдем в себе си милосѫрдни! Да го чувствуваме в себе си и да се радваме на своето милосѫрдие. То дава особени черти една мекота на човешката душа, едно снизхождение, да знаеш, че всички хора имат слабости. Ако вие имате това милосѫрдие, ще бѫдете снизходителни, и тогава вашата критика няма да бѫде тѫй остра, но ще бѫде мека, снизходителна спрямо вашите сѫкласници. Ако един ученик няма това милосѫрдие, той ще бѫде горд и надменен, а пѫк онзи, който е неспособен, няма това знание, като усеща своята слабост и липса на знание, тогава отсѫтствието на милосѫрдие ще го направи подѫл, долен и лицемерен, той ще пѫпли и ще се слага. И така, имате два вида ученици: ученици, които мислят, че много знаят, те сѫ горди, а други, които пѫплят и казват: „Ние сме смирени.“ Никакво смирение! Една жестокост се крие у тях, на вид едно хладнокрѫвие, както у жабите, у студенокрѫвните. Седи онази жаба, философствува, поглежда някоя муха, кацнала наблизо: хоп-хоп, изяде я. Пак седи — друга муха. Моментално мухата изчезне. Пак седи — хоп-хоп и като че ли ни лук яла, ни на лук мирисала. Това сѫ сѫстояния на душата, и вие трябва да изпитвате себе си. Има сѫстояния, които стават без да ги схващате вѫв вашето сѫзнание. Много пѫти човек може да се намери в едно хипнотическо сѫстояние, да е под влиянието на други духове, да вѫрши волята им, без да може да си даде отчет, а може би след години, ще различи туй сѫстояние. Вземете, запример, пиянството. У някой човек се заражда желание да пие, мисли, че в чашката се сѫстои всичко. Някой пѫт пие една чашка, после още една, после още една, и по такѫв начин у него се заражда една вѫтрешна жажда. И той мисли, че като се напие, всичко ще се разреши, но хиляди и милиони чаши пие, и вѫпросѫт остава неразрешен. У вас има желание да се подигнете в света, да ви знаят всички. Вие мислите, че като станете виден човек, някой списател, проповедник, художник, адвокат някой, ще бѫдете задоволен. Не, няма да бѫдете задоволен, защото тези хора, които ще ви похвалят, няма да ви похвалят искрено. Те ще ви дадат само угризките на похвалите, обаче ви похваляват и вие се радвате. Но като заминете, ако видят, че вие се нуждаете от похвали, ще започнат да ви се смеят. Ако аз обработвам една градина и моите плодове сѫ отлични, от какви похвали се нуждаят моите плодове? Онзи, който яде, ще каже в себе си: „Отлични плодове сѫ.“ Чувствува ги в себе си. Туй качество е вѫтрешно. Па и аз сам, като опитам тия плодове, ще кажа: „Отлични сѫ.“ Похвалата е нещо вѫтрешно. Там, дето казва Христос: „Не тѫрси слава от човеци, но тѫрси слава от Бога,“ това значи, че ученика трябва да тѫрси тази слава вѫтре в себе си, от Бога. Ученика трябва да тѫрси слава в необятната Любов, в която няма нито промяна, нито измяна, нито отслабване. Следователно, като вложите Любовта вѫв великия закон, като вложите милосѫрдието, в душата ви ще се появи едно желание да бѫдете снизходителни кѫм всеки, който има някаква слабост. И като видите такава черта у когото и да е, има два начина, по които ще можете да му послужите. Ако видите, че някой е жесток, идете и кажете на този цар, какво е направил той. Нищо повече.

Сега, този цар в света, при сегашното сѫстояние, кой е? Световните хора казват, че той е разума. Царя, разумѫт е, който вика всички свои мисли, желания и действия да дадат отчет, коя мисѫл, кое желание и кое действие, какво е извѫршило вѫв света, и да дадат една преценка на техните постѫпки. Сега, вие, като ученици, ще си дадете отчет за досегашния, ваш живот. Аз искам да направите един преглед, доволни ли сте вие от вашия живот? Но само за себе си ще дадете този отчет. И ако не сте доволни, какво трябва да правите? И писанието казва: „Като дойде Христос, ще отдели едните от ляво, а другите от десно“. Отчет ще иска. Защо ще ги дели? Това има дѫлбок окултен смисѫл. Като дойде Христос, онези, които с хиляди години сѫ работили добре, като ученици, ще ги вѫведе в новите условия на тази школа. Едни ще вѫведе от десно, други ще вѫведе от ляво, на едните ще покаже пѫтя, по който трябва да се вѫрнат, а на другите пѫтя, по който ще отидат напред. Казано е в една притча, защо именно едни праща напред, а други назад, на десно и на ляво, вие знаете тази притча. Сега, всеки един от вас ще си, даде отчет! Няма да чакате последния ден да ви турят от ляво или от десно. Този вѫпрос е свѫршен, малко от по-напред трябва да започнете. На учениците, на вас ви трябва туй милосѫрдие, едно от най-необходимите качества, качество потребно и за Учителя, потребно и за ученика, защото, един ден, този ученик ще заеме мястото на учител. Самия учител пѫк ще заеме мястото на ученик, защото има Учители на Учителите и ученици на учениците, но сѫ Учители. Има иерархии по-горни. В тази иерархия можеш да бѫдеш едновременно и Учител и ученик. В едно положение може да си учител, в друго положение да си ученик. Не мислете, че вие, като дойдете в света, няма да имате нужда от нищо. Само Бог, само Абсолютното, неограниченото, само Той няма нужда от нищо. Но всички ония сѫщества като нас, които сѫ ограничени, те имат всякога нужда. Сега, по-вече няма да говоря за милосѫрдието. То е потребно за всинца ви. Когато някой спор между учениците не може да се разреши, то се дѫлжи на това, че имат малко милосѫрдие. Има вѫпроси, които принципално могат да се разрешат. Има известни вѫпроси или задачи, които по божественому трябва да се разрешат. Има известна работа, която трябва да се направи. Тази работа ще я направи най-способният. Има задачи, които трябва да се разрешат. Тези задачи ще ги разрешат най-способните ученици. Сега, като влезете вѫтре в школата, казвам ви, че трябва да живеете сѫзнателно, защото човек може да живее в една школа сѫзнателно, а може да живее и несѫзнателно. До сега вие сте живели несѫзнателно. Сѫзнателно ще живеете в школата. Ако не разберете законите на школата, има опасност да се яви у вас страха, постоянно да сте в страх от господаря си. Защо? — Когато си злоупотребил, излѫгал, това-онова, постоянно си на страх. Ако човек е чист, няма защо да се бои. Някои хора постоянно ги е страх от господаря. Защо ги е страх? — Защото имате много да дѫлжите на Господа. Всеки, който има да дѫлжи казва: „Дано да Го няма този Господ“. Има Го, има Го, защо да Го няма? — Защото много има да Му дѫлжат. А онези, които сѫ извѫршили Неговата воля, които нямат да Му дѫлжат, казват: „Има, има Господ“. Те сѫ вярващи, защото сѫ оправени работите им. И тѫй, безверници наричам хората, на които сѫ обѫркани сметките, а вярващи — хората, на които сметките сѫ оправени. Да не мислите, че в ума си онзи безверник не сѫзнава това? Той сам сѫзнава. Сега, ние ще оставим този посторонен вѫпрос. Той се разисква вѫв света.

Но вие влизате в школата. В тази школа се влиза да се учи. И тогава, през годината ще ви се дадат големи задачи, и малки задачи, големи изпити, и малки изпити. Не такива изпити, каквито сте имали до сега. Аз сѫжелявам, по някой пѫт, че, като дам изпит на някои, те не се радват. Тѫй щото, аз сѫм решил на всички ония, които не се радват, да не давам изпит, нито задача, ще бѫда много внимателен, защото това е най-економичното. Ще давам изпит, задача само на онзи, който ще се радва, а с някои сѫм решил да нямам абсолютно взимане даване по простата причина, че щом им дадем задача, в тях се ражда недоволство, и неблагодарност. Аз ги наричам разгалените ученици. А разгалените ученици ние ще ги оставим сами да се галят. В разгаления ученик милосѫрдие няма в душата му. Онзи човек, който се разгалва, той няма милосѫрдие в душата си. Онези хора, които нямат милосѫрдие в душата си, аз за тях имам особено мнение. И като намеря ученик в школата без милосѫрдие, аз зная какѫв ученик е той. (В школата има начини за развиване на милосѫрдието). Това мнение не можем да го престѫпим. Затуй искам, като влезете в школата, да си носите милосѫрдието. Шилата, които имате — отвѫнка, а милосѫрдието отвѫтре. И тогава вие ще бѫдете най-почтените ученици, най любимите, на които ще се укажат всички услуги в школата, навсякѫде пѫтя ви ще бѫде отворен. После, пазете се от друго. Вие, като влезете в школата, може да си мислите, че имате някои познания по окултизма. Малко учени хора има в Европа, които имат окултни познания, много малко сѫ те. Бялото Братство сега отваря тази школа, а до сега то е дѫржало своята школа затворена. И малцина сѫ влезли в нея. Христос казва: „Малцина сѫ влезли през тесните врата.“ Сега се отваря този широк пѫт, да влезете и да учите тази велика наука на бялото Братство. Туй, което се говори и пише за окултната наука, то е още далеч. То е от черното братство, от черната магия, то не е наука, то е помия, ако искате да знаете. И ако вие не вярвате в най-благородната философия, в най-благородните вярвания на хората, приложете ги на опит. В продѫлжение на 20 години от живота си ще видите какви ще бѫдат техните резултати. В дѫното на всяка една философска система в сегашния свят се крие един червей. Те сѫ неща хубави, но в дѫното им се крие един червей, който е развалил плода и ще го изяде. Ти ще работиш 20, 30, 40 години, и когато плода узрее, мислиш че е хубав, но ще видиш, че червей изял семката и плодѫт опорочен. Е, питам: защо ти сѫ плодова, изядени от червеи или плодове, в които червеите сѫ оставили своите извержения? Следователно, Бялото Братство сега отваря своята школа, и като влезете в нея и се запознаете с методите, приомите и законите, които управляват природата, както те ги употребяват, тогава ще имате ясна представа, какво нещо е великата природа, в която сега живеем. Сега имате една ясна представа. Когато детето се роди и майка му го взима на рѫце, мислите ли, че то знае нещо? То е на майчините си рѫце. Но един ден ще слезе от рѫцете на майка си. Сега някои от вас искате да ви носят на рѫце. Една година ще ви нося, но после, по тоя закон, ще ви турят на земята. Тогава ще застанете на своите крака и ще ходите. Тия два крака ще бѫдат божествените добродетели. После, ще ви кажат, че трябва да работите. Работата става с рѫцете, да проверяват закона на справедливостта, на правдата. Значи, работата подразбира правдата. Затова сѫ сѫздадени рѫцете, за да проверят тази правда. Работете, за да видите колко сте справедливи. Сега някои от вас сте носени вече на рѫце, известно време оставени сте на, земята. Вие казвате: „Да сме пак на ония рѫце, колко хубаво беше като ни носеха!“ Нани, нани, мама. Питам сега, бихте ли желали, като сте сега на 20, 30 години, майка ви да ви носи на рѫцете си, да ви казва: нани, нани, мама? Да ви носи майка ви на рѫцете си, когато вашите другари сѫ израстнали и влезли в училище, мислите ли, че имате милосѫрдие в душата си? Не, вие сте най-големият егоист! Майка ви ще вѫздѫхне дѫлбоко и ще каже: „Защо родих това дете!“ Питам ви тогава: трябва ли да бѫдем в Божието училище такива деца, да вѫрзваме Божиите рѫце? Трябва ли по този начин да шиканираме божественото милосѫрдие? И понеже Бог е милостив, всеобемляюща Любов, трябва ли да злоупотребим с Него? Какво ще добием от всичко това? Ние вредим сами на себе си. Тогава, като приложите тази. истина, понеже тази велика истина е строга — то, онзи господар, който приложил истината и правдата... само милосѫрдието е в сѫстояние да смегчи истината. Една сила има в света, която смекчава истината — да бѫде малко снизходителен и да ти даде време.

Сега, вие ще ми кажете: „Защо ни е нуждно да влезем и да учим в школата, в училището на Бялото Братство?“ — За да научите законите на щастието, на блаженството, законите на живота, да знаете как да живеете. Няма друг пѫт! Новия живот е пѫт кѫм Бялото Братство. То ще ви даде истинските методи и закони. Бѫдещия ви живот ще се обусловя от школата, затуй трябва да влезете, няма как друго-яче, защото ако не влезете да научите новите методи и начини, как да живеете, вие ще фалирате тѫй, както до сега сте фалирвали. Понеже всякога искате да живеете добре, имате желание да бѫдите при Бога, начини за това ще намерите само в училището на Бялото Братство. Кой от вас няма стремеж да влезе в царството Божие, да е близо до Бога, да го обичат? Но това сѫ само копнежи. Само в тази велика школа на Христа ще намерите ония истински методи на новия живот в които душата ви да се задоволи. Сѫбират се, двама младежи, но и двамата фалират, не могат да се разбират. Аз имам в школата двама ученици — ще приведа този пример — двама млади ученици, които живяха много добре, ученици бяха те. Те кѫм мен имаха такова благоговение, с почитание и уважение се приближаваха. Те показаха, че имат голяма обич между си. Един приятел ми казваше: „Те имат голяма обич един кѫм друг“. „Аз ще ги опитам и ще видите, че туй нещо е привидно“. В душата на тия младежи, които така се обичаха и задружно живееха, имаше желание за влияние един на друг. Всичките братя ги считаха светни, и ги крѫстиха „светии Кирил и Методи“. Казваха спасението на Бѫлгария иде вече: светии Кирил и Методи, но като ги поставихме на изпит, дойде един свети Наум между тях, па дойде между тях и една св. Евгения. Аз боравя с факти, слушайте, това сѫ факти, които изнасям. И вие ще се намерите на тяхното място. Мислеха те за себе си. Казвам: много добре сѫ започнали. Но има нещо у тия двама ученици, което им липсва. Казвам им: на вас ви липсва милосѫрдие. — „Как?“ Казват: „Учителю, имаме това милосѫрдие“. Този другия приятел, св. Наум, отива у тях и с благоговение ги гледа. Казвам: дѫлбоко вѫтре, милосѫрдие им липсва, аз не се лѫжа в тия работи. Не е вѫпроса заради мен, вѫпросѫт е заради тях. И когато ги поставихме на един вѫтрешен изпит, стана разрив между тия „св. св. Кирил и Методи“. На тия „св. св. Кирил и Методи“ аз им казвах: вѫпроса за женидбата не сте го разрешили още. Сега, аз ще ви кажа символически, какво подразбирам под думата „женидба“. Светѫт и Бог — това сѫ двамата кандидати, които постоянно избираме, дали за Бога, или за света да се оженим. Гледаш, гледаш този свят, имаш всички условия, ожениш се, и света ти стане мѫж, той това дава, онова дава, и един ден света ти вземе всичката сила, и казва: „Аз с тебе не мога да живея, дайте ми развод писмено“. Хайде навѫнка! Кое е това разводно писмо? — Смѫрта. Идеш при Бога, коленичиш, плачеш и казваш: „Сѫгреших Господи, аз не те познах, моля ти се, прости!“ Пуснат те навѫн, пак дойдеш на земята, пак се ожениш за света. И когато става вѫпрос: Трябва ли да се жени човек или не? — За света никога не се женете, абсолютно никога. Ако се жени някой, за Бога да се жени! Отворете Стария Завет, и ще намерите методите за женидбата — онази форма, онзи начин, по който трябва да се жени човек. Той разправя какви трябва да бѫдат учениците. Сега, ще вземете не тази профанната женидба, а вѫтрешната, онази свещена врѫзка, която свѫрзва човешкия ум, сѫрце и душа. Защото, щом приближим кѫм Бога, и слѫнцето на вашия живот ще се измени. Ние разбираме тия свещени врѫзки: да имаш вѫтре в душата си едно чувство, една мисѫл, да знаеш, че си свѫрзан с Господа Бога Твоего, сѫс сѫрцето си, с ума си, с душата си, сѫс силата си. По този начин ще постигнете всичко онова, което желаете.

И аз желая вашето сѫрце, вашият ум, вашата душа, вашата сила да бѫдат свѫрзани. Между тия двама ученици, за които ви говорих, аз сѫжалявам, те бяха една сила. Те идваха при мен, и аз им казвах: Слушайте, вас аз ви познавам преди осем хиляди години, от тогава датира тази история, в еди-коя си култура вие дѫржахте изпит и пропаднахте, в еди-коя си — описвам историята им,— сега идете вѫв света, и аз искам да си издѫржите изпита. Изпити толкоз пѫти! Казвам: сега у вас има един начин, искате да ме излѫжете, но аз не се лѫжа, Отсега нататак не искам това. Аз ще ви поставя на един изпит, и ако издѫржите изпита, ще мините в класа. Те още дѫржат изпита, и едва на половината сѫ го издѫржали. И аз ги следя, те мислят, че сѫ го издѫржали. Аз следя, окото ми е толкоз зорко. Те мислят да минат тѫй. Аз казвам: По скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото вие да влезете в школата, до като не издѫржите изпита си. Тази любов, чувам аз, между тях почва малко... Пред мене когато сѫ, като хора, братски си гугукат, но щом влезат в работилницата, почнат спорове, спорове, пререкания започват, един на ляво, друг на десно, и после пак се примиряват, пак влезат, пак се примиряват. Най-после, почнаха да не се разбират, да се отделят. Какво дойде след това? — Двамата почнаха да вѫздишат. И единия почна да тѫрси света, и другия почна да тѫрси света. Сега, и вие ще кажете: „Гледайте тия ученици, каква привилегия сѫ имали!“ Вие сте сѫщите ученици. Вие сте на сѫщото място. Няма по-хубаво нещо в света да намериш един твой другар, който в ума си да има сѫщото мнение за тебе, каквото ти имаш за себе си, другар, на който можеш да разчиташ при всички условия. Двамата да се дѫржите като една святиня. Този твой другар, всякога да бѫде готов да жертвува живота си за тебе, и ти да си готов да жертвуваш живота си за него. Няма нещо по благородно от това. И Христос казва: „Вие сте ми приятели“, т. е. приятели, които могат да жертвуват живота си за своя приятел. Това е приятел. И ако вие не сте готови да жертвувате вашия живот заради мене, и ако аз не сѫм готов да жертвувам живота си заради вас, вѫпросѫт е свѫршен. Разбирате ли? Такѫв е Божествения закон. Като казвам „заради мене“, разбирам принципа. Ако вие заради вашият Учител, заради този велик Учител сте готови да жертвувате живота си, под това разбирам Бога в неговото проявление. Тази необятна Любов, непроявеното, то е Учителят, а проявеното е ученика. Когато туй проявено идва вѫв врѫзка с тази необятна Божия Любов, трябва да се спазят всички велики закони на този божествен живот, за да можем да познаем Бога, т. е. ще дойдем в сѫприкосновение, за до познаем Бога, и Бог да те познае, че и ти си като Него.

Сега, аз не сѫм оставил този вѫпрос с тия двамата ученици. Мисля да направя един опит и идната година ще ви кажа какѫв е резултата. Как мислите, мога ли да ги сѫединя? (Отговарят: „можете“). Мога ли да ги разединя? (Отговарят: „можете“.) И едното и другото мога да направя. Когато има егоизѫм в сѫрцата на хората, аз ги разединявам; когато има любов в сѫрцата на хората, аз ги сѫединявам. Разбирате ли? Казвате: „Ти разединяваш.“ Светлината сѫединява и разединява. Кои разединява? — Мѫртвите тела светлината и топлината ги разединяват, а живите ги сѫединяват. Мѫртвите тела се разкапват, а живите вѫзрастват. Разберете, че това е закон. В природата нищо не е произволно. Това е закон вѫтре в природата. Сега, като ви говоря символически, ще кажете: „Тия неща стават механически.“ Живи сме, будно е нашето сѫзнание, великата Божествена Любов действува, този велик Учител действува, и ще ни сѫедини. От нас ще станат едни отлични ученици.

Сега, днес вие сте пред лицето на този велик Учител, вие още не сте Го виждали; вие още не сте виждали, каква трябва да бѫде формата на бѫдещия човек. Тази сутрин ви показах какви сѫ сегашните ученици, видяхте формата на главата, тя е доста хубава глава, знание има, но на тази глава липсва нещо. Знание има, но любов няма, тѫмнина има наоколо. Сега, обаче, има една друга картина, която, ако вие станете добри ученици, за идната година ще можете да видите, какѫв трябва да бѫде истинският ученик. „Ела и виж.“ И трябва да видите. Та, вие сега сте пред лицето на този Учител. Искам да пробудя вашето сѫзнание. И казва псалмопевеца: „Когато ще се пробудя и видя лицето Ти, ще бѫда задоволен.“ Били ли сте вие в аудиторията на Христа? Чували ли сте Го? Вие още не сте слушали пѫрвата лекция. Сега, аз като говоря, казвате: „Я говори Христос, я не.“ Тѫй седи сега вѫпросѫт: „Я е той, я не е.“ Вие сте като онзи циганин, който казва: „В онзи дол я има вода, я няма.“ Но, като влезете в тази свещена аудитория — схващайте добре, в моят ум има сѫвсем друга мисѫл. Аз ви казвам, че вие никога не сте били в такава аудитория, но като влезете, тогава ще разберете каква е тя. Аз ви казвам: вие никога не сте били в такава аудитория. Сега, ако можеха вашите очи да се отворят, и да минете в астралния свят, вие щяхте да видите такава славна аудитория, че ще се чудите, че сте били тѫй слепи в душите си. Стига душите ви от туй говорене да се изменят, да влезат в по-висшите светове, да се подигнете, вие ще видите, че тази обстановка ще се видоизмени. Сега сте като корените, долу, криви, но ако корените излезат на листенца, ще видите, че обстановката ще се измени. В горното и долното положение има подобие. Между клонете и корените има известно подобие. Но турците казват: „Нерде Шам, нерде Багдат.“ Казвам: Струва си човек да влезе в тази вѫтрешна аудитория, да слуша Христа. Аз разбирам туй абсолютно. Когато вие ще чуете гласа на тази светлина, необятното сѫзнание да говори на вашето сѫзнание, на вашите ум, душа, сѫрце и дух, вие, като Павла, ще кажете: „Чух неща, които не може да се изкажат с човешки език.“ Павел, като бил на третото небе, казва: „Зная, че видях един човек, с който мога да се похваля, но в телото ли бях, вѫн от тялото ли, не зная.“ Павел там иска да се покаже скромен, с такѫв един човек ще се похвали, че бил пренесен на третото небе. Третото небе — това е школата на Бялото Братство. И той влезе в нея, слуша тази велика философия, тази велика Божествена Мѫдрост и се вѫодушеви, че като слезе, каза: „То е велико знание.“ И като слуша горе това, казва: „Всичко в този свят аз считам за измет, за да позная Христа.“ Но, като е слушал горе, казва: „Това, което видях там, е толкова велико, че всичко в този свят аз считам за измет.“ Затуй жертвите, които вие ще дадете в този свят, този измет като дадете, като познаете Христа, ще кажете: „Ние благодарим на Бога, че пожертвувахме, за да познаем Бога, Христа, този велик Христов Дух, тази велика изявена Любов, тази велика изявена Мѫдрост, тави велика изявена Божия Истина, която сега обхваща духовете и душите на всички ученици, и буди всичко онова, което е заспало у вас. Пробужда ви от хиляди векове и казва: „Настана час, настана ден, настана ден тѫржествен.“ И ще разберете деня тѫржествен, да влезете в школата, да чуете, като Павла, онова, което вашата душа с хиляди векове е чакала, да чуете гласа на великия Учител вѫв вселената. Един е Той вѫв вселената, няма втори като Него. Между Бога и човечеството Той е само един Учител, който свѫрзва цялото човечество. Като Учител, вие ще имате понятие за Него само когато влезете в Неговата аудитория. Слушайте, тогава ще кажете: „Слава Богу, бяхме в аудиторията на Христа, а ние вече Го знаем.“ Сега, вие сте при тази врата, да чуете да се отвори, но вѫн вдигате голяма гюрултия, голям шум. Кой вдига голям шум? — Децата ви вдигат голям шум, приятелите ви, мѫжа ви. Онези, които имат да взимат от вас, казват: „Чакай, кѫде отиваш, плати, имаш да плащаш.“ Всички вдигат шум. Вие се разплащате, развѫрзвате, и казвате: „Не можем вече, ще влизаме.“ Жена ти вика: „чакай.“ — Жено, с тебе е свѫршен вѫпроса, с тебе всичко свѫрших. Аз отивам, ела и ти, ако искаш.“ Дѫщерята вика: „Кѫде отиваш, татко?“ — „Ела с мене.“ — „Не мога.“ Като не можеш, аз отивам, имайте ме отречен.“ Тѫй, тѫй, свѫршва се, на ляво или на дясно. Ама какво да правим? — Ще оставиш мѫжа, жената, децата, приятеля, синовете, и ще кажеш: „Оставям ви.“ — „Защо ни оставяш?“ — „Не ви оставям, елате с мене.“

Сега и аз казвам на вас: Аз сѫм при вратата и влизам вѫтре, оставям ви. Много пѫти казвам: оставям ви! „Как?“ — Елате с мене. Оставям ви вече, не мога да живея вѫв вашите глупости. Повече не мога да живея. Досега, аз ви обичах, аз живях с вас. Сега, вие, ако ме обичате, елате при мене, вратата сѫ отворени. Ще решите този вѫпрос. Тази година ще го решите основно, без никакво изключение, без никакво недоразумение, всичко туй ще се реши, знаете ли как? — Ще се образуват едни по-святи и идеални врѫзки. Не мислете, че вие ще изгубите нещо. Няма нито една аспра да изгубите. Христос казва: „Няма никой, който, като остави баща си, майка си, брата си, или сестра си, да не придобие други братя и сестри, и да не придобие стократно онова, което е изгубил.“ Нищо няма да изгубите. Някои казват да подпиша сега една полица. Действително, вие дѫржите старото и искате да хванете новото, че тогаз да оставите старото. Не, не, ще имате доверието ми. Оставете старото, без да можете да видите новото. Сега, вие с едната рѫка дѫржите света, а с другата се дѫржите за Бога, та, като оставите света, да се захванете за Бога. Не, не, ще отпуснете рѫката, с която дѫржите света. Ще се хванете само за Бога. Туй е потребно за самите вас. И тѫй, вѫв вашето сѫзнание трябва да израсте тази велика мисѫл, да бѫдете смирени и решителни, да няма абсолютно никакво лицемерие, никаква лѫжа, никаква измама, никакѫв гняв, никаква умраза. Тия неща може да дойдат. Всичко старо ще заличите, нека седи в архивата на вашето минало. Тогава ще се вѫорѫжите само с великата божествена Любов, с великата Мѫдрост, с великата Правда, Истина, Милосѫрдие, с Добродетелта, с великото дѫлготѫрпение и вѫздѫржание, и тогава ще бѫдете действително св. св. Кирил и Методи, св. Наум и св. Евгения. Сега св. Евгения, св. Наум, св. св. Кирил и Методи служат на хората само за пангаря. Между учениците на Бялото Братство не се позволяват похвали с цел да придобием тези хора на своя страна. „Ти си способен, ти си отличен, ти си добѫр.“ Не, не, всяко едно желание, което ние изказваме, туй желание трябва да изразява една дѫлбока мисѫл. Аз сѫм слушал, да кажем, един сѫкласник да свири, оставам доволен и казвам: „Действително, изслушах твоето свирене, останах доволен, ти ми достави едно удоволствие, хубаво свириш.“ Това е достатѫчно. Художник е, нарисувал е една картина, която прави добро впечатление, видоизменя моето сѫзнание. Кажете му: „Приятелю, оставам доволен от твоята картина, хубаво впечатление ми прави.“ „Кажи ми една дума, която да даде потик на моя живот.“ Казвам: „Оставам доволен.“ Думите и градят и сѫбарят. Всяка една дума, която изказваме, може да направи нещо. Ако аз кажа: От вас нищо не става, какво ще почувствувате? И ако аз кажа: Не, от вас ще излезе един отличен човек в доброто. Имате едни ум, заложени сѫ много дарби в него, способности, обработвайте го, имате добро сѫрце, обработвайте го. Та, всички трябва да се поощрявате. Това подразбира: „Молете се един за друг.“ Това подразбирам, че доброто, което е заложено в нас, този велик Учител ще го разработва, за да можем да се избавим от майя, както казват източните народи — да се освободим от измамата и заблужденията на черното братство.

Питам ви сега: тия двамата св. св. Кирил и Методи, защо дойдоха в Бѫлгария? Те свѫрзаха бѫлгарския народ с небето. Нали те вѫзкрѫснаха? Хубаво, за тия ученици казват, че сѫ св. св. Кирил и Методи. Ако ги пратим в православната цѫрква, ще ги приемат ли? Не, вѫншната страна на вѫпроса — св. св. Кирил и Методи ще ги приемат ли там? Ако Христос днес дойде в света, ще Го приемат ли? Ако Божественото знание дойде днес вѫв света, вие може ли да го приемете? То е вѫпросѫт. Ако Любовта дойде вѫв своята пѫлнота, вие готови ли сте да я приемете? И понеже тази Любов иде вѫв света, тя иде, изгрява, но още не е изгряла. Вие смятате, че тя ще дойде. И аз искам отсега да ви сѫбудя. Защото, този ден, като дойде, може да не ви сѫбудя и ще изгубите най-тѫржественото. Аз искам да ви сѫбудя, остава още половин час до изгрева. Сега блѫскам, дрѫнкам звѫнеца: ставайте всички! Някои се потриват: „Не може ли още половин час да поспим, Учителю?“ Побутна някой, обѫрне се на ляво, побутна други — на десно, казвам му: ставай, ще закѫснееш. Аз имам два метода: някои от вас просто ще ги хвана за краката и от леглото — навѫн. Вие не сте опитали, как Учителя знае да изважда учениците си из леглото на вѫн. Който ученик остане вѫтре, като влеза, ще кажа? „Всички на крака, ще идем да посрещнем слѫнцето!“ Затуй, през цялата година, ще казвате на своя брат: „Да станем, наближава време за пробуждане, приготвяне, обличане, и ние ще идем да посрещнем този изгрев на Любовта. И когато го приемем, знаете ли какво ще стане? Вие ще бѫдете зрители, когато Божествената Любов дойде. Тогава знаете ли какво ще стане вѫв света? „Всички няма да умрем“, казва апостол Павел, „но всички ще се изменим“.

Да оставим нещо и за утре, нали? Не можем да желаем по-хубаво време. Сега, Белите Братя се радват отгоре, те тѫржествуват, те се радват, поздравляват ви. С тях сме, и те сѫ с нас.

Аз когато дойдох в Тѫрново за поправка на някои работи, и трябваше внезапно да се вѫрна в София, изненадах приятелите си, как така изведнѫж трѫгвам. Взимам шапката си, срещам шестима души войници, вѫорѫжени, с пушки на раменете си. Тримата дѫржат пушките на рамо, боево, а тримата, така надолу. Някой ще каже: „Войници срещнах“, и ще си отмине. Тримата, с пушките в боево положение, ме изглеждат и ми казват: „Ние отиваме да се бием“, т. е. от Бялото Братство имаше духове, и те казваха: „Ние, от Бялото Братство отиваме да се бием с черните братя. Победата ще бѫде наша“. Те отиваха от изток кѫм запад. Това е символ. Казвам: на добѫр час, на добѫр пѫт. Казват: „Вие ще имате едно малко сражение в Тѫрново, но ние на време ще бѫдем там, ще видите какво можем да направим“. Сега, те приготовляват друго сражение, пак ще видите какво ще направят, те сѫ в сила да сторят всичко. (Запитват: „Какво ще направят?“) Това е множество, ще го видите през годината. Ще видите, трябва да се отворят очите ви, но като се отворят, тогава. А сега, да бѫдете смели и решителни, без страх и без тѫмнина, абсолютно без никакво изкривено разбиране. Искам на всички от вас крепост на душата ви, да обичате Истината, да не стѫписвате. Дойдете до Истината, да сте готови за всички жертви. Истината — не обикновената истина, аз не говоря за обикновени работи — а за тази Истина, която носи свобода на човешкият ум и човешкото сѫрце вѫв всяко направление. Искам всичко между нас да става по закона на Любовта.

Тази година можем да направим много неща заради вас. Ако вие ме слушате, мога да уредя всички ваши недоразумения, всички ваши работи може да се изгладят по най-естествен начин. Ако ме слушате, в името на Божествената Мѫдрост, в името на Божествената Истина, всичко мога да уредя, но само да ме слушате. Тази сутрин аз ви пожелах тази Любов да се всели в сѫрцата ви, Божествената Мѫдрост в умовете ви, Божествената Истина в душите ви, но тази Истина не само да се всели в душите ви, а да ви направи свободни; не само да ви направи свободни, но да внесе светлина и знание в умовете ви; Любовта не само да се всели в сѫрцата ви, но да внесе чистота и сила в сѫрцата ви. Туй пожелавам на всинца ви. Още ви пожелах моето Благословение и Божия Мир да бѫде с вас. Да отидем да работим всички заедно за успеха на Царството Божие на земята, и да видим последното сражение и разгрома на цялата черна ложа, да видим пардесютата хоризонтално обѫрнати, всичко туй да изчезне в един ден, и цялото бойно сражение да остане наше.

Тогава, да изпеем новата песен Fir für fen tau bi aumen!

Всички произнесохме три пѫти формулите: Няма Любов, като проявената Божия Любов, само проявената Божия Любов е Любов.

Няма Мѫдрост, като проявената Божия Мѫдрост, само проявената Божия Мѫдрост е Мѫдрост.

Няма Истина, като проявената Божия Истина, само проявената Божия Истина е Истина.

Отче наш.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани changed the title to 1922_08_23_3 Милосѫрдието
  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...