Jump to content

1917_02_18 Всичко ми е предадено


hristo

Recommended Posts

 

"Все що е писано". Неделни беседи (1917).

Издание 1942 г., София
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

Всичко ми е предадено

 

„Всичко ми е предадено отъ Отца моего; и никой не познава Сина, тъкмо Отецъ; нито Отецъ познава нѣкой, тъкмо Синътъ“.[*])

[*] Матея 11: 27—30.

 

 

  „Никой не познава Сина, освенъ Отецъ; и никой не познава Отца, освенъ Синътъ“. Думата „познаване“ има отношение къмъ човѣшкия умъ. Ако не е подготвенъ да схване смисъла на великата идея „познаването“, умътъ не може да разбере отношението, което сѫществува между Сина и Отца. Тукъ имаме две ве­личини: Отецъ и Синъ. Тѣ могатъ да се разглеждатъ като числата 1:3. Какво разбирате подъ числото едно? — Това число е символъ, който за едни хора има значе­ние, а за други нѣма — това зависи отъ състоянието на тѣхния умъ. Когато кажете „единъ, една, едно“, мо­жете да разберете единъ мѫжъ, една жена, едно дете, но можете да разберете единъ конь, една крава, едно теле и т. н. Когато кажете думата „човѣкъ“, вие мислите, че знаете, какво нѣщо е човѣкътъ; но, ако ви накаратъ да дадете точно опредѣление за човѣка, ще се намѣрите въ трудно положение. Лесно е да кажете „синъ ми“ или „дъщеря ми“, но и тѣзи думи сѫ неразбрани за васъ. Вие имате понятие за сина или за дъщерята дотолкова, доколкото разбирате отношенията, които сѫществуватъ помежду ви. Обаче, истинското отношение се опредѣля отъ връзката, която сѫществува между вашата душа и душата на онѣзи, които наричате вашъ синъ или ваша дъщеря. Единицата представя бащата, а тройката — де­тето, т. е. синътъ или дъщерята. Като математическо от­ношение, числата 1:3 представятъ отношението на диа­метъра на окрѫжностьта къмъ нейната дължина, т. е. Д:П. Числото П=3,14. Значи, диаметърътъ се съдържа въ окрѫжностьта 3,14 пѫти; ние взимаме само цѣлото число — три. Значи, бащата показва размѣра на човѣшкия пѫть, а синътъ — обиколката на този пѫть.

 

  И тъй, когато казваме, че никой не познава Сина, разбираме всевъзможнитѣ комбинации, презъ които Той минава. Когато диаметърътъ се върти около себе си, образува сфера или кълбо, което показва възможноститѣ и условията, които носи Синътъ. Не мислете, че е лесно да познаете Сина, да го завъртите като колело единъ пѫть и да кажете, че сте разбрали неговото дви­жение. И като кажете „диаметъръ“, пакъ не сте разбрали дълбокия смисълъ на единицата. Но отношение на трой­ката, т. е. на дължината на окрѫжностьта, единицата е диаметъръ, но тя е единица и по отношение на безброй още числа. Въ математиката всички числа започватъ отъ единицата. Изговаряме числата едно, две и т. н. Тѣ пред­ставятъ диаметритѣ, прекарани въ единъ крѫгъ. Числото седемь представя диаметъра на вселената. Това сѫ отвлѣчени, мистически нѣща, които човѣкъ ще разбере то­гава, когато проникне въ дълбокия смисълъ на живота. Въ този смисълъ, всѣки трѣбва да разбере своето мѣсто и положението, което заема въ природата. Човѣкъ може да бѫде въ положението на минералъ, на растение, на животно и най-после — въ положението на истински чо­вѣкъ. Докато дойде до последното положение, той из­учава нѣщата, да ги познава и разбира. Той минава презъ минералитѣ, изучава ги и, като научи свойствата имъ, отдѣля скѫпоценнитѣ камъни отъ обикновенитѣ и започва да се украсява съ тѣхъ. Като минава презъ растенията и животнитѣ, сѫщо така ги изучава: отглежда ги, храни ги, радва имъ се, докато единъ день започва да ги кѫса и коли, употрѣбява ги за храна. Мѫжътъ се връща отъ работа недоволенъ и сърдитъ, но, като види, че жена му е сготвила кокошка или агънце, сложила на трапезата плодове, той става веселъ и разположенъ и яде съ охота. Той мисли, че е разбралъ жена си, но това е за нѣколко часа. А стомахътъ отново се из­празва и се явява ново брожение, ново недоволство, докато пакъ се нахрани. Въ сѫщото положение се намиратъ и жената, и децата. Всички се оплакватъ, че не се познаватъ и разбиратъ, правятъ опити да се познаятъ и все непознати оставатъ.

 

  Какво означава познаването ? — Да познавате нѣ­щата, значи, да ги владѣете, да станатъ часть отъ васъ — ваша плъть и кръвь. Да познавашъ коня, не значи, да му туришъ юларъ и да го водишъ следъ себе си; да познавашъ елементитѣ, това не значи, да ги турищъ въ шишенца и да ги държишъ затворени. Познаването подразбира съзнателна, вѫтрешна връзка между нѣщата. Такава връзка е възможна само при любовьта. Значи, имате ли любовь, ще познавате нѣщата; нѣмате ли любовь, нищо не можете да познаете. Нѣкой казва, че умира отъ любовь. Той може да умре, безъ да разбере любовьта. Съ умиране любовьта не се намира. Когато момата не може да постигне своя идеалъ, т. е. не може да се омѫжи за онзи, когото обича, тя казва, че ще умре. Това подразбира, че тя иска да влѣзе въ любовьта, но любовьта не се постига съ смърть. Когато се говори за домъ, за майка и баща, за деца, разбираме известни отношения на души, които сѫ свързани чрезъ любовьта. Когато говоримъ за църквата, сѫщо така разби- раме отношение на души къмъ нѣщо, което представя Божието присѫтствие, или присѫтствие на любовьта. Нѣкой казва, че вънъ отъ църквата нѣма спасение. Азъ превеждамъ този изразъ: Вънъ отъ любовьта нѣма спасение. Безъ любовь нѣщата сѫ мъртви, безсъзнателни, механически.

 

  Христосъ казва: „Никой не познава Отца, тъкмо Синътъ". Значи, който нѣма любовь, не познава Отца; който има любовь, той може да Го познае. Казано е: „Богъ е Любовь“. Следователно, само любовьта познава себе си. Ти можешъ да познаешъ единъ предметъ, ако имашъ неговитѣ качества; ти можешъ да познаешъ приятеля си, който е знаменитъ философъ, само ако имашъ философски умъ, да разбирашъ неговитѣ идеи. Двама души, отъ които единиятъ има сърдце и душа, а другиятъ — не ги е проявилъ още, не могатъ да се разбератъ. — Защо ? — Защото нѣматъ еднакви качества. Нѣкоя жена се оплаква, че мѫжътъ й не я раз­бира. — Той още Бога не е позналъ, а тя иска нея да познае. Докато не познае Бога, човѣкъ не може да познае никого. Който не познава Сина, не може да познае мислещитѣ сѫщества, не може да познае и Бога. Прие­мете тази мисъль въ ума и въ сърдцето си и я прило­жете въ своя животъ.

 

Христосъ казва: „Дойдете при мене всички отрудени и обременени, азъ ще ви успокоя. Вземете моето иго на себе си и се научете отъ мене. Моето иго е благо, и моето бреме е леко“. Христосъ призовава при себе си всички обременени, да ги научи на изкуството да носятъ леко своето бреме. „Никой не може да дойде при мене, ако Отецъ ми не го привлѣче“. Синътъ е обектъ, къмъ който всѣка душа се стреми, а Отецъ е силата, която привлича душитѣ къмъ този обектъ. Когато момъкътъ се привлича отъ нѣкоя мома, тя е обектъ на привличането, а силата, която го привлича, е любовьта, т. е. Отецъ, за Когото Христосъ говори. Човѣкъ трѣбва да изучава любовьта, Бога. Какъ ще я научи? —Чрезъ Сина. Значи, Синътъ, т. е. вѫтрешната интелигентностъ въ човѣка, трѣбва да го научи да познава Отца си, за да разбира отношенията си, както къмъ себе си, така и къмъ своитѣ ближни.

 

  Съвременнитѣ хора се занимаватъ съ много въпроси, но 99 отъ тѣхъ сѫ маловажни и несѫществени. Само единъ отъ стотѣ въпроси е сѫщественъ. Около него, именно, се движатъ всички останали, затова тѣ представятъ храна за този сѫщественъ и централенъ въпросъ. Ако разгледате внимателно едно яйце, ще видите, че въ него има сѫществена и важна клетка -- зародишната, около която се въртятъ всички оста­нали клетки. Тѣ представятъ условия и срѣда за нейно­то развитие. Отъ нея ще излѣзе животътъ. На сѫщото основание, казвамъ: Много нѣща сѫ необходими за познаване на Сина, но едно е сѫщественото — да взе­мете Неговото иго. Игото подразбира отношение къмъ външнитѣ и вѫтрешнитѣ условия на живота. Следова­телно, вие можете да познаете Бога само тогава, ко­гато вземете Неговото иго и сте готови да Му служите. Да служите на Бога, това означава готовность да изучавате съ любовь всички предмети. Външниятъ или обективниятъ свѣтъ, съ всички свои прояви, представя предметно учение за онзи, който е готовъ да служи на Бога. Не е ли сѫщото и въ училищата на земята? Въ каквото училище да влѣзете — първоначално, гимназия или университетъ, учителитѣ и професоритѣ ви даватъ уроци и задачи, които трѣбва да решавате. Тѣ сѫ пред­метно учение за васъ. Който е готовъ да служи на учи­телитѣ си съ любовь, той ще учи всичко, което му преподаватъ. Богъ е създалъ свѣта за насъ, а не за себе си. Следователно, всички одушевени и неодушевени предмети, които ни обикалятъ, иматъ своето дълбоко предназначение. Че е така, виждаме по нашитѣ удове. Ние имаме две очи, две уши, носъ, уста, брада, рѫце и крака съ по петь пръста — всичко това има своето ве­лико предназначение. Ще кажете, че ушитѣ сѫ дадени на човѣка, за да чува и възприема звуковетѣ, очитѣ — да вижда и да различава нѣщата. Освенъ това външно предназначение, очитѣ и ушитѣ иматъ вѫтрешно, пси­хическо значение. И наистина, срѣщаме хора, които виждатъ и чуватъ, но не разбиратъ нито това, което чуватъ, нито което виждатъ.

 

  „Никой не познава Сина, тъкмо Отецъ“. Подъ ду­мата „синъ“ се разбира разумното начало въ човѣка. Малко бащи днесъ разбиратъ синоветѣ си. Нѣкой баща се радва, че му се е родилъ синъ, за да му работи. Това показва, че той гледа на сина си като на слуга. Много бащи иматъ криво разбиране за синоветѣ си. Тѣ мислятъ, че синоветѣ имъ сѫ длъжни да понасятъ всичко, каквото бащитѣ правятъ. Даже да правятъ дъл­гове и да пропиятъ имането си, тѣ казватъ: Сино­ветѣ ще останатъ следъ менъ да плащатъ. Такива бащи нѣматъ правилни отношения къмъ синоветѣ си, но и синоветѣ имъ нѣматъ правилни отношения къмъ тѣхъ. Правилни отношения сѫ тѣзи, които почиватъ на за­кона на любовьта. Синътъ не трѣбва да разчита на богатството на баща си, но и бащата не трѣбва да злоупотрѣбява съ любовьта на сина си, да очаква отъ него. Обаче, и двамата трѣбва да сѫ готови да се жерт- вуватъ единъ за другъ. Щомъ има любовь между тѣхъ, естествено е, че и двамата ще работятъ заедно и взаимно ще си помагатъ. Това сѫ правилни отношения между синъ и баща.

 

  Желая, въ бѫдеще, когато момъкъ и мома се женятъ, да не се питатъ, обичатъ ли се, или не. Това сѫ въпроси, които любовьта не търпи. Често момъкътъ и момата се женятъ безъ да се обичатъ, а казватъ, че се обичатъ. Това не се позволява. Любовьта изключва всѣкаква лъжа и лицемѣрие. Не питайте, обичате ли се, но питайте онзи, за когото се жените, готовъ ли е да се жертвува за васъ. Ако каже, че иска да си поживѣе, той не е за васъ. Вѫтрешниятъ смисълъ на жи­вота се заключава въ жертвата, въ самопожертвува- нето. Тъй щото, вѫтрещното познаване на Сина подразбира законъ на жертва. Само онзи може да се по­жертвува, който познава Сина. Когато се жертвува, човѣкъ става силенъ. Като турите вода въ котелъ и я нагрѣете, като пара, тя става по силна, отколкото е била първоначално, като вода. Самопожертвуването подразби­ра законъ, чрезъ който може да се измѣни едно състоя­ние въ друго, една отрицателна мисъль въ положител­на и едно отрицателно чувство въ положително. Ако твърдото тѣло се превръща въ течно и течното — въ въздухообразно, тукъ участвува законътъ на жертвата; ако можешъ да превърнешъ отрицателната мисъль и отрицателното чувство въ положителни, тукъ сѫщиятъ законъ взима участие. Ако не се самопожертвувашъ какъ би превърналъ омразата въ любовь ? Ще кажете, че мразите нѣкого. Щомъ го мразите, вие сте ледъ. Не остава нищо друго, освенъ да се пожертвувате, т. е. да се подложите на огънь, който ще превърне леда въ вода, а водата въ пара. Докато има вода въ природата, и животъ ще има: растенията, животнитѣ и хората ще се ползуватъ отъ нея.

 

  „Никой не познава Сина, тъкмо Отецъ“. Какво се разбира подъ думата „никой“?1 — Никой е всѣки, който не е готовъ да се самопожертвува. Значи, който не може да се жертвува, не познава Сина. Синътъ е за­конъ на самопожертвуване. По отнощение на този законъ, кокошката стои по високо отъ онзи човѣкъ, който не е гоговь на никаква жертва. Този човѣкъ е мъртавъ. Кокошката, която се жертвува за човѣка, има голѣма цена предъ Божието лице. Казано е въ Писанието: „Нито една птичка не пада на земята безъ Божията воля.“ Богъ взима участие въ живота на всички сѫ­щества — отъ най-малкитѣ до най голѣмитѣ. Ако предъ лицето на Бога вие сте една птичка, която е го­това да се жертвува за другитѣ, трѣбва ли да се плашите отъ живота. Богь се грижи за васъ. Ако мислите само за себе си, какъ по-добре да наредите своя жи­вотъ, Богь нѣма да се грижи за васъ. Да мислишъ за Бога, това значи, да живѣещъ за най-великото нѣщо въ свѣта. Да мислишъ за себе си, това значи, да живѣешъ въ ограничения. Нѣма по-тежко нѣщо за човѣка от затвора и ограниченията. Въ самопожертвуването се крие познаването на Сина. Който познава Сина, той е свободенъ. Христосъ е говорилъ за жертвата, като великъ процесъ, който се извършва въ човѣшкото съзнание. Докато не стане този процесъ въ човѣка, не може да се говори за познаване на Христа. Какво по­знаване е това, ако не разбирашъ дълбокия смисълъ на Христовитѣ думи ? Христосъ казва „Азъ съмъ истин­ската лоза“. Кой знае историята на лозата ? Всѣка го­дина лозата се жертвува, но малцина признаватъ нейнитѣ жертви. Христосъ казва още: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето“. Колцина разбиратъ сми­съла на този хлѣбъ ?

 

  Въпросътъ за хлѣба е социаленъ; той се разре­шава отъ всички общества и народи. Всички хора ценятъ хлѣба и съзнаватъ, че безъ него нѣма жи­вотъ. Единъ младъ човѣкъ разправя своя опитность, отъ която разбралъ истинската цена на хлѣба. Така се случило въ живота му, че трѣбвало да гладува четири-петь деня. Той огладнѣлъ толкова много, че търсѣлъ случай да намѣри отнѣкѫде хапка хлѣбъ да за­доволи глада, който страшно го мѫчелъ. Като вървѣлъ по пѫтя, видѣлъ едно куче носи парче хлѣбъ въ устата си. Безъ да мисли много, той се навелъ, взелъ единъ камъкъ и ударилъ кучето. Изненадано отъ удара, кучето почнало да бѣга и въ страха си изпуснало хлѣба. Мо­мъкътъ веднага се спусналъ къмъ хлѣба, взелъ го и радостно започналъ да яде. Въ заключение, той казва: Трѣбваше да гладувамъ нѣколко деня, за да разбера и оценя хлѣба.

 

  Христосъ казва: „Азъ съмъ вратата, азъ съмъ добриятъ пастирь, азъ съмъ Синъ Человѣчески, азъ съмъ Учитель и Наставникъ“. Това сѫ отношения на Сина къмъ своя ближенъ, на Божественото къмъ човѣшката душа. Като говоря за Бога, не разбирамъ нѣкакво да­лечно, отвлѣчено понятие, но имамъ предъ видъ Онзи, Който е създалъ съзнателния животъ и Когото всѣкога можемъ да опитаме. Достатъчно е да се помолимъ ис­крено на Бога за оздравяването на нѣкой боленъ, За да чуе молитвата и да ни отговори. Помощьта иде много бързо, ако ние служимъ на закона на жертвата. Молете се на Бога, безъ да Го изкушавате. Кога изкушава човѣкъ Бога? — Когато мислитѣ му сѫ въ разрѣзъ съ Божиитѣ, когато води пороченъ животъ и т. н. Който не мисли за бѫдещето, той не иска да знае, добъръ животъ ли води, или лошъ. Докато е на земята, това не го интересува, но единъ день ще се яви предъ Онзи, Който го е създалъ, да даде отчетъ за живота си. Какво ще отговаря тогава? Божията свѣтлина е тол­кова голѣма, че всичкитѣ ви мисли, желания и постѫпки ще се освѣтятъ, ще станатъ обективни, ще тръгнатъ следъ васъ, както малкото дете върви следъ майка си. Какъ ще се справите съ това положение? Тогава ще разберете, че нѣма нищо скрито-покрито. Докато сте били на земята, много нѣща сте скривали даже и отъ себе си, но предъ голѣмата свѣтлина нищо не може да се скрие. Тогава ще разберете, че не е безразлично, дали сте живѣли добре, или зле.

 

  „Никой не познава Сина, тъкмо Отецъ“. Кой е този никой ? — Който живѣе за себе си и не познава закона за жертвата. Пръвъ Богъ се пожертвува. Той даде Сина си въ жертва, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него. Чрезъ Сина, Той изяви своята любовь к ьмъ човѣчеството, а Синътъ се пожертвува, за да изяви Отца Си. Това сѫ взаимни отношения на любовь и жертва, които трѣбва да се разбератъ. Когато разберемъ отношенията на Бога къмъ насъ, като нашъ Отецъ, и нашитѣ отношения къмъ Бога, като Негови Синове, тогава животътъ ни ще се осмисли напълно. Обаче, не можемъ да бѫдемъ Синове на Бога, докато не се пожертвуваме.

 

  Вложете въ ума си мисъльта, че вънъ отъ лю­бовьта животъ не сѫществува; вънъ отъ любовьта никаква църква не сѫществува; вънъ отъ любовьта никакви семейства, общества и народи не сѫществуватъ. Единствената църква, която може да обедини човѣче­ството, това е Божията Любовь, това е любовьта на самопожертвуването. Въ нея влизатъ всички идейни хора, т. е. хора на безкористието.

 

  Какво представятъ користолюбието и безкористието ? Тѣ могатъ да се уподобятъ на богатия и на бе­дния, които сѫ се явили предъ Господа да изкажатъ желанията си. Пръвъ се явилъ богатиятъ, който за­почналъ да нарежда: Господи, искамъ голѣма кѫща палатъ, добре мебелирана и наредена, десетина слуги, да ми работятъ и всѣки день да слагатъ на трапезата ми вкусни, богати яденета, плодове и доброкачествени пития: да ямъ и да пия, за нищо да не мисля. — Да бѫде споредъ волята ти ! — отговорилъ му Богъ. Следъ това се явилъ сиромахътъ и казалъ: Господи, имамъ само едно желание — всѣкога да гледамъ Твоето лице,— Да бѫде споредъ волята ти!

 

  И двамата, доволни отъ това, което имъ било обещано, слѣзли на земята, и всѣки заживѣлъ по свой начинъ. Богатиятъ живѣлъ въ палатъ, обиколенъ отъ грижитѣ на слугитѣ си; ялъ, пилъ, разхождалъ се, чувствувалъ се доволенъ и щастливъ. Така се изминали дни и години, докато единъ день той почувствувалъ, че за­почва да се задушава. Дошло му на умъ да се помоли на Господа: Господи, задушавамъ се, дотегна ми това положение. Научи ме, какво трѣбва да правя. Веднага дошълъ единъ ангелъ при него, отворилъ едно малко прозорче на неговия палатъ и му казалъ: Погледни навънъ! Богатиятъ погледналъ презъ прозорчето и ви­дѣлъ една висока стълба, на върха на която стоялъ бедниятъ и гледалъ нѣкѫде къмъ необятния просторъ.

  -Какво прави този тамъ ? — запиталъ богатиятъ. — Той пожела всѣкога да гледа Божието лице — отго­ворилъ ангелътъ. Години наредъ той гледа Божието лице, диша свободно, радва се на Божия свѣтъ и още не се е наситилъ.

 

Две перспективи се представятъ на човѣка да бѫде въ положението на богатия и да се задушава отъ богатството си, или въ положението на бедния, всѣ­кога да съзерцава лицето на Бога и да не се насити да Го гледа. Да стоишъ на върха на стълбата, отдето да гледашъ Божието лице безъ насищане, това значи, да познавашъ Бога. Време е вече да познаемъ Христа, за Когото отъ две хиляди години вече се проповѣдва. Мнозина минаватъ за християни, но и тѣ още не сѫ познали Христа. Какво християнство е това, когато братъ брата изнудва, ограбва и изнасилва ? Любовь ли е това ? Въ любовьта нѣма насилие, нѣма страхъ, нѣма огорчения. Страхливиятъ не познава любовьта. Нѣкой се страхуватъ отъ смъртьта. Какво страшно има въ смъртьта? Любещиятъ не се страхува нито отъ смъртьта, нито отъ злото. Само единъ Богъ сѫществува въ свѣта, отъ Когото всичко излиза. Отъ какво ще се страхуваме тогава? Който се страхува, той не познава любовьта, не познава Бога. Богъ е Любовь. Щомъ е така, не се страхувайте нито отъ смъртьта, нито отъ злото. Богъ е Животъ. Ако живѣешъ въ Бога, смърть не сѫществува. Благодарете за злото, защото Богъ го е турилъ на работа, да потиква човѣка къмъ дейность, да преработи инертната материя въ него. Злото създава въ човѣка противоречия, съмнения, за да се произведе въ него търкане, което образува огънь. Огъньтъ стопява твърдитѣ тѣла, прави ги активни. Когато две твърди тѣла се съприкосновяватъ, между тѣхъ става търкане и се произвежда огънь. Радвайте се, когато се сблъскате съ твърдата, инертна материя въ себе си, за да се получи свѣтлина и пламъкъ.

 

  Какво представя огъньтъ и свѣтлината въ човѣка? Огъньтъ е резултатъ на неговитѣ страсти и желания, а свѣтлината — на неговитѣ мисли. Безъ огънь и свѣтлина нѣма животъ. На огъня се топятъ мѫчнотопимитѣ метали; огъньтъ изгаря нечиститѣ нѣща и ги превръща въ пепель. На свѣтлината зрѣятъ плодоветѣ; при свѣтлината се придобиватъ знания. Който разбира нѣщата така, животътъ му се осмисля. Радвайте се и благодарете за всичко, което любовьта носи. Докато тя е съ васъ, вие сте блажени. Напусне ли ви, и радостьта ви напуща. За да не ви напусне, мислете върху отношението ви къмъ Бога, по сърдце и по духъ. Христосъ казва: „Само чиститѣ по сърдце ще видятъ Бога.“ Виждането подразбира познаване; познаването подразбира вѫтрешна връзка съ любовьта.

 

  „Дойдете при мене всички, които се трудите и сте обременени, азъ ще ви успокоя.“ Христосъ показва, какъ може обременениятъ човѣкъ да се успокои. Преди години, единъ американски мисионеръ пѫтувалъ изъ Америка да събира пари за благотворителни цели. Като събралъ значителна сума, решилъ да се върне назадъ, да предаде паритѣ, дето трѣбва. За да съкрати пѫтя си, той се качилъ на единъ конь и миналъ презъ една планинска мѣстность. Като чулъ, че мисионерътъ носи голѣма сума въ себе си, единъ прочутъ разбойникъ се притаилъ въ една гѫста гора, отдето трѣбвало да мине мисионерътъ, съ намѣрение да го убие и да вземе паритѣ. Мисионерътъ наближилъ до мѣстото, дето билъ скритъ разбойникътъ, и почувствувалъ нѣкаква тежесть въ гърдитѣ си, като че нѣщо го задушава. Той си обяснилъ това притѣснение като лошо предчувствие и веднага слѣзълъ отъ коня, помолилъ се на Бога и продължилъ спокойно пѫтя си. Едва изминалъ нѣколко метра, той видѣлъ въ гората единъ човѣкъ, добре въорѫженъ, но спокойно го отминалъ. Следъ нѣколко години сѫщиятъ мисионеръ билъ повиканъ да изповѣда единъ умиращъ. Последниятъ го погледналъ внимателно и после го запиталъ: Познавашъ ли ме? — Не те познавамъ, отговорилъ мисионерътъ. — Азъ пъкъ те познавамъ, и ще ти разкажа, при какъвъ случай те срещнахъ. Това бѣше преди нѣколко години. Азъ решихъ да те причакамъ въ гората, когато ти носѣше голѣма сума пари въ себе си. Искахъ да те убия и ограбя, но не се решихъ, защото, заедно съ тебе, яздѣше на бѣлъ конь още единъ човѣкъ, добре въорѫженъ. Азъ се разтреперахъ и не посмѣхъ да посегна върху тебе. Значи, въ случая разбойникътъ билъ ясновидецъ. Той видѣлъ това, което и мисионерътъ не могълъ да види. Човѣкътъ, който ездѣлъ бѣлъ конь, билъ отъ невидимия свѣтъ, изпратенъ да пази мисионера.

 

  Съвременнитѣ хора не признаватъ сѫществуването на духове. Въпрѣки това, тѣ четатъ Свещеното Писание, дето се казва: „И ангелитѣ Божии слизатъ и възлизатъ.“ Както ангелитѣ слизатъ и се качватъ, така и дяволитѣ слизатъ и се качватъ. Значи, и еднитѣ, и другитѣ вършатъ Божията воля и се подчиняватъ на Божественитѣ закони. Нѣма сила въ свѣта, нито сѫщество, което да не се подчинява на Бога. Разумниятъ човѣкъ се ползува и отъ добритѣ, и отъ лошитѣ духове. Той знае закона за превръщането и го прилага.

 

  Христосъ казва: „Вземете моето иго на себе си и се научете отъ мене, защото съмъ кротъкъ и смиренъ по сърдце, и ще намѣрите спокойствие на душитѣ си“. Мнозина мислятъ, че владѣятъ свѣта, че иматъ голѣма власть, но, като се намѣрятъ предъ изпитания, тогава виждатъ, докѫде сѫ достигнали, каква власть притежаватъ и какво могатъ да направятъ съ нея. Съвременниятъ човѣкъ не е още напълно оформенъ; той не трѣбва да се заблуждава отъ временнитѣ си успѣхи. Единъ день, когато очитѣ му се отворятъ, той ще види, че всичко около него е живо; тогава той ще разбере, защо сѫществува омразата и любовьта, злото и доброто, лъжата и истината. Това означава познаване на Бога и на Христа. Христосъ казва: „Ако думитѣ ми пребѫдватъ въ васъ, и вие — въ мене, каквото попросите въ мое име, ще ви се даде“. Значи, ако разбирате разумното Слово, ако разбирате, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ви къмъ Бога, животътъ ви ще бѫде благо, както за васъ, така и за вашитѣ ближни.

 

  Отецъ и Синъ, това сѫ числата едно и три. Като извадите единицата отъ тройката, получавате числото две — Божията Любовь — майката на нѣщата. Това наричатъ въ християнството Духъ свети, т. е. вѫтрешната сила въ човѣка, която пречиства ума и сърдцето му. Едно се иска отъ всички хора — да се свържатъ съ Христа. Свържете ли се веднъжъ съ Него, Той ще бѫде съ васъ до скончанието на вѣка, въ вашитѣ радости и скърби, въ живота и въ смъртьта. Той е врата, която води човѣка отъ преходното къмъ непреходното, отъ видимото къмъ невидимото, отъ омразата къмъ любовьта. Христосъ е живиятъ хлѣбъ, носитель на живота. Христосъ е Учительтъ, Който ни учи на Божественитѣ закони. Като разбере правилно Христовото учение, човѣкъ се чувствува силенъ да изпълни задълженията си къмъ Първата Причина, къмъ своя ближенъ и къмъ себе си.

 

  „Дойдете при мене всички, що се трудите и сте обременени, и азъ ще ви успокоя“. Само онзи може да отиде при Бога, който е свързанъ съ Него. Връзката се основава на любовьта и на разумностьта. Не може да има връзка между двама души, които не се обичатъ; не може да има връзка и между онѣзи, които не се разбиратъ. Само онзи може да отиде при Христа, който прилага закона на самопожертвуването. Изобщо, връзка сѫществува само тамъ, дето има нѣщо общо. Напримѣръ, външно диамантътъ и вѫгленътъ не си приличатъ; диамантътъ е твърдъ и кристаленъ, вѫгленътъ е черенъ и не кристализира. Но вѫтрешно тѣ иматъ нѣщо общо: и двата сѫ едно и сѫщо вещество, именно, вѫглеродъ. Вѫгленътъ може да се превърне въ диамантъ. На сѫщото основание, и човѣшката душа може да се превърне отъ вѫгленъ въ диамантъ, т. е. да мине въ най-високото си положение — въ свръхсъзнателенъ животъ. Когато двама души се повдигнатъ до това състояние, до свръхсъзнанието си, тѣ всѣкога ще се познаватъ и разбиратъ. Като се срещнатъ, тѣ нѣма да се питатъ, познавашъ ли ме, какво мислишъ за мене и т. н. Това сѫ въпроси, които сѫществуватъ само между хора съ обикновено съзнание. Когато не се познаватъ, хората сѫ готови да се съмняватъ едни въ други. Всѣки търси въ ближния си задни мисли. Какъ познаваме, кой човѣкъ се е обърналъ съ лице къмъ Бога, и кой стои далечъ отъ Него? Направете опитъ първо съ себе си, да знаете, съ лице къмъ Бога ли сте, или стоите далечъ отъ Него. Това се познава по сѣнката ви. Когато сѣнката ви пада задъ васъ, вие сте близо до Бога, съ лице къмъ Него. Когато сѣнката пада предъ васъ, вие сте далечъ отъ Бога. Не е въпросъ да нѣмате сѣнки, но тѣ трѣбва да бѫдатъ задъ васъ. Всѣки трѣбва да провѣрява, кѫде е сѣнката на неговия умъ, на неговото сърдце — задъ него, или предъ него, и да си дава отчетъ за положението, въ което се намира. Изобщо, сѣнката трѣбва да пада задъ васъ, за да изпъква лицето ви. Когато човѣкъ грѣши, сѣнката му пада отпредъ. Щомъ изправи погрѣшката си, тя веднага отива назадъ. Който обича, който говори истината, сѣнката му е отзадъ; който мрази и не говори истината, сѣнката му е отпредъ.

 

  Казано е въ Писанието: „Дѣлата имъ ходятъ предъ тѣхъ“. Отъ този стихъ вадимъ заключение, че дѣлата на нѣкои хора вървятъ следъ тѣхъ. Какъ познавате, кога сѣнкитѣ ви сѫ предъ васъ и кога — задъ васъ? Ако дойде въ ума ви една лоша мисъль, или въ сърдцето ви — лошо желание, и веднага ги превърнете въ благородни, сѣнката ви е задъ васъ. И обратно, ако свѣтлата мисъль и благородното чувство превърнете въ неблагородни, сѣнката ви е предъ васъ. Желая ви да се обичате и познавате. Това значи, сѣнкитѣ ви да бѫдатъ задъ васъ, а не предъ лицето ви. Прилагайте любовьта въ живота си, като великъ, основенъ законъ на Битието. Това иска Богъ отъ всички хора и отъ всички народи на земята.

 

  „Никой не познава Сина, освенъ Отецъ“. — Защо? — Защото Синътъ се пожертвува за Отца си. И Синътъ познава Онзи, за Когото се е жертвувалъ. Който познава закона на жертвата, познава Отца си. Който е готовъ да се самопожертвува, ще намѣри пѫтя. Съ други думи казано: Безъ самопожертвуване вратата на познанието е затворена. Дето похлопа човѣкъ — на вратата на науката, на изкуството, на музиката, навсѣкѫде ще удари на камъкъ. Безъ вѫтрешно познаване на Отца и Сина, всичко се превръща въ прахъ и пе­пель; всичко се руши и гние, както гниятъ коренитѣ на дърветата. Кое дърво може да вирѣе безъ коренъ? Приложете закона на самопожертвуването, за да се домогнете до Божествения животъ.

 

  Като се говори за закона на жертвата, мнозина се страхуватъ да не осиромашеятъ, да не изгубятъ богатството. Нима е щастливъ онзи, който има милиони въ банкитѣ? Той носи голѣмъ товаръ въ ума си. Гърбътъ му е натоваренъ извънъ силитѣ му, и всѣки моментъ може да се пречупи. За предпочитане е да носишъ половинъ килограмъ въ стомаха си, отколкото сто килограма на гърба си. За предпочитане е да бѫдешъ беденъ, но доволенъ и щастливъ отъ положението си, отколкото да си богатъ и постоянно да носишъ въ ума си мисъльта, че ще те ограбятъ и убиятъ. Вѫтрешниятъ миръ е за предпочитане и предъ най-голѣмото външно богатство. Обаче, като срѣщате богати, учени, красиви хора, радвайте се, че има такива хора. Ако срѣщате лоши, невежи хора, пакъ се радвайте. Какъвъ щѣше да бѫде свѣтътъ, ако нѣмаше добри и лоши хора, учени и невежи, красиви и грозни? Щомъ Богъ търпи и лошитѣ, и грознитѣ, и невежитѣ, и ние трѣбва да ги търпимъ. Като прилагате закона на самопожертвуването, ще разберете, защо нѣкои хора сѫ лоши.

 

  Преди години, въ единъ кантонъ, въ Америка, единъ биволъ се разлудѣлъ толкова много, че никой не могълъ да излѣзе срещу него. Той бѣгалъ, риталъ, изпоплашилъ всички хора около себе си. Най-после дошло едно момче, което могло да чете мислитѣ на животнитѣ и да се разговаря съ тѣхъ. То турило рѫката си на главата на бивола, помилвало го нѣколко пѫти и започнало да се разговаря съ него: Какво ти стана, че започна да лудѣешъ? — Въ задния ми кракъ е влѣзло нѣщо, което ме мѫчи страшно. Момчето веднага се навело, повдигнало задния кракъ на бивола и видѣло, че вѫтре има забитъ голѣмъ, дебелъ трънъ. То извадило тръна, измило крака на бивола, превързало го и го оставило на спокойствие. Биволътъ престаналъ да лудува.

 

  Чувате да казватъ, че нѣкой мѫжъ или жена полудѣли. Не сѫ полудѣли, но трънъ е влѣзълъ въ ума или въ сърдцето имъ. Приближете се къмъ тѣхъ, турете рѫката си на главата и бързо изтеглете тръна навънъ. Щомъ извадите тръна, тѣ ще дойдатъ въ първото си състояние. Какво правятъ повечето хора днесъ? Тѣ носятъ чукъ и гвоздеи въ рѫката си и, когото срещнатъ, забиватъ по единъ-два гвоздея въ него. Защо забивате гвоздеи въ ближнитѣ си? Ще кажете, че искате да опитате, доколко могатъ да търпятъ. На Христа забиха четири гвоздея, и умрѣ. Той бѣше великъ, силенъ духъ и не издържа на човѣшкитѣ гвоздеи. Какъ мислите, обикновенитѣ хора повече ли ще издържатъ? Не забивайте гвоздеи въ тѣлото на своя ближенъ. Не си създавайте излишни страдания. Не е лесно да турите човѣка на кръста, да заковете ума, сърдцето, душата и духа му съ гвоздеи, и да искате следъ това той да живѣе. Това е невъзможно! Вмѣсто да забивате гвоздеи въ човѣка — своя ближенъ, вадете гвоздеитѣ, които други сѫ забивали. Видишъ ли, че ближниятъ ти лежи боленъ, помогни му. — Но той билъ голѣмъ грѣшникъ. — Това не е твоя работа, ти си длъженъ да му помогнешъ, да му дадешъ поне чаша вода. Да помагате на ближнитѣ си, въ това се заключава учението на Христа, Който дойде на земята и се пожертвува за цѣлото човѣчество.

 

  Идатъ вече времена на изпитания, тежки и усилни, за които се говори въ Писанието. Казано е тамъ: „Гнѣвътъ Божи иде въ свѣта“. Всички ще чуятъ гласа на Бога и ще разбератъ, сѫществува ли Правда въ свѣта, или не; сѫществува ли добро, или не; сѫществува ли любовь, или не. Това не трѣбва да ви плаши, но знайте, че Божественото колело постоянно се върти, следва своя пѫть и за никого нѣма да спре. Всички трѣбва да бѫдете готови, навреме да се качите на колелото. Затова, именно, сте дошли на земята, като въ велико училище. Като свършите училището, ще се върнете при Бога, да държите изпититѣ си. Тамъ ще провѣрятъ, дали сте научили законитѣ на доброто и на злото, на любовьта и на омразата, на истината и на лъжата. Който е научилъ уроцитѣ си, ще остане тамъ да учи и да работи; който не ги е научилъ, ще го върнатъ отново на земята, да свърши добре училището и да се усъвършенствува. Това значи, да държи човѣкъ матура. Който издържи отлично изпититѣ, ще възкръсне и ще бѫде назначенъ на велика служба. Да издържишъ матурата си отлично, това значи, да си научилъ, разбралъ и приложилъ петтѣ велики добродетели.

 

  Отъ хиляди години се говори и проповѣдва за възкресението. Желая ви да издържите матурата, да възкръснете, защото свѣтътъ се нуждае отъ възкръснали хора. Ако българскиятъ народъ издържи матурата си, ще възкръсне и ще заеме високо положение; ако не издържи, нищо нѣма да придобие. Това ще опита всѣки човѣкъ, всѣко общество, всѣки народъ. Богъ казва: „Призовете ме въ день скръбенъ, и азъ ще ви помогна“. Молете се за себе си, за ближнитѣ си, обичайте и враговетѣ си. Така е казалъ Христосъ. Защо трѣбва да обичаме врага си? — За да не станете подобни на него, да не слѣзете до неговия уровенъ. Отнасяйте се къмъ всички съ любовь, а не съ омраза. Който отговаря на злото съ зло, той следва пѫтя на падналитѣ духове. Който мрази, той е въ съгласие съ онѣзи, които вървятъ въ широкия пѫть. Любещиятъ възлиза нагоре, по тѣсната пѫтека; който мрази, слиза надолу, по широкия пѫть.

 

  „Всичко ми е предадено отъ Отца моего; и никой не познава Сина, тъкмо Отецъ“. Синътъ е зародишътъ на Божественото, което всѣки трѣбва да полива, да обработва, за да израсте и да даде плодъ. Отъ Божествения зародишъ излиза новиятъ човѣкъ, готовъ за нова работа и новъ животъ. Този зародишъ живѣе въ всѣка душа, но се нуждае само отъ условия и просторъ за своето развитие. Колкото повече вѣрвате въ своитѣ вѫтрешни сили и възможности, толкова по-скоро ще се развиете. Каквито мѫчнотии и препятствия да срещнете на пѫтя си, всѣкога казвайте въ себе си: Мога да бѫда справедливъ, любещъ, кротъкъ, смиренъ, добъръ, ученолюбивъ — всичко мога да преодолѣя и да постигна съ Божественото въ себе си. Когато хората започнатъ да спрѣгатъ глагола „мога“ въ сегашно време, свѣтътъ ще се оправи. Не се занимавайте нито съ своитѣ грѣхове и погрѣшки, нито съ чуждитѣ. Тѣ сѫ торъ за Божествената нива. Ако братъ ти е сгрѣшилъ, не го сѫди, не го отблъсквай отъ себе си, но помогни му да се очисти, да се облѣче въ нова премѣна. Ако братъ отблъсне брата си, мѫжътъ — жена си, жената — мѫжа си, тѣ вървятъ въ разрѣзъ съ Христовото учение. Обичайте се едни други заради Господа. Нѣкой казва, че иска да обича, но не може. Защо не може? — Защото не е далъ мѣсто на Бога въ себе си. Само Богъ люби, затова е казано, че Богъ е Любовь. Мѫжъ и жена, които въ името Божие сѫ живѣли единъ за другъ, умиратъ съ радость, както мѫченицитѣ умиратъ за Господа. Тѣхното име не се забравя. За да бѫдешъ щастливъ, достатъчно е само единъ човѣкъ да те носи въ паметьта си, като живъ паметникъ, достоенъ за подражаване.

 

  Христосъ иде вече въ свѣта, възседналъ на бѣлъ конь, да проповѣдва Божието Слово. Гласътъ Му ще се чува навсѣкѫде, по цѣлия свѣтъ и, като огненъ мечъ, ще прониква умоветѣ и сърдцата на хората. Който не може да издържи Неговата свѣтлина, ще ослѣпѣе. И злото не може да издържи на тази свѣтлина — то ще се стопи и изчезне. Иде краятъ на злото въ свѣта. Божествената свѣтлина ще произведе обратни резултати: на земята ще настане голѣмъ мракъ и тъмнина, а въ душитѣ на хората ще внесе голѣма свѣтлина. Не става ли сѫщото и съ земното кълбо ? Когато едното полукълбо се освѣтява отъ слънцето, другото е въ мракъ.

 

  Това не трѣбва да ви смущава, но помнете: Когато се изпрѣчватъ противоречия на пѫтя ви, Божественото слънце е изгрѣло вече. Има дни на сѣнки, които временно закриватъ неговата свѣтлина. Бѫдете готови да използувате благата, които Богъ носи за своитѣ избранници. Кои сѫ Божии избранници ?—Тѣзи, които иматъ свѣтли мисли и благородни чувства и желания.

 

  Днесъ проповѣдвамъ за живия Христосъ, Който ще проговори чрезъ хиляди уста. Много проповѣдници, свещеници, учени, философи, музиканти ще призоватъ хората къмъ работа, която ще имъ донесе великото вѫтрешно освобождаване. Всички заедно ще запѣемъ химнъ на Божията Любовь. Само така ще разберемъ, какво представя любовьта, която ще ни заведе при Сина и при Отца. Само любовьта е въ състояние да прероди човѣка. Ще кажете, че не трѣбва да си въобразявате нѣща, които не могатъ да станатъ. Важно е, какво си въобразява човѣкъ. Има въображение, което води човѣка нагоре, къмъ Бога. Има въображение, което го сваля надолу и отдалечава отъ Бога. Астрономътъ, съ своята трѫба, вижда и най-отдалеченитѣ звезди, когато обикновениятъ човѣкъ и съ телескопъ даже нищо не вижда. Той се чуди, какъ може астрономътъ да вижда толкова нѣща и, въ края на краищата, казва: Всичко е въображение. Насочете и вие своя телескопъ нагоре, да видите Бога и величието, съ което е обиколенъ. Стремете се да Го видите и познаете, за да станете граждани на Царството Божие. Стремете се да намѣрите мѣстото си като удъ въ Божествения организъмъ. Щомъ намѣрите мѣстото си, не се борете да заемете първото мѣсто. Който изпълнява службата си, както трѣбва, той е на първо мѣсто. — Кѫде ще бѫде нашето мѣсто? Като българи, вие ще бѫдете поставени въ дупката, която евреитѣ направиха въ ребрата на Христа. Тя и до днесъ още е отворена. На всички хора, на всички народи е дадена една и сѫща задача да запушатъ дупката въ ребрата на Христа, която отъ две хиляди години още зее.

 

  Христосъ е близо вече до земята. Той носи своето учение, съ което е решилъ, да обърне земята съ главата надолу, но да изпѫди дявола. Той носи нова табела, на която е написано: „Царството Божие иде на земята“. Каквото и да стане съ свѣта, Царството Божие ще се въдвори на земята. Това е решението на Бога, на ангелитѣ, на всички възвишени сѫщества. Който не вѣрва, нека се моли, да доживѣе това време, да види Царството Божие реализирано на земята. Като види, ще повѣрва на думитѣ ми. Който вижда нѣщата, не се нуждае отъ доказателства; той вѣрва на очитѣ си.

 

  Какъ ще постѫпятъ съвременнитѣ религиозни съ Христа, ако се въплъти на земята? Щомъ Го видятъ, веднага ще поискатъ да прегледатъ проповѣдитѣ Му, да знаятъ, какво ще говори. Христовата проповѣдь не може да се ревизира. Тя не търпи човѣшки преценки и ревизии. Това се отнася не само до Христа, но до всѣки, който следва Неговия пѫть. Който говори въ името на Христа, думитѣ му се приематъ безрезервно. Който говори въ Негово име, но злоупотрѣбява съ името Му, той е лъжецъ и измамникъ. Лъжата може да царува най-много сто години. Следъ това тя се хваща и отъ нея нищо не остава. Думитѣ, които ви казвамъ, сѫ истинни и вѣрни не само за днесъ, но и за бѫдещитѣ вѣкове.

 

  Днесъ ви давамъ семена, които трѣбва да посѣете въ вашитѣ градини. Семената не сѫ мои, но на Онзи, Който ви е създалъ и пратилъ на земята да учите. Христосъ иде вече на земята, да донесе Божията Любовь за всички хора. Когато тѣ си подадатъ рѫка за взаимна любовь, за братство и равенство, Христосъ ще влѣзе въ своята нерѫкотворена църква, да научи хората на закона на самопожертвуването по любовь, а не съ насилие. Богъ ще повдигне всѣка душа и ще я тури на мѣстото й. Това значи, да разбере човѣкъ вѫтрешния смисълъ на живота.

 

  Желая ви да познаете Сина и Отца, не както хората ви учатъ, но споредъ вашата вѫтрешна опитность. Можете ли да кажете, че хлѣбътъ е доброкачественъ, ако не сте го опитали? Опитайте го сами и тогава се произнасяйте. И въ Писанието даже е казано: „Всичко опитвайте, доброто дръжте“.

 

  Въ заключение ще ви дамъ следното правило: Ако искате да знаете, дали сте близо до Бога, или далечъ отъ Него, вижте, кѫде е сѣнката ви. Ако е задъ гърба ви, вие сте близо до Бога; ако е предъ лицето ви, тогава сте далечъ отъ Него.

Стремете се да познаете Христа като лоза, като живъ хлѣбъ, като врата, като пастирь, като Синъ Человѣчески, като Учитель и наставникъ.

 

                                    *

                       Беседа отъ Учителя, държана

                     на 18 февруарий, 1917 г. София.

 


 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...