Jump to content

1922_08_23_1 Утринна беседа без заглавие


Ани

Recommended Posts

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,

дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание  1922 г."

Книгата за теглене

Съдържание

Бележка: книгата е в Омарчевски правопис

 

Сряда 23 август

5 ч. с.

Утринна молитва.

1. Добрата молитва.

(Като четете тази молитва, не бѫрзайте. Аз ще ви науча как трябва да я четете. Сѫсредоточете се, за да може смисѫла на тези думи да се разкрие в сѫрцето ви. Всяка дума и изречение трябва да се изкажат бавно, за да се уясни техния вѫтрешен смисѫл).

2. Да прочетем следното изречение три пѫти:

Духѫт Божий, Духѫт на вечноста.

Духѫт пресвяти, който пѫлни сѫрцата ни с любовта.

При изговарянето на туй изречение се поставят рѫцете в следните положения: двете рѫце наклонено дигнати нагоре, после в хоризонтално положение с дланите нагоре, и най-после на гѫрдите.

3. Да изпеем три пѫти:

Firfürfen tau bi aumen.

4. Благославяй, душе моя, Господа.

При пението рѫцете се поставяха в следните положения: нагоре (отвѫсно), на челото, на гѫрдите, на устата, нагоре, на гѫрдите, нагоре, на устата, нагоре, на гѫрдите, хоризонтално, на гѫрдите, хоризонтално, на устата, хоризонтално, на гѫрдите, хоризонтално, на гѫрдите, нагоре, хоризонтално, на устата, хоризонтално на гѫрдите, хоризонтално, на гѫрдите, хоризонтално, на брадата, хоризонтално.

5. Да произнесем следните думи гласно:

Да дойде (3 пѫти) рѫцете нагоре.

Духѫт (3 пѫти) рѫцете нагоре.

Божий (1 пѫт) рѫцете нагоре.

Да очисти (1 пѫт) рѫцете хоризонтално.

Да очисти (1 пѫт) рѫцете вѫрху лицето.

Да очисти (1 пѫт) рѫцете хоризонтално.

Пѫтя ни (3 пѫти) рѫцете успоредно напред.

Пѫтя на Духѫт на Истината (1 пѫт) рѫцете хоризонтално.

Да отстрани (3 пѫти) рѫцете като че отстраняват нещо отпред настрани.

Всичките ни недоразумения (3 пѫти) спущане на рѫцете отгоре и настрани с широк замах.

Да се всели (3 пѫти) рѫцете отстрани кѫм гѫрдите, каточе нещо се влага.

Да живее (3 пѫти) сѫщото движение.

В нас (3 пѫти)„„

Да сме благи, (3 пѫти) движение отпред кѫм гѫрдите.

Както е Той благ (3 пѫти) сѫщото движение.

Да просветнат лицата ни с Божията светлина (3 пѫти) рѫцете нагоре, вѫрху очите, хоризонтално, на челото, до устата, хоризонтално.

Да сме носители (3 пѫти) рѫцете отпред, вѫв вид на крѫг надолу, като че се взема нещо и нагоре.

На Неговата (3 пѫти) сѫщото движение.

Сѫвѫршенна Любов (3 пѫти) сѫщото движение.

Любовта, дето Бог живее (3 пѫти) сѫщото движение и рѫцете спират горе.

Дето мир царува (3 пѫти) сѫщото движение.

И радост пѫлни сѫрцата ни (3 пѫти) сѫщото движение.

Да дойде Духѫт Божий.

Да очисти пѫтя ни.

Пѫтя на Духѫт на Истината.

Да отстрани всичките ни недоразумения.

Да се всели, да живее в нас.

Да сме благи, както е Той благ.

Да просветнат лицата ни с Божията светлина.

Да сме носители на Неговата сѫвѫршенна Любов.

Любовта, дето Бог живее.

Дето мир царува.

И радост пѫлни сѫрцата ни.

Духѫт Божий (с пение).

Духѫт на вѫчноста

Духѫт пресвяти (рѫцете нагоре).

Който пѫлни (рѫцете на гѫрдите),

Сѫрцата ни с любов (рѫцете на гѫрдите).

Духѫт пресвяти (рѫцете хоризонтално).

Който пѫлни (рѫцете на гѫрдите).

Сѫрцата ни с любов (рѫцете на гѫрдите).

Духѫт благи (3 пѫти) рѫцете на гѫрдите).

*

Седнала всички, Учителя започна да ни учи мелодията на „Духѫт Божи“.

В произнасяне на думата, се вижда где е вашето сѫрце, и какво ви липсва. Когато дойдете до туй учение, то ви показва недостатаците на хората. Не се произнася лесно една дума!

Тия сѫ все окултни упражнения, които ще правите, за да се тонирате вѫтре, това сѫ символи, магически формули, за да се повдигате. Сега, нали някой пѫт имате някое хубаво настроение, и някой ви кресне изведнаж. С туй крясване се разваля вашата хармония. Значи, нещо силно е развалило хармонията ви, и сега не знаете закона, как да я нагласите. Трябва да знаете закона как да се нагласявате. Силно казано нещо, разваля настроението, и трябва да се мине час, два докато се тонирате, а вие трябва да знаете веднага как да се тонирате. В школата, вие трябва да се научите, каквото говорите, всичко да е под вашия контрол. Никога няма да изказвате една мисѫл тѫй, да се подхлѫзне езика ви. Ще се спреш, ще повикаш ума си да следи какво ще говориш, и сѫзнанието ви всякога трябва да бѫде будно. Там, дето писанието казва: „Никакви гнили думи да не излизат от устата ви, никакви гнили мисли от ума ви, никакви гнили чувства от сѫрцето ви.“ Сега, ако ние не знаем да контролираме ума си, ако не знаем да контролираме сѫрцето си, где е нашата воля? За какво ще ни послужи учението ми? Ако безразборно всичко може да мине през ума ни, ако безразборно всичко може да мине през сѫрцето ни, знаете ли на какво ще мязаме? Ще употребя една формула, която не е хубаво сега да кажа, ще замязаме на ония лакоми животни, които всичко ядат. Не, не, ще ядем само онова, което е здравословно, нищо повече. В стомаха само ябѫлчици, крушици, сливици, череши и всички тем подобни плодове трябва да влизат. Сѫщия закон е и по отношение на мислите. Такива, подобни мисли, трябва и в ума ни да минават.

Пак ви говоря, туй е за школата вѫтре. Когато сте един спрямо друг, спрете се, ще се поздравите и ще кажете: „Духѫт Божий, Духѫт на вечноста, Който пѫлни сѫрцата ни с Любовта, подвижи сега моят ум, да каже Твоята Светлина.“ Светлината, това е емблема, носителка на всички блага. Там, дето има светлина, има благо. Там, дето отсѫтствува светлина, има горчевини, всички неща сѫ кисели, горчиви, стипчиви, носителки на горчивини. Благоста е емблема, тя показва присѫтствието на Божията светлина. И тѫй, между вѫншното проявление на природата — светлината, щом изговорите думата „светлина“, чувствувате, че тя е носителка на благото. Нали при светлината плодовете зреят? Сега, ние говорим за светлината, тази вѫтрешна светлина, която носи туй благо. Ние сега трябва да сме готови за какво? — За този Дух, който идва. За Духѫт Божий, за Духѫт на вечноста, Духѫт пресвяти, който пѫлни сѫрцата ни с Любов. Всички да изговорим: Подвижи сега нашия ум да кажем Твоята светлина.

Вѫрху вас има много да се работи, вѫрху всинца. Някои от вас сте целини, тѫй че трябва да впрегнем 5 — 6 чифта волове, докато почвата отдолу се разработи, и богато жито ще стане. А някои сте келемета — хубаво място, изложено на слѫнце — то иска торене, хубаво грозде може да стане.

Тѫй щото, ще работим разумно. Трябва да разбираме дѫлбоко своето вѫтрешно естество, какво е вложено вѫтре вѫв вас, и какво може да стане от вас.

Сега, аз искам да внеса вѫв вас тази нова мисѫл на новия живот — като видите небето, да виждате лицето на Бога, както е днес, и когато го погледате, да се радвате. То е лицето на нашия Баща. Радостен е днес. И Той се весели. Защо? — Защото вѫв вашето сѫзнание има желание, вие сте готови да приемете Любовта. И Той казва: „Децата сѫ днес добре,“ и като сѫ добре, Той се весели. Сега у вас може да има философия да кажете: „Какво сѫотношение може да има туй небе с нас, с настроението ни? — Има. Ако моето лице е засмяно, никога няма да видите рѫката ми свита на юмрук, но ако лицето ми е намрѫщено, рѫката ми ще бѫде свита на юмрук. Да кажем че аз имам едно перде пред лицето си, и ви покажа само юмрука си през него, от юмрука вие може да знаете какво е моето лице, моето сѫстояние. Туй е закон на сѫотношение. Тогава ще имаме едно изкривяване на челюстите, на очите, мускулите ще бѫдат свити и юмрука насочен. Всички ще се стараете да вѫзприемете тази вѫтрешна красота. В ходенето ще бѫдете спретнати, няма да ходите тѫй, като някоя гимия, няма и като някоя селска кола, тѫй, „трак-трак“, че като скача, от 2 клм. се чува как скача, та онзи, който слиза от нея, казва: „На такава кола не се возя вече.“ Колата трябва да има пружини, или най-малко, пѫтя трябва да е гладѫк. Това друсане се дѫлжи на този негладѫк пѫт: има камѫчета, трапчинки. Щом сме навѫсени, това показва, че пѫтя ни не е гладѫк, и колата ни е без пружини, вследствие на това има дисхармония. Как ще го поправим? — Ще отмахнем всички камѫни, пѫтя трябва да бѫде гладѫк като стѫкло, и колата да има пружини — движението ще става правилно. Сега, запример, личните чувства сѫ една голяма пружина за човека. Честолюбието на човека е една пружина, и когато тази пружина не е развалена, работите вѫрвят много добре. Но щом се развали пружината на честолюбието, работите се развалят. Ще поправите пружината на честолюбието! Ако то вѫрви в една крива линия, ще имате най-голямата хосканица. Пружината трябва да се поправи. Тогава честолюбието ще се превѫрне в самоуважение, човек вѫрви с достойнство, той се обрѫща с уважение кѫм хората, внимателен е кѫм себе си, кѫм хората, какво ще кажат за него. Туй е, което се забелязва у човека, който има честолюбие. Това е характерна черта. Който няма честолюбие, той говори каквото му попадне, той е, както казват бѫлгарите „цапнат.“ Той казва: „Аз пет пари не давам за хората.“ Ами те за тебе колко ще дадат? И те толкова за тебе. Това не е философия. За кривите убеждения на хората аз пет пари не давам, но за правите, ще дадеш. С такава дисхармония нищо няма да направиш.

Та, учениците, които влизат, аз бих желал, пѫрвите от тях, които узреят, тѫй да започнат, да бѫдат образец, да бѫдат за пример. И този пример да бѫде тѫй естествен, че да няма вмѫкнато нищо изкуствено. В сѫвремената музика всеки инструмент: пиано, цигулка, китара, си има начин, форма, чрез който може да се свири. Свиреца на пиано ще се сѫобрази според методите, по които се свири на пиано, свиреца на китара, — според методите на китарата, свиреца на цигулка — сѫщо, свиреца на кавал — сѫщо. Всеки инструмент си има свой начин. Сега, при говоренето и чувствуването в духовният и чувствения свят си тима начини и методи как да се говори и постѫпва. Всичко туй сѫществува, но понеже сме изгубили това Божествено изкуство, казваме: „Може и по друг начин“. А, не може по друг начин. Отсега нататак нещата могат само по божественому. Ние ще ходим само по божественому. Казват: „По човешки“. Не, то мина вече, по божественому ще ходим, по Божественому ще говорим, по божественому ще се поздравляваме, по божественому ще се обичаме. По човешки ние го знаем, ние го направихме вече. Сега, по божественому! Божествено ще любиш, божествено ще говориш, божествено ще мислиш и т. н. Туй е за учениците, сега разбрахме се вече. Ще кажете вие: „Дали сѫм аз ученик?“ Това е старата школа, това е стар метод. Дали сѫм ученик! То значи: сѫбудиш се, и не знаеш дали си ти или не. Който е ученик, е ученик, нали? Ако някой пита: „Аз ученик ли сѫм? По какво се отличава ученика? Иска да се учи. Желание, непреодолимо желание да се учи. Туй е едно от качествата на ученика. Искаш ли да се учиш, ученик си. Имаш ли желание, ученик си и можеш да станеш; ако го нямаш — не си. Непреодолимо вѫтрешно желание, копнеж! Знаете ли какво значи копнеж? То е, значи, онзи човек, който преброжда 99 извори, тѫрси, за да, намери онзи, хубавия извор, той е жаден човек и не си щади труда.

Сега, вѫв вашия ум е залегнала една идея, тя е следующата: „Аз не мога това“. Защо? — „Моето обществено положение, което имам, не ми позволява това, знанията, които сѫм придобил, аз сѫм свѫршил науки, не ми позволяват“. Туй не ми позволява, онуй не ми позволява. Ние мислим, че сме големи хора! А че невидимия свят не дава 5 пари за нашето положение! И цар да е, и учен, и богат, и който и да е от висше положение, сваля го, простира го на земята и го осмѫрдява. Дава ли нещо за него? Казва: „Елате да видите този цар как се е осмѫрдял!“ Цар ли е? Туй не е цар. И нашите философи, които ще реформират света, и тях ще ги прострат, и те ще се осмѫрдят. Учители, свещеници, майки, бащи — всички ги простират на земята — смѫрдят. Тия майки не сѫ майки. Всичко туй, което смѫрди, е една квадратна лѫжа. Туй, което смѫрди, то е само приготовление за хубавото, за бѫдещето, което иде. Сегашните майки показват, че те отварят пѫтя на бѫдещите майки. Сега на земята няма майки, т. е. има ги, но те все смѫрдят. Ако има майки, те трябва да бѫдат от новата епоха, майка, в сѫрцето на която е запален свещеният огѫн. И тази майка тогава каква ще бѫде? Сега вие ще кажете: „Ние вече се стараем да не смѫрдим. Когото и да е от вас, сега, аз в 5 минути мога да накарам да смѫрди. И смѫрди той! Ние трябва да се засрамим от себе си, че туй трябва да дойде в сѫзнанието ни, да почувствуваме какви скверни мисли и желания ни минават! Знаете ли какви скверни мисли и желания минават вѫв вас? И от невидимия свят, напредналите братя се интересуват от нас. Понеже нашия живот е свѫрзан с техният. И техния живот се гради вѫрху нашия живот. Хората за невидимия свят, За напредналите духове, сѫ като една нива. Те някой пѫт ще дойдат сѫс своите рала, и искате, не искате, ще ви изорат. Вие сте една необходимост за тях, но не подозирате това. Така и вие, имате една нива, и иска, не иска, взимате ралото и хайде, разоравате я. „Какво става“, ще рекат тези бубулечици и тревички, „какво е това землетресение, какви преобразования?“ Ние нищо не искаме да знаем. Вие казвате: „Тази земя е за нас, дигайте се!“ Така и ние представляваме за невидимия свят една целина. Като погледнат казват: „Еди коя нива трябва да се разоре, хайде след това да я посеем“, и вие ще се подчините на тези нареждания; блаженни сте, ако дадете нещо. Ще дадете, ще родите хубаво жито. Ако родите, ще се благословите, ако не родите, лошо е за вас. Тогава ние сѫздаваме условия за по-напред нали духове, които ще работят. Сега, аз искам да внеса вѫв вас мисѫлта, да не се боите, че като се изхвѫрли туй-онуй, няма какво да ви остане. Онези, които не сѫ запознати с тия неща, ще кажат: „Какво ще стане с нас, като изхвѫрлим всичко?“ Е, добре ако тебе сѫ те хранили с мухлясал хлеб с години, и стомах ти е отслабнал, ако сѫ те хранили години сѫс вмирисани патици, и устата ти почнали да миришат, казвам: „Ще напуснеш мухлясалия хляб.“ Но с какво ще се храним? Ако този мухлясалия хляб се замени с най-хубавия топѫл хляб, сега излязал от пещта, вмирисаните патици се заменят с хубави плодове, питам: Кое е по хубаво, какво ще предпочетете? Ние казваме: „Остави това тук!“ Сега и в духовно отношение вие искате да разрешите вѫпроса, вие искате да комунизирате капиталите. Капитала, това е труда на хиляди поколения, сѫбран. Труд! Сегашната почва, която хората орат, това е милиони капитал на много сѫщества, които сѫ оставили този чернозем — храна — който сега хората използуват. Ние можем да използуваме само нашия труд. Божествения морал е такѫв: ние можем да използуваме само нашия труд. Затуй писанието казва: „Блажени, които се трудят, обременените, утрудените, понеже работят.

И сѫвременните хора, които се занимават с динамическите сили, могат всякога една сила да я преврѫщат. Горението, запример, може да е слабо, а може и да е силно. Вземете обикновенния газ, когато става непѫлно горение, усеща се миризма, отделят се сажди, кадеж. Този газ може да се превѫрне, и горението да бѫде по-силно. Та сега, и ние у нас ще усилим горението. Според силата на любовта, такѫв е и живота. Каквато е любовта, такѫв е и живота на човека. Сега, да допуснем, че сте в едно общество, гдето всички хора сѫ неврастеници, хора, които имат идеи, планове, но капитали нямат — липсва им нещо. На нервния човек му липсва нещо, на гладния човек липсва нещо, на жадния — сѫщо. Да кажем, че се намирате между тия неврастеници, трябва да се пазите от тях, защото всяка дума ги предизвиква. У тия неврастеници слухѫт им е толкова чувствителен, тяхното астрално тело е толкова чувствително развито, че ако кажете някоя дума, те изведнаж могат да реагират. Ами ако и вие сте неврастеници, как ще се лекувате между тях? Ще ви кажа. Ще намерите един много тлѫст вол, ще си турите рѫката вѫрху него, и като си дѫржите рѫката тѫй 4 — 5 — 10 минути, веднага вашето неразположение, вашето вѫзбудено сѫстояние ще изчезне. Този вол ще каже: „Бѫди, братко, по тѫрпелив, няма какво да се смущаваш, бѫди малко по-разположен, не се смущавай, аз не се смущавам, за нищо не мисля, затуй сѫм спокоен.“ Но да не отидете при вол, който едва се дѫржи на краката си, сух, а — при вол, който е орал на нивата, изхранен, и като си туриш рѫката на гѫрба му, той си дига опашката, казва: „Добре дошел, приятно ми е, може да си дѫржиш тѫй рѫката.“ А онзи вол, който бяга, не стой при него. При изхранения вол, тури си рѫката, помилвай го, поглади го, той ще се обѫрне, ще те погледне, и след туй ще му кажеш: „Много ти благодаря, ти ми даде един много добѫр урок, благодаря ти.“ Може някой от учениците, когато е разтревожен, да направи този пѫрви опит. Когато е много неразположен, и не може лесно да му мине, нека отиде при такѫв един вол. Туй е за лекуване. Като направите този опит три-четири пѫти, ще ви мине. Тѫй че, като излезете някѫде на разходка, ще намерите един такѫв вол, но не от тези, които бягат. То е лекуване.

После, ако искате да добиете хладнокрѫвие, да бѫдете хладнокрѫвни, ще хванете някоя жива змия, и ще прокарате рѫката, си по телото ѝ, ще хванете змията за главата и ще прекарате рѫката си по дѫлжината на телото ѝ до опашката. Туй е вѫпрос за хладнокрѫвие. Ето, сега, сѫрцето ви трепери вече. Змията е много хладнокрѫвна. Тя, като хване жабата, вземе си я, и от нищо не се смущава. В змията има всичкото спокойствие и хладнокрѫвие.

Питат: Как да я хванем?

Аз ще ви кажа: Ще вземете един чатал, ще натиснете главата ѝ, тя ще изпусне отровата си и ще я хванете.

Много пѫти змиите си страдат заради онези интелектуални змии: тях знаят. Щом видим днес змия, казваме: „А, змия!“ То ни най-малко не показва, че тя е лоша.

6. Гимнастически упражнения.

Задачата на упражненията е, ума да присѫтствува. Там е силата.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани changed the title to 1922_08_23_1 Утринна беседа без заглавие (
  • Ани changed the title to 1922_08_23_1 Утринна беседа без заглавие
  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...