Jump to content

1922_08_20_2 Много плод принася


Ани

Recommended Posts

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,

дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание  1922 г."

Книгата за теглене

Съдържание

Бележка: книгата е в Омарчевски правопис

 

4 ½ ч. сл. обед.

Много плод принася.

Нека да произнесем нашата формула: Няма Мѫдрост, като Божията Мѫдрост, само Божията Мѫдрост е Мѫдрост!

Ще прочета няколко стиха от 12 гл. от Евангелието на Иоана, до 37 стих.

Ще взема 24 стих:

„Истина, истина ви казвам: ако житното зѫрно не падне в земята и не умре, то остава само; ако ли умре, много плод принася.“

Смѫрта е двояка, има смѫрт за злото, има смѫрт и за доброто. Когато грешника престане да греши, той умира за греха — смѫрт е това. И когато праведния престане да прави добро, и той умира за правдата. Тѫй щото, когато кажем, че човек трябва да умре, трябва да се попитаме: от каква смѫрт трябва да умре, за греха или за добродетелта?

И Христос казва, че житното зѫрно трябва да падне, значи да умре, за греха трябва да умре. Законѫт е такѫв. Казва Христос: „Ще последва закона на размножението“.

Сега, житното зѫрно, това сте вие, трябва да умрете! По кой начин именно, сега ще разберете. Че ще се мре, ще се мре.

Христос е казал: „Ако житното зѫрно не падне на земята, и не умре, то остава само; ако ли умре, много плод принася“. Човек, значи, е като житното зѫрно. Ако не падне и не умре... няма да има плод. Някой казва: „Ще се мре, но здраве да е“. От коя смѫрт трябва да умрем, то е вѫпрос. Сега, думата умиране значи ограничаване. Смѫрта, това е най-голямото ограничение, което може да се наложи на човешката душа. Ако можеш да умреш за греха, значи за греха се налага най-голямото ограничение. Ако умреш за правдата, за правдата се налага най голямото ограничение. Ще различавате резултатите и в единия и в другия случай. Сега, ще се мре не само по един пѫт на ден, а по много пѫти на ден ще умирате, ще ставате и ще вѫзкрѫсвате. Да кажем, някой ден имаш такова велико вѫодушевление, че си готов така да започнеш онази велика идея, но дойде една малка причина, изкара те от релсите, изгубиш вярата си, любовта си кѫм Бога, и си готов да направиш най-голямото престѫпление. Не се мине и половин час, пак измениш настроението си. Всеки ден крѫстосваме правия пѫт, по крива линия вѫрвим. Именно сега, вие, като ученици, трябва да разберете, как стават тия неща. Не мислете, че като влезете в окултната школа, ще се подобри положението ви. Не, в пѫрво време ще се влоши, а после ще се подобри. И, ако вашето положение в пѫрво време не се влоши, вие не сте на правия пѫт, няма да бѫдете ученици. Ако ви вѫрви по мед и масло, няма да ви е добре, но ако стане някакво влошаване, на правия пѫт сте. Такѫв е законѫт. Има една магнетическа школа, в която болните се лекуват с паси. При туй магнетично лекуване, когато болния почне да се лекува, неговото положение пѫрво се влошава, претѫрпява една ужасна криза, и после дохожда едно подобрение; след това, наново втора криза — пак подобрение, пак криза, подобрение, докато тези кризи се намаляват, намаляват и, като дойде последната криза, болеста ще се вѫрне назад, по обратен пѫт. Та, сега и вие, като влезете в школата, ще започнат всеки ден кризи. Някои постоянно се оплакват, казват: „От как влязох в тази школа, станах по-лош“. Не, лекуваш се, сега познаваш лекуването. По-рано беше по-лош, сега положението ти се подобрява. Туй ще се намали. Не че си станал сега по-лош, но кризи има, подобрения и влошавания има, следователно, трябва да се мине известно време, за да познаеш, че има подобрение. И, ако някой пѫт вие не виждате туй подобрение на живота, не го сѫзнавате, туй се дѫлжи на голямото заблуждение, което имате в ума си, тѫй че по-малките погрешки стават по-голями.

После, с умирането на това житно зѫрно, вѫв вас ще се развие една чрезмерна чувствителност. И онези от вас, които влезат като ученици, трябва най-пѫрво да развият голяма чувствителност. А човек, който е много чувствителен, страда повече. С голямите страдания се добива повече опитност и знания. Мнозина от учениците не искат да имат страдания. На едно място в Откровението се пише: Иоане, Сине Человечески, знаеш ли от кѫде дойдоха тези хора с белите дрехи? Те дойдоха от голямата скрѫб, че избеляха дрехите им. Те минаха през огѫня.

Сега, някои от вас, като ученици, искате да минете през този свят, да ви посрещнат с палми, с цветя, да нямате абсолютно никакви страдания. Туй е невѫзможно! При сегашните условия е невѫзможно. Следователно, на всекиго едного от нас му е даден известен дял от страдания и блага, ще ги минем еднакво, и едните и другите — трябва да ги приемем на драго сѫрце. И този е най-щекотливия вѫпрос. Сега, между мнозина у вас се зараждат спорове, разделения, убеждения. Ако те спорят, казват: „Туй е нужно, ние кармически имаме нещо.“ Един от двамата трябва да отстѫпи. Ще каже: „Ама аз няма да отстѫпя.“ — Ще отстѫпите, кармически е това, няма да ви оставят, ще отстѫпите. Ще ви докажа защо трябва да отстѫпите. Допуснете, че пѫтувате в един океански параход, и носите 100,000,000 л. злато — десет души сте. Започнете в парахода да ги делите, не можете да се примирите. Казвам: примирете се! „Не можем.“ Казвам им веднага: слушайте, парахода потѫва! Я ми кажете, какво ще делите сега? Всички, които сѫ тук, ще потѫнат, и аз ви казвам сега: „Всички тези светски параходи, на които пѫтувате — потѫват!“ След няколко часа всички трябва да се качите на спасителните лодки по морето, и докато идете на новия параход, ще има треперене. Е, питам тогава: какво ще мислите за 100-те милиона? Или ще кажете: „Слава Богу, че си спасихме живота.“ Нито един милион не ви трябва вас. Тази идея трябва да залегне в умовете ви. Не казвам, че не трябва да се трудите. Някои казват: „Трябва да работим!“ Ами че на парахода какво ще работиш? Само при едно условие — дето има земя, ще работиш, ами дето няма земя, какво ще работиш?

Та именно, ние най-пѫрво трябва да сѫздадем за себе си една благоприятна атмосфера. А сега тия неприятни мисли, които се изпращат от град в град какво сѫ? Няколко души в града се скарали, почват да се разправят, да препращат своите мисли — като адвокати всички защищават своята страна, кой е прав, кой е крив. Всички сѫ прави, всички сѫ криви. Сега, не казвам, че ние трябва да се оставим да ни тѫпчат. Не, но когато е вѫпроса да установим закона на Любовта, ние трябва да сме готови да отстѫпим. Казано е: „Не противи се на злото.“ Защото, ако се противим на злото, ние тогава му даваме сила. В името на този закон на Любовта, злото не го признавам, и то, като дойде, ще вземе само туй, което е негово. Ще си вземе своите злини, доброто не може да вземе. Ще ви приведа един анекдот. Преподавах на един ученик по окултизма нещо и му казах: Слушай, има опасност някой пѫт да те глѫтнат духовете. — „Как може да ме глѫтнат?“— Ще видиш как, тѫй както кит може да те глѫтне. И дойде време, та го глѫтнаха духовете, та трябваше 24 ч. да губя с него, да го изкарам от кита. „Ужасно е“, казва, в кита. Намерих се в една пустиня, мрак, тѫмнина, нищо не виждам.“ След като излезе от кита, веднага пак просия тази светлина. Сега, вие седите някой пѫт, и не знаете, че сте в някой кит. И тогава вѫв вас настава мрак и тѫмнина, та вашите братя трябва да се молят, да ви пусне този кит, да ви избѫлва.

Сега, пѫрвото нещо, което трябва да знаете, като ученици на окултизѫмѫт е: като ви глѫтне някой кит, да кажете: „Стомаха на един кит нас не може да ни смели.“ Като престоите 24 ч., най-много 36 ч. в кита, духовете ще ви избѫлват; кита ще бѫде принуден да ви избѫлва, понеже вие сте толкова тежѫк, че ще каже: „Не ми трябва тази беля.“ Но щом се изплашите, този дух ще бѫде толкова силен, че някой пѫт с години не можете да дойдете в себе си. Туй става с хора, които полудяват, както аз ги наричам, обсебени. Аз пѫк казвам: това не е полудяване, а изсмукване на всичката тая енергия. След това ще те пуснат навѫн пак да почувствуваш. И сега, често духовете, за да разбогатеят, правят тия операции. Например, сливенци си живееха братски, пеят си по Бога, ядат си заедно, но духовете започват да ги разделят на два лагера — едните, че уж служат на Бога, а другите — на дявола. Разделиха ги на два лагера. Започват всеки сѫс своите идеи, и тогава духовете си турят пипалцата. Едни с едната партия, други с другата партия, докато изсмучат всичко. Дойдеш в себе си, виждаш, че всичко е изчезнало. Та, и едните и другите, ще се пазите от ония, които ви казват, че сте прави или криви — един чешит сте. Като дойде един вѫзвишен и благороден дух, който е на правата страна, ще каже: „Ще живееш сега според Любовта Божия, според Бога.“ Той няма де вземе твоята страна, а ще каже: „Живей по Любовта!“ А като дойде един лош дух, ще каже: „Ти си благороден човек, ти имаш право, ти трябва да докажеш своето право, ти трябва да го дадеш под сѫд.“ Не, ти трябва да имаш силата сам да респектираш този дух. Ти трябва да му кажеш, че трябва да мѫлчи, и ще затреперят гащите му. Само тѫй може да се оправи светѫт. Само туй учение е право. И действително, от 8,000 години прилагаме старото учение, и на какво сме замязали?

Сега, в нашата школа ще приложим другото учение — учението на абсолютната Любов, и всички заедно ще работим. Например как? — Да кажем, че сливенци се скарат, влизат духовете, не се споразумяват. Ще искат помощ. Ние ще им пратим. Ще кажат: „Ние сме в обсадно положение, нападнаха ни, елате ни на помощ!“ Ще им изпратим от София, от Пловдив, от Варна, от всички градове ще им изпратим по една рота, ще им изпратим своята артилерия — воюване ще има. Друг ден неприятеля нападнал Ямболци, те пострадват, Сливенци ще идат на помощ — воюване ще има. У всинца ви трябва да има общо ревнование за тази кауза, която подѫржаме, да внесем единство в мисѫлта си. Защо да мисля, че си по-лош от мене? Може да бѫдеш. Сега аз не препорѫчвам този морал, а морала на абсолютната чистота, чистотата на любовта. Без любов не може да има единство. Не мислете, че без любов може да има братство и равенство. Трябва да внесем любовта, и тогава да говорим за братство и равенство. Но, ако няма между нас любов, тоя вѫпрос е решен. До като не внесем в нас любовта, може да спорим с години, вѫпроса ще си остане пак спорен. Всичките окултни сили имат приложение само в Божествената Любов. Единствената сила, която може да владее всички други сили, и да ги регулира, това е Любовта. Тази сила има своето приложение в всички светове. Като физическа сила има приложение в чувствата. В астралния свят пак има приложение, и в умствения — сѫщо. Да кажем, че на физическия свят вие прилагате любовта. Нали сте виждали жени, като намерят някое дете, пригѫрнат го, и го стискат, стискат. Аз сѫм виждал някой пѫт, като дойдат някои от тия любовници, децата бягат от тях. Детето не обича да го стискат. Защо не обичат децата да ги стискат? Сега ние сме предмет на тази любов, която стиска. Е, стиснат те един, двама, трима, четирма, 50, 100, 500 души, най-после ще кажеш: „Прекалиха го“. После, имаме другата любов, любовта на ограничението. Ти обичаш някого, но искаш той само с тебе да дружи, само тебе да гледа целия ден, никого другиго да не поглежда. Има убеждения на верую, дето учителите им казват: „Само мене ще слушате, само моето учение е право, вѫн от това, друго учение няма, всичко друго е лѫжливо.“ Не е тѫй. Аз много пѫти сѫм казвал на моите ученици: ако намерите някой, който може да ви даде нещо по-хубаво от мене, приемете го, но ако той ви лиши от туй, което аз ви давам, ще го напуснете. Тѫй и всеки учител трябва да каже на учениците си. Тѫй и вие ще постѫпвате. Всяко учение, което ние проповядваме, трябва да приложим на строг опит, и само онова, което може да се приложи в практическия живот, него ще турим да действува. Всички тѫй ще постѫпваме. Разбира се, всички, които ме слушате, не сте на еднакво развитие. Ние не искаме всички да сте в пѫлната любов. Запример, не искаме всички да раздадете имането си.

За сега, от всинца ви искам да спазвате едно правило: да работите на ден по един час за Господа! Значи, от десетте часа през деня, деветте часа ще бѫдат за вас, и един за Господа. И тѫй, тази година ще приложим десетия час за работа, за да научим как действува този велик закон. Ако го приложите, ще придобиете вѫтре в себе си много опитности. Запример, да не мислите, че ако има някой пари, той без друго трябва да дойде при нас. Не, това е от лошите духове. Нам целта ни не е за парите. Ако е за пари, при нас ще дойдат много от тези духове. Не ни е за парите. Целта ни е за онази вѫтрешна опитност, която учениците ще добият, като определят един час от труда си за работа за Господа. Ние трябва да вложим труда си. Труда, който ще вложим, той е, който ще донесе туй вѫтрешно обединение. Запример, и Толстой в своето учение, се е придѫржал в правилото, никога да не дава пари. Ако някой му поисквал пари, той взимал инструментите си и отивал да работи в кѫщата му. Ако някой нямал пари да си купи обуща, той му ошивал обуща, но никога пари не давал.

И тѫй, ако някой ти иска пари, а ти имаш занаят, по-добре направи му нещо, което можеш: обущар си — обуща му оший. Преди десетина години, минавам покрай едно място, среща ме един просяк, иска ми пари — давам му. Хваща ме след два часа пак, не ме познава, че сѫм сѫщият, иска пари, че е беден. Казвам му: Преди два часа минах покрай тебе, дадох ти. „Не, не си ми давал.“ Щом не сѫм ти давал, защо ти сѫ пари? — „Гладен сѫм.“ Хайде на гостилницата! Колко пари искаш? — „Толкова“. Дайте му ядене, казвам на гостилничаря, но пари не му трябват. Сега именно парите развращават. Казвам: Развратително действуват парите, когато вложим в тях своята надежда. Те сѫ едно средство, размяна в света, едно удобство, за да си служим, тѫй както минаваме пѫтищата с един параход, с една железница, или с един велосипед. Те не сѫ тѫй необходими, както е необходим вѫздуха, както е необходима храната. Някой пѫт казват, че без пари не може. Да, без вѫздух не може, без светлина не може, без знание не може, но без пари — може. Как да не може. Аз сѫм цигулар, гладен сѫм. Отида някѫде, тегля лѫка на цигулката, нагостят ме, малко хлебец — дойда на своето място. Пет пари не нося. Минава покрай мене един колар, искам да се повозя. Питам го: Хайде да ме повозиш, може ли? — „Може, качи се на колата.“ Качвам се, тегля му лѫка, той кара, а аз свиря. После ще ми каже: „Много ти благодаря, че ти ми посвири, аз карах по-лесно конете.“ Тѫй няма да ти иска човека пари. Следователно, ние можем да турим в живота си един по-разумен начин за живеене, но трябва да сме по-умни.

Сега искаме да образуваме едно общество. Стария свят ще си остане, но ние трябва да приложим новите идеи в микроскопическа форма, тѫй както правим опити да работим за Господа по един час на ден.

Ще можем ли да изпѫлним Христовия закон на Любовта?

Аз наскоро говорих на някои от учениците си за преврѫщане на енергиите, за да познаят колко е силна волята им, понеже казват, че всичко в света чрез волята става. Сега вие имате най-добрите условия за преврѫщане на енергиите. Обиди ли ви някой крѫвно, постарайте се да видите за колко минути, часове, дни или седмици ще можете да превѫрнете тази обида в добро. Ако я обѫрнете в един час, в два, в един ден или по-вече, както и да е, но ако отиде по-вече от 30 дни, волята ви е слаба. И за мене казват, че еди-кой си господин ви тормози в града. Че как? Вие сами се хипнотизирвате. Дрѫпнат някому една черта отпред, и му казват, че по-вече не може да вѫрви. Той я вижда, а другите не я виждат. И после казват, че аз ви хипнотизирвам. Не, вие сами си теглите една линия, а после казвате, че ви теглили такава линия. Това е само една хипнотическа линия, и казват, че аз ви тормозя. Никого не сѫм тормозил. Турете една преграда на тормозенето. Аз ще дам едно правило на учениците от Бялото Братство. Да допуснем, че имате един приятел, който от добри сѫвети не взима, и каквото да му говориш, той си казва: „Аз сѫм си го намислил, ще го направя“. При това, той ви мрази, преследва ви. Какво трябва да правите? — Обѫрнете се кѫм Бога, и се помолете, Господ да му сѫздаде работа. Каква работа? — Най-пѫрво, Господ ще му тури идеята, да стане голям тѫрговец, да забогатее, и ще започне най-големи предприятия. Така вече няма да мисли за тебе, ще мисли за полици. И тѫй, помолете се да му се сѫздаде работа с бели — полици да плаща. После кажете: „Слава Богу, че ме освободи Господ чрез тези полици“. Ако дойде при вас да ви се помоли за подкрепа, стойте на страна, не отивайте да му изплащате. Ако ви се оплаква, кажете: „Много сѫм доволен, че започнахте тази тѫрговия; от как я започнахте, станахте по-добѫр „Как?“ — „Не се занимавате вече с нас“. И аз сѫм забелязал следующето: някои се скарат, не могат да се тѫрпят. Погледнеш — един от тях заболява от корем — готов е вече да се помири. Другия го заболел грабнака.

И тѫй, ние сѫс своите неприязнени мисли, сѫздаваме ред болести, с които Божествения закон иска да ни постави в ред и порядѫк. Често приятелите ми казват, че този се разболял, онзи се разболял. Казвам: „Турете ред и порядѫк помежду си и ще има хармония, лесно ще можете да се лекувате“. Ние ще образуваме една школа за лекуване, начини за лекуване ще имаме, че някои от вас, като ходят да работят между простия народ в селата, няма да ходят между тях като проповедници, а ще си вземат торбичките, и ще ходят като прости работници, ще се облекат малко по-скѫсаничко, и като видят болни хора, ще ги излекуват. А когато почувствуват, че е дошѫл момента да разпространяват учението, ще проповядват.

И тѫй, ще добием методи да бѫдем полезни на своите ближни, но пѫрвото нещо е, да се сѫздаде между вас абсолютна хармония. Искам от вас абсолютна хармония! Аз ви гледам, миналата година ви говорих за тези крѫгове, но някой от вас сте тѫй войнствени, турили сте ножа, наточили сте го, казвате: „Любов ли!“ Някой е турил кобура и казва: „А, любов ли!“ Е, хубаво, извадиш ножѫт и той се счупи, какво ще правиш? Ножа се счупил и патроните се свѫршили. Какво ще правиш? ще си прибереш и ножѫт и револвера.

Сега, в школата ще имаме един метод, ще правим опити за преобразования. Ще ви сѫздадем един ден на всички нарочно бели. Ще ви туря в една такава голяма напаст, каквато никога не сте видяли, и после ще ви кажа: „Според законите, които сте научили, разплатете се, и ги приложете, превѫрнете тия енергии в ваша полза. Ще чакам 30 дни, и после ще ви освободя“. Запример: двама души от вас ще ви скарам, и ще ви кажа тогава: „Примирете се според окултните закони“. Нарочно ще ви сѫздам такива бели. Ами, че това, което ми разправяте, че става по градовете, това аз го правя. Сега, това аз направих с сливенци. Знаете ли как го правя? Някой пѫт, като мина през някой град, виждам, духовете без работа. Аз си правя смешка с духовете, а пѫк, като си правя смешка с тех, те си правят с вас, тѫй си отплащат.

Сега ще ме разберете криво, но да ви изясня своята мисѫл, как сѫздавам тия работи, как сѫздавам белите. Минавам в града, вие сте беден човек, от дѫлги години сте се молили на Господа да ви даде пари, това-онова. Донеса ви една торба от 10 кгр. злато, и обявявам, пред всички, казвам, че аз сѫм ви оставил пари. Почнат да ви обикалят апашите, да насочват револвери срещу вас. Казвате: От где дойде тази беля, щяха да ме изпобият!“ Пари искахте! Когато аз ви оставя торбата, казвам на апашите: „Идете при тия хора да видите, могат ли да имат пари, могат ли да ги опазят?“ А тия апаши сѫ пак мои хора. Оставям торбата и казвам на апашите: „Вижте можете ли да вземете торбата с насилие?“. Ами защо да не ми вѫрнете вие торбата пак? Какво зло има от това? Дойде апаша, дай му парите. Сега, ако сте като свещениците ще кажете: „Ама такава философия!..“

Окултният ученик трябва разумно да мисли, всичко за него е разумно. Всичко, което става в живота ви, то е определено, то е наредено, сѫздадено за вас. Може да направите опит. Ще кажете: „Такава е волята Божия, всичко мога да понеса“. При това, вѫпроса веднага се разрешава. Но кажеш ли: „Не е такава волята Божия“, вѫпроса се усложнява, всичко пада. Болен си, кажи: „Такава е волята Божия, добѫр е Господ“, не се лекувай, по-скоро ще оздравееш. Ако ние тѫрсим причината на болеста, продѫлжаваме я по-дѫлго време. Следователно, ние трябва да знаем, че сме житни зрѫнца, и ако сме паднали на земята и умираме, такава е била волята Божия. Защо? Той иска като ни посее, да умрем, та да може от туй умиране в света да принесем много плод. И ако сега в света има известни страдания, то е все сѫщия смисѫл, те не сѫ случайни. Постарайте се да видите кои сѫ причините. Постарайте се да видите от кога датира туй неразположение, може да е от 10 прераждания, а сега се довѫршват работите. Сега, някои се скарали, причината за това е от 10 прераждания, а сега се започва между вас известен спор за работи, които вие преди 10 прераждания сте ги подигнали, сега идват условия за ликвидация. Ще кажете: „Онзи спор, който тогава сме подигнали, ще го ликвидираме, ще го уредим.“ Дошли апаши, нека вземат парите. Защо да не ликвидираме с добро? „Не противи се злому“, казва Христос. И тѫй, ще дойде закона на любовта без противене на злото; ще се освободим от това зло и ще дойдем, както казва Христос, в благодатта, в закона на Любовта, а не без любов и без дух. Като дойдем в закона на Любовта, ще работим, и тогава всичките ни работи ще вѫрвят хармонично, и ние ще можем да помагаме на всички наши братя.

И тѫй, когато дойдат тия спорове, ние ще ангажираме цялата школа. Ние казваме, че те кармично се сѫздават. Лекарите, често, за да освободят болният от някой абцес, запример от някой цирей, отварят рана около този цирей. Правят изкуствено пробиване, за да може да изтече гнойта. Значи, за да излезе нечистата материя, правят нови дупки. Има един брат, у когото на много места сѫ отворени такива дупки, абцеси имал. Като действуваме кармично, ще отворим една, две, три дупки, и с това ще причиним страдания. Виновен ли сѫм за това? И като пробием три-четири дупки ще кажем: „Туй ние го причиняваме.“ Защо? — За да ви излекуваме. Като казвам, че причинявам тия бели из градовете, то е, за да ви излекувам. Сега ще ви обясня. Забелязвам, че някой от вас ще се отклони от пѫтя си, ще го спѫне нещо. Той ще направи един грях, който ще го отклони от пѫтя за няколко прераждания, и чак тогава ще оправи живота си. Тогава ще му дам вѫзможност да се скара с някого и да се предпази от по-голямо зло. По-добре е двама души да се скарат, отколкото да се убиват.

Та, всички тия неща, които стават между нас, те, от окултно гледище, сѫ методи за отвличане на нашето внимание, за избягване на много нещастия, а някой пѫт действуват за концентриране на ума. Когато дойде умразата, тя си има добрата страна, в умразата човек е по-концентриран, отколкото в любовта. Когато дойде любовта, човек е по-разсеян. В интенсивната любов умѫт е концентриран, но сега, умразата е по-силна. Ще видите, че светските хора сѫ много по-концентрирани и по-будни от нас. А ние, като станем духовни, казваме: „Е, Господ ще промисли“, оставяме всичката работа на Господа. Той казва: „Аз не мога да свѫрша всичката ви работа, вие ще орете и сеете, а аз ще ви изпращам дѫжд и светлина. Ако остане на мене да ора и сея, гладни ще умрете“. Да допуснем, че Господ ви е дал едно сѫстояние, богати сте. Защо туй сѫстояние да не го употребите за вашето повдигане? Всяко богатство, всяко благо, всяко знание, всяка сила, която имате, тя е дадена да се употреби за туй вѫтрешно повдигане на ученика. Но, сега има други мѫчнотии. Имате доброто решение, но се отвлече вниманието ви. Някои от вас се скарат, не могат да се примирят. Много мѫчно е да знаеш как да се примириш. Как ще се примириш, когато душата на онзи, който те мрази, е пѫлна с умраза кѫм тебе? Как ще се примириш? Онзи, който те мрази, най пѫрво ще му пробиеш дупки. Знаеш ли какво е тази дупка? — Ти ще насѫскаш другиго в света да го мрази по-вече отколкото той тебе. И тогава той ще се примири. Онзи, като го мрази и изтезава, той ще тѫрси тебе и ще каже: „С този могло да се живее, но с онзи изедник..“ И светските хора в политиката си все туй тѫрсят и прилагат. Такѫв е законѫт. Ние някой пѫт искаме да се молим за светските хора, да се примирят. Не, не се старайте да примирявате сегашния свят. Всички тези вѫлци, ако ги примирите, и се нахвѫрлят вѫрху ви, от кожата, от вѫлната ви здраво място няма да остане. Тѫй както Господ е сѫздал света, много добре го е направил. Ние се радваме, че доброто живее братски с злото, друго-яче, ни една овца не би останала в света. Не говорим за примирение, но трябва да се внесе един нов порядѫк. Но кога? — След като влезе любовта като закон, а не при сегашната еволюция на хората. „Да се примирим“, казват, „да живеем братски“. Как? — Всичко ще турим в моя хамбар, и който има нужда, ще взима. А, кооперации ще има, това ще има — сега в туй няма какво да се месим, тия неща сѫ на мястото си. Нашето учение няма нищо общо с кооперациите.

В нашето учение влиза още един принцип, че ние можем да вложим труда си в земята, да работим всички физически, по 2 — 3 часа на ден колективен труд. Да кажем, че сѫ сѫбрани 1000 души заедно, семейно дори да сѫ, ако работят по три часа на ден колективно, могат да живеят царски. Този колективен труд ще дойде. Ще дойде вдѫхновение в умовете и в сѫрцата на хората, и тогава човек ще може да работи срѫчно. Знаете ли как се работи с любов? Когато работиш с любов, запееш, всичко вѫрви — и мазане и миене. Ако е без любов, копаеш, казваш си: „Защо ли копая, няма смисѫл живота.“

И тѫй, най-пѫрво трябва да имаме любов, за да знаем защо работим. Казвате: „Да обѫрнем някого кѫм Господа“ — да си сѫздаде беля на главата. Искате да привлечете някой учен в Бѫлгария, да стане наш сѫмишленик. Защо? — Да обѫрнете света на опаки, той няма да дойде сѫс смирение. Утре като дойде, ще ви каже: „Дайте ми някоя длѫжност.“ Преди десетина години, един млад човек, 30 годишен, отиде при Кортеза сѫс страхопочитание, и я запитва: как се моли, какви молитви чете, иконите ѝ какви сѫ, и как сѫ наредени. Като се научи всичко това от нея, после разказваше: „А, тя, Кортеза, нищо не знае.“ И знаете ли какво правеше? Наредил иконите Свети Дух от едната си страна, Отец и Син Божий от другата, той в средата застанал, и всичко предсказва. Друг един брат ми разказваше следното: книжката, една малка книжка аз бях издал, но без надпис, попада в рѫцете на едного, който си позволил да изкара от нея 5000 екземпляри и ходи да я продава. Запитват го: Кой написа тази книжка? — Аз, духовете ми проговориха какво да напиша. „Остави го, казвам, нека я разпространява“. В нас не трябва да има такива работи. Има опасност, когато се злоупотребява с Духа. Когато Духа ти говори, то е друго, но да вземеш чуждото нещо, и да кажеш, че Духа чрез тебе говори, това е плагиаторство. Туй го казват сѫвременните списатели. Родила неговата глава! Сѫбрал материал от 30 души, и казва: „Вижте какво роди моята глава!“ Това е компилация. Нашите глави ще родят туй, което сами можем да напишем, което изучаваме.

Аз искам да ви запозная с природата, и когато ви дойде някоя неприятност, болест или страдание, да се занимаете с дѫлбоките положителни причини, защо страдате, защо сте неразположени. Ще ви покажем това френологически, накѫде главата ви е хлѫтнала, накѫде изпѫкнала. Толкова прераждания си работил! Питате: какво да правя? Ще туриш в ума си мисѫлта, че главата ти ще се оправи, и след няколко години главата ти ще се изравни — ти ще станеш човек с по-големи дарби.

Аз сега не обичам, не искам да разкривам някои неща. Защо? — Преди години имах една неприятност от учениците си. Бях образувал една школа, и започнах да разкривам вѫтрешният език на природата. Аз забелязах, като разправях на учениците си едно-друго, че те почнаха да се кискат един на друг, да си тѫрсят кусурите, и тогава затворих школата. Вѫпроса се свѫрши. Те не взеха да учат, а си казваха: „Там главата ти е сплесната“, „ти се прозяваш“ —дух е влязѫл в тебе, „кихаш“ — знам причината, „косата ти е много твѫрда, като свинска четина“ — лош си и т. н. Казвам: Туй ли ви е всичката философия? — Спрях тогава. Казвате: „Толкова години вече Учителя не ни учи.“ Сега пак ще отворя школа, малко по-другояче започвам, но ако пак тѫй направите, ще я затворя. Туй, което ви се довери, ще трябва да го пазите. Малки опити правих и тогава, но сега на вас ще ви дам малки, микроскопически опити, от които три пѫти ще се изпотите, че ще забравите всички хлѫтнали места по главите си. И сега, тия опити, които ще правим, те сѫ мистически наредени, те сѫ просто за уякване на вашите способности. Запример, ще излизате нощно време, през мрачни нощи — да се концентрира вниманието ви. Ако вие всяка нощ излизате през мрачни нощи, и имате слаби очи, вашите очи ще се подобрят. Подобрение става! Та, сега, тия опити сѫ просто за концентриране. Онези от вас, които имат туй концентриране, нямат нужда от тия опити. На всекиго едного от вас ще се дадат такива опити, които му сѫ необходими. Онези от вас, които сѫ малограмотни, ще бѫдат слушатели в школата, няма да ви е мѫчно. На способните ученици ще им се даде мегдан да учат, да вѫрвят. Сѫстезание да има, но не и спѫнки! Да не мислите че има някаква привилегия. Не, всеки от вас си разрешава задачата, и според разрешението ѝ всеки ще вѫрви мистически напред, понеже ще се сѫбудят тия чувства, и вие ще проверявате.

В школата ще има доста богата литература, ще преведем доста окултни книги. Но всичко това, което се говори, няма да стане в 2— 3 години, трябват ни поне 20 години, за да организираме тази школа, както трябва. Не мислете, че само 2 години ни трябват. Вие ще кажете: „До тогава дали ще бѫдем живи?“ Ще продѫлжим живота ви, ако искате да живеете; можем да го продѫлжим с 10, 20 години, стига да учите, а можем и да го сѫкратим. И едното и другото можем да направим.

Сега, ще турите в ума си идеята да учите.

Аз искам да се яви най-пѫрво у вас една мисѫл, едно силно желание да бѫдете добри ученици на Бялото Братство. Тѫй, у вас да се вложи една амбиция, сѫрцето ви да гори за тази велика наука, в която можете да се инициирате, а когато имате тези малки опити, вие ще почувствувате една вѫтрешна радост, една вѫтрешна самоувереност за истинноста на законите, които действуват вѫтре в живота.

Има да се изглаждат спорове между вас. Някои били по-стари братя и сестри, някои — по-млади. В школата има само ученици, братя и сестри сѫ отвѫнка. В школата всички сѫ ученици, млади и стари няма. Напредналият ученик всеки ще го признава. Напредналият ученик всякога ще може да помага на онези, които сѫ по-назад от него. Не трябва да завиждат на онзи ученик, който е напреднал. Вѫв вас ще има стремеж да го настигнете. Той ще ви помогне и ще ви бѫде за пример. Взаимно почитание ще има на всякѫде.

При това, между вас, учениците, трябва да има скромност! Някой пѫт този, който най-много знае, той ще чака всички да изкажат мнението си, и ако го поканят и той да даде мнението си, ще го даде.

Сега, пѫрвото нещо е, че учениците често нямат тѫрпение, както в училищата, обичат да дигат рѫката си 20 — 30 души изведнаж, и всички искат да отговарят. Най-после учителя се спре на едного. Хубаво е, но трябва да имат тѫрпение.

Сега, житното зѫрно — вие — ще бѫдете посяти, ще растете. При туй растене вас ще ви бара една разумна рѫка — Божествената рѫка. Да не помислите: Е, той, нашият Учител, той нарежда тѫй работите. Ако помислите тѫй, нищо няма да успеете. Знайте, че вѫв вашето сѫзнание действува Божествения принцип на Духа, и Той ще сѫбуди у вас онези скрити способности, които сѫ лежали у вас с векове непробудени. Той ще сѫбуди вашите способности, понеже разбира тайните, и ще ви даде начин, пѫт, как да роботите. Може да дойде внушението отвѫн, а после може да дойде отвѫтре. Една сестра ми казваше тези дни: „След като страдах, страдах, разбрах, че онова, което тѫрсих вѫнка, ще го намеря вѫтре в себе си, зарадвах се, и се успокоих.“ Знайте, че онова, което вие тѫрсите вѫнка, то се намира вѫтре вѫв вас. То е житното зѫрно посято, и ние ще му дадем вѫншните условия — светлина, топлина и влага, за да израстне.

Сега, вие ще сѫдействувате за хармонията. За всинца ви има място. Аз искам всинца да бѫдете млади. Туй учение е повече за младите, а не и за старите. И сега искам, онези, които се мислят за стари, да се повѫрнат най-малко 20 години назад! Вие казвате: „Остаряхме, но да сѫ живи децата.“ Не, ще кажете в себе си: „Аз сѫм млад, мога още 20 години да работя усѫрдно“. Всички можем да учим, и туй, което ще учим от живата природа, то е толкова интересно, че даже и на най-старите от вас, ще може да се вѫзобнови енергията; те ще се вѫзродят, или най-малко ще се подобрят условията за бѫдещите им вѫплотявания, а това е от голяма полза.

Сега, за утре, ще искам от всичките градове, онези, които ще вземат участие в школата, да си дадат имената. Да помислите малко? Някои ще бѫдат слушатели. За да станете ученици на школата, трябва да минете през ред изпити, и тогава ще се произнесат, че сте вече редовен ученик на тази школа.

Както ви говорих вчера, ще има общи класове, и специални класове, за младите. И аз казвам: за специалните класове ще употребим най-малкото празно време, туй, което не можем да употребим за друго. Обаче, време има. Туй време ще употребим за окултната школа, за да не кажете един ден: „Отде се намери тази школа, тя ни спѫва.“ С най-малките разноски искам да следваме тази школа, и с най-малките опити, микроскопическите. Запример, качването на Мусала е един микроскопически опит. Виж, да срещнеш една мечка... май не е тѫй просто! Ами, ако вам ви дадат една задача да се провери туй учение по следния начин: Да допуснем, че животните в някоя област не могат да живеят в мир и сѫгласие, тогава ще пратим един от вас да живее между тях, да ги примири и да тури ред и порядѫк помежду им. Ако можете да примирите животните, тогава ще научите законите. Ако не можете да примирите животните, как ще примирите хората? Затова се иска наука!

После, някои от вас изучават пчеларството, отглеждат пчелите, но отиват при тях с була. Без була! Това не е наука! Ще им свирнеш, като Буда — има особено свирене — те ще те познават. Ние ще ви дадем туй свирене. Като отиваш да им вземеш меда, няма да ги кадиш с духалка, ами ще им свирнеш, ще им кажеш чрез внушение: „Тази пита ще я освободите.“ Няма нужда от духалка. Това е пчеларство, окултно пчеларство! Това ще бѫде не занятие, а задача. Когато вие можете да направите това, ще знаем, че имате знания. Тогава вашите мисли могат да се предават и на хората. Можете ли да предадете мислите си на пчелите, на хората ни най-малко не може да ги не предадете.

После, ще се занимаваме с градинарството. Ще ви изпитаме знаете ли по какѫв начин да го прилагате? В туй градинарство ще изпитате дѫлбоките, скрити черти на вашия характер. Запример, някому ще дам череши да развѫжда, другиму — ябѫлки и круши, и ще гледам виреят ли ябѫлките и крушите му, какви гѫсеници има по тях. Тия червеи сѫ все ваши, от астралния свят. Те сѫ окултни червеи. Зад тези видими червеи има други в астралния свят, които им сѫответствуват. И, ако ябѫлките ви не виреят, крушите ви не виреят, има нещо, което куца в живота ви. Тогава ще изучаваме градинарството от окултно гледище, ще изучаваме дѫлбоките причини на градинарството. И аз бих желал да се занимавам с вашите духове, като задача, и да допринеса нещо за вашите души. Защото, ако аз правя опити с ябѫлки и круши, и ако сѫздам вѫв вас един импулс, тогава има смисѫл да се занимавам с вас; но ако моето желание е само да ви науча един занаят, тогава ще бѫде злоупотребление с това нещо. Този занаят се оправдава само тогава, когато допринесе нещо благородно вѫв вашите души.

После, ще направите доста окултни опити, за да видите силата на вашата воля, да видите до колко е концентриран ума ви. Сѫс силата на волята си ще опитате да спрете градушката, без особени орѫдия, и да ѝ посочите пѫтя, по който да минава. Тогава, като ви научим как да спирате градушката и как да я докарвате, ще отидете в някое село, и ако ви приемат добре, ще спрете градушката, ако не ви приемат, няма да я спирате. Ето где седи опасноста от окултните знания: тези знания може да се използуват за лични цели, затуй трябва да имаме един висок морал, непоколебим морал на Любовта, Мѫдроста и Истината, и тогава всичко ще трѫгне по този начин, както очакваме. Това сѫ задачи на школата. Тогава някой ученик ще каже: „Аз зная много неща, опитал сѫм много неща, имам силна воля.“ Добре, ние ще сѫздадем градушка, спри тази градушка. Ако я спреш, добре, но да не стане, като онзи адепт, който дошѫл от Индия в Париж, и успял да убеди аристократите, графовете, контовете, че притежава една особена, необикновена сила на волята, с която може да спре и най-бѫрзия експрес, но затова му трябват огѫрлици, скѫпоценни камѫни, за да може да концентрира ума си в тях. Дали му те такива скѫпоценности за няколко милиона лева и чакали да видят резултата. Действително, той не могѫл да спре експреса, но скочил от експреса, и избягал. Онези там го чакали, експреса не спрял, но адепта се спрял. Та, на всинца ви трябва висок морал.

Видяхте, там вчера на беседата, можаха да се разиграят бастуни, можеше да има счупени глави, крака и др., но всичко тѫй хубаво стана, избягна се това. Всички можаха да сѫсредоточат, да насочат мисѫлта си, като в един фокус, отгоре, вѫрху онзи, който искаше да наруши реда, и той клекна. Вѫтрешна артилерия е това, токове навсякѫде — насочите ли я, всички ще мѫлчат. Никой нищо няма да говори. Тия сѫ някои от задачите на школата, които може да се реализират. А за това трябва един чист живот, и това ще стане постепенно, не с голяма бѫрзина, бѫрзане няма да има. Тѫй ще се сѫздаде една хармония, едно приятно занимание, и вѫв вашите умове ще се родят някои нови идеи. Онези сполучливи опити, които ще направите, наблюденията ви, преживяванията ви, изучването на природата и онези познания, до които вие може да се домогнете — всичко това може да се издаде. Вѫрху това ще остане вие да пишете, аз няма да пиша, такива работи аз никога не пиша. Вие, като се научите, можете да пишете, колкото искате. Затуй искам да добиете малко знания и да ги излагате верно. Сега запример, казвате: „Аз мога да спра градушката.“ Но като кажеш това, да можеш действително да я спреш. Това е наука! Ако кажете: „Елате с мене да видите как ще мога да спра градушката“, и като дойде градушката, виждаш, че не можеш да я спреш, това показва, че си пропуснал някой факт, сѫгрешил си нещо. Видим някоя мечка, не можем да я укротим, и наместо тя да отстѫпи, ние отстѫпваме, казвам: Опитѫт е несполучлив, има нещо, което липсва. Е, допуснете, че за тази мечка опитѫт е тѫй решен, че на 10 крачки пред вас трябва да спре, а вие още на 20 крачки бягате. Вие ще си кажете: „Като дойде тази мечка на 10 крачки от мене, не може да не отстѫпи.“ И действително, тя като дойде кѫм вас, и вие се засилвате, тя ще гледа, ще гледа, ще спре — ще отстѫпи и ще каже: „Хайде от мене да замине.“ Че гневѫт е една такава мечка, астрална мечка. Ако го гледате в астралния свят, той е едно ужасно чудовище. Така и всичките тия: злоба, умраза сѫ големи животни, които ние трябва да контролираме. Страха, той е един голям, изтѫрван заяк — който му изтропа и той „пфѫ“, бяга. Та, именно всичките тия недѫзи, които имаме, и положителни и отрицателни, няма да гледаме да ги отстраним сѫвѫршено, но ще гледаме да вѫздействуваме вѫрху себе си по един разумен начин, да ги използуваме разумно. Страхѫт е потребен, но трябва да знаем как да използуваме неговата енергия. Всички пороци, всички отрицателни качества си имат своите добри страни; тяхната енергия може да се използува. Тѫй че за окултният ученик е една привилегия да може да се бори с известни мѫчнотии. От астралния свят ви дойде някоя мѫчнотия, и когато вие се чудите как да се освободите от нея, отгоре, тия ученици на Бялото Братство, се радват и ми казват: „Иди там, между сливенци има голямо недоразумение, иди да ги успокоиш.“ Тук бутнеш, там бутнеш, казват: „Примирихме се.“ Разбира се, спрях градушката, спрях тази мечка, спрях заяка. Казвате: „Сега ние сме атакувани.“ Казвам: чакай, сега ще турим картечницата, че ще им кажем, ще ги нашарим хубаво.“ А сега, религиозните седят, молят се, това-онова, пеят, казват: „Картечници има.“ Не е така, туй показва, че вие сте далеч още от разбирането на Христовото учение. Това не е учението на Христа, на Бялото Братство, това е един изопачен окултизѫм на миналото, примесен с християнството. Христовото учение е точно определено.

Та, казвам: в школата ще се занимаваме с практически методи.

Хубаво е, всички, които ме слушате, да си взимате бележки. Вие казвате: „Ще го запомним, после ще ги имаме.“ За да се напечатат тия протоколи, трябват 2 — 3 м., а то трябва още до като сме тук да си ги имате.

Запишете и тия изречения:

1. Всичко, което Любовта може да направи в света чрез нашата воля, ние можем, да го сторим.

2. Бог е Любов и тази Любов може всичко да стори.

3. Няма Истина като Божията Истина, само Божията Истина е Истина.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...