Jump to content

1921_10_23 Тогазъ тѣ ще просвѣтнатъ!


hristo

Recommended Posts

От книгата "Братя и сестри на Христа". Сила и Животъ. Бесѣди, държани отъ Дѫновъ (по стенографски бележки).
Четвърта серия. София, Кооперативна печатница „Едисон“, 1922. 316 с.(стар правопис)
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

Тогазъ тѣ ще просвѣтнатъ!

 

 

    Тогазъ праведнитѣ ще просвѣтнатъ,

като слънцето въ Царството на Отца си.

    Който има уши да слуша, нека слуша.“

 

Ев. Матея 13:43

 

            Христосъ казва: „тогазъ“. Кога? т. е. въ бѫдеще. Бѫдещето — това е пѫтьтъ, който има да се извѫрви; миналото е пѫтьтъ, който е извървенъ; а настоящето е почивка. Има три нѣща важни: „Праведнитѣ ще просвѣтнатъ въ Царството на Отца си.“ Той не казва, че на земята ще просвѣтнатъ, или горѣ на небето ще просвѣтнатъ, но опрѣдѣля точно; ще просвѣтнатъ въ Царството на Отца си. Дѣ е това царство? Това не е царство на природата, понеже домътъ на природата е домъ за възпитание на малкитѣ дѣца. Тамъ има пръчица, има тояжка. Туй знание, разбира се, е недостѫпно за хора съ обикновени умове. Туй, което азъ ви говоря, не е за обикновени умове. Но вие ще ми възразите: „Какви сѫ нашитѣ умове?“ — Ако не ме разбирате, вашитѣ умове сѫ обикновени; ако ме разбирате, умоветѣ ви сѫ необикновени. Щомъ разбирате математиката, умоветѣ ви сѫ необикновени; а щомъ не я разбирате — умоветѣ ви сѫ обикновени. Думата „праведенъ“ не е такава празна дума, както сега я разбирате: праведникъ, Христосъ влага нѣщо особено въ тази дума. „Праведнитѣ ще просвѣтнатъ,“ значи, правда, въ която има свѣтлина. Питатъ ме нѣкои: Ти какъ мислишъ за мене, праведенъ човѣкъ ли съмъ, или съмъ неправеденъ?“ — Ако издавашъ свѣтлина, праведенъ си, ако не издавашъ свѣтлина, никаква правда нѣма въ тебе. Сѫщиятъ законъ е и тукъ. Нѣкой казва: „Азъ уменъ човѣкъ ли съмъ?“ — Ако мислишъ за велики и възвишени работи и можешъ да ги разрѣшавашъ — уменъ си, а ако за нищо не мислишъ, ти си единъ първокласенъ глупецъ. „Ама, ще кажете, ние за всичко мислимъ.“ За какво мислите? За какво мислятъ съврѣменнитѣ хора? Вземете извѣстни проповѣдници, които завзематъ едно отъ най-виднитѣ мѣста, и се занимаватъ съ най-възвишени прѣдмети. Мисъльта, съ която умътъ на този проповѣдникъ е завзетъ, е просто той да може да държи една отлична проповѣдь, да направи ефектъ, за да го харесатъ неговитѣ слушатели. И този е човѣкътъ, който иска да се хареса на хората, да проповѣдва на хората; той иска да имъ покаже правия пѫть, какъ да се спасятъ и какъ да идатъ при Бога! Азъ ни най-малко не осѫждамъ този човѣкъ, но той или не разбира своето призвание, или не разбира самото призвание на проповѣдникъ; или се е домогналъ на това мѣсто, като онзи съ пръчицата, понеже е лесно да се вдига пръчица. Лесно се проповѣдва днесъ. Днесъ всѣки може да проповѣдва. Въ Америка има 80,000 проповѣдници — прѣди 20 години бѣха толкова, а сега вече прѣдполагамъ да сѫ 100,000, а може би и 120,000. Ако влѣзете въ кѫщата на нѣкой проповѣдникъ, ще забѣлѣжите една богата библиотека съ знаменити проповѣди и др. именити автори. Сега той иска да проповѣдва върху правдата. Завърти библиотеката, извади книгата, въ която е писано за правдата, погледне еди-кой си какво е казалъ и въ недѣля излѣзе и проповѣдва върху правдата. Ами че въ България има малки дѣца, които декламиратъ отлично хубави стихотворения на различни поети. Каква разлика има между проповѣдника и тѣхъ? Разликата е много малка. Щомъ дойдемъ до съврѣменнитѣ християни, тѣ ще прочетатъ нѣкоя хубава книга, ще се въодушевятъ и слѣдъ като я прочетатъ, тръгватъ и разправятъ налѣво и надѣсно, но слѣдъ 4—5 дена се връщатъ — нищо не останало. Туй не е ли сѫщото, като когато те нахранятъ съ нѣкоя кокошка? Ти си уморенъ, гладенъ, отмалѣлъ и слѣдъ като изядешъ печената кокошка, казвашъ: „Азъ сега всичко мога да направя.“ Но слѣдъ 24 часа трѣбва друга печена кокошка. Кокошката е, която въ тебе може всичко да направи. Безъ кокошката ти нищо не можешъ да направишъ. Ще питамъ сега, при всички тѣзи книги, които сега сѫ написани, ако нѣмаше печена кокошка, какъ щѣхте да проявите вашето знание, вашата правда и вашата мѫдрость? И тогава въ васъ ще остане едно такова желание. Ще ви приведа единъ анекдотъ, разказъ. Въ древностьта, далечъ, единъ царь ходилъ на ловъ и като не можалъ да намѣри никакъвъ ловъ, вижда една мечка съ своитѣ малки мечета. Вдигналъ той своя лѫкъ и я убилъ. Явяватъ се тогава духоветѣ на гората и му казватъ: „Понеже ти уби тази мечка и дѣцата ѝ сега ще умратъ прѣждеврѣменно, ти ще се оженишъ и ще ти се роди единъ синъ, който ще има мечи уши.“ Но на царя се струвало, че туй е само шега. Обаче, станало и дѣйствително. Той се оженилъ и първиятъ му синъ ималъ мечешки уши. Синътъ, като наслѣдилъ прѣстола на баща си, срамъ го било и винаги си криелъ ушитѣ. И всѣки берберинъ, който ходилъ да го бръсне, царьтъ издавалъ смъртна присѫда — и него „обръсвалъ.“ Тъй, че не била много завидна длъжностьта на бръснаритѣ при този царь. Защото и тѣхъ ги „обръсвали“ по всичкитѣ правила. Обаче най-послѣ дошълъ единъ младъ, красивъ и привлѣкателенъ берберинъ, молилъ се на царя и казалъ: „Азъ никога нѣма да говоря за твоитѣ уши, нѣма да издамъ твоята тайна, и ще идвамъ всѣка седмица и ще те стрижа, и ти ще бѫдешъ свободенъ; само недѣй ми взима живота.“ Съгласилъ се този царь. Обаче берберина почнало да го надува нѣщо, той искалъ да каже, че царьтъ има мечи уши, но не смѣялъ, защото рискувалъ съ живота си. Разболѣлъ се. Най-сетнѣ ухитрилъ се, отишълъ на полето, изровилъ една дълбока дупка, турилъ устата си въ дупката и казалъ: „Царьтъ има мечи уши!“ Затворилъ дупката и му олекнало. Но на сѫщото мѣсто израснала една свирчивина. Минавало отъ тамъ едно овчарче и рекло: „Чакай да си направя една свирка.“ Като свирѣлъ, кавалътъ почналъ да казва: „Царьтъ има мечи уши.“ И тъй, изъ цѣлия градъ се чуло: „Царьтъ има мечи уши.“ Царьтъ повикалъ тогава бръснарина и го попиталъ. „Ти нали обѣща, че нѣма да казвашъ, а сега цѣлиятъ свѣтъ знае, че азъ имамъ мечи уши.“ — „Никому азъ не съмъ казвалъ, само на дупката казахъ“, изповѣдалъ си грѣха младиятъ бръснаринъ. Тогава царьтъ казалъ: „Такава била волята Божия.“ Ее, питамъ сега, какво е спечелилъ онзи, който е казалъ, че царьтъ има мечи уши? Значи, въ свѣта законътъ гласи — така казва Христосъ: „Въ свѣта нѣма скрито покрито, което да не се разкрие.“ Слѣдователно, по сѫщия законъ и правдата нѣма да остане неразкрита.

           

Сега всичкитѣ хора искатъ да бѫдатъ праведни. Но какви? При сегашнитѣ праведни, които сѫ безъ свѣтлина, всѣки е праведенъ, всѣки е честенъ. Но при този праведенъ не можешъ да прочетешъ нито едно просто писмо, нито една глава отъ Евангелието, нито една свѣстна книга. Сега за праведнитѣ всички казватъ: „Не ни трѣбва правда. Който е праведенъ, да си отиде горѣ.“ Обаче иде день, когато правдата ще излѣзе тъй, както излѣзли „мечитѣ уши“. Така единъ день, по самия законъ — чрѣзъ свѣтлината — правдата на праведнитѣ ще излѣзе наявѣ и цѣлиятъ свѣтъ ще знае. Кой свѣтъ? „Въ Царството на Отца ми, казва Христосъ, ще просвѣтнатъ праведнитѣ.“ Тогава вие може да възразите: „Какво ни интересува насъ, че праведнитѣ ще просвѣтнатъ?“ Много важно е туй. Безъ свѣтлина въ свѣта не може да има еволюция.

           

Прѣди милиарди и милиарди години тия сѫщества въ вселената — праведнитѣ — сѫ минали при Отца и сѫ придобили тази свѣтлина. И благодарение на нея свѣтътъ сега вижда. И това е свѣтлината на праведнитѣ. Кои сѫ праведнитѣ? Свѣтлитѣ ангели, служителитѣ на Бога, които сѫ просвѣтнали. И слѣдователно, сегашната свѣтлина — това е единъ избликъ на тази правда. И ако тѣ прѣстанѣха да свѣтятъ — да живѣятъ въ правда, съ насъ всичко на земята би се свършило. Ако вие ме запитате: „Защо има нужда от правда?“ — За да могат бѫдащитѣ поколѣния да живѣятъ въ вашата свѣтлина. А животътъ има нужда отъ свѣтлина. Отъ свѣтлина, която ще се прояви въ Царството на Отца ви. Христосъ подразбира онзи великъ, разуменъ Божественъ свѣтъ, дѣто праведнитѣ схващатъ дълбокия смисълъ на нѣщата. Вие ще питате: „Тукъ на земята ще дойде ли правдата?“ — На земята никаква правда нѣма да дойде! Откакъ свѣтътъ е засвѣтувалъ, земята е пълна само съ неправди и кости. И докато се свьрши тази епоха, тя ще бѫде пълна съ кости; и всички съврѣменни хора, и тѣ ще оставятъ своитѣ кости. Защо? — Защото на земята нѣма правда. И съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ безправие — страдатъ отъ нѣмане на свѣтлина. И когато ние говоримъ за правдата, казвате: „Азъ съмъ честенъ човѣкъ, баща ми е билъ справедливъ“. — Да, баща ви е билъ справедливъ, като обикновенитѣ праведни хора. Азъ говоря само за онѣзи, които искатъ да бѫдатъ ученици. Нѣкой казва: „Мога ли да бѫда ученикъ на Христа?“ — Можешъ да бѫдешъ ученикъ на Христа, но твоята правда трѣбва да издава свѣтлина, не — обикновената свѣтлина на газь и на електричество; по особена свѣтлина се изисква. Ако е за електрическа свѣтлина, тя лесно може да се придобие; ако е за газь, още по-лесно, отъ восъкъ сѫщо.

           

Свѣтлина, която произтича отъ правдата, това е есенция на онази свѣтлина, която дава животъ; тя е свѣтлина, която носи живота въ себе си. И пакъ ще ви кажа: тази свѣтлина вие не може да я възприемете, ако нѣмате любовь. Сега вие ще кажете: „Ее, ти ни проглуши ушитѣ съ твоята любовь“. Не, не, вие Любовьта още никакъ не сте я усѣщали. Не сте усѣщали още Любовьта, нито дори прѣдисловието на Любовьта. Богъ е Любовь, това е наука за бѫдещето, за шестата раса. На нея Любовьта ще се изяви. И казва Христосъ на едно мѣсто: „Азъ ще се изявя на ония. На кои? Които сѫ праведни и които ще просвѣтнатъ въ Царството на Отца. На тѣхъ Любовьта ще се изяви. Слѣдователно, Любовьта не може да се изяви на човѣкъ, въ когото нѣма правда. Мислите ли, че вашиятъ възлюбленъ, който иде при васъ и на когото вие кроите единъ капанъ, ще изяви своята любовь? Никога! Мислите ли, че Господъ ще направи такава погрѣшка, че Христосъ ще се отдаде на такава слабость — да се изяви на васъ, които не може да издържите нито дори най-малкия изпитъ въ свѣта? Никога! Евангелиститѣ казватъ; „Христосъ се изявилъ намъ“. За да се изяви той, най-първо праведниятъ трѣбва да просвѣтне. Азъ зная, мнозина отъ васъ ще кажатъ: „Ама кога ние ще просвѣтнемъ?“ Въ бѫдеще. Законътъ е — когато вие бѫдете праведни, не въ обикновения смисълъ праведни. Правдата, това е едно качество на човѣшката душа. Всѣка душа е родена да бѫде праведна, и отначало тя е била праведна. Придобийте това качество — онова ваше наслѣдство, което ви е дадено — да бѫдете праведни. Всѣка душа трѣбва да бѫде праведна. Защо? За да може отъ нея да излѣзе великата свѣтлина, а щомъ имате тая правда и свѣтлина, любовьта ще ви се изяви! Питамъ ви васъ, които ме слушате, турихте ли си вече най-хубавитѣ дрехи, рокли, перца, рѫкавици? Кога слагате най-хубавитѣ дрехи? Нали на велик-день, когато свѣтлината е най-голѣма. Когато се стъмни, казвате: „И съ скѫсано може да се ходи“. И когато нѣкой отъ васъ иска да бѫде красивъ, уменъ, това се подразбира, че той трѣбва да живѣе въ онази Божествена свѣтлина.

           

Сега азъ ще ви дамъ двѣ правила за правдата. Въ далечното минало — това е единъ окултенъ разказъ, мистически е изказанъ той — между тамаритѣ, единъ народъ далеченъ, отъ който нѣма сега остатъци, и единъ другъ народъ — вензи. Синътъ на тамарския царь, Тамаръ се наричалъ той — отишълъ въ царството на вензитѣ да слѣдва и да изучва своитѣ науки. Той, като царски синъ, се домогналъ да влѣзе въ едно отъ най-знаменититѣ училища на врѣмето, дѣто само малцина сѫ били. Тамъ се запозналъ съ царската дъщеря на вензитѣ. Тогава заедно учели момчета и момичета. Единъ день, когато двамата се разговаряли — вижда се, между тѣхъ се завързала симпатия, обичь или любовь, по който и да е начинъ — този момъкъ се обърналъ къмъ тази мома и ѝ казалъ: Виждамъ, че ти спрѣмо мене не си разположена, не ме обичашъ“. Ще кажете: „То е обикновено нѣщо“. На мѫжа си, на приятеля казвате: „Не ме обичашъ“ — това е нѣщо много обикновено. Но чудното било това че, като казалъ той тия думи, отъ нейнитѣ очи потекълъ такъвъ порой отъ сълзи, че тя се стопявала, стопявала и се обърнала на вода и изчезнала. Значи, скръбьта ѝ била толкова голѣма, че се прѣвърнала на вода и потънала въ земята. Той позналъ своята погрѣшка и почналъ да плаче за своята възлюблена. Тогава изъ земята израсналъ единъ бѣлъ кринъ. Той се зарадвалъ и казалъ: „Ти си за мене утѣха, кажи, кѫдѣ отиде моята възлюблена?“ Но кринътъ мълчалъ. „Кажи, защо мълчишъ, като нѣмъ?“ И кринътъ започналъ да вѣхне и съхне, докато дошълъ огънь и го изгорилъ. Сега вие ще кажете: „Слава Богу, ние отъ тѣзи прѣстѫпници въ свѣта не сме“. Колко пѫти вие казвате: „Този кринъ е безгласенъ, неинтелигентенъ, неразуменъ“. Имате право да го откѫснете, да го носите навсѣкѫдѣ и да казвате: Той е едно цвѣте“. Но този кринъ е живъ, и въ него азъ виждамъ правдата, отъ която всички кринове свѣтятъ. Тѣ сѫ разумни сѫщества и знаятъ да говорятъ. Но царскиятъ синъ не е знаялъ още езика на крина, не е знаялъ езика на вензитѣ. А „вензи“ знаете ли какво значи? — Съединение съ Бога, или обединение съ него, или, както го казватъ изтоточнитѣ народи — какъ го казватъ тѣ? Една дума, въ която душата се поглъща, потопява въ Божеството — Н и р в а н а. Нѣкой ще каже. „Какъ да се погълна въ Бога?“ Не поглъщане тъй, както вие мислите. Ако влезете прѣзъ нѣкоя хубава врата въ нѣкой хубавъ палатъ, то е поглъщане, вие ще се изгубите вѫтрѣ; но вие се изгубвате, за да може да разберете великитѣ тайни, които сѫ скрити въ него. И човѣкъ трѣбва да влѣзе въ този божественъ свѣтъ, за да може да разбере дълбокия смисълъ. Само по този начинъ той ще разбере, защо е слѣзълъ на земята.

           

Слѣдователно, праведниятъ нѣма никога да каже: „Ти не ме обичашъ“. Праведниятъ нѣма никога право да каже: „Ти си грѣшенъ“. Но вие ще възразите: „Нали Господъ ще сѫди свѣта?“ Ама че свѣтътъ и сега се сѫди. Ако азъ тегля кибрита и има две свѣщи, и едната се запали и гори, а другата не гори, присѫдата е произнесена вече: Ще кажа: едната свѣщь гори, а другата не гори. Защо? — Трѣбва да има причина: може въ фитила да има нѣщо, или въ самия восъкъ да има нѣщо, но все има причина. Като говоря тъй, разбирамъ: всички други могатъ да бѫдатъ праведни и да издаватъ свѣтлина. А душа, която не иска да свѣти е душа, която се бори съ Бога. Такава борба е ималъ единъ отъ виднитѣ прѣдставители на Израилъ — Яковъ. Като се е връщалъ при баща си, той цѣла нощь се е борилъ съ Бога. Най-послѣ този неизвѣстниятъ го бутналъ въ бедрото и той охромѣлъ. Сега всички се борите съ Господа. Вие искате да го заставите да ви даде всичко въ този свѣтъ, каквото вие искате. Казвамъ: било ли е врѣме, когато Господъ да не е давалъ на хората, каквото сѫ искали? Не е било. Ние сме най-своенравнитѣ дѣца. Отъ памтивѣка Богъ постоянно се жертвува. Ние живѣемъ въ неговия животъ. Ние сме всички храненици. Разбирате ли? Храненици, ама хиляди и хиляди сѫщества даватъ своя животъ за васъ. Житнитѣ зърна даватъ своя животъ, черешитѣ, орѣхитѣ, кокошчици, патици, агънца, теленца и др. тѣмъ подобни, всичко въ свѣта дава своя животъ. За кого? За тѣзи храненици, които иматъ особено мнѣние, че всичко за тѣхъ трѣбва да се жертвува, а тѣ за никого да не се жертвуватъ. И когато ние направимъ нѣкой пѫть едно добро, то е една жертва отъ излишъка. Имашъ нѣкоя варена кокошка; държишъ я нѣколко дена и, когато се развали, дадешъ едина копанъ на нѣкого и казвашъ: „Да знаешъ, че азъ ти направихъ едно добро“. Ти имашъ 100 — 200 работника, които работятъ за тебе. Ти изваждашъ 100 — 200 лв. и казвашъ: „Да знаете, че азъ съмъ човѣкъ щедъръ“. Пишешъ единъ день едно съчинение; но съ туй знание колко професори сѫ се мѫчели да ти напълнятъ главата? Казвате: „Отъ мене да замине“. — Нищо не е заминало отъ тебе. Кажете ми едно добро, което вие сте направили? Нека дойде единъ свещеникъ и да каже: „Азъ направихъ едно добро“. Тъй. Нова философия е тази. И слѣдователно, онзи, който иска да бѫде ученикъ на Христа, трѣбва да се освободи отъ всички заблуждения на тази стара култура, която е внесла всичкия развратъ, която е покварила всичкитѣ отношения между братя и сестри, която е развратила и бащи и майки. И съврѣменниятъ свѣтъ се е сплулъ. Развратъ навсѣкѫдѣ — и въ църквата, и въ училището, и въ управлението. И тия хора искатъ да живѣятъ! Не. Едно велико наказание иде отъ невидимия свѣтъ и всички ще познаятъ, че праведнитѣ ще просвѣтнатъ въ Царството на Отца си. Ние нѣма да ги изпѫдимъ тѣзи хора, а ще напуснемъ земята, ще си вдигнемъ багажа, а египтянитѣ нека си правятъ кирпичитѣ. Ние ще напуснемъ тази земя на неправдитѣ. Тъй сме рѣшили и ще го свършимъ! А тия, които останатъ, да му мислятъ! Сега вие седите и казвате: „Чакайте, да си помислимъ, да се осигуримъ, да станемъ малко праведни, че да влѣземъ въ Царството“. То е едно учение на лукаваго. Праведенъ да станешъ ти, които си излѣзълъ отъ Бога! Ти трѣбва да осветишъ името на Бога и да съзнаешъ, че Богъ се е жертвувалъ, жертвувалъ, жертвувалъ, съ милиарди пѫти въ всички сѫщества. Да дойдешъ въ тази свѣтлина и да разберешъ, че не живѣешъ, както трѣбва. Ти трѣбва да съзнавашъ това.

           

И казва Христосъ: Тогазъ праведнитѣ ще просвѣтнатъ въ Царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша“. Кой има уши? Само онзи гениаленъ човѣкъ може да слуша, само онзи музикантъ — който има изтънчено ухо, само той може да схваща най-деликатния тонъ въ музиката; а който нѣма такова ухо, той нищо не схваща. Сега нѣкой ще каже: „Намъ врѣмето не ни е дошло“. Азъ не говоря за онѣзи, на които врѣмето не е дошло, а говоря за ония, на които врѣмето е дошло. И вие, на които врѣмето е дошло, нѣма да ми кажете: „Обяснете ми, това какъ става?“ Както Христосъ е казвалъ на Никодимъ: „Ако не се родите изново, не може да влѣзете въ Царството Божие“. И той го попиталъ: „Какъ може изново да влѣземъ въ утробата на майка си?“ А Христосъ му отговори: „Ти си учитель израилевъ и това ли не знаешъ, тия елементарни работи не знаешъ?“ И азъ сега ще ви отговоря като Христа: Какъ може да просвѣтнете, вие отъ двѣ хиляди години християни, раждани по толкова пѫти, минавате като правовѣрни, какъ да не знаете такава елементарна истина: праведнитѣ ще просвѣтнатъ въ Царството на Отца, т. е. въ Царството на Любовьта? На кой Отецъ? Той е Баща на Любовьта. Това е то. И тази Любовь е, която обединява цѣлата вселена, всички сѫщества отъ единия край до другия, въ тази велика хармония на Любовьта; и Той е, който жертвува живота си за всичкитѣ; и тѣ живѣятъ въ Него, и Той живѣе въ тѣхъ.

           

Сега, искамъ днесъ тази дума „правда“, „праведнитѣ ще просвѣтнатъ въ Царството на Отца си“, като влѣзете въ кѫщи да я напишете като мото. Вие ще ми кажете: „Азъ съмъ виждалъ това, онова, Св. Богородица, Христа, светиитѣ, много работи зная“. Радвамъ се, че сте видѣли, но това още не е сѫщественото. Ти трѣбва да просвѣтнешъ въ Царството на Баща си. Ти самъ да видишъ твоя Баща на Любовьта. И когато видишъ Баща си самъ, това ще бѫде единъ отъ най-славнитѣ моменти на твоя животъ. Вие не сте видѣли вашия Баща. Вие сте го чували като едно ехо. Онзи Баща, който си го прѣдставяте, неговото лице виждали ли сте го вие? Когато чуете негова гласъ, въ васъ ще се зароди желание, ще кажете: „И ние може да се жертвуваме тъй, както и той“. И тогава вие ще бѫдете готови всичко да дадете и нѣма да съжалявате, но ще кажете: „Много малко сме дали, бихме желали още съ милиони години да живѣемъ, за да можемъ да дадемъ още“. Това е учението, което Христосъ е проповѣдвалъ и сега проповѣдва — „Тогазъ праведнитѣ ще просвѣтнатъ като слънцето въ Царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша“. Който може, да разбира тази велика истина!

           

Слѣдователно, за онзи ученикъ, който нѣма свѣтлина, нѣма правда. Въпросътъ е сега рѣшенъ. Той ще си остане тукъ при обикновения животъ на земята. И тогава, при обикновения животъ, знаете ли, какво ще бѫде? Азъ ще ви опиша вашето бѫдеще. Ето какъвъ ще бѫде вашиятъ бѫдащъ животъ, ако останете: Единъ день ще се въплътите въ формата на нѣкоя муха; паякътъ ще ви хване и ще ви изяде. Послѣ пакъ ще станете муха; пакъ ще ви хване паякътъ и ще ви изяде. Слѣдъ туй ще се родите въ формата на овца; вълкътъ ще ви хване и ще ви изяде. Ще се въплътите въ една кокошка; ще ви хванатъ и ще ви изядатъ. Ще станете една мида; ще ви извадятъ изъ водата и ще ви сварятъ съ оризъ въ тенджерата. Охлювъ ще станете; ще ви сварятъ, ще ви изядатъ. Риба ще бѫдете; ще ви извадатъ отъ морето, и ще направятъ майонеза съ яйца отъ горѣ. Прасе ще станете, въ кочина ще бѫдете, послѣ кебапчета и бифтеци ще правятъ отъ васъ. Това е съврѣменната култура. И тъй, цѣлиятъ ви животъ ще бѫде само на скарата, все ще ви пекатъ. И тия кокошки, това сѫ все ваши братя, които не сѫ просвѣтнали. А когато просвѣтнатъ въ Царството на Баща си, тамъ нѣма да има такова нѣщо. Тамъ вие ще бѫдете свободни. Ако не му е дошло врѣмето, България ще бѫде тъй. Но, ако просвѣтнете, както ви казвамъ, вие ще се освободите отъ всички страдания на лукавия. Това не е само една философия за заплашване, а е една велика реалность. А който не вѣрва, ще опита.

           

„Праведнитѣ ще просвѣтнатъ въ Царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша“.         

 

Сега, понеже мобилизацията почти се привършва, разбирате ли, азъ затварямъ мобилизацията днесъ. За колко дена бѣше тя? — За 10 дена. Колко дена сѫ изминали? — Двѣ недѣли. Тъй че, мобилизирането се свърши вече. Който се е мобилизиралъ, той ще влѣзе, а който не е, ще се мобилизра въ мобилизацията на кокошкитѣ, на паяцитѣ, на вълцитѣ, на мухитѣ тамъ ще се мобилизиратъ съ хиляди години. А който се е мобилизиралъ въ Любовьта, ще тръгне напрѣдъ.

           

Вратата се затвориха вече. Който си е неправеденъ, нека си е неправеденъ. А който е праведенъ, ще остане праведенъ. Не разбирамъ, че вашата сѫдба сега се рѣшава. Ако слѣдъ хиляди години вие не сте били въ състояние да познаете Бога, вратата ще ви се затворятъ; и вие наново ще опитате туй учение, за да го познаете. Защото Богъ поругаемъ не бива! И сегашниятъ свѣтъ ще мине прѣзъ едно стъргало такова, каквото никога човѣчеството не е виждало. Скоро ще бѫде това, скоро, скоро! Нека всички грѣшници да знаятъ или скоро да се оправятъ. Този свѣтъ отива, всички други оставатъ, нѣма да ги пометатъ комуниститѣ. Иде една велика Божествена метла, която ще помете, като стихия, всичко. Иде новъ законъ. И апостолъ Петъръ казва: „Небесата ще приидатъ съ бучене, а стихиитѣ разгорявани ще се стопятъ, и земята и дѣлата по нея ще изгорятъ“. Тъй всичко ще се помете. Отъ горѣ иде това. Русия изпитва вече послѣдствията на туй, което иде. И всички народи по цѣлия свѣтъ ще опитатъ сѫщото. Богъ поругаемъ не бива!

           

„Праведнитѣ ще просвѣтнатъ въ Царството на Отца си“. Ще бѫде ново небе и нова земя! Всичко това, което е сега, ще си отиде. Та, като ви казвамъ тъй, нѣкои ме гледатъ и казватъ, дали сериозно говоря. Не „сериозно“ говоря, ами азъ говоря, защото ми е приятно да говоря. Приятно ми е да говоря, защото „праведнитѣ ще просвѣтнатъ“, азъ за тѣхъ мисля, а какво ще стане съ свѣта — това не искамъ да мисля. И сега, понеже мобилизацията се е привършила, и вратата се е затворила, онзи, който е влѣзълъ, за него връщане назадъ нѣма, а който е останалъ, той напрѣдъ не може да върви. Ща ме запитате: „Е, какво ще бѫде съ тѣхъ, които сѫ останали вънъ?“ — Ние искаме да знаемъ само, какво ще бѫде съ праведнитѣ, а какво ще бѫде съ грѣшнитѣ, то не влиза въ нашата програма. Ние не се занимаваме съ дълговетѣ на хората. Ние се занимаваме съ богатитѣ хора. Намъ ни трѣбватъ праведнитѣ, защото тѣ иматъ срѣдства — свѣтлина. Да употрѣбимъ това; защо ни сѫ онѣзи, бѣднитѣ. Вие ще поддържате бѫдѣщата култура, ще отворите каситѣ си. Говоримъ за една положителна култура на праведнитѣ, а за грѣшнитѣ и дума нѣма да правимъ. „Който има уши да слуша, нека слуша“. Сега вие ще зададете въпроса: „Какъвъ окултенъ законъ има да разбираме?“ Окултенъ законъ е: „Праведнитѣ трѣбва да просвѣтнатъ и като просвѣтнатъ, всичко е въ тѣхни рѫцѣ. Ако не просвѣтнатъ, никаква сила нѣма да иматъ“. Ето окултниятъ законъ. Нѣкой казва: „Какъ да придобия сила?“ — Като просвѣтнешъ, ще придобиешъ сила.

           

Това сѫ тия съотношения, които вие трѣбва да имате къмъ този вашъ Баща на Любовьта. Не разбирайте, че той е такъвъ мекушавъ. Не разбирайте Любовьта въ смисълъ на мекота. Тя е нѣжна, Любовьта, но не мека. Мека значи неустойчива. А Любовьта е една велика сила, толкова устойчива, която никога не се измѣня. Нѣжна е тя.

           

Слѣдователно, страданията произтичатъ за ония хора, които не могатъ да възприематъ Любовьта: тогава се раждатъ най-голѣмитѣ страдания. Всички ония, които се противятъ на Любовьта, за тѣхъ се ражда най-ужасниятъ огънь на ада. И когато се противятъ, сами си създаватъ този огънь на мѫчения. Мѫчатъ се, защото не възприематъ Любовьта и като се противятъ, ще станатъ най-нещастни, а като възприематъ Любовьта, ще станатъ най-щастливи. А за да възприеме човѣкъ Любовьта, той трѣба да бѫде праведенъ, не като сегашнитѣ хора, но той трѣба да просвѣтне. И вие не си тургайте за правило да видите, какъвъ е свѣтътъ, външниятъ. Какъвъ е днешниятъ моралъ? Този моралъ не търпи никаква критика. Днешниятъ свѣтъ не търпи никаква критика. Сега всички ги е страхъ: какво ще каже съврѣменното общество заради насъ. Не трѣбва да се издаваме, защото щѣли да кажатъ. Какво ще кажатъ? Ако на мене приписватъ едно прѣстѫпление, то е тѣхно прѣстѫпление. Прѣстѫпниятъ човѣкъ всѣкога прѣстѫпления вижда. Двадесеть години въ България противъ мене говорятъ, все ме подозиратъ. Казвамъ: „То сте вие, които виждате вашето зло“. Азъ въ всички хора виждамъ доброто, виждамъ своето добро. Не искамъ никого да лъжа. И бихъ желалъ и вие никого да не лъжете. И въ вашето сърце да има онази Любовь, съ която вие да се жертвувате. Всѣко ваше допиране, всѣки вашъ погледъ да бѫде едно велико благословение и който го приеме, да благодари на Бога, че е приелъ нѣщо добро отъ васъ. Това разбирамъ азъ Любовь! „Тъй, казва, да те помилвамъ малко“. Защо? Защото е обезсолѣлъ, станалъ е пороченъ, иска да влѣзне въ водата да се измие. Когато любишъ, нѣма да внасяшъ своята мѫтна вода въ другата. Когато любишъ, чистота съ чистота трѣбва да се събира; умното съ умното се събира. То е Божието Царство. Туй ни най-малко не подразбира, че грѣшницитѣ и праведнитѣ могатъ да живѣятъ на едно мѣсто, туй не може. Онзи, който люби, и онзи, който не люби, не могатъ да живѣятъ на едно мѣсто. Азъ виждамъ, че такъвъ човѣкъ нѣма никаква обичь въ душата си. Защо нѣма обичь? Защото той мисли само за себе си. „Господъ на този домъ далъ това, на мене нищо не далъ“, казвашъ. Ти вършишъ едно прѣстѫпление, всичко ти е далъ Господъ, и благодари, че не ти е далъ, та да бѫдешъ, като една натоварена камила. Ти нѣмашъ нищо. Не си натоваренъ. Поне не си натоваренъ. Да не мислишъ че, като си натоваренъ, си повече отъ другитѣ. Богатиятъ човѣкъ е всѣкога натоваренъ. Човѣкъ съ много кѫщи е натоваренъ човѣкъ. Натоварениятъ носи едно благо на този свѣтъ, ако съзнава.

           

И тъй, тия праведни трѣбва да просвѣтнатъ. Сега всички вие трѣбва да просвѣтнете. Не по обикновеному да разбирате, Христосъ въ коя църква е, не по обикновенъ начинъ. Въпросътъ е сега да просвѣтнете и когато просветнете, тогава бѫдѣщата култура ще има полза отъ вашата просвѣта. Азъ бихъ желалъ да зная тия. . . За 10 дена колко души се записаха въ мобилизацията, ножове имате ли? Ножъ, то е словото — Духътъ. Този Духъ у васъ да бѫде чистъ. Вашиятъ езикъ трѣбва да бѫде златенъ, позлатенъ трѣбва да бѫде езикътъ ви. Подразбирамъ езикъ заквасенъ съ Божествена мѫдрость, който говори разумно, и никаква нечиста дума не трѣбва да излиза отъ вашия езикъ. Отъ вашето око никакъвъ лошъ погледъ на страсть, или на похоть, или на алчность да не излиза. Всичко туй да бѫде чисто, чисто. Като погледнете нѣкого, той да почувствува радость, да почувствува, че душата му се повдига. Сега момата, като погледне момъка, казва: „Ахъ, този съ чернитѣ очи! Изгори ме!“ Момъкътъ погледне момата, каже: „Ахъ, тя съ синитѣ очи изгори ме!“ Всички все се горятъ. Това не е огъньтъ на праведнитѣ, това е огъньтъ на грѣха, който тлѣе и гори. Това сѫ хора, които се борятъ съ Бога. Единствената сила, която не се подчинява на никакъвъ законъ, то е Любовьта. Никога не може да я изпѫдите. Всичко може да направите. Любовьта е сила, която не се подчинява на никакъвъ законъ, тя всѣкога ще ви върже, но вие никога не може да я вържете и съ каквито вѫжета и да я вързвате, тя е свободна, тя всичко прѣтопява. Тази Любовь влиза сега въ тия праведни души, за да просвѣтнатъ.

           

Ние нѣма да оставимъ грѣшнитѣ, но тѣ трѣбва да се приготвятъ. Въ бѫдащия свѣтъ трѣбва да се даде на тѣхъ отъ излишъка на нашия трудъ и богатство, тѣзи паднали души единъ день да просвѣтнатъ. Но сега тѣ нѣма да просвѣтнатъ, а въ далечно бѫдеще. Тъй е въпросътъ. Тъй че, на онѣзи, които сѫ останали, и на тѣхъ давамъ надежда, че и тѣ ще просвѣтнатъ, но като минатъ прѣзъ всички правила на възпитанието. И като дойде единъ день да се каже: мобилизация! — всички да влѣзатъ. И сега отъ невидимия свѣтъ ще видятъ, какъвъ контингентъ има, колко праведни има въ България въ тази мобилизация. Въ невидимия свѣтъ знаятъ, какъвъ контингентъ може да дадатъ българитѣ, колко свои синове може да дадатъ да помагатъ въ туй, което сега се върши. То е единъ печатъ, и азъ бихъ се радвалъ, още не ги зная колко сѫ, но ако сѫ много, то ще бѫде въ активъ на българитѣ. Но сега не зная колко сѫ. Само че въ тази мобилизация влизатъ и мѫже, и жени, и момци, и моми, и дѣца, отъ всички категории има. Не е, както тукъ въ свѣта, само младитѣ да се викатъ. Въ тази мобилизация има отъ всички чешити. Тъй е. Нѣкои отъ васъ се усмихвате. Види се, влѣзли сте вече въ мобилизацията.

 

     „Който има уши да слуша, нека суша“.

           

Сега вложете вече Любовьта като единъ огънь, който постоянно гори. Или отворете сърцата си за тази Любовь, за Божествената Любовь, не говоря за човѣшката любовь. Тази Любовъ е единъ мекъ огънь, който като влѣзе, ще внесе миръ въ духа ви; свѣтлина въ ума; сила въ рѫцѣтѣ и краката, ще прѣмахне всичкитѣ ви недѫзи и болки. „Тукъ въ гърба ме боли, тамъ ме боли“. Онзи, който влѣзе въ мобилизацията, не може да каже, че го боли нѣкѫдѣ, а ще каже: „Знаешъ ли ти, азъ съмъ вече мобилизиранъ“. Като дойде нѣкой дяволъ, ще кажешъ: „Знаешъ ли, азъ съмъ мобилизиранъ“. Ревматизъмъ имашъ, ако те заболи, кажи: „Мобилизиранъ съмъ“. Стомахъ те боли, кажи тъй, и всичкитѣ болести ще изчезнатъ. Който е мобилизиранъ, нѣма болести за него!

           

„Който има уши да слуша, нека слуша“. Правдата, това е основата, на която въ бѫдеще Любовьта ще се изяви и ще осияе човѣшкитѣ души. И тъй, въ тази правда, въ която влизате, обединете вашата свѣтлина всички, тъй както слънчевиятъ лѫчъ. Послѣ какъ се събиратъ войницитѣ отъ всѣкѫдѣ и образуватъ взводове, дружини, полкове, дивизии и т. н. и всички съединяватъ своитѣ сили, тъй и вие по сѫщия законъ. Взаимната свѣтлина, която излиза отъ васъ, ще я прѣпратите къмъ този свѣтъ. То ще бѫде воюване пфйу, пфйу, каква артилерия ще има! Тя е много ситенъ картеченъ огънь, като го прѣпратите тѫкѫ-тѫкѫ, тѫкѫ-тѫкѫ, нищо нѣма да остане. И желая и мѫже и жени да бѫдете смѣли и рѣшителни. Който е праведенъ, и който веднъжъ просияе, куршумъ за него нѣма. Той е безсмъртенъ. Може да му теглятъ стотина куршума и да остане неувреденъ. Ще ви приведа единъ примѣръ. Това се случило въ странство. Двама приятели, единиятъ билъ адвокатъ, а другиятъ, медикъ, виденъ лѣкарь. Лѣкарьтъ казва на приятеля си: „Азъ съмъ човѣкъ безстрашенъ, отъ нищо не ме е страхъ, имамъ два револвера, който ме закачи, куршума му тегля“. Спиратъ се въ единъ хотелъ. Приятельтъ му, адвокатътъ, като по-хитъръ, изважда всичкитѣ куршумчета отъ патронитѣ, а револверитѣ турга подъ възглавницата му. Самъ влиза въ една бѣла гугла прѣзъ нощьта, явява се прѣдъ другаря си. Медикътъ изважда револвера, извиква „Стой, кой тамъ!“ и тегли му куршума, но адвокатътъ бръква въ джоба си, изважда единъ куршумъ и хвърля му го назадъ на леглото. И пакъ пристѫпя, извиква: „Стой!“ и стрѣля втори куршумъ сѫщо и т. н., докато свършилъ всичкитѣ изстрѣли, а другарьтъ му върналъ всичкитѣ куршуми и отъ страхъ докторътъ умрѣлъ. Отива неговиятъ приятель, какво да види — той отъ страхъ се посветилъ. Такова е положението на праведника: нему като му теглятъ куршумъ, той хване куршума и го връща назадъ, а който изпраща куршума, той умира отъ страхъ. Насъ куршумъ не хваща! И тъй, насъ не, не ни е страхъ отъ дяволския куршумъ. Тия куршуми сѫ за ония, които ги хвърлятъ, а не за насъ.

           

И тъй, запомнете стиха: „Праведнитѣ ще просвѣтнатъ въ Царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша“.

           

Тази е сегашната вѣсть на Христа, който сега ви говори. Това е неговото учение. Този Христосъ не е на православни, нито на евангелисти. Този Христосъ, единъ е той въ свѣта. Да нѣма никакво двусмислие. Той е Христосъ на Любовьта, на изявената Любовь въ правдата, която просвѣтва въ онѣзи, които го любятъ.

           

(Бесѣда държана на 23. октомврий 1921 г. въ София).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...