Jump to content

1922_08_19_3 Сѫвѫршения мѫж


Ани

Recommended Posts

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,

дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание  1922 г."

Книгата за теглене

Съдържание

Бележка: книгата е в Омарчевски правопис

 

4½ ч. сл. обед.

Сѫвѫршенния мѫж.

Тайна молитва.

Ще ви прочета четвѫртата глава от Посланието кѫм Ефесияните. След третия стих Учителя каза: Разбира се, говори се за учениците вѫтре в цѫрквата. Един Господ, значи, една Любов.

Ние сме стигнали до една фаза в живота, в която трябва да се направи едно видоизменение на нашите схващания и разбирания. Всички красноречиви теории и проповеди, които можете да слушате, ако не се приложат принципално и разумно, ще бѫдат, като описание на хубави обеди, как хората се хранят, без вие да участвувате в тия обеди — описват хубавите пуйки, ябѫлки, круши, баници, и някой пѫт лигите ви ще потекат, но само мислено ще се храните. Сега, в пѫтя, по който вѫрвим, сме дошли до едно място, дето вече Божествената Светлина и Божествената Любов могат да ни озарят, и ние можем да имаме едно приложение на туй учение, не в големи размери, но в малки. Запример, имате опитноста, когато сте се разгневили на някой ваш стар, 20 годишен приятел, с когото сте живели много приятелски, и за една малка причина вие се скарвате, не искате да се срещнете. И вие, сега, трябва да кажете: „Заради любовта на моя Господ, в която живея, аз ще премахна, ще се помѫча да победя тия горчивини“. Заради тази любов ще се постараете да превѫрнете тази обида, тия горчиви чувства в сладки. То е една наука. Вие ще кажете: „Аз не мога, той ме обиди крѫвно“. Ама че там е всичката мѫчнотия, че той не разбираше; ако разбираше, не щеше да ви обиди. Ако разбирате законите, ще знаете как да преврѫщате тия енергии, пѫк ако не знаете, не ще можете да ги преврѫщате. А пѫк какво струва един закон с празни залѫгвания? Аз ще ви приведа един пример за тия празни залѫгвания. В Ямбол има един дарак, който се кара с един кон. На дарака има подвижна площадка, вѫрху която турят малко сено, поставено на разстояние половин до един метѫр от коня. В стремлението си да достигне сеното, той целия ден се движи и развлаче вѫлната. И надвечер му дават малко сено. Така и ние цял живот посветяваме за постигане на известни идеали. Най-после получим малко сено. Тогава казваме: Не можахме да ги реализираме, но втори пѫт като дойдем, ще успеем. Втори пѫт дойдеш, пак сѫщото сено намериш. При сегашните условия пак ще ви кажа: „Онези от вас, които сѫ на девет месеца, пѫпѫт им непременно трябва да се отреже“. Аз сѫм решил на девет-месечните от вас, да им се режат пѫповете безпощадно. И да плачите и да не плачите, ще ви режа пѫповете, ще скѫсам врѫзките с вашия стар живот; и да се сѫрдите и да не се сѫрдите, трябва да се отрежат. И вие ще станете самостоятелни. Вие си казвате: „До сега майка ми ме е гледала, но като ми се отреже пѫпа, какво ще стане?“ Какво ще правиш? Ще почнеш да дишаш, и да живееш един самостоятелен живот.

И сега, апостол Павел в 13-я стих на тази глава казва: „Докле достигнем всинца в единство на вярата и на познанието на Сина Божия в сѫвѫршен мѫж, в мярата на вѫзраста на Христовата пѫлнота“ — вяра, подразбира знанието, дѫлбокото познание на тази вяра. „Но аз вярвам в Господа!“ Вярване подразбира, да се качиш горе на Мусала, и да се вѫрнеш без да се разболееш, и на втория ден да отидеш на нивата да работиш. Да отидеш на Мусала и цяла седмица да те болят краката, това не е знание. Има такива машинисти, които, като карат машините, задрѫстват ги, не могат да използват енергията им, уморяват ги, а онзи майстор разбира, как да ги поправи и разбира, как да подкара своята машина.

„В единството на вярата докле достигнем всинца, в единството на вярата и познанието на Сина Божия в сѫвѫршен мѫж, в мярата на вѫзраста на Христовата пѫлнота, да не сме вече младенци, блѫскани и завличани от всеки вятѫр на учението, с човеческото лѫстене, с пронирство по ухищерението на измамата, но с истинство в любовта да порастнем по всичко в него, който е главата Христос“. „Познание на Сина Божия“ — познанието става всякога чрез любовта. Никога не можете да познаете човек, когото не обичате. Може да познаете само този, когото обичате. Ако мислите, че чрез каква и да е философия ще познаете Бога, ще можете да се домогните до мѫдроста, лѫжете се. И до мѫдроста е потребна любов, и то много по-велика, от колкото сегашната, обикновена любов, която имаме. Вие ще кажете, защо ви е знанието? Има мнозина помежду нас, както и в света има, които десятки години разправят за едно и сѫщо нещо. Запример, те сѫ отишли на гости някѫде, не ги нагостили, не ги посрещнали добре, малко хладничко се отнесли, и те идат на едно място, ще го разправят, на друго място сѫщото ще разправят, мине година — две, разправят, разправят това 150 пѫти. Какво спечелиха? Не ги посрещнали, не ги нагостили. Разправи веднаж, тури крѫст, забравѝ го. Сега, важна е причината на тези неща, защо ние обичаме да разправяме старите работи. Аз мога да изтѫлкувам този факт малко друго-яче. Представете си, че се раждате в едно семейство с пѫлно сѫзнание на един вѫзрастен човек, но сте в едно малко тело и майка ви вижда, че вашия стомах може да яде само млечице, тя сѫзнава, че телото ви е слабо. Тази майка ви храни само с млечице. А вие мислите, че с духа си много нещо можете да направите. Вие искате твѫрда храна. Вие постоянно се сѫрдите. Питам: кой разбира по-добре, вие или майка ви? Ако сте отишли някѫде на гости и тия хора не сѫ ви нахранили хубаво, то е, защото те разбират, че тази твѫрда храна не е за вас. Казвате си: „Представете си, сложиха ни печен лук и варени картошки, това ядене ли е? После ни дадоха топла вода. Нито баница ни точиха, нито кокошка заклаха, нито винце наточиха“. Сега, всички вие, ученици на Бялото Братство, трябва да се различавате с нещо. Сѫс своите вярвания не, с вярвания света се различава. Толкова вярвания има, че и суеверие има в света, и света страда от много вяра, но вяра не в истината, а вяра в лѫжата. Има даже учени хора в Бѫлгария и другаде, които в Бога не вярват, но в магия вярват, в врачувания вярват, в кафе вярват. Има мнозина, на които да им проповядваш за онзи свят, ще кажат: „Остави ме, погледай ми на кафето, обѫрни чашата и виж, дали ще сполуча“. Вярва! Е, как ще определите тези два противоположни факта? Аз наричам това развращение на човешките чувства. Като не познаха Бога, и Бог ги остави да се заблудят в тия суеверия“. Че ако ти имаш Божията Любов, ще знаеш, какво е писано в Неговото кафе. И на всеки едного аз мога да му кажа, какво му е бѫдещето. Какво ви е бѫдещето? Ако мѫжа стане сутринта, и се скара с жена си, с сина си или с дѫщеря си, може ли да мисли, че ще му вѫрви работата? Не, каквото похване него ден, ще бѫде катастрофално. Ако е работник, няма да му вѫрви работата; ако е дѫрводелец, най-малко на две — три места ще се пореже; ако е писател, ума му ще бѫде разсеян и нищо няма да може да напише. Мислите ли, че ако ние не се примирим с Бога, и нашите сѫрца не се изпѫлнят с онази Божествена Любов, че ние ще свѫршим нещо? Нищо не можем да извѫршим. Постоянно в душата ни ще има едно противоречие, едно незадоволство. Ние сме недоволни, липсва ни нещо. Какво? Липсва ни Божествената Любов, и то сѫщинската Любов, защото сегашната любов мяза на едно малко чучурче, при което се сѫбират 20 души, ще се скарат и ще стане сбиване. На малко чучурче хората ще се скарват и сбиват, но ако този чучур е голям, и могат 100 — 200 да си пѫлнят чубурите, ще ли има караница? Няма да има караница. Следователно, всички ние трябва да се приближим при този Божествен извор на Любовта. Сега, в вашите умове израства идеята: Как? Този вѫпрос сам по себе си ще се реши. Когато човек яде, как ще яде? Трябва да огладнее. Когато се зароди онзи вѫтрешен глад, тогава яденето е сладко и полезно. Сѫщия закон е и тук: ако ние оставим тази Божествена Любов да говори в душите ни — а тя идва периодически — ще можем да я вѫзприемем. Тя еднакво действува, но понеже ние едновременно се движим и в света и около Бога, то положението ни постоянно се мени. Всякога ние нямаме еднакво разположение за любовта. Аз мога да туря на изпитание кой и да е проповедник, да изпитам силата му: ще го дѫржа 10 деня гладен, и ще го пратя в една аудитория да проповядва — сѫс сѫщото усѫрдие той няма да проповядва. Той трябва най-пѫрво да се нахрани. С това аз правя един паралел. Често ние трябва да си помагаме взаимно. В Бялото Братство вие всинца трябва да имате едно сплотяване, не да живеете индивидуален живот, но взаимно да си помагате. Ако 10, 20, 30, 100 души сѫ сѫединени в един ум, в едно сѫрце, могат да извѫршат успешно каквато и да е работа. А един човек, или 20 души разделени, много по-мѫчно може да я свѫршат. Следователно, на физическото поле се изисква сплотяване, обединяване, образуване на тези братства. И всички трябва да употребим, да посветим известно време за физически труд. Труда да бѫде за ония братя, на които трябва да се помага. Всинца трябва да помагаме. У нас ще положим като принцип това, че всички трябва да работим, а не да ставаме роби на труда, и нашата работа трябва да бѫде едно удоволствие. После, ние няма да се занимаваме с вярвания, кое е право и кое криво. Често се раждат в градовете разделяния между някои братя — не се обичат. Аз казвам, че това сѫ хора, които няма какво да правят, без работа сѫ, разделят се. Вземете някой фалирал тѫрговец, като няма работа, отваря тевтера, гледа, кой има да му дава, та да го даде под сѫд. А той е християнин, знае, че не трябва да го дава под сѫд. „Не сѫдѝ брата си“. — „Да но трябва да се прехранвам, ще го сѫдя“. Ние ще вземем да изгорим всички стари тевтери, ще забравим всичко речено-казано. Стария живот нали го отказваме? Стария живот сѫвѫршенно ще изчезне. Сега започва новия живот на Любовта. И Господ тѫй казва: „Ще залича: всичките ви грехове, и ще ги хвѫрля зад гѫрба си“. Ние тѫй ще заличим всичко, и ще започнем новия живот на Любовта. Туй, което хвѫрлим, него вечерно време ще го носим като тор, ще торим нивите си. И когато някой брат ти донесе малко тор, ти го занеси на нивата си и я натори.

Сега, за всички ония братя, които сѫ готови, ние мислим да основем школа, да се занимавате, да работите, и физически и духовно и умствено, да се развивате. В тази школа ще се дават теми, които трябва да развивате, задачи, които трябва да решавате. Какви сѫ тези задачи? Аз, преди година и по-рано на братята в София, на мѫже и жени, казвах често: „Представете си, че някоя нощ отидите самички на Витоша!“ Те казаха: „Учителю, ти не знаеш ли общественото мнение, какво ще стане? Сама жена може ли да отиде на Витоша? Нашето дело може да се компрометира“. — Няма нищо, аз тѫй само казах, само тѫй питам. Някой пѫт пак ги запитвам. Една вечер, в едно сѫбрание с по-вече от 200 — 300 души, казвам: от тази вечер давам един изпит на всички ученици: посред нощ в 12 часа точно, ще трѫгните от дома си, и всеки сам ще отиде на Витоша. Сами ще си намерите пѫтя, и ще се вѫрнете. Те ме гледат тѫй, дали работата е сериозна. Сериозна е, ще се опитате. Казвам: в една година време ще изпѫлните тази задача. Който има любов, решението на задачата ще бѫде сполучливо. Започва едно разговаряне, едно оживление. И в три седмици отгоре, изпѫлниха задачата. И най-страхливите софиянки отидоха на Витоша, изредиха се всички, 200 — 250 души, и най-малките момичета дори. Сега, за през тази година ние имаме една задача, тя не е за всички, а само за някои. Някои искат да бѫдат пѫрви, ще им дадем пѫрвото място, ние имаме много столове, ще ви дадем пѫрвите, но ще направим следующия опит: от всички градове в Бѫлгария, които искат, ще направим с тях една обща екскурзия от Чам-Курия до Мусала, денем. Най-пѫрво ще минем през долината на Марица, през „Рилската пустиня“ от южната страна на Мусала ще се изкачим, и ще слезем през северната страна, през Бистричката долина. Това ще бѫде денем пѫрвия пѫт. Втория пѫт ще минем по месечина, третия пѫт — в тѫмна нощ, когато няма месечина, и четвѫртия пѫт ще минем през една много бурна нощ. Тогава много души ще бѫдем, от 200 — 300. То е лесно. Но сега мѫчното ще дойде. После ще ви пратим двама по двама, да мините денем, после по месечина, през тѫмна нощ и най-после през бурна нощ. След това сами ще мините денем, вѫв време на месечина, през тѫмна нощ и бурна нощ. И тогава ще кажем: ти си ученик, ти всичко можеш да направиш. Ще пристѫпим, това трябва да стане, да се калите, за да опитате вашата смелост и вашето юначество. Сега не знаете какво можете да извѫршите. Вие казвате, че имате воля. Да се качиш на Мусала, да минеш през „Рилската пустиня“ и да се вѫрнеш толкова пѫти, в теб ще има пробудено сѫзнание, малко ще се пробуди сѫзнанието ти. Сега, разбира се, тези екскурзии ще ги направим сѫзнателно, с чисто научни цели, сѫобразно с природните закони, ще изберем времето и начина. Сега вие ще кажете: „Ами пари, средства?“ Всичко ще се нареди, не мислете за това. Когато дойде време да правим тези опити, част от нашите братя ще останат да уреждат работите на другите. Тѫй ще уредим, че сѫс всинца ще направим опит, да видим кой колко може да издѫржи. Някой от вас може да се ухитрят и да кажат, че сѫ ходили. Ние ще пратим отподире им двама трима души, от далеч, да ги сѫгледателствуват. Те ще бѫдат от невидимия мир. Непременно ще мините. Някои от Софиянци колективно минаха пѫрвия опит. Двама по двама не сѫ минали. Денем минаха, и по месечина минаха, а през тѫмна и бурна нощ не сѫ минали. Още три опита колективно има да минат, след туй по двама и после един по един. Дванадесет пѫти е това! Като мините 12 пѫти през Мусала, ще се сѫбудят у вас всички клетки, и вие ще се подмладите най-малко с 45 години в бѫдеще. Ще станете млади, и като се вѫрнете, ще припкате като някой телец, ще се чудите на онази промена, която е станала вѫв вас. Сега, ние ще се сѫединим. Земята е направена от много планини, реки, долини и всичко туй е едно училище. То си има своето предназначение. Туй е едно Обучение. В планините сѫ складирани ония велики енергии, от които трябва да черпим. Така сѫщо и в долините и в реките. Да, това е пѫрвият опит. Сега, като свѫршите това, ще владеете вече стихиите в природата, няма да ви е страх от вятѫр, град и буря. Сега ви е страх от мечки и вѫлци, но ще ви пратим в Родопите, там, дето има най-много мечки. И тоя опит ще дойде. Най-пѫрво ще направим опита колективно. Ще ви кажем де има мечки. Ще срещнем някоя мечка и ще видим, тя ли ще бяга, или ние ще бягаме. То сега колективно лесно е, мечката ще бяга от нас. После ще правим опита двама по двама, после един по един и тогава, като срещнеш мечката, ще гледаш, тя ли ще се отбие от пѫтя или ти ще се отбиеш. Туй е второто калявана на човешката воля. Само при една мечка ти можеш да се калиш. Защото, ако ти победиш, и мечката познае, че ти си господар, ще приемеш един характер на издѫржливост. В Бѫлгария, Слава Богу, мечки има достатѫчно. Ако някой се уплаши, ще го тресе най-малко три години. Тогава няма да го пращаме. Нали искате да бѫдете ученици? Аз ни най-малко няма да ви пращам в менажерия, а в гората ще ви пратя. И то е много хубаво да срещнеш една мечка. Тя да те изненада, и ти да я изненадаш. Колко интересно сѫбитие, да можеш да обуздаеш този инстинктивен страх! Ума ти не може да работи, и ти хукваш да бягаш. В това време ти трябва да му вѫздействуваш, да спреш този страх и да кажеш, че в тази мечка живее Господ, и нищо по-вече. Тя ще те разбере. Направо ще вѫрвиш и ще дойдеш до нея, ако тя не се отбие, ти ще се отбиеш. Ако тя те счита за много срѫчен, смел, решителен, тя ще ти направи пѫт, а ако си страхлив, ти ще се отбиеш. И като мине покрай тебе, ще те наплюе и ще каже: „Такѫв юнак да не си“. Е, питам сега: С този страх, който имаме, какво можем да извѫршим? Смелост трябва. Тази сутрин се явиха мечки пред нас, сѫздадоха тревога. Изпѫкна, че тези хора револвери сѫ имали, ками. Сѫщия закон е. Мечки има, трябва да се пазим. „Докле достигнем всинца единство на вярата“... Единството седи в следующето: когато някой трѫгне да направи този опит, ние казваме: „Той няма да го направи“. Не, трябва да му кажем, че ще го направи. На тези приятели, които отидоха, казаха им, че няма да направят опита. Казах: „Бѫдете уверени, че ако спазите правилата, ще го направите“. Като трѫгните, от никого не искайте сѫвет, не бойте се, нищо няма да стане. Нека кажат всички ония, които изпѫлниха опита, как излезе. Много добре излезе. Ако се заблудите из пѫтя, вѫрвете из коя и да е посока, ще го намерите, защото има един вѫтрешен закон, който рѫководи, и ние трябва да пробудим туй велико Божествено чувство. Така ние сами ще се ориентираме в тоз живот, по-правилно ще се разберем. Сега, ние ще образуваме тази мистична, окултна школа. Има материал приготвен. Може би, тези беседи ще се напишат, специално ще се проучват, ще се пише вѫрху зададени теми. То е вече упражнение, и каквото вие направите, то ще бѫде за вас. Ще започнат тогава да ви дават изпити. Които сѫ в провинцията, ще дойдат в София, ще ви приемем за една вечер, и ще отидите на Витоша, ще изпѫлните задачата. Ако нямате пари, ще дойдете на наши разноски. Пѫк, ако имате средства, сами ще си платите. Сега, ние ще образуваме един фонд за подпомагане на учениците. На всякѫде в градовете ще се образуват тези школи. Селата ще гледат да се присѫединят кѫм градовете. Постепенно тази работа ще ви се разясни. Има известни правила, ще ги знаете. Но, започва една сериозна работа.

После, друго нещо. Ние ще образуваме един фонд от средствата, които сѫ добити чисто от нашия труд. Запример, всеки един от вас ще определи да работи един час през деня за Господа. Ще работи, ще вложи труда си, за да изкара нещо, а не да дава от платата си. Той ще дѫржи своята плата. Той ще се моли да намери нещо, и да вложи личния си труд. И каквото спечели от личен труд, него ще влага. Туй ще се благослови, защото е излязло от нашия труд. Такива пари сѫ вече благословени, с тях можем да работим. Сега, от другаде можем да вземем пари, но те няма да ни помогнат. Само по един час на ден ще употребите за тази работа. На по-младите, на класа от 50 души млади ученици в София, дадох следната задача: за една седмица, всеки един от тях да изкара прехраната си, хляба си от личен труд. Баща му праща пари, но той сам ще си изкара, прехраната, хем ще учи, хем ще си изкара прехраната. Той ще тѫрси случай 2 — 3 часа на ден да работи за Господа. Някои от тия ученици изкараха доста сполучливо, но на някои опита не излезе сполучлив. Защо? Защото ти, като имаш пари, попипаш джоба си и казваш, че вярваш в Бога, но вярваш в парите, а не в Бога. Трябва да се учим да уповаваме на себе си, а не на парите. Да усетиш джоба си празен, но да уповаваш на рѫцете си, на труда, на знанията си и да кажеш: „Аз ще намеря работа“.

Един от младите ученици, който има достатѫчно средства, казва: „Аз ще отида в друг град, далече, дето не ме познават, ще се преоблека, и ще си изкарам прехраната за една седмица. Без пари ще си пробия пѫт“. И да имаш приятели, да си като че не познаваш никого. Туй е изкуство. Тези сѫ изпитите, които всички окултни ученици ще минат не теоритически, а на опит. Ако искате, аз ще ви дѫржа пѫрвия изпит. Ако някой се сѫмнява, може да го придружа, да види, как лесно може да намери работа. Сега ще ви улесним. Най-пѫрво ще ви прекараме през най-мѫчните изпити, после ще ви улесним в пѫтя. Как? Аз ще ви улесня по следующия начин. След като минете изпита, ще отидете някѫде, ще ви дам начин, как да лекувате. Останете гладен, ще идете да питате някѫде, в някое село, има ли някой болен, ще го изцерите, и те ще ви нахранят. Ще ви дам малки пилюлчета, ще ги носите в джоба си, и като дадете някому, той ще оздравее. Най-после, като не можете да намерите работа, ще питате: има ли някой парализиран, напр. от 2 — 5 години, или неврастеник, и ако се укаже такѫв, ще отидете при него, ще се разговаряте с него и ще го излекувате. И бѫдете уверени, най-малко един обед ще ви дадат. Тия пилюлчета ще ви се дадат, когато минете по-мѫчните опити, защото пѫрво ще требва да се калите. На всинца ви трябва воля. Напр., между вас има много срѫдня. Някои искат да направят много нещо, но срѫднята между тях започва много бѫрзо. Имат сѫбрана енергия, скарват се. Един казва: „Аз искам туй да направя“, друг казва: „Аз искам туй да направя“. Разбягват се един по един, и най-после остава само един и той казва: „Няма какво да ги слушам, ще свѫрша при най-големите мѫчнотии.“ Няма защо да се сѫрдите, тя е Божия работа. При най-големите мѫчнотии ще я свѫршите, това е характер. Ако не можем да победим най-големите мѫчнотии, които се срещат в света, тогава за какво ще бѫдем готови? Сега, в тази школа няма да бѫде погѫлнато всичкото ви време, аз искам от вас на ден само по един час за школата. Значи, в годината 360 часа за школата, или за „Божественото училище“, както аз го наричам. Един час да работите, е достатѫчно за сега. Мислите ли че е много? Не е много. Тогава, когато почне да се образува школата, да не се роди сѫстезание защо щяло да се образува клас за млади. Ще има общ клас, в който ще влезат и стари и млади, а за младите от известна вѫзраст ще има специален клас. Това е в реда на нещата, туй да не ви шокира. Синѫт отива на училище, бащата се радва, казва: „Нека се учи.“ Бащата не може заедно сѫс сина си да се учи. Той казва: „Втори пѫт като се преродя на земята, тогава и аз ще уча. Сега аз ще работя, пѫк сина ми ще учи“.

Сега, нещо за братските градини. Запр., какво сте направили вие до сега за братските градини? На колко места сѫ направени братски градини? Само в Айтос, мисля, има. На друго място няма. То е пак достатѫчно. Сега, добре е, ако впрегнем колективно нашия труд, и трябва да го впрегнем така, че да се комунизира не капитала, но труда, работата. И аз сѫм уверен, че вѫв всинца вас има желание, сили, способности, вие всичко може да направите, само че още не познавате себе си. Като ходихме на Мусала, аз се уверих, че мнозина могат да направят това. На опит им доказах, че може. Бяхме 116 души, и стигнахме до най-мѫчното място, до най-горното езеро. Пѫтя бе затворен с преспа сняг на дѫлжина до 100 метра, и който речеше да мине по този пѫт, би пожертвувал живота си. Мотики нямаме, лопати нямаме да направим пѫт. Сядат всички и гледат, да се вѫрнем ли или да продѫлжим? Пред нас една стрѫмнина с камѫни, и ако се качиш и бутнеш някой камѫк, може да те завлече. Всички тия 116 души се спират и казват: „Учителю, какво трябва да направим, назад или нагоре?“. Казвам: „Нагоре“. Всички ония жени, млади и стари като попѫплиха нагоре... Сестрите най-пѫрво попѫплиха, мѫжете, и те се насѫрчиха. Само покрай мене мина едно малко камѫче. Казвам: Задачата е много хубава. И всички излязоха благополучно на Мусала. Там седяхме 5 — 6 часа, когато на Мусала не е бивало случай да се седи повече от 15—20 минути. Казвам: Често могат да се явят големи мѫчнотии, не бойте се! Като дойдете до най-голямата мѫчнотия, ще опитате най-великия разумен закон, който работи в природата. Не е вѫпроса да подобрим живота си, но да работим в туй велико царство, което иде сега. Ние трябва да станем служители, трябва да се приготвим. Ще наредим вѫв всички градове, в които има школа, да идват братята да ви посещават, ще има обмена, ще бѫдем всички праволинейни и искрени, за да може знанието, истината, любовта, мѫдроста да се вселят, да се назидаваме и да даваме потик за работа. Не да идем в някой град да сѫздадем малко разногласие, но да дадем потик за работа. Ония, които сѫ способни за учение, ще им се даде учение; ония, които сѫ способни за работа, работа ще им се даде. Кой за каквото е способен, трябва да му се даде поле да се прояви. Туй се изисква сега от вас и, както ви казах тази сутрин, всички ще минете по закона на Любовта, и ще дадете обещание за една година: готови ли сте, каквото ви кажат да го изпѫлните, без никакви уговорки? Да или не? После няма да кажете: „Аз така не мислих.“ Вие ще си примерите силите, и ще видите, дали можете да го направите сѫзнателно. Не искам да се разкайвате. Ако вѫв вас работи закона на любовта, опита ще бѫде много сполучлив, обаче, дойде ли най-малкото сѫмнение, резултатите сѫ лоши. Ако го направите сѫс сѫзнание заради Бога, Бялото Братство ще ви сѫдействува. Ще ви се яви нов потик за работа, ще ви покажат нови методи за работа. Друго-яче, колкото и да ви разправям, няма да го разберете. Достатѫчно е два пѫти да се качите на Мусала, много нещо ще научите, друго-яче ще разберете живота, други разбирания ще имате. Ако се качите вечерно време, сѫвсем друго нещо ще, е още по-добре ще разберете, просветление иде. Сега, сѫс споровете ние нямаме намерение да се занимаваме. Споровете ще ги разглеждате по закона на любовта. Ние знаем защо стават споровете. Ако някой има да дава някому, ако той сам не може да си плати, ние ще му платим дѫлговете, и ще му кажем: „Братко, още един пѫт да не правиш дѫлгове.“ А на онзи, който е дал пари, ще кажем: „Ти втори пѫт не давай, или пѫк, като дадеш, трябва да ги забравиш; ако не можеш да ги забравиш, не давай“. Ако дойде някой да ти иска, ще му кажеш тѫй: „Ти тези пари заради Господа ли ги искаш, или на заем от мене? Ако от мен искаш на заем, ще ги вѫрнеш скоро; ако ги искаш заради Господа, работата е свѫршена, аз ще ти дам, и ще ги забравя.“ Трябва да знаем, заради Господа ли даваме, или на заем даваме. Казва: „Дадох ти пари на заем.“ „Хубаво, ще ви ги вѫрна.“ „Аз му ги дадох заради Господа.“ Ще ги забравиш, нищо повече, туй е закон. Ако забравим, Господ ще ни благослови, Бог ще изправи нашата работа, ще Го опитаме. Нали ще Го опитаме? Защото е писано в Евангелието, Господ казва: „Опитайте ме и вижте, че сѫм благ.“ Христос казва: „Ако думите ми пребѫдват вѫв вас, и вие пребѫдвате в Мене, Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим вѫв вас, и каквото попросите, ще ви бѫде.“ Но като изпѫлним всичките условия, които Великия Божествен закон изисква, всичко е вѫзможно.

Сега ще гледаме да вѫдворим мир в себе си. Аз се радвам, че между вас се вѫдвори Божествена хармония на единство.

Утре ще говорим по-обстойно вѫрху този фонд, напр. методите за чисто материалната работа. Да кажем, че някои нямат вѫзможност да извѫршат нещо на физическото поле, тогава ще го извѫршат в духовния свят, т. е. като служат на болни безвѫзмездно, или може да го извѫршат и в умствения свят, но без да им се плати. Да кажем, че на някой окултен ученик се даде тази задача: ще ви пратим при някой паралитик, парализиран от 10 години, да го излекувате с вашите сили, да покажете знанието си. Ще определим да се молите за този човек по два часа на ден, и туй може да се продѫлжи два месеца — 120 часа усѫрдна молитва, то е една работа. И знаете ли как ще се кали вашата воля? Лекуването често се дѫлжи на вашата воля. Аз сѫм загатвал, че има болести, като ставния ревматизѫм, които се лекуват с вода водно лекуване, но може да се излекуват и с човешката воля, само че трябва да са знаят вѫтрешните течения. Но, трябва да се кали човешката воля; значи, това е система, начини, методи. Тази работа не е лесна. Всички няма да се занимавате с лекуване.

Но онези от вас, и най-страхливите и най-безстрашните, ще минете през Мусала поне най-малко един пѫт. Тази година всички приятели, които сѫ записани в школата, ще минат един пѫт през Мусала. Аз ще бѫда с вас. Сами няма да ви пратя. В тия екскурзии, които ще направим, аз ще бѫда с вас, и ще ви покажа всичките правила. Когато минавате и по месечина, и в тѫмна нощ, и тогава ще бѫда с вас, но, като дойде в бурна нощ... Ив бурно време ще бѫда с вас. Ще изучим тия електрически и магнетически течения, ще изучим растенията, билките, водите, изворите, техните свойства и качества, тѫй че, като ви види някой, да знае, да ви познава, да се отличавате поне като екскурзианти, ако не повече. До сега хората все по пещерите се криеха, а ние ще се изкачваме по високите места, по вѫрховете. Всички светии сѫ ставали светии по пещерите, а за нас, дошло е време — по високите вѫрхове. Ще се постараем, през тази година, на пѫрво място, да подобрим жилищата си, телата си, да ги подобрим заради Господа; да подобрим малко сѫрцата си и умовете си чрез екскурзии. Ще направим някоя екскурзия и вѫв виелица, в сняг, най-малко до 30 — 40 сантиметра дѫлбочина на някое планинско място и то с тези, които сѫ по-юнаци. То ще бѫде за през зимата, като дойде другата година.

Нека от всичките градове, ония, които сѫ любители за школата, да се самоопределят. Два класа ще се направят: един общ клас, и един специален. Самата работа през цялата година ще се определи по-точно, но сега не може да се направи по-детайлно. От всичките по-големи градове сега ще се сѫберете да обмислите малко, да видите колко ще вѫзлезете на брой. И които влезат в класа, да учат поне един час през деня. Работата ще се оформи. Ще се образува врѫзка за изпращането на всички беседи, на лекциите, които сѫ потребни. После, от клас в клас постоянно ще се посещавате.. Софиянци ще отиват в провинцията, всяко място ще се посети веднаж в месеца, най-малко 12 пѫти в годината. Тѫй щото, всеки град ще има 12 посещения в годината. Ще се изберат приятели, братя-делегати, и тогава ще се опѫлномощят. Ще искам да направим тази работа обстойно. Ще ви дадем работа, план, теми, ще сѫберем потребните необходими материали за школата. Материала сѫществува, но трябва да се подреди сѫобразно сѫс сегашните нужди, които сѫществуват. И това ще бѫде една сериозна работа. Като почнете да учите, ще се подмладите в християнски смисѫл, аз разбирам: в закона на любовта. Ще разберете, че има какво да работите за Бога. Не мислете вече, че остаряхте, че трябва да минете в другия свят. Сега, за утре, неделя, всички трябва да решите, да дадете обещание вѫрху това, което днес ви говорих. Трябва да се решите, и то само онези, които поемат задѫлжението да се подчинят и да работят за една година. Никой от вас да не даде едно обещание и да не го изпѫлни. Аз го освобождавам, нека си седи свободен. Но, който иска да даде обещание за една година, той трябва да седи на думата си, да го изпѫлни точ в точ. Да се знае, че когато иска да служи на Бога, трябва да има само една мисѫл. И тогава, туй мото, което се даде тази сутрин, всеки може да го препише; но който не даде обещание, няма защо да го преписва, може да го прочете само, като казвам, че който, го е страх, нека да си помисли, ние не бѫрзаме. Да не би у вас да се роди друго мнение: Нас искат да ни впримчат, да ни хванат. Да не мислите така. Не, доброволно ще се подчините, за да направите опита. Ами как, вие, като искате да тѫрсите някое имане в някоя пещера, нали ще трябва да се подчините, да коленичите, да пѫплите. Има ли нещо смешно? Защо? Ако в една пещера пѫплите, то е за да намерите имането. Стига да имате смелоста да влезете. После, има доста способни братя, и чрез тях ще внесем от всички изкуства у нас. Каквото искуство имате, трябва да го развиете, всичко да се употреби за работа. Да видим, какво можем да направим за една година. Като се работи по един час на ден, ще видим какво можем да сѫберем за една година отгоре. Като се образува този фонд, тогава, от общия клас ще изберете 12 души, сѫвет ща бѫдат, те ще дѫржат сметките. Те ще дават средства за учениците, за братята, които ходят от едно място на друго. Този сѫвет ще се грижи за иждивяването на тези пари, за всички благородни цели. Ако някой от учениците напише нещо хубаво, труда му ще се напечати. Ако някой иска да иде, да изпѫлни задача, а няма средства, ще му се дадат средства. Тѫй щото от сѫщите средства, от този фонд може да се отворят и братски гостилници, братски домове. Вѫв всеки един град трябва да има братски дом, да има поне две легла, та, като дойде един брат, да има кѫде да се спре. Като дойде един брат и остане в някой дом, той му оставя своето благословение; а ако дойде и не го приемат, той е недоволен, оставя една лоша мисѫл и си отива. А защо да не оставим туй благословение в домовете? Сега, желателно е, вѫв всичките градове, да се зароди тази инициатива, да има две-три легла, та, като дойде един брат да не става потриване: „тук не може, там не може.“ Братски дом е, ще го поканим да си отпочине, ще го нагостим, и ще го изпратим радостен и весел. Това е една отлична идея, която трябва да се приложи още тази година! Сега, аз искам най-пѫрво от старо-загорци — две легла, от ново-загорци — две; от бургазлии — две; от айтосчани — две; от казанлѫчани — две; от ямболчани — две; от пловдивчани — две; от шуменци — две; от варненци — две; от панагюрци — две; от софиянци — пет. Може ли пет? Защото всички до сега все тѫй ми казват: „Дойдем в София, не ни приемат.“ И тѫй, като дойде сега някой брат, ще му кажем: „Ето, имаме, еди-кѫде си място.“ Сега, в селата повече легла има. От Тѫрново искаме две легла; от Русе — три; от Сливен — три; от Свищов — две; от Лом — две; от Видин—две; от Габрово — две. от Пазарджик — едно; от Севлиево — две; от Карнобат — едно; Трявна — едно; с. Кортен — две; с. Гѫрци — две; с. Лѫджене, Бургазко — едно; Карлово — две; Петрич — едно; Рахово — едно; Елена — едно. Значи, имаме успех в туй отношение.

Прочете се „добрата молитва“.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...