Jump to content

1922_08_19_2 Новият живот


Ани

Recommended Posts

От "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,

дадени през 1922 г. в Тѫрново", Пѫрво издание  1922 г."

Книгата за теглене

Съдържание

Бележка: книгата е в Омарчевски правопис

 

    10 ч. с.

Новият живот.

Най-важното в този свят, това е животѫт. Имайте добрината да ме изслушате.

Моето учение не е на теория и диспут, то е основано на строго научен опит. Аз сѫм подложил всички, и най-малките детайлности на туй учение на опит, на строг опит. Ние сме готови да изправим всичките му погрешни. Всяко учение, което се прилага в материалния живот, не може да се приложи тѫй идеално, но има начини, има методи за туй прилагане. Там, дето методите се укажат погрешни, ще ги изменим, но принципите си остават винаги едни и сѫщи.

Сега ще определя какво подразбирам под „нов живот“ и какво под „стар живот“.

Нов живот, разбирам, сѫзнателния, разумния живот, дето законите се прилагат сѫзнателно, с еднаква справедливост спрямо всички, за да се добият отлични резултати; а стар живот, подразбирам живот, дето прилагането на законите не е дало добри резултати. Питам ви сега: от 8000 години като живеем, сегашният живот какви резултати е дал? Цялата земя е покрита с гробища, цялата земя е покрита с развалени градове, и всички народи днес боледуват. Туй е един факт. Защо? — Ние трябва да знаем дѫлбоките причини — защото ние сме се отклонили от онзи естествен пѫт на правилно разбиране. Следователно, новият живот встѫпва не да борави сѫс старите методи, сѫс старите похвати — новият живот има нови методи.

Може някой да ни вѫзразят, че принципите сѫ сѫщите. Да, любовта на малкото дете се различава от любовта на вѫзрастния, от любовта на майката. Тя по сѫщество, по качество е една и сѫща, но по изражение, по интенсивност, не е една и сѫща. Малкото дете може да плаче за нищожни работи, когато вѫзрастната жена може прекрасно да се усмихне. Сега ние, сѫвремените хора, имаме малки куклички и мислим, че като се развалят те, светѫт ще пропадне. Онези, които сѫ по-напреднали, се усмихват на това. Новият живот изисква нови форми. Този разумен живот трябва да се обуслови. Аз направих следущия опит на Мусала: изведох на Мусала 104 души, като се започне от 18 годишни юноши до 70 годишни хора, (имаше една сестра на около 70 год. вѫзраст) на височина 3000 м., без да се разболее някой, всички се вѫрнаха здрави и на другия ден усещаха енергия и подем в своята мисѫл. Сега, като ви казвам това, как ви се вижда, 70 год. жена може ли да се качи на такава височина? 104 души се качиха горе без да се разболее някой. Ще кажите: „тук някоя магия има“. Няма никаква магия. Тук се спазва един естествен закон на туризма. Трябва да се вземат всички сѫображения, за да се избегнат заболяванията. Сега, сѫвремения живот е едно движение. Ако вземем всички предохранителни мерки, много малко боледувания ще има.

Сега аз говоря само за учениците на Бялото Братство, които подлагат всичко на строг научен опит. Ние не се спорим. Ако иска някой да спори, нашия живот е, който дава отговора. Не е мястото тук, в това читалище, дето ще се реши вѫпроса, кой е правият живот. Ако вие живеете по-добре от мене, вие сте решили вѫпроса, а ако аз живея по-добре от вас, аз сѫм решил вѫпроса. Честният тѫрговец решава вѫпроса сѫс своя честен живот, честният свещеник решава вѫпроса с своя честен живот, честният владика, честният сѫдия, честният учител решават вѫпроса с своя честен живот. И обратното е вярно. Това е факт. Най-ученият учител да е, баща му и майка му може да сѫ много благородни, но ако негова живот не е честен, той ще реши вѫпроса. И в живота това е верно: онзи човек, който се храни с най-добрата, с най-здравословната храна, той ще успее. Онзи, който пие само чиста, бистра вода, каквато природата е сѫздала, той ще успее. Онзи, който живее в здравословни жилища, с изобилна светлина, той ще успее. Следователно, и ние на нашите умове трябва да направим широки прозорци. Тази идея не излиза само от Бѫлгария. Днес има 100,000 души учени, които се занимават с разрешението на този вѫпрос. И какво е казал един английски дѫржавник на духовенството сега? Той казал: „Вие трябва да убедите света, в бѫдаще да се не бие, а ако това не направите, Европа е изгубена“. Какво е предназначението на духовенството в сѫвремения свят? Предназначението на цялото духовенство от всички религии, а не само на християнството, беше да спре войната. Тия духовници трябва да сѫ справедливи и да знаят, че войната не е потребна. Те трябваше да вземат страната на истината, а те се присѫединиха кѫм страната на обратния лагер. Питам тогава В какво се сѫстои тяхната религия? Разбирам един военен да каже: „Аз сѫм военен, с силата на ножа, на орѫжието решавам вѫпросите“, а един свещеник, който говори за любов и препорѫчва нож, това не разбирам. Ние трябва да, се отличаваме. Следователно, този дѫржавник казва на духовенството тѫй: „Вие трябва да убедите сѫвременото общество, да наложите вашето влияние, за да престанат войните. Не убедите ли обществото, Европа е изгубена. Туй го казва един практичен, английски ум. Туй не е упрек. Аз когато говоря за духовенството, не разбирам нашето духовенство. Аз, казвам: принципално трябва да разрешим вѫпроса — или с сила, или с любов. Няма по-велика сила от Любовта. Най-великата сила, която действува, това е Любовта. Това сѫ опити, които сега прилагаме. И аз сѫм готов с всички ония, които не подѫржат моето учение, на следующия опит: за 1, 2 или 4 години да приложим принципите, които аз проповядвам, Ще сѫздадем училища, ще вземем най-развалените типове от децата и аз ще ги вѫзпитавам сам; според тия принципи, които проповядвам. И от другата страна, другите приятели нека приложат идеите си, и онази система, която даде най-добрите резултати, нея ще приемем. Като говоря така, аз не подразбирам другата крайност, в която отиват някои, че религията не е потребна. Религията, като един вѫтрешен принцип, е потребност за душата, но формално тя трябва да се измени. Онези, които не вярват в никаква религия, казват, че религията подразбира по-низша култура. Аз давам следующето свое вѫзражение: Ако действително религията говори за една по-низша култура, тогава животните, у които няма религия, би трябвало да стоят по-високо от хората, когато това не е така. Нашата сѫвременна религия е изопачена. Нека признаем факта, че ако дойде един благочестив човек в някоя бѫлгарска цѫрква — това не е за упрек — ще намери ли той в нея ред и порядѫк? От небето ли ще капне този ред и порядѫк? Той ще излезе от нас. Свещеникѫт и всички богомолци трябва да подемат, да служат от любов на един велик принцип.

Сега, за нашето учение, некои казват: „вие сте сектанти“. Не, ние не сме сектанти и ще кажа защо не сме. Ние отричаме сѫвѫршенно целия сѫвременен живот и неговите методи, и поддѫржаме новия. Следователно, онези, които поддѫржат стария живот, те сѫ сектанти. В нас всичко е ново: нашите разбирания, нашият морал е нов. Ние проповядваме учението, че човек, който има сѫзнание, като види една мравка, трябва да ѝ направи пѫт. И ако един човек има такова сѫзнание, че може да направи пѫт на една мравя, ако неговото сѫзнание е толкова будно, той може да направи велики работи в този свят. А сега казваме: „Какво, не сѫм убил никого, аз сѫм честен и почтен човек“. Да, „честни“, „почтени“ но всички умираме. Я ми кажете, кой дом е този, в който днес царува любовта? Тук духовниците искат да се спорят с мене. Няма какво да спорят с мене. Били ли сте в София? Онези хиляди хора, които ходят там по крѫчмите, какво ще правите с тях? Онова младо поколение, което бяга от цѫрквите, какво ще правите с него? Ще кажете: „те сѫ безбожници“. Не сѫ безбожници. В тях има един купнеж за нови идеи, и аз споделям тяхните мисли. Може да има в тях някои крайности, които, обаче, не ги споделям. Копнеж има в младото поколение, може да се учи, в него има самопожертвуване, то е подвижно, експедитивно, а старите седят, философствуват. Една бѫлгарска пословица казва: „До като мѫдрите се намѫдруват, лудите се наиграват“.

Този нов живот ще се изрази в нови форми; в този нов живот неврастения няма да има, ревматизѫм, няма да има, хора с болни стомаси, няма да има, глухота, слепота няма да има, сѫс счупени крака хора няма да има, а ще бѫде той живот на пѫлна хармония. Туй може да го сѫздадем на опит, да го приложим на опит. И трябва да чакате, тѫй не може, в една година отгоре. За да може да се изкара такова поколение. Мене ми трябват поне 20 години още. Ако опитите сѫ прави и дадат резултати, тогава вие ще трябва да приемете този принцип на природата. Това не сѫ неща, които сѫ сѫздадени изкуствено. Аз в София правих други опити. Извеждам повече от 200 души на Витоша в най-големия сняг и се качваме на 1500 — 1600 м. височина. През целия ден прекарваме на снега и никой не се разболява. Направихме 1, 2, 3 опита, искам да покажа на тия ученици, че в природата има известни закони, които трябва да се знаят. Мога да ви ги кажа и на вас, но ще ми дадете честна дума, че няма да злоупотребите. „Честен човек“, казват, бил клисаря, а парите от цѫрквата липсали! Честен човек ли? Парите трябва да бѫдат на място. Според мене, касите ви трябва да бѫдат отворени, и като минава човек покрай тях, да се не сѫблазнява. И казваме, че нови хора сме. Като дойде някой да ви иска пари на заем, казвате: „Господине, аз те зная, ти си честен, но ще намериш двама гаранти.“ Да, честен човек си, и така всеки ти дава пари. Кѫде е тая честност, кѫде е честният човек? Казвам: приятелю, аз ти давам 10,000 лв. без всякаква гаранция, и ти след 1, 2 или 3 месеца, като дойдеш да ги донесеш, аз да сѫм ги забравил, а ти — не. Това е честен човек! Питам: вие сега тази култура ли защищавате? Всички сѫдилища сѫ пѫлни с такива дела. Знаете ли кѫде отива сѫвременото общество? Знаете ли след една година какво ще се случи на земята? Ще кажете: ние не знаем, но Господ знае, ако Господ е определил...“ Той, като е направил човека, е казал: „Слушай, на тази кола до 1000 килограма най-много можеш да туриш, а повече не, защото ще се счупи.“ Когато Господ е направил нашия живот, Той е казал до колко килограма може да издѫржи. Ако ние натоварим този живот с излишни неща, няма ли да стане с тая кола някоя катастрофа? — ще стане. Аз сѫм ваш приятел, искам да ви покажа начин как да живеете. Какво ме интересува друго? Нима мислите, че ще спечеля нещо? Откак сѫм в Бѫлгария няма друг човек, против когото да сѫ се казали толкова скверни работи! И още много епитети може да ми кажете, но това ни най малко не ме смущава, защото аз сѫм един голем извор, който постоянно се чисти. Няма помия в този свят, която да може да ме опетни, защото зная начин как да се чистя. Да не мислите, че аз сѫм слаб, че не мога да се защищавам. Мога, но не с орѫжие. Аз казвам: имам други сили, сѫзнателни сили, с които мога да работя и да се защищавам, с мене има други хора, които могат да ми помагат, не само в Бѫлгария, но и в целия свят. В целия свят има мрежа от такива разумни хора, които турят всичко в ред и порядѫк. Те сѫ и в Англия, и в Русия, и в Австралия, те сѫ обсебили света. И вие, бѫлгарите, мислите сега, че като се опѫлчите, ще ги победите. Не, не, те ще ви пометат! Сега тия хора там, в Европа, ви налагат контрибуция. Чудите се как да изплащате данѫците. Роби ще станете! Животѫт се влошава. Бѫлгарския лев колко спада? Един американски долар струва 150 — 160 лева. Е, какво ви очаква сега? Казвате, че моето учение разваляло Бѫлгария. Е, хубаво, аз ще ви приведа следното: от 1500 години, насам бѫлгарите сѫ направили 150 войни. Питам: за тия падения и нещастия на Бѫлгария аз ли сѫм виноват? „Едно време“, казвате, „дошли богомилите“. Но защо да не се признае факта, че богомилите беха едни от най-благородните, най-добрите хора? Може да е имало и лоши хора между тях, но, както ги аз зная в онова време, както ги проверявам, между тях имаше добри хора. Не казвам, че и в сѫвременото духовенство няма добри хора, има, но тия добри хора в духовенството сѫ малцинство. Ние сме готови да признаем този факт тѫй, както си е. Нека се изнесат фактите. Ние не сме за онзи вѫншен морал, ние сме за онова единство вѫтре в душата. Ние не сме за това да започнем добре, а да свѫршим зле, а сме от ония, които започват зле, а свѫршват добре. Ако някой човек си е счупил крака, ние можем да му направим най-добрата операция, да му намерим най-добрия хирург. Някой заболее от инфекциозна болест, ние желаем да дойде най-вещият лекар, който разбира законите, той да го лекува. А сега, колкото лекари, толкова лекарства: все опити правят. Онзи, вещият адвокат, всичко е предвидил, добре разбира делото си, а който го не разбира, като го изгуби, извинява се и казва: „аз предвидих всичко, употребих всички усилия“. Адвокатѫт знае, ще спечели ли делото, или не. В Америка имало един адвокат, който вземал да защищава само честни дела и всякога печелил. Когато дохождали с други дела при него, той казвал: „Извинете, аз такива дела не защищавам.“ Ако ние всички сме така честни и почтени, че да защищаваме само честните си дела!..

Сега, някои от вас искат да ме оборят. Че с какво ще ме оборите? Моето учение е тѫй необходимо за вас, както светлината. Ако можете да живеете без нея, да, но не можете; вие ще умрете без моето учение, тѫй, както умират без светлина и без вода. Учението, което проповядвам, е учение на новия живот, в него няма смѫрт. В туй учение ние положително знаем има ли живот зад гроба, или не. Ще каже някой: как? Елате при нас и ще видите, ще ви кажем всички методи. Изведнаж не може, но ще влезете да учите, както при един учител, който преподава математика, както при един художник, който преподава художество. Може ли някой, който не е рисувал, да вземе четката и да рисува нещо като Рафаела, или друг да напише нещо като Бетховена? Той трябва да носи в себе си една дарба, един заложен талант, който да може да се развие. Аз се занимавам и с млади, и сѫс стари. Аз искам да ви дам само методите и начините, как да се развие онова, което е заложено в бѫлгарския народ. Тия методи ги показвам на младите и те учат. Някои казват: „хипнотизирване е това.“ Знаете ли какво сѫстояние е то? Хипнотизмѫт приспива всички способности, и остава само една способност да действува, като че ли се гледа само през един мазгал. Туй е хипнотическо сѫстояние, а нашето учение е учение на Бялото Братство, според което всички способности и сили у човека трябва да се сѫбудят вѫв всичката своя интенсивност. Човек трябва да бѫде буден вѫв всяко отношение, вѫв всяко положение. Той трябва да бѫде честен пред себе си, да констатира фактите тѫй, както сѫ, защото има факти, които сѫ верни по форма, а не и по сѫдѫржание; има факти, които сѫ верни по сѫдѫржание, а не и по смисѫл. Но това сѫ философски вѫпроси.

Сега, този новия живот вие го тѫрсите. Аз бих желал да намера някой от вас щастлив, здрав човек. Но още не сѫм намерил такѫв човек. Ако има такѫв човек, нека се яви пред мене, аз ще запиша името му, и ще отбележа, че той е един изключителен случай в света. Туй ще ми даде повод да проуча нещата, защо е здрав, да проуча резултатите вѫв всяко отношение. Като видя здрав човек, ще кажа как е живял. Като видя болен — сѫщо. Аз уча сега тия неща. Ние проучаваме нещата и в едно и в друго отношение.

Сега, този новият живот е вѫтрешен, той е индивидуален най-пѫрво. Той е живот, който започва с най-малките величини. Най-малките величини в света господствуват над другите величини. Какво може да извѫрши една такава величина, това само един математик може ща ви го разправи. Вземете, за пример, всички искате да бѫдете богати, силни, да оправите света. Представете си, че ви срещне един човек и ви дава само едно житно зрѫнце, като ви казва: „Посейте туй зрѫнце!“ Ако сте човек свѫршил висше образование, ще кажете: „Нима сѫм толкова глупав да се занимавам с туй житно зрѫнце?“ Не, в него се крие такава енергия, каквато човек не подозира. Ако туй житно зрѫнце се посее, в една година ще даде 10, после 100 зрѫнца, а в 10 години ще посееш цялата земя с него. Сега, ние, сѫвременните хора, избягваме малките неща, искаме изведнаж да оправим света. Света ще се оправи само сѫс житното зѫрно. Знаете ли какво значи житното зѫрно? То е онзи икономически вѫпрос, който поддѫржат всички хора, всички работници. На всички хора трябва да се даде здравословна храна; на всички хора трябва да се дадат здравословни жилища. Не казвам, че едни сѫ прави, а други — не, но едните отлагат, а другите прилагат. А ние, хората на новия живот, бѫрзаме сега да приложим доброто в света, и след като го приложим, искаме да се даде на света по-широк простор.

Туй учение може да го опитате. Сега питам: вие сте бѫлгари, каква е задачата на бѫлгарския народ? Онези, които сте националисти, какво искате за бѫлгарите? Искате да имате голяма земя. Бѫлгарите никога няма да имат такава широка земя, както англичаните. Знаете ли в какво положение ще се намерите? Едно време, когато Господ решил да даде всички благословения в света, пратил един ангел да занесе тия добрини с пакети в голяма торба. Този ангел не прегледал как били наредени тия пакети, замислил се нещо и пакетите един по един изпопадали по пѫтя. Той видял, че в торбата останал сама един пакет — всички изпадали — направил една погрешка. Изпопадалите пакети били разграбени. Ангелѫт се замислил: „какѫв отговор ще дам сега пред Бога?“ В това време дохожда един поет и го запитва: „няма ли нещо за мене?“ — „Има един пакет останал“, отговорил ангелѫт, „но той е вярата; тя не е за земята, а за небето, затова ти горе ще отидеш да си почиваш.“ Питам тогава хората, какво искат? Опитаха яденето, опитаха пиенето, спането, науката, но пак ви липсва нещо. Спорите, но за какво спорите? — „Дали има Господ или не, кѫде е Господ, как ще го намерим, що е Господ?“ — Господ — това е Любовта. Този Господ, Любовта на Когото говори в сѫрцата на всичките хора, на този Господ трябва да знаем езика Му. Той говори и в брата и в сестрата, Той говори и в майката и в бащата. А когато говори Той, ние можем да се споразумеем. И ние Го тѫрсим на небето, но този Господ в своето проявление е Любов. Може ли да Го приемем? Но вие ще кажете: „Какво нещо е Любовта?“ Любовта ето какво дава, аз ще ви определя: Любовта внася истина в душата, светлина в ума и чистота в сѫрцето. Тогава Истината ражда свобода в душата, светлината — знание в ума, а чистотата внася сила в сѫрцето. Следователно, ако тази Любов дойде вѫтре в нас, трябва да роди тези три неща.

Аз сѫм готов на всеки един православен брат да му кажа: аз не спадам кѫм никоя цѫрква, кѫм никакѫв народ, защото не сѫм от земята. „А от де си?“ пита ме един, — От слѫнцето ида, и отивам кѫм него, отговорих му аз. Като казвам „слѫнцето“, разбирам онзи разумен, вѫзвишен живот. В мене всяка мисѫл, всяко желание е претеглено. Аз не искам да лѫжа никого. За мене е най-голям позор това, да излѫжа някого. В бѫдаще не искам да страдат хората от моето учение, заради мене. Искам тия хора, като приложат моите методи да се ползуват. Аз сѫм се ползувал, и вие да се ползвате. 20 години аз правя опити, и още ги продѫлжавам. Някои казват: „нека се изкажем“. Искат, като в един сбор, догматически да решим вѫпроса. Тия неща не стават изведнаж. Туй може да го направи някой друг, но аз не се занимавам с това, защото нашето учение почива на опит, като в една лаборатория, трябва да се работи, опити да се правят, да се корегира.

Сега, аз се обрѫщам кѫм учениците, обрѫщам се и кѫм вас, братя ви наричам, — но не за да ви привлека, не ми е целта това — и казвам: излезте от вашите дупки, изложете се на тази светлина, която иде от природата — този Бог на Любовта, допуснете тази светлина да проникне вѫтре вѫв вас! Допуснете я да проникне, направете един малѫк опит. Ще кажете: „какво може да направи светлината?“ — Много работи може да направи. Ще ви приведа един факт между многото други факти, и той е следующият: имаше едно момиченце в Княжево, което вѫв времето на сраженията, на недоразуменията, които имаха бѫлгарите през 1918 година пострада, като в рѫката му беше попаднало едно парче от шрапнел. Лекарите му направиха 5 — 6 операции, но не можаха да извадят шрапнела, и най-после решиха да му отрежат рѫката. Идват домашните му при мене и ме питат: „Какво да правим?“ Понеже зная какѫв е ефекта на слѫнчевите лѫчи вѫрху желязото, казвам: „нека излага рѫката си няколко месеца на слѫнце по 3 — 4 часа на ден“. И, наистина, един ден, след 3 — 4 месеца последователно излагане, желязното парче от шрапнела се показа навѫн, падна и детето се освободи. Туй дете оздраве, това може да го проверите. Слѫнцето произвежда електричество и магнетизѫм, и с това постепенно прави най-добрата операция. Ако бяха казали това на лекарите, те нямаше да повярват. Защо да се не оставим на слѫнцето да направи най-хубавата операция, и да ни излекува; защо да не се оставим на Любовта да се прояви? А сега ще пишем закони: „да не крадеш, да не лѫжеш“. С такѫв отрицателен морал аз не се занимавам, а казвам: ще любиш, ще обичаш истината, ще бѫдеш мѫдѫр, ще бѫдеш добродетелен, справедлив, щедѫр, снизходителен. Ще се самопожертвуваш за другите. Туй препорѫчваме ние, не какво не трябва да правим, а какво трябва да правим. И като казвам как да любиш, имаме начин за любов. Ще ви приведа един окултен разказ. Един вѫлк се явява при овците и им казва: „Ние се реформирахме вече и можем да живеем с вас по братски. Ние с вас ще се примирим. В нашето сѫзнание туй се реши. Решихме и свѫршихме. И аз сѫм един делегат от вѫлците и от сега нататак заедно ще живеем“. По едно време той се влюбил в една млада овца и ѝ казва: „Аз сѫм силен, имам опитности в живота, с мене ще живееш добре, мога да се боря, ще те защищавам“. И трѫгва тази млада овца след него. Един ден добре живели, минали два, три дни — добре, На четвѫртия ден той огладнял и казва: „Аз трябва да те изям, за да живея“.

И вашият морал сега издѫржа изпит само за 3 — 4 дни. Дойде ли четвѫртия ден, казвате: „Ние ще ви изядем“. Е, какѫв е този морал? Всички казват: „ние не трябва да бѫдем овци“. Не, като овците ще бѫдем, защото всичко, което носим, все овците сѫ го дали. благодарение на тях, ние имаме и мляко, и сиренце, и вѫлна. Да, като овците ще бѫдем, разумни овци. И аз бих желал такива овци да бѫдем — да служим на закона на самопожертвуването. Не мислете, че овците не сѫ умни. Колко сѫ те по-умни от нас! А ние много умни се мислим, културни хора се мислим! Нека признаем този факт. Аз уважавам ония волове, които орат на нивата. Те сѫ свещени волове, те орат на нивата, а господаря им ги бие в дама, те пѫшкат но се покоряват, седят покорно. Герои сѫ те! А вие казвате: „той е вол, може да издѫржа тия страдания“. Но благодарение на тия волове ние живеем. Тогава де е нашата култура? Вие, които се мислите културни хора, знаете ли колко милиона волове, овци, кокошки, патици сѫ станали жертва за нас? Един богат тѫрговец в София подарил за нещо 10,000 лв. и пишат името му вѫв вестниците, а една овца, която дава живота си, стои много по високо от тоя богат човек, разбирате ли? Това е морал, това е благородство! Онзи свещеник ще отиде да прочете една молитва на главата на някой болен, и ще кажат: „много хубаво направи“. Нищо не си направил. Ти пожертвува ли вѫлната си, живота си, като онази овца? Христос не дойде да сѫздаде духовенство в света. Той дойде да сѫздаде служители на човечеството, да служат по любов на Бога. Те трябва да бѫдат образец на любовта, на честен живот. Аз сѫм готов сѫс сѫвременото духовенство, с нашите братя, владици и свещеници, да разменя мисли. Ще се качим с тях на Мусала, аз ще ги поканя на една братска разходка, от всички ще има — дякони, свещеници, архимандрити. Ще излезем на Мусала, пѫрво ще отидем кѫм Бистрица, ще вѫрвим полека, ще си говорим по братски, после ще минем по долината на Марица, през „Рилската пустиня“, ще вземем южния край, и като се качим горе на Мусала, там, на 3000 м. височина, ще обмислим и ще решим вѫпроса, какво да бѫде православното духовенство. Този вѫпрос само на Мусала ще можем да го разрешим, а не тук долу, в Тѫрново. На Мусала сѫм готов, братски да се разговарям с тях, няма да им се смея. Ще им кажа: „братко, само тук, на тоя чист вѫздух, колкото сме по-близо до Бога, толкова по-добре ще може да разсѫждаваме здраво, смислено по тия вѫпроси, за Бога“. Ще кажите: „той иска да излага владиците“. Аз ли ги излагам? Те сами сѫ се изложили. Ако те не живеят добѫр, честен живот, те сѫ се изложили. Ако аз не живея добѫр, честен живот, сам сѫм се изложил. Няма нищо скрито-покрито. Всяка болест в света ще се прояви по какѫвто и да е начин. Всички болести в света не са ли израз на онази морална поквара, която сѫществува вѫтре в човешкия организѫм? Лекарите не могат да насмогнат на тия болести, но не е там вѫпроса. Между нашите приятели има много, които сѫ приели начина на лекуването на природата. С топла вода и картошки се лекуват. Един наш приятел беше болен, взел рициново масло, не му действува. Слушай, казвам му, в половин час ще изпиеш 5 — 6 чаши топла вода. И наистина, след няколко часа настѫпи реакция. Тук е сега този приятел. Ще употребим тоя метод. Един лекар най-пѫрво трябва да даде очистително на болния и после да му даде лекарство. Ако даде лекарството преди очистителното, туй лекарство не е ефикасно, не действува. Аз правя аналогия. В сѫвременото общество има много недѫзи. Как ще приложим туй лекарство на Любовта? И то с доза се дава. Да не мислите, че тази любов всички хора еднакво могат да я разбират? Не, Любовта е една сила, тя се проявява вѫв физическия свят по един начин, в умственния — по друг начин, в духовния по трети начин. Има си закони. Някои казват: „кажи ни как!“ Преди години, когато правих френологическите си изследвания — измервах черепите на бѫлгарите — дойде един студент, каза ми: „господин Дѫнов, искам да зная на какво се основават тия ваши наблюдения и изследвания?“ Казвам му: трябват най-малко 11 години за да научиш това. „Е, не може ли сега? Искам да ги приложа в практическия си живот, да се ползувам“. Не, сега не може, като изуча всички тия данни, тогава ще изнеса пред света нещо завѫршено. А сега, това, което имам, то сѫ откѫслечни данни, има неща, които липсват. Това, обаче, ни най-малко не показва, че учението не е верно. Я вижте онези хора, които имат длѫгнести лица, очи черни, живи, не сѫ ли активни? Защо? — Черният дроб у тях има преимущество. Той е развит, като динамическа сила. Вземете онези хора, които имат валчести лица, като месечина, в тях стомахѫт е развит, те обичат да си похапнат, да си попийнат, и като ядѫт, от тях по-добри хора няма, и казват: „тѫй разбираме света, Господ го е сѫздал да, ядем и да пием“. Има други хора, които сѫ интелектуални, те се занимават с отвлечени вѫпроси, и затуй тяхното лице се различава. Значи, природата си е турила отпечатѫк. Тя си има свой език, свои закони. Когато някой пѫт аз загатвам, че човек може да чете по канарите, както геолозите четат по клонете, по растенията, това значи, че има други начини, за изучаване на природата, само че трябват големи наблюдения. Ние можем да изучваме кои сѫ причините, които сѫ тикнали бѫлгарите в туй безизходно положение. Това е един резултат не от 1 — 2 години, а от преди 2000 години. От тогава е станало това. Следователно, сега се завѫршва един цикѫл, и бѫлгарите се намират в началото на пѫтя, от дето сѫ направили отклонението, и пак ще дойдат да хванат правия пѫт. Как да хванат тоя прав пѫт? Тоя прав пѫт е пѫт на онази сѫзнателна любов, в която мѫдроста трябва да владее законите. Майката трябва да знае как да отглежда своето дете; учителят трябва да знае как да вѫзпитава своите ученици; свещеникѫт трябва да знае как да служи на своите пасоми; сѫдията трябва да знае как да решава своите дела. Трябват методи, за да се изправи живота. Преди всичко, ние трябва да имаме един честен и почтен живот, защото, вѫн от това, никой не се е родил нито свещеник, нито учител, нито сѫдия. Ние се раждаме разумни сѫщества, като хора, които трябва сѫзнателно да работим. А при сегашната култура, аз ви казвам: ако и за напред живеете според нея, добро бѫдаще не ви очаква. Туй не казвам само аз, тѫй се произнасят всички учени хора в Европа, няма да цитирам техните имена. Сѫвремената култура е осѫдена на смѫрт, ако тя не се видоизмени в своя пѫт. Ако духовенството не се пробуди, да сѫзнае своите грехове; ако учителите не се научат да прилагат правилно законите на вѫзпитанието, ако управниците не изменят законите на управлението, да сѫзнаят, че сѫ правили грехове — никакво бѫдаще не ви очаква. Покаяние, покаяние трябва! Всички трябва да се покаят, но не с вретище на главата, а да признаем, че фактите, които нашите деди сѫ турили, не сѫ в сѫгласие с законите на природата, и да ги отменим.

Туй изисква новия живот. Този нов живот и той си има свои физиологически проявления. Има вече нови хора, типове от новото поколение, които сѫ се родили в Америка. Хора на новото поколение има и вѫв Франция, Германия, Англия, но най-вече ги има в Америка. Физиологически тия хора се отличават от другите. Сега нямам време да ви обяснявам това. Има сѫчинения, в бѫдѫще може да се пише за новите типове.

Ние идем в Тѫрново, за да сѫздадем на тѫрновци една благоприятна атмосфера. Защо сѫм избрал Тѫрново? Аз сѫм го избрал, като един центѫр, дето земните влияния на Бѫлгария се срещат и може да се подобри здравословното сѫстояние на бѫлгарите. Целта ми не е да се увеличат моите сѫмишленици, а да могат мозѫците на бѫлгарите да станат нормални, да се образува една мека атмосфера, и при това да се подобри положението на техните ниви, за да раждат по-вече жито. Това имам предвид. Казвам: аз ще направя един опит с бѫлгарите, ако нашето духовенство не вярва, и той ще бѫде следният: на духовниците казвам, че, за опит една година ще ви оставя да действувате вие на бѫлгарите, а после ще действувам аз една година, и ще видим кога ще има по-вече плодородие. Тѫй е казал Господ: Дето има любов и земята по-вече ражда; там, дето има любов, и лозето по-вече ражда, и крушата и всички плодове по-вече раждат. Любовта е дѫлбока сила, която може да действува в природата, и тази природа отговаря на любовта. Но любов безкористна! Туй е опита.

Сега, ако дойда да изпѫдя свещениците и да туря моите хора, моите сѫмишленици, да венчават и да крѫщават, и те ще се оцапат като тях. Не искам да замествам никого. Нека свещениците вѫршат своето в цѫрквата си, тя е техен дом, и те носят всичката отговорност. Даже ще им дам всички наставления; ние нямаме желание да заемаме чужди места, а искаме да изпѫлним своя дѫлг кѫм човечеството, кѫм младото поколение. Вие, като човек, идеализирате всичко: може да обичате народа си, уважавам ви, хубаво нещо е това, но вашата любов трябва да бѫде разумна. Казват някой пѫт, че майките от любов одушват децата си. Русите пѫк сѫс своя патриотизѫм погубиха народа си. Разумен трябва да бѫде човек. Разумният човек не трябва да бѫде алчен. Силата на разумния човек седи в самия него. Щастието ни е скрито в туй, което носим в себе си, а не отвѫн. Някой ще каже: „С туй знание, което имам, навсякѫде в света мога да отида“. И аз мога да кажа: с туй знание, което имам, навсякѫде мога да отида — и в Англия, и в Америка мога да живея. Защо? — Разбирам живота, разбирам природата. Сега сѫм дошел в Бѫлгария. Много пѫти сѫм казвал: аз мога и на друго място да работя. Ако не ме искат бѫлгарите, казвам, другаде ще отида. Ако бѫлгарите мислят, че аз нося зло на Бѫлгария, че искам да я разруша, казвам: ако мислите тѫй, че аз ви желая злото, не мисля за вашето щастие, аз сѫм готов да напусна дома ви, и да отида другаде. Нямам нищо против. Но ако моето присѫтствие ви носи благословение, да ви направя свободни, да не пострадате като народ, не изпущайте случая. Аз ви казвам: зная, имам знания, опитност имам, но трябва време, имайте тѫрпение, вѫв вестниците не пишете, чакайте, опитайте. „На лѫжата краката сѫ кѫси“, казва бѫлгарската пословица. Един ден историята ще се произнесе. Какво ще се произнесе историята? Ако едно дело е божествено, то ще успее. Това дело, което ние поддѫржаме, ако е верно, земята с главата надолу да се обѫрне, то ще успее: то е дело на любовта. И сега иде една вѫзвишена култура на Любов. Любов, която ще свѫрже всички народи, Любов, която ще свѫрже всички индивиди, всички майки, всички приятели, от най-малките до най-големите, и между хората ще настане братство и равенство, но не само между хората, а и между животните. Туй иде и ще се наложи. Ако е за теории, социалните науки сѫдѫржат такива теории за подобрението на обществото. Всяка партия в Бѫлгария си има своя програма. Те хубаво правят, правят опити и аз ги уважавам. Някои опити дават резултати, сполучливи сѫ, а други сѫ несполучливи. Принципално те сѫ до някѫде прави, но методите им сѫ криви. Вземете комунистите: те искат братство и равенство. И християнството иска сѫщото. Принципите им сѫ верни, но по какѫв метод ще се приложат те, чрез насилие ли, или с любов? Те мислят, че по мирен начин, богатите не искат да си дадат парите. Не, всеки богат ще отвори касата си и ще каже: „братко, тия пари сѫ общи, ще си ги разделим.“ Иначе, насилието ще дойде. За този глад, който настана сега в Русия, аз преди 2 години им казах, че ще им дойде. И сега, седем милиона хора умират от глад. Знаете ли защо дойде, този глад? — Поради онази анархия в руския ум, който се раздвои и предизвика силите на природата. Искаха да вѫведат ред с насилие и по такѫв начин почнаха да се избиват взаимно. Биха се, изтезаваха се и до сега дадоха седем милиона жертви, а може и десет милиона да измрат. Мислеха да вѫзстановят с орѫжие свободата си, но те трябваше не с орѫжие, а както им казваше Толстой — с любов. „Не противи се злому“, казва Христос. Как ще тѫлкуват това свещениците? Болшевиците сега сѫ турени да действуват с орѫжие. Свещениците казват: „всяка власт е от Бога.“ Ами болшевишката не е ли от Бога? Не, ние казваме: „всяка праведна власт е от Бога дадена.“ Там, дето болшевиците сѫ праведни и прилагат добри дела, те сѫ прави, там, дето прилагат насилие — не сѫ прави. И в Бѫлгария е сѫщото: ония, които прилагат добри методи, прави сѫ, а другите, които не прилагат добри методи — не сѫ прави. Тѫй седи принципѫт. Утре може да се народят и анархисти. Сега някои ще кажат: „А, той говори против дѫржавата“. Не, вие сами говорите против дѫржавата. С вашите криви методи, вие сами ще станете причина да се народят тия анархисти. Знаете ли, ако в Бѫлгария настѫпи неурожай, какво ще стане? — Ще дойде глад. Знаете ли какви разбойници ще се появят? Този глад ще направи всички хора разбойници. А какво е глада, знаете ли? Какви ужасни инстинкти за отмѫщение се сѫбуждат у човека!

С този новият живот ние искаме да спасим света от една катастрофа. Един американец предсказа, че в Европа ще избухнат 70 вулкани, и по-голямата част от Европа— Югославия, Австрия (кѫм Буда-Пеща) ще потѫнат. Това цитирам само за куриоз, тѫй казва американеца. А пѫк аз казвам: в света иде една катастрофа, поради безумието на сѫвремените хора, една социална катастрофа иде, която ще произведе сѫтресение в мозѫците на хората и те ще полудяват. Мен болка изпѫлва сѫрцето ми, когато виждам хиляди моми и жени, които продават честа си за хляб! Те сѫ наши сестри. Е, духовенството казва, че аз развращавам хората. Ами тези хора аз ли ги развратих? Аз идвам да им покажа правия пѫт, да им покажа начин да се спасят. Те сѫ ваши синове и дѫщери. Туй не сѫ хиляда и десет хиляди души, туй е едно грамадно число момичета и момчета, които не вѫрвят в правия пѫт. И сега старите, вместо да им покажат пѫтя, постоянно реагират и спират колата. Но тия кола ще се счупят! Тогава какво да правим с младите? На тях трябва да препорѫчвате Божествената Любов, да им покажете как да любят. Добѫр пример им покажете! Какво по-хубаво има от тази любов? Знаете ли какво ме заставя да остана в Бѫлгария? То е любов. Ако нямах тая любов, аз никога не бих седял в Бѫлгария. Преди години, градоначалника в София ме вика и ми казва: „Научавам се, че обичаш да попипваш, да постискаш рѫцете на младите жени. Приятно ли е това?“ Че какво има от това, ако стисна рѫката на едного? Ако ти влезеш в една чиста вода и си нечист, това ще те оскверни ли? Но ако ти влезеш в един нечист поток, ще се изцапаш. Ако сѫм чист, никакво престѫпление не вѫрша. Аз бих желал да дойде един, когото аз сѫм опетнил или опорочил: аз сѫм готов десет пѫти да се разпѫна зарад него. Мѫж или жена, ако някому сѫм направил най-малкото зло, ако кажат, че сѫм опорочил или ума, или сѫрцето, или волята му, аз сѫм готов да пожертвувам всичко. А вѫв вестниците пишат туй било, онуй било, но мене вестниците не ме смущават. Мене не ме смущават вестниците, защото за нас има други вестници. Христос казва: „Радвайте се и веселете се, когато заради Господа кажат някаква лѫжа за вас“. Защо? Защо да се радваме? — Защото има друго едно обществено мнение в света: то е общественото мнение на сѫзнателната Любов, на всички добри хора, които живеят на земята. Аз наричам тия хора светии, а източните народи ги наричат адепти, наричат ги още учители, ангел-хранители. Аз ги наричам: големите бели братя на човечеството. Аз бих желал да имам тяхното добро мнение. И аз ги познавам, познавам ги като хора, и сега цѫрквите трябва да знаят, че те им дѫлжат. Те ще кажат, че на Христа дѫлжат. Ще кажат: „Христос е глава на цѫрквата“. Христос е глава на туй Бяло Братство. Ще кажете: „Христос е горе на небето“. Христос не е на небето. Ние виждаме работите друго-яче, в заблуждения не ходим. Христос какво е казал? — не на мене, на много други. Среща един Христа и го пита: „Учителю, какво казваш?“ Ето какво казал Христос: „Моите служители в цѫрквата, които ми палят толкова свещи, които ми изгарят толкова тамян, които ми изчитат толкова молитви, не вѫршат моята воля, не сѫ приложили моя закон, не сѫ хора на Бога“. И прибавя: „аз трябва да дойда втори пѫт на земята, да коригирам“. И сега иде Той да коригира, но няма вече да Го разпѫвате! Няма да Го разпѫвате вече, защо? — Защото дѫржавните мѫже сѫ напреднали и се заели да извѫршат туй, което духовенството трябваше да извѫрши; дѫржавните мѫже в Англия, в Америка, в Германия и в Бѫлгария сѫ напреднали по-вече от духовните хора, по-добре схващат нещата.

Сега, аз се обрѫщам кѫм вас. Топло е днес нали? Какво нещо е топлината? Туй изпотяване, което имаме, то е хубаво, отварят се нашите пори, всички нечистотии трябва да изчезнат, дишането става по-добре. Вие страдате. Но какво нещо сѫ страданията? Те сѫ признак, който показва, че вие сте се отклонили от правия пѫт. Като премахнем препятствията, страданията ще изчезнат. Новият живот трябва сѫвѫршено да скѫса врѫзките сѫс стария. За някои трябва сѫвѫршено да се скѫсат. Аз обуславям този закон тѫй: когато майката е заченала детето си и то скѫса врѫзките на пѫрвия месец още, опасно е, смѫрт има; ако скѫса врѫзките на втория месец, опасно е, смѫрт има; ако скѫса врѫзките на третия, четвѫртия, петия, седмия месец, опасно е, но ако туй дете е стояло 9 месеца, непремено трябва да му се отреже пѫпа. Аз, сѫс своя нож, искам да прекѫсна тази нишка. Това не е ли право? Ако не скѫсам нишката, и за майката, и за детето е лошо. Ако кажа жените да помятат, то е друг вѫпрос. Следователно, ние разумно искаме да скѫсаме тази стара нишка. И сега казват: „Христос тѫй проповедва, иначе проповедва“. Какво проповедва? И тогава не Му вярваха, и сега не Му вярват. Тогава Той казваше: „Иде час, когото истинските поклонници ще се покланят в Дух и Истина, а няма да се покланят нито в Иерусалим, нито в Самария“. Туй аз го тѫлкувам: Иерусалим, това сѫ всичките сѫвременни религии, Самария, това е светѫт на науките и изкуствата, а само в Дух и Истина ще се молят навсякѫде. Всеки човек ще бѫде свободен, да се покланя на Бога тѫй, както намира за добре, и неговото поклонение да бѫде благословение за другите хора. Не казвам, че трябва да излезете от цѫрквите и те да се разрушат, а казвам: на онези, които сѫ в деветия месец, непременно трябва да се отреже пѫпа. За другите пѫк, които сѫ на 2, 3, 4, 5, 7, 8 месеца, т. е. които още не сѫ се родили, — да си стоят в цѫрквата. Всичко трябва да бѫде разумно. Аз не сѫм и против училищата. Този, новият живот, това сѫ ред принципи, ред методи. Той е като една лаборатория, в която има научни методи, и всяко нещо иде на своето време. Вие орете — на време орете, жѫнете — на време жѫнете, сеете — на време сейте. Но не мислете, че на всяко време може да вѫзпитавате. И за вѫзпитанието има специално време, за прилагането на тия нови методи има специално време. Не се ли използува туй време, никакви резултати няма да се добият. За тези нови методи ще се издадат нови книги. Нали има учение на Кнайпа за водолечението, а други лекари имат своите методи. Някои лекари и те се оплакват, вѫзмущават се от едно, от друго. Не, и сѫвремената медицина трябва да прогресира, трябва да се приложат новите методи. Едно лекарство, един метод не трябва да дава само 10 на сто резултати, а най-малко 90 на сто. А сега вие казвате: „Вярвайте в Бога“. Какво се разбира под думите: „вярвайте в Бога“. Аз казвам: „само високо интелигентният човек може да вярва, а глупавият не може да вярва“. Това е обосновано на математически закони. Само интелигентният човек може да разбере причините, защо е сѫздаден света. Само на такѫв човек може да казваш, защо е сѫздаден света. А ние казваме: „Защо е вярата?“ Вярата е само за умните хора, а понеже ние сме оставили вярата само за глупавите хора, затова нямаме резултати. На младите хора казват: „не ви трябва вяра“. Вярата е един принцип, необходим за човешкия интелект, тя трябва да бѫде подкрепа в света, и с нея младежта ще победи всички мѫчнотии и препятствия, които ще срещне вѫв физическия, умствения и духовния живот. Ако има силна, непоколебима вяра, сѫс своята мисѫл всичко ще може да постигне, да победи.

И тѫй, новият живот сега хлопа при вас. Той иде от вѫнка, както слѫнчевите лѫчи. Ако вѫв вашето сѫзнание, за една година само, а не за цял живот, турите в ума си мисѫлта, че всички хора по естество сѫ добри, че вие по естество сте добри, че майка ви е добра, баща ви и пр., не че сте родени добри, но че сте по естество добри, тогава ще се измени и вашето схващане за живота. Може материалѫт, от който сте сѫздадени, да не е добѫр, то е друг вѫпрос, но онези сили, крито функционират, които имате вѫв вас, сѫ добри, копнежите сѫ добри. Кой от вас не иска да бѫде разумен, учен, почтен? Всички искате да бѫде такива. Следователно, ние трябва да влезем в общение с този разумен свят и по разумен начин: социалистите по един начин, религиозните — по друг, тѫрговците — по трети начин, но в края на крайщата, когато сѫзнанието на всички хора се развие, всички ще имат едни и сѫщи методи. Какѫв ще бѫде този метод? Той ще бѫде закона на самопожертвуването. Никой няма да иска да експлоатира своя брат или сестра. Като дойде брат му в кѫщи, да му даде пѫрво място, като дойде майка му, да ѝ даде пѫрво място, като дойде баща му да му даде пѫрво място, като дойде приятеля му, да му даде пѫрво място. Това е да покажеш всичката своя любов. Еднакво безпристрастие. Това е то новият живот. Вие ще кажете: „това нещо приложимо ли е? — Приложимо е, но трябва да знае човек как. Онзи цигулар, който знае как да свири, ще може да свири, но ако не знае, не ще може. Онзи, който знае как да дѫржи четката си, ще може да рисува, но ако не знае как да си служи с нея, не ще може да рисува. И сега ви казвам, че единствения Господ, който остава, то е Любовта, която иде сега в света. Една велика сила иде сега в света, и вие несѫзнателно ще се измените. И тази любов ще дойде и ще смѫкне всичко от вас, и вие ще се измените. Един ден вие ще се сѫбудите, и ще разберете, че ума ви се е изменил. Сега някой пѫт човека сѫщо го изменят. Ако е много упорит, набият го и упоритоста му изчезва. Имаш неверие, но дойде някоя велика сила и ще те измени. Единственото нещо е да вѫзприемем любовта. Само Божествената Любов е, която ще ни спаси. В тази любов ще се облечем, тя ще ни даде простор и свобода.

А вие казвате: единственото нещо, което може да ни спаси, е: „Повярвай в Господа Исуса Христа, и ще бѫдеш спасен ти и дома ти“. Не, трябва да вѫзприемем всички любовта, която може да ни спаси. Само Божествената Любов може да ни спаси. Ако духовенството, т. е. владиците и свещениците, започнат да проповядват тази любов, аз сѫм пѫрвия, който ще ги поздравя. Всеки духовник да ходи от дом в дом в Бѫлгария да проповядва не що е „дѫновизѫм“, какво може да донесе „дѫновизма“ и какви методи да употребят против нас, а какво може да донесе слѫнчевата енергия, светлината и топлината, какво може да донесе любовта, как да вѫзпитават майките и бащите. „А, нали имаме любов“, ще кажете? Нека свещениците викат народа и го питат: искате ли да стои Дѫнов в Бѫлгария, или не? Ако народѫт гласува, че не иска, аз сѫм готов да напусна Бѫлгария, нищо по-вече, Тогава ще кажа на всички мои ученици: „Вѫрнете се в православната цѫрква“. Но докато народа не се произнесе, аз ще стоя тук. Какво говори духовенството, за мене туй не е меродавно, но каквото говори бѫлгарския народ. Тоя народ сѫздаде свещениците, а не свещениците сѫздадоха бѫлгарския народ. Следователно, бѫлгарския народ каквото говори, то е важно.

Тогава аз бих желал с тия свещеници да направим един опит: да трѫгнем от село на село, аз само ще лекувам, няма да говоря, а те нека да проповядват, и да видим какви ще бѫдат резултатите. Аз ще оставя бѫлгарина пак да си е бѫлгарин, няма да го изменя.

Аз искам да сѫбудя тази божествена вяра в бѫлгарите. Те религия имат, но вяра нямат, изгубили сѫ я. Бѫлгаринѫт е практичен. Той казва така: „Този човек защо работи, за пари или без пари? Ако работи за пари, тази работа лесно се разрешава, но ако работи без пари, тук има нещо.“ Щом работи без пари, той започва да изучава. Бѫлгаринѫт е практичен. Туй е практическа философия вѫтре в живота.

Ние не искаме никакви спорове, но на опит можем да приложим това учение. Аз не сѫм се изказал по всички вѫпроси. Това не сѫ твѫрдения, а приложение на ред принципи и закони. Аз сѫм опитал туй учение и има резултати. Нека опитат тези закони и принципи и после ще видят. Ако не дадат добри резултати, нека ги оставят. Ако учението е фалшиво, то утре ще умре, но ако то е учение на живата природа, на живия Господ на Любовта, на Божествения закон, туй учение е твѫрдо като диамант, а не като желязото и гранита. Ние носим в нашето учение една диамантена воля, а не желязна, не гранитна. Туй е здраво учение. Диаманта надминава всички тела по твѫрдост. Аз туй учение наричам диамантено, учение на Божествената Любов, да сѫзнаеш в дадения момент, че имаш един противник, да го обичаш, а не да искаш да го унищожиш. Ние трябва да бѫдем толкова благородни, както вѫв времето на пруско-френската война, един французин минава и вижда един германец паднал в един трап. Французина взема пушката му, подава я, и му казва: „Отдалечи се на разстояние 200 — 300 м., аз ще те чакам, иначе трябва да те застрелям.“ В един французин има толкова сѫзнание, че казва на неприятеля си: „Иди на страна“. А ние, религиозните хора, които все за Бога говорим, за Божествената Любов, но сме готови да си извадим очите един на друг. Какви сѫ тия религиозни хора?— евангелисти, православни! Много хубаво, но де ви е любовта? Любов, любов се иска! Изисква се тази любов да не бѫде само в цѫрквата, а да прониква вѫв всички домове, в майките и бащите, и да почувствувате всички тази топла струя. Казвате: „Елате в цѫрквата!“ В коя цѫрква? Цѫрквата, това сме ние, живите хора, нашите умове и сѫрца. Можеш ли да ме приемеш в твоето сѫрце — в твоя дом — аз ще дойда, но в твоята каменна цѫрква не мога да дойда. Това казвам само за разумните от вас, които разбират. Тѫй трябва да разбираме закона, трябва да се даде свобода на младото поколение, да му се каже, че само един Господ остава в света, той е Господ на Любовта — за млади и за стари, и за учени и за прости, за всички, и тази Любов умиротворява всичко в света, тя почва да действува. В нея всички хора стават, оживяват и вѫзкрѫсват. И сега иде ден на вѫзкресение. За кои? Аз поздравлявам младото поколение, те ще вѫзкрѫснат. Аз на младото поколение ще дам всичкото свое сѫдействие, с тях сѫм едно. Аз сѫм с младото поколение, момичета и момчета, които имат стремеж кѫм Бога, които имат любов. И сѫс старите, които имат сѫщия стремеж, и сѫщата любов, и с тях сѫм, но с онези, които нямат тази любов — скѫсвам. Аз поздравлявам младите ученици, всички ги поздравлявам, с този Господ на Любовта. Идете и воювайте с орѫжието на Любовта! Няма по-голяма сила от нея! Победата ще бѫде ваша: победата, която ще даде светлина, чистота, свобода, мир, и в бѫдаще ще дойде едно ново поколение, нови типове, и домовете ни ще бѫдат отворени за всеки брат или сестра. Няма да има: — „колко да се плати?“ — „По 150 лева за едно спане“. Е, сега колко бѫлгари могат да дадат 150 лв.? Всички домове трябва да бѫдат отворени за бедните, т. е. не казвам „само за бедните“, но за онези, които имат сѫзнание в себе си, да помагат на тия наши братя и сестри. Аз сѫм имал случай, да идват при мене млади момичета, да плачат и казват: „Какво да правим, погинваме!“ Отговарям им: Идете в цѫрквата, свещеници има. там. „Но те не помагат“. За туй младо поколение трябва да се загрижим, да се замислим. Ние трябва да очистим туй безчестие на Бѫлгария. Но ако не ми дадете вѫзможност да сторя това, безчестието ще си остане. Ако ми дадете вѫзможност, туй младо поколение ще го вѫздигна, ще му дам философия, знание и начин за работа — не калугери, монаси, да ги направя, а художници, музиканти и поети, и работници, да служат на Бога, вѫв всички области на науката ще бѫдат посветени, и в екскурзии ще участвуват, а не да казвате, че сѫм се оградил с тия хора. Нека дойдат всички!

Ние и тук, в Тѫрново, правим сега опит. Казват: „Молите се“. И туй считат чудно! Елате да видите! Ние правим най-малките, микроскопически опити. Засягаме опити от физически, от умствен и от духовен характер и ги преврѫщаме. Туй е една сложна задача. Ние знаем законите. Вие искате да нахвѫрляте лоши мисли вѫрху нас, но ние сме тѫй оградени, с една диамантена стена! В тези вѫлни, които ние произвеждаме, нищо не може да проникне. Една невидима стена имаме, която спира злото. Онези вѫлни, които ние произвеждаме, сѫ толкова силни, че всичко могат да пометат.

Ние искаме да дадем потик на ония паднали души, които сѫ в отчаяние, които страдат и сѫ готови да умрат, искаме да им кажем: Братко, не бой се, има един Господ в света, ние сме готови да дойдем на помощ, идем, дрѫжте крепоста, победата ще бѫде ваша. Ние искаме на страждущите да помогнем, а след това на онези, които не страдат. На тях трябваме ние. Това сме ние.

Можете да кажете, че ние сме богомили. Ние сме служители на Бялото Братство, искаме да изпѫлним Христовия закон, който Той положи преди 2000 год. И сега Той иде пак в света. Как ще Го посрещнем? Аз искам: всички наши братя, свещеници, всички, облечете се в любовта, махнете туй предубеждение, приемете Христа! Аз бих желал този Христос, на когото вие служите, да Го приемете, да ви се усмихне, и да бѫде доволен от вас. Аз сѫм ясен, казвам: „Ако Христос сега дойде в Бѫлгария, ще бѫде ли доволен той от бѫлгарите, ще бѫде ли доволен от синодалните старци, от цѫрквата? Ще бѫде ли той доволен от тех, които решили, че „Господин Дѫнов се самоотлѫчил“ от православната цѫрква? Че и те самите не сѫ още православни, те сѫ схизматици, а мене ще отлѫчват! Католическата цѫрква може да ме отлѫчи, но православната цѫрква? Ами, ако аз сѫм една нишка, която носи туй Божествено учение, ако вие скѫсате тази нишка, какво ще спечелите? Вие ще изгубите вашият идеал, както го изгубиха преди 2000 години евреите, които отхвѫрлиха учението на Христа. Днес те изправят вече своята погрешка, и няма да остане народ на земята, който да не се преклони пред тази Истина и да не я приложи. Сега и вие, бѫлгарите, колкото по-рано вѫзприемете това учение, толкова по-добре ще бѫде за вас.

*

Беседа, дѫржана в читалище „Надежда“,

на 19 август 1922 година, гр. В. Тѫрново.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...