Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1924_05_25 Малкитѣ придобивки въ живота

Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 07 март 2017 - 01:42

От томчето "Разумният живот"
32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924)
Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

Малкитѣ придобивки въ

живота.

 

„Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, а Богъ на живитѣ“.

Т. м.

 

Ще ви кажа нѣколко думи върху малкитѣ придобивки на живота.

 

Както виждате, на дъската имате написана една единица. Какво отношение има тази единица къмъ васъ? — За да се опрѣдѣли единицата, тя трѣбва да расте. Добрѣ, ето съ прави линии ще ви начъртая носа, устата, вѣждитѣ и очитѣ на човѣшкото лице. Какво можете да заключите отъ това лице? Въ срѣдата на лицето седи единицата — човѣшкиятъ носъ. За да осмислимъ единицата, отгорѣ ѝ туряме още двѣ — вѣждитѣ. Тѣ прѣдставляватъ клоне — динамически проявления. По този начинъ расте единицата. Питамъ: защо единицата дава тия два клона, единиятъ отъ които върви налѣво, а другиятъ на дѣсно? Това показва, че въ самата единица има двѣ течения. Тия течения сѫществуватъ въ самия организъмъ на човѣка. Ако раздѣлите човѣка по посока перпендикулярна къмъ земята, двѣтѣ му половини прѣдставляватъ тия двѣ течения. Въ лѣвата страна имате минусъ и плюсъ (  )въ дѣсната страна имате плюсъ и минусъ (  ). Положителнитѣ сили въ природата не дѣйствуватъ тъй, както вие си мислите. Ако вие имате единъ приятель, който въ даденъ моментъ е веселъ, бодъръ, добрѣ разположенъ, и вие му турите още единъ плюсъ на дѣсната страна, неговото настроение веднага ще се измѣни — той ще се вкисне. Вие казвате: какъ се вкисва човѣкъ? Допуснете, че вие носите раницата на нѣкой вашъ приятель, която тежи около 10 кгр. Вие я носите леко, бодри сте изъ пѫтя, казвате си: приятно ми е, ще я понося заради приятеля си, заради любовьта си къмъ него. Дойде, обаче, другъ нѣкой вашъ приятель и ви тури на гърба и своята раница отъ 10 кгр... Вие веднага се вкисвате. Слѣдователно, придатъкътъ не дава всѣкога разположение на духа.

 

И тъй, ако искашъ да развалишъ настроението нѣкому, придай му нѣщо на дѣсната страна. Отъ лѣвата страна обикновено се отнима. Обратното положение пъкъ имаме, когато човѣкъ е тѫженъ, скърбенъ, неразположенъ. Прибавимъ ли нѣщо на лѣвата му страна, единъ плюсъ, по този начинъ ние отнимаме скръбьта му, и той веднага става веселъ. Казвате: защо човѣкъ става веселъ? Допуснете, че нѣкой човѣкъ като върви изъ пѫтя, пропада въ една дупка, дълбока 3-4 м, и не може да излѣзе отъ нея. Той се намира въ едно тревожно, скръбно състояние. Вие минавате оттамъ, чувате пъшкане, пущате му едно вѫже и го изтегляте нагорѣ. Той се хваща за вѫжето, излиза вънъ и се развеселява.

 

Изобщо теченията въ лѣвата страна на главата у човѣка показватъ, че му липсва нѣщо. Теченията въ дѣсната страна на главата му, показватъ, че той е свързанъ съ слънцето. Щомъ си радостенъ, не искай да ти даватъ нищо повече, защото радостьта ти ще се развали. Ако си радостенъ, и нѣкой иска да ти даде още нѣщо, кажи му: дай тази радость на нѣкой, който е скърбенъ! Запримѣръ, вие сте веселъ, бодъръ, но дойде нѣкой при васъ и ви изказва своята любовь. Вие казвате: колко ме обича този човѣкъ! Не, тия хора не ви обичатъ. Помислите ли, че ви обичатъ, ще изгубите радостьта си. Тѣ само чувствуватъ вашата радость, вашето веселие въ дадения случай, а това значи, че имъ давате едно угощение. Вие като каните гости у дома си, всички сѫ радостни, нали? Защо сѫ радостни? Защото ги угощавате. Тъй щото, ако тѣ сѫ любезни къмъ васъ, то е заради угощението, което имъ давате. Не мислете, че гоститѣ ви прѣдаватъ нѣщо. Ако мислите така, ще се самозаблудите. Възприемете ли нѣщо отъ тѣхъ, то ще бѫде единъ отрицателенъ товаръ. Гоститѣ непрѣменно ще ви отнематъ нѣщо, и настроението ви ще се измѣни. Затова, когато сте доволни, не искайте нищо повече отъ ближния си.

 

Да кажемъ, че нѣкой отъ васъ, или нѣкои хора отъ свѣта сѫ много амбициозни. Какво ще искатъ тѣ? — Да се прославятъ и цѣлиятъ свѣтъ да говори само за тѣхъ. Това нѣщо е невъзможно. Споредъ законитѣ на природата, отъ 100 души най-много 50 души ще бѫдатъ на ваша страна, 25 ще бѫдатъ и за, и противъ васъ, и 25 ще бѫдатъ съвършено противъ васъ. Послѣднитѣ 25 души, дѣто влѣзатъ, всичко развалятъ, затова на тия хора не можете и не трѣбва да разчитате. Вие ще ме запитате: защо всички хора не могатъ да ме считатъ добъръ? Ще ви обясня. Вие искате тия 100 души да ви славятъ, но прѣдставете си, че и тия 100 души сѫщо искатъ да бѫдатъ славени. Тогава какво ще стане съ васъ? То е все едно да се намирате прѣдъ слѣдната дилема: имате 100 лв., и всѣки отъ тия 100 души иска да притежава тия 100 лв. Какво ще излѣзе отъ това? Значи, трѣбва да се дуелирате и който излѣзе най-голѣмъ пехливанъ и надвие останалитѣ, ще вземе: 100-тѣ лева. Питамъ: той ще бѫде ли тогава щастливъ? — Не. Въ дадения случай единиятъ левъ е вашето щастие, а не 100-тѣ лева. Ако се стремите къмъ 100-тѣ лева, тѣ сѫ вашето нещастие.

 

Да се върнемъ къмъ единицата. Единицата въ дадения случай прѣдставлява началото на човѣшкия умъ. Тя прѣдставлява ума на човѣка, съ който той работи. Вѣждитѣ показватъ интенсивностьта на чувствата. Тѣ могатъ да бѫдатъ: дъгообразни, прави, и извити нагорѣ. Ако вѣждитѣ сѫ дъгообразни, показватъ, че въ чувствата има повече мекота. Ако сѫ прави, въ чувствата има повече енергия и съобразителность, а ако сѫ извити нагорѣ, какво показватъ? За да се изкривятъ вѣждитѣ на една или друга страна, за това има причина, която дѣйствува извънъ човѣка. Тѣ показватъ, каква е била окрѫжаващата срѣда, въ която човѣкътъ е живѣлъ. Ако човѣкъ има валчести вѣжди, това показва, че той е живѣлъ въ срѣда, дѣто хората, може-би, въ миналото нѣкѫдѣ съ били много чувствителни. Но ако вѣждитѣ сѫ прави, показва, че тѣзи хора сѫ повече енергични и често материалисти, не толкова на чувствата, колкото на ума. Защото правитѣ линии въ природата сѫ линии на ума, а крѫглитѣ, извититѣ линии въ природата сѫ всѣкога линии на чувствата. Туй ще вземете като символи. Значи, при създаването на носа сѫ дѣйствували всички динамически, положителни сили. А когато сѫ почнали да дѣйствуватъ чувствата, образували се кривитѣ линии. Чувствата образуватъ и спиралнитѣ линии. Забѣлѣжете, когато срѣщате човѣкъ, когото обичате, вие нѣма да отидете при него по права линия, а ще пообиколите и тогава ще го срещнете. Нѣкой пѫть обикаляте отъ едно мѣсто на друго. Защо става това, не можете да си дадете отчетъ. Такъвъ е законътъ на вашитѣ чувства. Ако дѣйствувате съзнателно, по вашата воля и ако сте високо повдигнатъ, ще вървите направо. Такива сѫ проявитѣ на ума и на вашитѣ чувства. Това е законъ на миналото и законъ на бѫдещето, който дѣйствува сега.

 

И тъй, вие трѣбва да използувате малкитѣ придобивки. Често, въ постѫпкитѣ ви вашитѣ мисли и чувства указватъ извѣстно влияние. Когато дѣйствуватъ чувствата ви, вие всѣкога обичате да отлагате нѣщата, да овъртвате работата. Когато дѣйствува умътъ, той обича рѣзкитѣ промѣни. Той всичко върши веднага. Казва: тази работа нѣма какво да се продължава. Когато дѣйствуватъ чувствата, човѣкъ казва: чакай, нека заработи умътъ ми, че ще видя, какво ще направя. Нѣма защо да бързамъ. Казвамъ: въ единъ случай сърцето работи, а въ другъ — умътъ. И затова природата е турила за носа една крива линия. И вие, като математици, по дължината на тия линии ще сѫдите за динамическитѣ сили, които дѣйствуватъ въ васъ. Тия сили дѣйствуватъ и въ вашето сърце и оставятъ отпечатъци върху лицето ви. Вие трѣбва да изучавате тия линии. Ако вашиятъ носъ е широкъ и прѣобладаватъ кривитѣ линии, ще знаете, че сърцето ви взима повече участие въ живота ви.

 

Та каквато и да бѫде вашата философия, сърцето ви ще даде свой колоритъ. Ако пъкъ умътъ ви взима повече участие, той ще внесе нѣщо твърдо. Сърцето ще ви направи меки като каша. Ако пъкъ слушате ума, той ще ви направи твърди като кремъкъ. Нѣкой казва: азъ нѣма да бѫда мекъ като каша. Ами ако бѫдешъ твърдъ като кремъкъ, по-добрѣ ли е? Кое е по-добрѣ? Има условия, кѫдѣто кремъкътъ е на мѣсто. Запримѣръ, кремъкътъ се употрѣбява за вършене при диканитѣ; но когато мѣсишъ брашното, ако то стане твърдо като кремъкъ, какво ще правишъ? Слѣдователно, има условия въ живота, дѣто чувствата трѣбва да иматъ прѣимущество, а има условия въ живота, дѣто умътъ трѣбва да има прѣимущество.

 

Ще спазвате слѣдния законъ: ако сте неразположени, тогава малко погладете лѣвата страна на главата си. Съзнателно ще прѣкарате лѣвата си рѫка по лѣвата страна на главата, съ желание да уравновѣсите вашето душевно състояние. Щомъ сте неразположени, направете този опитъ и кажете: моето разположение, като ученикъ на тази школа, трѣбва да бѫде всѣкога отлично! И въ името на Божията Любовь азъ имамъ това разположение!

 

На ученика не се позволява да бѫде намусенъ! Да се муси може, но само 1-2 минути и то ако е самъ. Но ако е между хората, не трѣбва да показва недоволството си, защото тѣ не сѫ виновни за това, Пъкъ, ако си много веселъ, прокарай тогава дѣсната си рѫка по дѣсната страна на главата си. Щомъ се вкиснешъ, тури лѣвата рѫка на главата си и кажи: чакай, чакай! Този законъ работи само тогава, ако вие го турите въ дѣйствие, и то съзнателно. Трѣбва да знаете, че ако вашата рѫка изпълнява заповѣдьта на вашето съзнание, на вашия умъ, на вашата душа, тогава законътъ има резултати. Но ако ги правите механически, нѣма да имате резултати, и ще бѫде тъй, както когато всички се гладятъ по главата. Запримѣръ, нѣкой си хване главата съ рѫцѣтѣ и я клати. Ние знаемъ, какво означава това. Ние нѣма да го питаме, защо си клати главата, но разбираме законитѣ. Ако го питаме, той ще каже: не зная, тъй ми иде. То си има причини. Висшето съзнание иска да му каже: твоитѣ работи се уплетоха, понеже ти не постѫпи разумно — несправедливо постѫпи и затова главата ти тегли. Другъ нѣкой си маха главата. И нему висшето съзнание иска да каже: нѣма да гледашъ надолу, нагорѣ ще гледашъ! Той си клати главата нагорѣ-надолу, понеже между ума и сърцето има борба. Висшето съзнание казва, че нисшата енергия трѣбва да се прѣвърне въ висша; затова, за да разрѣши въпроса правилно, ще гледа нагорѣ.

 

Сега, малкитѣ придобивки въ живота седятъ въ това, да бѫдешъ въ всѣки случай доволенъ въ душата си отъ една малка мисъль, отъ едно малко чувство. Едно отъ най-хубавитѣ качества на ученика е да е доволенъ отъ най-малкото проявление: отъ най-малката мисъль, която му причинява малка радость и отъ най-малкото чувство, което му носи щастие. Всѣка малка мисъль и всѣко малко чувство прѣдставляватъ едно малко сѣменце, което едва се показва изъ земята и се радва на бѣлия свѣтъ. Тази малка мисъль слѣдъ врѣме ще ти донесе едно голѣмо благо, една голѣма радость. Много отъ вашитѣ погрѣшки се дължатъ на това, че вие не сте доволни отъ малкитѣ нѣща. Вие казвате: азъ искамъ нѣщо голѣмо, ако ще е, да е. Не, въ природата нѣма такъвъ законъ. Въ природата всички нѣща започватъ съ микроскопически проявления. И забѣлѣжете, въ училищата, тия ученици, които въ първитѣ класове сѫ били много способни, талантливи, въ послѣднитѣ класове свършватъ като неспособни. Има и обратни случаи: нѣкои ученици започватъ много слабо, но постепенно вървятъ все по-добрѣ и свършватъ отлично. Човѣшката енергия трѣбва да се развива послѣдователно. Майката и бащата постоянно хвалятъ онѣзи дѣца, които сѫ даровити, способни. Наистина, тѣ иматъ много сили въ началото, но има опасность за тѣхъ да не спратъ изведнъжъ. Такова развитие е прѣждеврѣменно, и тия дѣца обикновено свършватъ злѣ.

 

Пазете се, когато хората ви хвалятъ. Защото, когато нѣкой ви хвали, че сте много талантливъ като поетъ или писатель, и вие приемете това и се зарадвате, може да пропаднете. За да провѣрите това, направете слѣдния опитъ: напишете една статия, безъ да си турите името и вижте, какво ще кажатъ хората за васъ. Тѣ може да кажатъ: ама че глупавъ човѣкъ! Кажатъ ли така, не се обезсърдчавайте, пакъ пишете; не слушайте, какво ще кажатъ хората, ще видите, че не сте такъвъ, какъвто тѣ ви прѣцѣняватъ, защото други ще кажатъ, че сте гений. Послѣ, като напишете нѣкоя статия, отъ която хората ще бѫдатъ доволни, пакъ не си туряйте името. Нека това бѫде за васъ една малка вѫтрѣшна радость. Кажи въ себе си: азъ зная, кой е този поетъ. Запази въ сърцето си тази малка радость, която може да ти се причини. Нека те радва вѫтрѣшно, тя ще ти даде единъ придатъкъ въ характера.

 

Не излизайте въ живота съ всичкитѣ си сили изведнъжъ. Проявявайте се по малко, по малко, и колкото отивате по-нататъкъ, силитѣ ви ще се увеличаватъ по единъ естественъ пѫть, докато най-сетнѣ цѣлиятъ духовенъ животъ се прояви въ васъ така, че вие сте напълно въ хармония съ него. Тогава ще знаете законитѣ, какъ да постѫпвате, изобщо, въ живота си. Сега мнозина отъ васъ сте започнали съ голѣмитѣ си козове. Който разбира играта, дава най първо слабитѣ козове, а задържа силнитѣ; на края показва най-силнитѣ си козове и изведнъжъ побѣждава. Всички останали капитулирватъ прѣдъ него. Защо? Защото може да се побѣждава само съ силни козове Като дойдатъ силнитѣ козове, сражението се взима изведнъжъ. Та и вие постѫпвайте така; силнитѣ си чувства и мисли оставяйте за най-послѣ, не ги излагайте изведнъжъ, тѣхъ туряйте на заденъ планъ, най малкитѣ си сили пратете авангардъ.

 

Това съ практически упѫтвания, полезни за живота ви. Много философски работи, които знаете, нѣма да ви помогнатъ, но тия малки разбирания ще ви помогнатъ. Като си погледнете вѣждитѣ, ако съ закривени, кажете на приятеля си: азъ съмъ човѣкъ на чувствата, не зная граници, но като говоря, ти ела и ме побутвай отъ врѣме на врѣме. Единъ американски проповѣдникъ обичалъ много да прѣувеличава нѣщата, такава слабость ималъ. Той държалъ една проповѣдь за силата на Самсона, какъ ловѣлъ лисицитѣ за опашкитѣ имъ, дълги по три метра. Този проповѣдникъ ималъ единъ добъръ приятель, който го съвѣтвалъ да не прѣувеличава нѣщата. Единъ день тѣ се условили помежду си, когато проповѣдникътъ прѣувеличи въ нѣщо, приятельтъ му отдалечъ да мръдне съ пръста си, и той да се корегира. Та като заприказвалъ проповѣдникътъ за опашкитѣ на лисицитѣ, че били дълги по три метра, приятельтъ му мръдналъ съ рѫката. Проповѣдникътъ се поправя, казва: вижда ми се, че по три метра опашки сѫ много дълги, това е почти невѣроятно, но прѣдполагамъ да сѫ били поне два метра и половина дълги. Приятельтъ му пакъ си мръдналъ рѫката. Той се поправя: вижда ми се, че тази дължина при сегашнитѣ условия е невъзможна, но споредъ другъ единъ авторъ, тѣ били два метра дълги. Приятельтъ му пакъ си мръдналъ рѫката. Публиката го слуша. Най-послѣ проповѣдникътъ съкращава до половинъ метъръ. Приятельтъ пакъ мръдва съ пръста си, но той му казалъ: „Повече не скѫсявамъ,“ т. е. азъ съмъ съгласенъ да мисля, че тия лисици сѫ имали половинъ метъръ дълги опашки.

 

Та всѣкога трѣбва да имате единъ приятель, който да мръдне съ пръста си отъ срѣща ви, за да можете да скѫсявате дължината на лисичитѣ опашки. Трѣбва да знаете, че у животнитѣ опашката изразява тѣхната интелигентность. Запримѣръ, лъвътъ има дълга опашка. Той съзнава, че тя прѣдставлява неговата интелигентность; тя е неговата гордость. Слѣдователно, вашиятъ умъ не трѣбва да прави опашкитѣ на лисицитѣ толкова дълги. Вие не можете да направите всичко. Нѣкой казва: азъ съмъ силенъ човѣкъ, всичко мога да направя. Какво можешъ да направишъ, това е въпросъ още. Питамъ го азъ: като си толкова силенъ, можешъ ли да вдигнешъ цѣлата земя? Щомъ не можешъ да вдигнешъ земята, не казвай, че си силенъ. Туй е мащабъ за силата. Кажи: дѣйствително, умътъ ми схваща нѣщо, донѣкѫдѣ разбирамъ нѣщата и мога да вдигамъ товаръ до 20, 50 или 100 килограма, но повече не мога. Послѣ, въ умствено отношение сѫщо тъй казвашъ: азъ зная много нѣщо. Какво знаешъ? Какво можешъ да разрѣшишъ? Можешъ ли да рѣшавашъ висшитѣ задачи по математика? Послѣ, знаешъ ли да прѣвръщашъ състоянията на сърцето? Знаешъ ли какво мислятъ за тебе майка ти и баща ти? Ами твоитѣ приятели какво мислятъ? Всѣки, който мисли, че знае много, трѣбва да знае нѣщата конкретно. И какво ще види? Че неговото знание е само една дълга лисича опашка, която трѣбва да се скѫси — нищо повече. Та радвайте се на всѣки малъкъ фактъ. Ако знаете, трѣбва да има норма, която да опрѣдѣля какво знаете. Вие трѣбва да знаете, запримѣръ, защо вашиятъ характеръ е такъвъ или онакъвъ, и да може да си обяснявате всичко,

 

Азъ и другъ пѫть съмъ казвалъ, че човѣшката интелигентность не може да се вложи въ главата на една муха. Значи, въ природата има специални форми за специални проявления: специални криви линии, специални прави линии и то съ специални дължини. Запримѣръ, казваме, че човѣшкиятъ носъ трѣбва да бѫде дълъгъ, но той трѣбва да има опрѣдѣлено съотношение спрѣмо цѣлото лице. Ако туй отношение е съразмѣрно, носътъ ще бѫде строенъ. Ако носътъ е чрѣзмѣрно дълъгъ и не е въ опрѣдѣлено съотношение спрѣмо цѣлото лице, неговата стройность се губи, и интелигентностьта на този човѣкъ е анормална.

 

Слѣдователно, отношението между частитѣ на нашето лице ни показва, че природата обича хармония въ мисли, въ чувства и въ дѣйствия. Една мисъль нѣма право да взима мѣстото на друга мисъль: ти можешъ да я туришъ на мѣстото на друга мисъль, но тя нѣма да те ползува. Природата е опрѣдѣлила мѣстото на всѣка мисъль. дала ѝ е опрѣдѣлена форма, опрѣдѣленъ мащабъ на развитие, и тя трѣбва да се разграничава отъ другитѣ. Ако вие я разграничите повече, отколкото трѣбва, ще си създадете цѣло нещастие. Затуй не бива да бързате въ развитието си. Напримѣръ, много дѣца иматъ желание да растатъ бързо. Още като малки дѣца тѣ бързатъ да станатъ голѣми като баща си, да имъ пораснатъ мустаци и т. н., а тази мисъль ги сбабичасва. Ти не мисли, кога ще пораснешъ и кога ще станешъ като баща си. Искай да станешъ великъ въ свѣта, но не туряй срокъ слѣдъ толкова и толкова години. Ти искай да станешъ музикаленъ, но не опрѣдѣляй срокъ, кога именно. Ти можешъ да постигнешъ извѣстно развитие, но не опрѣдѣляй кога, защото това ще бѫде въ твой ущърбъ. Природата като ви е създала, ако е вложила музикални чувства въ васъ, тя точно е опрѣдѣлила извѣстенъ периодъ, слѣдъ колко врѣме да бѫдете музикаленъ. И вие ще вървите по нейния планъ. Сѫщо и вашиятъ умъ ще се развива съобразно законите на природата. А сегашнитѣ хора сами си поставятъ разни планове. Тѣ не слушатъ гласа на природата и затова не успѣватъ.

 

Прѣди 20 години дойде при мене единъ учитель отъ Разградъ и ми казва слѣдното: азъ имамъ желание да слѣдвамъ по музика, главно да уча цигулка. Азъ го погледнахъ, питамъ го: това желание съ тебе заедно ли се роди, или отпослѣ дойде? — Отпослѣ дойде. Прѣди четири години слушахъ единъ оркестъръ и тогава ми дойде мисъльта, че мога да стана музикантъ, и мога да се науча да свиря. Азъ му казахъ: ти не си за цигуларь, ти можешъ да станешъ добъръ търговецъ, а на цигулка ще можешъ само да стържешъ. И така стана. Ако у тебе се яви една мисъль за свирене на цигулка само отъ прѣди четири години, тя не е твоя заложба. Ако мисъльта, желанието за музика се ражда заедно съ тебе, само тогава ти можешъ да бѫдешъ музикантъ. Значи, за да бѫдешъ музикантъ, трѣбва да се родишъ музикаленъ; този потикъ къмъ музиката да е у тебе още отъ раждането ти. Остане ли отпослѣ да се развивашъ, това вече сѫ второстепенни дарби. Затова, вие трѣбва да започнете съ ония дарби, които природата е вложила въ васъ още отначало и на тѣхенъ гърбъ да развивате и по-слабитѣ си сили. Нѣкои отъ васъ сѫ силни въ математиката, други сѫ паметливи, трети иматъ силно въображение, четвърти сѫ поети, музиканти, писатели и др. — всѣки има извѣстна малка дарбица, която трѣбва да развива въ този животъ. Бѫдете доволни отъ малкото, което имате. Гледай самъ да бѫдешъ доволенъ отъ това, което имашъ. Не се спирайте върху похвалитѣ на хората. Ако ти, единъ малъкъ поетъ, отидешъ при единъ първокласенъ, гениаленъ поетъ и му се похвалишъ съ своята работа, той ще те погледне, само ще се поусмихне и нѣма да те похвали, нито ще те насърдчи много, но ще каже само: хубава е тази работа. А онзи, който не разбира отъ поезия, ще ти каже: това е отлично нѣщо! Обаче тази похвала нищо не те ползува.

 

Хора съ голѣми устни сѫ богати на чувства. Тѣ говорятъ много, иматъ чувства, но не сѫ толкова идейни. У тѣхъ има повече форми, но не и съдържание. Защо устата у такива хора е станала толкова голѣма?(— Отъ много упражнения). Тѣ сѫ били въ близко съприкосновение съ физическия свѣтъ. Нуждитѣ въ свѣта сѫ ги заставили да говорятъ повече. Гѫстата материя, въ която човѣкъ се намира, е създала голѣмата му уста. По сѫщия начинъ можемъ да разгледаме и другитѣ части на човѣшкото тѣло.

 

Какъ мислите, кой човѣкъ е най-здравъ? Ако гѫрдитѣ на човѣка сѫ вглъбнати навѫтрѣ, за това има извѣстни психически причини. Това хлътване на гѫрдитѣ е лошъ признакъ. Никога не позволявайте да се вглъбяватъ гѫрдитѣ ви. Гѫрдитѣ ви трѣбва да бѫдатъ отпрѣдъ прави. Тѣ не трѣбва да бѫдатъ и много изпѫкнали, а само малко издадени напрѣдъ. За да не се вглъбватъ гѫрдитѣ, вие трѣбва да регулирате чувствата си. Дръжте хармония въ чувствата си, и вие ще урегулирате вашата дихателна система. Урегулирате ли вашата дихателна система, ще урегулирате и проявитѣ на вашитѣ чувства. У нѣкои отъ васъ раменѣтѣ пъкъ сѫ прави. У други раменѣтѣ почватъ да се огѫватъ, но това е лошъ признакъ. Туй огѫване показва, че чувствата иматъ надмощие надъ ума. Кривитѣ линии у човѣка показватъ, че чувствата, магнетичнитѣ сили прѣобладаватъ въ него. Когато пъкъ раменѣтѣ станатъ много тѣсни, това не е добъръ признакъ. Това показва изопачаване на чувствата. Кривитѣ линии не сѫ лоши, но тѣ трѣбва да бѫдатъ красиви.

 

Природата обича хармония навсѣкѫдѣ, и вие ще се стремите къмъ това. Като ходите, дръжте въ ума си идеята, вашиятъ организъмъ да има красиви форми, т. е. такива форми, каквито природата изисква. Раменѣтѣ ви, лицето ви, очитѣ ви, всичко трѣбва да бѫде правилно и красиво. Поставете си въ живота единъ идеалъ, който искате да реализирате. Този идеалъ се срѣща въ природата, само че трѣбва да работите за неговото реализиране. Ако умътъ ви работи, ще създадете вашето чело; ако чувствата ви работятъ, ще създадете вашия носъ; ако волята ви работи, ще създадете брадата си, долната часть главно. Ако проектирате всичкитѣ си чувства къмъ работа, ще развиете вашето тѣло правилно. Ако сте много активенъ, ще развиете дробоветѣ си правилно. Ако въ материалнитѣ си работи постѫпвате правилно, и вашата храносмилателна система ще бѫде правилна. Природата регистрира всички наши дѣйствия. Правилнитѣ чувствувания и физически дѣйствия се създаватъ въ стомаха. Правилнитѣ мисли се създаватъ въ мозъка Тъй щото, ние градимъ нашитѣ линии и органи, споредъ както постѫпваме. Ти или градишъ или събаряшъ. То е споредъ както постѫпвашъ. Затова казвамъ: всѣко ваше дѣйствие, всѣко ваше чувство и всѣка ваша мисъль ще постави едно малко камъче въ градежа на вашето здание. И ако нѣкой день имате едно красиво чувство, радвайте се прѣзъ цѣлия день, че можете да поставите едно хубаво камъче на зданието си. Бѫдете доволни, че сте поставили този хубавъ камъкъ. Щомъ у васъ сѫществува идея за нѣщо красиво за нѣщо велико, трѣбва да работите идеално.

 

Сега, тази наука, за която ви говоря, е много сложна. И вие трѣбва да бѫдете много внимателни въ изучаването ѝ. Трѣбва да прѣкарате най-малко 10 години въ изучаване какво е отношението на линиитѣ и енергиитѣ които се образуватъ между тѣхъ. Послѣ, ще изучавате и отношенията между хорато. Това е единъ много сложенъ процесъ. Сега, запримѣръ, вие налучквате нѣщата. Вие харесвате нѣкого и казвате: този човѣкъ ми харесва, добъръ е той. Но защо и за какво го харесвате, не може да опрѣдѣлите. А вие можете и трѣбва да опрѣдѣлите, защо го харесвате. Природата е строго опрѣдѣлила всички линии на очитѣ, на вѣждитѣ, на носа и т. н. Тѣ сѫ все математически величини, строго опрѣдѣлени, точно измѣрени съ сантиметъръ. Правилнитѣ лица иматъ точно опрѣдѣлени измѣрения. Вие можете да провѣрите тия нѣща. Азъ съмъ провѣрявалъ тия истини цѣли 11 години и не съмъ срещналъ никакво изключение. Единъ мораленъ човѣкъ всѣкога има точно опрѣдѣлени чърти. Лицето, рѫцѣтѣ, очитѣ, ушитѣ му, всичко се различава у него. Дойдешъ ли до нѣкой типъ, който нѣма мораленъ устой, сантиметритѣ вече се различаватъ. Има мѣрки въ природата, по които моралния човѣкъ се отличава отъ другитѣ типове. У неморалнитѣ типове има друго съчетание на числата и величинитѣ; чъртитѣ у тия хора сѫ дисхармонични. Въ живата природа всичко се хармонира, само че се изисква дълбоко разбиране,

 

Та въ всички ваши постѫпки ще се стремите къмъ възвишеното, къмъ малкитѣ прояви, които се срѣщатъ въ природата. Ако се роди у васъ мисъльта, дали сте отъ моралнитѣ типове, или не, ще знаете, че немораленъ типъ е човѣкътъ, който прѣзъ всичкото врѣме се е противилъ на доброто желание на природата. Той е злоупотрѣбилъ съ всички ония добри условия, които тя му е давала. Слѣдователно, всѣки самъ може много добрѣ да знае, къмъ кои типове спада. Природата отбѣлѣзва всичко. Погрѣшкитѣ на човѣка не се криятъ въ природата, а въ неговата зла воля, той не е искалъ да използува нейнитѣ добри условия. Слѣдователно, и въ сегашния животъ още, щомъ човѣкъ съзнае своитѣ погрѣшки, лесно може да обърне обратния листъ и да измѣни своитѣ неморални дѣйствия въ морални. Туй е кармически законъ. Щомъ съзнаешъ, че туй, което си вършилъ досега, е несправедливо спрѣмо природата и почнешъ постепенно да корегирашъ постѫпкитѣ си, нѣма да се мине дълго врѣме и животътъ ти ще се измѣни, ще се поправи.

 

Сега, понеже настава лѣтната ваканция, ще прѣкратя врѣменно лекциитѣ си, но вие може да се събирате пакъ. Събирайте се за половинъ часъ и прѣкарвайте въ размишление. Слѣдъ това си кажете по една дума и си идете по домоветѣ. Така може да си правите слѣдващитѣ събрания, докато започнемъ новата учебна година. Започвайте съ размишление около 20-25-30 минути най-много. Отправяйте ума си къмъ всичко възвишено и идеално. Теми нѣма да ви дамъ. Туй ще бѫде за васъ една почивка и сѫщеврѣменно малко разнообразие въ събиранията ви.

 

Като ви говоря за тия линии, има една опасность, като се гледате, да не би да си кажете: моята брада е такава или онакава, моятъ носъ е особенъ — и да се отчаете. Вие не сте измѣрвали, колко сантиметра иматъ вѣждитѣ ви и носа ви. Вие имате носъ, но не знаете, колко сантиметра е дълъгъ и широкъ. Глава имате, но не знаете, колко сантиметра а обиколката на главата ви. Колко сѫ дълги пръститѣ ви, и туй не знаете. Защо е толкова дълъгъ безименния ви пръстъ, сѫщо не знаете. Значи, вие имате тѣло и не знаете постройката и съотношението на частитѣ му. А всичко туй трѣбва да прѣведете въ величини. Колко сѫ дълги рѫцѣтѣ ви, сѫщо не знаете. Разбира се, за този, който знае, това сѫ важни закони. Ако искате да знаете, какъвъ трѣбва да бѫде вашиятъ ръстъ, трѣбва да измѣрите дължината на разтвора на рѫцѣтѣ. Нѣкой пѫть рѫцѣтѣ сѫ по-дълги. Това показва, че въ миналото дѣдитѣ и прадѣдитѣ на този човѣкъ сѫ обичали да пооткрадватъ. Ако рѫцѣтѣ сѫ по-кѫси отъ нормалната мѣрка, дѣдитѣ и прадѣдитѣ на този човѣкъ сѫ обичали да убиватъ. Слѣдователно, желанието имъ да пооткрадватъ или да убиватъ продължава да живѣе и по-нататъкъ. Туй е констатирано въ живота: у всички убийци рѫцѣтѣ сѫ кѫси и дебели, а у всички крадци рѫцѣтѣ сѫ дълги. Азъ обяснявамъ това съ слѣдния фактъ: крадецътъ, като проектира ума си съ цѣль да бръкне въ нѣкой джобъ, кръвьта започва да циркулира по-усилено въ рѫката му, и тя израства повече. Това е вѣрно само една трета отъ истината. Защото дългитѣ рѫцѣ показватъ още и срѫчность, енергичность. Тъй щото, ако главата на този човѣкъ е правилно развита, желанието му да пипа, да пооткрадва, се е прѣвърнало на срѫчность и трудъ. Въобще, дължината на рѫцѣтѣ показва активность, енергичность. Когато главата не е правилно развита, тогава такъвъ човѣкъ обича да пипа, както дѣдо си. Дебелата рѫка говори за склонность къмъ убийство. Всички свирепи животни иматъ силно развити мускули. Обаче, не всѣка дебела рѫка е прѣстѫпна. Прѣстѫпна рѫка ние считаме деформираната. Тя не е съразмѣрна съ другитѣ части на тѣлото. Когато рѫката е несъразмѣрно дълга, тя е деформирана. Когато рѫката е хармонична и съразмѣрна съ другитѣ части на тѣлото, тя показва добри чувства.

 

Та сега, най-важното за васъ е да използувате малкитѣ придобивки въ живота. Запримѣръ, при извѣстни случаи вие мислите, че немате чувства, нѣмате сърце, или че то не е развито добрѣ. Но единъ день, вие се домогнете до нѣкой фактъ, който ви показва че имате сърце. Това е една малка придобивка и вие трѣбва да ѝ се радвате. Или, може да мислите, че нѣмате интелигентность. Но единъ день узнаете, че вашия носъ показва интелигентность, и вие констатирате това въ себе си. Това сѫщо трѣбва да ви радва. Слѣдователно, трѣбва да се радвате на вашитѣ малки придобивки. Тѣзи малки мисли, или чувство, които ви усилватъ въ живота, тѣ именно сѫ тия научни данни, които ви подкрѣпватъ къмъ възвишеното въ живота.

 

И тъй, видимиятъ животъ е една формула въ човѣшкия животъ. Азъ считамъ човѣка, като най-сложна формула въ живата математика и геометрия. И на земята нѣма по-сложно сѫщество отъ човѣка. Органически той е най-сложното сѫщество; и геометрически той е най-сложната формула. За да се изучи човѣкъ, изискватъ се редъ години, а то е въпросъ на бѫдещето.

 

Та стремете се сега къмъ хубавото, къмъ красивото, къмъ възвишеното. Азъ виждамъ у всинца ви заложени много красиви чърти. Всички вие трѣбва да се развивате, да работите, не само за сегашното, но и за далечното бѫдеще, което е свързано съ настоящето. А пъкъ малкитѣ несполуки въ живота ви, които може да срещнете, да ви не обезсърдчаватъ. Несполуката въ едно отношение е сполука въ друго отношение.

 

Единъ съвѣтъ ще ви дамъ. Вземете поука отъ растенията, които, като искатъ да израснатъ и да се развиятъ, всѣкога очакватъ слънцето. У тѣхъ има едно красиво желание и очакване — да дойде слънцето! Нѣма сѫщества на земята, които съ такова интенсивно желание чакатъ слънцето, както растенията. Затова, когато ние очакваме Божественото въ себе си, трѣбва да бѫдемъ като растенията, които очакватъ слънцето всѣки день. Това желание за слънцето ги издига, и самото слънце ги привлича къмъ себе си. И когато ние очакваме Бога на Любовьта съ сѫщото желание, по този начинъ и ние ще добиемъ сѫщитѣ блага, каквито и растенията. Защото само туй интенсивно чувство къмъ Бога може да ни повдигне нагорѣ. Имайте и вие сѫщото желание къмъ Бога, както растенията къмъ слънцето. Легнешъ ли си вечерно врѣме, силно пожелай да дойде Божественото да те повдигне. Сутриньта станешъ, пакъ пожелай Божественото. Така всѣки день интенсивно пожелавайте близостьта на Бога, т. е. Божественото да дойде въ васъ. И като дойде Божественото, всѣки отъ васъ да си вземе това, което му е необходимо.

 

„Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, а Богъ на живитѣ“.

 

III година.

32 лекция на младежкия

окултенъ класъ, държана отъ

Учителя на 25. V. 1924 г.

въ гр. София.

 

Послѣдна лекция отъ III-та година, държана на ученицитѣ отъ младежкия окултенъ класъ.







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt