Jump to content

1924_05_18 Противорѣчията като необходимость при всѣко растене


Ани

Recommended Posts

От томчето "Разумният живот"
32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924)
Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Противорѣчията като

необходимость при всѣко

растене.

„Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, а Богъ на живитѣ“.

Прочетоха се 10 отъ работитѣ върху темата: „Разлика и прилика въ характеритѣ и философията на Августина и Толстоя“.

Тема за слѣдния пѫть №26: „Отличителни чърти на човѣшкия духъ, на човѣшката душа и на човѣшкото тѣло.“

Учительтъ: — Да излѣзе нѣкой отъ ученицитѣ на дъската и да напише четири числа, а именно числата 1, 2, 3, 4 и да отбѣлѣжи математически, че числото 2 е два пѫти по-слабо отъ едно; числото 3 е три пѫти по-слабо отъ 2 и числото 4 е четири пѫти по-слабо отъ 3.

Ученикътъ: — Ще означимъ силата на единицата съ f. Тогава, ще имаме: 1; 2; 3; 4 — f/f, f/2, f/6, f/24.

Учительтъ: — Кѫдѣ се намиратъ най-благоприятнитѣ условия?

Ученикътъ: — Въ единицата.

Учительтъ: — Тъй, единицата прѣдставлява пролѣтьта. Енергията прѣзъ пролѣтьта е най-силна, понеже асимилирането въ растенията е най-силно. Енергията прѣзъ лѣтото отслабва, тя е два пѫти по-слаба. Прѣзъ есеньта е три пѫти по-слаба, а прѣзъ зимата — четири пѫти по-слаба. Това е законъ. Въ единицата физическиятъ свѣтъ е най-силенъ по качество. Въ единицата чувствата почватъ да се засилватъ, а физическиятъ свѣтъ е по-слабъ. Слѣдователно, когато физическиятъ свѣтъ отслабва, чувствениятъ свѣтъ се усилва. Законътъ дѣйствува и по-нататъкъ. Когато чувствениятъ свѣтъ отслабва, умствениятъ свѣтъ става по-силенъ. Когато пъкъ чувствата сѫ много силни, човѣкъ не може да прояви умствена дѣятелность, тамъ той е слабъ. Ако на извѣстно растение турите изобилно вода, то не може да расте, неговото развитие спира, но ако не го поливате, то пакъ не може да расте. Значи, когато условията за чувствата станатъ неблагоприятни, колкото по-голѣми мѫчнотии срѣща човѣкъ въ чувствата си, толкова по-голѣми условия има за ума. Слѣдователно, за да се развие човѣкъ умствено, той трѣбва да прѣтърпи едно вѫтрѣшно подпушване на своитѣ чувства. И често, когато човѣкъ не може да разрѣши физически най-дълбокитѣ въпроси, той става мистикъ, религиозенъ. Нѣкои причисляватъ това къмъ причинния свѣтъ.

Въ единицата хората се хвалятъ съ своето тѣло. Тѣ се раждатъ материалисти, военни личности и други. Въ второто положение, при двойката, тѣ се раждатъ актьори, хора вдадени въ чувствата, които постоянно се мѣнятъ и на които не можешъ да разчиташъ. Въ числото три срѣщаме хора на ума. А слѣдъ ученитѣ хора идватъ мистицитѣ и мѫдрецитѣ.

Прѣдставете си, че Ж е свѣтътъ на животнитѣ, а Ч е свѣтътъ на човѣка. Свѣтътъ на животнитѣ има 90 градуса наклонъ къмъ земята, осьта имъ О е хоризонтална. Тѣ сѫ поставени хоризонтално на слънчевитѣ лѫчи, подъ ѫгълъ 180 градуса, и затова възприематъ слънчевитѣ лѫчи чрѣзъ гръбначния мозъкъ. Тѣ възприематъ всички мисли и желания чрѣзъ гръбначния мозъкъ.

1924-05-18-19_fig1.png

Тѣхниятъ гръбнакъ е изложенъ на слънцето, и затова нѣматъ благоприятни условия за развитие. У човѣка, обаче, осьта стои перпендикулярно. Понѣкога и човѣкъ прави отклонения. Вие можете да сѫдите за нѣкой човѣкъ, дали върви въ правия пѫть или не, по положението на главата му. Когато той разрѣшава нѣкой мѫченъ въпросъ и си държи главата нагорѣ, ще знаете, че той ще разрѣши въпроса лесно и правилно. Наведе ли си, обаче, главата надолу, неговата работа не е добрѣ. По навеждането на главата може да правите математически изчисления, какъ ще се свърши работата на нѣкой човѣкъ. Колкото повече си навежда главата, толкова повече се отдалечава отъ правилното разрѣшение на въпроса. Наблюдавайте вашето положение, когато разрѣшавате нѣкоя мѫчна задача и не мислете, че това нѣщо е произволно. За да разрѣши човѣкъ една задача правилно, винаги трѣбва да си поставя главата отвѣсно, или най-малкото съ единъ много малъкъ наклонъ, само на около единъ градусъ. Щомъ наведешъ главата си много надолу, въ разрѣшението на задачата ти вече ще има нѣкакво затруднение. Сега вие може да зададете въпроса: отдѣ произтича този наклонъ? — Той произтича отъ вашата животинска природа, която въ случая взима надмощие въ васъ. Можете да правите редъ наблюдения. Когато животинското вземе надмощие въ васъ, вие не виждате никаква свѣтлина, съзнанието ви е като една тъмна площь, усѣщате едно съвършено изпразване. Тогава човѣкътъ е наполовина човѣкъ, наполовина животно, и той има да се бори съ тия животински навици, които изпѫкватъ въ неговото естество. И тази животинска култура има своитѣ добри страни. Тя е богата съ материали, които трѣбва да се обработятъ.

Сега, запримѣръ, прѣдставете си, че ви се яде медъ. Такова едно желание е много естествено; не е грѣшно да ви се яде медъ. Минавате покрай една кѫща съ медъ, но медътъ не е вашъ. Какво ще се зароди въ васъ? — Най-малкото, ще се яви у васъ желание да вкусите отъ този медъ. Отишло едно дѣте да купува медъ, но забравило какъ се казва. Питатъ го: какво искашъ? Мама ме прати за нѣщо, но забравихъ какво бѣше. Гледа, гледа, намира кацата съ меда, бърка вѫтрѣ съ пръста, изважда го и го туря въ устата: „Отъ това искамъ“. Питамъ: такава една постѫпка, къмъ коя категория ще я подведете? Това дѣте, като го пращала майка му, не внимавало, какво му казва, мислило си друго нѣщо и забравило името на меда. То мислило да си поиграе изъ пѫтя; неговиятъ умъ не взималъ никакво участие въ това, което майка му говорила. Може ли това дѣте да се счита за интелигентно? И то, прѣди да види кацата, се намѣрило прѣдъ една мѫчнотия. Прѣдъ него веднага изпѫква майка му, която ще го бие, като се върне въ кѫщи. Страхътъ заработва въ него, то си спомня жуженето на пчелитѣ, и въ този моментъ въ него се събужда единъ животински навикъ, вслѣдствие на който търси начинъ да намѣри прѣдмета, който майка му иска. Та казвамъ: страданията, мѫчнотиитѣ въ свѣта, които идватъ, ви заставятъ като това малко дѣте да намѣрите меда. Като не можешъ да намѣришъ нѣщо по естествения пѫть, ще го намѣришъ по обратния пѫть, но съ повече страдания, съ повече неприятности. Допуснете друго положение. Да кажемъ, че това дѣте не бѣше толкова досѣтливо и не можеше да намѣри меда, мислите ли, че като се върне въ кѫщи, ще каже истината на майка си? — Ще излъже. Защо ще я излъже? Интересна е тукъ психологическата страна на въпроса. Отдѣ се явява въ това дѣте желанието да излъже майка си? Майка му го е родила, отгледала, възпитала, защо то се страхува отъ нея, та трѣбва да я лъже? Дѣцата въобще най-много лъжатъ майка си и баща си. Защо? Ето дѣ се крие причината, когато единъ учитель има погрѣшенъ методъ на прѣподаване. Нали той го прѣдава и на ученицитѣ си? — Прѣдава го. По сѫщия законъ, по единъ лъжливъ начинъ майката прѣдава извѣстно свое състояние на дѣтето си, и това учение, като се приложи въ живота, ще засегне най-първо нея, за да види тя лошитѣ послѣдствия на своя методъ. Въобще, у тия дѣца, които лъжатъ, горната часть на главата имъ е тѣсна, шилеста; съвѣстьта имъ не е развита. Ще знаете, че при всѣки импулсъ да говорите Истината, вие развивате извѣстна область на главата си. Запримѣръ, ако искате да бѫдете смѣли, ще се развие една малка часть отъ задната страна на черепа. Всички стремежи, които човѣкъ има, развиватъ разни части отъ мозъка. Въображението, напримѣръ, прави челото по-голѣмо.

Въ всѣки класъ трѣбва да има ученици, у които сѫ  развити различни сили и способности. Разнообразие трѣбва да има! Ученицитѣ могатъ взаимно да си прѣдаватъ и добритѣ, и лошитѣ качества. Способнитѣ ученици прѣдаватъ своя импулсъ на по-слабитѣ. Нѣкои отъ ученицитѣ пъкъ иматъ нужда отъ морални качества. Затова въ единъ класъ трѣбва да има ученици съ развити морални качества. Нѣма нѣщо по-лошо отъ еднообразието. Затова едни трѣбва да бѫдатъ умствено силни, втори да бѫдатъ музиканти, трети да бѫдатъ смѣли, четвърти да обичатъ Истината и т. н.. Всички тия качества се взаимно допълнятъ. За сега, въ цѣлото човѣчество работи колективниятъ, великиятъ човѣкъ чрѣзъ своитѣ единици. Единъ день той ще ги съедини и ще образува едно цѣло. Единъ день ще се събере и образува едно отлично, красиво тѣло. Вие трѣбва да привикнете да се анализирате добрѣ. Напримѣръ, нѣкои отъ васъ обичатъ да полъгватъ. Много естествено е, но единъ възрастенъ човѣкъ трѣбва да избѣгва лъжата. Има хора, свършили и по четири факултета, пратишъ ги да изслѣдватъ нѣкой наученъ фактъ, тѣ все ще го прѣувеличатъ. И виждаме, че тѣхнитѣ теории сѫ все криви истини. Много учени хора изопачаватъ научнитѣ си данни. Вземете единъ богословъ: за да докаже нѣкоя духовна истина, той първо ще я изопачи. Не, всѣкога трѣбва да констатирашъ една истина тъй, както си е. Нѣма да изнасилвашъ единъ фактъ, за да докажешъ другъ. Фактитѣ сѫ свързани, тѣ взаимно си подпомагатъ.

Най-първо хората нѣматъ искреность. Ученитѣ хора, духовнитѣ хора трѣбва да иматъ съвѣсть, да не лъжатъ. Тѣ, обаче, нѣматъ смѣлость, у тѣхъ е развитъ страхътъ. Има много учени хора, много богослови, даже хора на новото учение, които иматъ страхъ и вслѣдствие на това не могатъ да изкажатъ рѣзко една истина. Тѣ ще се спратъ и наполовина ще я кажатъ. Нѣкой сѫдия седи, мисли, прави своята резолюция, но ще каже Истината наполовина.

Та първото нѣщо: ще знаете, че всички хора иматъ слабости. Затова вие въ себе си ще се стремите да разсѫждавате правилно. Туй, което градите, то е заради васъ. Ако направите една погрѣшка, тя не е заради мене, вие ще пострадате. Пъкъ, ако направите едно добро, то е за ваша полза. Всѣки човѣкъ причинява или полза, или врѣда на себе си, а косвено неговата погрѣшка може да принесе врѣда и на другитѣ. Сѫщото е и съ доброто, което той прави: косвено то може да принесе добро и на другитѣ. Запримѣръ, ако изкарамъ сега нѣкой отъ васъ на дъската и му задамъ единъ мѫченъ въпросъ, на който не може да отговори, той веднага ще се почувствува унизенъ и засраменъ. А като не отговаря, другитѣ ще му се смѣятъ. Не е въпросътъ, че тѣ знаятъ повече, нито това, дали той знае. Въпросътъ е да се обясни една истина.

Първото нѣщо: у васъ трѣбва да се създаде навикъ да обяснявате Истината въ нейнитѣ най-малки проявления. Не се стремете да изяснявате великитѣ проблеми въ живота. Това е единъ грамаденъ капиталъ. Търсете всѣкога микроскопическитѣ факти и за тѣхъ се дръжте! Малкитѣ величини сѫ отлични. Ако единъ човѣкъ го мързи да бръкне съ ръката си въ джоба, за да даде нѣкому 5 ст., той никога нѣма да привикне да дава, отъ 5-тѣ стотинки той ще се научи да дава и по-много.

Сега, отъ този материалъ, който прѣминавате, вие още не сте се спрѣли върху ония окултни положения, които можете да приложите въ живота, а трѣбва да ги прилагате! Запримѣръ, трѣбва да знаете въ даденъ моментъ, дали нѣкой човѣкъ ви говори Истината, или не. Послѣ, правете разлика между вѣра и лековѣрие. Вие не трѣбва да бѫдете лековѣрни. Напримѣръ, вие сте тръгнали въ единъ пѫть, и нѣкой ви казва: знаете ли, че този пѫть не е правиятъ пѫть? Вие сте тръгнали по кривъ пѫть. И вие веднага се разколебавате. Защо? — Вие изведнъжъ приемате тия думи за вѣрни, безъ да ги провѣрите. Това е лековѣрие.

На какво се дължи отклонението на двѣ линии? Какъ се е образувалъ ѫгълътъ на отклонението?

1924-05-18-19_fig2.png

Ученикътъ: — Въ физиката има единъ уредъ, електроскопъ, съ който се опрѣдѣля ѫгълътъ на отклонението. Когато прѣзъ лентичкитѣ се пусне електриченъ токъ, електричеството въ двѣтѣ лентички, понеже ще бѫде положително, или отрицателно, ще ги отблъсне и ще се образува ѫгълъ.

Ако разгледате работата на тия четирма души, 1, 2, 3, 4, споредъ както е опрѣдѣлена посоката на тѣхното дѣйствие въ чъртежа, могатъ ли тѣ да вършатъ заедно работа? (— Всѣки по отдѣлно може да върши работа, но между тѣхъ нѣма съгласие).

Сега ние засѣгаме единъ законъ, който сѫществува въ природата.

Какъвъ е този законъ? Да кажемъ, че имате едно сѣменце. Какви сѫ неговитѣ възможности? — Да расте нагорѣ и надолу. То срѣща надолу едно противорѣчие — почвата, която му прѣпятствува, обаче въ нея се образуватъ коренчетата на това растение. По сѫщия начинъ се образуватъ нагорѣ клонищата.

1924-05-18-19_fig3.png

И тъй, тия противодѣйствуващи сили, нагорѣ и надолу, образуватъ цѣлото дърво. Тъй щото, и противодѣйствуващитѣ сили въ нашия организъмъ помагатъ за растенето ни. Когато се яви въ васъ едно противодѣйствие или противорѣчие, трѣбва да знаете, че то е въ реда на нѣщата. Ето защо, и въ вашето растене непрѣменно трѣбва да има противорѣчия. Щомъ нѣма противорѣчия, всѣко растене прѣстава. Щомъ изсъхне едно дърво, и противорѣчия вече нѣма. Нѣкои питатъ: защо е това противорѣчие? — Това противорѣчие е въ закона на вашето развитие, врѣменно то ви е необходимо. Нѣкой иска да спре противорѣчията. Може да ги спре, но ще спре и развитието си. Едно изсъхнало дърво показва миналитѣ противорѣчия, които сѫ сѫществували за него, но въ плода на това дърво сѫ примирени всичкитѣ противорѣчия; всички сили се събиратъ въ плода. Слѣдователно, въ плода на своя духовенъ животъ човѣкъ ще примири въ себе си всички противорѣчия. А при растенето си той не трѣбва да примирява противорѣчията, тѣ сѫ необходими. Това е философия.

Сега, хората се дѣлятъ на партии. Нѣкои хора не приематъ вашитѣ убѣждения, но не се безпокойте отъ това. Тия хора сѫ едно малко клонче на сѫщото дърво, което ще отиде най-много 3-4 метра далечъ отъ дървото и пакъ ще се върне назадъ. Като дойде вѣтърътъ, ще се сблъска съ друго клонче, което ще го пита: какво искашъ отъ менъ? — Нищо не искамъ, вѣтърътъ ме докара тукъ, сблъскахме се — нищо повече! И тъй, само въ плодоветѣ на едно дърво могатъ да се примирятъ противорѣчията. Слѣдователно, не се смущавайте отъ това, какъ се развива сега външния свѣтъ. Трѣбва да знаете, че вие не можете да измѣните реда на нѣщата. Само въ плода на дървото вие може да примирите всички противорѣчия. Затова, трѣбва да се стремите къмъ идеаленъ, духовенъ животъ. Всѣко дърво трѣбва да има плодъ въ васъ. И, както казва Писанието: „Отъ плодоветѣ имъ ще ги познаете“. Който има плодъ, ние познаваме, че той е примирилъ противорѣчията, а който нѣма плодъ, наричатъ го безплодно дърво. Това показва, че този човѣкъ още не е намѣрилъ закона на примирението. Значи, въ плода, въ доброто, което правишъ въ свѣта, трѣбва да примиришъ всички противорѣчия на твоя физически, чувственъ и умственъ животъ и да прѣминешъ въ причинния свѣтъ. Защото, противорѣчията на физическия свѣтъ не сѫ противорѣчия и на умствения свѣтъ. Линиитѣ 1, 2, 3, 4 въ чъртежа показватъ движението на тесаракта. Когато ѫглитѣ се увеличаватъ или намаляватъ, това прѣдставлява движението и посоката на тесаракта. Помнете и слѣдното правило: хора, които иматъ най-голѣми противорѣчия въ живота си, сѫ най-силни. Силнитѣ хора иматъ най-голѣми спънки. Колкото по-голѣми мѫчнотии имате въ живота си, това показва, че природата къмъ васъ е по-снизходителна. Това не изисква никакви теоретически доказателства. Прѣдставете си едно способно дѣте, което майка му ограничава, не го пуща да ходи на кинематографъ, да играе по улицитѣ, а го заставя да стои въ кѫщи и да учи. Това лошо ли е?— Не е лошо. Това дѣте може да се оплаква, че го държатъ затворено, обаче то учи. Слѣдователно, нѣкой пѫть и природата постѫпва спрѣмо тебе като тази майка: хване те, тури те въ нѣкоя стая и ти казва: ще учишъ!

Важното за васъ е да се стремите чрѣзъ плода на вашия животъ да примирявате противорѣчията. И ако ги примирите така, вие сте на правъ пѫть. Приложете слѣдното правило: щомъ направите една погрѣшка, изправете я веднага! Всѣка вечерь, като се върнете въ кѫщи, дайте си отчетъ, какъ сте прѣкарали деня, какви погрѣшки сте направили и ги отбѣлѣжете. Така ще намѣрите единъ начинъ за поправянето имъ. Който иска да успѣе въ живота, непрѣменно трѣбва да изправя своитѣ погрѣшки. Това е цѣла наука. Спрѣмо себе си вие сте много снизходителни, казвате: условията сѫ такива. Или: само азъ не съмъ, който правя погрѣшки, и другитѣ хора правятъ погрѣшки... Оправдавате ли се по този начинъ, единъ день вие ще се намѣрите въ една задънена улица. Защото погрѣшки въ живота има, но трѣбва да се изправятъ. Ако нѣкой ви каже, че можете да живѣете безъ погрѣшки, той не говори истината. Погрѣшки ще дойдатъ, въпрѣки всичкото ви знание; и много да знаете, погрѣшки пакъ ще дойдатъ. Пъкъ, ако нѣмате свои погрѣшки, чужди погрѣшки ще ви турятъ, и пакъ ще ги прѣнесете. Но спазвайте правилото, което ви казахъ: всѣка вечерь ще се отдѣлишъ като учитель и ще се поставишъ като ученикъ прѣдъ този учитель. Ще се извикашъ прѣдъ него и ще кажешъ: спри се прѣдъ менъ! Ти знаешъ ли, какво прави днесъ? Питамъ ви: седѣли ли сте така на изпитъ прѣдъ себе си? Ученикътъ ще почне да се оправдава. Учительтъ, обаче, ще бѫде напълно справедливъ, ще пита: защо направи тѣзи работи? И ти, като ученикъ, трѣбва да си дадешъ единъ правиленъ, истински отчетъ, да намѣришъ причинитѣ, побужденията, поради които си направилъ тази погрѣшка. Щомъ се покажешъ малко снизходителенъ къмъ себе си, това е вече лицеприятие, ти си изгубилъ. Физическиятъ човѣкъ е като дѣте. Защо майкитѣ нѣматъ уважение прѣдъ дѣцата си? Защото дѣтето гледа майка си, дали говори истината, или полъгва; щомъ я хване, че лъже, то вече нѣма страхъ отъ нея.

И тъй, щомъ вашиятъ обективенъ умъ схване, че вие сте нѣкѫдѣ слабъ, казва: и ти полъгвашъ. Туй е единъ неизмѣненъ законъ въ природата. Запримѣръ, ако ви туря 50 кгр. злато на гърба и послѣ взема да се моля за васъ да прѣминете една дълбока рѣка благополучно, правилно ли ще е? Питамъ: увѣренъ ли сте, че съ 50 кгр. товаръ на гърба си ще можете да минете рѣката, безъ да се удавите? — Не, ще потънете, ще отидете на дъното на тази рѣка и тамъ ще си останете. Тази рѣка се минава безъ товаръ. Всѣка погрѣшка въ живота е единъ тежъкъ товаръ, и ако не я хвърлите отъ гърба си, ще потънете съ нея заедно на дъното на рѣката. Когато сте на сухо, вие може да носите 50 кгр. злато на гърба си, земята нѣма да се продъни, нѣма никаква опасность. Опасностьта е въ водата. Като дойдете въ една по-рѣдка срѣда, тамъ ще фалирате. Трѣбва да знаете, че въ живота си вие ще минете прѣзъ една такава дълбока рѣка. При това и мостъ нѣма да има. Ще кажете: съ лодка. И лодка нѣма да има. Тогава? Прѣдставете си, че носите 50 кгр. пѣсъкъ на гърба си и трѣбва да минете една рѣка. Какво ви костува да оставите този пѣсъкъ на брѣга, да минете рѣката свободно и като излѣзете на другия брѣгъ, тамъ пакъ има пѣсъкъ да вземете отъ него други 50 кгр.? И като дойдете до друга рѣка, оставете пѣсъка, минете рѣката и послѣ пакъ си вземете пѣсъкъ, колкото искате.

Законъ е: ще бѫдете много взискателни спрѣмо своитѣ погрѣшки. Защото, ако не изправите погрѣшкитѣ си, тѣ слѣдъ врѣме ще ви създадатъ такива страдания, каквито не сте сънували. Забѣлѣжете, при правилното възпитание на душата, не е страхътъ, който трѣбва да играе роля, но правото. Въ свѣта сѫществува само едно право. Ние не казваме: защо трѣбва да станатъ тия нѣща? Тѣ ще станатъ, но трѣбва да се извършатъ най-правилно. Ако сѫ погрѣшно направени, трѣбва да се изправятъ. Да кажемъ, че нѣкои нишки въ мозъка трѣбва да растатъ на дължина; при това, обемътъ на извѣстни клѣтки трѣбва да се увеличи. Туй трѣбва да стане! Значи, това е единъ бюджетъ, прѣдвиденъ отъ самата природа. И енергията, която е потрѣбна, ще се изпрати да работи въ вашия мозъкъ. Допуснете сега, че вашиятъ мозъкъ не може да издържи на този напоръ, както една жица не може да издържи на силния токъ въ нѣкоя електрическа инсталация. Какво става тогава? — Жицата изгаря. Има ли между васъ нѣкой електротехникъ, да каже, кога изгаря жицата? (— Когато силата на тока мине опрѣдѣления размѣръ и напрѣжението е по-голѣмо, отколкото жицата може да издържи). Слѣдователно, човѣшкиятъ мозъкъ трѣбва да се инсталира правилно. Тамъ трѣбва да турите най-добрата жица, не каква и да е, а такава, която може да издържи всички напрѣжения. Затова, законъ е: каквото вършите, трѣбва да бѫде добрѣ направено. И това добрѣ направено дѣло, най-първо ще се отрази върху строежа на тѣлото.

Та нѣкой пѫть дори изкуствено трѣбва да си създавате мѫчнотии. Забѣлѣзано е, че ония дѣца, които отъ малки страдатъ отъ една, втора, трета и отъ редъ още болести, ако слѣдъ това имъ дойде нѣкоя болесть, тѣ не умиратъ, а издържатъ, организмътъ имъ става стабиленъ. Онѣзи дѣца пъкъ, които никакъ не сѫ боледували, при първата болесть, която имъ дойде на 21-та година, заминаватъ за онзи свѣтъ, болестьта ги задига. Човѣкъ, който страда постоянно, по-лесно може да издържа на болести, а който никакъ не е боледувалъ, при първото заболѣване още си заминава. Тъй че страданията сѫ калене на организма. Разбирате ли този законъ? Това е законъ, отъ който вие не можете да се избавите. Щомъ мислите съобразно тия закони, и вашата мисъль ще бѫде въ съгласие съ природата. Това съгласие ще даде сила на ума ви, да мислите по-правилно, а при това ще ви избави отъ много морални терзания. Защото, невѣжеството носи безброй страдания. Вземете, запримѣръ, една микроскопическа искрица, тя при дървата не е опасна, но при взривнитѣ вещества става опасна — зависи, дѣ ще я поставите.

Значи, всѣка вечерь ще си направите балансъ на всичко, което сте прѣкарали прѣзъ деня. И ще си поставите единъ идеалъ, който искате да постигнете. Човѣкъ трѣбва да работи надъ себе си! Сега всички хора въобще, особено фаталиститѣ, казватъ: каквото дойде! Това прилича на ония дървета, които сѫ пуснати въ нѣкоя рѣка, и тя ги блъска тукъ-тамъ изъ водата, докато най-послѣ ги изхвърли на брѣга. Това, обаче, не е разрѣшение на общитѣ задачи.

И тъй, коя е основната мисъль на тази лекция? (— Погрѣшкитѣ да се изправятъ съ врѣме). Първоначално е нѣмало погрѣшки. Друго? (Противорѣчията трѣбва да се примирятъ въ плодоветѣ, които ще изработимъ). Най-първо противорѣчията произтичатъ отъ силитѣ на природата.

Сега, азъ бихъ ви задалъ да пишете върху слѣдната тема: „Кой е най-добриятъ начинъ за запознаване?“ Споредъ васъ, кой е най практичниятъ методъ за запознаване съ нѣкого? Кога се запознаватъ хората обикновено? (— Когато направимъ нѣкому добро). Прѣдставете си, че двама души пѫтуватъ заедно. Торбата на единия пѫтникъ се изпразва, и той цѣли три дни гладува, слѣдъ което се рѣшава да запита втория: нѣмашъ ли нѣщо за ядене? Отъ три дни не съмъ ялъ нищо. — Имамъ. Тѣ започватъ да приказватъ, разговарятъ се. Вториятъ пѫтникъ дава на първия да яде, послѣ си подаватъ и двамата рѫка и си казватъ: хайде на добъръ пѫть! Единиятъ тръгва на една страна, другиятъ — на друга. Ученицитѣ какъ се запознаватъ? Нѣкой отъ тѣхъ не знае нищо по математика, а пъкъ учительтъ ще го изпита. Той казва на единъ отъ съученицитѣ си я ми разкажи урока по математика, не разбрахъ какъ става това нѣщо! Седнатъ двамата, единиятъ разправя, другиятъ слуша — и тъй се запознаватъ. Ако и двамата бѣха способни, щѣха ли да се запознаятъ? — Нѣмаше. Но ако и двамата се намиратъ прѣдъ една обща опасность, напримѣръ, ако и двамата сѫ гладни, или се намиратъ въ чуждъ градъ, тѣ ще се запознаятъ. Тогава отъ тия заключения ние изваждаме слѣдния законъ: общитѣ нужди, които се появяватъ въ живота, сближаватъ хората. Тия нужди могатъ да бѫдатъ отъ физически, умственъ или духовенъ характеръ, но тѣ всѣкога сближаватъ хората. И тъй, щомъ се появи нѣкоя нужда въ вашия животъ, трѣбва да знаете, че тя е на мѣстото си, тя ще ви сближи съ нѣкой човѣкъ. Тогава не изпущайте случая. Всѣко сближение, станало по единъ естественъ пѫть, е Божествено, и то ще принесе своята полза. Двама души, които нѣматъ нужда единъ отъ другъ, не могатъ да се сближатъ.

Ще ви дамъ едно обяснение но въпроса, защо трѣбва да има мекота между двама души въ живота. Прѣдставете си, че турятъ двама души въ единъ сандъкъ пъленъ съ течность. Сандъкътъ е закованъ добрѣ, и тъй тѣ пѫтуватъ по желѣзницата. Какъ мислите, като се бълникатъ вѫтрѣ, ще излѣзатъ ли здрави? Ако сѫ шишета, нали трѣбва да има стърготини помежду имъ, за да нѣма търкане? Щомъ кажемъ, че трѣбва да бѫдемъ меки, ние подразбираме, че сме въ сандъка и пѫтуваме. Щомъ не пѫтуваме, може и безъ мекота. Само шише нѣма нужда отъ стърготини, но пращашъ ли го съ други шишета отъ единъ градъ въ другъ, непрѣменно трѣбва да има мекота помежду имъ. Когато кажемъ, че трѣбва да бѫдемъ меки, милостиви, подразбираме, че помежду ви трѣбва да има нѣщо, за да не става голѣмо търкане. (— Ако тѣ сѫ поставени въ млѣко ще избиятъ масло). Тъй, масло ще се избие. Да кажемъ сега, че онзи, който е направилъ тенекията, оставилъ я съ много малъкъ отворъ и това масло, като се избие, запушва отвора и не може да излѣзе навънъ. Какво ще правите тогава? — Отворътъ трѣбва да бѫде много голѣмъ. Ето защо, човѣкъ трѣбва да бѫде щедъръ, съ голѣма уста. Значи, щедростьта е голѣма уста, отъ която можемъ лесно да извадимъ избитото масло.

И тъй, разбрахте вече, какво нѣщо е мекотата и защо е необходима въ живота ви. Като ви турятъ мекота, тогава не питайте: безъ тази слама не можемъ ли? Или не казвайте: да се махне тази слама! Двама души, които сѫ меки, тѣ сами се поотдалечаватъ единъ отъ другъ и между тѣхъ не се произвежда това търкане. И тогава, щомъ искате да се скарате съ нѣкого, или ви дойде нѣкое противорѣчие въ живота, кажете: въ сандъкъ съмъ, чакай да видя, дали има стърготини, та да не стане нѣкоя катастрофа съ менъ. При това, вижте, дали устата ви е голѣма. Ако сте захаросанъ медъ, какъ ще излѣзете изъ тѣсното гърло? Хората сѫ намѣрили и въ този случай едно изкуство: турятъ сѫда въ врѣла вода, за да се разтопи медътъ. Въ живота, обаче, когато устата е малка, медътъ се изважда много мѫчно, понеже тамъ процесътъ е много сложенъ.

„Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, а Богъ на живитѣ“.

III година.

31 лекция на младежкия окултенъ класъ, държана отъ

Учителя на 18. V. 1924 г.

въ гр. София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...