Jump to content

1924_05_11 Млади и стари


Ани

Recommended Posts

От томчето "Разумният живот"
32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924)
Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Млади и стари.

Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, а Богъ на живитѣ“.

Т. м.

Прочете се резюме отъ темитѣ: „Най-добриятъ методъ за самообладание“. Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ: „Най-малката любовь, която можемъ да проявимъ въ ежедневния си животъ.“

Каква е разликата между проучването на една идея теоретически и нейното приложение? Подъ „теория“ разбираме изучване на нѣщата въ сгѫстена форма, безъ да ги разбираме, а подъ „приложение или практика“ разбираме изучаване на нѣщата въ разредена форма. Ако вие изучавате водата на цѣлия океанъ, това е теория, а ако изпитвате само една водна капка на езика си, това е практика — разредяване на тази вода. И идеитѣ по сѫщия начинъ иматъ теория и приложение.

Сега, ще говоря малко върху вашия прѣдстоящъ съборъ. Между васъ, младитѣ, се заражда слѣдната идея: ние, младитѣ, ще имаме съборъ и на този съборъ трѣбва да присѫтствуватъ само млади хора. Въ това нѣма никаква идея. Защото младиятъ човѣкъ не прѣдставлява никаква идея. Това е единъ процесъ въ природата. Ти днесъ си младъ, утрѣ ще бѫдешъ старъ. Какъвъ идеалъ има въ това? Казвате: азъ съмъ младъ. Хубаво, колко години ще бѫдешъ младъ? Като дойдешъ до 33-годишна възрасть, ще бѫдешъ на една срѣдна възрасть, а отъ тамъ насетнѣ ще започне единъ наклонъ. Другъ казва: ама азъ съмъ старъ. Каква идея има въ старостьта? Да преведемъ думата „младъ“. Младостьта е единъ символъ, или въ геометрически смисълъ, една фигура, която показва възможноститѣ, които се криятъ въ този младъ човѣкъ. Този символъ прѣдставлява движение, което трѣбва да бѫде нагорѣ, налѣво, надѣсно или надолу. Важното въ случая е, кога това движение е налѣво и кога надѣсно? Въ васъ може да се зароди идеята, че ние всѣкога трѣбва да вървимъ само надѣсно, и никога налѣво. Идеята, че трѣбва да вървимъ само надѣсно, не спада къмъ материалния свѣтъ, тя не е материялна идея. Ако вие я считате за материялна, азъ ще ви поставя слѣдното възражение. Пѫтувашъ за нѣкѫдѣ, дойдешъ до единъ кръстопѫть: налѣво отива за Пловдивъ, надѣсно — за София. Ти трѣбва да отидешъ за Пловдивъ. Какъ ще тръгнешъ по дѣсния пѫть? Значи, щомъ си на земята, ще вървишъ и налѣво, и надѣсно, това сѫ посоки на движение, които не трѣбва да смѣсвате съ принципа. Защото има и идейно дѣсни, и идейно лѣви направления, които не трѣбва да смѣсвате съ лѣва и дѣсна посоки.

Добрѣ, да опрѣдѣлимъ по-ясно още сега, какво нѣщо е младиятъ. При точка С имате едно сѣменце, заровено въ почвата. То прѣдставлява младия човѣкъ, който започва да расте нагорѣ, като сѫщеврѣменно пуща клонища налѣво и надѣсно, обикаля цѣлата окрѫжность. Той е единъ пилигримъ, който сѫщеврѣменно работи и надолу. Такова нѣщо е младиятъ човѣкъ, който расте, пуща клончета и листа нагорѣ, но нѣма цвѣтове и плодове. До 33-годишна възрасть той расте все на високо, налѣво и надѣсно. Казва: знаете ли, кой съмъ азъ? Азъ пуснахъ клонища и листа. Какво си ти? — Имашъ дебели зелени листа. Той говори само за своитѣ листа и клоне.

Стариятъ човѣкъ пъкъ е достигналъ до границитѣ, до крайния прѣдѣлъ на възможностьта за растене. И като излѣзатъ неговитѣ клоне навънъ, започватъ да увисватъ надолу. Като погледнете младия, той е гладъкъ, а стариятъ има наоколо си зѫбци, т. е, има цвѣтове, има и плодове. Знаете ли защо се образуватъ тия зѫбци? — Тѣ сѫ плодоветѣ. Слѣдователно, младиятъ и стариятъ сѫ двѣ фази на единъ и сѫщъ животъ. Това сѫ двѣтѣ полушария на кълбото, а всѣко полушарие има своя четвъртинка.

И тъй, като кажете „младитѣ“, трѣбва да имате една основна идея, не трѣбва да разглеждате въпроса повърхностно, да казвате, че сте млади. Младиятъ трѣбва да има една основна идея, която да постигне въ живота си. Каква е вашата основна идея? Защо нѣкои отъ васъ се поусмихнаха? Вие погледнете, позасмѣете се и послѣ погледнете къмъ земята. Нѣкой погледне къмъ земята, а послѣ вдигне погледа си нагорѣ. Задавали ли сте си въпроса, защо се усмихва човѣкъ? Азъ ще ви прѣведа този езикъ. Като казаха на Сара, че ще има синъ, тя бѣше на 90-годишна възрасть; Сара не повѣрва на тия думи, скри се задъ вратата и се усмихна. Като ѝ казаха, че се е усмихнала, тя отрече това — уплаши се. Защо се усмихна тя? (— Защото се усъмни). Това сѫ особени психологически моменти. Когато у нѣкой човѣкъ се набере много енергия въ извѣстни области на мозъка, тогава се образува смѣхътъ. Нѣкой пѫть усмивката иде неволно, безъ да искаме; нѣкой пѫть усмивката е съзнателна. Има нѣколко вида усмивки, но тѣ сѫ все резултатъ на извѣстенъ родъ енергия, която трѣбва да се изяви навънъ.

Но сега на въпроса. Каква е вашата основна идея въ дадения случай?

Геометрически ние можемъ да отбѣлѣжимъ единицата съ точка, т. е. като прѣведемъ математическата единица въ геометрическа форма, имаме точката. Послѣ, възможноститѣ, които се криятъ въ точката, това е образуването на правата линия, която означаваме съ числото 2. Отъ движението на точката се образува правата линия. Триѫгълника означаваме съ числото 3. Квадрата — съ числото 4. И тъй, имаме първото движение на единицата: движение въ извѣстна посока. Човѣкъ като се роди, най-първо въ него има желание да расте нагорѣ, по права линия — имаме движението на точката. Отъ това се опрѣдѣля неговиятъ ръстъ. Слѣдъ туй се опрѣдѣлятъ възможноститѣ на неговия умъ, на неговото сърце и на неговата воля — образува се триѫгълникътъ. Най-послѣ се образува четириѫгълникътъ. Триѫгълникътъ показва посоката на неговия разуменъ животъ.

Ние знаемъ вече движенията на точката, на линията и на плоскостьта Но какво е движението на квадрата, т е. на числото четири? Каква е посоката на туй движение? — То е въ IV-тото измѣрение. Всички силови линии се движатъ въ противоположность една на друга. Движението въ IV-тото измѣрение е движение навѫтрѣ. До третото измѣрение всички движения сѫ навънъ, въ тѣхъ има разширение. Щомъ дадено тѣло достигне своя краенъ прѣдѣлъ на разширение, въ него се започва единъ вѫтрѣшенъ процесъ на вгѫване, при което всичкитѣ сили отиватъ къмъ центъра, отдѣто сѫ излѣзли. Когато едно дърво достигне крайния прѣдѣлъ на своето развитие, въ него се развиватъ плодоветѣ. Зрѣенето на плодоветѣ спада къмъ IV-тото измѣрение. Тогава всички силови линии се обръщатъ къмъ сѣмката, отъ която сѫ образувани. Значи, става смаляване на прѣдмета.

Сега, вие ще провѣрите този законъ върху себе си. Мнозина отъ младитѣ се обезсърдчавате и ще се обезсърдчавате, ако не разбирате закона. Най-първо, като ви посѣятъ, вие сте експансивни, до извѣстна възрасть отивате нагорѣ, надолу, разширявате се, имате особени схващания, мислите, че можете да постигнете всичко, но като достигнете крайния прѣдѣлъ, настѫпва обратенъ процесъ на изпразване. Въ сѫщность това не е изпразване, но единъ процесъ на вгѫване навѫтрѣ, къмъ центъра на живота, въ който трѣбва да се образува най-добриятъ плодъ, за да се даде друга посока на живота. Ако вие не разбирате тази основна идея, този основенъ процесъ на вгѫване, вие ще дойдете до разочарование, до съмнѣние, до обезсмисляне на живота. Нѣкой пѫть вие мислите, че никой не ви обича, че всички ви подозиратъ, и хиляди още глупости може да дойдатъ въ ума ви. Защо ще ви мразятъ хората? Всѣки човѣкъ е заетъ съ себе си, всѣки си има свои страдания, свои мѫчнотии. Ти минавашъ и си мислишъ, че еди-кой си не иска да знае за тебе, или пъкъ, че има нѣщо противъ тебе. Въпросътъ не седи тъй. Всѣки човѣкъ е заетъ съ извѣстни свои неосѫществени идеи, съ редъ заболѣвания, несгоди, страдания, а сѫщо тъй го вълнуватъ и много непостигнати желания. Обаче, всѣки отъ васъ ще прѣживѣе такива състояния, но трѣбва да знаете, че нѣкои ваши мисли ще се реализиратъ, може-би, слѣдъ хиляди години. Нѣкои ваши желания може да се реализиратъ слѣдъ единъ день, слѣдъ една година и т. н., но има желания и мисли, за които трѣбватъ хиляди години, за да се реализиратъ. Вие хващате една такава мисъль и казвате: искамъ сега да стане. Не, разберете, че днесъ нѣма възможность да се реализира тази идея. Слѣдователно, вие трѣбва да опрѣдѣлите, кои идеи могатъ да се реализиратъ въ сегашния ви животъ и кои въ бѫдеще.

Послѣ, всѣки отъ васъ обича да даде съвѣтъ на другитѣ хора. Вие често казвате: ама ти не трѣбва тъй да постѫпвашъ! Какъ трѣбва да постѫпва, обаче, вие не му казвате. Или нѣкой пѫть му казвате: ти трѣбва да бѫдешъ много щедъръ! Хубаво, вие дайте една опрѣдѣлена норма на щедрость. Ако азъ ви дамъ петь, десеть или сто лева, това не е щедрость. Може да ги дамъ отъ срамъ, отъ нѣмай-кѫдѣ, или положението ми ме кара да ги дамъ, но всичко това още не е щедрость. Причината, която ме е подбудила да ги дамъ, не е щедростьта. Тогава, какви сѫ качествата на щедростьта? Другъ пѫть казвате: да имаме самообладание! Какви сѫ качествата на самообладанието? Кажете едно отъ вашитѣ качества на самообладанието, които сте писали въ темитѣ си? Ако азъ ви туря въ морето, можете ли да имате самообладание? Или, ако ви туря върху една площь и послѣ я нажежа отдолу, ще имате ли самообладание? Човѣкъ на самообладанието е този, който влада всички свои сили, та въ всички случаи въ него не става никакво сътресение, Човѣкъ, който се самовлада, той е изолиранъ; болесть не може да го хване, бѣднотия не може да го намѣри, съмнѣние не може да проникне въ него, маловѣрие, гнѣвъ — всички тия врагове не могатъ да проникнатъ въ него. Ако гнѣвътъ влѣзе въ тебе като червей, а ти външно си спокоенъ, прѣдставяшъ си, че имашъ самообладание, това не е самообладание. Ще помните: самообладанието е сила, която изолирва човѣка отъ всички противодѣйствуващи влияния. Всички твои неприятели ще бѫдатъ отвънъ, и ти ще се разправяшъ съ тѣхъ тъй, както ти искашъ, а не както тѣ искатъ.

За да можете да работите, най-важното, за васъ е да разбирате закона на сходството, на подобието. Двама души се събиратъ, но не могатъ да работятъ заедно. Защо? — Иматъ двѣ противоположни идеи, спорятъ помежду си. Тогава, вие младитѣ, ще се намѣрите въ слѣдното смѣшно положение: когато правили баня въ единъ малъкъ градецъ, останалъ споренъ въпросътъ, съ дъски ли да я постелятъ, или съ камъни. Рѣшили най-послѣ да я постелятъ съ дъски. Но какви да бѫдатъ дъскитѣ: рендосани, или не? Цѣли осемь години спорили, въпросътъ стоялъ откритъ, и банята оставала недовършена. Най-послѣ идва единъ архитектъ и рѣшава въпроса. Какъ? — Да постелятъ банята съ една рендосана дъска, а другата — нерендосана. И тъй послали цѣлата баня. Слѣдъ това той казалъ на тия хора: които отъ васъ сѫ за рендосанитѣ дъски, да стѫпватъ на рендосанитѣ, а които сѫ за нерендосанитѣ — да стѫпватъ по нерендосанитѣ. По този начинъ въпросътъ се разрѣшилъ много правилно. И еднитѣ сѫ прави, и другитѣ сѫ прави. Рендосанитѣ дъски за една баня сѫ много опасни. Тѣ иматъ своето прѣимущество, но иматъ и своето неудобство. И нерендосанитѣ дъски въ банята прѣдставляватъ отъ една страна прѣимущество, отъ друга — неудобство.

Всички вие трѣбва да прибегнете до музиката, да изучавате, кои тонове какъ си хармониратъ. Всѣки отъ васъ си има по единъ основенъ тонъ. Основниятъ тонъ на нѣкои отъ васъ е do, на други — re, на трети — mi на четвърти —la и т. н. Ако нѣкой отъ васъ е do, кои тонове ще му хармониратъ?

Ученикъ: — Има три групи тонове, които си хармониратъ. Въ началото: do, mi, sol въ срѣдата — la, do, mi; въ края — fa, la, do.

Учительтъ: — Слѣдователно, ако вие сте тонътъ do, ще намѣрите нѣкой, който има основенъ тонъ mi, и съ него ще можете да си хармонирате. Ако искате още единъ другарь, ще намѣрите другъ, който има основенъ тонъ sol. Тѣзи сѫ тоноветѣ въ първата октава, а послѣ има втора, трета, четвърта... до осма октава. При сегашното устройство на вашия мозъкъ, октавитѣ сѫ повече. Въ мозъкътъ има 35, 000 клавиши, затова, при сегашното си състояние, човѣкъ има голѣма възможность да се развива музикално. Най-първо ще видите, къмъ коя октава спадате вие. Да кажемъ, че вие спадате въ първата октава. Значи, вие сте по-близо до материалния свѣтъ. Слѣдователно, промѣнитѣ нѣма да бѫдатъ много рѣзки.

Какъвъ е вашиятъ методъ, когато си избирате единъ приятели? По кои качества го избирате? Може ли нѣкой отъ васъ, споредъ опитностьта, която има, да ми каже, какъ избира своитѣ приятели? Отъ какви признаци се рѫководи? Или, кое ви приближава единъ къмъ другъ? (— Ние не се избираме по чърти.) Какъ се сближавате? ( — По интуиция, или по общность въ идеала, или когато се допълняме.) Вие трѣбва да изучавате тоноветѣ, та като искате да си изберете нѣкой приятель, трѣбва да се поставите въ едно пасивно състояние, умътъ ви да е напълно свободенъ отъ каквито и да било посторонни, външни мисли, които нарушаватъ равновѣсието ви. Вземете тона do или re, и вижте, какво ще почувствувате, защото всички тонове въ природата сѫ живи. Въ по-висшитѣ свѣтове вие нѣма да намѣрите музиката написана на книги. Тамъ всѣки тонъ е живъ, и книгата е сѫщо жива. Тамъ всѣка нота сама по себе си започва да издава тонъ. Не е нужно рѫцѣтѣ на нѣкой артистъ да натиснатъ нотата, за да почне да звучи. Не, тя сама издава тона си; слѣдъ нея иде втора, трета и т. н. Сѫщо тъй само по себе си става и прѣкѫсване на звука. Тамъ тия тонове сѫ тъй интелигентни, каквито сѫ тукъ най-голѣмитѣ музикални величини. При това, всѣка нота знае, кога да издаде своя тонъ. Това е нѣщо приблизително подобно на фонографа. Като завъртите ключа, плочата се върти сама. То е едно далечно подобие. Всѣки тонъ е свързанъ съ акумулирането на извѣстни сили.

Обикновено, двама души съ еднородна енергия не могатъ да се търпятъ. Напримѣръ, когато косата на нѣкой човѣкъ отпрѣдъ е малко кѫдрава, това показва, че въ задната часть на мозъка той има много положителна енергия. Ако има и другъ нѣкой съ такава коса, тия двама души не могатъ да седятъ на едно мѣсто — между тѣхъ ще се яви едно отблъскване. Изобщо, всѣки се приближава къмъ такова лице, което съдържа енергия, отъ която вие се нуждаете. Слѣдователно, енергията отъ задната часть на главата се уравновѣсява съ енергията отъ прѣдната часть на главата. Прѣдната часть е повече магнетична, а задната повече динамична, електрическа. Когато се обидите силно, вие ще усѣтите едно малко разгорещяване въ задната часть на главата си, и когато прѣживѣете едно меко чувство, ще усѣтите слабо разширение отпрѣдъ на главата, въ центъра на въображението си, като сѫщеврѣменно и подъ лъжичката си ще усѣтите едно успокоително състояние. Значи, това мѣсто подъ лъжичката е свързано съ горната часть на главата. Онѣзи отъ васъ, които иматъ дълги лица, не крушеобразни, тѣ сѫ повече динамически натури. Валчеститѣ лица иматъ повече магнетични, негативни сили въ себе си. Тѣ иматъ активность, но тя е повече въздухообразна. Такива хора сѫ пъргави но тази пъргавина не е на земята, не прави никакво зло. У тѣзи хора пъкъ, които иматъ крушеобразни лица, прѣобладава нервната, интелектуалната енергия.

Най-първо ще обърнете внимание на косата си. Тя е едно отъ условията, ако искате да изправите характера си. Щомъ косата ви почне да става остра, туй показва, че динамическитѣ сили иматъ прѣобладаваще влияние въ васъ. Ако космитѣ ви ставатъ дебели, това показва, че енергията ви, освѣнъ динамическа, станала е още и по-груба. Въобще, у всички натури, които не могатъ да се самовладатъ, въ края на краищата, тѣхната коса става дебела. Не е голѣма бѣда, когато космитѣ на нѣкой човѣкъ ставатъ дебели, но той самъ ще забѣлѣжи лошитѣ послѣдствия отъ тази енергия въ своя организъмъ. Тази динамическа енергия у васъ ще ви причини голѣми страдания. Добрѣ е често да мислите около половинъ часъ за нѣкои идейни хора, или да четете живота и историята на нѣкой великъ човѣкъ. Така вие ще разберете, дали този човѣкъ е великъ. Гледайте да схванете неговитѣ добри чърти, туй, което е най-хубавото въ него. У васъ има слабостьта да схващате по-лесно отрицателнитѣ страни на великитѣ хора. Азъ съмъ срѣщалъ нѣкои, като четатъ Шекспира, напримѣръ, търсятъ нѣкаква ексцентрична чърта въ неговия характеръ, гледатъ какво му липсва. И послѣ казватъ: и на менъ липсва нѣщо. Не се спирайте върху отрицателната страна на хората! Всички ще гледате положително на живота. Отрицателното само по себе си ще дойде. Важно е да намирате положителнитѣ чърти.

Да допуснемъ, че имате единъ приятель, когото не можете да търпите. Дойде ли той при васъ, самообладайте се, не казвайте, че не можете да го търпите. Кажете си въ дадения случай, че можете да го търпите. Това, именно, е самообладание. Законъ въ природата е, че туй, което не искашъ да направишъ доброволно, ще ти го наложатъ. Природата най-първо ти дава абсолютна свобода на постѫпване, и като не изпълнишъ законитѣ, почва да те ограничава. Казвате: ами ако азъ съмъ единъ офицеръ и нѣкой ме удари, не трѣбва ли да си изтегля ножа и да му кажа, че не съмъ говедо, а човѣкъ? Добрѣ, но ти си полковникъ или генералъ, падналъ си въ плѣнъ, войници те каратъ и удрятъ изъ пѫтя. Какво ще правишъ? Можешъ ли да си извадишъ ножа? Не можешъ. И ние сме въ плѣнъ отъ една велика сила въ свѣта, срѣщу която не можемъ да извадимъ ножа си. И като не можешъ да извадишъ ножа си, тогава? Всички хора казватъ: трѣбва да докажешъ, че си човѣкъ. Много добрѣ, но какъ ще докажешъ, че си човѣкъ? — По два начина. Единиятъ начинъ седи въ слѣдното: ще го ударишъ и ще го прострешъ на земята, докато изгуби съзнание. Вториятъ начинъ: ти си много силенъ, хващашъ го за краката и го държишъ нагорѣ като свѣщь. Погледнешъ го и му казвашъ: мислишъ ли сега, че съмъ баба? Ако ти държишъ този човѣкъ нагорѣ въ въздуха около 10 минути, какво мнѣние ще има той за тебе? Мислите ли, че втори пѫть ще си позволи да постѫпи пакъ тъй съ васъ? Не, като мине втори пѫть покрай васъ, ще каже: г-не, познавамъ ви. Кое е по-хубаво: да го наложишъ ли, или да го вдигнешъ въ въздуха? (— Да го вдигнемъ въ въздуха).

Сега, да приведемъ тази мисъль. Да вдигнешъ нѣкого въ въздуха, значи да му повлияешъ съ своята мисъль, да познае той, че ти си на правата страна, че твоятъ животъ се рѫководи отъ единъ великъ принципъ. И ако не си извадишъ ножа, това не правишъ нито отъ страхъ, нито отъ недоумѣние, нито отъ слабость, но отъ единъ великъ принципъ, на който цѣлото битие се подчинява. Нека знае той, че ти зачиташъ този великъ принципъ. Разбере ли този човѣкъ всичко това, и той ще постѫпва като тебе. Този методъ трѣбва да се приложи между васъ. Всѣки отъ васъ трѣбва да въздѣйствува на другитѣ, като живѣе по принципъ, а не по извѣстни лични съображения, или лични схващания. Речете ли да приложите този методъ, ще срещнете голѣми мѫчнотии. Ние сме изучавали този законъ. Азъ зная, трудно е, но не и невъзможно, човѣкъ да трансформира въ дадения случай натрупаната излишна енергия въ себе си. Ако успѣете да я трансформирате, вие ще се ползувате отъ нея при работата, която имате да вършите. Ако работите по принципъ, каквото започвате, ще успѣвате. Но ако работите по ваши лични съображения, като млади, работата ви ще бѫде като на млади; ако ли пъкъ работите като стари, работата ви ще бѫде като на стари. Но ако и като млади живѣете по принципъ, имате една основна идея въ васъ, ще имате успѣхъ въ всичко.

Каква идея трѣбва да имате? — Двѣ нѣща сѫ важни за васъ, които ви казахъ тази сутринь. Любовьта трѣбва да бѫде почва и основа, която да включва всички възможности. Надъ тази Любовь вашата воля трѣбва да работи, да реализира възможноститѣ на Любовьта. И като влѣзешъ въ Любовьта, прави всичко, което тя ти диктува. Не философствувай, не прави изборъ. Какво бихте направили вие, ако влѣзете въ Любовьта? Щомъ живѣете въ Любовьта, тамъ вече противорѣчия нѣма. Въ Любовьта нѣма болни и недѫгави хора. Вие се намирате при най-здравословни и благоприятни условия, при които човѣкъ може да живѣе. Ти влизашъ вече при сѫщества, които могатъ да те разбератъ, и ти можешъ да ги разберешъ. Ти можешъ да срещнешъ човѣкъ, който не е ученъ, но живѣе ли той въ Любовьта, не мислете, че е невѣжа. Той може да не е свършилъ университетъ, но е мѫдъръ. Човѣкъ, който не живѣе въ Любовьта, може да е ученъ, но това учение е вече голѣмъ товаръ за него. Между хора, които живѣятъ въ Любовьта, всѣкога има съгласие. Напримѣръ, между двама, които се обичатъ, безразлично е кой отъ тѣхъ ще свири. Единиятъ ще свири, другиятъ ще слуша и ще каже: прѣкрасно! Послѣ другиятъ ще свири, а първиятъ ще слуша. Ако пъкъ нѣматъ любовь помежду си, ще спорятъ. Единиятъ ще каже: азъ ще свиря. И другиятъ ще каже: азъ ще свиря!

Най-важното нѣщо: у васъ трѣбва да има широта въ идеитѣ, а не дребнавость. Ако нѣкога се зароди у васъ чувството на зависть, трѣбва да правите опити, да трансформирате това чувство. Направете слѣдното нѣщо. Изберете единъ комитетъ, въ който, споредъ сегашнитѣ традиции, да има прѣдседатель, подпрѣдседатель, касиеръ, съвѣтници и членове. Слѣдъ избора, нѣкои отъ васъ ще останатъ на особено мнѣние, ще кажатъ: прѣдседательтъ не е на мѣстото си, другъ трѣбваше да бѫде на негово мѣсто. За подпрѣдседателя нѣкои ще кажатъ: и на този човѣкъ липсва нѣщо. За касиера пъкъ ще кажатъ, че не е честенъ човѣкъ. За да се избегнатъ тия недоволства, тази зависть между васъ, направете друго нѣщо. Вие сте 80 души, нали? Всѣка седмица правете новъ изборъ на комитета, за да опитате много начини. Слѣдъ изтичането на седмицата, старото настоятелство ще падне, ще се избере ново настоятелство. Ако се яви голѣмъ споръ, ще постѫпите по този начинъ, но ако всички сте на едно мнѣние, може да избирате настоятелството за единъ мѣсецъ, или за една година. Този срокъ е крайниятъ прѣдѣлъ. Споредъ менъ, най-добрата система е да бѫдешъ прѣдседатель само единъ день. Тази система работи отлично. По този начинъ ще се роди у васъ частната инициатива.

И тъй, ще имате една обща основна идея, която да ви свързва. И прѣдъ тази основна идея, прѣдъ този основенъ принципъ да изчезнатъ всички различия, които сега сѫществуватъ помежду ви. Вие не можете да бѫдете всички еднакви. Природата ви е създала съ различни темпераменти, съ различни мисли и желания. Всѣки човѣкъ е особенъ, като него нѣма другъ. И туй именно е хубавото. Въ природата сѫществува слѣдниятъ законъ: въ цѣлото битие вие имате условия да станете всичко, което днесъ желаете. Въ цѣлата вѣчность имате възможность всичко да спечелите и всичко да изгубите. Като казвамъ всичко да спечелите, разбирате ме, но като казвамъ всичко да изгубите, не ме разбирате. Какъ мислите, не е ли хубаво човѣкъ да изгуби всички грѣхове? Думата „загуба“ има двояко значение. Казвате: какъ, да изгубя всичко? Азъ не искамъ да губя! Но голѣмо щастие е да изгубите всичкитѣ си грѣхове. Какво трѣбва да спечелишъ? — Всички добродѣтели. Човѣкъ никога не печели въ грѣховетѣ. Може ли да кажете, че нѣкой е спечелилъ 100,000 грѣхове? Въ такъвъ случай ние употрѣбяваме думата „натоварилъ се“. Защото грѣхътъ не става по свободната воля на човѣка. Той е едно опущение на самия човѣкъ, било отъ незнание, било отъ невѣжество — много фактори влизатъ тогава въ живота му, и той губи. Слѣдователно, когато човѣкъ се натовари, той губи. И за народа казватъ: съ много борчове се е натоварилъ. А когато човѣкъ се сдобие съ добродѣтели, това е печалба.

Та всички ще се научите да мислите правилно и да се изразявате правилно. И когато азъ ви говоря за музиката, вие трѣбва да я изучавате, за да можете да се хармонирате. Музиката докарва въ равновѣсие силитѣ, които дѣйствуватъ въ васъ, за да можете да се хармонирате по-лесно. Не ви прѣпорѫчвамъ музиката за професия, но всѣки трѣбва да пѣе идейно, за себе си. Като станешъ сутринь, изпѣй си тихичко една пѣсень да ти е приятно прѣзъ цѣлия день, но никой да не те слуша. Това е музика. Когато усвоите това изкуство, и у васъ се зароди излишна енергия, тогава може да проявите музикалното си чувство и навънъ. Най-първо музикалното чувство трѣбва да работи вѫтрѣ, само за васъ; слѣдъ като придобиете опитность, ще изразите тази музика и навънъ. Ако искате да станете пѣвецъ, само така ще можете да развиете вашия ларинксъ, да взимате вѣрно тоноветѣ, та който ви чуе, дѣто и да е, на пѫтя било, да се спре да ви слуша. А сега, като ви слушамъ, гърлата ви сѫ като у стари хора. Вие още сега сте млади -остарѣли, тъй ви виждамъ. Вие сте почнали да мислите като старитѣ, казвате: много страдаме! Пазете се отъ това заблуждение, да мислите, че страданията сѫ зло. Страданията сѫ - най великиятъ плюсъ въ свѣта. Помнете това нѣщо, всички страдания носятъ голѣми блага. Щомъ ви дойде едно страдание, зарадвайте се въ душата си, усмихнете му се. Туй може да провѣрите въ себе си. Всѣко страдание носи голѣмо благо. И не остарявайте прѣждеврѣменно. Като дойде страданието, значи Богъ си е спомнилъ заради васъ, но вие, като не можете да възприемете Неговата мисъль, въ васъ се заражда борба. Дойде Любовьта при васъ, вие се усъмните. Господъ ви казва: „Пригърни, цѣлуни тази стара баба!“ Казвашъ: не, тя е отвратителна, възможно ли е да направя това? Ти се усъмнишъ, и изведнъжъ ти дохожда страданието. „Я пригърни това малко, оцапано дѣтенце!“ Ти веднага се намръщишъ. Направи това! Ти се оттегляшъ, и страданието дохожда. Духътъ ти казва: „Вземи тази книга, прочети я“! Ти се уплашишъ, казвашъ: не е за мене тя! — и пакъ се оттегляшъ. Сѫщиятъ гласъ ти казва: „Иди при онази вдовица, измий дъскитѣ ѝ, че сѫ много кални“! Ти пакъ се оттегляшъ. И тъй, вие всѣкога сами се туряте въ противорѣчия, защото искате леснитѣ работи. Не, измий дъскитѣ, прочети дадената книга, цѣлуни старата баба, направи всичко, каквото Духътъ ти казва.

Сега у васъ ще се яви друго едно противорѣчие. Вие казвате: като правимъ всичко това, какво ще стане съ насъ? Ами свѣтътъ като е постѫпвалъ до сега по обратния пѫть, какво е станало съ него? Трѣбва да се приложи правилниятъ и разумниятъ методъ въ живота. Божественитѣ мисли се отличаватъ съ слѣдното качество: когато вие дадете ходъ на една Божествена мисъль, нѣма да се намѣри сѫщество въ свѣта, което може да ви осѫди. Но питамъ ви: извършили ли сте вие едно Божествено нѣщо? Азъ ви казвамъ: въ деня, въ който изпълните една Божествена мисъль тъй, както азъ я разбирамъ, всички ще ви се усмихнатъ — и дърветата, и животнитѣ, и бръмбарчетата, и хората и ще си кажатъ: много хубаво е това нѣщо! Нѣкой казва: нека ми каже Духътъ, какво трѣбва да правя, азъ съмъ готовъ да изпълня всичко. Но това е само идейно. Приложете на опитъ доброто, и вижте, какви резултати ще имате. Голѣмо щастие за човѣка е, да дойде една Божествена мисъль чрѣзъ него, и той да я реализира правилно. Ако човѣкъ може да изпълни само една Божествена мисъль, азъ считамъ, че той е придобилъ вече най-голѣмото богатство. Всѣка божествена мисъль е единъ скѫпоцѣненъ камъкъ, който струва милиарди.

Та прѣди всичко вие ще бѫдете бодри, весели, а не отпаднали духомъ. Стариятъ човѣкъ да отпадне духомъ, разбирамъ, но за младия това е грѣхъ и срамъ. По нѣкой пѫть старитѣ хора сѫ по-весели отъ младитѣ. Първото нѣщо: вие трѣбва да имате веселъ и бодъръ духъ, та противорѣчията, които се раждатъ помежду ви, да не ви спъватъ. Ако нѣкога се поскарате помежду си и си кажете нѣкоя лоша дума, ето какво да направите: хванете се за рѫцѣтѣ, и единиятъ да каже на другия: азъ ти много благодаря за красивитѣ думи! И другиятъ да му каже: и азъ ти благодаря, че ми каза една красива истина! А сега какво правите? Най-първо нѣкой твой познатъ ти каже една похвала: азъ съмъ много доволенъ отъ тебе. Това обаче, не е истина. Не се минава много врѣме, и той ти казва: Ти си егоистъ, ти си такъвъ-онакъвъ. Става ти мѫчно. Защо? Питамъ ви: кой отъ васъ е билъ толкова щедъръ, та като е дошълъ приятельтъ му на гости, да му е отстѫпилъ леглото си? Може нѣкои да сѫ направили това, но тѣ сѫ единици. И кой отъ васъ, ако има единъ доходъ отъ хиляда лева, е далъ 500 лева на приятеля си? Може да го е направилъ нѣкой отъ васъ, но то е изключение. Общото е, всѣки живѣе повече за себе си. Това не е идейно. Ако вие мислите за другитѣ толкова, колкото за себе си, вие бихте били хора съ идея. Тази трѣбва да бѫде общата идея, която да ви рѫководи за въ бѫдеще. Това да става по свободна воля, по единъ вѫтрѣшенъ принципъ, а не да ви се налага отвънъ. Даде ли ти нѣкой твой приятель нѣщо, ще го питашъ: отъ любовь ли правишъ това, или отъ друга нѣкаква идея? Ако го правишъ отъ любовь, послѣ да не ми го споменавашъ. Ако му услужвашъ съ пари, а послѣ пращашъ други хора да питатъ, кога ще ти ги върне, по-добрѣ нищо не му давай! Ща дадешъ, и ще забравишъ, като че нищо не си далъ. Нека помни заради тебе този човѣкъ, комуто си услужилъ.

Сега, вие искате да имате съборъ. Но принципъ трѣбва да има. Питате се, кой да присѫтствува на събора. Чудни сте! Вие присѫтствувате на събора на по-старитѣ ви братя и сестри, а не искате да ги приемете на вашия съборъ. Понеже единъ день и вие ще станете стари, трѣбва да приемете старитѣ въ събора си. И обратното: понеже старитѣ единъ день ще станатъ млади, тѣ трѣбва да дойдатъ при васъ. Тъй щото, ще има и отъ едната и отъ другата страна. Какъ ще опрѣдѣлите, споредъ васъ, кои трѣбва да присѫтствуватъ въ събора, и кои не? Ще кажете: всѣки, който не е повече отъ 45 години, той ще бѫде въ младежкия съборъ. Не, свѣтътъ може да разсѫждава тъй, но между васъ това нѣщо не трѣбва да става. Принципално ще разсѫждавате! И онзи, който ще дойде между васъ, той трѣбва да бѫде човѣкъ на идеитѣ, той трѣбва да жертвува. Ако не жертвува, той самъ ще напусне това мѣсто. Онзи, който дойде, трѣбва да е готовъ на всички жертви. Това е едно отъ условията. Той трѣбва да е човѣкъ на живитѣ идеи, на опита, да е готовъ за самопожертвуване, да е приложилъ закона на Любовьта и да се не колебае насамъ - нататъкъ. Нека има външни различия между васъ, но всички трѣбва да имате единъ общъ вѫтрѣшенъ принципъ. Любовьта ви да бѫде основа, а волята ви — една динамическа сила, съ която да реализирате нѣщата.

Сега, бихъ ви попиталъ: разбрахте ли ме? Това не е морализиране. Това сѫ добритѣ начини за дѣйствия, за да бѫдете свободни въ свѣта. Вие ще се съберете на вашия конгресъ, ще говорите, това е отлично, но трѣбва и да прилагате. Миналата година вие говорихте за едно списание, и списанието дойде. Старитѣ говориха за единъ вѣстникъ, и той дойде. Хубаво, „житното зърно“ е посѣто, но трѣбва да израсте. И азъ желая, щото това „житно зърно“ да даде хубавъ плодъ. Туй трѣбва да се реализира. Идейность, вѫтрѣшно сплотяване трѣбва да има въ васъ! И тази идея трѣбва да я прѣдадете и на другитѣ младежи въ провинцията, иначе ще се раздѣлите. Има само единъ начинъ за приложение на идеитѣ: ще кажешъ и ще направишъ! Ще кажешъ, и ще направишъ извънъ врѣмето и пространството — нищо повече! По това ще се отличавате. Постѫпвате ли така, никой нѣма да ви осѫжда. Всички млади трѣбва да бѫдатъ смѣли и рѣшителни въ малкитѣ работи.

Т. м.

„Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, а Богъ на живитѣ“.

III година.

30 лекция на младежкия окултенъ класъ, държана отъ

Учителя на 11. V. 1924 г.

въ гр. София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...