Jump to content

1924_05_04 Психически наслоявания. Законъ за примирение


Ани

Recommended Posts

От томчето "Разумният живот"
32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924)
Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Психически наслоявания.

Законъ за примирение.

„Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, а Богъ на живитѣ.“

Тема за слѣдния пѫть №24:  „Най-малката любовь, която можемъ да приложимъ въ ежедневния си животъ.“ Като пишете върху тази тема, ще изнесете нѣщо, което сте приложили.

Сега у всички има наслоявания. Азъ ги наричамъ неестествени наслоявания, които ви прѣпятствуватъ да схванете правилнитѣ прояви въ природата. Разбира се, у човѣка има и правилни прояви, има дни прѣзъ годината, когато вие мислите добрѣ, идейно и прилагате правилно. Но тия свѣтли дни и минути сѫ много рѣдки. Запримѣръ, у васъ се случва такова нѣщо, което често става съ любеницитѣ. Често по коренитѣ на любеницитѣ се явяватъ червейчета, които прѣгризватъ коренитѣ имъ. Любеницитѣ израстватъ, разлистватъ се и послѣ увѣхватъ, не даватъ никакъвъ плодъ. И вие по сѫщия начинъ проявите любовьта си, покажете се навънъ, но слѣдъ това дойде този вѫтрѣшенъ червей, прѣяжда корена ви и всичко увѣхва. Тогава вие казвате: е, такива сѫ условията, такава е природата, нѣма какво да се прави. Не, не е такава природата.

Вие трѣбва да се освободите отъ тия наслоявания по единъ разуменъ начинъ. Запримѣръ, ще наблюдавате цвѣта на лицето си. Ще се проучавате. Нали всички сте хора съ висше образование? Това е за ваше добро. Ще вземете едно ваше естествено положение, когато сте здрави, или когато имате най-добро разположение на духа, когато сте извършили едно добро дѣло, отъ което сте останали доволни отъ себе си и то ще ви служи като мѣрка. Вземете едно огледало, погледнете се и забѣлѣжете положението на вашитѣ мускули. Послѣ ще погледнете рѫцѣтѣ си, отгорѣ и отдолу, каква е кожата имъ, мека или суха. Обърнете особено внимание на очитѣ си и на цвѣта на лицето си.

Слѣдъ това направете другъ опитъ, когато сте неразположени, сърдити. Вземете огледалото, огледайте се и въ този случай и ще забѣлѣжите една рѣзка промѣна въ лицето си. Такава промѣна въ лицето става и въ естествения развой на човѣка. Ако нѣкой е влѣзълъ да копае вѫглища въ една мина, той ще изцапа лицето си, ще го очерни, но той знае методъ за чистене: ще вземе малко топла вода и сапунъ, ще се измие и ще излѣзе навънъ пакъ бѣлъ. Вие се цапате, по васъ полѣпватъ извѣстни частици отвънъ. Вие мислите, че нѣма наслоявания отвънъ. Не, всѣки день има такива наслоявания върху всѣки човѣкъ. Тѣ сѫ малко, но все-таки причиняватъ голѣма врѣда на душата ви или върху развитието на вашия умъ. Даже много учени хора, много младежи, които сѫ обѣщавали отъ ранна възрасть да бѫдатъ талантливи и способни, сѫ били завличани отъ тия утайки и сѫ останали послѣдни въ живота.

Нѣкой пѫть природата прави благодѣяние на такъвъ човѣкъ: туря го въ сиромашия, т. е. туря го въ водата, и той става чистъ. Ще кажете: какъ така? Да, тя го чисти чрѣзъ страданията, не го оставя да има удоволствия въ свѣта, а го заставя да изкарва храната си съ потъ на чело. Дѣто и да се обърне, нѣма приятель, който да му помогне, и той живѣе съ постоянната мисъль, какво да работи днесъ, утрѣ, да прѣживѣе нѣкакъ. И съ това силно напрѣжение на мисъльта, този прахъ, който се е полѣпилъ върху него, отскача, и той се чисти постоянно. А вие, като имате всичко, мислите, че имате много идеи. Не, много наслоявания има върху васъ. Тѣзи наслоявания ставатъ по причина на това, че въ васъ нѣма тия естествени разположения на духа. Вслѣдствие на тия наслоявания, въ човѣка се явява разстройство въ стомаха устата започва да мирише, процеситѣ на дишането не ставатъ правилно, приливитѣ, и отливитѣ на кръвьта въ сърцето се забавятъ и т. н. Когато човѣкъ се нервира, кръвьта започва да се събира въ задната часть на главата, отъ това личнитѣ му чувства се развиватъ, и той мяза на оса. Който го бутне, той го жегне. Този жегне, онзи жегне и по този начинъ създава редъ неприятели около себе си. Или, най-малко около такъвъ човѣкъ се образуватъ двѣ партии съ картеченъ огънь. Слѣдъ всичко това ще кажете, че имате идеи. Никакви идеи нѣмате. Това сѫ все лични чувства. И послѣ тия двѣ групи ще се раздѣлятъ по на още двѣ, ще станатъ четири. Така ще се образуватъ неестествени групички - братята на една страна, сестритѣ на друга.

Това не е братство. Братството почива на съвсѣмъ други закони. Има братя по кръвь, а не по подобие. Двама души за да бѫдатъ братя въ духовно отношение, тѣ трѣбва да бѫдатъ съ еднородни, съ подобни идеи, да иматъ единство въ стремежа си. А сега, ако не се чистите отъ наслояванията, които имате, тѣ ще прѣкѫснатъ всичкитѣ ви съобщения съ живата природа. Ще ви дамъ едно обяснение. Какво би станало съ носа ви, ако нѣмахте тази течность, който задържа праха? — Всичкиятъ прахъ би влѣзълъ въ дробоветѣ ви и ще запуши бронхитѣ. Но виждате, природата е турила тази лигава течность като филтъръ. Тъй и всички хора трѣбва да иматъ единъ вѫтрѣшенъ филтъръ. Казвате нѣкой пѫть: това не ми трѣбва, онова не ми трѣбва. Това значи: нѣмамъ нужда отъ тази течность въ носа. Да, но като прѣсъхне тази влага въ носа, хората заболѣватъ. Ето защо, вие трѣбва да се отнасяте разумно къмъ себе си и да знаете, какъ да се освобождавате отъ тия психически наслоявания у васъ.

Онзи день ви зададохъ единъ въпросъ: какъ се освобождавате отъ едно лошо настроение? Какви бѣха вашитѣ методи? Да каже нѣкой отъ васъ, какъ се освобождава отъ едно лошо настроение.

Ученикъ: — Лошото настроение, това сѫ извѣстни енергии, които трѣбва да се пласиратъ по нѣкакъвъ начинъ, било чрѣзъ физическа работа, било чрѣзъ интелектуална работа.

Азъ ще ви обясня психологически причинитѣ за лошото настроение. Всѣко лошо настроение се създава отъ съвсѣмъ малки причини. Да кажемъ, че имате единъ приятели, въ когото имате пълна вѣра. Докато ти хранишъ абсолютна вѣра къмъ него, и той къмъ тебе, никакво лошо настроение не може да има. Азъ говоря за единъ уменъ приятель, който разбира сърцето ти, чувствата ти, мислитѣ ти, който се интересува за твоя успѣхъ тъй, както и за своя. Вие се разбирате добрѣ, обичате се. Докато се обичате така, никога не може да имате лошо настроение. Но отъ деня, въ който се яви едно малко съмнѣние къмъ твоя приятель, ти вече ще имашъ лошо настроение. Тъй седи фактътъ. Тогава, какъ ще поправите това настроение? — Ще отхвърлите настрана съмнѣнието си, и веднага ще дойде хармонията. Слѣдователно, това ще знаете като законъ и нѣма да го прѣстѫпвате. Вие, като единица, сами за себе си, не можете да живѣете. Силното индивидуализиране произлиза отъ силно развити лични чувства. Когато хората искатъ да станатъ единица въ свѣта, да живѣятъ само за себе си, тѣ се индивидуализиратъ и сами си създаватъ най-голѣмото зло, най-голѣмата отрова. Невъзможно е човѣкъ да живѣе самъ за себе си, да бѫде единица. Защото единица въ свѣта е само Богъ, разумниятъ принципъ, който е създалъ всичко и живѣе за всички. А ти като се индивидуализирашъ, започвашъ да прѣзирашъ всички сѫщества, които Богъ е създалъ, и съ които Той живѣе. Тогава въ тебъ се създава това лошо настроение и ставашъ нещастенъ. Какво означава това състояние? — То значи човѣкъ да бие главата си въ една скала, или па пробива кладенецъ или тунелъ съ една игла. Туй е фактъ, който виждаме навсѣкѫдѣ въ живота. Учениятъ, запримѣръ, ще мисли, ще философствува, ще критикува и най-послѣ ще се изтрие.

Та първото нѣщо: ще приложите този законъ, който ви показвамъ. Моето желание сега е да изправите отношенията помежду си: никакви партии! Ако не се изправите, казвамъ ви, ще оставя класа ви дотогава, докато изправите отношенията си, защото иначе говоренето е безрезултатно, искамъ да рѣшите този въпросъ. Като дойда слѣдния пѫть въ класа, отношенията ви да бѫдатъ оправени. Това е основа, върху която може да работите. Вашиятъ умъ и вашето сърце трѣбва да бѫдатъ въ хармония. Изисква се правилна обмѣна между силитѣ на ума и тѣзи на сърцето. Въ тази область, въ която сте влѣзли сега, ако не разберете основното положение на този законъ, слѣдъ врѣме ще имате голѣми мѫчнотии. Пакъ ще разрѣшите въпроса, но по-мѫчно. Първото нѣщо: трѣбва да изправите поведението си. Така ще се зароди въ умоветѣ ви, въ сърцата ви, въ волята ви едно здравословно състояние. Всички тия сили у васъ ще работятъ въ хармония, и тъй уравновѣсени въ себе си, по-лесно ще се справяте съ външнитѣ мѫчнотии на живота. Защото, трѣбва да знаете, че въ единъ класъ, въ какъвто сте, вие имате отношения единъ спрѣмо другъ. И ако вашитѣ отношения не сѫ правилни, само единъ отъ васъ е въ състояние да причини голѣми страдания на цѣлия класъ. И обратното става: единъ отъ класа може да внесе за всички едно велико добро въ всѣко отношение. Прѣдназначението, което ви е дадено въ великия животъ, ще се изрази, по който и да е начинъ, само че вие можете да спънете врѣменно вашето развитие. Пъкъ нали всички искате да свършите наврѣме училището и да бѫдете полезни на себе си, на окрѫжаващитѣ и на обществото? Но, ако не знаете този законъ, какъ да се чистите отъ тия утайки, вие ще се спънете.

Сега, въ какво седи вашата математика? Ако повдигнемъ въ квадратъ числото а, какво измѣнение става съ него? Нека каже нѣкой отъ васъ.

Ученикъ: — Увеличава се неговото измѣрение. Ако а е линия, а2 вече е плоскость.

— Значи а2 показва повишение, но това повишение може да бѫде въ възходяща степень, а може да бѫде и въ низходяща степень. Да допуснемъ, че а прѣдставлява разумно сѫщество, което се движи въ права линия. Значи, то има само едно измѣрение, или живѣе само на една линия. При а2 то живѣе на една плоскость, въ единъ квадратъ. Какво придобива това сѫщество въ този квадратъ?

Ученикъ: — Съзнанието му се разширява. Като се движило въ права линия, то виждало прѣдъ себе си само една точка, а сега вижда цѣла линия.

— Ще ви дамъ едно обяснение за движенията на тѣлата въ първото измѣрение.

1924-05-04-19_fig1.png

Имате крѫга С. По него се движатъ двѣ сѫщества А и В, които се срѣщатъ. Могатъ ли да се разминатъ? — Не могатъ. Сѫществото А ще каже на В: ще се върнешъ назадъ! В ще каже: не, ти ще се върнешъ. Какво ще направятъ най-послѣ? — Ще се скаратъ. Това, обаче, не разрѣшава въпроса. Това е положението, когато имате нѣкакъвъ споръ и не искате да се примирите. Казвамъ тогава: вие сте хора отъ първото измѣрение, не искате да отстѫпите. Но да кажемъ, че тия сѫщества трѣбва да се разминатъ. Какъ ще се разминатъ, можете ли да кажете? Тия двѣ сѫщества иматъ, нужда отъ учитель, който може да ги избави отъ това положение. Ще ви обясня. Тия двѣ сѫщества се срѣщатъ лице съ лице. Едното казва: искамъ да мина на противоположната страна. Отстѫпи! — Не мога. Тогава? — Нека В се върне назадъ! — Тѣ не могатъ да се обърнатъ назадъ. — Освѣнъ да тръгнатъ съ гърбоветѣ си назадъ. Тогава тѣ ще се допратъ на другата страна съ гърбоветѣ си и пакъ ще се скаратъ. ( II )

1924-05-04-19_fig2.png

Този крѫгъ трѣбва да се огъне, да се направи единъ мостъ ( 1 ). Тогава едното сѫщество ще мине подъ моста ( 2), а другото сѫщество ще мине отгорѣ. (3). Като се разминатъ така, послѣ първото сѫщество ще излѣзе отдолу. Този крѫгъ, значи, трѣбва да измѣни своето естество. Едното сѫщество трѣбва да се смири, да влѣзе подъ моста, за да могатъ да се разминатъ. Много отъ вашитѣ спорове сѫ отъ тази категория. Срещнете се, никой не иска да се върне. Направете мостъ: единиятъ отъ васъ ще мине отгорѣ, а другиятъ — отдолу. Безразлично е, кой ще мине отгорѣ, и кой отдолу.

1924-05-04-19_fig3.png

Тази идея още не ви е ясна. Крѫгътъ ще се отвори, едното сѫщество ще влѣзе вѫтрѣ, и послѣ пакъ ще се затвори (I), а другото сѫщество ще мине отгорѣ (II). Този е единствениятъ начинъ, ако тѣ искатъ да живѣятъ разумно. Другъ начинъ нѣма. Непрѣменно трѣбва да има едно огъване на крѫга, да се образуватъ два пѫтя: единиятъ нагорѣ, другиятъ надолу. Значи, орбитата на живота ви по нѣкой пѫть трѣбва да се измѣни. Това е една необходимость. Крѫгътъ ще се отвори, за да влѣзе единъ отъ васъ, послѣ пакъ ще се затвори, и вие ще се разминете. Като се срещнете пакъ, този крѫгъ отново ще се отвори. И тъй, съ това движение на крѫга, въ съзнанието на тия сѫщества се образува идеята за второто измѣрение, а то ще бѫде едно откритие за тѣхъ. Съ това тѣ ще считатъ, че е станала извѣстна промѣна въ тѣхния свѣтъ.

Слѣдователно, ако въ живота ви стане нѣкаква промѣна, считайте, че сте подъ моста. Или допуснете, че едно сѫщество се намира въ тъмнина. Ще обясня закона психологически. Какво показва тъмнината? — Че това сѫщество В е влѣзло въ крѫга и се намира въ единъ безизходенъ пѫть. Но това ще трае само, докато сѫществото А мине на другата страна на крѫга. Тогава сѫществото В пакъ ще излѣзе отгорѣ и ще бѫде въ свѣтлина. Нѣкой пѫть вие усѣщате, че съзнанието ви се помрачава. Това е врѣменно, само докато минете този пѫть отдолу. И всички лоши настроения, които имате, произлизатъ все отъ тия промѣни въ крѫга. Дойде ли ви едно мрачно настроение, ще знаете, че има друго едно сѫщество, което минава отгорѣ. Единиятъ трѣбва да мине отдолу, а другиятъ отгорѣ. Онзи, който страда, той минава отдолу, а който се радва, минава отгорѣ. И тъй, когато вие сте радостни, трѣбва да знаете, че другъ нѣкой страда. Ти се радвашъ, но подъ тебе има едно сѫщество, което въздиша и казва: по-скоро минавай! Ти нѣма да се спирашъ на този мостъ, да кажешъ: не се мърдамъ оттукъ. Не, ще минешъ това мѣсто, колкото може по-скоро, та да може и другото сѫщество да излѣзе отгорѣ. Затова хората, които скърбятъ и страдатъ, отварятъ пѫть на други, да се радватъ.

Въпросътъ ни бѣше за психическото наслояване. Щомъ изправишъ отношенията си спрѣмо хората, това наслояване, което се е образувало отъ гѫстата материя, отъ постояннитѣ утайки въ васъ, се вдига. Първото правило: ще спазвате закона за примирението! Черната краска, която се образува около лицата ви, показва, че въ васъ има едно негативно течение. Ако вземемъ черната краска, споредъ както се опрѣдѣля въ физиката, тя поглъща всичко въ себе си. Значи, всичко потъва въ нея. Слѣдователно, тя е негативна. И бѣлата краска е негативна, но тя отблъсква всичко. Едната възприема всичко, а другата връща всичко назадъ. Затова, ако искате да въздѣйствувате на черната краска, непрѣменно трѣбва да ѝ поставите контрастъ, ще турите бѣлата краска — нищо повече! На кое чувство трѣбва да противопоставите алтруизмътъ? — (На егоизма). Не, не взимайте тукъ егоизма. Егоизмътъ е на чисто индивидуална почва. Човѣкъ казва: азъ съмъ човѣкъ и като така, имамъ право да мисля нѣщо особено. Това е егоизъмъ — прѣвишаване на своето право. Алчностьта седи въ това, когато нѣкой изисква да бѫде обичанъ отъ всички. Не си правете илюзия да мислите, че нѣкой ученикъ може да бѫде обичанъ отъ цѣлия класъ. Това е немислимо. Половината отъ класа може да го обича, тритѣ четвърти — сѫщо, но цѣлиятъ класъ да го обича, това е немислимо. Всѣкога, въ единъ класъ отъ 100 души, ще има най-малко 10 души, които ще бѫдатъ на противоположния полюсъ, при особено мнѣние. И когато всички сѫ радостни, весели и скачатъ, тия 10 души ще бѫдатъ недоволни. Ще кажатъ: това класъ ли е? Тия 10 души сѫ неразположени, недоволни. Защо? Защото сѫ подъ моста. Другитѣ ще се радватъ. Защо? — Минаватъ отгорѣ. Обаче, законътъ се измѣня. Когато тѣзи 90 души слѣзатъ подъ моста, онѣзи 10 души сѫ весели и радостни. Какво трѣбва да се направи за уравновѣсяване на състоянията? Когато 90-тѣ сѫ щастливи, тѣ трѣбва да отдѣлятъ десятъкъ отъ своето щастие, да го дадатъ на своитѣ недоволни братя, да станатъ и тѣ щастливи. Тѣ сѫ недоволни, защото иматъ въ случая недоимъкъ, намиратъ се при особени условия. Вие сте изпитвали това състояние. Седнете, запримѣръ, да учите, рѣшавате нѣкоя задача, но умътъ ви е разсѣянъ. Правите опитъ да се концентрирате, минава часъ, два, три, докато най-послѣ дойде едно разположение, при което можете да учите. Ето защо, за да изработите характеръ въ себе си, вие трѣбва да разбирате законитѣ на живата природа. Човѣкъ не може всѣкога да учи, както не може всѣкога и да сѣе. Въ Египетъ, дѣто има най-благоприятни условия, може да се сѣе два пѫти въ годината, а тукъ може да се сѣе само единъ пѫть въ годината. Тъй и вие трѣбва да разбирате законитѣ на мисъльта. Сѫщо тъй трѣбва да разбирате и законитѣ на чувствата. Има между васъ, които искатъ да иматъ всѣкога добро разположение. Не, закони има за всичко. Когато сте въ физическия свѣтъ, има закони, които опрѣдѣлятъ вашата мисъль, вашето чувствуване и разположение.

Сега, азъ нѣмамъ нищо противъ, ако между васъ има едно естествено раздѣление. То е добрѣ дошло. Но забѣлѣзвамъ помежду ви друго едно, нежелателно дѣление. И естественицитѣ правятъ редица класификации на животнитѣ, но въ природата такива класификации не сѫществуватъ. Кой е естествениятъ бѣлѣгъ, който отличава едно животно отъ друго?

Ще ви задамъ слѣдния въпросъ: за да има хармония между двама души, какви чърти трѣбва да иматъ тѣ? Запримѣръ, вие искате да имате единъ приятель. Какъ ще го придобиете? (— Трѣбва да се поставимъ въ пасивно положение по отношение него, или да станемъ за него почва, върху която той да расте.) Но какъ познавате, къмъ кого трѣбва да се отнасяте така? Вие не можете да правите всѣкиго вашъ приятель. Какъ познавате, кого именно може да изберете за приятель? Все-таки вие си имате едно правило, но сега не ви иде на умъ. Азъ ще ви кажа. Въ присѫтствието на онзи, който ще ви бѫде приятель, вие чувствувате една приятность, свободни сте. Вие изпитвате свобода на сърцето, на ума и на волята. Ако и той се усѣща сѫщо тъй свободенъ при васъ, колкото минава врѣмето, вие ставате все по-добри приятели, и нищо не може да ви раздѣли. Каквито прѣпятствия и да се явятъ между васъ, вие ще издържите. Това е правило. Но щомъ има едно малко търкане помежду ви, може да има приятелство, но само за година, двѣ и слѣдъ това ще изчезне. По този законъ, за да бѫдатъ двама души приятели, ако сѫ мѫже, единиятъ трѣбва да върви по мѫжка линия, а другиятъ — по женска. Ако сѫ сестри - пакъ сѫщия законъ. Едната сестра трѣбва да върви по бащина линия, а другата — по майчина линия. Ако и двѣтѣ вървятъ по бащина линия, запознанство може да има, но и споръ ще има. Дълго приятелство, обаче, не може да има. Такъвъ е законътъ. Тогава работи осморката — (∞). Горната линия е женска, а долната — мѫжка.

Или, това можемъ да уподобимъ на мозъка въ човѣка, който има двѣ полушария: лѣво и дѣсно. Енергиитѣ отъ лѣвото полушарие се проявяватъ прѣзъ дѣсната страна на човѣка. Човѣкъ е раздѣленъ на два полюса. Лѣвата страна въ него върви по женска линия, а дѣсната — по мѫжка. Онзи, който разбира закона, ще има прѣдъ видъ тѣзи течения. Да кажемъ, че нѣкой върви по мѫжка линия. Съ коя часть отъ мозъка си ще се докоснете до него? — Съ лѣвата часть. Значи, той ще ви тури отлѣво на себе си, и въ такъвъ случай, по отношение него, ще работите повече съ вашитѣ чувства; ако пъкъ е отъ дѣсната страна, ще работите повече съ вашия умъ. Ако нѣкой върви по женска линия, той ще ви докосне отъ дѣсната ви страна. Мислите ли, че е случайно, дѣто нѣкои ходятъ отъ лѣвата ви страна, а други отъ дѣсната? — Не е случайно. Енергиитѣ отъ дѣсното полушарие минаватъ прѣзъ лѣвата рѫка. Това е единъ сложенъ законъ. Затова, като дойдете до окултната наука, вие трѣбва да знаете какъ да владѣете мозъка си и какъ да го поляризирате. Вие трѣбва да знаете, кога ще дѣйствувате съ лѣвата часть на вашия мозъкъ, и кога съ дѣсната. Ако не разбирате законитѣ, ще се намѣрите въ голѣма мѫчнотия. Ако ги разбирате, единъ пѫть ще минете въ дѣсното полушарие, другъ пѫть въ лѣвото. Трѣбва да мѣните състоянията на мозъка си. Тази е една отъ причинитѣ, дѣто хората не могатъ да живѣятъ добрѣ. Това съмъ намѣрилъ въ своитѣ изслѣдвания.

Сега, запримѣръ, всички се оплакватъ, че нѣма хармония. Какъ ще има хармония? Въ васъ се натрупватъ излишни енергии, които вие не знаете, какъ да изразходвате. И тогава тя се изразходва въ съмнѣние, или въ гнѣвъ, или въ необуздана страсть, или въ боксиране. Тази енергия трѣбва да се изразходва по нѣкакъвъ начинъ. Природата е много взискателна, тя не обича да се задържатъ нейнитѣ енергии. Тя дава толкова, колкото е потрѣбно, а излишъкътъ ще го вземе и ще ти създаде неприятность. Този законъ е вѣренъ. Богатитѣ хора искатъ да се осигурятъ. Иматъ единъ, два, три, четири милиона лева, но освѣнъ че не могатъ да се осигурятъ, тѣхниятъ животъ се влошава. Идеята да се осигурятъ е хубава, но това е качество на човѣшкия духъ. Щомъ човѣкъ разбира законитѣ на духа, той е осигуренъ.

Напримѣръ, въ вашия класъ по нѣкога заболѣватъ нѣкои отъ другаритѣ ви, но вие оставате безучастни къмъ тѣхъ. Вие не обичате да си помагате. Туй не е добра чърта у васъ. Не, като се разболѣе нѣкой, вие даже трѣбва да изучавате причинитѣ, защо вашиятъ приятель е боленъ и съ какво може да му помогнете. Така може да внесете едно микроскопическо подобрение въ него. То е достатъчно. Утрѣ и вие може да се разболѣете. Всѣки е изложенъ на заболѣване. Сега трѣбва да се учите не само на вѣжливость, но и да развивате вашитѣ алтруистични чувства. Когато човѣкъ се изолира, често се започва една борба. Напримѣръ, нѣкой пѫть вие се стремите да изолирате нѣкого отъ класа. И какво става? Започватъ да говорятъ противъ него, че той е малко смахнатъ, че не върви съ другитѣ заедно. И той започва да усѣща, че го изолирватъ, и остава самъ. Болшинството иска да му наложи правилото, че той трѣбва да се подчинява на сѫщия кодексъ, на който и тѣ. Той, горкиятъ, пъшка, прѣвива се, но слѣди какво правятъ. Единъ день и той образува партия. Тогава другъ ще се намѣри виновенъ. Тъй че, все ще намѣрятъ нѣкого виновенъ. И тогава, каквото става въ класа, всичката вина се слага върху него. Той може да е най-изправниятъ, но каквото и да направи, класътъ не вижда добро въ него. Ако рече да направи добро, ще кажатъ: оставете го, той е лицемѣръ. И той се намира въ чудо. Тогава или трѣбва да намѣри пѫть, по който да се примири, или трѣбва да избѣга.

Такива нѣща се случватъ въ всички училища. Учительтъ намрази нѣкого, и този ученикъ, колкото добрѣ и да му отговаря, той все двойка му туря. Това е психологически законъ. Учительтъ вижда, че ученикътъ е горделивъ, и така иска да го смири. Това е кривъ начинъ на въздѣйствие. Този ученикъ се озлобява повече. Да кажемъ, нѣкой ученикъ мисли, че знае много. Туй не е само неговъ грѣхъ. Всички ученици си мислятъ, че знаятъ много. Какво трѣбва да направи учительтъ въ такъвъ случай? Ако е учитель по математика, нека извади този ученикъ прѣдъ дъската и да му даде една мѫчна задача, а той да си мълчи. И тогава този ученикъ, като рѣшава задачата, ще види, че има нѣщо, което той не знае. Ще каже: не можахъ да я рѣша. Ако пъкъ той дѣйствително иска да знае много, у него ще се роди стимулъ да учи повече.

Та сега, на първа рѫка, вие трѣбва не само да съзнавате вашитѣ погрѣшки, но и да ги изправяте. Нѣма по-лошо нѣщо отъ това, да съзнава нѣкой погрѣшкитѣ си и да не знае, какъ да ги изправи. Запримѣръ, азъ бихъ могълъ да накарамъ всички да се обичате. Знаете ли какъ? И то, да се обичате тъй, както никога не сте се обичали. Трѣбва да ви туря всички въ затворъ, да ви наложатъ тамъ хубавичко и тогава да ви събератъ на едно мѣсто. Нѣма ли да се обичате? Я да сте затворени, братя и сестри, заедно, че да ви налагатъ, както сѫ правили съ старитѣ християни, нѣма ли да се обичате? Само да ви събератъ, да видите, какъ ще се разговаряте мило и драго! А сега, понеже не сте въ затвора, вие не се обичате. Не чакайте да ви турятъ въ затворъ. Съ такива методи разполага и природата. Тя мълчи, мълчи, но ви дебне. Единъ день ви хване съ щипцитѣ си и ви туря въ ретортата си. Вие може да дигате шумъ, да плачете — нищо не значи за нея. Знаете ли прѣзъ колко реторти ще ви прѣкара тя? Ако вие изслѣдвате живота на великитѣ хора, музиканти, поети и други, пъкъ и на пророцитѣ, ще видите, прѣзъ какви реторти ги е прѣкарала природата. Нѣма човѣкъ, който да не е миналъ прѣзъ дисциплината на природата. Вие трѣбва да бѫдете готови на всичко това. Сега, азъ виждамъ тази ваша майка иде съ своитѣ щипци, улавя ви, туря ви въ ретортата и казва: азъ работя сега, искамъ, като влѣзете въ тази реторта, да стане нѣщо отъ васъ. Защото, нѣкои като влѣзатъ въ тази реторта, намѣсто да се прѣчистятъ, изгарятъ и излизатъ като пепель. Тя ги погледа, погледа, чуди се какво да ги прави, иска да оживи тази пепель. Тъй че за васъ е по-добрѣ да се стопите и да излѣзете благополучно отъ ретортата. Това е законътъ на подмладяването, тъй го наричамъ азъ. Когато човѣкъ изхвърли отъ ума, сърцето и душата си всички отрицателни мисли, желания, които разрушаватъ, той се подмладява.

И тъй, какво качество желаете да придобиете въ този класъ? Споредъ васъ, коя е малката добродѣтель, която трѣбва да имате? (— Прошката). Но трѣбва да си искате прошка единъ отъ другъ. Ами като не си искате прошка, тогава? Да кажемъ, че нѣкой отъ васъ влиза въ една гостилница и гостилничарьтъ му казва: единъ отъ вашитѣ приятели яде тука и не си плати. Какво трѣбва да направите? Вие трѣбва да кажете: извинете, моятъ приятель отдавна ме опълномощи да платя вмѣсто него, но азъ забравихъ. И ако имате пари, още този моментъ ще платите. (Това нѣма ли да бѫде лъжа?) — Не, погрѣшката е пакъ негова. Законътъ е вѣренъ. Щомъ този гостилничарь ми казва, че моятъ приятель не си е платилъ, азъ вече съмъ задълженъ да изправя неговата грѣшка, безъ да казвамъ нѣщо. Ако азъ кажа на гостилничаря: добрѣ, азъ ще платя за него — това е човѣшка постѫпка. Отъ моя страна, ще направя благороденъ жестъ, ако азъ извадя пари и платя на гостилничаря отъ името на приятеля си, безъ да му кажа, какво съмъ направилъ за него. Това наричамъ азъ солидарность въ ядене и пиене. Вие ще кажете: ами ако платя на този на онзи гостилничарь, какво ще стане съ моя джобъ? Не се плашете, това ще се случи, може-би, веднъжъ въ живота ви, но казвамъ: този е истинскиятъ начинъ, по който трѣбва да постѫпвате. Въ васъ трѣбва да има готовность за такъвъ жестъ. Ако ти не можешъ, ще повикашъ другъ, ще му кажешъ: би ли платилъ за единъ нашъ приятель въ гостилницата? Ще му кажете това, и повече нѣма да му четете моралъ. Нѣма да казвате: знаешъ ли, какво направилъ нашиятъ приятель? Не, просто ще го повикашъ и ще му кажешъ: единъ нашъ братъ забравилъ да си плати на гостилницата. Можешъ ли да платишъ ти? Ако не може и той, ще съберете помежду си пари, ще платите и ще си мълчите. Това е характеръ! Той като узнае, че съкласницитѣ му сѫ платили за него, въ душата му ще се зароди едно благородно желание и ще каже: както сѫ постѫпили моитѣ приятели, така ще постѫпвамъ и азъ. Ето начинъ за морализиране. Другиятъ моралъ не е далъ нѣщо много възвишено. И ние можемъ да употрѣбимъ този начинъ.

Сега азъ зная, че всички сте изложени на мѫчнотии, затова взаимното помагане е необходимо за васъ при сегашнитѣ условия. Ако се случи нѣкоя сестра да забатачи материално, тогава сестритѣ ще постѫпятъ по сѫщия начинъ. Пъкъ ако сестритѣ не могатъ да оправятъ работата, нека дойдатъ братята. Все-таки трѣбва да намѣрятъ единъ изходенъ пѫть. Това е Божествено. Ако вие работите така, ще имате съдѣйствието на живата природа, на невидимия свѣтъ, на светиитѣ, на ангелитѣ, на всички напрѣднали сѫщества. Тѣ ще ви съдѣйствуватъ. Нищо нѣма да изгубите; напротивъ, ще спечелите. Това е за да имате спокойствие, да можете да учите, защото голѣмата сиромашия и голѣмата изолираность въ свѣта, лишаватъ човѣка отъ възможностьта да се учи. Все трѣбва да има нѣкой да го подкрѣпи. Само Богъ може да живѣе самичъкъ въ свѣта, а всички сѫщества отъ Бога надолу иматъ нужда да си помагатъ. Човѣкъ трѣбва да чувствува, че има нѣкой, който храни нѣжни и благородни чувства къмъ него. Той трѣбва да знае, че има поне единъ човѣкъ въ свѣта, който е готовъ въ даденъ случай да се пожертвува за него. Тогава той ще има куражъ да живѣе. Това е една морална сила, която крѣпи човѣка. Тогава той може да учи, всичко може да направи. Изгуби ли тази вѫтрѣшна вѣра, той мяза на една оскубана пуйка. Този законъ работи навсѣкѫдѣ. Дѣто и да сте, все ще почувствувате нужда отъ вѫтрѣшна вѣра.

Та отношенията, които сега ви свързватъ работятъ за вашето бѫдеще. Разбира се, азъ ви привеждамъ този примѣръ, да постѫпвате така отъ добра воля, по закона на Любовьта. Защото, ако това стане като единъ механически законъ за васъ, нищо нѣма да ви ползува. Ако всичко това влѣзе като импулсъ къмъ великата Божия Любовь, тогава ще имате добри резултати. Ето кѫдѣ може да приложите тази Божествена наука. Слѣдъ това ще се заемемъ да проучимъ и други положения, при други условия. За сега, колкото малко и да съмъ ви прѣдалъ отъ окултната наука, вие сте дошли до едно опасно мѣсто. Запримѣръ, между васъ сега има по-голѣмо подозрѣние, отколкото по-рано. Не сте станали по-лоши, напротивъ, подобри сте, но не използувате вашата добрина. Въ една отъ лекциитѣ си, нали раздѣлихъ хората на двѣ категории: на добри и лоши — добри, които правятъ добро и добри, които правятъ лошо. Вие сте станали отъ добритѣ, които правятъ лошо. Вие пакъ работите нѣщо, само че въ низходяща степень. Ако всички отивате къмъ центъра на земята, питамъ ви тогава: кой ще ходи къмъ слънцето? Окрѫжаващитѣ ви хора чакатъ само да видятъ нѣкоя слабость въ васъ и да кажатъ: тѣ се събраха въ този класъ, но какво излѣзе? И при всѣко ваше заболѣване, или неразположение на духа, тѣ казватъ: ето до какъвъ край води това нѣщо! Като мисли много, човѣкъ става негоденъ за живота. Не, ще станете годни за живота. Онѣзи, които разсѫждаватъ така, тѣ не разбиратъ законитѣ на живота, тѣ не разбиратъ законитѣ на природата, че и природата има свои закони, които нѣма да измѣни заради насъ. Желѣзарьтъ, докато не сгорещи желѣзото, нищо не може да направи отъ него. Затова и природата, за да направи нѣщо отъ васъ, ще ви тури въ пещьта, ще ви нагорещи и слѣдъ това, като разберете, какво ви е необходимо, тя ще ви тури въ водата си и ще ви кали. Тя нѣма да ви остави като баби, ще ви закали. Но казвамъ: ще минете прѣзъ извѣстни процеси. Нѣкой пѫть ще чувствувате, че сте слаби; нѣкой пѫть ще чувствувате, че сте много силни, но не уповавайте на това. Силата не седи нито въ едното, нито въ другото състояние; нито въ мекотата, нито въ твърдостьта. Това сѫ само прѣходни състояния на естеството на вашето развитие.

Какво разбрахте сега? Какъ ще се разминавате по пѫтя?

Колко начина имате за чистене на кѫщата си? (— Съ метла). Добъръ методъ ли е метлата? (— Не, защото прахътъ пакъ пада долу).

Сега ще ви наведа на мисъльта, да разберете, какво трѣбва да правите. Да кажемъ, че имате слуга. За да работи добрѣ на нивата ви, какво трѣбва на вашия слуга? — Трѣбва да го храните. Ако не го храните, може ли да работи? — Не може. Значи, трѣбва да храните добрѣ слугата си. Послѣ, ако нѣкой работи на нивата и не му плащате, ще ви работи ли? — Нѣма. Но най-сѫщественото не е заплатата. Сѫщественото за вашия слуга е храната. Тя е най-необходимото условие за онзи, който работи. Ами васъ кой ще храни? (— Нѣкой нашъ приятель). Законътъ е вѣренъ въ този случай. Послѣ трѣбва да спазвате слѣдния законъ: вие храните едно хубаво чувство къмъ нѣкого. Но трѣбва да знаете, че въ това чувство не трѣбва да има никакво раздвояване. Двѣ мнѣния да нѣма за него. Въ даденъ случай, вие трѣбва да знаете, обичате ли нѣкого, или не го обичате. Чувството ви къмъ него трѣбва да бѫде строго опрѣдѣлено. Ако го обичашъ, да знаешъ, че го обичашъ; и ако не го обичашъ, пакъ да знаешъ. Категориченъ да бѫдешъ въ чувствата си! Нѣма по-лошо нѣщо отъ това, да не знаешъ, какви сѫ чувствата ти въ даденъ случай и да считашъ нѣкога умразата за любовь, а любовьта за умраза. Азъ взимамъ думата „любовь“ като необходима сила въ живота. Напримѣръ, взимамъ чашата, отивамъ при извора, измивамъ я хубаво, напълвамъ я и я занасямъ на моя приятель. Въ дадения случай азъ зная, че тази вода е тъй чиста, както ако е налѣта за мене. Това значи да зная, какви сѫ моитѣ чувства къмъ нѣкого. Такива трѣбва да бѫдатъ и вашитѣ отношения. Сѫщиятъ законъ е и по отношение на хлѣба. Най-хубавото, което употрѣбявамъ за себе си, трѣбва да дамъ и на приятеля си и да съмъ доволенъ отъ това. Така се създаватъ добритѣ нрави въ човѣшкия характеръ и добрата човѣшка мисъль.

Сега, на какво е подобна водата? - На живота. Значи, въ даденъ случай, животътъ като сила е подобенъ на водата. Това, което можемъ да дадемъ нѣкому отъ добрия си животъ, то е тази чаша съ чистата вода. А сега, напримѣръ, дойде ви нѣкой на гости, казвате му: азъ имамъ високо мнѣние за васъ, но слѣдъ като той излѣзе и дойде другъ, казвате: той не е толкова даровитъ. Не, ще казвашъ Истината на приятеля си, който и да е той. Нѣма да я намалишъ или увеличишъ прѣдъ него, а задъ гърба му да говоришъ друго. Задъ гърба му нищо нѣма да казвашъ. Само така ще се образуватъ добри отношения между васъ. Нѣма нищо по-лошо отъ това, когато говоришъ нѣщо лошо задъ гърба на нѣкого. Пъкъ, ако не можете да кажете нѣщо добро за единъ човѣкъ, мълчете. Така трѣбва да бѫде между васъ. Ако искате да кажете за нѣкого нѣщо лошо, кажете му го въ лицето, но намѣрете единъ методъ за това, кажете му го по най-мекия начинъ. Кажете му: искамъ да ти кажа нѣщо, но нѣма да се обидишъ. Като му го казвате, да не се страхувате. Ако намѣрите за необходимо, ще му кажете истината въ най-мека форма, и тогава тя ще принесе полза. Тъй ще се образуватъ интимни, благородни отношения между васъ, защото само тѣ могатъ да бѫдатъ трайни.

Сега азъ бихъ желалъ слѣдното нѣщо отъ васъ. Въ този класъ вие сте 87 души. Искамъ да се раздѣлите на 8 групи по на десетина души, и тогава всѣка трупа да кореспондира съ нѣкой градъ отъ провинцията. Сега вие се занимавате само съ себе си, концентрирате се, съзерцавате и т. н. Азъ се радвамъ, че се концентрирате, но много мислите за себе си, а другитѣ се оплакватъ, че не имъ се праща нищо отъ София. Казвате: еди-коя си сестра сме опълномощили за това. Питамъ ви: какво може да направи само една сестра? Ще се разпрѣдѣлите помежду си и ще пишете на всички градове: Варна, Сливенъ, Русе... да се образува между васъ една връзка, да има постоянна обмѣна. Започнете да работите така за единъ мѣсецъ само и ще видите, какъ ще се домогнете до извѣстни практически правила. Нали искате практическа работа? Послѣ можете да разширите още повече вашата дѣятелность. Ще пишете на нѣкои отъ крѫжоцитѣ изъ провинцията, ще обмѣняте мисли съ тѣхъ. Не мислете, че това е изгубено врѣме — нищо нѣма да изгубите, а ще спечелите. Тия писма сѫ цѣнни. При това, ученицитѣ отъ провинцията ще се насърдчатъ. Чрѣзъ това кореспондиране много отъ идеитѣ, които се прокарватъ въ бесѣдитѣ и лекциитѣ, ще се възобновятъ. Вие, софиянци, сте най-много и на васъ най-много се дава. Трѣбва да знаете, че комуто много се дава, отъ него много се иска. Ще се събирате всѣки мѣсецъ и ще обѣщаете да пишете редовно прѣзъ това врѣме. Като мине мѣсецътъ, свободни сте. Послѣ пакъ ще вземете ангажиментъ за още единъ мѣсецъ, но за другъ нѣкой градъ. Като обѣщаете веднъжъ, ще бѫдете точни.

Тази работа е безъ пари. Ако ви се плаща, азъ мога да накарамъ всички да работите. Ако кажа нѣкому: ти ще кореспондирашъ съ Варна, ще ти се плаща 2000 лева мѣсечно — какъ мислишъ, нѣма ли да бѫдешъ точенъ? Ще напишешъ не една бесѣда, а десеть дори. Пишешъ, но защо? — Парички има. Пъкъ и сега има пари. Каквото добро направи човѣкъ, то е повече отъ пари. Колцина души отъ провинцията се оплакватъ, че не имъ пишете! При това, нѣкой отъ васъ трѣбва да отидатъ въ провинцията, да посѣтятъ класоветѣ. Тамъ, въ провинцията, вървятъ съвсѣмъ нередовно. Разправяше ми една ученичка, какво правятъ ученицитѣ отъ провинцията. Тѣ се шегуватъ, смѣятъ се, а малко работятъ. Шеги може да правите вънъ, но въ класа не е позволено това. Двама или трима отъ васъ ще отидете нѣкѫдѣ въ провинцията. Това ще внесе нова струя въ тѣхъ. Всѣки отъ васъ трѣбва да отиде между тѣхъ, да поседи малко, да имъ поговори и да се върне. Той ще бѫде добрѣ дошълъ.

Сега, вие си поразмислете за това и се раздѣлете на групи, Всѣки отъ васъ да напише по едно насърдчително писмо. Може да направи извадки отъ нѣкоя бесѣда. Извадете само есенцията и имъ я пратете. Тѣ ще сѫ благодарни. А сега, като нѣматъ нѣщо по-важно съ което да се занимаватъ, правятъ си смѣшки ученицитѣ. Въ Варна имаше единъ учитель, който се страхуваше отъ жаби. Ученицитѣ му турятъ единъ день въ чекмеджето 4-5 жаби. Учительтъ влиза въ класъ, отваря чекмеджето, жабитѣ изкачатъ навънъ. Той се уплашва и избѣгва. Всички ученици се смѣятъ. Учительтъ наказалъ цѣлия класъ, но виновницитѣ не се уловили. Ученицитѣ били солидарни, не се изказали.

И тъй, повече трѣбва да се работи за провинцията. Не искамъ да употрѣбите всичкото си врѣме, но само часть отъ свободното.

Най-първо отъ всички ви се изисква музикална работа и музикална хармония.

Т. м.

„Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, а Богъ на живитѣ.“

III година.

29 лекция на младежкия окултенъ класъ, държана отъ

Учителя на 4. V. 1924 г.

въ гр. София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...