Jump to content

1924_04_27 Съграждане на доброто


Ани

Recommended Posts

От томчето "Разумният живот"
32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924)
Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Съграждане на доброто.

„Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, а Богъ на живитѣ.“

Размишление.

Прочете се резюме отъ темитѣ: „Приспособление на човѣшката душа.“

Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: „Най-добриятъ методъ за самообладание.“

1924-04-27-19_fig1.png

(Учительтъ начерта горния чъртежъ)

Учительтъ: Да излѣзе единъ отъ васъ на черната дъска! Ще се постараемъ да развиемъ заедно тази тема, която е изразена чрѣзъ този чъртежъ. Кажете ми, кой е по-силенъ, който прави зло, или който прави добро? Който се качва на планината, или който слиза?

Ученикътъ: — Който се качва на планината.

Учительтъ: — Изразете тогава това нѣщо на математически езикъ. Отбѣлѣжете качването на планината съ стрѣлката 1. Обяснете, какъ разбирате това?

Ученикътъ: — Законътъ въ физиката е слѣдниятъ: има една крайна точка, до която може да достигне едно движеще се тѣло. И когато въ движението си нагорѣ тѣлото достигне своята крайна точка, то е изгубило всичката си кинетическа енергия; енергията му вече се прѣвръща въ потенциална. Отъ тази точка то започва да слиза надолу и събира наново своята енергия. За геометрично на движенията може да служи слѣдната координатна система: тя прѣдставя двѣ взаимно перпендикулярни оси, които се прѣсичатъ въ точка О, която се избира за начало на координатната система. Началото опрѣдѣля посокитѣ върху двѣтѣ оси. Надѣсно отъ точка О по хоризонталната ось посокитѣ се прѣдставяне смѣтатъ положителни(+Х), а на лѣво — отрицателни (—X). Нагорѣ по осьта посоката е положителна (+У), а надолу — отрицателна (—У).

1924-04-27-19_fig2.png

Учительтъ: — Тогава, може ли да се опрѣдѣли, като слизаме и като се качваме, колко енергия се губи? Или, за да извършимъ едно добро, колко енергия трѣбва да употрѣбимъ?

Ученикътъ: — Енергията е пропорционална на височината. По-висше добро изисква повече сила и обратно.

Учительтъ: — Да кажемъ, че отъ +У пада едно тѣло, и върви по права линия, но, ако има голѣмо съпротивление, то прави извѣстно отклонение.

Ученикътъ: — Зависи и отъ тяжестьта на тѣлото. Ако пуснемъ една перушинка отгорѣ въ въздуха, тя пада по крива линия, а не по права.

Учительтъ: — Прѣдставете си, че пущаме отъ точката +У двѣ тѣла. Едното тежи 10 кгр., а другото — 1 кгр.. Какво ще стане?

Ученикътъ: — Въ физиката сѫществува слѣдниятъ законъ: всички тѣла въ безвъздушно пространство падатъ съ еднаква скорость, а въ въздуха лекитѣ тѣла падатъ по-бавно, тежкитѣ — по-бързо.

Учительтъ: — Добрѣ, като имате прѣдъ видъ, че едно тѣло при прѣминаването си въ по-гѫста материя, прави по-голѣмо отклонение, сѫщиятъ законъ ще приложите и въ вашия животъ. Да кажемъ, че днесъ имате отлично настроение, радостни, весели сте. То прѣдставлява движение нагорѣ. Но утрѣ това движение се смѣня, и въ васъ се заражда скръбно състояние — то е движение надолу. Вие забравяте старото положение и взимате обратно движение — назадъ. Отъ това ще заключите, че срѣдата, въ която се движите, е по-силна отъ вашата воля. Слѣдователно, тя ви заставя да се върнете назадъ.

Ученикътъ: — Ако допуснемъ една най-висока точка, до която човѣкъ може да достигне въ движението си нагорѣ, и една най-низка точка, до която той може да слѣзе, тогава смѣната на тия състояния — качване и слизане — може да се обясни съ слѣдния геометрически чъртежъ:

1924-04-27-19_fig3.png

Да приемемъ, че дадена точка М се движи по крѫга. Въ точка А още нѣма радость, а само условия за нейната проява (ОА — 1). Това е cosinus. Когато точката М тръгне по крѫга, проекцията на радиусъ-вектора ОМ върху осьта ОХ се намалява, а проекцията му върху осьта ОУ расте. Щомъ точката достигне В, cosinus’а е равенъ на нула, а sinus’а е добилъ своята най-голѣма стойность, равенъ е на 1. Отъ този мигъ започва обратниятъ процесъ: радостьта се намалява, sinus’а се намалява, а cosinus’а расте. Оттамъ правилото гласи: когато sinus’а расте, cosinus’а се намалява, и обратното: когато cosinus’а расте, sinus’а се намалява.

Учительтъ: — Тогава, какво мислите, какъ се образуватъ състоянията у васъ, сами по себе си ли идатъ?

Ученикътъ: — Азъ мисля, че човѣкъ пѫтува прѣзъ различни срѣди и възприема различни влияния; на това се дължатъ разнитѣ състояния.

Учительтъ: — Другъ нѣкой да каже, какъ опрѣдѣлятъ въ психологията състоянията на човѣка?

Ученикъ: — Зависи отъ това, кое въ съзнанието на човѣка е мѣродавно въ дадения моментъ: дали то е нѣщо прѣдметно, дали е една емоция, една мисъль или единъ волевъ импулсъ, споредъ което и състоянието на съзнанието получава единъ или другъ тонъ, една или друга окраска или сила.

Учительтъ: Често хората се запитватъ, какво е физическото състояние на нѣкой човѣкъ. Ние трѣбва да започнемъ отъ видимото къмъ невидимото. Какво подразбира това?

Ученикътъ: — Дали извѣстенъ човѣкъ е здравъ или боленъ и какво е неговото материално състояние.

Учительтъ: — Значи, това подразбира, дали той си има парици, ниви и т. н. И споредъ това, колко кѫщи и колко ниви има, ще опрѣдѣлите, какво е неговото материално състояние. Ако има 100 декара земя, двѣ кѫщи и еди-колко си приходъ, казвате, че материалното му състояние е добро. Послѣ запитвате, какво е здравословното му състояние, тѣлото му. Слѣдъ това се интересувате отъ умственото му състояние и най-послѣ отъ духовното му състояние. И тъй, физическото състояние се опрѣдѣля отъ богатството на органическитѣ сили въ човѣка; умственото състояние се опрѣдѣля отъ богатството на мислитѣ, а духовното състояние се опрѣдѣля отъ богатството на чувствата. Всѣко състояние може да се измѣни. Какъ? Да кажемъ, че вие имате 100,000 лева капиталъ. Това е вашето състояние. Имате и единъ съдружникъ, който нѣма нито 5 пари, но е уменъ. Вие му давате капитала си и го правите съучастникъ въ печалбата. Обаче, слѣдъ като търгувате една година, изгубвате 50,000 лева отъ вашия капиталъ. Вашето състояние се е измѣнило, нали? (— Да). Съ колко? (— Съ 50 на сто). Значи, два пѫти се е намалило, и при това, загубвате и печалбата. По колко се пада всѣкиму? Вие имате 50,000 лева загуба отъ капитала, при това загубени сѫ и 5,000 лева отъ печалбата.

Ученикътъ: — Загубата е 50 на сто и още 5,000.

Учительтъ: — Какъ ще опрѣдѣлите състоянието на вашия съдружникъ? Той нищо не е ималъ, слѣдователно, съ какво се е измѣнило неговото състояние въ сравнение съ общия капиталъ?

Ученикътъ: — Съ 2,500 лева отъ загубата, която трѣбвало да получатъ.

Учительтъ: — Втората година пъкъ загубвате и другитѣ 50,000 лева отъ капитала и още 5,000 лева отъ печалбата. Тогава вашето състояние съвсѣмъ ще се измѣни, ще загубите вашето разположение. Съ колко ще се измѣни разположението на другия? — Съ 5,000 лева ще се измѣни. Единиятъ е загубилъ съвършено всичко, а другиятъ — само 5,000 лева за двѣ години. Слѣдователно. състоянието и на двамата се е измѣнило. Онзи, който е загубилъ 100-тѣ хиляди лева, цѣлата нощь нѣма да спи, ще се разхожда нервенъ, възбуденъ, а съдружникътъ, който не е внесълъ нищо, е по-спокоенъ. Защо? Защото нищо не е изгубилъ. Той е изгубилъ само часть отъ своя трудъ. Първиятъ губи 100 на сто, а вториятъ губи само очакваната печалба. Това е физически законъ — слизане надолу. Обратниятъ законъ е качването нагорѣ. Да кажемъ, че тѣ иматъ първата година 100,000 лв. капиталъ и 10,000 лв. печалба; втората година иматъ още 10,000 лв. печалба. Сега материалното състояние и на двамата се подобрява въ възходяща степень. Този законъ важи еднакво за всички. Щомъ влѣзете въ едно общество, все ще вложите извѣстенъ капиталъ, т. е. при сегашнитѣ условия все ще бѫдете съдружникъ нѣкому, или съ капитала си, или съ труда си. При сегашнитѣ условия никой не може да бѫде свободенъ. Ако нѣмашъ нито 5 пари, но си уменъ, ще ти кажатъ: ела при мене, ти си уменъ човѣкъ; азъ имамъ капиталъ, а ти — умъ, ще започнемъ да работимъ заедно. И при този капиталъ, или ще спечелите, или ще загубите. Туй е сега кармически законъ: родилъ си се въ извѣстенъ периодъ, правилъ си грѣхове, прѣстѫпления, безъ да мислишъ, че се държи смѣтка за всичко. Не мислете, че, като сте дошли тукъ, нѣма да плащате. Ами тази загуба? Знаете ли колко енергия е вложена въ вашето физическо тѣло, колко енергия е изразходвана за създаване на вашето сърце, колко за вашия умъ, колко за вашата воля? Всичката тази енергия е точно изчислена. Слѣдователно, загубата, която има въ този периодъ, ще се изчисли и слѣдъ 50,000 години ще ви намѣрятъ, било като англичанинъ нѣкѫдѣ, като французинъ, или какъвто и да е и ще ви кажатъ: вие като българинъ дължите, имате да плащате 500,000 лева и трѣбва да ги платите. Имате единъ такъвъ кармически дългъ. Какво ще се случи при изплащането на този дългъ? — Ще се родите слѣпъ, сакатъ, хилавъ човѣкъ и прѣзъ цѣлия си животъ само ще плащате.

Сега, азъ искамъ да ви наведа на най-добрия методъ за самообладание. Ще се спрете, ще кажете: трѣбва да се плаща! Всички вие грѣшите, като казвате, че нѣма да плащате. Не, ще се спрете ѝ ще мислите върху този законъ. Щомъ размишлявате върху него, ще имате печалба най-малко 50 на сто. Вие не размишлявате върху този законъ, и като ви дойде нѣкое страдание, казвате: азъ се докачамъ. Спри се, кажи си: не, азъ имамъ да мисля върху по-важна работа, трѣбва да отговарямъ за своитѣ дългове. Струва ли сега да се спра на пѫтя и да разговарямъ за моето честолюбие, когато имамъ прѣдоставена по-важна работа? Знаете ли, на какво мяза докачението на хората? Господарката праща своя слуга — едно малко момче — да купи млѣко въ едно котле. Друго момче го замѣрва съ камъни. То оставя котлето и отива да го гони. Други дѣца минаватъ, бутватъ котлето, и млѣкото се разлива. Момчето се връща въ кѫщи, и господарката му го набива. Казвамъ: това момче не може да стигне този, който го ударилъ, защото краката на послѣдния сѫ дълги, а се връща въ кѫщи и пакъ него биятъ. И всѣки човѣкъ въ свѣта, който се спира да защищава честьта си между хора, които нѣматъ никакъвъ моралъ, всѣкога ще намѣри млѣкото си разсипано, другарчетата му ще го биятъ, и господарката му сѫщо ще го бие. Този законъ е вѣренъ. Понеже вие се разправяхте съ другитѣ за себе си, господарката ви пита: ти защо остави млѣкото на пѫтя?

Сега, вие мислите, че щомъ влѣзете въ окултната наука, тя ще ви освободи отъ всичкитѣ ви погрѣшки. Не, тази наука може да ви даде отличенъ методъ, какъ да живѣете по-добрѣ. Вижте въ чъртежа: единиятъ полукрѫгъ отъ едната страна означава радоститѣ, които се увеличаватъ, а отъ другата страна въ другия полукрѫгъ сѫ означени скърбитѣ, които сѫщо се увеличаватъ.

1924-04-27-19_fig4.png

Точката В прѣдставлява едно възходяще състояние, което е излѣзло благодарение на основата АС. Точкитѣ В и А взимаме за двама приятели. Приятельтъ А влага капитала, той е основата АО, а В печели, безъ да има капиталъ. А е почвата, а В расте върху него. Слѣдователно, въ дадения моментъ трѣбва да знаете, че когато вие се сдружите, единъ отъ васъ ще бѫде почва, а другиятъ растението, т. е. единиятъ пасивенъ — почвата и основата — върху която другиятъ ще расте; послѣдниятъ ще бѫде активенъ. Слѣдъ врѣме енергията В като дойде до своя максимумъ, минава въ противоположната страна, и активностьта на В ще бѫде прѣвърната въ пасивность, върху която А ще почне да расте. Когато човѣкъ не изпълнява Божествения законъ, той слиза въ долната страна на крѫга и трѣбва да се повърне пакъ нагорѣ. Запримѣръ, нѣкой пѫть васъ ви сполетятъ нещастия, имате идеи, които не постигате. Вие сте турени като почва: другъ нѣкой печели, а вие трѣбва да чакате да се свърши този крѫгъ. Слѣдъ врѣме условията ще се смѣнятъ. Като се повдигне той, и вашето повдигане ще дойде. Тогава той ще стане почва, а вие ще растете. Тия смѣни ставатъ постоянно. Дойде ли ви нѣкоя скръбь, ще знаете, че въ това врѣме сте почва. Въ това отношение въ природата сѫществува слѣдниятъ законъ: върху всѣка скръбь, нѣкѫдѣ въ духовния свѣтъ се повдига едно велико желание. Значи, въ дадения моментъ вашата скръбь служи за създаване на едно благородно чувство нѣкѫдѣ. И вие трѣбва да се радвате на тази велика мисъль, на това велико желание или чувство, което се гради върху вашата скръбь. Слѣдъ врѣме, тази велика мисъль, която се е съградила върху вашата скръбь и вашитѣ страдания, ще ви отплати. Тя ви познава и ще ви помогне. И тогава скръбьта ви ще се прѣвърне въ радость.

Казва Христосъ: „Сега скръбь имате въ свѣта“. Това значи:  „Сега сте почва, но азъ ще ви видя, и скръбьта ви ще се прѣвърне на радость“. Голѣмата погрѣшка, която забѣлѣзвамъ въ васъ, т. е. не погрѣшка, но едно неразбиране на закона, то е, че вие всѣкога искате да бѫдете голѣмци, да растете все нагорѣ. Не може така, вашиятъ растежъ ще се спре. Така е и въ природата. До 25 юни всичко расте, а послѣ всѣко растене спира. То значи, че енергиитѣ се прѣкратяватъ. Пъкъ вземете и вашето тѣло: докато сте малко дѣте, вие растете нагорѣ, но не стигате до слънцето. Израствате най-много 1 1/2 - 2 м.. Послѣ това растене спира и се прѣнася въ другитѣ полета: въ вашия мозъкъ, въ вашето сърце, въ вашата душа и въ вашия духъ. Щомъ физическото растене спре, онзи, който не разбира законитѣ, удря само на ядене и пиене и казва: ние остарѣхме, нека поне си отядемъ и отпиемъ, това ще ни остане. Онзи пъкъ, който разбира закона, започва да учи. Затова старитѣ хора повече четатъ, повече учатъ, а младитѣ сѫ много разсѣяни, освѣнъ ако младиятъ се е родилъ нѣкой гений. Та едно скръбно състояние прѣдставя въ природата единъ плюсъ. Въ извѣстенъ случай то може да означава зло. Значи, въ извѣстна епоха злото е плюсъ, то има надмощие, а въ друга епоха доброто е плюсъ, то има надмощие.

(Нали човѣкъ дружи съ много хора?) — Не, въ даденъ случай човѣкъ може да дружи само съ едного, а другитѣ указватъ само извѣстно влияние върху него. Напримѣръ, планетитѣ указватъ извѣстно влияние върху земята, а земята дружи само съ кого? (— Съ слънцето.) Да, земята дружи само съ слънцето. Законъ е: въ даденъ случай вие може да дружите само съ едного, а другитѣ указватъ влияние върху васъ. Отъ другитѣ, които указватъ влияние, всѣки отъ тѣхъ дружи само съ едного. Друженето е цѣль вече, вие принадлежите къмъ нѣкоя планетна система. Разнитѣ индивиди принадлежатъ къмъ разни психологически системи.

Онзи законъ, който искамъ да извадя отъ казаното, или онази мисъль, която искамъ да остане въ ума ви е, че при всѣко съзнателно страдание се извършва нѣщо велико. Всѣко страдание, което вие чувствувате, не се отнася само до васъ. Въ дадения случай и други сѫщества чувствуватъ това страдание, даже още по-тежко, отколкото вие. Слѣдователно, хиляди и милиони души въ даденъ случай сѫ като основа, върху която въ духовния свѣтъ, се гради едно велико благо, и вие трѣбва да вземете вашия дѣлъ.

1924-04-27-19_fig1.png

Нека разгледаме сега триѫгълника АСВ. Кой е човѣкътъ, който прави добро? — Най-добриятъ е този, който прѣдставлява триѫгълника АСВ. Въ такъвъ случай триѫгълникътъ ДОЕ прѣдставлява най-лошия човѣкъ.

Тѣзи двама души сѫ активни, показватъ движение. Тѣ сѫ отъ една и сѫща категория. Освѣнъ тѣхъ, ние имаме още: най-добъръ лошъ човѣкъ и най-добъръ добъръ човѣкъ; и двамата сѫ активни, сѫщо образуватъ една категория. Най-послѣ имаме и трета категория хора, а именно: най-лошиятъ добъръ човѣкъ, който не прави добро и най-лошиятъ лошъ човѣкъ, който не прави зло. Тѣзи хора сѫ негативни. Но този, който не прави зло, е по-добъръ, въздържа се отъ злото; а онзи, който не прави добро, е по-лошъ въ случая.

Ученикътъ: — Това нѣщо можемъ да означимъ по слѣдния начинъ: добъръ, не прави добро — Д. Н. Д. (+-). Той е добъръ човѣкъ, значи (+), обаче не прави добро — (минусъ). За другиятъ човѣкъ казваме: лошъ, който не прави зло — Л. Н. З.(-+). Това значи: той е лошъ, — (минусъ), обаче не прави зло, значи „плюсъ.“ (+)

Учительтъ: — Сега, да приложимъ закона. Да кажемъ, че въ дадения случай вие правите добро. Послѣ вашето състояние се смѣня и казвате: не искамъ да правя добро. Нѣкога става и обратното. Напримѣръ, имате единъ прѣстѫпникъ, който убива сина на нѣкой гражданинъ и го осѫждатъ на смърть, понеже прави зло, лошъ човѣкъ е той. Питамъ: може ли да се измѣни неговата сѫдба? — Може. Ето при какъвъ случай: този прѣстѫпникъ избѣгва отъ затвора, минава покрай една рѣка и вижда, че царската дъщеря се дави. Той се хвърля и я избавя. Въ това врѣме го хващатъ. Питамъ: ще приложатъ ли смъртното наказание върху него? (— Нѣма.) Да, нѣма да го приложатъ, понеже той спасява дъщерята на царя. Значи, неговото наказание се анулира. Това се случва въ живота. Затова, нѣкой човѣкъ, като извърши едно прѣстѫпление, трѣбва да извърши и едно добро, т. е. той трѣбва да избави царската дъщеря, за да не приложатъ върху него смъртното наказание. Най-първо той е направилъ едно прѣстѫпление, минусъ( — ), а послѣ е направилъ едно добро, плюсъ (+), компенсира се. Ако ти извадишъ изъ водата давещата се царска дъщеря, смъртното ти наказание се отмѣнява. Всѣко страдание въ свѣта, това е едно смъртно наказание, нѣщо умира въ тебе, ти страдашъ. Затова именно вие трѣбва да се стремите да използувате за добро всичкитѣ условия, които ви се даватъ. Тѣ сѫ за васъ плюсъ. Ако този прѣстѫпникъ каже: нека се дави царската дъщеря, нѣма да я спася! — присѫдата му ще се приложи.

И тъй, отъ всички ви се изисква приложение. Това за сега е само теория. Въ това отношение, когато разглеждате вашитѣ състояния, трѣбва да бѫдете много внимателни. Защото всѣко състояние може моментално да се измѣни. Вие често забѣлѣзвате въ класа, че нѣкой отъ васъ не е разположенъ. Вие си казвате: нека си носи той! — и не се интересувате за него, отминавате си. Но нѣма да мине дълго врѣме, и това състояние ще се върне върху васъ. Затова, като ученици отъ такъвъ единъ, класъ у всички ви трѣбва да има стремежъ, като видите, че нѣкой отъ васъ е морално разклатенъ, да се яви у васъ желание да му помогнете. Не всички, но единъ трѣбва да му помогне въ случая. (— Въ какво седи това морално помагане?) Въ васъ още нѣма това чувство, азъ го наричамъ „любвеобилность“ — да желаете доброто нѣкому, безъ да го познавате, да му изпращате хубави мисли. Любвеобилностьта мога да уподобя на разположението, което има нѣкое растение, което расте покрай водата. За сега, ето какъ вие се познавате. Казвате: този е единъ отъ братята! — Вие не можете да бѫдете взаимно толкова любвеобилни. Вие мислите всѣкога само за себе си, само за своето добро. Кѫдѣто и да ходите, мислите само за своята личность. Не, човѣкъ трѣбва да има и други мисли. Той трѣбва да мисли само 50 на сто за себе си, това трѣбва да е единъ максимумъ, и 50 на сто за окрѫжаващитѣ го, ако иска да изпълни Божия законъ. Човѣкъ не трѣбва да занемарява себе си, но не може да занемари и своитѣ ближни. Вслѣдствие на това се зараждатъ боледувания. Когато бащата и майката се каратъ, дѣцата почватъ да боледуватъ. Често майката казва: азъ не искамъ вече тия дѣца. И бащата казва сѫщото. И ако нѣма нѣкой тѣхенъ роднина да ги подкрѣпи, току-видишъ едното дѣте заминало, другото заминало и т. н. Тамъ, дѣто има обичь между родителитѣ, дѣцата сѫ здрави. Сѫщиятъ законъ се срѣща и въ единъ класъ. Всѣкога трѣбва да имате любовь помежду си; азъ не говоря за вашитѣ врѣменни проявления и промѣни на чувствата, но за ония правилни чувства на висша любовь, които трѣбва да храните единъ къмъ другъ. Проявявайте Божественото въ васъ, това, което е благородно и възвишено. Щомъ го проявявате, вие усѣщате едно вѫтрѣшно задоволство. Минаватъ дни и седмици, но вие усѣщате една дълбока радость. Никой не знае това, само вие го знаете.

Та първото нѣщо: трѣбва да бѫдете герои въ малкитѣ работи. Нѣкой пѫть казвате за нѣкого: той си има карма, нека си я носи! Не, този цирей трѣбва да излѣзе отъ него, той има нечиста кръвь. Азъ мога да му туря единъ лѣкъ и да улесня неговитѣ страдания. Този човѣкъ може да има една рана, но не я лѣкува. Ти казвашъ: карма е това! Не, азъ като човѣкъ трѣбва да му помогна, да улесня неговата карма, да мине малко по-лесно. И вие ще спазвате този законъ. Щомъ не се стремите нагорѣ, иде повръщането назадъ. Нѣкой казва: нагорѣ, докато стигна до В. Но забѣлѣжете: стремлението къмъ доброто никога не може да се спре. Процесътъ къмъ доброто е вѣченъ. И ако нѣкой се спре въ пѫтя си отъ доброто, за това има друга нѣкаква причина. Доброто е безкрайно. Тази причина е извънъ него. Допуснете, че нѣкой човѣкъ е искалъ въ първо врѣме да стане филантропъ, да помага на човѣчеството. Това е пѫтьтъ му нагорѣ къмъ доброто. Обаче, вънъ отъ него друга една мисъль му влияе и у него се заражда желание да стане пръвъ министъръ въ България. Туй ще спре неговата филантропия, и той ще се повърне назадъ. Този човѣкъ, като държавникъ вече, не може да има стремежъ къмъ Бога. И всички общественици вървятъ надолу. Щомъ станешъ политикъ, ти непрѣменно ще се върнешъ надолу, но и като се връщашъ, т. е. като слизашъ, трѣбва да разбирашъ законитѣ. Защото може да слизашъ разумно, може да слизашъ и неразумно. Запримѣръ, гнѣва азъ наричамъ дипломация. Човѣкъ, който се гнѣви, той е пръвъ министъръ. Въ момента, когато се разгнѣви, всички ги е страхъ отъ него. Когато майката се разгнѣви, всички се сгушватъ: и бащата, и дѣцата се страхуватъ. Слѣдъ единъ — два часа, обаче, тя вече е грохнала, разболява се, слѣзла е вече отъ висотата на своето министерство, не е пръвъ министъръ, а уволненъ министъръ въ оставка.

Та нѣкой пѫть и вие казвате: искаме да бѫдемъ министри, царе. Питамъ: кой отъ васъ не е ставалъ царь за 5 — 10 минути? Нали знаете онзи разказъ за циганина, който носѣлъ гърне съ млѣко и си въобразявалъ, че станалъ царь и заповѣдвалъ на свѣта. Въобразявалъ си всичко това и подскочилъ отъ радость, но гърнето паднало на земята, счупило се, и млѣкото се разлѣло. Често и вие при тия малки гърнета, при тия малки блага и способности, които имате, мислите си, фантазирате си, докато дойдете до въображаемитѣ голѣми блага и подскочите отъ радость, но паднете на земята и се намѣрите въ единъ реаленъ свѣтъ.

Има редъ закони, обаче, които регулиратъ живота. Можемъ да изчислимъ математически, какви сѫ възможноститѣ, за да може единъ човѣкъ да стане царь, напримѣръ. Да кажемъ, че въ България има 4 милиона хора, които иматъ нужда отъ царь. Значи, възможностьта за всѣки единъ отъ тия 4 милиона да стане царь е  1 / 4 000 000 . Тъй щото, най-близкитѣ цѣли на всѣки човѣкъ за сега сѫ опрѣдѣлени. Всички могатъ да бѫдатъ добри, но всички не могатъ да бѫдатъ богати. Ако всички хора рекатъ да станатъ добри, има възможность, но ако всички хора се стремятъ да станатъ богати, нѣма възможность за това. Искатъ ли да станатъ богати, ще се яви едно състезание и ще се роди злото. Но ако всички пожелаятъ доброто, нѣма да се яви състезание, понеже тази възможности сѫществува за всички.

Сега, изваждамъ друго правило: ако у васъ нѣкой пѫть се зароди едно лошо желание, това показва, че вие се стремите къмъ нѣща, които спадатъ къмъ изключенията. Въ такъвъ случай, у васъ ще се зароди умраза, съмнѣние, недоволство. Тѣ сѫ спѫтници на непостигнати желания. Затова, ще желаете Любовьта — тя е постижима за всички. Ще желаете Мѫдростьта — тя е постижима за всички. Ще желаете Истината — тя е постижима за всички. Ще желаете Добродѣтельта — тя е постижима за всички. Ще желаете Правдата — тя е постижима за всички. Въ този животъ това е постижимо.

Да бѫдешъ мѫдъръ човѣкъ, не значи да бѫдешъ ученъ. Всѣки може да бѫде мѫдъръ, но учени хора могатъ да бѫдатъ малцина. Затова всички се стремете да бѫдете мѫдри, но не се стремете да бѫдете непрѣменно учени. Мѫдростьта е постижима за всички. Всички не може да бѫдете красиви, защото красотата е нѣщо, което лесно може да изгубите. Тя не е постижима за всички. Да бѫдете красиви, това не зависи отъ васъ, но душата ви може да бѫде изпълнена съ любовь. Това зависи отъ васъ. Всички можете да добиете Любовьта. Тия нѣща не се добиватъ съ вѣкове, но моментално. Мѫдриятъ човѣкъ е много досѣтливъ, внимателенъ къмъ всичко. Дѣто и да се намѣри, всѣкога ще знае, какъ да постѫпи и ще се прояви скромно. Той е много практиченъ. Ако се намѣри въ университетъ, той ще си отвори пѫтя, ще вземе инициатива за това - за онова, и така професоритѣ ще го обикнатъ. На мѫдрия човѣкъ всички професори искатъ да услужатъ. Той ги разбира, и тѣ го разбиратъ. А онзи, който не е мѫдъръ, на него показватъ вратата на университета и му казватъ: тукъ не е мѣсто за слуги. Има случаи, дѣто слуги сѫ заемали мѣстото на професори, изучили сѫ цѣлата материя на професора. Единъ день професорътъ не идва, слугата заема мѣстото му, държи встѫпителна лекция, по всички правила. И когато професорътъ дохожда, слугата казва: „Извинете, азъ държахъ лекцията вмѣсто Васъ.“ Професорътъ му отговаря: „Много добрѣ си направилъ, станалъ си мой замѣстникъ.“ У този слуга нѣма амбиция, но професорътъ се компрометирва. Туй се казва мѫдъръ човѣкъ. Такъвъ човѣкъ слѣдъ врѣме може да стане ученъ. Най-напрѣдъ човѣкъ трѣбва да бѫде мѫдъръ. Мѫдъръ ли е, всичко се добива. Учението е изворъ на Мѫдростьта.

Т. м.

„Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, а Богъ на живитѣ“.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...