Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1924_04_13 Търпение

Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 07 март 2017 - 01:39

От томчето "Разумният живот"
32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924)
Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Търпѣние.

 

„Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, а Богъ на живитѣ“.

 

Т. м.

 

Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: „Цѣлитѣ на съврѣменната наука“.

 

Сега ще ви задамъ една тема, върху която искамъ да работите самостоятелно. Тя ще бѫде: „Най-добриятъ методъ за самообладание“ (23 тема). Най-първо ще направите единъ опитъ и послѣ ще се изкажете, кой е най-добриятъ методъ за самообладание. Всѣки ще се изкаже самостоятелно. Каквото напише, ще го приложи.

 

При изучване на природата, трѣбва да спазвате най-малко двѣ правила: 1) природата всѣкога си служи съ картини, съ образи; 2) тя пристѫпва отъ видимото къмъ невидимото, т. е. отъ това, което е близко до човѣшкия духъ, къмъ онова, което е далечъ отъ него. Слѣдователно, при първитѣ ваши изслѣдвания вие ще вземете една картина отъ природата, тъй както си е, безъ никакви коментарии, както дѣцата, и вижте, какво впечатление ще произведе тази картина върху васъ. Може да възразите: защо трѣбва да се постѫпи така? По слѣдния простъ законъ: ако вие поставите едно житно зърно въ земята, трѣбва ли то да философствува? Това житно зърно най-напрѣдъ се опитва да разбере почвата. И послѣ какво прави? — Спуща своитѣ корени надолу. То иска само да разбере почвата, никакви коментарии не прави. Слѣдователно, като спусне своитѣ корени долу, първиятъ процесъ е почнатъ. Значи, житното зърно е схванало добрѣ задачата си. Второто желание на житното зърно е да разбере туй, което е надъ почвата отгорѣ. Ако една картина не остави дълбоко впечатление у васъ, вие никога не може да разберете вѫтрѣшния смисълъ на този образъ, защото образитѣ на природата сѫ живи.

 

Всѣки отъ васъ прѣдставлява единъ образъ. По тѣло вие сте живи образи. Вие какво правите, обаче? Срещнете единъ вашъ приятель, и веднага искате да го разберете. Не, не се старайте къмъ това! Оставете този образъ, или тѣлото на вашия приятель да направи извѣстно впечатление върху васъ, както правятъ дѣцата. Този е най-простиятъ начинъ за разбиране даденъ образъ и най-естествениятъ пѫть за придобиване на истинско знание. Оставите ли вашата философия на обективния умъ да вземе надмощие въ васъ, той ще ви тури въ единъ кривъ пѫть, и вие ще направите една грѣшка. Съврѣменнитѣ учени хора тукъ именно правятъ погрѣшка: тѣ искатъ да обяснятъ философски, какви сѫ крайнитѣ цѣли на природата. Какъ ще я разбератъ? Че тѣ още не разбиратъ природата, тѣ още не сѫ приложили нейнитѣ дълбоки закони, тѣ не сѫ проникнали въ нейнитѣ вѫтрѣшни образи. Запитайте съврѣменнитѣ психолози, които говорятъ за човѣшката душа, за човѣшкия интелектъ, за човѣшкото сърце, какъ познаватъ този умъ, това сърце, тази душа, тѣ не ще могатъ да ви кажатъ нищо положително, както не знаятъ, дѣ се намира човѣшкиятъ умъ. Тѣ казватъ: умътъ на човѣка е въ мозъка.

 

1924-04-13-19_fig1.png

 

Да, но на кое мѣсто е концентриранъ той? Дѣ е човѣшкото сърце, сѫщо не знаятъ. Азъ ви казахъ, че когато природата иска да опрѣдѣли, какъвъ е умътъ на нѣкой човѣкъ, тя го опрѣдѣля по носа, по дължината на челото, по дължината на брадата. Слѣдъ това тя опрѣдѣля посоката на сърцето. Посоката на сърцето е точно диаметрално противоположна на тая на ума. Да кажемъ, че линията А В прѣдставлява движението на ума. Тогава движението на сърцето ще бѫде линията СД. Вие може да провѣрите това, като погледнете носа на когото и да е. Онѣзи хора, у които интелектуалниятъ стремежъ е по-силенъ, носътъ имъ долу е по-сплеснатъ, тѣ нѣматъ широкъ носъ. Такива хора мислятъ повече, а по-малко чувствуватъ. На други носътъ е по-кѫсъ, но по-широкъ, тѣ мислятъ по-малко, а чувствуватъ повече. Като казвамъ, че нѣкои хора много мислятъ, не значи, че могатъ да реализиратъ всичко. Мисъль е това, което може да се реализира. И чувствата сѫщо тъй трѣбва да се реализиратъ. Не е въпросътъ човѣкъ само да чувствува. Знаете ли на какво мяза чувствуването? Прѣдставете си че азъ съмъ готвачъ, готвя ядене, а вие дойдете при мене, приближите се около тенджерата и започвате да миришете, като си въобразявате само, че ядете. Въ сѫщность ядете ли? Не, яденето не е реализирано. Съ такова чувство човѣкъ може ли да живѣе? Вие само чувствувате парата, която излиза изъ тенджерата, но въ устата ви нищо не влиза. Така могатъ да се хранятъ само умрѣлитѣ хора, а живиятъ човѣкъ трѣбва да вкуси отъ яденето. Този законъ трѣбва да се приложи еднакво и къмъ сърцето, и къмъ ума. Нѣкой казва: азъ мисля. Питамъ: какъвъ е обектътъ на вашата мисъль? Може ли твоята мисъль да се приложи?

 

Сега вие какъ можете да приложите това учение? Допуснете, че нѣкой човѣкъ има рана на крака си и казва: не мога да ходя. Онзи човѣкъ, който разбира закона, като го чуе да се оплаква отъ болка на крака, ще му даде цѣръ, ще го излѣкува, и той ще бѫде способенъ да ходи. Добрѣ, да кажемъ, че двама отъ класа не могатъ да се разбератъ. Тогава, какъвъ ще бѫде вашиятъ цѣръ? Нали сте интелектуални типове, казвате, че трѣбва да живѣете братски, да се спогаждате, да бѫдете идейни типове, да имате стремежъ къмъ доброто и т. н. Всичко това е хубаво, но тия двама съученици сѫ скарани, въпрѣки тѣхнитѣ идеи. Дойде единиятъ, другиятъ обърне гърба си къмъ него, казва: азъ съмъ заетъ сега, имамъ нѣкаква мисъль. Каква мисъль има? — Да си обръща гърба. Единиятъ да си обръща дѣсната страна, а другиятъ — лѣвата. Каква философия има въ това? Виждали ли сте, какво правятъ пѣтлитѣ? — Единиятъ се надига, и другиятъ се надига, казва: ти мислишъ, че азъ съмъ толкова простъ! Това, което правятъ хората, правятъ и пѣтлитѣ, и въ тѣхъ има извѣстно разсѫждение. Тукъ, обаче, нѣма никаква философия. Това сѫ извѣстни навици, но щомъ дойдемъ до разумното разбиране на природата, ние трѣбва да направимъ единъ опитъ съ себе си. Ето защо ви казвамъ да пишете върху темата: „Най-добриятъ методъ за самообладание“. Но искамъ да напишете нѣщо, което вие сте изживѣли. То ще бѫде единъ цѣненъ приносъ. Всѣки отъ васъ нали има нѣкакъвъ свой методъ? Ще си напишете вашитѣ методи за самообладание. Всички сили, които природата е турила въ дѣйствие, иматъ свои опрѣдѣлени посоки. Единственото нѣщо, което се изисква отъ васъ, е слѣдното: никога не поставяйте прѣчка на природата, когато дѣйствува въ васъ, за да не се спънете. Природата, която дѣйствува върху васъ, е жива. Мнозина казватъ: нѣма по-добра учителка отъ природата. Поне азъ не съмъ намѣрилъ по-добра учителка отъ нея. Ако вие я слушате, тя може да ви даде цѣнни внушения и цѣнни упѫтвания, може да изправи почти всичкитѣ ваши погрѣшки, да направи живота ви на земята разуменъ, даже и щастливъ. У всички ви има слѣдната погрѣшка: четете единъ романъ, писанъ отъ нѣкой-си авторъ, който възпроизвежда живота на единъ герой. Този герой ви харесва толкова много, че вие искате да му подражавате. Но като го подражавате, не излиза така успѣшно, както е въ романа. Всички автори, които пишатъ романи, излагатъ въ романа само художествени картини, но това не сѫ опити, които тѣ сами сѫ правили. Никой авторъ не е правилъ опита върху себе си. Той само си въобразява и казва: героятъ трѣбва да живѣе тъй или иначе, да се пожертвува. Героинята сѫщо тъй трѣбва да пожертвува живота си и т. н. Но всичко това сѫ само въображаеми картини, образи, които много рѣдко се случватъ въ дѣйствителния животъ.

 

Най-първо вие ще отдѣлите реалнитѣ нѣща отъ нереалнитѣ, да знаете, колко отъ това, което мислите въ даденъ моментъ, може да реализирате. Сега, запримѣръ, говоримъ за търпѣнието. Търпѣнието е нѣщо много необходимо за всинца ви. И знаете ли, какъвъ е знаменательтъ на търпѣнието? Съ какво число да означимъ идеалното търпѣние? Азъ ще ви кажа. Знаменательтъ на идеалното търпѣние е 100,000,000. Каква часть съставлява вашето търпѣние отъ идеалното търпѣние? Какъвъ ще бѫде числительтъ на търпѣнието? Знаменатель имате вече, направете изчисление, да видите, какъвъ ще бѫде числительтъ на търпѣнието. И числительтъ ще бѫде, колкото знаменателя. Значи, ще имаме дробьта: 100 000 000/100 000 000. Изчислете сега, какъвъ ще бѫде числительтъ на вашето търпѣние. Какъ мислите, колко ще бѫде вашиятъ числитель? (— Единица). Не може да бѫде единица. Ще ви дами упѫтвания за това. Търпѣнието на най-малкото сѫщество въ свѣта е  1/100 000 000  часть отъ цѣлото. Най-малката клѣтчица, която започва първоначално живота си, има за числитель единица. Сега вие, естественицитѣ, ще намѣрите, колко милиона форми иматъ сѫществата, и въ коя форма се намирате вие. Като намѣрите това, ще опрѣдѣлите и вашия числитель най-първо по форма. Сега азъ говоря за онази единица енергия, вложена въ най-простата форма на клѣтката: 400 000/100 000 000 = 4/1000 = 1/250. Това означава сегашния ви знаменатель. Органически е тъй.

 

Сега вие какъ схващате търпѣнието? Какъ бихте го опрѣдѣлили? Каква сила е търпѣнието у човѣка? За какво служи то? Търпѣнието има двѣ страни: едното е съзнателното, разумното търпѣние, а другото се налага по необходимость. Ние говоримъ сега за разумното търпѣние, въ което взиматъ участие умътъ, сърцето и волята. При това търпѣние човѣкъ е свободенъ. Само абсолютно свободниятъ човѣкъ може да бѫде търпеливъ. Човѣкъ, който не е абсолютно свободенъ, той може да носи само неволи, т, е. тогава той търпи ограничения. Въ тия случаи търпѣнието му се налага. И вие сега сте търпеливи, седите на тия столове, но това ви се налага, то не е търпѣние. Въ търпѣнието има слѣдната отличителна чърта: търпеливиятъ човѣкъ усѣща удоволствие и работи за постигането на единъ краенъ резултатъ. Единъ художникъ може да бѫде търпеливъ; или, единъ математикъ работи съ най-голѣмо търпѣние върху извѣстна задача, която може да му отнеме 1, 2, 3, 4, 5, 10 години, но той намира удоволствие въ самата работа. При всички прѣпятствия, които срѣща, той е търпеливъ, не се отчайва. Търпеливиятъ човѣкъ всѣкога е веселъ и затова не може да изгуби равновѣсието си. Ограничениятъ човѣкъ всѣкога изгубва равновѣсието си — това вече не е търпѣние. Търпеливиятъ човѣкъ има миръ въ себе си. Той всѣкога е тихъ и спокоенъ. Затуй, когато говорите за търпѣнието, само така трѣбва да го разбирате; само така можете да имате добри резултати. Запримѣръ, нѣкой пѫть трѣбва да видите, дали може да издържате изпитанията и до колко ги издържате. Да кажемъ, имате нѣкоя неприятность, недоволни сте отъ нѣщо. Запитайте се, защо сте недоволни отъ извѣстно положение на работата? Нѣма по-лошо нѣщо отъ недоволството. Знаете ли, че за да бѫдете въ тази стая, за васъ сѫ работили и небето, и земята, и ангели съ хиляди и милиони години. Хиляди сѫщества сѫ работили върху васъ, за да ви турятъ въ тази стая, да ви дадатъ тия знания, а вие сте недоволни, казвате си: какъ, азъ съмъ тъй ограниченъ! Питамъ: дѣ другадѣ може да бѫдете въ дадения случай?

 

Ще направя мисъльта си по-ясна. Прѣдставете си една бурна нощь, навсѣкѫдѣ вънъ е навалѣлъ голѣмъ снѣгъ. Кѫдѣ може да бѫдете по това врѣме? Вънъ отъ стаята си не може да бѫдете. Само стаята ви е единственото мѣсто, дѣто може да бѫдете. Ще кажете: азъ мога да излѣза. Можешъ, но кѫдѣ ще идешъ? Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да излѣзе изъ тия условия на ограничение само тогава, когато намѣри духовния пѫть. Птицитѣ, запримѣръ, съ хиляди години сѫ мислили, докато сѫ направили своитѣ крила, и едва тогава сѫ могли да прѣхвръкватъ извѣстни пространства свободно, да отиватъ отъ едно мѣсто на друго. И вие трѣбва да приложите този законъ. Като имате извѣстна спънка въ живота си, вие дълго врѣме трѣбва да работите, докато намѣрите единъ методъ, какъвто птицитѣ сѫ намѣрили. Мислите ли, че тази птица лесно си е създала крилца и опашка? — Хиляди години, цѣли поколѣния е работила, докато измислила това нѣщо и го приложила въ живота. Слѣдователно, понеже сегашнитѣ птици сѫ работили много въ миналото, днесъ по-лесно разрѣшаватъ своитѣ работи. И вие сега имате по добри условия, отколкото въ миналото. За онѣзи, които не сѫ работили върху търпѣнието въ миналитѣ вѣкове, се изисква повече врѣме; за васъ се изисква по-малко врѣме. но не мислете, че ще можете да го добиете за единъ или за два часа. Да кажемъ, че нѣкой пѫть вие сте недоволни. Кажете си: сега азъ ще бѫда търпеливъ. Гледайте да бѫдете търпеливи поне за половинъ часъ. Какво значи това? — Да мислите, че всичкитѣ ви работи сѫ уредени, и всичко върви по медъ и масло. Вие може да кажете: какъ ще си помисля тъй, когато работитѣ ми не сѫ уредени? А, не сѫ уредени! Разбира се, въ сегашния общественъ строй, всѣкога ще ви противопоставятъ тази философия, всѣкога може да ви изкаратъ изъ релситѣ. Вие може да си кажете: като влѣза въ обществения животъ, азъ ще мога да търпя всичко. Да, тъй ще кажете, но когато се срещнете съ реалностьта въ живота, съ грубия животъ, ще кажете: то не може така, ами да живѣемъ, както хората живѣятъ. Тогава слагате новата философия настрана и казвате: тази философия, това учение нѣма приложение. Не, има приложение. Всички вие се занимавате сега само съ невъзможности. Въ вашия умъ седи идеята, че тѣзи нѣща сѫ невъзможни. Въ вашия умъ седи друга една погрѣшна идея. Казвате: ние сме млади, имаме извѣстна енергия, нека си поживѣемъ малко, та като остарѣемъ, тогава ще прилагаме тия нѣща, Не, какво ще бѫде дѣтето, като порасне, това се познава отрано. Може да направите опитъ. Пуснете едно малко дѣте да пъпли, и по неговото пъплене азъ ще ви кажа, какъвъ човѣкъ ще стане. Гениалното дѣте пъпли особено. То не ходи като другитѣ дѣца, но си туря рѫцѣтѣ по особенъ начинъ. Въ него има особени приеми.

 

Тъй щото, отсега вие трѣбва да проявявате качествата на вашата душа, да проявявате нейната свобода, да не се ограничавате. Вие трѣбва да отхвърлите всички външни ограничения, да дадете просторъ на вашата душа, да прояви всичкитѣ си дарби и способности, както сѫ заложени въ нея отъ природата. Не трѣбва да се ограничавате единъ другъ. Азъ съмъ срѣщалъ често въ селата индивиди и отъ двата пола, които сѫ много досѣтливи. Запримѣръ, нѣкоя млада мома дойде на гости въ нѣкой домъ и не намира майката въ кѫщи, а само дѣцата ѝ. Тя веднага започва работа: помете, донесе вода, замѣси и опече пита, та като се върне майката отъ нивата, дѣто била на работа, намира всичко готово. Досѣтлива е тази мома, не чака разпореждане. Тя вижда отъ какво има нужда тази кѫща и го сторва. И жената, като дойде отвънъ, благодарна е. А вие всѣкога чакате да ви даватъ разпореждания, като на войници. Не, вие сами трѣбва да бѫдете досѣтливи, сами да имате инициатива. Като отидете нѣкѫдѣ, каквато работа има, свършете я, не чакайте заповѣдь. Такъвъ е Божествениятъ законъ. Влѣзете ли нѣкѫдѣ, направете онова, което другиятъ не е забѣлѣзалъ. Запримѣръ, сега въ класа има толкова работи, за които вие чакате да ви се каже и възлагате единъ на другъ. Събирате комисии, разпореждате, говорите, но нито единъ отъ васъ нѣма своя собствена инициатива за работа. Декламирате, както въ свѣта, и отново се събирате втори, трети, четвърти пѫть и пакъ работитѣ ви не се уреждатъ. Досѣтливость, едно малко отпушване трѣбва. Това сѫ практически внушения, които сѫ потрѣбни за сегашното ви развитие. Мѫчнотиитѣ, които ще срѣщате сега, нищо не значатъ, тѣ сѫ неизбѣжни. Има извѣстни спънки въ живота, които вие трѣбва да прѣодолѣете, и въ това ще се яви вашата наука.

 

Сега, кой отъ всички въ класа ви минава за най-търпеливъ? Споредъ васъ, търпеливиятъ човѣкъ има ли нѣкакви външни признаци? Азъ бихъ искалъ да зная, какъ познавате, кой е търпеливъ, и кой не. (— Търпеливиятъ е външно спокоенъ.) Ами ако външното спокойствие е само привидно? Не, трѣбва да има друга нѣкоя чърта. Азъ ще ви кажа, какъ да познавате търпеливия човѣкъ. Ако дойдете до човѣкъ, който е веселъ, търпеливъ, вие ще усѣтите една радость, отъ него лъха пролѣтенъ ароматъ. Има нѣкои хора, които се смѣятъ, но вие усѣщате, че тѣ не сѫ весели. Който е веселъ по сърце, вие чувствувате да лъха отъ него свѣжесть. Търпеливиятъ човѣкъ проявява едно отлично качество, а именно слѣдното: каквато погрѣшка и да направите прѣдъ него, той никога нѣма да наруши своя миръ; на всичко поглежда весело и спокойно. Каквато пакость и да му направите, той ще остане тихъ и спокоенъ, и то не само привидно, но и вѫтрѣшно. Отлично качество е това! Запримѣръ, ако не сте му донесли на врѣме нѣкоя книга, която сте му обѣщали, той нѣма да се сърди, да каже, че не сте издържали на обѣщанието си и т. н. Той ще ви посрещне, като че на врѣме сте му донесли книгата и пакъ ще бѫде веселъ. А вие какъ постѫпвате? Да допуснемъ сега, че единъ вашъ приятель ви даде обѣщание да дойде у васъ точно въ 9 часа. Вие го чакате, изваждате часовника, разхождате се неспокойно. Мине една минута отъ опрѣдѣления часъ, и сърцето ви се стегне. Мине още една минута, минатъ три минути, вие вече излизате отъ себе си. Тропнете съ кракъ, кажете: ето единъ човѣкъ, който не държи думата си! Но прѣдставете си, че приятельтъ ви има туй изкуство да връща часовника назадъ. Вие гледате часовника си, минава единъ часъ. Слѣдъ единъ часъ приятельтъ ви идва. Ти казвашъ: знаешъ ли, че си закъснѣлъ единъ часъ! Той ти казва: я си извади часовника! Ти го изваждашъ, поглеждашъ го. Приятельтъ ти казва: азъ съмъ обѣщалъ да дойда въ 9 часа. Ти поглеждашъ своя часовникъ и какво да видишъ? — Часътъ е точно 9. Търпѣнието не върви съобразно часовника на свѣта. И дѣйствително, когато двама търпеливи хора въ свѣта си обѣщаятъ нѣщо, тѣ ще бѫдатъ тъй точни, както е точна земята въ своето движение. Единъ търпеливъ човѣкъ, като ви обѣщае нѣщо, той ще дойде безъ часовникъ и нѣма да закъснѣе нито една минута. Търпѣнието опрѣдѣля врѣмето. Значи, търпѣнието е най-разумното качество на човѣшката душа. Слѣдователно, търпеливиятъ може да бѫде точно на врѣме, дѣто е обѣщалъ да отиде, но ако другиятъ допусне, че той нѣма да дойде на врѣме, това е прѣстѫпление отъ негова страна. Ако имамъ единъ търпеливъ приятель, азъ нѣма да гледамъ часовника си, зная като правило, че той ще дойде точно на врѣме.

 

Сега ще опитате вашето търпѣние. Необходимо е да се самонаблюдавате. Азъ наричамъ тия опити психологически маневри. Заемете се нѣкой пѫть съ единъ прѣдметъ, или съ една задача, която не можете да рѣшите. Оставете задачата малко настрана, поговорете си по другъ нѣкой въпросъ и послѣ я извадете. Ама да не блъснете книгата! Не, разгледайте този прѣдметъ, или тази задача тихо и спокойно. Може да мине день, два, три деня, но пакъ се върнете къмъ нея. Чрѣзъ търпѣние вие ще успѣете въ всичко.

 

Първото нѣщо: ще се учите да бѫдете търпеливи. Като придобиете туй качество, ще видите, че то е едно отъ най-цѣннитѣ качества въ живота на човѣка. Безъ търпѣние вие не може да се мръднете нито крачка напрѣдъ. Не е достатъчно само човѣкъ да добие знание, но той трѣбва и да го задържи. Не е достатъчно само да добие добродѣтели, но той трѣбва да има сили да ги задържи. Трѣбва да знаете, че нѣщата се задържатъ само чрѣзъ разумно търпѣние. Човѣкъ трѣбва да има присѫтствие на духа.

 

Та вие ще пристѫпите къмъ развиване на това разумно търпѣние. Сами си задавайте упражнения. Да кажемъ, че вие се разсърдите на нѣкой вашъ приятель и му тропнете съ кракъ. Като се приберете въ себе си, ще си кажете: азъ ще си дамъ едно упражнение за търпѣние. Какво упражнение бихте си дали? Какъ бихте се наказали? Вие ще кажете: какъ, азъ да си наложа наказание! Че какво лошо съмъ направилъ? Тропналъ съмъ съ кракъ. Прѣдставете си, че вие сте войникъ подъ команда, и вашиятъ офицеръ види, че тропате съ кракъ и ви казва: ще си събуете обущата, ще вземете единъ котелъ съ вода и босъ ще минете отъ единия край на града до другия и послѣ ще се върнете. Нѣма ли да направите това? Ще го направите. И втори пѫть, като ви кажатъ да тропнете съ кракъ, вие какво ще кажете? — Ти носилъ ли си босъ прѣзъ града котелъ пъленъ съ вода? Че това става постоянно въ обществения животъ. Така хората се възпитаватъ единъ други. Защо трѣбва да чакате нѣкой командиръ да ви каже да вземете котела? Ние ще заповѣдваме сами на себе си.

 

За въ бѫдеще азъ бихъ прѣпорѫчалъ на онѣзи отъ васъ, които нѣматъ търпѣние и тропатъ съ кракъ, да си кажатъ: слушай, въ вторникъ ще работишъ на нивата безъ пари. И това трѣбва да приложите. Като тропате тъй съ крака си, всѣки день ще работите по два часа безъ пари. Щомъ впрегнете неразумното у човѣка на работа, то не тропа вече. Ако имаме възможность, добрѣ бѣше да направимъ една градина, въ която да работятъ специално тѣзи, които тропатъ съ кракъ. Кой какъ влѣзе, да знае, че тази градина е само за онѣзи, които тропатъ. И тогава тази градина ще я наречемъ „градина, въ която се учи търпѣнието“. Всѣки нетърпеливъ ще си има специално мѣсто. Ще знаемъ, какъ прогресира търпѣнието. Всѣки ще сѣе извѣстни продукти, отъ които, като израснатъ, ще разберемъ, дали сте придобили търпѣние, или не. Ако картошкитѣ станатъ много хубави, търпѣнието върви добрѣ; ако картошкитѣ не станатъ, още ще копаете. Съотвѣтствие има въ това, защото хармоничнитѣ дѣйствия въ човѣка се прѣдаватъ и на почвата, прѣдаватъ се и на растителното царство. Ако единъ човѣкъ работи съ търпѣние и радость, и растенията ще вървятъ по-добрѣ, отколкото на онзи, който не е търпеливъ и гледа да се освободи отъ работата си часъ по-скоро. Слѣдователно, всичко въ живота се опрѣдѣля отъ търпѣнието и вѫтрѣшното разположение на духа. Най-хубавиятъ методъ за придобиване на търпѣнието е работата. За да стане търпеливъ, човѣкъ не трѣбва да се труди и мѫчи, но да работи разумно.

 

Сега може да изпитаме когото и да е отъ васъ, да видимъ колко е търпеливъ. Ето дѣ може да се изпита вашето търпѣние. Допуснете, че сѫ ви дошли двама много добри приятели, съ които се разговаряте. Идва трети и ви пришепва на ухото: иди донеси вода! Ако сте търпеливъ, вие ще кажете на приятелитѣ си: извинете ме, азъ имамъ една малка работа, ще я свърша, и ще се върна при васъ. Вие се поразговорете малко сами, докато дойда. При сегашнитѣ условия вие ще кажете: сега ли намѣри да ме карашъ на работа? Разумниятъ човѣкъ трѣбва да бѫде всѣкога учтивъ къмъ близкитѣ си. Идете, донесете вода и пакъ се върнете, като че ли всичко е било въ редъ и порядъкъ. Такива поне сѫ методитѣ на живата природа. Тя работи неуморно и по този начинъ възпитава всички хора. Като ви дойде нѣкоя неприятность, бѫдете весели, свършете си работата и послѣ пакъ си приказвайте. Всѣка друга философия нѣма да ви ползува. Вие може да си философствувате, да бѫдете търпеливи, това да приложите, онова да приложите и т. н. Прѣкрасно е всичко това, но една добра постѫпка, направена на врѣме, е много по-цѣнна отъ много философски теории. Теориитѣ сѫ хубави, съ тѣхъ може да се занимаваме, когато нѣмаме работа. Но щомъ дойдемъ до живота, за да добиемъ търпѣние, трѣбва приложение. Ако всички вие бихте имали това търпѣние, не щѣха да се раждатъ тия противорѣчия, които сега сѫществуватъ въ васъ.

 

Т. м.

„Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, а Богъ на живитѣ.“

 

III година

26 лекция на младежкия

окултенъ класъ, държана отъ

Учителя на 13. IV. 1924 г. въ

гр. София,







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt