Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1924_03_30 Добритѣ навици. Разумното сърце

Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 07 март 2017 - 01:36

От томчето "Разумният живот"
32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924)
Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

Добритѣ навици.

Разумното сърце.

 

„Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ а Богъ на живитѣ“.

 

Размишление.

 

Прочетоха се петь отъ темитѣ „Възможноститѣ на душата“.

 

Азъ ще ви задамъ слѣдния въпросъ: при сегашнитѣ условия, при които живѣете, кое е най-важното нѣщо за васъ? Не какво мислите, но кое е най-важното, най-сѫщественото? Вие може да разисквате помежду си по този въпросъ. Азъ ще ви хвърля малко свѣтлина.

 

До сега азъ съмъ се занимавалъ съ вашия умъ и виждамъ резултатъ въ умственото ви развитие. Отсега нататъкъ искамъ да се занимавамъ съ разумното ви сърце. Не съ сърцето изобщо, но съ разумното сърце на човѣка. Туй разумно сърце е душата на всички човѣшки прояви. Всѣко желание, зародено въ душата на човѣка, придобива цѣнность.

 

При сегашнитѣ условия, запримѣръ, всички вие проявявате голѣма индивидуалность и самостоятелность, която се изразява въ концентриране вниманието ви къмъ вашето лично „азъ“. И ако външната срѣда, т. е. онѣзи хора, които ви заобикалятъ, не сѫ въ хармония съ васъ, вие се дразните. Всѣки отъ васъ е готовъ да се докачи, да се обиди за най-малкото нѣщо. И всѣки отъ васъ минава за една норма, т. е. като че ли цѣлиятъ свѣтъ трѣбва да се управлява споредъ както той мисли. Тъй сѫ сложени нѣщата въ вашия малъкъ свѣтъ. Но тъй мислятъ и всички останали хора. Обаче, това положение всѣкога довежда хората до конфликтъ. И дълго врѣме тѣ трѣбва да се търкатъ, докато се изгладятъ тия грапавини между тѣхъ. Двама души, като се биятъ, послѣ ставатъ добри приятели. У човѣка има и друга една страна. Азъ я наричамъ проява на разумното сърце: човѣкъ схваща, че и другитѣ сѫщества около него иматъ сѫщитѣ права, каквито и той. Ако ти извоювашъ тѣхното право, и твоето право ще е извоювано. Допуснете, запримѣръ, че имате прѣдъ себе си едно пияно. Туй пияно има стойность дотогава, докато всички клавиши се намиратъ въ извѣстно математическо съотношение, така че тоноветѣ да си помагатъ единъ на другъ. Ако единъ тонъ каже: „Азъ взехъ извѣстно рѣшение, днесъ ще звуча 1-2 тока по-низко“ — какво ще стане съ него? Утрѣ и другъ тонъ ще каже: „И азъ имамъ особено мнѣние, днесъ ще звуча 1-2 тона по-високо“. Това пияно ще има ли вече цѣнность? — Нѣма да има. Тогава трѣбва да викаме акордьоръ да нагласи тоя и оня клавишъ, докато най-послѣ каже, че пияното е хубаво направено. Ако ли не, ще трѣбва да го замѣнимъ съ друго пияно.

 

Това именно върши при сегашнитѣ условия и човѣшкиятъ умъ. Той е търговецъ, но търговията не урежда живота. Мислите ли, че, ако хората иматъ за васъ добро мнѣние, ще ви направятъ по-добри? Вие ще кажете: ние ще влѣземъ въ противорѣчие съ ония твърдения, че трѣбва да мислимъ добро за хората. Добрѣ, но ако вие концентрирате мисъльта си къмъ единъ вълкъ и мислите, че той е добъръ, че нѣма да дави овцитѣ, ще изправи ли той своето поведение? — Не, той е вълкъ, и вълкъ ще си остане. Той е изработилъ вълчата природа въ себе си и не може да се откаже отъ нея. Врѣменно, отъ страхъ, той може да покаже, че се е морализиралъ, но страхътъ не е моралъ. Моралностьта прѣдставлява обработка на разумното сърце.

 

Слѣдователно, за да има човѣкъ моралъ въ себе си, това е плодъ на неговото разумно сърце, което е придобило извѣстна опитность, извадило извѣстни максими за себе си, приложило ги е, и ние ги наричаме естествени навици на човѣка. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ казва: азъ не вѣрвамъ въ никакво добро, въ никакъвъ Господъ. Обаче, отъ миналото си той носи въ себе си единъ добъръ навикъ и всѣкога постѫпва добрѣ. Казва за нѣкого: този човѣкъ е лошъ, ще му смажа главата. Но вижда по едно врѣме, че сѫщиятъ човѣкъ се дави. Хвърля се веднага въ водата и го спасява. Защо? — И той не знае. Той има добри навици, придобити отъ неговото разумно сърце. Казвамъ: този човѣкъ има една неправилна философия, едно неправилно схващане за нѣщата, а постѫпва правилно, безъ да разсѫждава. На другата страна нѣкой ви говори за Бога, че хората трѣбва да се жертвуватъ и т. н. Казвате: отличенъ човѣкъ е този! Обаче, въ сѫщия моментъ нѣколко апаши ви нападатъ, той си грабва шапката и пръвъ офейква — никакъвъ го нѣма. Питамъ: има ли у този човѣкъ моралъ? — Нѣма. Той ви оставя самъ и избѣгва. Или пъкъ, ако види, че нѣкой човѣкъ се дави, той ще отиде да търси вѫже или другъ човѣкъ, който знае да плава, за да го спаси. Но докато намѣри такъвъ човѣкъ, докато търси вѫже, онзи ще се удави. Въ този човѣкъ нѣма разуменъ навикъ. Той има права мисъль, но нѣма прави дѣйствия.

 

Ето защо, вие трѣбва да бѫдете внимателни, да видите, какви навици сѫ вложени въ вашето сърце. Направете единъ прѣгледъ, да видите, има ли у васъ разумни навици. Запримѣръ, тукъ вие сте ученици, нали? Да допуснемъ, че нѣкоя сестра отива при единъ братъ и му каже нѣщо, но той махне съ рѫка и си отминава. Какво означава това? — Това е лошъ навикъ. Защо до сега той е идеализиралъ сестрата, а като дойде тя при него, той махва съ рѫка? — Това е единъ неразуменъ навикъ. Тази сестра, като дойде при тебе, ти трѣбва да я посрещнешъ внимателно, да я изслушашъ благородно. Ако има нѣкаква погрѣшка, ще ѝ кажешъ право, безъ грубость: азъ мисля, че на еди-кое си мѣсто ти имашъ една малка погрѣшка. Азъ тъй мисля: споредъ менъ, ти имашъ една малка погрѣшка. Тази погрѣшка не ще бѫде полезна въ практическия ти животъ. Това е разумното проявление на вашето сърце. Каква полза, ако вие, като се събирате въ единъ класъ, не можете да прѣдизвикате помежду си тия благородни чърти? Отъ васъ не се изисква да правите невъзможни нѣща. Вие трѣбва да прѣдизвикате въ васъ всички ония благородни навици и да имъ дадете мѣсто, възможность, както земледѣлецътъ, да растатъ и да се развиватъ правилно. Ще дойдатъ и противодѣйствия, отъ които може да изгубите присѫтствието на духа си, но веднага ще се корегирате. Тамъ е силата на човѣка. Ти може да кажешъ: азъ не мога да се повдигна. Не, можешъ да се повдигнешъ.

 

Та всички трѣбва да се стремите да прѣдизвикате проявление на разумното въ васъ. Благороднитѣ обноски, това е най-хубавото и най-красивото, което вие можете да създадете въ училището. То ще ви даде потикъ за разумно развиване, защото неразумнитѣ прояви на човѣка спъватъ неговия умъ. Човѣкъ може да е много талантливъ въ началото, но въ края на краищата, неразумнитѣ прояви ще го спънатъ. Тѣ сѫ като малкитѣ червейчета, които влизатъ въ коренитѣ, прѣгризватъ ги, и цѣлото дърво изсъхва. Слѣдователно, вие трѣбва да контролирате всѣки лошъ навикъ въ себе си, не всички навици изведнъжъ, но единъ по единъ. Хвани единъ отъ тия навици съ щипцитѣ си, ще го спиртосашъ ли, въ нѣкое шишенце ли ще го туришъ, но наблюдавай го и вижъ, при какви случаи се проявява. Изучавайте вашитѣ лоши и добри навици, и вижте, при какви условия се проявяватъ разумнитѣ навици.

 

Разбира се, ако вие бѣхте въ отношенията си задушевни, съвършено организирани, или ако прѣдставлявахте едно пияно съвършено нагласено, авторътъ на Божествения свѣтъ би свирилъ много хубаво на него. Но сега васъ ви нагласяватъ, турятъ ви като жици на това пияно, и всѣки образува единъ особенъ тонъ. Акордьорътъ ще дойде и ще ви нагласи. Ако ти се подчинишъ на Божествения законъ, ще станешъ единъ Божественъ тонъ, и всички останали клавиши ще работятъ за твоето повдигане. Туй наричамъ разумность на сърцето. Когато нѣкой отъ васъ падне духомъ, не отивайте да го утѣшавате палеативно, но влѣзте дълбоко въ душата му и узнайте неговитѣ страдания. Ако вие можете да влѣзете въ положението на нѣкого, безъ да му говорите и можете да му помогнете и да облекчите неговитѣ страдания, добрѣ. Нѣкой пѫть вие може да му говорите много красиви думи и да го оскърбите повече. Има хора, на които колкото повече говоришъ, по-лоши ставатъ, а понѣкога, когато ние мълчимъ, тѣ повече се утѣшаватъ.

 

Сега отъ васъ се изискватъ добри навици. Безъ тѣхъ никакъвъ моралъ не може да се подкрѣпя. Човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ, да владѣе страха, да не трепва, да бѫде безстрашенъ човѣкъ. Прѣдставете си, че пѫтувате въ гората, и между камънитѣ нѣкѫдѣ виждате една малка змия и хуквате да бѣгате. Тя не иде къмъ васъ, но вие бѣгате. Щомъ бѣгате вие, и тя почва да бѣга къмъ васъ. Не, човѣкъ не трѣбва да се стрѣска отъ нищо. Ще се спрете, ще вземете една разумна позиция и ще повикате вашето разумно сърце. То казва, че въ свѣта има разумность и всички добри прояви сѫ разумни, а всички лоши прояви на човѣка сѫ извънъ природнитѣ закони. Всички разумни прояви сѫ съобразно природнитѣ закони. За тѣхъ има една руска поговорка, която казва: „И въ безпорядкѣ есть порядокъ“. Но тази поговорка не е още заради васъ. Ако поставите вашия животъ възъ основа на тази поговорка, и въ безпорядъка да виждате порядъкъ, това е една велика философия. Най-първо вие ще изучавате философията за порядъка въ природата, а слѣдъ като свършите този курсъ, тогава ще изучавате философията, че и въ безпорядъка има порядъкъ. Тази втора философия е за великитѣ, за гениалнитѣ хора. Въ тази фаза на живота, въ която се намирате, ще изучавате разумнитѣ прояви на човѣшкото сърце въ неговия ежедневенъ животъ. Слуга сте нѣкѫдѣ, или студентъ, или заемате друга нѣкоя длъжность, въ всѣки даденъ случай постѫпвайте споредъ разумното си сърце. Като видите, че нѣкой се дави, сърцето ви трѣбва да трепне, не да го съжалявате, но да потърсите начинъ, какъ да му помогнете, какъ да извадите този човѣкъ изъ водата. Но така трѣбва да помагате, че да не се удавите и вие.

 

Човѣкъ, който се подчинява на разумнитѣ прояви на сърцето, никога не прави погрѣшки. Това е законъ. Всѣка разумна проява е единъ Божественъ моментъ въ човѣка. Въ това правило може да има изключение на 100 милиона едно. До сега азъ още не съмъ намѣрилъ изключение, възможно е да има, допущамъ и това, но азъ зная едно: че въ проявитѣ на божественото, на разумното сърце нѣма изключения. Ако искашъ да помогнешъ на човѣкъ, който се дави, ти ще го избавишъ.

 

Ще ви приведа една случка отъ живота, да видите, че разумното работи въ свѣта, по какъвто и да е начинъ. Ставамъ рано една сутринь и отивамъ на морския брѣгъ до варненскитѣ лозя. Морето бѣше доста развълнувано, и азъ го наблюдавахъ. Гледамъ, единъ човѣкъ съблича дрехитѣ си и се хвърля въ морето. Азъ мисля, че знае да плава. По едно врѣме чувамъ, че той вика, иска помощь. Азъ се съсрѣдоточихъ, свързахъ се съ него, влѣзохъ въ съзнанието му и казахъ: въ твоето разумно сърце ти знаешъ да плавашъ. И той придоби присѫтствие на духа, окуражи се, страхътъ изчезна отъ него, и слѣдъ малко той излѣзе надъ водата, започна да плава — излѣзе на брѣга. Казахъ му тогава: „Иди си съ здраве и още единъ пѫть не влизай въ морето, когато е бурно.“ Ако азъ се бѣхъ затичалъ да търся вѫже, той щѣше да се удави. Мѫчнотията е тамъ, какъ да се свържете съ този законъ. Ако помагате нѣкому съ безпокойствие и съмнѣние, вие сами ще се забатачите. Когато искате, всѣкога можете да помагате. Да помагате, това е навикъ. Помагате ли, ще спазите присѫтствието на духа си. Не само азъ мога да помагамъ, и вие можете да помагате. Когато помагамъ, азъ не работя съ своя умъ, не философствувамъ. Силата на човѣка седи въ друго нѣщо: въ даденъ случай човѣкъ трѣбва да излѣзе вънъ отъ себе си — нищо повече! Разумното сърце има сили да направи нѣщата по-леки, да разшири тѣхния обемъ.

 

И тъй, вие трѣбва да работите за създаване на добри навици въ васъ. Не казвамъ, че трѣбва да учите нѣкой новъ моралъ, но приложете този, който имате. Този моралъ е заложенъ у васъ. Сега вие се спъвате, защото искате да вложите въ себе си нови навици. Вие имате много добри навици, само трѣбва да ги извикате да се проявяватъ. Запримѣръ, всички имате навикъ да проявявате силна воля. Какъ мислите, въ какво седи силната воля? Като кажемъ човѣкъ съ силна воля, свѣтътъ разбира неотстѫпчивъ човѣкъ, който, каквото пожелае, направя го. Да, така е, който има физически сили, може да направи всичко физическо; който има силенъ умъ, може да направи, каквото иска въ умствения свѣтъ, но всичко това още не е силна воля. Силна воля, споредъ Божествения законъ, се разбира човѣкъ да може да запази всички придобити резултати отъ добри дѣяния, не само за кратко врѣме, но за винаги и да станатъ плъть отъ неговата плъть и кръвь отъ неговата кръвь. Всѣка разумна постѫпка у човѣка влиза като една малка тухла въ неговото здание. Значи, и всѣка разумна постѫпка влиза като градиво въ общия човѣшки животъ.

 

Мнозина отъ васъ сте неразположени духомъ, нервни, само поради това, че не прѣдизвиквате у васъ проявитѣ на разумното сърце. Когато заговори то, вие си казвате: ти не слушай сърцето си, а слушай ума си! Не, най-първо човѣкъ трѣбва да слуша разумното си сърце, а слѣдъ това своя умъ. Запримѣръ, искате да знаете, дали идещия понедѣлникъ врѣмето ще бѫде хубаво, или не. Почвате да разсѫждавате съ ума си и слѣдъ като разсѫждавате дълго врѣме, опрѣдѣляте, какво ще бѫде врѣмето. Записвате си това и като дойде понедѣлникъ, провѣрявате. Дохожда понедѣлникъ, и врѣмето не излиза, споредъ както сте опрѣдѣлили: вали дъждъ. Или, вие казвате: въ понедѣлникъ слънце ще грѣе. Но нѣма слънце. Тогава софистътъ ще дойде у васъ и ще кажете: да, но еди-кѫдѣ си грѣе слънце. Разбира се, че слънцето грѣе нѣкѫдѣ, но това не е философия. Азъ ви питамъ: тукъ въ София, врѣмето хубаво ли ще бѫде отъ сутриньта до вечерьта? Вие казвате, че ще бѫде хубаво, но като дойде деня, не излиза хубаво. Ако попитате вашето разумно сърце, дали врѣмето въ понедѣлникъ ще бѫде хубаво и не мислите повече върху този въпросъ, като се оставите въ положението на онзи философъ, който уповава само на очитѣ си, вие ще си отговорите точно. Оставете свѣтлината свободно да пада върху очитѣ ви, и тогава ще дойде нейното психическо отражение. Ако въ понедѣлникъ врѣмето бѫде отлично, вие, щомъ се оставите въ това пасивно положение на мисъльта, ще усѣтите подъ лъжичката си едно приятно разположение, безъ никакво раздвояване. Туй показва, че врѣмето ще бѫде хубаво. Обаче, ако усѣтите на това мѣсто едно малко стѣгане, врѣмето ще бѫде лошо — нищо повече! Може да направите този опитъ веднъжъ, два, три и повече пѫти. Може да направите и редъ други опити. Срещнете единъ човѣкъ, запитайте се: мога ли да живѣя добрѣ съ този човѣкъ? Като запитате тъй разумното си сърце и нѣщо ви стѣга, сърцето ви подсказва, че този човѣкъ нѣма добри навици и не ще можете да живѣете съ него. Този човѣкъ не е лошъ, но не е прѣдизвикалъ своитѣ добри навици. На друго мѣсто пъкъ сърцето ще ти каже: ти можешъ да живѣешъ съ този човѣкъ. И ти чувствувашъ едно приятно разположение. Каквото ти каже разумното сърце, неговата дума е вѣрна.

 

Сега, вие като изслѣдвате тия работи, почвате да се плашите, дѣ ще му излѣзе края. Този страхъ, въ дадения случай, показва, че този индивидъ не е прѣдизвикалъ своитѣ добри навици. Слѣдователно, ние трѣбва да бѫдемъ като онзи разуменъ човѣкъ, на когото, като даватъ вѫже, той пита: това вѫже здраво ли е? Ето дѣ ще употрѣбите своя умъ. Казватъ му: здраво е това вѫже, отлично е. Азъ имамъ умъ, казвамъ: добрѣ, самъ ще опитамъ вѫжето. Турямъ вѫжето на единъ колецъ и казвамъ на единъ приятель: хайде и двамата ще теглимъ вѫжето, да видимъ, ще се скѫса ли, или не. Теглимъ, не се кѫса. Повиквамъ и трети, четвърти и т. н. Защо? — Искамъ да спусна нѣкого долу въ кладенеца, та вѫжето трѣбва да бѫде здраво. Теглимъ четирма, петима, шестима и повече души, но вѫжето не се кѫса. Значи, това вѫже е здраво. Съ него мога да спусна когото и да е въ кладенеца, и то нѣма да се скѫса. Но ако азъ самъ потегля вѫжето и се скѫса, никого не пущамъ въ кладенеца съ него. Това сѫ сегашнитѣ опити. Въ това отношение, за нѣщата, които можемъ да опитаме, ще употрѣбимъ човѣшкия умъ, но за нѣща, които не можемъ да провѣримъ по този начинъ, ние ще употрѣбимъ нашето разумно сърце. И каквито свѣдѣния ни даде разумното сърце въ дадения случай, тъй трѣбва да постѫпимъ, безъ никакво изключение. Каже ли ти, напримѣръ, разумното сърце: въздържай се! — ще се въздържашъ. Направи това! — направи го, безъ да мислишъ повече, послѣдствията ще бѫдатъ всѣкога добри. Поколебаешъ ли се, каже ли ти разумното сърце нѣщо, и ти не го извършишъ, ще почувствувашъ, че си направилъ погрѣшка.

 

Та гледайте да прѣдизвикате добритѣ навици въ себе си. По това ще се отличавате и прѣдъ външния, и прѣдъ вѫтрѣшния свѣтъ. Само чрѣзъ добритѣ навици на сърцето вие ще имате единъ сносенъ животъ, защото условията, при които живѣете сега, сѫ доста груби. Дори и у животни, които се подчиняватъ на този вѫтрѣшенъ законъ, на своето разумно сърце, нѣкой пѫть работитѣ имъ се оправятъ много по-добрѣ, отколкото човѣшкитѣ. Сега азъ ви казвамъ, че безъ тази подготовка на вашитѣ добри навици, знанието, което придобивате, не ще можете да го използувате разумно. Вие ще мязате на единъ богатъ синъ, у когото моралниятъ устой е слабъ, и затова наслѣдството, което ще вземе отъ баща си, ще го употрѣби за зло, както за самия себе си, тъй и за околнитѣ.

 

У всички ви трѣбва да се прояви разумното. Въ всички васъ има много добри навици, но ще трѣбва само да ги прѣдизвикате. Давидъ казва: „Размислихъ въ сърцето си“. Затуй, при сегашнитѣ условия на живота, разумнитѣ сили на природата лѣкуватъ хората чрѣзъ страданията. Тѣ изолирватъ човѣка, за да проникне дълбоко въ сърцето си и да се обърне къмъ доброто, което отъ хиляди години е заложено въ него, да започне да прилага тия добри навици за своето развитие. Само така вие ще можете да станете самостоятелни, вѫтрѣшно свободни, да не губите присѫтствие на духа. Отвънъ буритѣ може да ви засѣгатъ, да ви люлѣятъ като параходъ, ту на една, ту на друга страна, но тия вълни никога нѣма да влѣзатъ вѫтрѣ и да ви засегнатъ. Вашиятъ корабъ ще мине отъ единия брѣгъ на другия безопасно. Но ако вие не уповавате на добритѣ навици въ васъ, много прѣчки и спънки ще ви постигнатъ.

 

Сега азъ ви говоря това, защото виждамъ ученици въ свѣта, които, безъ да сѫ слѣдвали нѣкоя окултна школа, употрѣбяватъ своитѣ добри навици, а ученицитѣ отъ окултната школа често не употрѣбяватъ своитѣ добри навици. Тѣ мислятъ, че като сѫ въ окултната школа, нѣкоя друга сила ще ги упѫти къмъ тия добри навици. Не, тѣ сѫ заложени въ тѣхъ, и ученицитѣ сами трѣбва да ги разработватъ. Всѣки самъ трѣбва да разработва своето вѫтрѣшно богатство. Що се отнася до погрѣшкитѣ, които правите, до вашия темпераментъ, до лошото ви разположение, до лошитѣ ви мисли, тия нѣща минаватъ всички хора. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не ги е миналъ. Като четете псалмитѣ на Давида, ще видите, какъ единъ пророкъ се оплаква, че станалъ посмѣшище на всички, какъ билъ атакуванъ отъ лошитѣ духове — отвънъ и отвѫтрѣ. Но въ него имало едно: той винаги уповавалъ на своитѣ добри навици и въ всички свои борби е прѣминалъ благополучно отъ единия брѣгъ на другия.

 

Затова, когато дойдатъ изпитанията въ живота ви, нѣма да губите присѫтствието на духа, ще бѫдете разположени. Ако въ врѣме на мѫчнотии не можете да приложите единъ добъръ навикъ, кога ще го употрѣбите? Ако не ми помогнете, когато имамъ нужда, когато забогатѣя ли ще ми помогнете? Тогава нѣмамъ нужда отъ васъ. Мислите ли, че тогава ще свържете приятелство съ мене? — Не, приятелство, свързано въ врѣме на богатство, трае день и половина, а приятелство, свързано при най-мѫчни условия, трае за винаги Ако вие избавите единъ човѣкъ, който се дави, той ще ви бѫде признателенъ прѣзъ цѣлия си животъ. Ако вие избавите нѣкого, който е билъ на брѣга, но замислялъ да прѣкрати своя животъ, той сѫщо ще ви бѫде благодаренъ. Тамъ седятъ добритѣ навици, тамъ ще се покаже и вашето богатство. Вие можете да философствувате, колкото искате, това нѣма да ви ползува. Трѣбва да търсите нуждаещитѣ се и да имъ помагате на врѣме.

 

Въ това отношение може да бѫдете добри работници, смѣли и рѣшителни, защото знанието, което имате сега тукъ, е достатъчно прѣдъ съврѣменното знание въ свѣта. Външниятъ свѣтъ при вашето знание е въ положение на невѣжи хора, но въ друго отношение тѣ иматъ голѣма смѣлость. Външнитѣ хора сѫ по-смѣли, по-рѣшителни, а ученицитѣ на окултната школа казватъ понѣкога: ние ще отстѫпимъ! Ако отстѫпите по своитѣ добри навици, по духъ, разбирамъ, но ако отстѫпите поради материални побуждения, вие ще останете послѣденъ човѣкъ въ свѣта. Казвате: за да не се карамъ съ този човѣкъ, ще отстѫпя. На такъвъ човѣкъ, който отстѫпва отъ принципитѣ си, кажи: приятелю, твоята постѫпка въ дадения случай не е права. Азъ те моля като приятель, недѣй отстѫпва! Пъкъ ако желанието, което той има е право и благородно, и 10 души да му сѫ въ опозиция, кажете: не, азъ съмъ съ него, на неговата страна съмъ, ще го подържамъ. Подкрѣпете го въ доброто! Това е добриятъ навикъ. Това подразбирали въ срѣднитѣ вѣкове да бѫдешъ рицаръ, кавалеръ. Да бѫдешъ рицаръ, значи да имашъ морална доблесть, да постѫпвашъ въ даденъ случай споредъ добритѣ си навици, за доброто на окрѫжаващитѣ. По такъвъ начинъ ще се повдигнете въ собственитѣ си очи.

 

Сега, мнозина отъ васъ не вѣрватъ на себе си. Щомъ ви турятъ на изпитъ, вие почвате да се колебаете. И нѣкои ме питатъ, дали ще успѣятъ, или не. Казвамъ: ще ви туримъ на вѫжето, ще теглимъ и ще ви опитаме. Ако 10 души те теглятъ и ти устоишъ, вѫжето ти не се кѫса, ще устоишъ и на изпитанията, но ако само азъ те потегля и вѫжето ти се скѫса, казвамъ: не можешъ да устоишъ. Въпросътъ, обаче съ васъ не седи така. Ако искате, може да устоите.

 

Прѣди врѣме въ вѣстницитѣ се изнесе, че съмъ казалъ, какво всѣка истина е наполовина истина, и всѣка лъжа е наполовина лъжа. Какво се разбира подъ тая дума? - Законътъ е слѣдниятъ: въ даденъ моментъ азъ имамъ възможность да кажа и Истината, и лъжата. Колкото имамъ възможность да кажа Истината, толкова имамъ възможность да кажа и лъжата. Азъ съмъ господарь на положението, отъ менъ зависи, какво да кажа. Това не значи, че слѣдъ като съмъ казалъ Истината, тя не е вѣрна. Човѣкъ може да каже една лъжа и да я обвие въ една Истина, а може да каже една Истина и да я обвие въ една лъжа. Тогава тази лъжа е практична. Често лѣкаритѣ обвиватъ горчиви хапове въ сладка обвивка и болниятъ като хапне, казва: сладичко е, но послѣ му става горчиво. Този хапъ отвънъ е сладъкъ, а отвѫтрѣ горчивъ. Законътъ е такъвъ: въ даденъ случай човѣкъ има толкова условия да каже Истината, колкото и да я откаже. Въ даденъ случай човѣкъ може да направи и добро, и зло; това сѫ възможности. Слѣдователно, въ това, да се избере възможностьта на доброто и възможностьта на Истината, седи силата на човѣка. Значи, Богъ ти е далъ единъ законъ, споредъ който да постѫпвашъ: едноврѣменно ти разполагашъ и съ Истината, и съ лъжата. Ако подчинишъ лъжата на Истината, ти си мощенъ човѣкъ. Ако подчинишъ злото на доброто, ти си мощенъ човѣкъ. Ако подчинишъ неправдата на Правдата, ти си мощенъ човѣкъ. Ако подчинишъ глупостьта на Мѫдростьта, ти си мощенъ човѣкъ. Ако подчинишъ умразата на Любовьта, ти си мощенъ човѣкъ. И обратно: всѣки може да стане играчка на сѫдбата. Щомъ подчинишъ Истината на лъжата, Правдата на неправдата, доброто на злото, ти ще станешъ единъ изсъхналъ листъ. И този листъ ще се мѣсти отъ мѣсто на мѣсто. Ти не можешъ да кажешъ, че твоята сѫдба била такава. Въ дадения случай Богъ те е поставилъ на изпитъ, казва: отъ тебъ зависи, азъ ще те изпитамъ Ти имашъ толкова възможности за доброто, колкото и за злото; ти си господарь, ти можешъ да постѫпишъ, както искашъ.

 

И тъй, извикайте своитѣ разумни навици и приложете този великъ законъ за духовнитѣ работи, безъ никакво разсѫждение. Само така ще имате отлични резултати. Бѫдете увѣрени, че щомъ почнете да се колебаете и разсѫждавате, вашиятъ умъ вече е взелъ участие. Щомъ колебанието прѣстане, твоето разумно сърце дѣйствува, казва ти:  „Напрѣдъ“! Ама и отзадъ и отпрѣдъ имало неприятели! — нищо отъ това. Твоето разумно сърце ти казва: „Напрѣдъ!“ Ама може да ме убиятъ! — Напрѣдъ! Само умътъ философствува. А ти, като вървишъ напрѣдъ, ония, които те прѣслѣдватъ, ще бѣгатъ отъ тебе, ще кажатъ: този човѣкъ е много смѣлъ, ние се боимъ отъ него. Даже и въ гората да си, и видишъ нѣкоя мечка, ако се отправишъ къмъ нея смѣло и безъ страхъ, тя бѣга. Ако се уплашишъ, мечката ще мине покрай тебе, ще те оплюе и ще каже: ти не си Божественъ човѣкъ, а си една страхлива крава. Защо не прояви своитѣ добри навици? Когато ти кажешъ една лъжа, хората ще те оплюятъ, както мечката, защото не си употрѣбилъ своя добъръ навикъ. За всичко, което ви се изпрѣчи на пѫтя, ще се попитате вѫтрѣ въ себе си, какъ да постѫпите и слѣдъ това ще бѫдете смѣли. Напрѣдъ! — и ще минете безъ опасность. За послѣдствията не мислете. Постѫпвате ли съобразно тоя законъ, цѣлата разумна природа е съ васъ, всички разумни сѫщества сѫ съ васъ. Тѣ ще оправятъ вашия пѫть. Проявите ли добритѣ навици, вашиятъ пѫть е отворенъ. Поколебаете ли се малко, тогава ще дойдатъ обратнитѣ сили въ природата, а вие знаете вече, какви сѫ послѣдствията отъ тия сили.

 

И тъй, сега ще извикате въ себе си своитѣ добри навици. Азъ искамъ за въ бѫдеще да видя благородство въ вашето поведение, въ вашата обхода. Благородство се изисква отъ всички ви: въ лицето ви, въ поведението ви, въ обноскитѣ ви — навсѣкѫдѣ и въ всичко да се чете благородство. Който ви види, да каже: това сѫ хора, които служатъ на единъ високъ идеалъ; това сѫ хора съ идеи! Всички можете да бѫдете такива. Ясенъ ли съмъ? (— Да). Има ли нѣщо неразбрано? Все ще има нѣщо неразбрано, но трѣбва да знаете, че вие имате основнитѣ елементи на живота. Тѣ сѫ необходими. Който става музикантъ, трѣбва да има нѣкои основни елементи. Който става лѣкарь, писатель, или какъвъ и да е, все трѣбва да има основни елементи въ живота си. Азъ не ви говоря за нѣкои специални елементи, но ви говоря за общи основни елементи на живота, които сѫ необходими, както за хората, тъй и за животнитѣ. Всички имате добри навици, вложени отъ миналото. Всички хора иматъ възможность да се повдигнатъ, ако въ всѣки даденъ случай бѫдатъ готови да проявятъ своитѣ добри навици.

 

Сега, ще правите разлика: въ постѫпкитѣ на разумното сърце нѣма страхъ. Когато разсѫждава умътъ, тамъ вече има страхъ. Въ разумното сърце гнѣвъ нѣма, но въ ума има гнѣвъ. Въ разумното сърце, въ добритѣ навици зависть нѣма, въ ума има зависть. Всички отрицателни чърти се дължатъ на участието на вашия умъ, а когато се движимъ по добритѣ навици, всичко е разумно, всичко е въ хармония.

 

Та ще знаете, че вие сте подъ влиянието или на вашия умъ, или на вашето разумно, благородно сърце. Азъ не говоря за ония чувства, които уподобявамъ на каша. Не, тѣ принадлежатъ къмъ съвсѣмъ друга область. Разумното сърце, това сѫ ония вѫтрѣшни Нѣща въ човѣка, които сѫ придобити отъ миналото. Всички качества, които човѣкъ притежава, не сѫ всѣкога добри. Само разумнитѣ навици даватъ стойность на човѣка. И пакъ ви казвамъ: искамъ отъ васъ да видя поне въ нѣколко мѣсеца, че вашето поведение, вашитѣ обноски, обходата ви, всичко това се е измѣнило въ добро. Нали ви казахъ, че Царството Божие е за малкитѣ дѣца? Искамъ и вие, младитѣ, да бѫдете хора на добритѣ навици. Азъ желая да видя, че вие сте отъ тия хора — дѣца на Царството Божие. Ще живѣете въ този свѣтъ и ще бѫдете дѣца на Царството Божие; ще живѣете разумно, ще дѣйствувате споредъ вашето разумно сърце и ще работите споредъ добритѣ си навици, въ всѣко направление; ще бѫдете смѣли и рѣшителни. Каквато работа започнете, да се не колебаете.

 

Да не ме разберете криво. Ще срещнете мѫчнотии, но всички тия мѫчнотии, въ края на краищата, ще се стопятъ прѣдъ васъ, и пѫтьтъ ви ще се отвори.

 

Сега азъ ви давамъ основа, върху която вие може да градите, да поставите вашия пръвъ стълбъ, вашата първа греда. Тази първа греда е у васъ. Не мислете за нея, тя е сигурна. Щомъ този стълбъ е здравъ, щомъ имате тази основа, отъ тамъ започва всичко. Уповавайте напълно на вашето разумно сърце. Безъ никакъвъ страхъ, безъ никакво колебание! Колебаете ли се, ще знаете, че вашиятъ умъ взима участие. Ще се стремите да разбирате разумното си сърце и споредъ него да постѫпвате. Въ каквото направление и да дѣйствувате, ако правите това, което разумното ви сърце диктува, работитѣ ви ще се уредятъ тъй добрѣ, че вие сами ще сте доволни. Най-малката работа, извършена съ разумното сърце, е отлична. И въ добрия резултатъ на тази работа нѣма никакво изключение. Разумното сърце разполага съ знания и сили, не само за нѣщо специално, но за работи, които се отнасятъ въ всички направления. Затова, разумното ви сърце ще остане като основа въ живота ви, а отъ тази основа вашиятъ умъ ще се развива въ ново направление Това ще бѫде вашата придобивка, вашиятъ капиталъ за въ бѫдеще,

 

Т. м.

„Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, а Богъ на живитѣ“.

 

III година.

24 лекция на младежкия

окултенъ класъ, държана отъ

Учителя на 30. III. 1924 г. въ

гр. София.







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt