Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1924_03_23 Мощнитѣ сили на разумната воля

Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 07 март 2017 - 01:36

От томчето "Разумният живот"
32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924)
Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

МОЩНИТѢ СИЛИ НА РАЗУМНАТА ВОЛЯ.

 

Сега ще ви дамъ друга една формула, която ще произнесете всички заедно.

 

„Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, а Богъ на живитѣ.“

 

Т. м.

 

Да кажемъ, че имаме една връзка. Какво прѣдставлява тази връзка? — Връзки сѫществуватъ само въ физическия свѣтъ. Но когато една връзка не е направена по всички правила на законитѣ, които сѫществуватъ въ дѣйствуващитѣ сили на физическия свѣтъ, появява се дисхармония, която създава експлозии. Какво се произвежда при освобождаването на извѣстни елементи отъ дадени съединения? — Експлозии. Човѣшкото тѣло, само по себе си, е една природна батерия и то не отъ проститѣ, но отъ сложнитѣ батерии. Въ тази батерия се намиратъ всички видове енергии. По нѣкой пѫть вие мислите, че сте ангели, нали? Но прѣди всичко ангелитѣ се отличаватъ съ възвишенъ умъ. Ние нѣмаме дума, съ която да опрѣдѣлимъ, какъвъ е тѣхниятъ умъ. Умътъ на ангелитѣ се отличава по това, че въ даденъ моментъ той контролира всички сили и ги направлява, безъ да изпуща нѣщо изъ прѣдъ видъ, когато въ отношенията на хората много нѣща се прѣнебрѣгватъ.

 

Животътъ, който се проявява, не се използува правилно: въ всѣки организъмъ оставатъ излишни сили. Всѣка фаза на живота носи съ себе си тия динамически сили, които или съграждатъ, или разрушаватъ. Заблуждението на съврѣменнитѣ хора седи въ това, че тѣ мислятъ, какво всички сили въ свѣта сѫ само съграждащи. Не е така. Фактитѣ въ свѣта показватъ. че за сега силитѣ, които разрушаватъ, сѫ по-силни, по-мощни, отколкото онѣзи, които съграждатъ. И вслѣдствие на това, въ вашия животъ има повече скърби, отколкото радости; повече разочарования, отколкото очарования. Даже, колкото и да сте млади, все имате едно разочарование, и нѣкой пѫть казвате: не струва да се живѣе! Искате да вземете едно вѫже, да направите една примка и да я турите на врата си. Разбира се, онзи, който вземе това вѫже, ще си намѣри и дърво, на което да се обѣси. Знаете ли, какъвъ е произходътъ на бѣсенето? Защо трѣбва хората да турятъ вѫже на шията си? Има нѣколко вида смърть за човѣка: или ще се обѣси, или ще вземе отрова, или ще се мушне съ ножъ, или ще се хвърли отъ нѣкоя голѣма скала, или ще се удави и т. н. Отдѣ произтичатъ тия стремежи у разнитѣ хора? Ще кажете: този човѣкъ не е нормаленъ. Не е нормаленъ ли? Ами какъ му стига ума на този анормаленъ да вземе вѫже и да се обѣси, или да вземе ножъ да се промуши, или да се удави, или да се хвърли отъ нѣкоя скала, или да се хвърли въ огъня да изгори и т. н? Кой начинъ ще избере, това се опрѣдѣля отъ енергиитѣ, които прѣобладаватъ въ него. Ако въ него прѣобладаватъ огненитѣ енергии, тѣ ще го накаратъ да се хвърли въ огъня да изгори. Това е мое обяснение. Ако енергиитѣ на водата прѣобладаватъ, тогава тѣ ще го накаратъ да се хвърли въ водата, Ако енергиитѣ на сцѣплението прѣобладаватъ, той ще вземе вѫже да се обѣси; той иска да виси, да не падне на земята. Този човѣкъ, като умира, иска да запази тѣлото си цѣло. И въ този случай той е пакъ търговецъ — обѣсва тѣлото си и пакъ като че го спасява, не иска да се хвърли въ огъня. Други хора пъкъ се хвърлятъ отъ нѣкоя скала. Това сѫ редъ психологически моменти у хората.

 

Защо сега говоримъ за тия случаи? Полезно е да се говори, защото и въ вашия животъ по нѣкой пѫть ще се роди мисъльта да отидете на нѣкоя скала и да се хвърлите оттамъ. Който иска да се хвърли отъ нѣкоя скала, висока около 500 метра, казва: като се хвърля отъ тази скала, всички вѣстници ще пишатъ за мене. Какво геройство има въ това, да се хвърли човѣкъ отъ една такава скала? — Щестлавие има тукъ. Хора, които се хвърлятъ отъ канаритѣ, сѫ много щестлавни. Тѣзи пъкъ, които се хвърлятъ въ водата, сѫ скрити натури, обичатъ да полъгватъ. Тѣ искатъ никой да не ги знае, затова скриватъ тѣлото си въ водата, но водата послѣ пакъ изкарва тѣлото имъ навънъ. Онѣзи пъкъ, които се хвърлятъ въ огъня, тѣ сѫ голѣми майстори, хитри хора сѫ. Тѣ казватъ: да изгори тѣлото ми, поменъ да не остане отъ него! Да нѣмамъ вече никакво взимане-даване. Азъ бихъ желалъ нѣкой, който е горѣлъ въ огъня и послѣ сѫ го извадили, да опише своето психологическо състояние — какви сѫ били неговитѣ прѣживявания. Послѣ, да опише, въ момента, когато се хвърлялъ въ огъня, какви сѫ били сѫщинскитѣ мисли, които е прѣживѣлъ. Много интересни сѫ тия прѣживѣвания. Сѫщо така е интересно, когато нѣкой се хвърли отъ високо, да му сложатъ, безъ той да знае, една прѣграда и едва се хвърли, да се спре на 20 метра. Такъвъ човѣкъ може добрѣ да опише своитѣ прѣживѣвания.

 

Азъ зная такъвъ единъ случай съ една мома отъ Шуменско. Тамъ има високи канари около 150 — 200 метра. Тази мома била родомъ отъ Каспичанъ. Тя се хвърлила отъ една такава скала, но роклята ѝ се закачила за два камъка, и тя увисва. Оттамъ хората я спасяватъ. Роклята била здрава, тъкана, а не като вашитѣ рокли, слаби, затова я одържала. Като се закачила, цѣлъ день висѣла съ главата си надолу. И послѣ тя разправяше своето прѣживѣване, какво нѣщо е да се хвърли човѣкъ отъ скала. Втори пѫть тя вече никога не помислила за хвърляне отъ скала. Казва: азъ разбрахъ, какво нѣщо е да се хвърли човѣкъ отъ канара.

 

Та това сѫ сили, които се натрупватъ въ васъ, и вие трѣбва да изучавате законитѣ, по които да разпрѣдѣляте тия сили, да не оставатъ въ васъ излишни енергии. Когато вие придобивате знания само отъ щестлавие, всѣкога личнитѣ чувства у васъ сѫ подбудителниятъ мотивъ къмъ това знание. Този мотивъ е отличенъ, той е едно благословение, ако вие вървите по естественъ пѫть, но ако по този начинъ вие усилите дѣятелностьта на вашитѣ лични чувства, ще остане единъ плюсъ, единъ излишъкъ, който ще внесе едно горчиво чувство въ душата ви. Слѣдъ като добиете знанието, вие ще останете недоволни и ще мязате на онзи студентъ, който, като свършилъ университета, взелъ диплома си, зарадвалъ се, че свършилъ и казалъ на майка си: свършихъ вече. Майката мислила, че синътъ ѝ е много радостенъ, но вечерьта той се самоубилъ. Онѣзи хора, които се самоубиватъ, не сѫ герои. Това сѫ хора, които не искатъ да изплатятъ своята дань честно и почтено. Тѣ бѣгатъ отъ живота. Но природата ще ги хване за ухото, ще ги докара въ свѣта при още по-тежки условия. Ако и трети пѫть ги хване така, ще имъ тури още по-тежки букаи, докато най-послѣ ги накара да платятъ, каквото дължатъ, по всички правила на кармическия законъ. Вие може да се убивате 1, 2, 3, 10, 100 пѫти — нищо нѣма да спечелите. Това не е геройство. Ако нѣкой иска да опита това, азъ бихъ го посъвѣтвалъ да облѣче една здрава рокля, като на онази мома отъ Каспичанъ, та, като се хвърли, да се закачи на нея. Само така ще имате една отлична опитность. Тъй както върви съврѣмениятъ свѣтъ, у всички млади хора въ Америка, въ Англия, въ Франция и на всѣкѫдѣ другадѣ, се заражда едно усилено стремление къмъ самоубийство. У младитѣ има едно желание да се самоубиватъ, или най-малко да се дуелиратъ. Сега е на мода мѫже съ мѫже, жени съ жени да се дуелиратъ.

 

Като не разбирате още добрѣ законитѣ, вие може по нѣкога да си чертаете планове, че въ окултната наука ще добиете такава голѣма сила: това ще направите, онова ще направите и т. н. Но всѣка сила носи слѣдъ себе си и отговорность. Онзи голѣмъ търговецъ, който има единъ милионъ или 10 милиона лева и ги туря въ обръщение, ще има повече работа, отколкото другъ нѣкой, който разполага съ малко капиталъ. Той ще има повече блага, но ще има и по-голѣма отговорность, повече неприятности. Плюсътъ и минусътъ вървятъ въ природата заедно. Ако азъ напиша числото 5 и туря прѣдъ него единъ минусъ, какво е това число? (—Отрицателно). Ако пъкъ туря минуса слѣдъ 5—тѣ, какво означава това? (—Това показва, че отъ 5—тѣ ще вадимъ нѣщо).

 

Допуснете сега, че имате една топка, съ ластикъ, която може да се тегли надолу и нагорѣ. Какви резултати ще произведе тя, ако се тегли надолу? Нали дѣцата иматъ такива топки съ ластикъ? Ако топката отива надолу, ластикътъ се разтѣга. Но щомъ ластикътъ се свие, топката се връща нагорѣ, въ своето първоначално състояние. Допуснете, че едно съзнателно сѫщество тегли тази топка надолу, а друго сѫщество влияе на тази топка отгорѣ. Ако единиятъ тегли нагорѣ, а другиятъ — надолу, какво ще стане съ нея? (—Ако и двамата теглятъ съ равни сили, тя ще остане на срѣдата). Често физическитѣ сили у човѣка взиматъ надмощие надъ духовнитѣ, и ако не се задоволятъ, у човѣка се явява едно вѫтрѣшно недоволство. Това вѫтрѣшно недоволство ще докара у него раздразнение, гнѣвъ, отмъщение и т. н. И въ умствения свѣтъ ставатъ подобни процеси. Това се дължи на двѣтѣ съзнания въ човѣка. Едното азъ наричамъ „висше“ съзнание на умствения свѣтъ, а другото „низше“ съзнание. Низшето съзнание произвежда въ физическия свѣтъ извѣстни резултати, които ние наричаме низши прояви. Тѣ произвеждатъ убийства, кражби и всички видове пороци. Другото влияние на висшето съзнание е възходяще. То произвежда туй, което съгражда, което гради на земята. Слѣдователно, низшитѣ енергии въ умствения свѣтъ произвеждатъ и низши прояви въ физическия свѣтъ.

 

Сега, ако вашиятъ умъ е ангажиранъ, ако долната часть на мозъка ви е ангажирана съ наблюдения и се интересувате отъ нѣща близки за вашия животъ, вие ще бѫдете доволни, но ако ви се случи катастрофа, която вие не можете да си обясните, веднага у васъ ще се яви чувството на отчаяние. Ще изясня мисъльта си. Ако вие живѣете въ третия етажъ на една кѫща и ви кажа: хвърлете се отъ прозореца! Какъ ще направя това? Запалвамъ кѫщата. Вие, като нѣма откѫдѣ да излѣзете, какво ще направите? — Ще се хвърлите отъ прозореца и оттатъкъ ще минете. Защо сега ще се хвърлите отъ прозореца? По-рано не бѣше разумно да се хвърляте отъ прозореца, а сега е разумно. Защо? Защото виждаме по-голѣма опасность. Да, но по-малката опасности е за прѣдпочитане прѣдъ по-голѣмата, Приложете сега закона! Забѣлѣжете: малкото нещастие е за прѣдпочитане прѣдъ голѣмото. Ако въ живота ви е дошло едно малко страдание, не се сърдете, защото ще дойде по-голѣмо. Малкото страдание е да се хвърлите прѣзъ прозореца, а голѣмото страдание е да изгорите съвършено. Вие можете да се хвърлите отъ третия етажъ, но ще минете съ малко контузване. Ако паднете на пръститѣ си, ще минете безъ всѣкакво контузване. И тъй, не избѣгвайте страданията въ живота си! Единъ съвѣтъ отъ мене: не отбѣгвайте естественитѣ страдания! Запримѣръ, излѣзе ви единъ малъкъ цирей на рѫката, не го разтривайте да се върне назадъ, но му спомогнете да набере, да се увеличи и като набере, пробийте го!

 

Страхътъ всѣкога ражда по-голѣмо зло. Ако заболѣете, не казвайте: тази болесть да я нѣма! Не, усилете вашата воля, кажете си: азъ съмъ по-силенъ отъ болестьта. Какъ? Азъ съмъ привеждалъ често слѣдния примѣръ. Лѣкаритѣ казали на една болна жена, че ще умре, но тя си казала: „Не, азъ нѣма да умра, ще живѣя!“ И наистина, тя станала отъ леглото и не умрѣла. Въ даденъ случай човѣкъ може да бѫде по-силенъ отъ смъртьта. Нѣма сила въ свѣта, по-силна отъ човѣшката воля. Васъ сѫ ви казвали, че човѣкъ при извѣстни условия е слабъ. Не, по-голѣма сила отъ човѣшката воля нѣма. Азъ разбирамъ разумно употрѣбената воля, Затова имайте доблестьта на тази жена. Не се страхувайте, нито се съмнявайте въ Бога. Щомъ се усъмнишъ въ Бога, въ разумното начало, ти не си вече човѣкъ. Че Богъ е тилъ за насъ въ свѣта! Докато тази лампа свѣти, азъ зная, че и слънцето свѣти. Когато лампитѣ и всичкиятъ огънь по земята изгасне, това показва, че и слънцето изгасва. Но докато сѫществува единъ огънь на земята, дѣто и да е той, това показва, че и слънцето грѣе, безъ разлика на това, дали ние го виждаме, или не. Това не е важно. Тъй щото, нито единъ отъ васъ не трѣбва да губи вѣрата си въ Бога. Само така вие ще чувствувате сила вѫтрѣ въ себе си, че сте по-горѣ отъ всѣка мѫчнотия. Всѣка задача, или всѣки изпитъ, колкото и да е мѫченъ, вие сте въ състояние съ трудъ и постоянство да го прѣодолѣете.

 

Ще ви приведа единъ примѣръ за Мохамеда. Когато той се отчаялъ отъ дѣлото си. избѣгалъ и се скрилъ въ една пещера, Слѣдъ дълбоки размишления, най-послѣ той намислилъ да напусне идеята си. Въ това врѣме забѣлѣзалъ, че една мравка се спрѣла съ своя голѣмъ товаръ прѣдъ една малка височинка: дойде донѣкѫдѣ, изпусне товара, върне се пакъ да го вземе, пакъ го изпусне и т. н. И почналъ той да брои, колко пѫти тази мравка изпущала товара и се връщала отново да го вземе: 1,2, 3, 4, 5, 10, 20, 70 пѫти тази мравка взимала товара си, но той все падалъ. Цѣли 99 пѫти се повторило това, докато на стотния пѫть тя прѣнесла товара си. Тогава той си казалъ: ако въ тази мравка има такова постоянство на волята, да прѣнесе товара си прѣзъ тази височинка, защо азъ да не послѣдвамъ нейния примѣръ? Една мравка спасява неговото положение. Питамъ ви: ще бѫдете ли вие по-слаби отъ тази мравка? Нѣкой отъ васъ се обезсърдчи. Питамъ го: ти мислишъ ли, че си много интелигентенъ? Я вижъ онази мравка, която 99 пѫти вдига своя товаръ, а ти още на десетия пѫть се обезсърдчавашъ! Казвамъ: мравката седи по-горѣ отъ тебе, поне въ това отношение. Ето единъ примѣръ, който показва, че мравкитѣ въ своята култура сѫ много интелигентни. Въ една мравка има голѣмо постоянство и голѣма интелигентность. Азъ съмъ правилъ редъ наблюдения върху нейната интелигентность. Единъ день седа на една пейка, гледамъ — единъ паякъ си направилъ мрѣжа и дебне. Азъ го наблюдавамъ. По едно врѣме дойде една мравка, и паякътъ веднага я хвана и внесе въ паяжината си. Слѣдъ малко забѣлѣзвамъ една голѣма мравя тича, обикаля около мрѣжата. Дойде до първата нишка, потегли я и я скѫса. Отиде при втората нишка и нея скѫса; дойде до третата, и нея скѫса. Тъй обиколи всичкитѣ нишки, скѫса цѣлата мрѣжа и се вмъкна вѫтрѣ. Гледамъ, паякътъ излѣзе изъ дупката, а тя изнесе първата мравка, жертвата му. Цѣли 20 минути наблюдавахъ тази картина. Казвамъ: интелигентность има въ тази мравка!

 

Сега, ако нѣкой отъ васъ се е вмъкналъ въ мрѣжата на дявола, скѫсайте мрѣжата му, вмъкнете се въ нея, и той ще избѣга прѣзъ дупката. Нѣкой казватъ: дяволътъ е много силенъ. Да, но той е много страхливъ. Той е силенъ само въ мрѣжата си. Скѫсашъ ли му мрѣжата, нѣма го, слабъ е вече. Тази мрѣжа е заблуждението, въ което вие седите. Дяволътъ ви казва: ти си много слабо сѫщество, ти си роденъ така, такива сѫ условията на живота, нѣма смисълъ да живѣешъ, отъ тебе има по-учени, по-силни, ти си бѣденъ човѣкъ, тегли си единъ куршумъ или вземи отрова и т. н. Не, ти ще му кажешъ: азъ не съмъ най-слабиятъ. Азъ не съмъ по-слабъ отъ тази мравя, която скѫса нишкитѣ на паяка. Азъ не съмъ по-слабъ отъ онази мравя, която се връща 99 пѫти за товара си, докато най-послѣ го изнесе. Азъ съмъ толкова срѫченъ поне, колкото и тя. Ето ви единъ моралъ отъ низшето царство. Само при такива условия вие можете да си пробиете пѫть въ Божествения животъ.

 

Нѣкой отъ васъ искатъ да имъ помагатъ. Нали въ всѣка армия най-напрѣдъ върви една малка часть, а всички други сѫ тилъ слѣдъ нея? Първата часть, която върви напрѣдъ да пробива пѫть, ще бѫдешъ ти. Нѣкой казва: азъ искамъ да бѫда генералъ. Хубаво, тогава ти върви напрѣдъ, азъ ще вървя слѣдъ тебе. Ти имашъ единъ хубавъ ножъ, извади го! Ти напрѣдъ, азъ подирѣ ти. Казвашъ: не, не искамъ да вървя напрѣдъ. Нали искашъ да станешъ генералъ, да получавашъ 10,000 левчета? Казватъ: тѣ сѫ мъртви левове, не сѫ живи. Ами защо трѣбва човѣкъ да се плаши отъ лева? Тѣзи левове не сѫ отъ онѣзи голѣмитѣ, които живѣятъ по горитѣ. Това сѫ малки сребърни левчета. При това, ще извадишъ ножа и ще кажешъ: азъ ви заповѣдвамъ, сега да изпълните моята воля! И знаете ли, какво ще стане? — Вашата полица ще се плати непрѣменно. На смѣлитѣ хора, на хората безъ страхъ, винаги се помага. Отъ невидимия свѣтъ като видятъ, че си много смѣлъ, рѣшителенъ, като видятъ единъ герой прѣдъ себе си, тѣ казватъ: ние ще му помогнемъ, ще го кредитираме. Щомъ нѣкой е страхливъ, тѣ не искатъ и да знаятъ за него. Въ Америка единъ бѣднякъ, но герой човѣкъ, се качва на едно здание отъ 35 етажа, да тури на върха му едно знаме. Събиратъ се наоколо хора да го гледатъ. Качва се той по една скеля, туря знамето и като слиза, единъ американецъ му дава 20,000 долара възнаграждение. Но на кого се дава такова възнаграждение? — На смѣлия. Сѫщиятъ законъ е и въ духовния свѣтъ. Когато вие сте смѣли и рѣшителни при нѣкоя мѫчнотия, непрѣменно ще се яви нѣкой, който ще ви услужи. Но плашите ли се, ще кажатъ: оставете този страхливецъ да си върви, той не заслужава никаква помощь! Такъвъ е великиятъ окултенъ законъ. Ще кажете: ние не можемъ да бѫдемъ смѣли. Тамъ е лъжата — всички сте смѣли. Смѣлостьта на човѣка не седи въ свиването на устата. Не, смѣлиятъ човѣкъ е тихъ и спокоенъ, както хубавото врѣме може да бѫде тихо и спокойно. Даже и най-нѣжнитѣ, най-тихитѣ и спокойни хора, могатъ да бѫдатъ и най-смѣли. И едно дѣте може да бѫде смѣло и силно. То може тихо и спокойно да посрѣща мѫчнотиитѣ. И много пѫти то стои по-горѣ отъ единъ голѣмъ герой.

 

Тихи и спокойни трѣбва да бѫдете и вие, като сѫщеврѣменно впрегнете ума си на работа. Нѣма мѫчнотия по-силна отъ моята воля. Може да попитате, нѣма ли изключение? — Нѣма. Азъ ви казахъ: човѣшката душа е плодъ на Божията Любовь. Туй, което е родено отъ Любовьта, е надъ всичко отгорѣ. Този човѣкъ, който не схваща това, заслужава да бѫде робъ, а който разбира това, той е свободенъ. Слѣдователно, свободата седи въ това, да си кажете, че вашата воля стои по-горѣ отъ всички мѫчнотии въ свѣта. Азъ нѣма да ви освободя отъ мѫчнотиитѣ; природата сѫщо тъй нѣма да ви освободи отъ мѫчнотии, отъ страдания, защото тѣ сѫ нарочно създадени, да усилятъ вашата воля. Щомъ произнасяте формулата, която ви казахъ въ началото, тя казва: върви напрѣдъ, азъ ще те подкрѣпямъ! И тя застава като тилъ задъ васъ, пази ви.

 

Сега, да не мислите, че това е само насърдчение. Не, това сѫ закони, които употрѣбяватъ всички окултни ученици. И вие трѣбва да ги употрѣбите, когато дойдете до изпитанията. Мнозина отъ васъ ще дойдатъ до изпитанията. Вие ще кажете: изпитанията ще ни дойдатъ, понеже влѣзохме въ този пѫть. Не мислете така! И безъ да сте влѣзли въ този пѫть, тѣ пакъ ще дойдатъ. Питамъ: какъ ще обясните страданията на онзи заекъ въ гората, когато нѣкой вдигне пушката отгорѣ му? Защо му е дошло това страдание? Защото е влѣзълъ въ окултната школа ли? Ами онзи волъ, когото колятъ, защо страда? Защото е въ школата ли? Ами защо колятъ онази кокошка? Защото е ученичка въ окултната школа ли? Смѣшни сѫ нѣкои, като казватъ, че страданията имъ идватъ, защото сѫ влѣзли въ този пѫть. Не, тия страдания дойдоха, защото не бѣхте въ пѫтя. Тѣ сѫ резултатъ на това, че не сте били въ истинския пѫть. И ако за въ бѫдеще вървите правилно, всички тия анормалности ще изчезнатъ. Болеститѣ, прѣпятствията, сиромашията и т.н. сѫ резултатъ на миналото.

 

Нѣкой казва: азъ ще напусна школата. Казвамъ: тогава ще отидете въ курника. — Нищо, тамъ ни бѣше много добрѣ. То е друга измама. Добрѣ е само на онзи човѣкъ, който познава законитѣ на природата. И желанието на Божествения свѣтъ е да ви освѣтли въ пѫтя — да бѫдете смѣли и рѣшителни и да знаете, че има единъ обектъ въ свѣта, който никога не се мѣни. Единственото реално нѣщо въ свѣта, което сѫществува, е Любовьта. Тя е единъ обектъ, който никога не се измѣня. Независимо отъ това, дали вие виждате този обектъ, или не, той сѫществува всѣкога единъ и сѫщъ. Като вѣрвате въ този обектъ, вие ще опитате неговата мощна сила. Вложете вѣра въ този обектъ, за да видите силата му.

 

За новото мото, което ви дадохъ тази вечерь, нѣма да разправяте навънъ, но ще го пазите въ себе си, като свещено правило. Ще си кажете: „Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ“. По-нататъкъ: азъ съмъ живъ, и този Богъ е въ менъ, а щомъ е мой Богъ, съ Него мога да направя всичко. Кажете така и всичко друго оставете настрана! Ама дали ще ме послуша? Щомъ допуснете въ себе си всички отрицателни мисли и настроения, въпросътъ е свършенъ. Никаква друга философия! Философствувашъ ли, ти не можешъ да изпълнишъ волята Божия. Смѣлъ ли си, безъ да философствувашъ, безъ никакво съмнѣние, ти вървишъ напрѣдъ. побѣдата всѣкога ще бѫде твоя. Азъ не казвамъ, че нѣма да дойдатъ страданията. Нѣкой пѫть лицето ви ще се проточи, сълзи ще потекатъ. Ние не искаме човѣкъ да изсъхне съвсѣмъ. Че азъ на сълзитѣ именно се радвамъ. Като плаче нѣкой, азъ се радвамъ тъй, както се радвамъ на единъ изворъ, отъ който постоянно блика, извира чиста кристална вода. Нѣкой казва: не съжалявашъ ли тази сестра като плаче? Казвамъ: тя е отлична сестричка, азъ се радвамъ, че тя плаче. Азъ съжалявамъ онази сестра, която не може да плаче. Казва ми нѣкой: тя страда много! Още повече се радвамъ. Тази сестра е много положителна. Това сѫ ония творчески сили въ нея, които градятъ. Тя има голѣмъ капиталъ. Ние облажаваме онѣзи, които плачатъ; ние облажаваме онѣзи, които страдатъ. Тъй седи законътъ. И да ви се проточи лицето, това е приятното. Проточеното лице на нѣкой човѣкъ често пѫти е по-приятно, отъ веселото, понеже имашъ прѣдъ себе си единъ човѣкъ, който ти се изявява, какъвъ е. Нѣкой казва: азъ съмъ много лошъ човѣкъ. Казвамъ: радвамъ се, че се изповѣдвашъ. Ти сега признавашъ, че въ касата си нѣмашъ нищо, а по-рано казваше, че имашъ. Касата може да се напълни, може и да се изпразни. Всички хора, всички сѫщества въ свѣта иматъ страдания. Нѣма живо сѫщество, което да не е подложено на извѣстни страдания. И специални страдания има сега въ свѣта. Бѣлата раса е подложена на единъ специаленъ вѫтрѣшенъ изпитъ, и понеже вие влизате като членове на тази раса, и вие имате това страдание, но то нѣма да трае дълго врѣме.

 

И тъй, ще бѫдете герои, да минете направо прѣзъ огъня! Не казвамъ, че трѣбва да се страхувате, но трѣбва да знаете, че прѣзъ огънь ще минете. Нали сте чели „Великитѣ посветени“ и знаете, какви сѫ изпитанията на онзи ученикъ въ пирамидата? Първо е миналъ прѣзъ огъня; послѣ прѣзъ пропастьта; слѣдъ това прѣзъ водата и най-послѣ е прѣминалъ прѣзъ онази стаичка, въ която имало чаша съ нектаръ. Значи, той е миналъ четири изпита. И за васъ ще дойдатъ изпититѣ. Вие започвате вече, вѫтрѣ въ пирамидата сте. Първо започвате съ огъня, а задъ васъ вратата е затворена. Прѣдъ васъ има една огнена пещь. Ще минете прѣзъ огъня и ще кажете: що ми трѣбваше да влизамъ въ тази дупка? Казвамъ: бѣше вече, влѣзохте, вратата е затворена. Сега напрѣдъ! — нищо повече. Смѣлость! Напрѣдъ! — и ще излѣзете на другата страна здрави и читави. Като излѣзете, ще се зарадвате, и ще кажете: придобихъ отлично познание! Благодарение, че минахъ по този отличенъ пѫть. Значи, нѣма какво да се страхувате. Напрѣдъ!

 

Слѣдния пѫть ще пишете върху темата: „Възможноститѣ на човѣшката душа.“ Всѣки ще пише тъй, както разбира. Темата е малко замъглена, но ще мислите върху нея.

 

Сега, ако държите правилото, да кажете въ себе си, че вашата воля седи надъ всички мѫчнотии, вие ще имате въ себе си хармония. И когато прилагате това правило, ще произнасяте новата формула. Слѣдъ това ще си кажете: „Нашата воля е по-силна отъ всѣка мѫчнотия!“

 

Т. м.

Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, а Богъ на живитѣ!

 

 

III година.

лекция на младежкия

окултенъ класъ, държана отъ

Учителя на 23. III. 1924 г.

въ гр. София.







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt