Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1924_03_02 Мораленъ стремежъ и мораленъ устой. Значение на дробитѣ

Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2312 Мнения:

Публикувано 07 март 2017 - 01:34

От томчето "Разумният живот"
32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924)
Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

МОРАЛЕНЪ   СТРЕМЕЖЪ   И   МОРАЛЕНЪ

УСТОЙ.   ЗНАЧЕНИЕ   НА   ДРОБИТѢ.

 

 

  „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината“.

 

  — Тя постоянно ни весели.

 

Т.М.

 

  Прочете се резюме отъ темитѣ „Отличителнитѣ качества на моралния човѣкъ.“

 

  (На черната дъска е поставена втора картина — моралния човѣкъ).

 

  Имате ли ясна прѣдстава поне за една отъ отличителнитѣ черти на моралния човѣкъ? (—Трѣбва да има ясно установенъ погледъ). А този погледъ тукъ е погледъ на единъ мечтателенъ човѣкъ. Харесва ли ви се този типъ на всички? Какво впечатление ви прави? Кой погледъ наричате вие установенъ? (— Който има само една мисъль въ себе си, и то Божествена). Погледътъ може ли да се констатира отвънъ? Погледътъ на очитѣ може да е установенъ, но вие не виждате, дали умътъ не е раздвоенъ. Това сѫ субективни, отвлѣчени нѣща. Това вие не го виждате, тѣ сѫ прѣдположения. (Нали всичко се изразява въ погледа?) Има хора толкова изкусни, че могатъ да ви заблудятъ съ погледа си, безъ да подозирате. Запримѣръ, единъ актйоръ, който иска да ви прѣдстави единъ мораленъ типъ, той дълго врѣме го наблюдава, проучава и най-послѣ ви се прѣдставя мораленъ човѣкъ, безъ да е въ сѫщность такъвъ. Всички типове иматъ извѣстно изражение, извѣстно движение на очитѣ, и актйоритѣ, за да ги прѣдставятъ на сцената, изучаватъ всички потънкости въ тѣхъ. Ако нѣкой актйоръ иска да прѣдстави умирающъ човѣкъ, той проучава ролята на умирающия точно тъй, както е въ живота. Ако пъкъ иска да прѣдстави нѣкой скѫперникъ, или нѣкой честенъ типъ, той го проучава изтънко.

 

  Сега, опасната страна при изучаване на човѣшкия характеръ е сѫщата, каквато при изучаване ония органически, паталогически случаи, каквито срѣщаме въ физиогномията. Когато човѣкъ пипа нѣщо заразително, може да се зарази, затова трѣбва да вземе всички прѣдпазителни мѣрки. Вие проучавате единъ мораленъ типъ и казвате: чакай да видя, дали имамъ тия черти? Търсите ги, търсите ги, докато най-послѣ си кажете: нѣмамъ ги. Така дохожда заразата въ обратенъ смисълъ и казвате: азъ не съмъ мораленъ човѣкъ. Не че не сте мораленъ човѣкъ, но още не сте изработили този типъ. Има типове изработени, има и типове въ проекция.

 

  Вие трѣбва да правите разлика между мораленъ стремежъ и мораленъ устой. Запримѣръ, тукъ на картината прѣобладава повече другъ елементъ, а именно умствения елементъ. Тъй, както е нарисувано тукъ челото, имаме човѣкъ съ силно въображение. Брадата е заострена — схватливъ човѣкъ. Както сѫ нарисувани очитѣ, показватъ чувственъ човѣкъ, който трѣбва да употрѣби голѣма воля, за да не кипне. Азъ го виждамъ, той прави голѣмо усилие надъ себе си, за да не кипне. Тъй както сте го нарисували, у него има и голѣмо честолюбие, скрито задъ моралнитѣ му чувства. Послѣ, този образъ прѣдставя младъ човѣкъ, най-много 22 - 25 години. Единъ мораленъ типъ трѣбва да има най-малко 33 години. Отъ чисто окултно гледище, тѣлата, чрѣзъ които той функционира, трѣбва да бѫдатъ сформирувани. Този образъ тукъ е едва въ своето умствено тѣло, причинното тѣло още не е засегнато.

 

1924-03-02-19_fig1.png

 

  Прѣдставете си, че този триѫгълникъ въ чертежа се държи само въ точка Д. Има ли мораленъ устой въ него? (— Нѣма). При какви условия може да устои? (Ако се поставятъ отъ двѣтѣ му страни извѣстни тяжести). Да, ако се поставятъ тяжеститѣ а, б, той ще може да устои. И тукъ, при брадата на човѣка може да се приложи сѫщия законъ. Ако долната часть на брадата е чрѣзмѣрно остра, носътъ има да се бори съ много прѣпятствия въ живота. Да допуснемъ, че този триѫгълникъ е живъ и се намира въ такова равновѣсие, не пада. Това равновѣсие прѣдставлява ли една сигурность? Благодарение на двѣтѣ тяжести а и б, този триѫгълникъ се прикрѣпва, за да не падне. Тѣзи тяжести днесъ може да прѣдставляватъ неговата сила, неговото богатство, съ които той е много устойчивъ, но единъ день той остарѣва, изгубва своето богатство, своята сила. Тогава? Този триѫгълникъ може ли да устои? (— Не). Значи, волята ще се поколебае.

 

  Послѣ, тази вдлъбнатина подъ долната устна въ картината е много голѣма. И носътъ, както е нарисуванъ, съотвѣтствува на единъ хапливъ конь. Тѣзи двѣ черти съотвѣтствуватъ на единъ хапливъ характеръ. Коне, които обичатъ да хапятъ, иматъ тия черти. И хора, които обичатъ да хапятъ, да говорятъ безразборно, у тѣхъ се образуватъ тѣзи черти. У единъ мораленъ типъ вѣждитѣ не могатъ да бѫдатъ тъй дълги и извити надолу. Вѣждитѣ не трѣбва да слизатъ много надолу, къмъ ухото. Челото пъкъ, както е нарисувано, широко, открито, съотвѣтствува на единъ честенъ и откровенъ типъ. То е чело на единъ справедливъ човѣкъ. Но това още не показва, че такъвъ човѣкъ въ живота си има мораленъ устой. Това не е типъ, който може при всички условия на живота да устои, да се не поколебае. До извѣстно врѣме той може да издържа, но не при всички условия. Това сѫ все впечатления отъ даденитѣ геометрически линии. Като се изчислятъ тъй, както сѫ поставени, такива ще бѫдатъ и резултатитѣ. Ушитѣ у моралния типъ трѣбва да иматъ почти сѫщата дължина, каквато иматъ носа и вѣждитѣ. Тукъ въобще, както сѫ построени вѣждитѣ, показватъ, че този типъ до извѣстно врѣме ще има подемъ, но прѣзъ извѣстенъ периодъ отъ живота му тия енергии ще се спуснатъ надолу. Тия спуснати надолу вѣжди сѫ признакъ на остарѣване. Значи, слѣдъ извѣстно число години, къмъ 35 — 45 година въ такъвъ човѣкъ настава една рѣзка промѣна въ мислитѣ и стремежитѣ му. Това ще дойде не по волята на индивида. Ако вѣждитѣ отиватъ нагорѣ, какво означаватъ?

 

  Какъ намирате устнитѣ, еднакво дебели ли сѫ? Долната е по-дебела, което показва, че въ този характеръ, при извѣстни случаи има по-голѣма пасивность, отколкото активность. А въ моралния типъ, или можемъ да кажемъ въ идеалния типъ, ние прѣдполагаме, че енергиитѣ сѫ еднакво балансирани и въ всички моменти на живота дѣйствуватъ равномѣрно. Смѣната на пасивность и активность става равномѣрно. А тукъ, въ нѣкое отношение, този типъ ще е повече пасивенъ, а по-малко активенъ. При строежа на човѣшкия носъ, цѣлиятъ мозъкъ, въобще всички центрове на мозъка взиматъ участие; и дробоветѣ сѫщо взиматъ участие. Когато дишането е правилно, и носътъ е правилно устроенъ. Ако надеждата е слабо развита, и въ човѣка започва да се развива едно песимистично чувство, носътъ почва да се измѣнява, да се заостря — чувствата въ човѣка се измѣнятъ. Такъвъ човѣкъ става хищникъ спрѣмо себе си — постоянно се самоосѫжда, натяква си. Това настроение може да бѫде най-първо спрѣмо себе си, а послѣ може да мине и спрѣмо другитѣ — безразлично е, причинитѣ сѫ едни и сѫщи. На този образъ липсватъ двѣ основни черти отъ странитѣ на носа, които едвамъ се забѣлѣзватъ. Сѫщо така липсватъ и линиитѣ на челото. Ако се разгледа черепа на човѣкъ, който се е поминалъ, то е другъ въпросъ; но даже и въ този случай, при черепа пакъ има гънки. Черепътъ и коститѣ на интелектуалнитѣ типове се различаватъ отъ тия на неинтелектуалнитѣ. Черепитѣ на моралнитѣ типове се различаватъ отъ тѣзи на неморалнитѣ. Разгледани подъ увеличително стъкло, тѣ се различаватъ.

 

  Тъй щото, има извѣстни черти, които се отпечатватъ върху черепа. Докато човѣкъ се развива, което става и въ напрѣднала възрасть, черепътъ му постоянно се измѣня. Въ стари години расте повече горната часть на главата; отъ 30 — 40 — 50 — 60 години се развива челото, отъ тамъ насетнѣ се развиватъ моралнитѣ чувства, и то ако човѣкъ се развива правилно. Не се ли развива правилно, на старини човѣкъ може да се вдѣтини и въ него се създаватъ извѣстни капризи, той започва да прѣповтаря всичко, което е обичалъ и знаялъ въ ранната си възрасть и не научава нищо ново. Ако искате да изработите отъ себе си идеенъ типъ, трѣбва да се пазите да не би краятъ на носа ви да се заостри много, да стане много тънъкъ. Знайте, че идеитѣ упражняватъ влияние върху цѣлия организъмъ, а всѣка идея специално упражнява влияние не само върху съзнанието на духовния човѣкъ, но и върху разнитѣ му органи. Ако вие ставате крайни песимисти и недоволни отъ живота, като дойдете до крайния прѣдѣлъ, долната часть на носа ви ще се продължи, ще стане тънка и заострена, като човка. За прѣдпочитане е единъ широкъ носъ, отколкото тѣсенъ. Знаете ли защо? За прѣдпочитане е една широка рѣка, по която може да се плува, отколкото една малка бара, която и мравитѣ могатъ да прѣминатъ. Послѣ, ако чувствата се изопачатъ, очитѣ почватъ да потъватъ и да се вглъбватъ навѫтрѣ. Ако човѣкъ почне да огрубѣва, очитѣ му почватъ да изпѫкватъ. То става, когато се образува активна грубость. Изпѫкналитѣ очи показватъ и нѣкои добри черти. Такива хора сѫ много разговорчиви. Жабата има много изпѫкнали очи и затова цѣли четири мѣсеца се разговаря въ блатото — и денемъ и нощемъ, не млъква. Това е разговоръ у тѣхъ. Отъ чисто френологическо гледище, центърътъ на рѣчьта у жабитѣ е силно развитъ, и очитѣ имъ сѫ съвсѣмъ изпѫкнали навънъ.

 

  Сега всички трѣбва да имате въ себе си по единъ идеаленъ типъ, къмъ който да се стремите. Тѣ може да се различаватъ, но всѣки трѣбва да има въ себе си единъ идеаленъ типъ и да работи за реализирането на този типъ. Ако ви се зададе въпроса, коя е най-важната работа, съ която човѣкъ трѣбва да се занимава въ сегашния си животъ, какъ бихте отговорили? — Онази основна работа, която да прѣдставлява най-високия върхъ на неговия животъ, а всичко друго да се централизира около нея. Коя ще бѫде тази основна работа? (—Да учи).

 

  Едно малко разсѫждение. Да допуснемъ, че имате едно дърво, тънко и високо, като топола. Ако ви попитатъ, кои сѫ причинитѣ да бѫде това дърво тънко и високо, какъ бихте обяснили? Идете въ боровитѣ гори, въ буковитѣ, или въ други нѣкои, дѣто дърветата сѫ наблизо, ще забѣлѣжите въ тѣхъ едно състезание да растатъ на високо. Защо? Окрѫжаващитѣ ги условия сѫ стѣснителни и затова въ тѣхъ има стремежъ и желание да се надпрѣварватъ едни други. Слѣдъ като излѣзатъ на високо, тѣ свободно възприематъ слънчевитѣ лѫчи и послѣ вече у тѣхъ се поражда желание да се разпростратъ на широко. Слѣдователно, ако дървото е тънко, значи окрѫжаващитѣ го условия за него сѫ били стѣснителни. Обратно: ако дървото е дебело, ще направимъ заключение, че това дърво, отъ редъ поколѣния, е расло само. У него е нѣмало стремежъ да расте нагорѣ, понеже никой не му е прѣчилъ да възприема направо слънчевитѣ лѫчи. Но като е нѣмало кой да го защищава отъ буритѣ и вѣтроветѣ, то е станало дебело, та да може да отстоява срѣщу тѣхъ. По нѣкой пѫтъ човѣшкиятъ умъ е идеаленъ, расте идеално нагорѣ, като нѣкоя топола, но ако остане самъ, вѣтроветѣ може да го прѣчупятъ. Тогава въ него трѣбва да се създаде мораленъ устой. Нѣкои хора, които сѫ дѣйствували самостоятелно, които не сѫ имали никаква подкрѣпа отвънъ, тѣхниятъ характеръ придобива по-голѣма дебелина, такава, каквато има дѫбътъ или друго нѣкое растение.

 

  Въ гимназията вие сте изучавали дробитѣ, нали? Азъ ще взема дробитѣ. 1/5, 2/5, 3/5, 4/5. Какво показва дробьта 1/5? — Тя показва, че едно цѣло число е раздѣлено на 5 равни части и отъ тия 5 части е взета само една). Прѣдставете си сега, че 5 е едно живо число. Допуснете, че това сѫ 5 чувства. Азъ взимамъ, значи 1/5 отъ чувствата. Кое чувство е то? Съ кое чувство човѣкъ е започналъ най-първо? (— Съ осезанието). Тогава, какъвъ ще бѫде неговиятъ животъ? — Ще прилича на живота на единъ микробъ, който само се движи въ водата и има много простъ животъ. Кое чувство прѣдставлява дробьта 2/5? Кое чувство иде слѣдъ осезанието? (—Вкусътъ, послѣ мирисътъ и най-послѣ слуха и зрѣнието). Тогава, съ 2/5 се изразява вкуса; съ 3/5 — мириса; съ 4/5 — слуха и съ 5/5— зрѣнието. Числительтъ четири въ дробьта 4/5 показва условията, при които едно сѫщество може да живѣе само; или още 4/5 показва, че това сѫщество може да реализира 4/5 отъ условията, а 1/5 оставатъ нереализирани. И най-послѣ можемъ да туримъ 5/5 = 1, нали? Но трѣбва да знаете, че човѣкъ при сегашнитѣ условия на земята никога не може да реализира цѣлото, т. е. не може да постигне своя идеалъ. Идеалътъ е цѣлото. Той, обаче, не може да се постигне, затова прѣзъ цѣлия си животъ ние се занимаваме само съ прости дроби. Въ умствено отношение, въ морално отношение нашитѣ стремежи сѫ все прости дроби. И нашитѣ постигнати резултати сѫ пакъ прости дроби. Да допуснемъ, че съ вашето знание вие сте достигнали въ живота си само 1/5 резултатъ. Какво разбирате отъ това? Човѣкъ. който има 1/5 резултатъ, това показва, че той живѣе изключително единъ материаленъ животъ, нищо повече! Какво означава 2/5 резултатъ? —У такъвъ човѣкъ е събудено извѣстно обществено чувство, около него вече има друго нѣкое лице, съ което той има взимане— даване. Човѣкъ съ 4/5 резултатъ ще бѫде свещеникъ и тамъ ще спре. Сегашнитѣ хора, като дойдатъ до 4/5 резултатъ, казватъ: при сегашнитѣ условия повече не може да се постигне. Прѣдставете си сега, че тия дроби сѫ съ различни числители и различни знаменатели, напримѣръ дробитѣ 1/5, 2/6, 3/7, 4/8 и т.н. Какво прѣдставляватъ такива дроби? — Това сѫ условия, при които трѣбва да живѣете.

 

  Сега, вие знаете вече правилото, по което се работи при събиране и изваждане на дробитѣ. (— Трѣбва да ги приведемъ къмъ общъ знаменатель). На какво можете да уподобите привеждането къмъ общъ знаменатель? — Опростотворяване на живота. А опростотворяването на живота се познава по придобиване на едно благо. Въ живата математика, щомъ приведешъ всички сили къмъ еднакъвъ знаменатель, ти усѣщашъ едно равновѣсие въ себе си, едно успокояване, че ще свършишъ тази работа добрѣ. Допуснете, че искате да свършите гимназия. Първата, втората, третата година мислите, че ще свършите, но като дойдете до петата година, казвате: стига ми толкова знание, и започвате да се разколебавате. Послѣ отново се повръщате. Въ васъ се явява една вѫтрѣшна борба. Мислите ли, че имате еднакъвъ знаменатель? — Не. Значи, идеята да свършите гимназия, при каквито условия и да сте, трѣбва да бѫде непрѣодолима. Тъй е и въ морално отношение. Искате да добиете една морална черта, каквото и да стане, при каквито условия и да сте, вие трѣбва да я придобиете въ себе си. Да кажемъ, дадете нѣкому дума за нѣщо, трѣбва да устоите на тази дума. Азъ не разбирамъ тия обикновено дадени думи, но подразбирамъ такава дадена дума, която има извѣстна морална валидность въ себе си.

 

  Кажете ми сега, какъвъ ще бѫде знаменательтъ на дробитѣ: 1/5. 2/6, 3/7, и 4/8.? — Общиятъ имъ знаменатель ще бѫде 840. Като съберемъ числата 8+4=12. Числото 12 показва, че условията се подобряватъ. Обаче, ако знаменательтъ е 15, въ това число има една опасность. То е число на илюзиитѣ. Тогава имате дробьта 12/15. Живата природа всѣкога помага на разумнитѣ сѫщества чрѣзъ числата. Запримѣръ, ти искашъ да свършишъ нѣкоя работа. Опрѣдѣляшъ си понедѣлникъ, или вторникъ, но природата ще ти постави чрѣзъ нѣкое число едно прѣпятствие, да не започвашъ тази работа въ понедѣлникъ. Прѣди нѣколко дни дойде при менъ единъ господинъ, да ме пита, може ли да пѫтува въ понедѣлникъ. Казвамъ му: недѣй! Азъ не му обяснявамъ защо, казвамъ му само: не пѫтувай въ понедѣлникъ, тръгни въ вторникъ! Послѣ той разбра, защо не трѣбваше да пѫтува въ понедѣлникъ. Съ влака, съ който той смѣташе да пѫтува, станало нѣкаква катастрофа, И онзи, който разбира закона, ще направи своитѣ математически изчисления и ще каже: днесъ азъ не мърдамъ крака си, ако ще би и на 10 мѣста да ме чакатъ. Съ единъ день работата нѣма да закъснѣе. Тръгни точно, когато ти е опрѣдѣлено. Ние казваме: азъ утрѣ ще дойда у васъ. Ти изчисли ли го? — Не. Отдѣ знаешъ, може би, утрѣ не ще можешъ да отидешъ? Не обѣщавай, за да не се извинявашъ послѣ. Спри се, не бързай! Вижъ, дали утрѣ можешъ да направишъ това нѣщо, може би тогава съвсѣмъ да не е день, въ който ти можешъ да отидешъ на едно или друго мѣсто.

 

  Всички трѣбва да внимавате, когато работите съ живата природа. Тя обича нейнитѣ дѣца да бѫдатъ разумни, да я слушатъ. Не я ли слушате, тя ще ви подръпне ухото. И тогава, вие може да пѫтувате съ трена, но ще стане катастрофа. Тя ще те изхвърли изъ нѣкой вагонъ, и ти можешъ да се отървешъ или съ натъртено ребро, или съ друга нѣкоя малка поврѣда. Но ако я слушашъ, нѣма да изхвръкнешъ изъ прозореца навънъ. Значи, когато ние говоримъ за разумния животъ, разбираме, че всичко въ природата е точно опрѣдѣлено. Днитѣ, въ които трѣбва да работимъ, сѫ опрѣдѣлени. Нѣкои дни сѫ приятно съчетани. Така е и въ училището. Мнозина отъ васъ не могатъ да свършатъ правилно, понеже не сѫ отишли точно на врѣме. Нѣкой пѫть сѫ тръгнали по-рано, а нѣкой пѫть по-кѫсно, вслѣдствие на това се раждатъ извѣстни мѫчнотии. Всички трѣбва да бѫдете разумни, да прѣодолѣете мѫчнотиитѣ. Тия нѣща нѣма да ви дойдатъ на готово, изисква се дълго проучаване, изисква се и една безпримѣрна вѣра. Разбирате ли какво значи безпримѣрна вѣра?

 

  Ще направя една малка забѣлѣжка: въ материалния свѣтъ вие можете да съчетаете числата 9 и 4, но въ духовния свѣтъ не можете да ги съчетаете. Тамъ такова съчетание не може да сѫществува. Законътъ е такъвъ. Защо? Ще ви кажа. Синътъ може ли да бѫде по-голѣмъ отъ бащата? — Не може. Числото 9 е синътъ, 4 е бащата. Тогава числото 94 е за физическия свѣтъ, а 49 е за духовния свѣтъ. Въ духовния свѣтъ има едно движение отъ 4 къмъ 9. Отъ сумата и на двѣтѣ числа 49 и 94 имате 13. Разбира се. ако имате 94 лева и 49 лева, едно и сѫщо ли е? — Не. Но азъ ви казвамъ, че числото 49 е по-голѣмо отъ 94. Ще кажете: какъ е възможно това? Че то е много проста работа! Числото 94 е въ книжни пари, а 49 е въ златни пари. Въ всѣко число има една вѫтрѣшна възможность. Външностьта на числото 94 показва, че то е по-голѣмо отъ 49. Дѣйствително, неговиятъ обемъ е по-голѣмъ, но съдържанието на 49 е по-хубаво, отколкото това на 94. Нѣкой отъ васъ може да каже: но и 94 да бѫде злато. Не може. Въ този случай не може да бѫде злато, понеже 9 е единъ краенъ резултатъ. То показва, че въ природата не може вече да сѫществува никаква дѣятелность. Това е единъ процесъ само за ликвидиране, Слѣдователно, при числото 94, 9-тѣ показва, че това число не може повече да расте, т. е. на физическия свѣтъ то може да расте, но само условно.

 

Т. М.

 

  „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината“.

 

  Тя постоянно ни весели.







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt