Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1924_02_17 Морални чувства

Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2312 Мнения:

Публикувано 07 март 2017 - 01:31

От томчето "Разумният живот"
32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924)
Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

МОРАЛНИ ЧУВСТВА.

 

 

  „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината“.

 

  — Тя постоянно ни весели.

 

Размишление.

 

  Прочете се резюме отъ темитѣ: „Основнитѣ елементи на геометрията“.

 

  Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: „Отношението между моралнитѣ чувства и умственитѣ способности“.

 

  Вие говорите за много морални чувства. Колко сѫ тѣ на брой? (— Едно). Кое е то? (—Чувството къмъ Бога). Друго? (—Съвѣстьта).

 

1924-02-17-19_fig1.png

 

Ако чувството къмъ Бога е само едно, човѣкъ ще мяза на единъ триѫгълникъ, на върха на който ще седи неговата глава, т. е. неговиятъ умъ.

 

  Моралнитѣ чувства сѫ: съвѣсть (с), милосердие (м), вѣра (в), надежда (н), твърдость (т), и любовь къмъ Бога(л) Вие може да наблюдавате, какъвъ е центърътъ на милосердието у всички милосердни хора. Чувството на милосердието се намира отгорѣ на човѣшката глава. То се опрѣдѣля отъ голѣмината на ѫгъла ВАМ. Този ѫгълъ сѫщеврѣменно опрѣдѣля и умственитѣ способности на човѣка. Всички хора не сѫ еднакво милосердни. Колкото ѫгълътъ ВАМ се стѣснява, става по-малъкъ, толкова повече се намалява и милосердието. Линията АВ показва основата на мозъка, т. е. ако прѣкарате една права линия прѣзъ ушитѣ, тя ще мине прѣзъ плоскостьта АВ и ще я прѣсече. Височината на тази плоскость опрѣдѣля моралностьта на човѣка. Височината на перпендикуляра ДЛ опрѣдѣля силата и качествата на моралнитѣ чувства. Съврѣменнитѣ психолози, пъкъ и вие дори, когато опрѣдѣляте, кой човѣкъ е мораленъ, и кой не, ще имате прѣдвидъ тази височина именно. Степеньта на развитието на моралнитѣ чувства сѫщо тъй се опрѣдѣля отъ голѣмината на различни ѫгли. Това е тъй, защото всѣко нѣщо си има и свои външни признаци. Ние казваме: този или онзи човѣкъ е красивъ. По какво се опрѣдѣля красотата на човѣка? – Има признаци, по които се опрѣдѣля. Ние казваме, че нѣкой човѣкъ е уменъ, или че е интелигентенъ типъ. По какво познаваме това? — Пакъ си има външни признаци. Наблюдавайте нѣкой умни котенца, ще видите, че срѣдната часть на челото имъ е много издадена. Отъ тази издаденость на челото имъ вие ще сѫдите за тѣхната интелигентность. Тази интелигентность се изразява въ особена досѣтливость. Азъ говоря за интелигентностьта у коткитѣ, и затова сравнявамъ интелигентностьта на коткитѣ една съ друга, не говоря за интелигентностьта на котката въ сравнение съ тази на човѣка. У нѣкои котки, обаче, съзнанието имъ е развито почти колкото у човѣка.

 

  Сега съврѣменнитѣ психолози се натъкватъ на единъ труденъ въпросъ. Той е слѣдниятъ: защо всички хора не сѫ еднакво морално силни? Или защо всички хора не сѫ еднакво умствено развити? — По простата причина, че на умния човѣкъ органитѣ сѫ развити повече, отколкото въ глупавия. Слѣдователно, чрѣзъ органитѣ ще се прояви и човѣка. Всѣко морално чувство си има свои органи. Споредъ степеньта на развитието на тия органи, може да се прояви едно или друго отъ моралнитѣ чувства. Моралнитѣ чувства не спадатъ къмъ областьта на егоистичнитѣ чувства. Въ областьта АСВ, която прѣдставлява една пирамида, спадатъ личнитѣ чувства на човѣка, Ако прѣвърнемъ триѫгълницитѣ ВАС, ВАМ, АЛВ въ пирамиди, ние ще можемъ да опрѣдѣлимъ проявата на тия органи. Ако се съмнѣвате въ това, правете наблюдения. Вземете двама души между васъ, единиятъ по-милосерденъ, а другиятъ - не, ще видите, че въ устройството на тѣхнитѣ глави има едно различие. Главата на милосердния човѣкъ се различава отъ главата на немилосердния. Главата на съвѣстния човѣкъ се различава отъ главата на несъвѣстния. Всичкитѣ органи въ главата на човѣка се различаватъ по устройството си. Онзи човѣкъ пъкъ, който има силно развито чувство къмъ Бога, любовь къмъ Бога, то дава подемъ нагорѣ. Туй чувство, колкото и да е благородно, ако не е въ хармония съ другитѣ умствени чувства, нѣкой пѫть ражда фанатизма. Човѣкъ може да бѫде фанатикъ, когато това чувство е силно развито въ него, безъ да е въ съгласие съ интелекта. Той вѣрва слѣпо. Любовьта може да бѫде слѣпа, понеже нѣма директива отъ ума, а когато чувството е свързано съ човѣшкия умъ, тогава е развито правилно и дава една отъ най-хубавитѣ черти на човѣшкия характеръ. Само такъвъ човѣкъ може да бѫде нѣженъ, крайно досѣтливъ и учтивъ. Само единъ набоженъ човѣкъ, не така привидно, но когато неговото сърце е засегнато отъ благородното въ свѣта, може да бѫде крайно учтивъ и досѣтливъ спрѣмо окрѫжаващитѣ го. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, когато моралнитѣ чувства — съвѣсть, милосердие, вѣра, надежда, твърдость, чувство къмъ Бога — сѫ напълно развити въ човѣка. Тогава човѣкъ никога не изпада въ меланхолия. Той е смѣлъ и рѣшителенъ, побѣждава всички мѫчнотии. Често, когато се явяватъ у васъ меланхолични настроения, тѣ показватъ, че нѣкои отъ тия чувства сѫ слабо развити. Когато милосердието е слабо развито, човѣкъ става скѫперникъ. Когато съвѣстьта е слабо развита, човѣкъ обича да полъгва. Когато твърдостьта е слабо развита, какъвто вѣтъръ и да повѣе, той се огъва; каквото и да ти кажатъ, ти го направяшъ. Когато нѣмашъ любовь къмъ Бога, такъвъ човѣкъ е тѣло безъ глава.

 

  Ако лишите човѣка отъ моралнитѣ чувства, той ще заприлича на животно. Той не знае, какво нѣщо е право. Правото се ражда отъ съвѣстьта. Човѣкъ безъ морални чувства, нѣма мораленъ устой. Само у човѣкъ, който има воля, може да има мораленъ устой; у животнитѣ нѣма воля, нѣма и устой. У тѣхъ има само единъ нагонъ, който се дължи на желанията. Едно животно може да е смѣло, само когато е гладно. Щомъ се задоволи глада въ него, смѣлостьта му се прѣмахва. Умътъ на животнитѣ не е така буденъ, както умътъ на човѣка. Животнитѣ прѣкарватъ повече отъ живота си въ сънно състояние. Овцата като се наяде, легне да спи. Защо? Защото нѣма какво да прави, тя не може да мисли. Никакви философски мисли не я занимаватъ. Нѣкой пѫть се стресне, събуди се и послѣ пакъ заспи. Докато има опасность за нея, докато усѣща гладъ, или, нѣщо друго, тя е будна, но послѣ пакъ заспива. У човѣка не е тъй.

 

  Слѣдователно, ще помните, че моралнитѣ чувства опрѣдѣлятъ характера на човѣка, т. е . човѣкътъ е човѣкъ по причина на своитѣ морални чувства. Отнемете отъ него съвѣстьта, милосердието, вѣрата, надеждата, твърдостьта и любовьта къмъ Бога, и вие ще го повърнете съ милиони години назадъ. Той ще бѫде по-доленъ и отъ най-долната маймуна, въ нѣкои отношения. И у маймунитѣ има развити нѣкои морални чувства. Забѣлѣжете, маймунитѣ сѫ пълни вегетарианци, плодоядци. По никой начинъ не можете да накарате една маймуна да яде месо.

 

  Сега като проучавате обективно умственитѣ способности и моралнитѣ чувства въ човѣка, питате се: какви други чувства биха могли да се проявятъ? Вие ще си кажете: човѣкъ трѣбва да бѫде благороденъ. Добрѣ, но въ какво седи благородството? Нека напише нѣкой отъ васъ, какво нѣщо е благородството. Нека нѣкой поетъ напише нѣщо върху темата: „Благородниятъ човѣкъ“. Какво бихте написали? Много работи може да напишете. Изобщо, много красиви нѣща можете да придадете въ характера на благородния човѣкъ: съвѣсть, твърдость, любовь, редъ интелектуални способности, разумность въ обходата, правилно разрѣшава всички въпроси, щедрость, лесно спогаждане съ хората и т. н. Какъ бихте охарактеризирали благородството въ човѣка — способность ли е, какво е то? Това е единъ философски въпросъ, не се срамувайте да се изкажете. Какво нѣщо е споредъ васъ благородството? Не само вие, но доста философи биха се спрѣли на този въпросъ, какъ да опрѣдѣлятъ моралнитѣ чувства въ човѣка. Това, което опрѣдѣлятъ, трѣбва да е вѣрно, да е въ съгласие съ туй, което става въ природата.

 

  Тогава, споредъ васъ, кѫдѣ ще отнесете благородството — къмъ моралнитѣ чувства, или къмъ умственитѣ способности на човѣка? Вижте, у благородния човѣкъ има и личенъ елементъ. Когато кажете, че нѣкой човѣкъ е благороденъ, това подразбира, че този човѣкъ винаги съзнава своето високо произхождение. Съзнанието пъкъ за високо произхождение, всѣкога включва часть отъ личнитѣ чувства. Благородството върви по кръвь. За такъвъ човѣкъ казватъ, че е роденъ благородникъ. У него кръвьта е чиста. Нѣкои благородни хора иматъ царско произхождение. Често отдаватъ благородството на човѣка на кръвьта. Казватъ: този човѣкъ има благородна кръвь;

 

  Ако бихъ ви задалъ темата: „Разлика между моралнитѣ, личнитѣ и егоистичнитѣ или себични чувства“, какво бихте писали? Какъ ще ги опрѣдѣлите? Сега азъ искамъ вие да изучавате въпроса коренно. Ако вие не можете да познавате себе си коренно, всичко друго ще бѫде безполезно изучаване. Прѣдставете си, че вие посѣщавате единъ вашъ приятель, и той ви посрѣща много студено. Много пѫти може да ви е посрѣщалъ радостно и засмѣно, а сега вие отивате, той е сериозенъ. Вие излѣзете отъ дома му и се докачите. Туй докачение на какво чувство се дължи. (— На лично чувство). Защо се докачате въ дадения случай? (— Нашето лично чувство е засегнато). Не, ние не разглеждаме въпроса лично, ние разглеждаме само проявата на нѣщата. Всѣки отъ васъ чувствува това. То е едно общо явление и се прѣдава на всички ви. Това сѫ нѣща, които се случватъ всѣки день. Вие се докачате отъ този вашъ приятель, излѣзете навънъ и казвате: азъ втори пѫть нѣма да стѫпя тамъ! Питамъ ви сега: защо се докачате? Какъвъ е обектътъ на това докачение? (—Защото не ни е угодено въ нѣщо).

 

  Сега ще ви приведа другъ примѣръ. Допуснете, че азъ всѣка сутринь излизамъ да посрѣщамъ слънцето. Всѣка сутринь то е засмѣно, азъ го поздравя, и то ме поздрави, Тъй си мисля азъ. Обаче, една сутринь като отивамъ пакъ да го посрещна, гледамъ, врѣмето е мрачно, хоризонтътъ начумеренъ, покритъ съ облаци, и слънцето не се показва, Азъ обърна гърба си, казвамъ: такова облачно врѣме! — втори пѫть нѣма да излизамъ да посрѣщамъ слънцето. Питамъ: слънцето виновно ли е? На що се дължи това помрачение? Защо слънцето се крие задъ облацитѣ? Защо не излѣзе да ги разпръсне, да се засмѣе насрѣща ми? И тогава казвамъ: азъ втори пѫть нѣма да излизамъ да нарушавамъ моето благородство! Питамъ: при това явление, има ли нѣкакъвъ сговоръ между облацитѣ и слънцето? Виновно ли е слънцето? (—Не). Е, защо му се сърдите тогава? (— Защото ние сме виновни). Не, не сме и ние виновни, но ние правимъ едно погрѣшно заключение. И знаете ли на какво се дължи това погрѣшно заключение?

 

1924-02-17-19_fig2.png

 

  Прѣдставете си, че ав сѫ едни вѣзни, а С е подпорната имъ точка. Но тѣзи вѣзни не функциониратъ правилно, ръждясали сѫ малко. На едната страна на вѣзнитѣ туряте теглилкитѣ, а на другата — прѣдмета, който ще теглите. Вие сте купили отъ нѣкѫдѣ половинъ килограмъ нѣкаква стока, но на другата страна туряте единъ килограмъ теглилки, грамове, за да се уравновѣсятъ вѣзнитѣ. Защо е това така? — Нѣкѫдѣ въ вѣзнитѣ има нѣкакво съпротивление. Тогава вие правите смѣтка по грамоветѣ. Но ако този човѣкъ, който ти е продалъ нѣщо отъ стоката си, отиде да прѣтегли сѫщото нѣщо на друго мѣсто, какво ще намѣри? — Или ви е далъ повече, или ви е далъ по-малко. Ако, ви е далъ по-малко, отколкото сѫ грамоветѣ на другата страна на вѣзнитѣ, вие ще кажете: този човѣкъ е безчестенъ. Но ако слѣдъ като прѣтеглите, видите, че сте взели повече, ще кажете: този човѣкъ е много щедъръ, много благороденъ човѣкъ. Това безчестие произтича отъ една погрѣшка, както и това благородство произтича отъ една погрѣшка. Значи, докато азъ давахъ несъзнателно повече, бѣхъ благороденъ човѣкъ, но когато давамъ пакъ несъзнателно, но по-малко, азъ съмъ безчестенъ човѣкъ. Питамъ: между тия двѣ явления има ли извѣстна връзка? — Има. Връзката седи въ това, че този, който продава, трѣбва да провѣрява своитѣ вѣзни. Самъ той не е виновенъ, че е далъ повече или по-малко. Вината седи въ неговитѣ вѣзни. Тѣ трѣбва да бѫдатъ изправни!

 

  Кое у човѣка прѣдставляватъ вѣзнитѣ? (— Съвѣстьта. Моралнитѣ чувства). Съгласявате ли се, че моралнитѣ чувства сѫ вѣзнитѣ? Ако нѣкой би ви казалъ, че моралнитѣ чувства сѫ грамоветѣ, които се турятъ въ вѣзнитѣ, тогава има ли нѣкаква връзка между човѣка и тия негови чувства? Едно морално чувство се различава по това, че то разрѣшава въпроса вънъ отъ самия човѣкъ. Запримѣръ, правото и съвѣстьта не разрѣшаватъ единъ въпросъ въ смисълъ, дали той е въ моя полза, или не, дали това е право, или криво за тебе. То само казва: това не е право — нищо повече! Милосердието разрѣшава въпроса вънъ отъ личния животъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде милосерденъ, вънъ отъ условията, независимо отъ това, дали е бѣденъ, или не. Милосердието казва: ти си длъженъ да направишъ това нѣщо. Не че си длъженъ, но то изисква. Казва: ти трѣбва да го направишъ. И прѣдъ едно милосердно чувство ти не можешъ да прѣдставишъ никакво извинение. Моралнитѣ чувства не приематъ никакви извинения, когато личнитѣ чувства приематъ извинения. Въ моралнитѣ чувства много рѣдко се срѣщатъ изключения. Тамъ ти съ нищо не можешъ да се оправдаешъ. Нѣма изключение у тѣхъ. Слѣдователно, споредъ изключенията, които сѫществуватъ въ васъ, колкото повече изключения имате, толкова моралнитѣ чувства сѫ по-слаби. Колкото изключенията сѫ по-малко, толкова моралнитѣ чувства сѫ по-силни. Има случаи, при които вашиятъ приятель прѣзъ цѣлия си животъ не може да ви се разсърди. Ако вие отивате при вашия приятель съ пълни рѫцѣ, той никога нѣма да ви се разсърди. Но единъ день, той не ви посреща привѣтливо, то е, защото вие сте отишли при него съ празни рѫцѣ — нищо повече!

 

  Допуснете слѣдующето нѣщо: Ако моралнитѣ чувства на вашия приятель не сѫ достатъчно силни да асимилиратъ противорѣчията, които сѫществуватъ въ дадения моментъ, той ще се откаже да ви приеме. Той, още като ви види отдалечъ, ще усѣти едно възпиране отвѫтрѣ, не е готовъ да ви приеме. Казано на наученъ езикъ: неговитѣ морални чувства не сѫ въ състояние да издържатъ противорѣчията, които се явяватъ въ този случай. Ще ви приведа другъ единъ примѣръ. Иде единъ вашъ приятель при васъ, иска 50,000 лева, но вие сте бѣднякъ, не можете да му услужите. Той, обаче, иска съ такава настойчивость, казва ви: или ще ми намѣришъ 50,000 лева, или азъ ще се самоубия. Вие чувствувате тази мисъль въ себе си, прѣди той да е дошълъ при васъ. Казвате! азъ не мога по никой начинъ да направя тази услуга — и се отказвате да го приемете.

 

  Сега, у васъ въ другъ случай може да се появи слѣдующето противорѣчие. Да допуснемъ, че нѣкой вашъ приятель се дави въ водата. Вие не знаете да плавате, но се хвърляте въ водата да го спасявате. Той се хване за васъ и ви повлича въ водата. Питамъ: умно ли е, морално ли е да спасявашъ нѣкого, когато не знаешъ какъ да го спасишъ? (—Не е умно). Тогава какво трѣбва да направите? — Въ дадения случай, ще повикате нѣкого, който може да му помогне, защото когато се давятъ двама души, това показва, че между тѣхъ има любовь, обаче и злото между тѣхъ става двойно. Слѣдователно, всѣка постѫпка, която вие извършвате въ свѣта, трѣбва да бѫде разумно обоснована. Всички морални постѫпки трѣбва да бѫдатъ разумни.

 

  За слѣдующия пѫть бихъ желалъ нѣкой отъ васъ да нарисува единъ мораленъ типъ. Цѣлиятъ класъ трѣбва да се съгласите въ това, какъвъ да бѫде този образъ. Може да го вземете отдѣто и да е, но мораленъ типъ искамъ отъ васъ. Ще се съгласите върху него цѣлия класъ. Може да го извадите измежду васъ, но по-хубаво е да вземете този образъ отъ външния свѣтъ, за да не става помежду ви нѣкакво състезание. Азъ искамъ мораленъ типъ въ широкъ смисълъ на думата, а не нѣкой фанатикъ, не нѣкой ограниченъ човѣкъ. Мораленъ човѣкъ разбирамъ онзи, който има единъ закрѫгленъ мирогледъ и въ мисловия, и въ чувствения, и въ физическия, и въ духовния, и въ Божествения свѣтъ — да има горѣ-долу единъ закрѫгленъ мирогледъ. Не само да има единъ мирогледъ но той трѣбва да постѫпва съобразно този мирогледъ, да е всѣкога готовъ да жертвува. За слѣдния пѫть ще ми донесете единъ мораленъ типъ, а послѣ ще ми донесете единъ духовенъ типъ, да видимъ какъ ще ги разграничите. И слѣдъ това ще направимъ разлика между моралния и духовния типъ. Запримѣръ, светията е единъ духовенъ човѣкъ, а благородникътъ спада къмъ моралнитѣ типове. Всичкитѣ благородни хора спадатъ къмъ моралнитѣ типове, а всичкитѣ светии спадатъ къмъ духовнитѣ типове.

 

  Вие трѣбва да изучавате себе си строго, безъ да се тревожите. Защото въ живота ще се натъкнете на много мѫчнотии. Въ миналото се натъквахте, пазете се и сега да не се натъкнете на нежелателни мѫчнотии. Сега може да кажете: за въ бѫдеще да стане това. Не, много въпроси сѫ на дневенъ редъ. Сега може да ги разрѣшите правилно и да се ползувате отъ тѣхното разрѣшение. Българитѣ сѫ забѣлѣзали, че млѣкото на нѣкои крави често е горчиво. И знаете ли защо горчи млѣкото имъ? Когато нѣкои крави сѫ яли пелинъ, той минава въ млѣкото имъ и затова то горчи. Често личнитѣ чувства у човѣка проникватъ въ моралнитѣ и тогава се образува една горчивина. Освѣнъ това, въ човѣка има събудени и по-нисши отъ личнитѣ чувства себичнитѣ чувства. И когато тѣхнитѣ сокове проникватъ въ моралнитѣ чувства, образува се тази горчивина. И българитѣ пазятъ кравитѣ да не ядатъ пелинъ, за да не се вгорчава млѣкото имъ.

 

  Развиването на моралнитѣ чувства е необходимо за всѣки едного отъ васъ. Само при моралнитѣ чувства вие може да бѫдете физически здрави. Моралнитѣ чувства даватъ просторъ, широчина на човѣшкия духъ. Тѣ внасятъ още и разширение на кръвоноснитѣ сѫдове, т е. дишането е свободно, а кръвообръщението правилно — нѣма никакво стѣснение въ човѣка. Много отъ болеститѣ се явяватъ отъ неправилното развитие на моралнитѣ чувства. И затова всички ще се стремите да изправите недѫзитѣ си. Азъ ще ви посоча всички тия недѫзи, ще ви дамъ и методи, какъ да се освободите отъ тѣхъ. Вие, младитѣ, имате много надѫзи, но знайте, че природата не се шегува. Нѣкои нѣща ги правите по незнание, обаче природата еднакво налага, независимо отъ това, дали знаешъ, или не знаешъ. И който знае, и който не знае, за нея е безразлично. Само че, ако те хване и те наложи, ти като знаешъ погрѣшката си, ще знаешъ защо те бие. А ако не знаешъ и тя те налага, ти не можешъ да разберешъ, защо те бие. Природата никога не казва защо бие. Тя е мълчалива. Ти се чудишъ защо те бие, питашъ я, но тя казва: не зная. Или по право нищо не казва. Тя спазва слѣдния законъ: за всѣко едно прѣстѫпление тя знае точно математически, колко удара да ти удари. И ти ща броишъ, колко удара ти е дала, и споредъ тия удари ще опрѣдѣлишъ точно, каква ти е погрѣшката. Ти трѣбва да броишъ. Ако те заболи много и забравишъ да броишъ, още много пѫти ще бѫдешъ битъ. Пъкъ, като те удари, и ти броишъ едно, послѣ те удари още веднъжъ — двѣ, слѣдъ това още веднъжъ — три, тя знае вече, че ти разбирашъ закона. Тогава тя казва: „Умно дѣте е това“. Четири — ти пакъ броишъ. Тогава тя свършва. Числото четири означава, че си прѣстѫпилъ закона на справедливостьта, на съвѣстьта. Природата ще ти даде четири удара, но хубаво ще те заболи. Ако ти удари петь удара, значи нарушилъ си човѣшкото, обидилъ си нѣкой човѣкъ, брата си, накърнилъ си неговитѣ лични чувства. Значи, ти ще изправишъ своето поведение. Тя си има образи.

 

  Това е само за обяснение. При разнитѣ погрѣшки, които правимъ въ свѣта, заразяватъ се изѣстни органи у васъ. Направишъ ли една погрѣшка, ще почувствувашъ болка или въ стомаха, или въ сърцето, или въ бѣлитѣ дробове, или въ краката, или въ лакета, или въ червата, или въ пръститѣ, или въ гръбначния стълбъ, или въ черния дробъ. . . Локализирането на болеститѣ въ разнитѣ мѣста, показва каква погрѣшка си направилъ. Особена медицина има природата. И особена педагогия има тя,

 

  И тъй, ще приложите морала. Не само да философствувате, но ще гледате да се ползувате, да можете по-лесно да изправяте погрѣшкитѣ, които сега имате. Защото, ако не ги изправите, другъ ще ги изправи, но всѣкога по-добрѣ е човѣкъ самъ да изправя погрѣшкитѣ си. То е най-хубавото. И всички дарби, всички човѣшки способности, талантитѣ у човѣка — писателството, поезията, изкуството — всичко това зависи отъ онова морално спокойствие, което ние имаме, отъ онази вѫтрѣшна самоувѣреность, да постѫпваме съобразно великитѣ закони въ природата. Само тогава можемъ да бѫдемъ силни. Всѣка наша постъпка трѣбва да се опрѣдѣли строго. А цѣльта е тази — всички да бѫдете силни. Защото, ако не сте силни въ морално отношение, въ какво ще седи разликата между васъ и другитѣ хора отвънъ? Запримѣръ, ако вие излѣзете въ обществото и тамъ могатъ да ви подкупятъ съ пари, да направите едно прѣстѫпление, каква полза, че сте слушали това? Страданията ви ще се увеличатъ. Ще кажете: ние не се нуждаемъ отъ тия подкупи. Да, но вие трѣбва да бѫдете силни, съ нищо да не могатъ да ви подкупятъ, а не само да говорите. Вие трѣбва да бѫдете готови да услужите комуто и да е. То е хубавото. Това трѣбва да развивате у васъ. Туй е задачата на сегашния ви животъ. Всичко друго, което научите на земята, е само единъ врѣмененъ багажъ, а това, което спечелите съ усилието на вашата воля, то ще ви остане, то ще ви придружава и за въ бѫдеще. Че сте чели Шекспира, Платона, Канта — всички тия работи ще ги забравите, а това, което сте прѣживѣли, вашето справедливо постѫпване въ даденъ моментъ, изучаването на единъ живъ урокъ въ природата — то ще бѫде съ васъ. Само знанието на природата е мѣродавно. И това, което научимъ отъ нея, никога нѣма да забравимъ. Като влѣземъ въ другия свѣтъ, пакъ ще го знаемъ. Павелъ казва: „Отчасти знаемъ, отчасти мѫдруваме, а когато дойде съвършеното, т. е. Божественото, това, което е отчасти, ще изчезне“. Пакъ казва на друго мѣсто: „Ката бѣхъ дѣте, мѫдрувахъ като дѣте, а като възмѫжахъ, напуснахъ това, което е дѣтинско“.

 

  Сега, разбрахте каква ще бѫде задачата ви за втория пѫть — да прѣдставите една рисунка на единъ мораленъ човѣкъ.

 

Т. М.

 

  „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината“.

 

  — Тя постоянно ни весели.







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt