Jump to content
Ани

1924_02_10 Сложни движения на съзнанието. Свѣтла точка въ съзнанието

Recommended Posts

От томчето "Разумният живот"
32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924)
Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

СЛОЖНИ ДВИЖЕНИЯ НА СЪЗНАНИЕТО.

СВѢТЛА ТОЧКА ВЪ СЪЗНАНИЕТО.

 

 

  „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината“.

 

  — Тя постоянно ни весели.

 

  Прочете се резюме отъ темитѣ: „Произходъ на глаголнитѣ форми“.

 

  Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: „Основнитѣ елементи въ геометрията“.

 

  За слѣдния пѫть ще пишете върху тема № 19: „Отношение между моралнитѣ чувства и умственитѣ способности“.

 

  Сега ние влизаме въ една область, тъй наречена „сложни движения на съзнанието“. Азъ ще направя само нѣколко малки бѣлѣжки, върху които вие ще може да мислите, да разсѫждавате. Нашата цѣль е да ви направимъ философи, да ви подтикнемъ да мислите. Философията седи въ това, дали човѣкъ може да мисли. Научи ли се човѣкъ да мисли правилно, другата философия ще дойде сама по себе си. Човѣшкото съзнание може да се проектира извънъ индивида, т. е. съзнанието на една душа може да се проектира и да пусне корени въ друга душа. Разбира се, това се отнася до висшето, до Божественото съзнание. Когато ние казваме, че Божественото живѣе въ човѣка, подразбираме, че има едно специално мѣсто, дѣто Божественото съзнание е локализирано. У човѣка има една особена любовь, едно особено съзнание — да съзнава само Бога и то като едно цѣло вѫтрѣ въ себе си.

 

  Да кажемъ, че дадена математическа точка А прѣдставлява нашето съзнание въ дѣйствие.

 

1924-02-10-19_fig1.png

 

Това съзнание дѣйствува извънъ пространството, т. е. не фигурира на физическия свѣтъ. То върви по една права линия и се самоопрѣдѣля въ точка В. Този изминатъ пѫть АВ прѣдставлява едно разширение не съзнанието. Щомъ съзнанието А достигне своя краенъ прѣдѣлъ на разширение, човѣкъ започва да чувствува, че остарѣва, че нѣма повече накѫдѣ да се движи. Когато съзнанието е въ точка А, човѣкъ се чувствува младъ, свѣжъ, бодъръ. философствува. Но щомъ дойде до срѣдата на своя пѫть, въ точка Д, т. е. слѣдъ като е изминалъ пѫтя АД, той е на зрѣла възрасть и казва: азъ съмъ вече на зрѣла възрасть. Отъ тукъ съзнанието върви въ двѣ посоки: едната е продължение на първата къмъ точка В, а другата отива по наклонъ нагорѣ, къмъ точка С. Човѣкътъ, обаче, не съзнава второто движение, което е единъ потикъ нагорѣ, въ посока АС. а съзнава само праволинейното движение.

 

  Когато човѣкъ е най-силенъ, когато е въ разцвѣта на силитѣ си, тогава той е и въ разцвѣта на съзнанието си, и се намира на равнодѣйствуващата линия. Но той като не разбира закона на движението, което продължава къмъ В, сѫщеврѣменно усѣща едно слизане. Точката С, обаче, не е извѣстна за него. Запримѣръ, човѣкъ съзнава, че се е родилъ и че ще умре, съзнава, че отъ А ще отиде къмъ В. Отдѣ знае това? Защото майка му е отишла отъ А къмъ В; баща му сѫщо е отишълъ отъ А къмъ В. Той съзнава всичко това, но какво има извънъ А, той не знае. Какво има въ онзи свѣтъ, сѫщо той не знае. Онзи свѣтъ е горѣ. при точка С. Човѣкъ не съзнава това движение къмъ точка С, защото то прѣдставлява духовенъ елементъ. Когато се говори въ окултната наука, че трѣбва да събудимъ Божественото въ себе си, подразбира се именно това движение на съзнанието, къмъ С. Самиятъ човѣкъ не съзнава това движение, не съзнава Божествения елементъ. Слѣдователно, вие може математически да си направите една пропорция. Триѫгълникътъ АВС е равностраненъ. Ако разстоянието отъ А до В е 100 клм., а сѫщеврѣменно има едно движение отъ А къмъ С и отъ С къмъ В, тогава какво ще бѫде разстоянието на втория пѫть, а именно отъ А до С? Сега вие ще изпаднете въ едно заблуждение. Въ геометрията това разстояние е равно на разстоянието АВ, защото това сѫ страни въ единъ равностраненъ триѫгълникъ, но когато разсѫждавате за Божествения животъ, за плоскость и кубове, въпросътъ не е така, тукъ разстоянието АС ще бѫде два пѫти по-голѣмо отъ АВ. Запримѣръ, въ обикновената геометрия опрѣдѣляте посокитѣ съ думитѣ „нагорѣ“ и „надолу“, но като влѣзете въ духовния свѣтъ, дѣто ще изучавате сѫщностьта на нѣщата, нѣма да употрѣбявате думитѣ „нагорѣ“ и „надолу“ — тамъ отношенията сѫ други.

 

1924-02-10-19_fig2.png

 

  Прѣдставете си, че С тукъ прѣдставлява единъ централенъ кубъ. Тогава всички други прѣдмети, всички други кубове ще се разглеждатъ по отношение положението на този централенъ кубъ, т. е. ще гледате въ какво съотношение се намиратъ спрѣмо централния кубъ С, дали сѫ въ лѣво или въ дѣсно отъ него. То значи: всички нѣща може да се разглеждатъ по отношение една централна идея, дали сѫ „влѣво“ или надѣсно“ отъ нея, но посокитѣ „нагорѣ“ и „надолу“ въ пространството не сѫществуватъ. Започнете ли да разглеждате нѣщата отъ тази посока „нагорѣ“ или „надолу“, ще изпаднете въ грѣшка. Казвате: „нагорѣ“ и „надолу“. Питамъ ви: кѫдѣ нагорѣ, къмъ нашата глава? Кѫдѣ надолу, къмъ нашия стомахъ? Тогава казвате: къмъ Бога! Значи, Богъ е глава за насъ. Слѣдователно, като кажемъ „къмъ Бога“, подразбираме единъ по-обширенъ организъмъ, отколкото е нашиятъ. И ние съставляваме единъ удъ, една малка часть отъ този организъмъ. Като казваме „къмъ Бога“, ние само опрѣдѣляме нашето отношение къмъ по-обширния организъмъ.

 

  Слѣдователно. Божественото съзнание се движи два пѫти по-бързо, отколкото човѣшкото съзнание, но намъ се чини, че пѫтьтъ, който изминава то е два пѫти по-дълъгъ, защото не сме тъй будни за него, както сме будни за физическото съзнание. Тукъ имате закона за единицата и двойката, отношението на които е 1:2. Числото „двѣ“ въ дадения случай показва движението на единицата. Тази идея е малко сложна, но ще ви я обясня. Допуснете, че единицата сте вие, а двѣтѣ, това е вашиятъ конь. Вие имате да пѫтувате нѣкѫдѣ, да извършите извѣстна работа, която е X — неизвѣстна. Извършването на тази работа ще зависи отъ бързината на вашия конь, отъ способностьта на движението му. Въ дадения случай човѣшкото съзнание е само органъ — носитель на Божественото съзнание.

 

  Значи, въ съзнанието на човѣка едноврѣменно има двѣ течения, които трѣбва да се доловятъ. Всѣки отъ васъ може да наблюдава тия течения. Запримѣръ, минавате покрай нѣкоя градина, погледнете къмъ плодовете ѝ, искате да си откъсните отъ тѣхъ. Едноврѣменно съ появяването на тази мисъль се явява и друга мисъль — нѣщо дълбоко въ васъ ви казва: не, ти не трѣбва да взимашъ отъ тия плодове. Отдѣ се ражда послѣдната мисъль въ васъ? — Тя иде отъ Божественото съзнание. Вие казвате: ама азъ съмъ гладенъ! Че вие още не знаете, дали този плодъ не е отровенъ. Дървото може да е хубаво, но ако вие изядете този плодъ, вашиятъ животъ може да се спре въ развитието си, затова Божественото съзнание ви казва: нѣма да ядешъ този плодъ! Божественото съзнание нѣма да ти обяснява, защо и за какво нѣма да ядешъ този плодъ. То никога не обяснява, само казва: не, недѣй! — нищо повече. То казва: това или онова нѣма да правишъ. Всичката погрѣшка на съврѣменнитѣ моралисти или религиозни хора е въ това, че тѣ запитватъ: защо да не правя това или онова? Божественото никога не отговаря. То казва: не! Ако ти се подчинишъ на това, което Божественото съзнание ти подсказва, слѣдъ врѣме, въ твоитѣ старини, туй Висше съзнание ще дойде да ти обясни всичко. Това е, което съврѣменнитѣ философи наричатъ висшето „азъ“ въ човѣка.

 

  И тъй, въ човѣка има двѣ съзнания: нисше и висше съзнание. Божественото е висшето съзнание и като дойде То, ще ти обясни нѣщата, защото То черпи знанията си отъ единъ по-висшъ източникъ. Туй съзнание ще хвърли свѣтлина върху всички философски въпроси, които занимаватъ ума ви. И философи и учени страдатъ отъ единъ дефектъ, че искатъ въ даденъ случай да разбератъ всичко, а това е невъзможно. По никой начинъ не може това! Красотата въ живота, красотата въ науката не седи въ много знания. Истинската красота е въ знанието на доброто. Красотата въ науката, въ природата, въ живота седи въ онѣзи микроскопически хубости и добрини, които едва долавяме. Туй, което никой не може да види, на него да се радваме. Слѣдователно, радвай се на тия малки, микроскопически точици, които никой не може да ти отнеме.

 

  Сега всички хора мислятъ за грандиозното, за великото, но то никога не иде. Най-великитѣ нѣща въ свѣта се даватъ все въ микроскопически величини. Нѣкои хора искатъ да блеснатъ изведнъжъ, въ единъ моментъ да станатъ чисти и святи. Не, това е заблуждение. Азъ искамъ да ви обърна внимание върху това, кѫдѣ да гледате и какъ да гледате. Вие трѣбва да гледате „себе си“, но ако ви кажа само толкова, ще се намѣрите въ чудо, защото „себе си“, това прѣдставлява за васъ още една неопрѣдѣлена величина. Ако гледате на „себе си“ тъй, както сега разбирате това, въ дълбочината на вашата душа ще забѣлѣжите една едва уловима свѣтла точица. И вашиятъ идеалъ седи именно въ тази точица. Онзи, който не разбира това, търси своя идеалъ вънъ отъ тази точица. Силата на свѣтлината ѝ е една и сѫща, тя никога нито се увеличава, нито се намалява. Нейниятъ цвѣтъ е приятенъ. Въ тази точица нѣкой пѫть се явяватъ грамадни огньове — тукъ пламне единъ огънь, тамъ пламне другъ огънь, но въ нѣколко часа всичко изгасва — като че се създаватъ нѣкакви свѣтове.

 

  Нѣкой пѫть тия голѣми огньове, които се образуватъ около вашето Божествено съзнание ви заблуждаватъ. Опитниятъ окултенъ ученикъ внимава само въ тази точица, а тия огньове не го интересуватъ. Когато нѣкой ангелъ тръгне отъ Божествения свѣтъ за земята, отъ тамъ земята се вижда като една много малка точица. Този ангелъ вижда наоколо си милиони още голѣми слънца, но той не се самозаблуждава отъ тѣхъ, той държи тази малка свѣтла точица и по нея се рѫководи да дойде на земята. Обаче хората на земята не правятъ тъй. Законътъ е измѣненъ отъ тѣхъ. Тѣ като тръгнатъ по пѫтя за Божествения свѣтъ и видятъ нѣкое голѣмо слънце, казватъ: „Тукъ е животътъ“. Послѣ, видятъ друго нѣкое слънце и казватъ: „Тамъ е животътъ“. Ходятъ натукъ-натамъ, мятатъ се, докато животътъ изтече и казватъ: „Нищо не можахме да направимъ“. Тъй е, тия слънца сѫ много голѣми, непостижими сѫ. Тѣ прѣдставляватъ това, което въ обикновения животъ наричатъ „непостижимитѣ идеали“.

 

  И тъй, отъ сега вече ще гледате въ себе си, нѣма какво да се смущавате, да правите разлика между вашето съзнание и Божественото съзнание, Ще направите единъ малъкъ опитъ, да знаете, какъ да различавате тия съзнания. Въ човѣшкото съзнание има едно малко колебание, което можете да провѣрите на опитъ. Това колебание може да си прѣдставите като една вълнообразна линия. Вълнитѣ показватъ постояннитѣ колебания въ човѣшкото съзнание. Затова именно човѣкъ е всѣкога недоволенъ отъ себе си. Обаче при това постоянно движение въ себе си, човѣкъ усѣща и другото, висшето съзнание въ себе си, което всѣкога е тихо и спокойно. И когато човѣкъ е развълнуванъ, обезсърченъ, тази малка свѣтлинка — Божественото съзнание — казва на човѣшкото съзнание: не бой се, всичко ще се свърши добрѣ! Ти се спирашъ, но то казва: не бой се! Ти философствувашъ, питашъ: какъ ще се свърши тази работа? — Добрѣ ще се свърши. Само толкова казва Божественото съзнание, но ти чувствувашъ дълбоко въ себе си едно спокойствие. И най-послѣ, като се свърши работата добрѣ, Божественото съзнание казва: „Видѣ ли, нали ти казахъ, че ще се свърши добрѣ?“ Божественото съзнание никога не казва, че отъ тебе човѣкъ нѣма да стане. Това е човѣшкото съзнание, което се раздвоява и казва: отъ тебе човѣкъ нѣма да стане! Божественото съзнание казва: ти ще станешъ човѣкъ! Но какъ? — Като държишъ постоянно въ ума си съзнанието АС, т. е. движение нагорѣ къмъ С.

 

  Сега азъ ви навеждамъ на една реална философия, която външно изглежда малко отвлѣчена, но въ нея има едно микроскопическо приложение. И всѣки учитель, който ви каже, че може да имате нѣкакви грандиозни резултати, не ви казва истината. Истинскиятъ учитель ще ви покаже малката свѣтлинка. И ако вие сте доблестенъ, ако имате характеръ, ако имате воля да се движите, ще вървите по линията на тази малка свѣтлинка въ вашето съзнание. Като се движите по тази линия, ще се намѣрите въ възможноститѣ на другъ единъ свѣтъ. Мнозина отъ светиитѣ, мнозина отшелници въ Индия, много учени хора сѫ изгубили своя животъ въ търсене на Божественото съзнание. Напразно сѫ изгубили живота си. Тѣ трѣбвало да търсятъ малката свѣтлинка въ себе си, която би имъ допринесла много по-голѣма радость, отколкото всичкитѣ радости, които сѫ имали до това врѣме. И ако вие съберете всичкитѣ радости, които сте имали до сега, половината отъ тѣхъ даже не може да се сравнятъ съ тази малка радость, която може да ви достави малката свѣтлинка въ съзнанието. Въ тази свѣтлинка вие имате вече нѣщо реално. Къмъ нея ще погледнете въ най-голѣмитѣ бури на живота си. Тя ще ви допринесе нѣщо повече, отколкото всичкитѣ други блага, които сте имали. Свети ли тази малка свѣтлинка въ вашето съзнание, свети ли този фаръ, морето може да се вълнува, колкото ще, но вие бѫдете увѣрени, че нищо не е въ състояние да ви извади отъ този пѫть. Загасне ли тази малка свѣтлинка, изгубите ли този фаръ, тогава можете да попаднете въ една погрѣшка. Това е не защото сте изоставени, но понеже хората често взиматъ противоположна посока на Божественото съзнание, вслѣдствие на което изгубватъ тази малка свѣтлинка и не знаятъ накѫдѣ се движатъ. И сега, единственото нѣщо, което ви оставя, е да се ориентирате, накѫдѣ се движи това Божествено съзнание и да влѣзете въ посоката на неговото движение. Вие едноврѣменно ще се движите въ двѣ посоки, т. е. ще реализирате два живота: отъ една страна ще развивате човѣшкото съзнание, а отъ друга страна ще се стремите да се движите къмъ Бога.

 

  Ако бихъ ви запиталъ, какво значи стремежъ къмъ „себе си“, какъ бихте го опрѣдѣлили? Виждате, колко е мѫчно да се разясни тази проста истина! Не само че е мѫчно да се разясни, но мѫчно е и да се разбере. Защото онова, което се изяснява, нѣкой пѫть остава неразбрано. Трудно е да се прѣдадатъ тѣзи обяснения на единъ човѣшки езикъ.

 

1924-02-10-19_fig3.png

 

  И тъй, въ съзнанието ви има двѣ движения: едното е отъ А къмъ В, а другото отъ А къмъ С. Или, можемъ да опрѣдѣлимъ посокитѣ на тия движения съ АСВ и АВС. Нѣкои прѣдставятъ тия движения по слѣдния начинъ: щомъ се движи А къмъ В, имате вече правата линия АВ. Послѣ пъкъ А се движи къмъ С, и В се движи къмъ С, при което се образува триѫгълника АСВ. Значи, тукъ едноврѣменно има два пѫтя.

 

  Сега, бихъ желалъ единъ отъ ученицитѣ да каже основната идея отъ всичко казано до тукъ. Какво разбрахте отъ всичко казано? Каква нова свѣтлина се внесе въ ума ви? (— Че насоката на цѣлия ни животъ зависи отъ малката свѣтла точица). Да, и още това, че съзнанието има двояко движение. Трѣбва да знаете, че щомъ срещнете съпротивление, то е, понеже материята, въ която живѣете е гѫста. Затова, трѣбва да знаете, че при движението АСВ на вашето съзнание, т. е. при движението си къмъ Божественото, се намиратъ всички благоприятни условия за васъ, Туй движение АСВ приготовлява правия пѫть на вашето съзнание, което може да излѣзе отъ тази гъста материя. То е, което ще ви подигне. И когато нѣкой индивидъ стигне точката С нагорѣ, той се повдига и пѫтьтъ се измѣня. Тогава той се намира въ едно по-високо поле, или при едно по-високо разбиране. Нѣкой пѫть може да се случи обратното — пакъ да се върнете по сѫщия пѫть.

 

  Прѣдставяйте си триѫгълника АСВ! Носете всѣкога въ съзнанието си движението АС нагорѣ. защото то е потрѣбно за вашитѣ философски разбирания. То е единъ методъ въ школата. Нѣкой окултисти даватъ друго опрѣдѣление за странитѣ на триѫгълника, като казватъ, че АС прѣдставлява пѫтя на сърцето, СВ — пѫтя на ума, а АВ — пѫтя на тѣлото. Това е едно замаскиране на въпроситѣ. Споредъ тѣхъ умътъ и сърцето се стремятъ да организиратъ тѣлото. Не е така. Линията АС прѣдставлява движението на Божественото съзнание. Но нѣкой пѫть това движение въ своята възходяща линия минава прѣзъ ума. Нѣкой пѫть процесътъ е обратенъ: при възкачването си, Божественото съзнание минава прѣзъ ума, а при слизането си — прѣзъ сърцето. Значи, и едното, и другото става. Напримѣръ, движението на Божественото съзнание у мъжа и жената не върви въ една и съща посока. Движението на Божественото съзнание у мъжа започва отъ А, т. е. отъ дѣсно и върви къмъ лѣво. Но ще имате прѣдъ видъ едно нѣщо: въ Бога има само една страна, тамъ нѣма лѣва и дѣсна страна. Абсолютното има само една страна.

 

  Слѣдователно, въ дадения случай С показва само посоката къмъ Божественото. Да кажемъ, че А тръгва отдѣсно и върви нагорѣ, къмъ Божественото С. Но като дойде до тази точка, то казва: азъ не мога да отида до Бога, но да се върна поне назадъ. И не се минава много врѣме, слиза въ В. Тъй се опрѣдѣля неговиятъ животъ. Това е не защото не може да отиде нагорѣ, но защото не може да се задържи въ тази точка С. И теософитѣ казватъ, че слѣдъ като умре човѣкъ, душата му минава първо прѣзъ астралния свѣтъ, послѣ прѣзъ менталния и най-послѣ въ причинния. Понеже не може да отиде по-нататъкъ отъ причинния свѣтъ, спира се тукъ извѣстно врѣме да размишлява върху причинитѣ и послѣдствията на нѣщата въ живота. Въ него се заражда желание да се върне отново на земята. За този цикълъ на душата говорятъ теософитѣ.

 

  Отъ всичко това, което ви говорихъ, искамъ да остане една обща идея у васъ, защото ако се спрете върху подробноститѣ, тѣ ще ви спънатъ. Линията АС прѣдставлява едно движение нагорѣ, къмъ Божественото, но щомъ човѣкъ не може да го реализира, той се връща къмъ В и чувствува, че е остарѣлъ. Движението на съзнанието у жената е обратно на това у мѫжа. Мѫжътъ, принципътъ на мѫдростьта и жената, принципътъ на любовьта се срѣщатъ въ Божественото съзнание. Въ точкитѣ А и В нѣма никаква любовь, тѣ сѫ мѣста на движение. Въ тѣхъ се изразява обикновения животъ.

 

  Правата линия прѣдставлява живота на индивида. Значи, той владѣе само правата линия. Добрѣ, да направимъ сега единъ психологически анализъ на геометрията, т. е. да я прѣведемъ като живи сили на съзнанието. Отъ това гледище правата линия прѣдставлява всички възможности на точката, додѣто може да достигне тя въ своето праволинейно движение. Ако правата линия показва възможноститѣ на точката, и тази точка е достигнала отъ А до В, питамъ: коя е причината, която измѣства точката отъ нейното праволинейно движение и я отправя къмъ втората посока С? — Това е Божествениятъ елементъ въ съзнанието, който измѣства движението на човѣка.

 

  Какво прѣдставлява плоскостьта? — Плоскостьта всѣкога показва възможноститѣ между двѣ души, които се съединяватъ. И наистина, какво могатъ да направятъ двама души? — Тѣ могатъ да направятъ само една плоскость. Единъ човѣкъ може да направи само една линия. Двама души могатъ да образуватъ само една плоскость. Слѣдователно, отъ чисто психологическо гледище, това сѫ възможности и условия на силитѣ, които дѣйствуватъ за и противъ при създаване на човѣшкия организъмъ, както и при растенето и развитието на човѣшкия духъ. Важно за васъ сега е да можете да наблюдавате и да провѣрите, дали това нѣщо е вѣрно, или не.

 

  Азъ бихъ желалъ вие да опитате тази теория. Това, което ви казвамъ, теоритически е вѣрно, но практически, мнозина отъ васъ нѣмате тази опитность. Имате ли опитностьта отъ това движение? Най-първо, какъ ще намѣрите въ себе си тази малка свѣтла точица? Ако мислите, че ще я намѣрите чрѣзъ концентриране на мисъльта си, лъжете се. Затова, ще се поставите въ едно състояние на вѫтрѣшно затишие и вѫтрѣшенъ миръ, като считате, че всичко наоколо ви е въ пъленъ редъ и порядъкъ. Само по този начинъ ще можете да забѣлѣжите тази малка точица, тази малка свѣтлинка въ себе си. Вие ще намѣрите тази точица само въ най -голѣмитѣ бури на вашия животъ, когато всичко наоколо ви е въ пъленъ мракъ и считате, че сте съвършено самъ, изоставенъ на произвола на сѫдбата. Само тогава ще блесне въ съзнанието ви, тази едва мъжделѣюща точица. И единственото нѣщо, за което може да се държите въ този моментъ, е свѣтлината на тази малка точица въ хоризонта на вашето съзнание. Вие сте въ развълнувано море. Къмъ тази свѣтла точица ще се стремите, тя ще бѫде вашиятъ фаръ. Тази опитность може да имате всички. Тъй ще имате една база въ живота си, ще знаете, че има нѣщо Божествено въ човѣка. И при всички вѫтрѣшни страдания и несгоди въ живота си, намѣрите ли тази малка свѣтлинка, тя ще бѫде една радость за васъ. Вие ще знаете, че при този фаръ нѣкѫдѣ има брѣгъ, има суша, дѣто ще можете да живѣете, т. е. има възможность за растене и развиване на вашия животъ. А това е достатъчно.

 

  Когато дойдете до разочарование, какъ ще разрѣшите въпроса? Азъ искамъ да ви прѣдамъ една наука, отъ която да може да се ползувате въ всички случаи на живота си. Азъ искамъ да прѣведа окултната наука, защото тя е много отвлѣчена, а искамъ да се ползувате отъ нея още въ сегашния си животъ. Вие имате извѣстни разочарования въ вашия животъ — това е пѫтьтъ ви по АВ. Но трѣбва да знаете, че сѫщеврѣменно имате и друго едно движение на съзнанието си отъ А къмъ С, отдѣто ще дойдатъ благата на живота. Тия блага ще дойдатъ, когато и да е, никой не може да ви ги вземе. И ако сте вѣрни на този Божественъ принципъ, непрѣменно движението АС ще ви извади отъ всички противорѣчия, въ които може да се намѣрите. Дали вие вѣрвате или не вѣрвате, то е другъ въпросъ, но ако вие имате достатъчно търпѣние да издържите на всички мѫчнотии, непрѣменно това Божествено съзнание, или движението на туй съзнание ще ви изведе на добъръ край. Движението на Божественото съзнание наричатъ въ духовнитѣ науки — Божественъ Промисълъ. Но то е една неопрѣдѣлена дума, азъ го наричамъ „движение на Божественото съзнание“. Едноврѣменно човѣкъ се движи въ двѣ посоки. Всѣки човѣкъ, както и всѣки отъ васъ, има тия двѣ движения въ себе си, само че у всички хора не се очертаватъ ясно, всички не съзнаватъ тия движения, които ставатъ у тѣхъ.

 

  Значи, най-важното за васъ е тази свѣтла точица на съзнанието. Тя е най-важното нѣщо въ живота ви. Тя е една постоянна свѣтлина, която мъжделѣе слабо, но всѣкога свѣти. Тя е най-красивата свѣтлина, която вие може да имате въ себе си. Когато сте щастливи, когато сте радостни, тя почти не се вижда, но щомъ животътъ ви стане мѫченъ, щомъ дойдатъ най-голѣмитѣ нещастия, страдания, отчаяния — тя се вижда. И затова, за да я видите, нѣкой пѫть Божественото съзнание образува, като въ театъра, прѣчки — затваря ви, ограничава ви, като ви насочва да мислите на друго мѣсто и казва: има нѣщо по-важно въ вашия животъ, отколкото движението АВ. Вие се раздвоите, казвате: като АВ нѣма нищо друго. Не, казва то, има нѣщо по-важно отъ АВ — то е АСВ. Но онзи, които не разбира този законъ страда. Въ живота на човѣка има възлизане, има и слизане — то е единъ процесъ. Ние туряме тия два триѫгълника единъ до другъ. Защо?

 

1924-02-10-19_fig4.png

 

Който разбира закона, тръгва отъ А къмъ С. Послѣ, слиза надолу къмъ В, но веднага продължава пѫтя си нагорѣ къмъ С2. Тия триѫгълници АСВ и АС2В сѫ свързани, или може да кажемъ, че като дойде ученикътъ до В, той пакъ възлиза нагорѣ и т.н. Тия триѫгълници прѣдставляватъ макрокозмоса. Там триѫгълницитѣ сѫ въплотени, а тукъ ни прѣдставляватъ движение нагоре и надолу. Движението надолу е слизането на Духа въ материята, а нагорѣ — възлизането на Духа къмъ Божественото съзнание. Значи, движението върви въ първия триѫгълникъ къмъ АС и после къмъ СВ. Който разбира законитѣ, ще продължи да се движи въ втория триѫгълникъ къмъ ВС2, послѣ къмъ СВ. Слѣдъ това ще мине въ трети триѫгълникъ и т. н. Пъкъ онзи, който не разбира законитѣ, той все ще се движи въ първия триѫгълникъ и най-послѣ ще каже, че животътъ е безсмисленъ. Такъвъ човѣкъ за години или за цѣлъ редъ сѫществувания ще си остане само материалистъ. Ще каже: животътъ не е нищо друго, освѣнъ материя. Да, споредъ материалистическото схващане на живота, той не е нищо друго, освѣнъ материя, движение само по права линия. Да бѫдешъ матриалистъ, значи да съзнавашъ само възможноститѣ на точката, която се движи въ права посока. Материалистътъ казва: „Човѣкъ се ражда, остарѣва и умира, всичко се свършва съ него“. Това е движение по една права линия. Споредъ тази философия, човѣкъ се движи въ пространството като единъ мѣхуръ, който като се пукне, всичко се свършва съ него. По-нататъкъ нѣма никакво движение.

 

  Упражнение. Станете прави! Движение на двѣтѣ рѫцѣ въ крѫгове — единъ пѫть отвѫтрѣ, нагорѣ, навънъ, назадъ (нѣколко пъти). Втори пѫть — отвънъ, навѫтрѣ и надолу. Трети пѫть — отзадъ, нагорѣ, надъ гѫрдитѣ, настрани, прѣдъ гѫрдитѣ, въ крѫгъ настрани, напрѣдъ (нѣколко пъти).

 

  Дѣсната ръка настрана, лѣвата прѣдъ гѫрдитѣ, послѣ лѣвата настрана, а дѣсната прѣдъ гѫрдитѣ. Това смѣняване става много бързо, послѣ бавно.

 

Т. М.

 

  „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината“.

 

  — Тя постояно ни весели,

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×