Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1924_02_03 Елементи въ геометрията

Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 07 март 2017 - 01:30

От томчето "Разумният живот"
32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924)
Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ЕЛЕМЕНТИ ВЪ ГЕОМЕТРИЯТА.

 

 

  „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината“.

 

  — Тя постояно ни весели.

 

Размишление.

 

  Прочете се резюме отъ темитѣ „Ползата отъ въображението“.

 

  За слѣдния пѫть ще пишете върху тема № 18: „Основнитѣ елементи въ геометрията“. Този въпросъ е малко философски. Ако ви попитатъ, кои сѫ елементитѣ въ химията, знаете ги, нали?

 

  Азъ бихъ желалъ, всѣки единъ отъ васъ да си извади на единъ списъкъ всички теми, задавани до сега въ продължение на тритѣ години, като си отбѣлѣжи и датата на всѣка тема, за да се види реда, по който вървятъ. Тия теми влизатъ като камъни въ градежа на едно здание. Така и всѣки прѣдметъ, върху който се спира вашия умъ, ще ви принесе въ дадения случай, или полза или врѣда. Вие трѣбва да мислите, но не можете да прѣнебрѣгвате законитѣ на мисъльта. Ако не вървите по нейнитѣ закони, ще мислите неправилно, т. е. въ мисъльта си ще вървите по кривъ пѫть. Има само два начина на мислене: единиятъ начинъ е мислене въ тъмнина, другиятъ начинъ е мислене въ бѣлата свѣтлина, т. е. въ свѣтлината изобщо. При сегашнитѣ условия на живота, вие не можете да бѫдете неутрални. И всѣки, който казва, че може да бѫде неутраленъ, той трѣбва да бѫде божество. Даже и божествата не могатъ да бѫдатъ неутрални. Тъй че всѣки, който мисли, ще има едното или другото положение, или и двѣтѣ, не въ единъ и сѫщъ моментъ, но ще се смѣняватъ.

 

  Сега, нѣкой може да каже: нашитѣ умове не могатъ ли да бѫдатъ заняти съ нѣкои по-важни въпроси? Защо не, можете да се занимавате съ каквито искате въпроси, но много посторонни мисли ще дойдатъ въ ума ви и безъ да ги искате. Въ ума ви ще дойдатъ всѣкакви посторонни теми, но ще се учите да дисциплинирате ума си, затова именно сте ученици. Да дисциплинирате ума си, това е най-голѣмото изкуство. Недисциплинираниятъ умъ може да се уподоби на единъ дивъ конь, който прѣскача всички прѣгради, колкото голѣми и да сѫ тѣ, баири и планини той прѣскача. За да го укротишъ, трѣбва да му туришъ голѣмъ гемъ. Нѣкой пѫть, като се разбушува, виждашъ го, и тебе взелъ, и гемътъ взелъ, прѣскочилъ планината, а ти се озърташъ натукъ-натамъ, търсишъ го. Затова ще се заемете да работите върху ума си, да го дисциплинирате. Дисциплинираниятъ умъ е велика сила въ природата. Който дисциплинира ума си, създава въ себе си и характеръ. Че минаватъ въ ума ви лоши мисли покрай добритѣ, не трѣбва да се смущавате за това. Считайте туй нѣщо като едно необходимо явление. Вие не може да измѣнявате реда на нѣщата. И злото и доброто ще дойдатъ. Тѣ сѫществуватъ въ свѣта. Защо и за какво, вие не можете да знаете, но едно нѣщо трѣбва да знаете, че не можете да измѣните отношенията на доброто и злото къмъ васъ. За да измѣните тия отношения, трѣбва да разбирате законитѣ на вашия умъ. Като почнете да се справяте съ ума си, и то по единъ най-разуменъ начинъ, ще разбирате и отношенията на доброто и злото къмъ васъ. За сега вие мислите, че сте много силни и ще можете да турите на ума си една голѣма спирачка. Но знаете ли каква катастрофа може да стане съ васъ, ако турите на ума си една голѣма спирачка? Много малка спирачка ще му турите.

 

  Отъ друга страна, вие трѣбва да изучавате и законитѣ на вашето сърце. Нѣкои се оплакватъ отъ ума си, други отъ сърцето си, а трети отъ волята си. Нѣма какво да се оплаквате отъ ума, сърцето или волята си, тѣ сѫ много добри. Умътъ ви е много добъръ, сърцето ви е много добро и волята ви е много добра. И умътъ ви, и сърцето ви, и волята ви сѫ на мѣстата си, но единственото нѣщо, което ви спъва е това, че сте забравили правилата, по които се движи вашия умъ, вашето сърце и вашата воля. Та ще знаете: най-главното за ученицитѣ отъ всички окултни школи е да дисциплиниратъ ума си. Тамъ ученицитѣ употрѣбяватъ най-малко по 10 — 15 — 20 години за дисциплиниране на ума си. Запримѣръ, ако бихте могли да се дисциплинирате, както сте сега въ този класъ, вие бихте дошли до състояние, да седите тихо и спокойно, да не ви смущава нищо наоколо, като че сте сами. Гледамъ отъ нѣколко дни насамъ е дошло отъ нѣкое село едно младо момиче, но знаете ли какъ умѣе да се концентрира? Умътъ ѝ е тихъ и спокоенъ, мисъльта върви правилно, хармонично. Казвамъ: ако вие още днесъ бихте имали това концентриране, знаете ли каква сила би прѣдставлявало това нѣщо за васъ? И вие нѣкога сте имали способностьта да се концентрирате и послѣ сте я загубили. Сега отново трѣбва да я възстановите.

 

  Сега вие мислите, че сте станали много лоши, а по-рано сте били по-добри. Обратно е: едно врѣме бѣхте по-лоши, а сега сте подобри. По-рано сте имали по-малко свѣтлина, та не се виждахте. Сега, понеже имате повече свѣтлина, виждате какви сте. Значи, дали сте добри или лоши, това зависи отъ свѣтлината, която имате. Има наистина една разлика между това, което бѣхте по-рано и това, което сте сега. Тази разлика седи въ слѣдното: едно врѣме имахте по-малко разноски въ ядене и пиене, имахте по-малко отношения съ хората, имахте по-малко изкушения и изпити, а сега имате повече отношения съ хората, повече изкушения, изобщо повече сте изложени. Ще ви дамъ слѣдния примѣръ: вземете единъ ученъ човѣкъ, който постоянно говори за моралъ и вижте, какъ старателно смекчава своитѣ грѣшки. Той счупи нѣкоя чаша, запримѣръ и веднага въ него се явява мисъльта, какъ да се оправдае, какъ да смекчи погрѣшката си. Какво трѣбва да направи? Ако въ този човѣкъ има повече свѣтлина, той ще констатира факта тъй, както си е, безъ да търси причини за оправдание. Често и вие постѫпвате така. Нѣкой пѫть правите и други погрѣшки. Даде ви се нѣкоя тема и вие казвате: тази тема е маловажна. Щомъ кажете така, веднага още сте направили въ ума си една основна погрѣшка. Вземете запримѣръ днешната тема, която ви дадохъ: „основнитѣ елементи на геометрията“. Това е единъ доста тежъкъ въпросъ. Кой е единъ отъ първитѣ елементи на геометрията? (—Точката). Какъ ще обясните философски точката, като единъ важенъ геометрически елементъ? Геометрическитѣ точки заематъ ли мѣсто? (— Не). Какъ се е образувала правата линия? (— Отъ движението на точката). Питамъ ви тогава: щомъ точката не заема никакво пространство, какъ се е образувала правата линия? Какъ може, вображаемитѣ точки, които не заематъ никакво пространство, да образуватъ веществени точки, които заематъ пространство? Тукъ вече се натъкваме на схоластическата философия, при която може да се философствува, безъ да се дойде до едно крайно заключение.

 

  И тъй, точката е първиятъ елементъ въ геометрията. Кой е вториятъ елементъ? — (Линията). Третиятъ елементъ? (—Плоскостьта). Четвъртиятъ елементъ? (—Тѣлото). Петиятъ елементъ? (—Нѣма повече отъ четири). Сега вие ще размишлявате по-нататъкъ. Ще разгледате понятието „елементъ“ тъй, както влиза въ геометрията, като нѣщо, върху което почива геометрията.

 

1924-02-03-19_fig1.png

 

  Какво прѣдставлява тази крива линия на чертежа? (—Парабола.) Тази крива линия се образува, когато държите палецътъ и показалецътъ си разтворени. Кажете ми тогава, каква е разликата между парабола и хипербола? (Хиперболата има два клона, параболата — единъ). Добрѣ, ако едно тѣло тръгне отъ центъра на кривата линия на палеца и се движи по нея, отдѣ ще се върне пакъ въ сѫщата точка? Напримѣръ, ако това тѣло тръгне отъ точка С ще стигне въ точка Д. Каква е била материята при точка С, по-гѫста или по-рѣдка, когато е започнало това движение? Какви сѫ били силитѣ, които сѫ дѣйствували при точка С? Слѣдили ли сте, какъ се извършва процеса на мисъльта въ нашия умъ? Най-първо извѣстна идея седи въ ума ви неопрѣдѣлена, т. е. границитѣ ѝ сѫ слабо очертани, но колкото повече мислите, тази идея все повече и повече се опрѣдѣля, докато най-послѣ се материализира вънъ отъ васъ. Вземете напримѣръ нѣкой изобрѣтатель. Въ ума му най-първо се явява извѣстна идея въ проектъ, всички колелета, всички части на машината дѣйствуватъ, движатъ се първо въ ума му и слѣдъ това той търси начинъ, какъ да реализира тази идея навънъ. Когато извѣстна идея, която се е зародила въ ума ви, се проектира на физическия свѣтъ, но не може да се реализира, тя се връща назадъ. И много хора страдатъ отъ нереализирани идеи. Всичката опасность седи въ това, че тази енергия се повръща къмъ своя източникъ. (Врѣдно ли се отразява това повръщане на енергията къмъ своя източникъ?) — Въ повечето случаи се отразява врѣдно. Напримѣръ, нѣкой иска да свърши университетъ, но ако не успѣе, въ него се заражда една тѫга, че не е могълъ да реализира своята идея. Затова именно всички благородни идеи трѣбва да се реализиратъ, не въ своитѣ крайни прѣдѣли, но въ човѣшкото съзнание, за да дадатъ потикъ или да отворятъ мѣсто на една нова дѣятелность. При новото положение, въ което се намирате сега, у васъ, намѣсто да се развива ума ви, интелигентностьта ви, развива се чувствителностьта ви, и то не чувството на милосердие, а личнитѣ чувства, честолюбието — силно се възбужда въ васъ енергията на задната часть на главата ви. Всѣки отъ васъ мисли, че той е най-важната личность въ свѣта, че той е нѣкакво божество. Всички хора мислятъ така, никой не иска да признае Истината. Така е не само съ хората, но и съ животнитѣ. Вземете едно куче, бутнете го само по опашката, и то казва: господине, какъ си позволявашъ да ме буташъ? Ти не трѣбва да буташъ опашката ми! Тукъ именно, вие, като ученици, трѣбва да бѫдете много внимателни. Ако не сте внимателни, ще пострадате.

 

  И сега, вие, като ученици на окултната школа, изучавате вѫтрѣшната страна на живота, въ която влизатъ всички сегашни науки. Като изучавате науката за живота, трѣбва да знаете, че ако вие не сте деликатни спрѣмо другитѣ хора, и тѣ ще бѫдатъ съ сѫщото поведение по отношение къмъ васъ. Ако вие обичате да критикувате, и васъ ще критикуватъ. Казвате: нищо, нека търпи, той трѣбва да си знае погрѣшката. Добрѣ, но утрѣ и за васъ ще кажатъ нѣщо. Вие веднага ще кажете: какъ тъй, защо той си позволява да говори по мой адресъ така? Ами ти какъ си позволявашъ? Ако ти говоришъ за другитѣ, трѣбва да имашъ мѫжество, като говорятъ за тебе, да кажешъ: нека говорятъ, ще нося всичко! И ти трѣбва да изтърпишъ погрѣшката си. Ако единъ фактъ е правъ, защо да не го признаешъ? Казвате за нѣкого: ти си нетърпеливъ, ти си грубъ въ обходата си, ти не си милосерденъ, не приемашъ никого въ кѫщата си и т. н. Всичко това не е ли фактъ? Ако е вѣрно, признай го и радвай се, че имашъ работа върху себе си. Ама, възразява той, азъ не съмъ толкова лошъ. То е другъ въпросъ. Туй, което е вѣрно, всѣки отъ васъ трѣбва да бѫде доблестенъ да признае като фактъ дотолкова, доколкото е вѣренъ, а именно 75 на сто, 50 на сто или 25 на сто. Ако пъкъ нѣкой фактъ е абсолютно невѣренъ, ще кажешъ: добрѣ, ще си помисля върху това.

 

  Азъ не съмъ за този методъ при възпитанието, да се критикувате, да си търсите погрѣшкитѣ едни други, но всѣки за себе си да има будно съзнание. Нѣкои хора кипватъ много скоро. Че кипватъ, това е много хубаво, защото иначе щѣше да бѫде за тѣхъ по-лошо. Но като кипнатъ, трѣбва да знаятъ, кѫдѣ да пратятъ тази енергия. Човѣшкиятъ организъмъ си има свой отдушникъ, капакъ, прѣзъ който може тази енергия да се изпрати навънъ. Всѣки отъ васъ ще отвори отдушника на сърцето, на ума и на волята си, за да може тази енергия при кипването да излиза прѣзъ тѣхъ, тамъ да се вдига шумъ. Нѣкой човѣкъ влѣзе въ дома си, започне да вика, да дига рѫцѣ, да скача и казва: азъ ще направя туй, онуй, хубаво да знаете! И послѣ, седне на стола си и започва да работи. Много учени хора се лѣкуватъ отъ гнѣва си съ работа. Напримѣръ нѣкой ученъ е онеправданъ отъ нѣкого въ критиката си, и той се разгнѣви, но веднага взима брадвата, нацѣпва нѣколко дърва и се успокоява. Или, взима перото, пише, пише, докато се укроти. Добрѣ е и ние да имаме една градина на разположение, или едно лозе, та който се обиди или докачи отъ нѣкого, да вземе мотиката и хайде на работа. Тъй ще се редувате единъ слѣдъ другъ. Ще кажете: смѣшно е това нѣщо. Да, смѣшно е, но приятно. Да отидешъ на лозето, да му копаешъ и говоришъ, е хубаво, приятно нѣщо. Само по този начинъ ние ще намѣримъ истинския пѫть на възпитанието.

 

  Въ живота си всички хора срѣщатъ мѫчнотии. Не мислете, че е лесно да се възпита човѣкъ. У човѣка има нѣщо необуздано. Нѣкой пѫть се разгнѣвишъ срѣщу нѣкого, но послѣ казвашъ: не, азъ вече нѣма да му говоря нищо! Размислишъ се малко, казвашъ: какъ да не му говоря? Защо да мисли той, че азъ съмъ такъвъ-онакъвъ? Ще му говоря! Разсѫждавашъ, разсѫждавашъ, докато се успокоишъ Че е кипналъ нѣкой човѣкъ, не е лошо. Това сѫ сили, които работятъ вѫтрѣ въ човѣка. Азъ бихъ писалъ бѣлѣжка 7 на този човѣкъ, който кипва. И за работа бихъ приелъ такива коне, които ритатъ и хапятъ, но които и работа вършатъ. Такъвъ конь рита, хапе, но като го впрегнешъ въ каруцата, тегли я. Отлична работа върши той! Казватъ: много рита този конь. Да, такъвъ конь желая, той върши работа. А конь, който е много кротъкъ отвънъ, който не рита, не хапи, като го впрегнешъ въ каруцата, не тегли, работа не върши. По-хубаво да имаме въ себе си една сила, която ще ни кара да работимъ, отколкото да нѣмаме нищо. Не се оплаквайте отъ злото, което е въ васъ. То е една велика сила, едно велико благо. Азъ взимамъ злото въ много широкъ смисълъ. Кипването, гнѣвътъ, всички отрицателни качества въ васъ сѫ едно богатство, единъ специаленъ торъ, който трѣбва да знаете, дѣ и какъ да турите. За въ бѫдеще той ще ви донесе извѣстни блага, но трѣбва да знаете, какъ да се справите съ него.

 

  Вие, като влизате въ училището, нѣкои отъ васъ мислятъ, че въ този пѫть нѣма да срещнатъ никакви изкушения. Не, свѣтътъ нѣма да ви посрещне съ вѣнци, нито на рѫцѣ ще ви държи. Единъ день може да дойде това нѣщо, но за сега не е така. Слѣдователно, този пѫть, който сега минавате е още тѣсниятъ пѫть. Вие трѣбва да знаете, че ще срещнете редъ мѫчнотии и въ физическия свѣтъ, и въ науката, и въ вашата собствена етика. При това, колкото повече знаете, толкова повече ще се увеличаватъ мѫчнотиитѣ и страданията ви. Но кое е по-хубаво: да знае човѣкъ и да страда, или да не знаете и пакъ да страдате? (—Да знае, разбира се).

 

  Ще ви дамъ едно упражнение, което трѣбва да правите въ продължение на 7 дни (отъ 3. II — 10. II). Упражнението се състои въ слѣдното: да кажемъ, че първиятъ день, понедѣлникъ, имате едно неразположение на духа. Напишете си веднага една точка, слѣдъ това една права линия и до нея триѫгълникъ. Забѣлѣжете си въ тетрадката, какво е врѣмето вънъ. Ще наблюдавате сѫщо така, какви сѫ състоянията, които ви измѣнятъ. Вториятъ день, вторникъ, до триѫгълника, на сѫщия листъ, ще напишете единъ квадратъ. По сѫщия начинъ ще отбѣлѣжите врѣмето и състоянието си. Третиятъ день, срѣда, ще напишете на тетрадката или на листа си до четириѫгълника единъ петоѫгълникъ. Петоѫгълникътъ може да има форма на кѫщичка, но още по-добрѣ е да бѫде единъ правиленъ геометрически петоѫгълникъ. Четвъртиятъ день — четвъртъкъ — шестоѫгълникъ. Петиятъ день — петъкъ — седмоѫгълникъ. Шестиятъ день — сѫбота — осмоѫгълникъ. Седмиятъ день — недѣля— деветоѫгълникъ. Така, въ продължение на тия седемь дни ще имате слѣднитѣ фигури:

 

1924-02-03-19_fig2.png

 

  Вие трѣбва да знаете всички тия фигури. Тѣ сѫ символи, които изразяватъ живи сили въ природата, Тя познава тия символи. Най-първо вие ще прѣдизвикате умствено тия фигури, а послѣ ще ги начертаете на книга, но много правилно, чисто, красиво. Която фигура напишете прѣзъ деня, нея ще държите прѣзъ цѣлия день въ ума си. Каквото разположение и да имате, добро или лошо, всѣка сутринь ще написвате опрѣдѣлената фигура. Геометрията упражнява отлично влияние върху човѣка. Затова, когато човѣкъ е неразположенъ духомъ, нека се занимава съ геометрия, или да рѣшава задачи по математика. Математиката, обаче, е по-отвлѣчена. По-лесно е да започнете съ геометрията, а да свършите съ математиката.

 

  И тъй, като напишете точката, ще я проектирате въ ума си, ще размишлявате върху смисъла ѝ. Линията пъкъ изразява точка въ движение. Като размишлявате върху всѣка фигура, тѣ постепенно ще оживѣятъ въ васъ. По този начинъ вие ще разберете, отдѣ произтичатъ вашитѣ неразположения. Азъ ще ви обясня, отдѣ произтичатъ неразположенията въ човѣка. Прѣдставете си, че кѫщата, въ която вие живѣете е добрѣ направена, стѣнитѣ ѝ хубави, здрави, но дойда азъ или другъ нѣкой и вдигнемъ покрива на вашата кѫща. Тукъ природата на вашата кѫща се видоизмѣня, отгорѣ ѝ остава равнище. Какъ мислите, какво ще стане съ васъ, ще бѫдете ли спокойни въ кѫщата си? Мислите ли, че дъждътъ ще се церемони съ васъ? Не, дрехитѣ ви, всичко въ кѫщата ви ще бѫде изложено на дъжда, ще бѫде въ опасность. Тогава отношенията на нѣщата въ васъ се измѣнятъ; измѣнятъ се и вашитѣ чувства. Това нѣщо става и въ вашия умъ. Често вие вдигате покрива на ума си, вашия триѫгълникъ отгорѣ, и остава само четириѫгълника, една отворена плоскость, при която се нарушава равновѣсието на ума ви. Какво трѣбва да правите? Казвамъ: турете триѫгълника, покрива на вашата кѫща, отгорѣ на четириѫгълника, покрийте го съ керемиди, замажете стѣнитѣ, направете вратитѣ здраво и тогава можете да бъдете спокойни духомъ. Това не е ли философия?

 

1924-02-03-19_fig3.png

 

  На чертежа е прѣдставена само основата отъ триѫгълника на една кѫща (ав). Този триѫгълникъ, макаръ и въ този видъ, е туренъ въ дѣйствие. Той прѣдставлява една лодка, която се движи по водата. Прътътъ С прѣдставлява мачтата, на която сѫ опнати платната А . Ако махнете срѣдния прътъ, т. е. мачтата на вашата лодка, какво ще стане съ нея? — Тя ще седи въ водата, безъ да се движи. Мачтата прѣдставлява една сила, която може да кара лодката. Снемете ли я, вашата лодка остава на произвола на сѫдбата. Слѣдъ всичко това казвате: защо ми дойдеха тия неприятности? Казвамъ: защото вие хвърлихте мачтата въ водата. Какво да правя тогава? — Като излѣзете на суша, ще турите отново мачтата на лодката си. Лодката прѣдставлява сърцето ви. Мачтата С, това е единъ обектъ на Любовьта.

 

  Често вие казвате: азъ не искамъ да любя, всички хора сѫ лоши. Щомъ кажете, че всички хора сѫ лоши, това подразбира, че вие хвърляте този дирекъ въ водата, и вашата лодка остава безъ обектъ. Какво трѣбва да правя? — Ще турите дървото на мѣстото си. Животътъ ви трѣбва да има обектъ! Любовьта ви къмъ едното или къмъ всички, е все едно и сѫщо нѣщо. Законътъ е единъ и сѫщъ. Нѣкои казватъ: азъ не мога да любя всички. Ти не си длъженъ да любишъ всички. Като любишъ едного, чрѣзъ него можешъ да любишъ всички. Ето какъ стоятъ тия положения въ умствения свѣтъ. Щомъ сърцето изгуби своя обектъ, то загубва триѫгълника си отгорѣ. Следователно, казвамъ: дръжте кормилото на вашата лодка срѣщу вѣтъра, който прѣдставлява вашитѣ желания. Поставите ли се по този законъ на движение, прѣспокойно може да излѣзете на брѣга, къмъ който се стремите. И тогава азъ ще ви питамъ: какъ е покривътъ на вашата кѫща? Или какъ стои вашия петоѫгълникъ? Ще ви питамъ още: дирекътъ на вашата лодка седи ли? Имате ли хубавъ куминъ на парахода си? Отворени ли сѫ отдушницитѣ ви? Имате ли достатъчно вода, вѫглища и т. н.? И слѣдъ всичко това, когато бѫдете доста силни, когато придобиете нужното самообладание, вие ще бѫдете въ състояние да се занимавате и съ съврѣменната, и съ окултната наука. Ако не станете силни, богатството, което придобиете отъ тази наука, нѣма да ви ползува лично васъ, а ще ви причини по-голѣми страдания. Не казвамъ, че страданията сѫ нѣщо лошо или безполезно, но казвамъ, че може да се мине и съ по-малко страдания въ този свѣтъ.

 

  Сега, като махнете триѫгълника на вашата кѫща, какво ще правите само съ квадрата отъ нея? Човѣкъ, който продаде кѫщата си, трѣбва да си купи една зеленчукова градина, която да обработва, за да придобие новъ капиталъ. Тогава вече той не се нуждае отъ триѫгълникъ, но трѣбва да обработва градина. Въ този случай по-добрѣ кѫщата му да седи на мѣстото си.

 

  Ако искашъ да имашъ кѫща, трѣбва да любишъ! Ако не искашъ да любишъ, ще имашъ градина. Ти можешъ да не любишъ, но тогава мотика ще имашъ и цѣлиятъ день ще се разправяшъ съ земята, ще отглеждашъ краставици, зеле и други зеленчуци. Една краставица може ли да те смущава и да се смущавашъ отъ нея? Не, ти можешъ да я наглеждашъ, да я садишъ, тя нѣма да ти каже нито една обидна дума, нѣма да се бунтува противъ тебе. Ти нѣма защо да я обичашъ, и тя нѣма защо да те обича.

 

  Та въ свѣта има разни занятия, а въ окултната школа има разни методи. Съ нѣкои отъ тия методи ти можешъ да прѣвърнешъ една по-нисша енергия въ по-висша. И трѣбва енергиитѣ да се прѣвръщатъ! Имашъ нѣкакво неразположение на духа. Ти можешъ да прѣвърнешъ това неразположение въ 5 — 10 — 15 — 20 минути. Какъ? — Иди покопай малко въ градината! Слѣдователно, ти ще станешъ за нѣколко минути градинарь и като копаешъ, ще се съсрѣдоточишъ тъй интенсивно, че ще прѣвърнешъ неразположението си въ добро разположение. Мисъльта ти трѣбва да бѫде тъй интенсивна, че да се изпотишъ. Нѣкой пѫть може като седишъ, да се съсрѣдоточишъ тъй интенсивно, че да потече отъ челото ти поть.

 

  Всички тия методи, които сега ви давамъ, за въ бѫдеще ще ви бѫдатъ потрѣбни. Когато нѣкой човѣкъ е боленъ или неразположенъ духомъ, той може да се лѣкува чрѣзъ трансформиране на енергиитѣ. Той може да си служи съ тия линии, съ тия геометрически фигури, и по този начинъ ще прѣкара мозъчнитѣ енергии въ бѣлитѣ си дробове. Това трансформиране на енергиитѣ трѣбва да става правилно. Геометрическитѣ форми сѫ съединителната нишка, чрѣзъ която могатъ да се трансформиратъ енергиитѣ. Разбира се, трудно е да се постигне това нѣщо изведнъжъ. Много опити трѣбва да се правятъ! Практическо приложение трѣбва! Направете 5 — 10 опити, за да се убѣдите въ истинностьта на моитѣ думи. Когато направите единъ сполучливъ опитъ, не спирайте, продължавайте, направете, 10 — 15 — 20 — 50 — 90 — 99 опити, за да имате едно положително знание, което изключва всички съмнѣния.

 

  Упражнението, което ви дадохъ за една седмица, искамъ да го направите много хубаво. Ще си вземете единъ хубавъ листъ и ще начертаете фигуритѣ много правилно, чисто, съ пергелъ и съ линия. Ако се начертаятъ тъй, само да мине, това не е геометрия, то е привидна геометрия. Законитѣ на геометрията не позволяватъ неточность, неправилность.

 

  Упражнение. I. Рѫцѣтѣ се изнасятъ напрѣдъ, съ трептение на киткитѣ. Послѣ се разтварятъ настрана, пакъ съ трептение на киткитѣ. (Рѫцѣтѣ въ лактитѣ не съвсѣмъ обтегнати). Рѫцѣтѣ пакъ напрѣдъ и настрана, съ движение като хвъркане. Издигатъ се малко нагорѣ, послѣ пакъ надолу, съ сѫщото движение, като хвъркане. Рѫцѣтѣ напрѣдъ и съединени прѣдъ гѫрдитѣ. Слѣдъ това пакъ нагорѣ, надолу и прѣдъ гѫрдитѣ. Трептенията се усилватъ все повече и повече. Рѫцѣтѣ пакъ нагорѣ, послѣ надолу, прави напрѣдъ, съ движение само на киткитѣ и то много бързо. Движението на киткитѣ се усилва все повече и повече, послѣ се намалява и пакъ усилва. Киткитѣ се движатъ само нагорѣ и надолу. Рѫцѣтѣ настрана, съ движение само на киткитѣ нагорѣ и надолу.

 

  На какво уподобявате това движение? (— Както пчелитѣ провѣтряватъ кошера си).

 

  Упражнение II. Рѫцѣтѣ съ малко прѣвити лакти се движатъ отпрѣдъ — едната нагорѣ, другата надолу, като вѣзни. Движението се усилва. Дѣсната ръка надолу, лѣвата нагорѣ. Най-напрѣдъ полека, послѣ движението се все повече усилва. Движи се само китката отъ двѣтѣ страни на главата. Движенията постепенно се намаляватъ, отслабватъ. Усѣщате ли около пръститѣ си едно движение, като че електричество минава? Движение на рѫцѣтѣ отпрѣдъ гърдитѣ, нагорѣ, настрани и надолу. Кръгообразни движения много пѫти. (Бавно). Послѣ обратното: отпрѣдъ гърдитѣ, надолу, настрана, нагорѣ и прѣдъ гърдитѣ. Пакъ крѫгообразни движения. (Много пъти). Рѫцѣтѣ прѣдъ лицето съ бързо махане пакъ въ видъ на крѫгове. Рѫцѣтѣ напрѣдъ.

 

Т. М.

 

  „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината“!

 

  — Тя постоянно ни весели!







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt