Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1924_01_20 Придобивки на съзнанието

Младежки Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 07 март 2017 - 01:28

От томчето "Разумният живот"
32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924)
Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Придобивки на съзнанието.

 

 

  „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.“

 

  — Тя постоянно ни весели.

 

Размишление.

 

  Прочете се резюме отъ темитѣ: „Разлика между трудолюбие и прилежание.“

 

  Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: „Разлика между економия и пестеливость.“

 

  За слѣдния пѫть тема № 16: „Ползата отъ въображението.“

 

  Когато се говори за пестеливи и економисти хора, тия двѣ качества иматъ своитѣ признаци въ човѣка. Френологически, пръститѣ на пестеливитѣ хора сѫ дебели и кѫси въ основата си. Економистъ човѣкъ, значи прибранъ човѣкъ. Пестеливиятъ човѣкъ всѣкога има, богатъ е той. Въ него има единъ инстинктъ постоянно да събира. Катеричката, запримѣръ, е пестелива. Ако ѝ хвърлите царевица, тя ще я събере, ще си хапне колкото ѝ трѣбва, и останалото ще складира нѣкѫдѣ. Орѣхи, лѣшници, всичко каквото намѣри, складира. Когато ако турите прѣдъ нѣкоя кокошка царевица, тя ще се наяде и слѣдъ това останалото ще разпръсне съ краката си. Въ нея нѣма пестеливость, тя не мисли за утрѣшния день.

 

  Въ економиститѣ хора, обратно: пръститѣ при основата имъ сѫ тънки. Економистътъ въ своитѣ дѣйствия не прави тия съображения, каквито пестеливиятъ човѣкъ, който напримѣръ намира голѣмо удоволствие въ пестене пари. Економистътъ ще си направи разчетъ, съ кое и до колко може да разполага и тогава свободно дѣйствува. Економията е качество на ума. Економистътъ може да бѫде държавенъ мѫжъ, или финансистъ, изобщо уменъ човѣкъ е той. И когато той економисва нѣщо, въ това взима участие и умътъ.

 

  Пестеливостьта е единъ естественъ нагонъ у човѣка. Хора, у които тази склонность е силно развита, могатъ да станатъ толкова пестеливи, че рѫцѣтѣ имъ да се проточатъ. А какви сѫ тия хора, у които рѫцѣтѣ сѫ проточени? — У всички крадци рѫцѣтѣ сѫ проточени, дълги, но и отъ това правило има изключения. Кога? — Когато съвѣстьта у човѣка е развита. Значи, ако пестеливостьта е силно развита въ нѣкой човѣкъ, а съвѣстьта му е слабо развита, тогава пестеливостьта може да се прѣвърне въ едно вѫтрѣшно изнудване на духа, и този човѣкъ ще се прояви като крадецъ. Слѣдователно, пестеливостьта е основа на живота, но човѣкъ трѣбва да знае, че туй, което трѣбва да пести, което трѣбва да економисва разумно, то е неговата енергия. Стомашната система въ пестеливитѣ хора е отлично развита, тѣ иматъ добрѣ развито благоутробие. Човѣкъ, у когото стомашната система не е добрѣ развита, не може да бѫде пестеливъ. Пестеливостьта се ражда отъ чувството на любостяжание, а любостяжанието, свързано съ разсѫдителнитѣ и умственитѣ способности на човѣка, се прѣвръща въ економия, т. е. взима умственъ характеръ. Пестеливостьта значи иде по единъ естественъ поривъ въ човѣка, а економията лежи на умствена основа.

 

  Има много недѫзи, отъ които вие, младитѣ, трѣбва да се пазите. Подъ думата „младъ“ разбирамъ човѣкъ, у когото има голѣмо изобилие. Ако това изобилие не се употрѣби както трѣбва, може да се прѣвърне въ излишество. Излишекътъ пъкъ образува гниене. Гниенето образува болести, а болеститѣ спъватъ човѣшкия прогресъ, става израждане на хората. Макаръ, че болеститѣ сѫ една мѣрка въ природата за урегулирване на тия енергии, все пакъ единъ индивидъ може да се спъне. Въ човѣка може да се роди едно болезнено състояние, когато се яви дисхармония между неговото физическо тѣло и неговия етеренъ двойникъ, или между неговитѣ сили и неговото астрално тѣло.

 

1924-01-20-19_fig1.png

 

  У човѣка има двѣ системи. Едната система азъ наричамъ динамическа (С), която е горѣ въ главата. Другата система е симпатическата нервна система (3), въ която се намиратъ коренитѣ на живота. Ако разгледате гръбначния стълбъ на човѣка, той прѣдставлява едно цѣло дърво. Тия двѣ системи въ човѣка сѫ различни. Едната е свързана съ слънцето (С), а другата е свързана съ земята (З). Доброто за васъ не седи само въ това, дали сте свързани съ слънцето, както и лошото не е въ това, дали сте свързани съ земята. Слънцето изобщо указва благотворно влияние върху човѣка. Земята, като живо сѫщество, и тя си има свой хороскопъ, и тя има свой пѫть, по който си върви. И нейниятъ пѫть сега не е тъй гладъкъ, както е било по-рано. Земята по нѣкой пѫть минава прѣзъ извѣстни области въ пространството, които указватъ неблагоприятни влияния върху самата нея. Тогава въ нея ставатъ извѣстни пертурбации. Хората често се заразяватъ отъ тия влияния на земята и отъ това се зараждатъ разнитѣ епидемически болести въ тѣхъ. И отъ тия болести нѣкой пѫть измиратъ хиляди и милиони хора. За тия явления въ живота, науката, както въ миналото, така и днесъ, има свои теории, които ние за сега ще изоставимъ настрана.

 

  Окултната наука подържа, че влиянията на земята върху хората прѣди милиони години сѫ били толкова лоши, че човѣчеството е бѣдствувало да загине съвършено, да загуби своя пѫть. Вслѣдствие на това се е, създала мѣсечината. Окултиститѣ казватъ, че въ тѣлото на човѣка има извѣстни органи, дѣто се складиратъ тия нехармонични енергии въ него, които дѣйствуватъ разрушително и сѫ причина за отливитѣ. Влиянието на мѣсечината въ този случай седи въ това, че тя изтегля всички зловрѣдни сили у човѣка, които го разрушаватъ. Съ това се обяснява, защо нѣкои лунатици, при изпразването и пълненето на луната, мѣнятъ състоянията си. Наблюдавайте какви състояния имате, когато се пълни мѣсечината и какви, когато се изпразва. Нѣкой пѫть имате нѣкакво неразположение или нѣкакво мрачно състояние на духа. Забѣлѣзвайте, каква е фазата на луната при това ви състояние. Нали сте интелигентни? Правете научни наблюдения! Вие често казвате: днесъ не съмъ разположенъ. Прослѣдете кѫдѣ се криятъ причинитѣ на това ви неразположение: дали сѫ въ самитѣ васъ, дали сѫ въ окрѫжаващата ви срѣда или въ самата природа. Като констатирате отдѣ идатъ тия влияния, ще можете и да си помогнете. Ако въ нѣкои отношения самата природа ви противодѣйствува, тя ще ви покаже и изходенъ пѫть при това положение. Ако тя ви създаде извѣстна болесть, сѫщеврѣменно ще ви покаже и лѣкове, ще ви покаже и изходни пѫтища, които могатъ да ви спасятъ.

 

  Сега, васъ младитѣ, азъ наричамъ „богати“ хора. Тия богати хора мислятъ, че иматъ право да иждивятъ своето богатство въ свѣта тъй, както намиратъ за добрѣ. Това е вѣрно, тѣ иматъ право да иждивятъ своето богатство, както намиратъ за добрѣ, но ако бѣха умни. А сега се явява въпроса: вие разбирате ли какъ трѣбва да иждивявате вашата енергия? Да допуснемъ, че нѣкой отъ васъ иска да слѣдва въ университета. Запише се, учи 2—3 семестра и послѣ казва: и безъ учение минава. Зарѣже университета, казва: азъ ще стана учитель, ще просвѣщавамъ народа! Става учитель, но слѣдъ 2 — 3 години зарѣзва и учителството. Послѣ казва: търговецъ ще стана! Започне търговията, но слѣдъ 4—5 години и търговията напусне. Хване се слѣдъ това на нѣкакъвъ занаятъ, и него скоро напуща. И най-послѣ хората казватъ, че този човѣкъ е опиталъ всичко, енциклопедистъ е станалъ. Не, тѣзи хора, които опитватъ всичко, нищо не научаватъ. Нѣкои казватъ: да опитаме всичко въ живота! Знаете ли какво нѣщо е да опиташъ всичко? Човѣкъ, който опитва всичко ще замяза на онази циганка, на която дѣтето се разболѣло и казало: „мамо, млѣчице искамъ!“ — Утрѣ, мама, ще купимъ, утрѣ. На другия день дѣтето пакъ казва: „мамо, медецъ искамъ!“' — Утрѣ, мама, ще купимъ. Но тя нищо не купувала. Дѣтето искало това — онова, но нищо не хапнало, докато най-послѣ умрѣло. Циганката си казала: е, поне отъ всичко си хапна.

 

  Така и съврѣменнитѣ хора, които иждивяватъ всичката си енергия, най-послѣ казватъ: поне научихме нѣщо. Конкретно какво научихте? Запримѣръ, азъ съмъ виждалъ мнозина, слѣдъ като страдатъ, казватъ: азъ научихъ, какво нѣщо е бѣднотията. Но дайте имъ слѣдъ това пари, ще видите, че тѣ не сѫ научили урока си, пакъ старата пѣсень започватъ. Слѣдователно, при сегашното си развитие, туй знание, което придобивате, трѣбва да е насочено къмъ една опрѣдѣлена посока. Не казвамъ, че трѣбва да бѫдете едностранчиви, но въ всичкитѣ си работи да имате единство. Напримѣръ, имате склонность къмъ поезия, да пишете нѣщо. Напишете нѣколко строфи, но това, което напишете да остане и слѣдъ васъ. Не е достатъчно да кажешъ нѣщо и слѣдъ това да го забравишъ, но да си го написалъ едноврѣменно и въ ума, и въ сърцето си. Иначе, напишешъ ли нѣщо и го забравишъ, това е изхабяване на енергията ти. Отъ това, което човѣкъ създава най-първо той трѣбва да се ползува. Такъвъ е Божествениятъ законъ. Нѣкои казватъ: нали трѣбва да живѣемъ за своитѣ близки? Ближенъ е всѣки човѣкъ самъ за себе си. Отъ знанието, което добия, най-първо трѣбва да се ползувамъ азъ, да видя каква полза ще принесе на мене, и слѣдъ като направя първия опитъ и получа добри резултати, тогава ще приложа този опитъ и върху близкитѣ си. Най-първо знанието си трѣбва да приложа върху себе си. Това е логично.

 

  Въ окултната наука най-първо се третира въпроса, какъ да се научи човѣкъ правилно да се концентрира. Всички съврѣменни общества се концентриратъ. Човѣкъ като учи, пакъ се концентрира, но има закони, които той трѣбва да знае, за да може правилно да се концентрира. Да допуснемъ, че у васъ се развива центъра на фантазията, на въображението, което се намира подъ влиянието на мѣсечината, и вие се заемете да пишете нѣщо. Обаче, слѣдъ като напишете едно стихотворение. мѣсечината така повлияе на въображението ви, че вие се разширите и се надцѣнявате. Мислите си, че можете да бѫдете първокласенъ поетъ. Но да създадешъ единъ планъ и да го реализирашъ, това сѫ двѣ различни фази въ живота. Природата никога не обича да борави съ грандиозни планове. Тя борави само съ малки величини. Тя е направила за хиляди и милиони години тия скали, тия голѣми планини, които виждаме днесъ, но все отъ малки, микроскопически сѫщества. Какво търпѣние има тя! У нѣкои отъ васъ, може би, има желание изведнъжъ да блеснатъ. Тѣ тръгватъ въ пътя, но при първитѣ мѫчнотии, които срѣщатъ въ живота си, отчайватъ се и започватъ да мислятъ, че ако тръгнатъ въ другъ пѫть, животътъ имъ ще стане по-лесенъ.

 

  Въ какво седи лесниятъ животъ? Нека вземемъ примѣри отъ природата. Природата, запримѣръ, е създала човѣшкото тѣло. Но какъ, лесно ли го е създала? — Не, съ усилията на вѣковетѣ. И ние днесъ казваме: човѣшкото тѣло е идеално. Но ако човѣкъ не употрѣбява своята воля, това тѣло само по себе си, не е идеално. То не може само да се държи право. И това, което днесъ подържа тѣлото право, което го подтиква къмъ движение, къмъ дѣйность, това е човѣшката воля. Значи, за всѣко нѣщо се изисква усилие, работа, а не леснина. Въ мозъка на човѣка има едно спирално, едно крѫгообразно движение. И когато това движение се извършва правилно, човѣкъ мисли добрѣ и върви добрѣ, безъ да залита. Направете единъ опитъ и ще се увѣрите че е така. Ако вървите по улицата и въ това врѣме ви дойде на умъ нѣщо за нѣкой вашъ противникъ, че е извършилъ нѣкаква пакость и почнете мислено да се разправяте съ него, нѣма да изминете и 10 — 20 крачки, вие ще се прѣпънете и ще паднете на земята. Защо? — Прѣкѫснали сте това течение въ вашия мозъкъ. Това течение може да се прѣкѫсне и по други причини: отъ страхъ, нерѣшителность, подозрѣние и редъ други причини. Подозрѣнието, съмнѣнието сѫ недѫзи, които произтичатъ отъ простия фактъ, че нѣкой вашъ приятель, който ви е обѣщалъ 2 — 3 пѫти, че ще ви направи нѣкоя услуга, не изпълни обѣщанието си. Това неизпълнение на обѣщанието ви дава поводъ да се съмнѣвате въ приятеля си, да го подозирате. Прѣдставете си, че този вашъ приятель, когато ви е далъ това обѣщание, въ сѫщия часъ е далъ нѣкакво обѣщание още на 10 — 15 души. Питамъ ви: ако вие дадете обѣщание за нѣщо на 10 — 20 души, имате ли най-първо физическа възможности да изпълните тия обѣщания изведнъжъ? — Нѣмате възможность. Въ това отношение младитѣ сѫ хора, които едноврѣменно даватъ много обѣщания и не могатъ да ги изпълнятъ. Тѣ страдатъ отъ много идеи. Азъ ги уподобявамъ на ония земледѣлци, които по нѣкой пѫти постѫпватъ много глупаво, а именно: посѣятъ едно голѣмо пространство земя, отъ 2 — 3000 декара, послѣ нѣматъ работници, нѣматъ срѣдства да ожънатъ тия ниви. И като дойде врѣме за жетва, нивитѣ оставатъ неожънати, житото неприбрано и окапва на земята. Човѣкъ може да има отлични мисли, високи идеи, но ако нѣма работни сили, които сѫ неговитѣ способности, за да може да ги мобилизира, тѣ оставатъ неразработени, неожънати и неприбрани. Ако пъкъ нѣкой човѣкъ има достатъчно работници, т. е. достатъчно сили, способности въ себе си, той трѣбва да умѣе правилно да ги мобилизира, правилно да ги впрегне на работа. Силитѣ, които сега дѣйствуватъ въ свѣта, както и въ васъ, сѫ повече отрицателни. По нѣкой пѫть, напримѣръ, вие се въодушевявате, вѣрвате, че това ще направите, онова ще направите, но защо? Защото баща ви още изпраща пари, вие не уповавате на вашето сърце, на вашия умъ и на вашата воля и да кажете: „Съ трудъ и постоянство азъ мога да изкарвамъ прѣхраната си“! Казвате: менъ не ме е страхъ. Защо? Защото бащата и майката сѫ задъ гърба ви. Вие сте на една лъжлива почва. Да уповава човѣкъ на себе си, азъ разбирамъ да уповава на онова великото, Божественото, което е вложено въ неговия умъ, сърце и воля. Щомъ уповавате на Божественото, каквато голѣма мѫчнотия, или каквото крушение и да ви дойде, вие ще бѫдете силни да кажете: „Онзи великъ законъ, който направлява свѣта, той ще ме избави, ще ме изведе на спасителния брѣгъ“. Ще те избави, но кога? — Когато ти правилно си свързанъ съ природата. Въ това отношение, онѣзи хора, които не вѣрватъ въ Бога, които сѫ профани въ тази работа, но изпълняватъ този великъ законъ, иматъ по-добри резултати, отколкото вѣрующитѣ. Често религиознитѣ хора, като станатъ много чувствителни, се намиратъ прѣдъ една опасность, а именно: тѣ добиватъ за себе си едно особено мнѣние, ставатъ особени хора. Срещнахъ единъ пѫть единъ младъ евангелистъ, който като дошълъ до състоянието на „новораждане“, толкова се въодушевилъ, че започна да се мисли за всесиленъ, че никой не може да излѣзе насрѣща му и т. н. Отива една вечерь самъ на Витоша и казва на дявола: „Ела сега да се поборимъ съ тебе! Азъ мога вече да те бия, нѣма да ти отстѫпя“. Обаче, казва той, не се минаха и двѣ години, и дяволътъ ме би.

 

  Тъй че злото въ свѣта, това сѫ разумни, интелигентни сѫщества, това сѫ въплотени дипломати, които дѣйствуватъ съ силитѣ на природата. Въ нѣкои отношения тѣ дѣйствуватъ прѣмо, а въ нѣкои отношения — умствено, чрѣзъ мисъльта. И когато се създаде единъ окултенъ класъ, какъвто е вашиятъ, непрѣменно ще имате противодѣйствуващи сили. Вие сте изложени вече като една мѣшанка на бойното поле. Ще кажете: защо е това? — Срѣщу всички организации за добро, за духовенъ подемъ черното братство излиза съ цѣль да внесе смърть и разстройство между тѣхъ. Тѣ ще внесатъ една лоша, отрицателна мисъль въ едного, въ втори, въ трети и какво ще стане най-послѣ? — Ще вземете да обръщате внимание на свѣта, ще изгубите вѣра въ себе си, въ Бога, докато станете играчка въ тѣхни рѫцѣ. И съврѣменниятъ християнски свѣтъ въ това отношение е станалъ играчка на тия тъмни сили.

 

  Да се повърнемъ къмъ въпроса: какво е влиянието на мѣсечината? — Тя влияе върху въображението. Какъ може да се използува нейното влияние въ положителна смисъль? Да допуснемъ, че нѣкой пѫть изпаднете въ извѣстно меланхолично настроение. Приложете тукъ вашето въображение! Прѣдставете си една хубава картина, една хубава перспектива въ живота. Направете следния малъкъ опитъ: боленъ сте, изпаднали сте духомъ, но зимно врѣме е, не можете да излѣзете вънъ да се поразходите. Прѣдставете си мислено, че се изкачвате на единъ планински върхъ, който познавате, ходили сте другъ пѫть, и прѣживѣйте цѣлата екскурзия въ себе си живо, като че въ този моментъ пѫтувате. Изкачете се до върха и пакъ се върнете! Всѣки день може да правите по една такава разходка. Туй усилие на вашия умъ веднага ще тонира мозъка ви. При дисхармония на човѣшкитѣ мисли и чувства, всички способности се замъгляватъ и се образува единъ вѫтрѣшенъ мракъ. Всички краски наоколо ни изчезватъ, и ние се усѣщаме напълно изолирани, като че отдѣлени отъ цѣлия козмосъ. И тогава, всички страдания като че се струпватъ все на нашия гръбъ. При това, онѣзи, които вървятъ въ пѫтя на Божественото развитие, ще изхарчатъ повече отъ своята енергия, но това харчене на енергията трѣбва да става разумно.

 

  Да допуснемъ, че между двама отъ васъ, които и да сѫ тѣ, се създаде едно чувство на сближаване, на приятелство. Вие какъ опрѣдѣляте качествата на едно приятелство или на една дружба? То не е само едно обикновено запознаване. И въ природата сѫществува такова чувство на приятелство. Щомъ свържешъ приятелство съ нѣкого, този приятель никога не можешъ да го забравишъ. Приятелство, свързано въ младини, остава и за прѣзъ цѣлия животъ. Онѣзи, които иматъ чувството на приятелство развито въ себе си, тѣ иматъ единъ вѫтрѣшенъ езикъ, съ който се разговарятъ. Щомъ имашъ единъ приятель въ свѣта, ти никога нѣма да се обезсърчишъ, никога нѣма да се отчаешъ. Нѣмашъ ли поне единъ приятель, ще дойде и обезсърчението, и отчаянието. Законътъ изключва всѣко обезсърчение, всѣкакво отчаяние между двама приятели. Да имашъ единъ приятель и да се обезсърчишъ, това е невъзможно! Двама души старци, поети по на около 80 — 85 годишна възрасть, приятели още отъ младини, едва сега се срѣщатъ. Единиятъ идва на гости на другия. И двамата сѣдатъ до камината и мълчатъ. Слѣдъ като прѣкарали 5 часа въ мълчание, ставатъ, хващатъ се за рѫцѣ и единиятъ казва на другия: „Много съмъ благодаренъ за добрия разговоръ, който имахме“. И тъй, цѣли 5 часа мълчание! — това е единъ вѫтрѣшенъ разговоръ на души. Не мислете, че когато мълчите не се разговаряте. Човѣкъ и като мълчи, пакъ се разговаря. Та желателно е и отъ ваша страна, всички да образувате помежду си положителни чувства, да си помагате едни на други. Азъ забѣлѣзвамъ, мнозина отъ васъ почнаха да заболѣватъ. Това се дължи на немарливость по отношение на тѣлото, става голѣмо изхарчване на вашата нервна енергия. Послѣ, у мнозина забѣлѣзвамъ нервни движения, спазми, нетърпеливость и други подобни. Вие трѣбва да контролирате вашитѣ мускули.

 

  За да дойдете до положение да контролирате вашитѣ мускули, вие трѣбва да правите опити за каляване на волята си. Ще правите редъ упражнения за това. Ето какво ще направите: вие ще седите тихъ и спокоенъ и ще извикате нѣкой вашъ приятель да забие една игла на нѣкое меко мѣсто, дѣто нѣма на близо артерия или вена, на крака или рѫката ви, и ще слѣдите, до колко можете да издържите, безъ да трепнете. Той ще започне да забива полекичка — 1 м. м., 2. м, м„ и вие, ако можете да издържате, ще му кажете: още малко, още малко! Дойде ли момента, когато не можете да издържате, ще му кажете да спре. Иглата, съ която ще правите опита, първо ще я обгорите добрѣ и послѣ ще я забивате, да видите, до колко можете да издържате тия страдания, причинени отъ убождане на игла. Ако дойде нѣкакво внезапно убождане, лесно се издържа, колкото и голѣмо да е, но когато иглата се забожда малко по малко, по-мѫчно се издържа. Така ще опитате силата си. Прѣдставете си, че сте мѫченикъ още отъ първитѣ врѣмена на християнството, какъ ще изнасяте тия физически страдания, на които тѣ сѫ били подлагани? Като се прави опита, ще видите, какъ вашето въображение увеличава болката. Често вие увеличавате малкитѣ мѫчнотии въ живота си, но само по тоя начинъ, при такива опити, ще имате едно реално схващане за мѫченицитѣ на миналитѣ врѣмена. Всѣка мѫчнотия, каквато и да е, отъ какъвто характеръ и да е, ние трѣбва да я схващаме като една сила, която работи вѫтрѣ въ насъ.

 

  Азъ ви говоря тия нѣща, за да се създаде една хармонична атмосфера между васъ. Трѣбва да знаете, че добритѣ мисли, добритѣ чувства и желания и добритѣ дѣйствия, образуватъ една прѣкрасна атмосфера за работа и успѣхъ въ живота. Ако между васъ има съгласие и задружность, всичко ще можете да направите. Ако, обаче, почнете да се раздѣляте помежду си на партии и да оставате на особено мнѣние, нищо не можете да постигнете, защото главната цѣль въ живота ви, това е вашето душевно развитие. При всѣка една работа, която можете да извършите на земята, сѫщественото, къмъ което трѣбва да се стремите е: развиването на вашия умъ, усилването на вашето сърце и облагородяването на вашата воля. Нѣкой пѫть, при нѣкой неуспѣхъ, или при нѣкоя голѣма мѫчнотия, ти може да кажешъ: азъ ще полудѣя! Не, ти ще се спрешъ и ще си кажешъ: въ свѣта има разумни закони, които регулиратъ живота. Какъ ще полудѣешъ тогава? Кой може да ти вземе ума? Ти можешъ да полудѣешъ, но при какви условия? — Полудѣватъ всички ония, които водятъ единъ пороченъ животъ. Полудѣването е допустимо при една разнебитена нервна система, при единъ пороченъ животъ. Туй да го знаете! Но за единъ човѣкъ, който живѣе чистъ животъ, полудѣването е абсолютно изключено. Заболѣване може да стане, разстройство въ нервната система отъ прѣсилване може да стане, но не и полудѣване. Прѣсилването може да стане отъ двѣ противоположни желания. Нѣкой пѫть вие можете да прѣкарате прѣзъ нервната си система толкова електричество, че нервитѣ ви да се разслабятъ. Вие трѣбва да знаете, до колко въ даденъ моментъ вашата нервна система е въ състояние да издържа извѣстно електричество, до колко е калена тя. Мозъкътъ въ това отношение е една електрическа батерия. Ако вие изпратите този електрически токъ на мозъка прѣзъ нервната система, може да се осакатите. Затова, вие, като ученици въ този новъ пѫть, трѣбва да се учите на самообладание, на контролиране. Често нѣкои отъ васъ започватъ да губятъ паметьта си. Това азъ наричамъ „приливъ“, който обяснявамъ съ това, че чувствата въ васъ сѫ взели надмощие, материята е станала по-гѫста. Слѣдователно, за да помогнете на паметьта си, ще обърнете тия енергии къмъ ума си.

 

  Сега ще ви задамъ единъ въпросъ: ако човѣкъ не може да обича себе си, т. е. подразбирамъ, ако човѣкъ самъ не цѣни Божественото, което е заложено въ него, може ли другитѣ да го обичатъ?

 

  Ще ви задамъ другъ въпросъ: ако вие сами не можете да си сдъвчите храната, другъ може ли да яде заради васъ? — Не може. То значи: като отидете при единъ вашъ приятель, той може да ви приеме най-любезно, да ви сложи богата трапеза, но вие сами ще ядете. Този вашъ приятель, това е Любовьта, която може да ви даде всички най-добри условия за учене, но заради васъ не може да учи. Вашиятъ приятель може да ви даде и всички срѣдства за учене, но той не е въ състояние да ви направи ученъ, способенъ. Ако вие нѣмате воля да се учите, вашиятъ приятель не е виновенъ за това, и вие нѣма защо да се обезсърчавате, не трѣбва никому да се сърдите. Той може да ви прѣдаде едно хубаво настроение или едно добро чувство, но вие трѣбва да имате воля сами да учите. Има и друго нѣщо: способниятъ ученикъ може да прѣдаде способностьта си на нѣкой свой уменъ приятель. По сѫщия начинъ и лѣностьта се прѣдава. Забѣлѣжете сѫщото нѣщо се проявява и въ училищата. Онѣзи ученици, които дружатъ съ способни другари, всички се учатъ добрѣ. А тия ученици, които избѣгватъ способнитѣ и мислятъ, че и безъ учене може, тѣ изоставатъ назадъ.

 

  Често, слушамъ нѣкои отъ васъ да казватъ: ние не можемъ да бѫдемъ толкова добри. Не, вие не трѣбва да мислите така, вие трѣбва да бѫдете добри, защото доброто е основа въ живота. Не трѣбва да казвате: мога да бѫда и по-малко добъръ. — Ако искате да успѣвате въ живота си, не само сега, но и за въ бѫдеще, вие трѣбва да бѫдете добри! Тази доброта не зависи отъ васъ. Доброто е вложено въ всички ви, а вие само трѣбва да го признаете и да го приложите въ живота си. Сѫщото нѣщо е и по отношение способноститѣ и чувствата ви. Вие нѣма сега да придобивате способности, имате ги въ васъ. Чувствата сѫщо нѣма сега да ги придобивате. Тѣ сѫ вложени въ васъ. И волята, която ви е потрѣбна, е вложена въ васъ. Туй, което природата е вложила вече въ васъ, нѣма какво да го придобивате, но просто ще развиете тия сили и ще изпълните плана, който ви е прѣдначертанъ. Слѣдователно, при никакви условия нѣма да се отбивате отъ правия пѫть. И човѣкъ прѣзъ цѣлия си животъ, отъ младини до дълбока старость, винаги трѣбва да учи и винаги трѣбва да има единъ младенчески духъ. Той не трѣбва да казва: моето се свърши, азъ нѣма да уча вече. И на 120 години да станете, азъ желая да запазите онова младенчество, като на 20-годишенъ момъкъ, онзи бистъръ умъ, онзи буденъ духъ, да се интересувате отъ всичко.

 

  Една отъ опасноститѣ, която ще срещнете въ живота си, то е, че ще дойдете до положение, като се срещнете двама души, било отъ външния свѣтъ, било между васъ самитѣ, нѣма да се разбирате и то за нѣкои маловажни работи. Затова, всѣкога ще имате прѣдъ видъ първостепенната, главната мисъль, а вторичнитѣ и третичнитѣ ще оставяте на заденъ планъ. Винаги ще имате като начало въ живота си слѣдния максимумъ: никой не може да ви спъне въ вашия пѫть! Могатъ да ви задържатъ, могатъ да ви вържатъ, но да ви спъне, или да ограничи нѣкой вашия умъ, вашето сърце и вашата воля, или да ви хипнотизира, да не можете да мислите, да чувствувате и да дѣйствувате — това е невъзможно! Човѣкъ може да бѫде вързанъ, 20 години да прѣкара въ затворъ и пакъ да прѣмине въ другия свѣтъ съ една силна и трѣзва мисъль. Нищо не може да го ограничи. Такива трѣбва да бѫдатъ героитѣ на новитѣ врѣмена!

 

  Сега вие ще се натъкнете на мѫчнотиитѣ въ живота, ще ги опитате. Това трѣбва да знаете! Прѣдставете си, че излѣзете на сцената да декламирате едно стихотворение и ви освиркатъ. Какво ще правите? Вие ще си кажете: втори пѫть не излизамъ. Не, кажете си: втори пѫть ще излѣза! Излѣзте и втори, и трети пѫть, постоянствувайте! Знаете ли какво е направилъ краснорѣчивиятъ американски ораторъ Бичеръ? Той отива въ Англия съ извѣстна мисия, да говори нѣщо, да направи нѣкакви прѣдложения. Въ това врѣме, обаче, англичанитѣ и американцитѣ били въ неприязнени отношения. Излиза той прѣдъ публиката, на която трѣбва да говори. Казва нѣколко думи, но всички ставатъ на крака, дигатъ шумъ, не искатъ да го слушатъ. Той прѣстава да говори, чака ги да поутихнатъ. Щомъ се смирятъ, пакъ започва да говори. Каже нѣколко прѣдложения, но отново шумъ, викове, не искатъ да го слушатъ. Той пакъ чака да утихнатъ. Щомъ утихнатъ, отново заговори. Тъй се продължило това английско събрание 3 - 4 часа, докато най-послѣ той ги заставилъ да го слушатъ. Тѣ викатъ, той ги чака, докато най-послѣ се изказалъ. Като се изказалъ, англичанитѣ казали: „Направихме една погрѣшка.“ Това се казва човѣкъ съ характеръ! Ще те освиркатъ, но ти ще бѫдешъ тихъ и спокоенъ. Всичко ще утихне. Щомъ млъкнатъ, ти пакъ ще кажешъ двѣ прѣдложения. Тѣ викатъ: не говори, слѣзъ долу! Ти пакъ седишъ спокоенъ. Нѣкой отъ васъ ще каже: това е нахалство! Ако слѣза долу, това е страхливость. Кое е по-хубаво: да бѫдешъ нахаленъ или страхливъ? Животътъ е сцена, на която вие сте се качили, и всички хора около васъ казватъ: долу, не искаме да те слушаме! Вие казвате: слушайте, азъ искамъ да ви кажа защо съмъ се качилъ тукъ, защо съмъ изпратенъ. Като се изкажа, азъ самъ ще слѣза, но докато не се изкажа, нѣма да слѣза. Може и 10 пѫти да слѣза, но пакъ ще се кача! Това да знаете!

 

  Азъ съмъ забѣлѣзалъ, у мухитѣ има една отлична черта въ това отношение. Седя въ стаята си и се занимавамъ и току-вижъ нѣкоя муха кацне на носа ми. Азъ работя, тя седи. Азъ правя опити: изпѫдя я, тя пакъ се връща, кацне на сѫщото мѣсто. Казвамъ: ето една похвална черта на устойчивост ь, която ученицитѣ трѣбва да придобиятъ. И слѣдъ това знаете ли какво правя? — Взема малко медецъ на една книга и я примамвамъ съ него. Казвамъ ѝ: разбирамъ какво искашъ отъ мене. Държа книгата къмъ носа си, тя дойде, кацне, погледне къмъ меда. Тогава азъ турямъ книгата на страна и оставямъ и тя да се занимава. Азъ си продължавамъ работата, а тя се занимава съ меда. Казвамъ: ако не бѣше ми кацнала на носа, не бихъ ѝ далъ медъ. При това, ако само веднъжъ бѣше кацнала, пакъ не бихъ ѝ далъ медъ, но като дойде 20 - 30 пѫти, азъ казвамъ: за твоето постоянство, азъ ще ти дамъ или захарница или медецъ. Ти заслужавашъ това. И въ природата дѣйствува сѫщиятъ законъ. Когато ние постоянствуваме въ постигането на своята висша цѣль, тя е готова да отвори своитѣ съкровища. Затова всички бѫдете настойчиви! Паднешъ веднъжъ, втори, трети, четвърти, десети, двадесети, четиридесети, петдесети, шестдесети, деветдесети, деветдесети и деветия пѫть — пакъ стани, пакъ настоявай! Онова, което искашъ, на стотния пѫть ще сполучишъ.

 

  Сега запримѣръ, вие се заемате да издавате едно списание, нали? Вие трѣбва да имате настойчивостьта на тази муха. Не мислете, че доброто ще ви постигне изведнъжъ! Може да ви окритикуватъ, нищо отъ това — настойчивость се изисква! Само по този начинъ можете да си пробиете пѫть. Не мислете, че е лошо, ако срещнете нѣкоя неблагоприятность въ живота си! Това е една криза. Най-неблагоприятнитѣ условия, това сѫ една хубава вѫтрѣшна възможность за добро. Само така вие ще станете по-умни.

 

  И тъй, между вашата мозъчна система и симпатическата нервна система трѣбва да има хармония. Първата система е на мисъльта, а втората на чувствата. Почнатъ ли очитѣ ви да пожълтѣватъ, трѣбва да знаете, че черния ви дробъ иска почивка. Никакво безпокойство, никакво нервиране! Пълно разположение на духа! Ще мислите, че всичкитѣ ви работи сѫ уредени. Търпѣние, търпѣние, докато всичко се уреди. Природата обича търпеливитѣ, смѣлитѣ, рѣшителнитѣ, настойчивитѣ, разумнитѣ хора — на тѣхъ всѣкога прави отстѫпки. Недѫзитѣ, това сѫ обратнитѣ качества въ човѣка, за които не искамъ да говоря.

 

  Упражнение. Рѫцѣтѣ напрѣдъ, пръститѣ свободни. Медлено ще свивате пръститѣ си въ юмрукъ. Постепенно отпущайте пръститѣ си! (Това ще повторите нѣколко пѫти). Рѫцѣтѣ се прибиратъ прѣдъ гѫрдитѣ и послѣ настрана, съ пръсти свити на юмрукъ. Рѫцѣтѣ пакъ се прибиратъ прѣдъ гѫрдитѣ, при което пръститѣ се отпущатъ. (Това сѫщото се прави нѣколко пѫти). Рѫцѣтѣ прѣдъ гѫрдитѣ съ свити пръсти се протягатъ напрѣдъ и пръститѣ се отпущатъ. Рѫцѣтѣ прѣдъ гѫрдитѣ и пръститѣ се свиватъ. Рѫцѣтѣ настрана и пръститѣ се отпущатъ. Рѫцѣтѣ прѣдъ гѫрдитѣ съ свити пръсти. Рѫцѣтѣ се протягатъ напрѣдъ, а пръститѣ се отпущатъ, отварятъ.

 

  Като правите това упражнение, прѣдставете си мислено, че прѣдъ васъ седи една голѣма мечка, която вие държите за ушитѣ. Дръжте тъй мечката и считайте, че сте равни по сила на нея. Прѣдставлявайте си, че държите мечката съ лѣвата си рѫка за главата, а дѣсната си рѫка прѣкарайте отъ горната часть на главата ѝ по гърба и назадъ. Съ отворена рѫка ще я потупате малко, първо по гърба, а послѣ по главата. Слѣдъ това съ двѣтѣ си рѫцѣ я дръжте за ушитѣ. Хванете я послѣ съ дѣсната си рѫка за главата, а лѣвата прѣкарайте по гърба ѝ. Разтворете рѫцѣтѣ си настрана съ отворени пръсти! Пакъ хванете мечката за главата, потупайте я по странитѣ хубаво!

 

  Второто упражнение, при което си прѣдставяте мечката, се прави много бавно. Това упражнение може да ви се вижда лесно, да галите мечката, но мечката е символъ. Тя е акумолаторъ на извѣстенъ родъ енергия въ природата. Тя е сѫщество, пълно съ здраве. Запримѣръ, направете слѣдния опитъ. Ако ви тресе или сте духомъ отпаднали, хванете мислено една голѣма мечка и съ едната си рѫка я дръжте за ухото, а другата прѣкарайте по гърба ѝ. Като направите това упражнение, ще почувствувате, като че нѣкаква сила е минала отъ нея въ васъ. Въ този случай мечката може да ви помогне, стига у васъ да не се яви желание да ѝ напакостите. Това упражнение не можете да направите съ вълка, а само съ мечката. Тя е сѫщество на чувствата, много се привързва, но сѫщеврѣменно е и много отмъстителна.

 

  Ако вашата симпатична нервна система е разстроена, съ това упражнение вие ще можете донѣкѫдѣ да си въздѣйствувате, ще се тонирате. Всѣки човѣкъ трѣбва да черпи отъ природата извѣстна енергия, която му липсва. Най-първо отъ васъ трѣбва да изчезне всѣкакъвъ страхъ. Вие само като си прѣдставите мечката тъй рунтава, голѣма, вие потрепервате. Упражнявайте се, за да наддѣлѣете на страха. Забѣлѣжете друго нѣщо: бълха, въшка, или какъвъ и да е другъ паразитъ, въ меча кожа не седятъ, бѣгатъ отъ нея.

 

  Та при всички упражнения, които правите, имайте за обектъ едно живо сѫщество, както при това упражнение въ ума ви ще седи мечката. Тогава и тя, и вие ще се ползувате. Взимамъ мечката като символъ на енергия.

 

  Онѣзи отъ васъ, които съзнателно направихте упражнението, какво почувствувахте? (— Лекота. Спокойствие). Мечката е спокойно, миролюбиво сѫщество. Само въ краенъ случай, когато я раздразните, става лоша. Вие се боите отъ мечката, имате едно извратено понятие за нея. Знаете ли какъ е произлѣзла мечката? Има едно българско прѣдание за произхода на мечката, то е слѣдното: едно врѣме тя била една красива, хубава мома. Майка ѝ умрѣла, та ѝ дошла втора майка, мащеха, която я третирала много злѣ. Всѣка сутринь я пращала на рѣката да пере едно руно и като се връщала, налагала я. Като дотегнало това на тази мома, тя си казала: „Господъ да ме направи мечка съ рунтава козина, въ гората да живѣя, но при майка ми да ме не праща“. И като си турила това руно, тя станала мечка. Значи, мечката е онази красива мома, която избѣгала отъ втората си майка.

 

  Казвамъ: дълго врѣме ще мине, докато у васъ се създаде едно правилно разбиране за животнитѣ.

 

Т. М.

 

  „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината“.

 

  — Тя постоянно ни весели.







Теми съдържащи: Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt