Jump to content
Ани

1924_01_13 Приливи и отливи на енергиитѣ. Произходъ на ума и сърцето

Recommended Posts

От томчето "Разумният живот"
32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924)
Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

ПРИЛИВИ И ОТЛИВИ НА ЕНЕРГИИТѢ.

ПРОИЗХОДЪ НА УМА И СЪРЦЕТО.

 

 

  „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.“

 

  — Тя постоянно ни весели.

 

Размишление.

 

  Прочете се резюме отъ темитѣ: „Произходъ на нравственостьта“.

 

  Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: „Разлика между прилежание и трудолюбие“.

 

  За слѣдния пѫть тема № 15: „Разлика между економия и пестеливость“.

 

1924-01-13-19_fig1.png

 

  Всѣки животъ, съзнателенъ или несъзнателенъ, има своитѣ мѫчнотии, или съ други думи казано — има своитѣ граници. На чертежа имате двѣ успоредни линии МН и РК и третата линия между тѣхъ АВ. Коя линия отъ тритѣ е най-важна? (— Срѣдната). — Да, тя е линия на движение. Но защо е крива? (Защото е жива). Движението произтича отъ живота, но кривината не произтича отъ живота. Тогава отъ какво произтича кривината на една линия? (— Отъ мѫчнотиитѣ и прѣпятствията, които срѣща въ пѫтя си). Да, вѣрно е, прѣпятствията сѫ брѣгове, тѣ сѫ двата свѣта МН и РК. Тия два свѣта сѫ разумни, понеже тѣхнитѣ брѣгове сѫ постоянни. Кривата линия пъкъ АВ, която се образува отъ движението, е единъ свѣтъ, който сега се сформирува. Слѣдователно, щомъ вие сте заставени нѣкой пѫть да криволичите, и движението ви ще се измѣни. Казватъ за нѣкого: той криволичи. Това се дължи на извѣстни сили, които дѣйствуватъ у васъ. Вие не трѣбва да се плашите отъ тѣзи криви линии.

 

  Сега мнозина казвате: какъвъ ще бѫде моятъ животъ? Ами ако срещна нѣкой мѫчнотии въ живота си? Вашето положение въ дадения случай мяза на това, въ което се намира нѣкой ученикъ или слуга, комуто учительтъ или господарьтъ казва да мине прѣзъ гората. Вие казвате: ами ако ме срещне нѣкоя мечка или нѣкой разбойникъ? Да допуснемъ, че сте нѣкой войникъ, когото началникътъ изпраща като съгледатель на нѣкоя рекогнисцировка. Вие казвате: ами ако ме срещне неприятеля и ме убие? Убиятъ, не убиятъ, вие трѣбва да отидете! Мислите ли, че мѫчнотиитѣ въ живота раждатъ нѣкакво зло? Не, въ мѫчнотиитѣ нѣма никакво зло. Отъ това мѣсто, дѣто се явяватъ мѫчнотиитѣ, отъ тамъ започва и всичката наука.

 

1924-01-13-19_fig2.png

 

  Защо линията АВ се извива въ първия случай къмъ линията МН, а послѣ къмъ линията РК? Какво прѣдполагате? Защо линията АВ се извива тъй послѣдователно ту къмъ линията МН, ту къмъ линията РК? Тукъ навѣрно има нѣкаква разумна сила, нѣкакъвъ центъръ, който привлича движението на живота. И тукъ силата на привличането трѣбва да е голѣма. Това нѣщо сѫществува въ природата, като приливъ на енергията. Значи, енергията АВ къмъ линията МН образува единъ приливъ. Въ второто си обръщане, къмъ линията РК образува единъ отливъ. Значи, енергията АВ образува единъ приливъ къмъ линията МН, а единъ отливъ къмъ линията РК. Защо е така? — Понеже по линиитѣ МН и РК се намира една разумна сила, която привлича енергията на линията АВ. Тази разумна сила дѣйствува въ точкитѣ 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8. Азъ казвамъ: само едно разумно сѫщество може да образува точка. Всѣка отъ тия точки не заема никакво пространство, но владѣе пространството.

 

  По сѫщия начинъ интелигентностьта или силата на ума дѣйствува извънъ врѣмето и пространството. Слѣдователно, и умътъ се проявява като една математическа точка, която сама по себе си нѣма никакво измѣрение. Обаче тази точка може да дѣйствува въ пространството така, че да отклони едно цѣло течение отъ своя пѫть. И цѣлата тази линия на живота АВ минава между два свѣта (1, 2). Кои сѫ тия точки, които отдѣлятъ тия два свѣта? (— Умътъ и сърцето). Забѣлѣжете слѣдното нѣщо: разумнитѣ сили, които сѫ образували човѣшкото сърце, седятъ по-високо отъ силитѣ, които сѫ образували ума. Въ това отношение човѣшкото сърце е образувано отъ херувимитѣ и серафимитѣ — сѫществата на Любовьта, които седятъ по-горѣ, отколкото ангелитѣ изобщо. Нѣкой пѫть думата „ангелъ“ се употрѣбява въ смисълъ на „свѣтло сѫщество“, колкото да означи естеството на тия сѫщества. Въ този случай подъ понятието „ангелъ“ влизатъ всички свѣтли сѫщества, но когато ги разглеждаме по степеньта на тѣхното развитие, сѫществата, които сѫ образували сърцето сѫ отъ по-висша йерархия отъ тия, които сѫ образували ума. Обаче въ човѣшкия животъ умътъ заема по-високо мѣсто, отколкото сърцето. Единъ човѣкъ съ умъ навсѣкѫдѣ въ обществото се зачита повече, отколкото единъ човѣкъ съ сърце, съ чувства. Ако се явятъ прѣдъ тебе двама души слуги, единиятъ, който се рѫководи въ постѫпкитѣ си отъ своя умъ, а другиятъ отъ своето сърце, ти ще прѣдпочетешъ този, който е уменъ прѣдъ оня, който се рѫководи отъ своитѣ чувства. Защо? — По простата причина, че умътъ обективно се занимава съ материята. Умътъ се занимава съ външната страна на живота, а понеже ние минаваме прѣзъ материалния свѣтъ, тия сѫщества, които сѫ го създали, господствуватъ върху материята. И тогава, умътъ като една жива сила, която произтича отъ тѣхъ, може по-добрѣ да ни направлява при сегашнитѣ условия на живота. И дѣйствително, при сегашната стадия на развитие, въ която се намираме, по-добрѣ е да ни направлява умътъ, отколкото сърцето.

 

  Тукъ, въ чертежа, кой е свѣтътъ на сърцето и кой на ума? (— Дѣсната страна е на ума, а лѣвата на сърцето). Коя страна взимате за дѣсна и коя за лѣва? Вземете слѣдното положение: ако слизете отгорѣ надолу, отъ А къмъ В, линията МН ще бѫде дѣсна страна. Този законъ, за приливитѣ и отливитѣ, има приложение въ живота, и ако не го прилагате, той ще бѫде за васъ единъ непотрѣбенъ багажъ. Щомъ се явятъ въ живота ви нѣкои малки мѫчнотии, трѣбва да знаете, защо става това нѣщо. Приливътъ на единия свѣтъ образува отливъ къмъ другия, и отливътъ на единия свѣтъ образува приливъ къмъ другия. Тия течения постоянно се редуватъ: когато въ ума има приливъ, въ сърцето има отливъ; когато пъкъ въ ума има отливъ, въ сърцето има приливъ. Нѣкой пѫть, напримѣръ, вие казвате: затѫпѣлъ е умътъ ми нѣщо, не работи никакъ. Не, това не показва, че умътъ ви е затѫпѣлъ, но въ това врѣме имашъ приливъ въ сърцето, а въ ума — отливъ, вслѣдствие на което изпитвате извѣстна празнина. Другъ пѫть казвате: азъ съмъ интелигентенъ човѣкъ, мога да работя добрѣ съ ума си, но сърцето ми е слабо развито. Казвамъ: това е, защото имашъ приливъ въ ума, а въ сърцето — отливъ. Затова именно въ този случай не си толкова чувствителено. Слѣдователно, когато вашиятъ умъ се развива, вие ще имате отливъ въ сърцето си. Когато пъкъ вашето сърце се развива, вие ще имате отливъ въ ума си. Тъй се развиватъ умътъ и сърцето. Нѣкой пѫть се ожесточите въ себе си, ставате твърди и се заканвате, казвате: азъ тъй ще направя, иначе ще направя. Но като станете на другия день, въ продължение на тия 24 часа, у васъ е настѫпилъ единъ отливъ и казвате: хайде, азъ ще забравя това нѣщо! Не че ще го забравите, но въ вашитѣ чувства е настѫпилъ единъ отливъ.

 

  Сега, наблюдавайте да видите, дали тия нѣща ставатъ въ вашия животъ естествено или неестествено. Когато казвамъ естествено или неестествено, разбирамъ да слѣдите, дали вие се намирате подъ прѣмото влияние на природнитѣ закони, или подъ прѣмото влияние, напримѣръ, на нѣкой вашъ приятель. Човѣкъ върху човѣка трѣбва да влияе, но по законитѣ, които сѫществуватъ въ природата. Ще ви дамъ единъ примѣръ, да видите, какъ може да се намирате подъ влиянието на другитѣ. Допуснете, че при васъ дойде единъ вашъ приятель, рибарь, който живѣе повече около морето. Той по цѣли дни хвърля мрѣжата си въ морето, лови риба, съ това се занимава — лодката и мрѣжата сѫ неговитѣ инструменти. Вие пъкъ сте земледѣлецъ, живѣете на сушата, но двамата сте приятели, има нѣкаква връзка между васъ. Той ви поканва да ви разходи малко изъ морето съ своята лодка. Вие се съгласявате. Влизате въ лодката и тръгвате. Морето е тихо и спокойно, но като навлѣзете 2—3 клм. въ него, то започва да се вълнува. Вие започвате да повръщате, става ви лошо и въ васъ се заражда страхъ — морето вече започва да ви влияе. Вашиятъ приятель има по-голѣмо присѫтствие на духа, защото знае законитѣ на морето, а вие, като не знаете тия закони, боите се. Този човѣкъ има самообладание, а вие треперите. Защо? — Той знае да плава, а вие не знаете. Казвате: какво ще стане съ мене? Той е тихъ и спокоенъ, казва ви: „Не бой се, не бой се!“ Той умѣло дирижира тази лодка, а вие сте подъ негово влияние. Постепенно, постепенно утихвате. Е, какво лошо има въ това влияние? Вие, като излѣзете на брѣга, ще се прѣкръстите и ще си кажете: „Слава Богу, че излѣзохъ! Втори пѫть не влизамъ въ морето“. Вие не трѣбва да прибързвате да се произнасяте за нѣкого: този човѣкъ е подъ влиянието на еди - кого си. Какво лошо има въ това? Щомъ този човѣкъ е силенъ, смѣлъ, щомъ той има самообладание и познава законитѣ на морето, всѣки трѣбва да бѫде подъ неговото влияние, докато прѣмине морето. Единъ день, този рибарь ще бѫде подъ ваше влияние. Той ще дойде у васъ на гости, и тогава вие ще го впрегнете на работа. Ще му дадете или мотика да копае, или рало да оре. Ако копае цѣлъ день, вечерьта като се върне, рѫцѣтѣ ще го болятъ и ще каже: „Какво стана съ мене, разболѣхъ се?“ Вие ще му кажете: „Нѣма нищо, всичко ще мине. Измий си краката съ топла вода, хапни си малко гореща чорбица, легни си да прѣнощувашъ и сутриньта като станешъ, ще бѫдешъ бодъръ и веселъ“. Тъй ли? Въ този случай рибарьтъ е подъ влиянието на земледѣлеца. Законътъ е такъвъ — редуване става. Нѣкой пѫть вие се намирате подъ влиянието на вашето сърце, а нѣкой пѫть — подъ влиянието на вашия умъ. Сърцето отъ своя страна има двояко влияние върху човѣка. Когато сърцето, като една сила, е прѣмо свързано съ вашата нисша душа, има едно влияние, а когато е свързано съ висшитѣ сѫщества, има друго влияние върху васъ. Азъ наричамъ първото състояние низходяще, а второто — възходяще. Когато ние дѣйствуваме като хора, всѣкога сме егоисти, защото мислимъ само за себе си. Когато чувствата ни сѫ подъ влиянието на херувимитѣ, серафимитѣ и други висши сѫщества, ние сме въ възходяще състояние. Тогава имаме благородни чувства: да помагаме на бѣдни, на страждущи. Това състояние не е ваше. Тогава вие се намирате подъ влиянието на нѣкои възвишени, благородни сѫщества, които ви направляватъ въ живота.

 

  И умътъ, както и сърцето, има двояко влияние върху човѣка: низходяще и възходяще. Обективниятъ умъ въ човѣка указва низходяще влияние. Той ще влѣзе отъ тукъ, отъ тамъ, ще заобиколи, все ще открадне нѣщо. Кражбата е качество на ума. Само умниятъ човѣкъ може да краде, глупавиятъ не може. Само умниятъ човѣкъ може да лъже, глупавиятъ човѣкъ не може. И забѣлѣжете, въ онзи разказъ отъ Библията, дѣто се прѣдава разговора между човѣка и змията, змията тамъ е прѣдставена като символъ на ума. Змията, това е животътъ, който се заражда между двѣ течения, т. е. между двата свѣта МН и РК. Змията върви и се смѣе. Започва се единъ разговоръ между нея и човѣка. Отъ този разговоръ, у човѣка се събуждатъ амбиции, и той казва: „Азъ трѣбва по другъ начинъ да използувамъ тия условия, при които съмъ поставенъ. Не трѣбва повече да се занимавамъ съ това градинарство.“ Значи, този човѣкъ иска да подобри своето положение. Но въ дадения случай, туй, което е приятно за сърцето, не е приятно за ума; и туй, което е приятно за ума, не е приятно за сърцето. И затова, човѣкъ, за да примири ума и сърцето си, трѣбва му другъ единъ елементъ — трѣбва му душа! Само човѣкътъ, който има душа, може да примири сърцето съ ума. У хора безъ душа умътъ и сърцето имъ сѫ въ вѣчна борба. И туй, което хората наричатъ борба между плътьта и духа, то не е нищо друго, освѣнъ борба между ума и сърцето. Единъ пѫть сърцето е отдолу, а умътъ натиска отгорѣ. Втори пѫть, когато дойде отливъ въ ума, сърцето е горѣ, а умътъ долу. И при тази борба никой не може да надвие. Нѣкой пѫть мислишъ, че умътъ ти е взелъ господство надъ чувствата, но на другия день виждашъ ума си долу, а сърцето горѣ. Единъ день казвашъ: разбрахъ най-послѣ това нѣщо, разрѣшихъ този въпросъ, но на другия день казвашъ: не, като че никога нѣма да го разрѣша. Единъ день мислишъ, че много знаешъ, на другия день виждашъ, че нищо не знаешъ. Единъ день мислишъ, че си благороденъ, а на другия день мислишъ, че не си благороденъ. И слѣдъ всичко това казвашъ: какво става съ мене, ще полудѣя ли? Не, никакво полудѣване нѣма да стане, но тукъ се сблъсквате съ едно просто явление, което става въ васъ тъй, както и въ самата природа, и вие трѣбва да го проучавате — нищо повече. Сега вие минавате между тия два свѣта МН и РК, между които ставатъ приливи и отливи. И когато тия приливи и отливи дойдатъ и въ васъ, тамъ седи красотата на живота — именно въ кривата линия АВ. Тази линия е линията на живота.

 

1924-01-13-19_fig3.png

 

  И тъй, не се обезсърчавайте отъ страданията! Страданието почва съ отливъ, радостьта — съ приливъ. Тогава имате: радость — приливъ, скръбь — отливъ. Значи, единъ пѫть ще имате скръбь въ сърцето си, втори пѫть ще имате скръбь въ ума си. Единъ пѫть ще имате радость въ ума си, втори пѫть ще имате радость въ сърцето — редуватъ се тия състояния. Числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, това сѫ радоститѣ на двата противоположни брѣга на живота, а 2', 3', 4', 5', 6', 7', 8', това сѫ скърбитѣ или  нещастията на двата противоположни брѣга на живота. Ние ги наричаме нещастия за онѣзи, които не разбиратъ законитѣ на живота, а онѣзи, които разбиратъ законитѣ, нещастието въ живота е щастие за тѣхъ.

 

  Ще ви разправя единъ анекдотъ за единъ бѣденъ човѣкъ. Този бѣденъ човѣкъ постоянно се оплаквалъ отъ своята сиромашия. Всѣки день той минавалъ прѣзъ единъ мостъ и си казвалъ: „На, като съмъ бѣденъ човѣкъ, все тъй по крака ще минавамъ този мостъ, но ако бѣхъ богатъ, щѣхъ да минавамъ съ конь“. Това си повтарялъ всѣки день. Прѣзъ сѫщия мостъ често минавалъ единъ князъ, който отивалъ въ гората на разходка и единъ день чулъ, какъ този бѣденъ оплаква сѫдбата си. Той рѣшилъ да му помогне, затова единъ день взима една торба съ злато, туря я на срѣдъ пѫтя, близо до единъ камъкъ, прѣзъ дѣто минавалъ бѣдниятъ, и слѣдѣлъ, да види какво ще стане. Като дошълъ бѣдниятъ човѣкъ до камъка, рекълъ си: „Толкова години минавамъ по този мостъ все съ отворени очи, чакай този пѫть да си затворя очитѣ, да видя, мога ли да мина моста, безъ да се ударя въ камъка!“

 

  Та казвамъ: страданията не сѫ нищо друго, освѣнъ онзи мостъ, по който вие минавате съ затворени очи, а на този мостъ, близо до камъка, седи онази торба съ злато — щастието, което вие не виждате. Златото, това сѫ условията, които могатъ да ви доставятъ коньтъ, за когото вие мечтаете. Често хората бѣгатъ отъ своето щастие по този начинъ именно. Вие трѣбва да внимавате, като видите онзи камъкъ на пѫтя си, заинтересувайте се да узнаете, кой е турилъ този камъкъ, защо го е турилъ и т. н. По този случай вие ще видите и торбата съ златото. Нея ще вземете, а камъкътъ ще отстраните отъ пѫтя си. Бѣдниятъ човѣкъ си казалъ: „Чакай да видя, като си затворя очитѣ, ще мога ли да мина моста съ затворени очи, безъ да се ударя въ камъка“. И наистина, миналъ безъ да се удари въ камъка, но и торбата не видѣлъ. Много уменъ човѣкъ е билъ той! И всички съврѣменни хора иматъ сѫщото желание — да избегнатъ страданията и започватъ да философствуватъ, по кой начинъ да минатъ моста. Какъ ще го минатъ? — Или въ лѣво отъ него, или въ дѣсно. И послѣ казватъ: минахме моста! Да, по този мостъ се минава прѣкрасно, но все пѣшъ. Можете ли сега да използувате този разказъ за ваше добро? Вие какъ ще минете прѣзъ моста, съ затворени или съ отворени очи?

 

  Ще ви запитамъ сега: каква е разликата между материята на висшитѣ сѫщества и човѣка? — Тъй както се проявяватъ висшитѣ сѫщества, тѣхната материя е устойчива, не се измѣня, както въ човѣка. Запримѣръ, вие съ нищо не можете да измѣните мисъльта на единъ ангелъ, съ нищо не можете да го подкупите. Въ човѣка, обаче, вие може да измѣните ума му, а може да измѣните и сърцето му. Като казвамъ, че може да го измѣните, не подразбирамъ, че той се е измѣнилъ, но можете да го подкупите съ нѣщо. Подкупътъ всѣкога произтича отъ онова лъжливо схващане, че можемъ да минемъ по единъ лесенъ пѫть.

 

1924-01-13-19_fig4.png

 

  Какъ мислите сега, пъленъ ли е животътъ на линията АВ? Има ли  нѣщо, което да ѝ недостига? (— Има, ние търсимъ нѣщо). Този чертежъ сега ни прѣдставлява пълния животъ. Кривитѣ АВ и А'В' сѫ двѣтѣ прѣплетени змии въ теософията. Въ окултизма тия прѣплетени змии прѣдставляватъ прѣплетения животъ на сегашното човѣчество, дѣто двата полюса на живота се редуватъ. Когато въ единия полюсъ на живота има приливъ, въ другия ще има отливъ. И обратно. Двата полюса на живота изобщо правилно се редуватъ. Затова, за да има хармония въ единъ класъ, половината отъ ученицитѣ трѣбва да бѫдатъ радостни, а половината скръбни, да образуватъ тази осморка (8). Подъ „скръбь“ азъ не разбирамъ да проливате сълзи, защото сълзи могатъ да ви текатъ нѣкой пѫть и отъ вѣтъра. Сълзитѣ по нѣкой пѫть сѫ изкуствени прояви, случайности, които не трѣбва да внасяте въ живота си.

 

  Какъ изгубвате вие радостьта си или доброто си разположение? Ще ви приведа единъ примѣръ. Имате една приятелка, която въ първо врѣме обичате, затова сте радостни, доволни и казвате за нея: колко е умна тя! Като нея нѣма друга. По едно врѣме любовьта ви къмъ нея започва да охлажда, вие ставате индиферентни и казвате: и тя е като мене. И започвате да търсите друга, у която да има приливъ. Слѣдъ години вие отново намирате първата си приятелка, пакъ се сближавате съ нея и казвате: колко поумнѣла! Какъ е възможно това? Едно врѣме тази ваша приятелка бѣше умна, послѣ оглупѣ и слѣдъ 3-4 години пакъ стана умна. Не е станала глупава тя, но имала въ себе си единъ отливъ, а вие като не разбирате закона, казвате, че е оглупѣла. Ето защо, вие трѣбва да си помагате помежду си. Нѣкои отъ васъ сѫ въ отливъ, други въ приливъ. Като виждате, че нѣкоя ваша сестра е въ отливъ, влѣзте въ положението ѝ и кажете: чакай да изуча какви сѫ нейнитѣ брѣгове и по какъвъ мостъ се движи! Прѣбродете брѣговетѣ ѝ отъ единия край до другия и вижте, равно ли е мѣстото отъ едната и отъ другата страна. Проходете хубаво тия мѣста! Това значи да се запознаете дълбоко съ човѣшкия животъ. Ако това не можете, изучете поне външната му страна. Всички ученици отъ единъ класъ трѣбва психологически да изучаватъ, както своитѣ приливи и отливи, така и тия въ живата природа. Ще разбирате добритѣ и лошитѣ страни на тия приливи и отливи. Като говоря за добритѣ и лошитѣ страни, азъ разбирамъ вашия мораленъ животъ. Вие сте млади и сте сѫщества само на радости и скърби — движите се между приливи и отливи. Гледамъ нѣкой отъ васъ, той е радостенъ, веселъ. Не се минава и единъ часъ. той плаче, скърби — отиде радостьта му, стана песимистъ. По-рано, въ радостьта си пише поезии, учи, а щомъ дойде скръбьта, напуща и поезия и наука. Слѣдъ нѣколко дни пакъ казва: не, азъ ще уча, ще свърша започнатата си работа. Ако го гледа нѣкой човѣкъ, който не разбира тия нѣща, ще каже: на този момъкъ му хлопа дъската. Не, не му хлопа дъската, но той бърже прѣминава извѣстни течения. Вие не му казвайте нищо, но само изучавайте неговото естество!

 

  Нѣкои отъ васъ, като се подложатъ на опитъ, казватъ: отъ менъ нищо нѣма да стане. Сега именно математически може да се изчисли, какво може да стане. Вие сте хиксъ. Казвате: отъ менъ нищо нѣма да стане. Значи сега ставате X2. Азъ казвамъ: сега именно отъ васъ човѣкъ ще стане. Знаете ли защо? Най-силното доказателство, че отъ тебъ човѣкъ ще стане, е когато си казвашъ: „отъ менъ човѣкъ нѣма да стане“. Като си кажете, че отъ вашето сърце нищо нѣма да излѣзе, вие ангажирвате всички ония висши интелигентни сѫщества, които сѫ работили върху сърцето, за неговото създаване, и тѣ казватъ: „Не, вашата работа ще се завърши успѣшно. Ние сме започнали тази работа, и отъ васъ човѣкъ и половина ще стане.“ Казвате: ама азъ зная, че отъ менъ нищо нѣма да излѣзе! Не, сега именно отъ тебъ човѣкъ ще стане. И когато нѣкой се обезсърчи, това е най-голѣмото доказателство, че отъ него човѣкъ ще стане. Щомъ се обезсърчите, вземете си единъ малъкъ дневникъ и пишете: днесъ прѣкарахъ най-щастливия день отъ живота си, понеже прѣкарахъ много страдания и не умрѣхъ, а отъ това разбрахъ, че отъ менъ човѣкъ ще стане. Ще си отбѣлѣжите, кой е деньтъ, дали понедѣлникъ, вторникъ или другъ нѣкой, ще си отбѣлѣжите накратко и състоянието, което сте прѣминали. Ще си кажете: сега азъ имамъ по-голѣма вѣра въ себе си. По-рано мислихъ, че като ми дойде нѣкое страдание, сърцето ми ще се пукне, а сега видѣхъ, че като дойде страданието, изживѣхъ го, то си отмина безъ да се пукне сърцето ми. Слава Богу, издържахъ всички страдания! Страданията, това сѫ вѫтрѣшни сили, чрѣзъ които работятъ тия висши интелигентни сѫщества въ насъ. Ние, по причина на болката, която изживѣваме при страданията, не схващаме тѣхния дълбокъ вѫтрѣшенъ смисълъ, а се спираме само върху негативната имъ страна. Когато тия сѫщества завършатъ своята работа, въ насъ се явява извѣстна радость. Това е законъ абсолютно вѣренъ, който вие сами ще провѣрите. Тъй щото вие, младитѣ, не трѣбва да се обезсърчавате.

 

1924-01-13-19_fig5.png

 

  (Опрѣдѣлено ли е врѣмето на тия приливи и отливи въ насъ?) — Различно е, но обикновено играе между числата 2 - 10. Тѣ започватъ съ числото 2, което прѣдставлява единъ отливъ, т. е скръбь. Животътъ започва винаги съ скръбь. Скръбьта, т. е. отливътъ означавамъ съ числото 2. Слѣдъ това не настѫпва веднага радость, но състояние на равновѣсие, което означавамъ съ числото 3. Слѣдното състояние е приливъ — него означавамъ съ числото 4. Този приливъ ще трае толкова, колкото отливътъ. Послѣ имате числата: 5 — равновѣсие, 6 — отливъ и т. н. Разликата между единъ отливъ и единъ приливъ, както и отъ едно състояние на равновѣсие до друго, е съ двѣ единици: 2. 4, 6; 3 5 и т. н. Нѣкой пѫть тия приливи и отливи могатъ да започнатъ и отъ числата 6, 7, 8, или 10, но обикновено се започва отъ числото 2. По нѣкога, между тия числа може да има извѣстно колебание, тия моменти могатъ да се увеличаватъ или намаляватъ. Въ случая, както е на чертежа, при числото 2 имаме отливъ на сърцето, при 3 — физическия свѣтъ, при 4 — проява на ума, приливъ на ума. Слѣдъ това иде пакъ слизане — равновѣсие, послѣ отливъ и т. н. Слѣдъ всѣки приливъ и отливъ има по единъ промежутъкъ: отливъ въ сърцето, приливъ въ ума; приливъ въ сърцето, отливъ въ ума — тъй непрѣкѫснато се редуватъ тия състояния.

 

  Та когато идватъ тѫжнитѣ, скръбнитѣ настроения, вие сами ще провѣрите този законъ и ще се радвате. Ще наблюдавате вашитѣ състояния, безъ да се критикувате. Човѣкъ трѣбва да бѫде много справедливъ къмъ себе си. Той не трѣбва да има лъжливи схващания за нѣщата, но да знае, че има още много сѫщества, които се интересуватъ отъ неговото сърце. Имате единъ добъръ умъ. Радвайте се за този умъ, но знайте, че и други сѫщества се интересуватъ отъ него. Туй е красивото въ живота на всѣки едного, че много сѫщества сѫ ангажирани около него. И вие трѣбва да знаете, че каквото и да стане съ вашето сърце или съ вашия умъ, въ края на краищата, тия висши сѫщества ще ви изведатъ на безопасно мѣсто, на единъ добъръ край.

 

  Човѣкъ трѣбва да има абсолютна вѣра въ великия законъ, който дѣйствува разумно въ цѣлата природа.

 

  Нѣкой пѫть ще ви говоря върху разнитѣ категории енергии въ човѣка, защото има различни умствени енергии, както и различни сърдечни енергии. Едни отъ тѣхъ сѫ по-нисши, други — по-висши. Висшитѣ енергии въ човѣка съграждатъ неговия характеръ.

 

  Упражнение: Ще изговорите думитѣ: „сърце, умъ, душа и духъ“. Като изговаряте тия думи, ще теглите рѫцѣтѣ си (пръститѣ да се докосватъ само) отъ челото до слънчевия вѫзелъ (до стомаха), като минаватъ по лицето, по гѫрдитѣ, докато стигнатъ до стомаха. Като произнесете думата „сърце“, наблюдавайте, какво ще почувствувате.

 

  Слѣдъ това теглете рѫцѣтѣ си нагорѣ отъ слънчевия вѫзелъ до челото, като произнасяте думата „умъ“, и пакъ наблюдавайте, какво ще почувствувате при произнасянето на тая дума. Опитайте се да схванете разликата между чувствата, които ще изпитате при изговарянето на думата ,.сърце“ и тия на думата „умъ“, понеже тѣ криятъ различни сили въ себе си. (— При изговаряне на думата „умъ“, като че иде едно хладно течение, а при изговаряне на думата „сърце“ — една нѣжна топлина).

 

  Сега ще изговорите останалитѣ двѣ думи — „душа и духъ“. Пръститѣ на рѫцѣтѣ се поставятъ на челото и постепенно се отварятъ широко настрана, като се изговаря думата „душа“. Въ това положение на рѫцѣтѣ се изговаря думата „духъ“ и постепенно се прибиратъ на челото. Слѣдете какво ще почувствувате, като изговаряте думитѣ „душа и духъ“.

 

  И тъй, при тия упражнения имате двѣ течения: едното е надолу и нагорѣ — сърце и умъ, другото е настрана и навѫтрѣ — душа и духъ.

 

  Тия упражнения може да правите и мислено, като произнасяте думитѣ въ себе си, безъ да правите движения на рѫцѣтѣ. Тия думи иматъ сила само като се произнасятъ. Ще си кажете тихо въ себе си думата „сърце“ и мислено ще теглите една линия къмъ сърцето си. Спрете се за малко и си прѣдставете всички ония висши сѫщества, които сѫ създали вашето сърце и работятъ надъ него. Това е единъ капиталъ, който вие имате. Послѣ пъкъ произнесете думата „умъ“ и мислено прѣкарайте рѫцѣтѣ си нагорѣ. Теченията на сърцето и ума сѫ тѣзи двѣ криви линии, които вървятъ между брѣговетѣ МН и РК, които сѫ двѣ интелигентни сѫщества. Ако нѣкой ясновидецъ би погледналъ на тия нѣща, ще види едно широко, вълнообразно течение, много красиво, подобно на свѣтлиннитѣ лѫчи, които се разливатъ отъ слънцето. То е красота, която не може да се опише. Това течение не е просто, въ него има красиви, сложни съчетания. Ученитѣ хора прѣдставятъ междинитѣ въ свѣтлиннитѣ лѫчи като еднакви, но въ сѫщность тѣ не сѫ еднакви. Всѣка вълна и всѣка междина се различаватъ една отъ друга, тѣ не сѫ подобни. Всѣка вълна има свое особено качество и свое прѣдназначение. По това именно се и различаватъ. Тѣ сѫ като музикалнитѣ тонове. Вземете запримѣръ долно „до“ и горно „до“ въ октавата. Тѣ сѫ единъ и сѫщи тонъ по име, но вториятъ тонъ „до“ съдържа повече вълни, т. е. повече трептения. Каква е разликата въ трептенията на тия два тона? Математически могатъ да се изчислятъ трептенията на всѣки тонъ. Въ всѣки тонъ се внася нѣщо ново. Значи, всѣка вълна се различава отъ другитѣ по броя на своитѣ трептения, както е и съ всѣки музикаленъ тонъ. Който веднъжъ е видѣлъ една такава вълна, той никога нѣма да забрави тази свѣтла картина. Затова именно свѣтлината съставя такова богатство въ природата.

 

  Това упражнение ще правите 10 дни наредъ, по 3 пѫти ще изговаряте тия думи, и то точно въ 10 ч. вечерьта (до 23. I.). Ако сте нѣкѫдѣ на гости, нѣма да правите като турцитѣ, да застанете срѣдъ стаята и тъй да го правите. Вие ще държите на принципа. Дѣто и да ви завари това врѣме, даже и гости да има около васъ, ще се спрете въ себе си и тихо, мислено ще направите упражнението. Щомъ сте сами, ще го правите съ движенията на рѫцѣтѣ — тогава упражнявате и волята си. Тъй щото, дѣто и да сте, вие може да си направите упражнението, безъ да подозира нѣкой, че правите нѣщо необикновено. Така ще избегнете едно противорѣчие, което биха могли да внесатъ въ васъ околнитѣ хора. Като мислите за сърцето, ще се свързвате мислено съ херувимитѣ и серафимитѣ, а като мислите за ума, ще се свързвате съ висшитѣ сѫщества на Мѫдростьта. Знаете ли, какъ теософитѣ и окултиститѣ наричатъ тия сѫщества, които сѫ образували ума? — Тѣ ги наричатъ „творци или бащи“ на ума.

 

  И тъй, когато мислите за сърцето, ще се свързвате съ висшитѣ сѫщества на Любовьта, а когато мислите за ума — съ висшитѣ сѫщества на Мѫдростьта. Това е необходимо за вашето развитие, защото въ тия сѫщества има голѣма хармония. Всички стремежи и идеали въ тѣхъ сѫ еднакви, само че въ економията на Божествения свѣтъ тѣ заематъ разни длъжности.

 

  Ще ви дамъ слѣдното правило: като се радвате, да не вкисвате; и като скърбите, да се не отчайвате! Защото онзи, който има радость, много лесно се вкисва. Знаете ли кога се вкисва човѣкъ? — Щомъ му взематъ радостьта, той се вкисва, нѣма обектъ вече. Вие имате, запримѣръ, една шапка, едни обуща или дрехи, на които се радвате. Щомъ ви взематъ шапката, обущата или дрехитѣ, вие веднага се вкисвате. Затова, като ви взематъ радостьта, гледайте да не вкисвате. Ако пъкъ вкисвате, гледайте да не прѣкисвате. Когато се обезсърчите пъкъ, гледайте да не се отчайвате! Обезсърчението ще дойде, невъзможно е да не дойде, но гледайте да не се прѣвърне въ отчаяние, защото отчаянието нищо не ползува. Спрете се само до обезсърчението, то ще даде отливъ.

 

  (Само по веднъжъ на день ли да правимъ упражнението?) Азъ ви го давамъ единъ пѫть, пъкъ ако нѣкой има голѣмо желание да го направи повече пѫти, може, но да го прави усърдно и при концентриране на ума. За наблюдение, за опитъ, но не отъ любопитство, може да го правите и повече пѫти, то ще бѫде за ваша полза. Знаете ли на какво мязате въ този случай? Прѣдставете си, че азъ ви завеждамъ при единъ хубавъ изворъ да пиете вода, и вие ме питате: колко пѫти да пия отъ тази вода? Казвамъ: ако е студено, ще пиете само веднъжъ прѣзъ деня, ако е топло, може да пиете и 10 пѫти прѣзъ деня. Разбирате ли какво значи това? Та казвамъ: ако е много топло у васъ, може да правите упражнението и 10 пѫти прѣзъ деня, пъкъ ако е студено, ще го правите само веднъжъ прѣзъ деня. Разбрахте ли сега закона? Това правило, което ви давамъ е разумно.

 

Т. М.

 

  „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината“.

 

  — Тя постоянно ни весели.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×