Jump to content
Ани

1924_01_06 Отношения между проявитѣ въ природата

Recommended Posts

От томчето "Разумният живот"
32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924)
Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Отношения между проявитѣ

въ природата.

 

 

  „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.“

 

  — Тя постоянно ни весели.

 

Размишление

 

  Прочете се резюме отъ темата: „Разлика между митъ и басня“,

 

  Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: „Произходъ на нравственостьта“.

 

  За слѣдния пѫть тема № 14: „Разлика между прилежание и трудолюбие“.

 

1924-01-06-19_fig1.png

 

  Линията АВ на чертежа прѣдставлява пѫть, изминатъ отъ едно разумно сѫщество — пѫть на съзнанието С. Туй съзнание, слѣдъ като е извървѣло своя пѫть отъ А къмъ В и нѣма накѫдѣ повече да се движи, връща се назадъ и отъ тамъ поема посоката къмъ точка Д, при което се образува единъ правъ ѫгълъ. Съзнанието се отличава по това, че щомъ достигне въ движението си своята крайна точка, започва да образува около себе си една спирала. Но понеже съзнанието се движи вѣчно, отъ точка Д отива въ противоположна посока до точката Р и образува другъ правъ ѫгълъ. Понеже въ това си второ движение съзнанието е отслабнало, при точка Р крѫгчето е по-малко. Можете ли да си обясните, кои сѫ причинитѣ, дѣто при едното си движение крѫгътъ е по-голѣмъ, а при другото — по-малъкъ? Това е едно положение, което сѫществува вѫтрѣ и въ самата природа. Линията АВ, която изразява пѫтя на вашето съзнание е и линията на вашия носъ. Тя означава крайния прѣдѣлъ на човѣшката интелигентность.

 

  Да допуснемъ, че при това отклонение на човѣшкото съзнание въ точка Д, точка Д ни прѣдставлява дѣсното око на човѣка, което е по-разтворено, а точката Р — лѣвото око, което е по-малко разтворено. Можете ли да си обясните, защо дѣсното око на човѣка е повече разтворено отколкото лѣвото? Нали всѣко явление си има своитѣ причини? Обяснете тогава причинитѣ! Вие още не сте се вглеждали нито въ себе си, нито въ другитѣ хора. Човѣшкитѣ лица не сѫ напълно симетрични — асиметрични сѫ тѣ. Ако се вгледате, вие ще забѣлѣжите, че едната страна на човѣшкото лице е по-нѣжна, по-мека, сѫщо така и едното око има по-мекъ, по-приятенъ погледъ. Ако човѣшката чувствителность се развива съзнателно, кое око ще се развие по-добрѣ? Имайте прѣдъ видъ, че около очитѣ има двѣ течения: едното течение е отъ положително и отрицателно електричество, което тече въ извѣстна посока, а другото течение е отъ положителенъ и отрицателенъ магнетизъмъ, който тече въ сѫщата посока. Когато дѣсното око се развива, то е въ връзка съ лѣвото полушарие на мозъка; когато пъкъ лѣвото око се развива, то е въ връзка съ дѣсното полушарие на мозъка. Значи, движенията въ мозъка се прѣкръстосватъ. Затова именно, дѣсната рѫка се управлява отъ лѣвото полушарие на мозъка, а лѣвата рѫка се управлява отъ дѣсното полушарие на мозъка. Слѣдователно, вашата чувствителность ще се отрази и въ очитѣ ви. било въ дѣсното или въ лѣвото око. Ако желанията и стремежитѣ на вашето съзнание сѫ повърхностни, тѣ ще се отразятъ не само върху очитѣ ви, но и върху лицето ви. Колкото по-повърхностенъ е стремежътъ на вашето съзнание, толкова крѫгътъ на окото ще бѫде по-валчестъ. Обаче, колкото повече желанията и стремежитѣ на вашето съзнание се диференциратъ, колкото повече се разклоняватъ и добиватъ извѣстенъ обектъ, толкова повече и окото става елипсовидно. Ако енергията, която минава прѣзъ окото, дѣйствува еднакво навсѣкѫдѣ, то центърътъ на вашето око ще бѫде на една равнодѣйствуваща линия АВ, която ще минава прѣзъ гледеца С.

 

1924-01-06-19_fig2.png

 

  Ако пъкъ вашето съзнание се отклони, въ каквото и да е направление, въ възходяще или низходяще, около окото ще се образуватъ едни малки линии. Напримѣръ, ако почнете да се привличате къмъ свѣта,  т.е. ако външниятъ свѣтъ ви влияе, ще почнатъ да се образуватъ отдолу малкитѣ линии Р. Ако направлението, къмъ което се движите е възходяще, ще се образуватъ отгорѣ голѣмитѣ линии С. Съ тия противоположни енергии природата си е служила още въ миналото, за да образува долната часть на окото. На врѣмето си природата е отклонявала човѣшкото съзнание, но понеже днесъ вече е завършила тази си работа, то, ако вие продължавате по сѫщия начинъ да слизате въ татерията, това слизане нѣма да се отрази само върху гледеца ви, но и върху цѣлото око, което ще вземе едно положение напълно къмъ центъра на земята. Вслѣдствие на това, много хора ставатъ разногледи. Има ли разногледство въ принципитѣ, ще има разногледство и въ съзнанието. Когато човѣкъ се раздвои въ съзнанието, той има и раздвоенъ погледъ. За такива хора казватъ: тебе гледа, мене вижда. Когато ви погледне единъ човѣкъ, у когото съзнанието е раздвоено, вие изпитвате една неприятность. Защо? Защото въ погледа му има раздвоение. Той ви гледа съ двѣ различни цѣли. Той като ви гледа, едноврѣменно слуша какво му говорите и мисли, за какво може да ви използува. Ако чувствителностьта ви е силно развита, и ако можете да схващате лѫчитѣ, които се отразяватъ отъ окото, вие щѣхте да забѣлѣжите въ окото на този човѣкъ двѣ различни течения. Едното течение, т. е. единъ родъ енергия изтича отъ долната часть на гледеца, а другъ родъ — отъ горната часть. Въ натури, които иматъ по-благородни пориви и стремежи, природата е образувала друга една вдлъбнатина. Каква разлика има между горната и долната вдлъбнатини на окото? — Въ долната вдлъбнатина Р има по-голѣмъ просторъ, а въ горната — по-голѣма дълбочина и надвисване на вѣждитѣ. Съ тия вибрации природата е образувала една малка трапчинка долу подъ окото, която украсява човѣшкото лице. Горѣ пъкъ е образувала вѣждитѣ въ човѣка.

 

  И тъй, споредъ васъ, какво показватъ вѣждитѣ? Защо природата ги е турила отгорѣ надъ очитѣ? (За да не влиза потьта въ очитѣ). Това е една отъ службитѣ, едно отъ прѣдназначението на вѣждитѣ, но има и друга причина, по която природата е турила вѣждитѣ. Има хора, които почти нѣматъ вѣжди. Вѣждитѣ и клѣпачитѣ на очитѣ сѫ турени отъ природата, за да регулиратъ свѣтлината, която влиза въ човѣшкото око.

 

  Отъ всичко това трѣбва да имате прѣдъ видъ слѣдния законъ: вие нѣмате право да злоупотрѣбявате съ силитѣ, които дѣйствуватъ въ васъ. Да не мислите, че можете да употрѣбите тия сили за каквото искате. Не, всѣка сила на съзнанието има свое прѣдназначение. И когато тази енергия върви къмъ своето прѣдназначение, къмъ своята основна идея, къмъ своята цѣль, образува се и тази правилность на лицето.

 

  Ще дамъ на всички ви да напишете като тема, какво трѣбва да бѫде идеалното чело на човѣка, какви трѣбва да бѫдатъ линиитѣ му — изобщо външнитѣ му очертания. Като ви говоря за вѣждитѣ, за клѣпачитѣ, за челото на човѣка, не казвамъ, че тѣ опрѣдѣлятъ характера на човѣка, но тѣ сѫ резултатъ на вѫтрѣшната му дѣятелность. Ако човѣкъ е веселъ, ще има отворени и изпѫкнали очи. Ако е песимистъ и гледа съ мраченъ погледъ на хората и на живота, ще има навѫтрѣ хлътнали очи. Това произтича отъ единъ психологически законъ. Колкото повече вниманието на човѣка е съсрѣдоточено къмъ вѫтрѣшния животъ, толкова по-малко се хранятъ очитѣ. Свѣтскитѣ хора, които искатъ да видятъ всичко и се радватъ на живота като дѣца, тѣ изпращатъ повече кръвь въ очитѣ си, затова тѣхнитѣ очи сѫ по-здрави. Хора, които сѫ много замислени, развалятъ очитѣ си. Имайте прѣдъ видъ, че да мислишъ и да си замисленъ, сѫ двѣ различни нѣща. Мисленето е съзнателенъ процесъ. Въ него влиза нѣщо възвишено и благородно. Въ замисленостьта влизатъ нѣкакви елементи на чувствувания: ти мислишъ, че животътъ не върви добрѣ, че свѣтътъ не е нареденъ правилно и т. н. Това е криво схващане на живота.

 

  И тъй, всичката енергия се очертава на лицето ви. Вие искате да имате красиви очи, нали? И право е, човѣкъ трѣбва да има красиви очи! Красивитѣ очи сѫ прозорци на съзнанието. Тѣ се опрѣдѣлятъ отъ правилния развой на съзнанието. Направете единъ малъкъ опитъ, да внесете хармония въ съзнанието си, като не туряте никакво прѣпятствие прѣдъ него. Прѣпятствие е, напримѣръ, ако кажете: азъ не съмъ даровитъ, никаква дарба нѣмамъ и т. н. Вие се самоизмамвате. Въ всѣки човѣкъ има дарби, но условията, при които могатъ да се развиятъ тия дарби, сѫ различни. Слѣдователно, всички хора не могатъ да се развиватъ при еднакви условия. За развитието на нѣкои хора се изисква по-интенсивна енергия. Запримѣръ, вземете нашия салонъ, може ли да го отоплявате съ една обикновена печка, както отоплявате една малка стая? Обемътъ на салона е голѣмъ, изискватъ се 2 - 3 голѣми печки, за да се отопли добрѣ. Значи, колкото една способность у човѣка е по-висша, толкова по-добри условия изисква. Питамъ: ако морето, по нѣкаква случайность, изхвърли на брѣга една риба, какво трѣбва да прави тя? — Много естествено, тази риба трѣбва наново да се върне въ водата. Ако я оставите вънъ, какво ще стане съ нея? — Смърть я очаква. Тамъ на брѣга започва да мърда, да се движи, явява се у нея желание да скочи по права посока и да се върне назадъ въ водата. Мѫчнотиитѣ въ живота, това сѫ условията на една риба, която е изхвърлена на брѣга. Нѣкои питатъ: защо хората сѫ скръбни? — Понеже животътъ е едно велико море, а вие сте рибитѣ въ него. Вие си играете въ това море, но нѣкоя вълна ви изхвърли на брѣга, на сушата, и веднага въ васъ се заражда една скръбь. Вие скачате, мърдате се на брѣга, но успѣете ли отново да влѣзете въ водата, у васъ се заражда една радость, че пакъ сте намѣрили вашата срѣда. Но вие трѣбва да излѣзете отъ тази срѣда. Защо? — Понеже вашето съзнание трѣбва да се диференцира, вие трѣбва да проявите вече една по-голѣма дѣятелность въ живота. Наредъ съ вашитѣ хрилѣ ще почне да се образува дихателна система. Образуването на дихателната система въ човѣка е начало на проявяване на съзнателния мозъкъ, начало на мисъльта. Това е вѣрно споредъ законитѣ на еволюцията. Птицитѣ, напримѣръ, сѫ произлѣзли отъ рибитѣ.

 

  По сѫщия законъ въ духовния свѣтъ човѣшкото съзнание ще прѣминава отъ едно състояние въ друго, т. е. отъ една по-гѫста срѣда въ една по рѣдка, каквато, приблизително е въздухътъ. Сѫщо тъй ще се измѣнятъ и вашитѣ стремежи, вашитѣ схващания за нѣщата. Запримѣръ, нѣкой пѫть вие се чувствувате остарѣли, че сте излѣзли вече отъ живота и казвате: едно врѣме бѣхъ младъ, но сега нищо не ме интересува въ живота. Мислите ли, че посоката на вашия животъ е правилна? Не, вие сте една риба, изхвърлена на брѣга и казвате: менъ нищо не ме очаква, освѣнъ смъртьта. Казвамъ: ще се върнете отново въ морето. (Ами ако рибата е много далечъ отъ морето?) Азъ наблюдавахъ единъ пѫть въ Варна, какъ единъ рибарь ловѣше риба съ една много голѣма мрѣжа. Четирма други рибари стоятъ около него и му помагатъ. Рибарьтъ хвърли мрѣжата въ водата, тя се напълни и понеже е тежка, той тегли, а другитѣ, двама отъ едната страна, двама отъ другата страна, му помагатъ да я извлѣче на брѣга. Тъкмо притеглятъ мрѣжата на разстояние само 10-ина метра отъ брѣга, поглеждамъ, около 200 - 300 риби изкачатъ вънъ отъ мрѣжата и се прѣхвърлятъ съ едно подскачане отъ 2 - 3 м. разстояние пакъ въ морето. Питамъ го: защо изскачатъ тия риби? А остави ги, тѣ сѫ много проклети! Защо сѫ проклети? — Че не оставатъ въ неговата мрѣжа. Тѣ прѣдчувствуватъ, че той ги води къмъ брѣга, дѣто ги очаква смърть, и затова въ тѣхъ се заражда желание да не се завиратъ въ мрѣжата, а да излѣзатъ вънъ отъ нея и, хайде пакъ въ морето! Такива мрѣжи сѫществуватъ и въ свѣта. И вие нѣкой пѫть попадате въ такива мрѣжи. Какво трѣбва да правите, като попаднете въ такава? — Вие имате сили да изкочите изъ мрѣжата а рибарьтъ нѣма сила да ви хване. Още повече, вие сте въ своята срѣда и сте господарь на тази срѣда. Излѣзешъ ли, обаче, на брѣга на морето, ти си вече въ рѫцѣтѣ му, той е господарь. Нѣкои хора казватъ, че има изключение отъ това положение. Изключение има, докато още не си излѣзълъ на брѣга. Пипне ли ви веднъжъ рибарьтъ съ своята рѫка, мѫчно можешъ да се спасишъ. Въ водата ли си още, докато той те заобикаля съ своята мрѣжа, ти полекичка, както тѣзи 200-300 риби, гледай да измѣнишъ своето състояние.

 

1924-01-06-19_fig3.png

 

  Сега, скърбитѣ, които ви идватъ въ живота, това сѫ прѣдпазителни мѣрки срѣщу спънкитѣ, които природата туря на пѫтя ви. На всѣка спънка, която срещнете въ живота си, трѣбва да прочетете надписа. Имате едно малко желание, което искате да реализирате, но природата ви поставя една спънка срѣщу него, и вие започвате да скърбите. Не, прочетете, какъвъ е надписътъ на тази спънка! Вие сте тръгнали за нѣкѫдѣ, пѫтувате. Стигнете до нѣкое мѣсто, срещнете една спънка. Вие скърбите, че не можете да продължавате нататъкъ. Природата ви е турила тази спънка. Прочетете надписа ѝ! Тя е написала на тази спънка: „Не е този пѫтьтъ“. Какво трѣбва да правя? — Вие трѣбва да се върнете, да вземете правия пѫть. Тръгвате отново по правия пѫть, но се обезсърчавате, отчайвате. Природата ви е турила друга спънка съ надписъ: „Търпѣние“. Това значи: за да продължите пѫтя, трѣбва ви търпѣние, да прѣодолѣете всички спънки и мѫчнотии. На трето мѣсто друга спънка, пакъ не ви пущатъ. Пише: „Прилежание!“ Тамъ ще учите прилежанието. На четвърто мѣсто пише: „Твърдость!“ На пето мѣсто: „Смѣлость“ — и т. н. ще ви спиратъ на много мѣста по пѫтя. Вие сте екскурзиянти, не мислете, че като сте тръгнали напрѣдъ, тамъ, по пѫтя ще ви посрѣщатъ съ финикови вѣйки. Не, вие ще се катерите нагорѣ, но ще срѣщате и редъ мѫчнотии и страдания. Герои се изискватъ въ този пѫть! И по-добрѣ е да ви спънатъ въ началото, отколкото да се качите на високитѣ мѣста и тамъ да чакате. Слѣдователно, спънкитѣ въ природата сѫ съзнателни сили, които ви спиратъ въ пѫтя съ разумна цѣль: да научите и придобиете на това мѣсто нѣкое специално, особено качество. Щомъ знаете това, не трѣбва да се обезсърчавате и да казвате: моята работа се е свършила, ами. . . Не, природата съзнателно ви спъва и казва: „Тукъ ще започнешъ да учишъ търпѣнието“! Питамъ ви: вие какъ учите търпѣнието? Азъ бихъ желалъ да зная, какъвъ е вашиятъ методъ за изучаване на търпѣнието. Търпѣнието, това е прѣвърната неволя. Значи, неволята може да се прѣвърне въ търпѣние. Човѣкъ, за да придобие търпѣнието, най-първо трѣбва да прѣмине прѣзъ неволята. Неволята ще му се наложи насила, и той трѣбва да мине прѣзъ нея. Всички твои близки хора ще те ограничатъ, ще те поставятъ почти въ положение на животно, ще те лишатъ отъ всичко и по неволя ще търпишъ. И този законъ на неволята ще те накара да мислишъ. Ти можешъ да минешъ отъ неволята къмъ търпѣнието само чрѣзъ единъ разуменъ животъ. Търпѣнието е качество само на силния, на разумния човѣкъ. Само силниятъ човѣкъ, само героятъ човѣкъ въ свѣта може да бѫде търпеливъ. А слабитѣ натури, това сѫ хората, които носятъ неволята. Та ще различавате тия двѣ състояния. Тамъ, дѣто не можете да търпите, вие сте въ неволята. Затова, разумниятъ животъ въ васъ трѣбва да се образува, да се създаде, за да търпите.

 

1924-01-06-19_fig4.png

 

  Ще се повърна пакъ къмъ въпроса за очитѣ. Вие нѣкой пѫть казвате, че имате високъ идеалъ. Добрѣ, наблюдавайте се, да видите, дали не се самоизлъгвате. Вижте какъ се проявява вашето естество! Вие имате високъ идеалъ, но погледнете нѣкого и бързо сваляте погледа си надолу къмъ земята. Човѣкъ никога не трѣбва да гледа къмъ земята. Той не трѣбва тъй бързо да сваля погледа си надолу. Човѣкъ може да спре погледа си надолу къмъ земята, но само ако има желание да обработва тази земя. Това е другъ въпросъ вече. Но ако той съсрѣдоточи ума си къмъ земята, той се намира въ едно пасивно състояние и е на единъ хлъзгавъ пѫть.

 

  И тъй, когато погледътъ ти отива къмъ земята въ точка А, ти едноврѣменно ще раздвоишъ съзнанието си тъй, че въ мисъльта си да имашъ единъ полетъ нагорѣ въ точката В. Тия два лѫча АО и ВО ще образуватъ единъ остъръ ѫгълъ отъ около 60 градуса. А  линията СО е равнодѣйствуващата или плоскостьта, полето на зрѣнието, дѣто окото дѣйствува. Значи, ти трѣбва да мислишъ, да отправяшъ съзнанието си къмъ всички разумни сѫщества, които сѫ минали прѣди тебе и да кажешъ: азъ искамъ съдѣйствието на онѣзи разумни сѫщества, които минаха по този пѫть прѣди мене! И ако вие се спрѣте въ себе си и концентрирате вашето съзнание безъ никакво колебание, непрѣменно ще ви дойде едно разрѣшение, едно просвѣтление въ ума по единъ много естественъ начинъ. Нѣма да се мине много врѣме и въ съзнанието ви ще се яви една малка свѣтлинка, която ще внесе една нова мисъль въ ума ви и мѫчнотията ви ще се разрѣши по единъ много правиленъ начинъ. Ще си кажете: колко проста е била тази работа, пъкъ азъ не съмъ знаялъ! И всички даровити ученици, не само отъ окултнитѣ школи, но и отъ обикновенитѣ училища, знаятъ този законъ за концентриране на вниманието.

 

  Азъ забѣлѣзвамъ, мнозина отъ васъ, като срѣщате мѫчнотии, по нѣкой пѫть се колебаете. Въ това колебание човѣкъ може да си причини голѣма врѣда. А да си причинява човѣкъ врѣда тогава, когато природата работи за негово добро, това е прѣстѫпление отъ страна на самия човѣкъ. Да грѣши човѣкъ противъ себе си, това е прѣстѫпление! Слѣдователно, ще се стремите да уравновѣсявате енергиитѣ, които работятъ въ васъ. Най-първо вие нѣма да мислите, че сте бѣдни, а ще изисквате условия, при които може да се развивате. И Писанието казва: „Ако нѣкой е оскуденъ отъ Мѫдрость, да проси, но искрено да проси.“ То значи: като получи това, що проси, да употрѣби тия закони, които служатъ за неговото развитие.

 

  Правете опити върху това, което ви говоря. Вземете си едно огледалце и наблюдавайте, каква е голѣмината на зеницата ви въ едното и въ другото око. Когато имате едно отлично настроение, или едно отлично чувствувание, или една отлична мисъль, или едно отлично сѫждение, или единъ отличенъ принципъ въ васъ, наблюдавайте ясно лѣвото си око, послѣ дѣсното и слѣдъ това напишете всичко, което сте схванали. Наблюдавайте очитѣ си, тѣхнитѣ зеници и при случаи, когато имате извѣстно неразположение или колебание въ настроението си, въ вашитѣ чувствувания, въ вашитѣ мисли, въ вашитѣ сѫждения или въ вашитѣ принципи и слѣдете да видите, каква е разликата между първия и втория случай. Разбира се, това свиване и разширение на зеницата нѣма да бѫде много голѣмо. Ако наблюдавате котката, запримѣръ, ще видите, че тя силно разширява гледеца си. Кога става това въ нея? — Най-често когато иска да улови нѣкоя мишка. Отъ тукъ вижте, колко силно е у нея желанието да улови мишката! Такова силно разширение на гледеца става и у всички нощни птици. Туй показва интенсивностьта на тѣхното съзнание само въ една ограничена посока. При такова състояние очитѣ придобиватъ единъ огънь, една лъскавина, подобна на лъскавината на змийското око. Казватъ за нѣкого: този човѣкъ има змийско око. Не че той има змийско око, но трептенията, които излизатъ отъ очитѣ му сѫ като трептенията, които излизатъ изъ окото на змията. Ние ги наричаме „користолюбиви“ трептения. Тогава ставатъ бързи трептения, прѣсѣквания въ очитѣ. Вие трѣбва да знаете, че тия енергии сѫ извънъ вашето естество. Азъ ги наричамъ „бури“ въ природата, които идватъ врѣменно и си заминаватъ. Нѣкой пѫть вие може да попаднете подъ нѣкои лоши желания, но не мислете, че това зло произлиза отъ васъ. Нѣкой пѫть може да попаднете подъ такива бури, които сѫ отровни. Какво трѣбва да правите тогава? — Ще отправите веднага вашето съзнание, вашия умъ къмъ ония, по-напрѣднали отъ васъ сѫщества, които сѫ минали прѣди васъ този пѫть, тѣ да ви рѫководятъ, за да разрѣшите правилно въпроса си. Разрѣшите ли го правилно, въ васъ ще дойде едно вѫтрѣшно успокояване и тогава вашиятъ умственъ растежъ, вашето сърдечно състояние и проявлението на вашата воля ще бѫдатъ въ едно нормално състояние — въ хармония. Всичко това ви е потрѣбно, за да можете да извършите задължението си по отношение на вашето съзнание. Разширявате ли съзнанието си, вие ще може да извършите правилно своята задача, като човѣкъ.

 

  При сегашнитѣ условия, въ които се намирате, човѣкъ трѣбва да бѫде „здравъ“ и въ физическо, и въ духовно отношение. Като казвамъ „здравъ“ разбирамъ, каквито и настроения и изпитания да ви дойдатъ отвънъ, да отстоявате противъ тѣхъ тъй, както нѣкой корабъ, който пѫтува въ морето, отстоява срѣщу напора на всички вълни. Каквито бури и да ви дойдатъ отвънъ, вие трѣбва да ги издържите съ еднакъвъ отпоръ. Вие имате сили, за да издържите буритѣ, които се сипятъ върху ви. Единъ стихъ отъ Писанието казва: „Никой нѣма да получи изпитания по-голѣми отъ тѣзи, които може да понесе“. Всѣко изпитание ще съотвѣтствува точно на ония нужди, които срѣщате въ живота си и на ония сили, съ които разполагате, за да може да го изнесете. Слѣдователно, ще се пазите да не раздвоявате съзнанието си. Съзнанието ви трѣбва да бѫде насочено всѣкога нагорѣ. Знаете ли кога се раздвоява съзнанието? Напримѣръ, нѣкой човѣкъ направи едно добро, а послѣ казва: не трѣбваше да правя това добро. Щомъ съжалява, че направилъ едно добро, неговото съзнание вече се раздвоява и линиитѣ подъ очитѣ му се увеличаватъ. Втори пѫть направи нѣкое добро, и пакъ съжалява, че го направилъ. Знаете ли какво става най-послѣ съ този човѣкъ? — Коститѣ подъ очитѣ му започватъ да нарастватъ. Знаете ли какво означаватъ тия силно развити кости у нѣкои хора? Наблюдавали ли сте тия издути кости въ нѣкои трѣвопасни и нѣкои месоядни животни? Ония отъ васъ, които сѫ естественици и могатъ да рисуватъ, за другия пѫть нека нарисуватъ тия издути кости у нѣкои отъ трѣвопаснитѣ и месояднитѣ животни! Слѣдъ това и азъ ще ви дамъ нѣколко скици, които вие ще може да си нарисувате, за да ги проучите.

 

  Ще знаете слѣдното: за направена простѫпка, за направена грѣшка никога не съжалявайте, но изправяйте се! За направено добро не съжалявайте, но радвайте се! Това ще поставите като основенъ законъ въ живота си. Тръгнали сте въ пѫтя и сте срещнали нѣкакъвъ неуспѣхъ, не се разкайвайте! Не съжалявайте, че сте влѣзли въ този пѫть! Нѣкои отъ васъ могатъ да кажатъ: не му е врѣмето сега! Не, сега му е врѣмето. Ще кажете: поне по-късно да бѣхъ тръгналъ. Какъ мислишъ, ако бѣше тръгналъ по-късно, нѣмаше ли да срещнешъ тия спънки и мѫчнотии? — Пакъ щѣше да ги срещнешъ. Никой не е миналъ по пѫтя безъ мѫчнотии. Защо тогава трѣбва да си правите илюзии, че вие именно ще минете този великъ пѫть на живота безъ мѫчнотии? Не, ще пѫтувате отъ единъ градъ въ другъ, но въ торбата си ще имате хлѣбъ, едно шишенце съ топла вода, хубави, здрави царвули, най-малко 1 см. дебели, понеже пѫтьтъ, по който ще вървите, на нѣкои мѣста е посланъ съ остри камъни. Ако ходите боси, краката ви ще се изпорѣжатъ. Хубаво ще бѫдете обути! Така трѣбва да бѫдете приготвени за живота.

 

  Най-послѣ, слѣдъ като вземете всички тия прѣдпазителни мѣрки, ще носите въ себе си разумностьта, а тази разумность ще се прояви въ Божествения Духъ, Който работи надъ човѣка, за да му посочи пѫтя къмъ Вѣчния Животъ.

 

Т. М.

 

  „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината“.

 

  — Тя постояно ни весели.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×