Jump to content

1923_12_16 Езикътъ на природата


Ани

Recommended Posts

От томчето "Разумният живот"
32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924)
Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ЕЗИКЪТЪ НА ПРИРОДАТА.

 

  „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината“.

 

  — Тя постоянно ни весели.

 

  Прочете се резюме отъ работитѣ върху темата: „Разлика между страхъ и съвѣсть“.

 

  Ще пишете върху темитѣ №11 „Разлика между нравствения и духовния човѣкъ.“

 

  Тема № 12:  „Отличителнитѣ черти на мита и баснята“.

 

1923-12-16-19_fig1.png

 

  Тия двѣ линии АВ и ВС, които виждате на рисунката, прѣдставляватъ два пѫтя въ природата, които се различаватъ единъ отъ другъ. Кой пѫтъ ви се вижда по-лесенъ? (— АВ). Ами ВС? (— Той е по-страшенъ пѫть). Кривата линия АВ и счупената линия СВ, сѫ два пѫтя, изминати въ живота. Пѫтьтъ СВ е скалисто мѣсто. Всички тия счупени линии образуватъ скали. Кои сѫ били причинитѣ да се създаде кривата линия АВ, и кои — да се създаде счупената линия СВ?

 

  Какви пѫтища изобщо обича сърцето? — Гладкитѣ пѫтища. Когато сърцето говори, иска всичко да бѫде гладко, да нѣма никакви прѣпятствия, всичко да върви по медъ и масло. Ако сме въ общество, искаме навсѣкѫдѣ да ни посрѣщатъ и изпращатъ съ лаврови вѣнци, съ букети въ рѫцѣ, съ поздравления, съ рѣчи, съ гощавки. Този е пѫтьтъ отъ А до В. Значи, пѫтьтъ АВ е пѫть на сърцето. Пѫтьтъ СВ е обратниятъ пѫть, пѫтьтъ на ума, скалистиятъ пѫть. Защо този пѫть е труденъ? Защото се намѣсватъ и личнитѣ интереси. Тамъ, дѣто има скалисти мѣста, и хората по характеръ сѫ подобни на скалитѣ. Напримѣръ, хора, които живѣятъ при сѣвернитѣ склонове на нѣкои планински мѣста, мязатъ на тая мѣстность. И хора, които живѣятъ при южнитѣ склонове на нѣкои планински мѣста, сѫщо мязатъ на тия мѣста. Изобщо, много отъ чертитѣ на планинскитѣ мѣста се отразяватъ и върху характера на хората.

 

  Сега, като разглеждате счупената линия АВ, какъ си обяснявате прѣчупванията, които тя е прѣтърпѣла, та се образували ѫглитѣ 1, 2, 3, 4? Извѣстно ви е, че когато свѣтлината прѣминава прѣзъ срѣди отъ различна гѫстота, прѣтърпѣва прѣчупване. Напримѣръ, ако искашъ да облагородишъ нѣкой човѣкъ, ти не трѣбва да му говоришъ съ меки думи, не трѣбва да се проявявашъ по отношение къмъ него мекушавъ. Ако ти си мекушавъ, това ще произведе въ него резултати на червения цвѣтъ. Нѣкой казватъ, че трѣбва да бѫдемъ къмъ хората меки, въ смисълъ мекушави, отстѫпчиви. Направете този опитъ съ едно дѣте и наблюдавайте резултата. Започнете да галите това дѣте и ще видите, че цвѣтътъ на лицето му почва да става розовъ, червенъ. Въ него се набира електричество — една енергия на червения цвѣтъ, и материята става неустойчива. Тази материя е още въ своето първоначално развитие. При най-малкото побутване на тази материя може да стане експлозия. Такова избухване става и въ животнитѣ, а нѣкога даже и въ растенията. Ще кажете: защо това нѣщо не се забѣлѣзва въ растенията? Защото червениятъ цвѣтъ понѣкога е пасивенъ, а нѣкога — активенъ. Вие трѣбва да посѣщавате планинскитѣ мѣстности, за да видите на опитъ, какъ ставатъ даже и най-малкитѣ отклонения на свѣтлината, когато пада при извѣстни условия. Само така ще схванете, че и най- малкитѣ колебания на свѣтлината, и най-малкитѣ свѣтлинни енергии сѫ вълни съ различни дължини. Щомъ тия вълни срещнатъ извѣстно съпротивление, веднага се прѣчупватъ. Съ този законъ именно — прѣчупването на свѣтлината — се обяснява образуването на скалистия пѫть, който умътъ извървява въ живота.

 

  Съврѣменнитѣ физици още не сѫ изучили, при какъвъ ѫгълъ на прѣчупване на свѣтлината, при какви стълкновения на свѣтлината, се образува червениятъ цвѣтъ; тѣ не сѫ изучили още при какви ѫгли, при какви стълкновения на свѣтлината се образува портокаления, жълтия, зеления, синия, виолетовия и другитѣ цвѣтове изобщо. Напримѣръ, ако у васъ се зароди нѣкакво недоволство, явява се червениятъ цвѣтъ, и вие ставате активенъ. Когато пъкъ нѣкой иска да ви обиди, вие, прѣди още да сте чули, какво ще ви каже, отваряте широко очитѣ си и слушате. Слѣдъ като чуете обиднитѣ думи, вие възприемате съотвѣтния цвѣтъ. Послѣ свиете вѣждитѣ си малко и въ васъ се започва една вѫтрѣшна реакция. Ако сте по силенъ отъ този, който ви обидилъ, въ васъ се заражда желание да го биете, но ако сте по-слабъ, заражда се мисъльта, при какви условия да му отмъстите. Вие не сте изучавали, какви ѫгли се образуватъ при разтварянето на очитѣ, при тѣхното затваряне и т. н. Всички тия нѣща сѫ интересни за проучаване.

 

1923-12-16-19_fig2.png

 

  Когато наблюдавате човѣшкитѣ очи, ще видите, че отъ тѣхъ излиза единъ лѫчъ, по посоката на който можете да опрѣдѣлите човѣшкия характеръ. Точка О въ дадената рисунка прѣдставлява зеницата на окото. Да допуснемъ, че правата линия СД опрѣдѣля полето на зрѣнието. Лѫчътъ, който излиза отъ окото, въ различнитѣ хора има разни посоки и направления, у нѣкои този лѫчъ се намира надъ правата СД, а у нѣкои — подъ правата СД. Лѫчътъ става перпендикуляренъ, т. е. върви въ посока ОД, когато човѣкъ се постави въ магнетиченъ сънъ, и то въ четвърта или пета степень. Тогава очитѣ се обръщатъ съ зеницата нагорѣ, и ако може да отворите въ това врѣме окото на човѣка, ще видите това му положение и лѫча, обърнатъ перпендикулярно къмъ главата. Отъ посоката на този лѫчъ, дали е нагорѣ или надолу, и отъ ѫгъла, който той образува, зависи моралната сила на човѣка. Този ѫгълъ, се мѣни и заема положения +1, +2, +3, +4..., надъ линията СД и положения —1, —2, —3, —4..., подъ линията СД. Дотогава, докато този лѫчъ е надъ правата СД, този човѣкъ е добъръ въ проявитѣ на своя умъ, своето сърце и своята воля. Щомъ този лѫчъ се завърти и слѣзе подъ линията СД, такъвъ човѣкъ, каквито обѣщания и да дава, не е въ състояние да ги изпълни, той се намира подъ чужди влияния. Каквито рѣшения и да взима за добро, и тѣхъ нѣма да изпълни. Отъ 100 обѣщания, той едва ще изпълни 3-4. Когато пъкъ лѫчитѣ сѫ нагорѣ, такъвъ човѣкъ може да изпълни почти всичкитѣ си обѣщания, а когато лѫчътъ е перпендикуляренъ, такъвъ човѣкъ изпълнява сто на сто своитѣ обѣщания.

 

  Тия ѫгли се образуватъ въ мозъчното вещество у човѣка. Тѣ възприематъ и прѣчупватъ свѣтлината, и отъ тѣхната голѣмина зависятъ краскитѣ. Слѣдователно, разгледанъ отъ това гледище мозъкътъ, е различенъ въ различнитѣ хора. Много отъ съврѣменнитѣ физиолози и лѣкари мислятъ, че всичкитѣ гънки на мозъка въ човѣка сѫ еднакви. Тѣ не сѫ изучавали ѫглитѣ на тия гънки. Значи, въ мозъка става единъ вѫтрѣшенъ процесъ. Ѫглитѣ изразяватъ само извѣстни гънки, чрѣзъ които ние можемъ да трансформираме извѣстна енергия, да отстраняваме извѣстни цвѣтове, други да прѣвръщаме и да приемаме само онѣзи цвѣтове, които помагатъ за развитието ни. Трѣбва да знаете, че свѣтлината е единъ отъ великитѣ фактори не само за умственото развитие на човѣка, но и за характера и дългия му животъ. Вие трѣбва да се наблюдавате, да проучавате въздѣйствието на разнитѣ цвѣтове върху васъ. Азъ имамъ голѣма статистика по това, но не мога да ви дамъ нѣкои отъ тия диагнози, понеже сте много страхливи. Нѣкои отъ васъ сте тъй страхливи, че изпадате въ положението на ония слабодушни студенти по медицина, които, като изучаватъ прѣзъ третата година на своето студенчество симптомитѣ на разнитѣ болести, сами заболѣватъ. Тѣ прѣживѣватъ тогава всичкитѣ болести. Ако единъ студентъ по медицина заболѣе, критическа година за него е третата година на студенчеството му, когато изучава признацитѣ на болеститѣ. Мине ли тази година, той е вънъ отъ всѣкаква опасность. Сѫщото нѣщо е и въ окултната наука. Има извѣстни симптоми, които, ако ви се кажатъ, произвеждатъ въ васъ обратни процеси, и вие, намѣсто да се ползувате, изплашвате се.

 

  Като ви говоря за червения цвѣтъ, не мислете, че той се събира въ васъ, за да ви създаде зло. Не, той се образува отъ излишъкъ, той е резултатъ на неизползувана енергия. Въ вашия организъмъ се събиратъ много излишни вещества, които вие не използувате, и слѣдъ врѣме тѣ ще ви създадатъ редъ нещастия. Вие сте млади още, затова ще се стремите да дадете на лицето си правиленъ, естественъ изразъ. Като ученици, ще се пазите отъ всички неестествени гримаси, а вие имате много такива. Напримѣръ, кривите се на една или на друга страна, почесвате главата си оттукъ-оттамъ, мърдате се и т. н. Но ако знаете, какво може да ви донесе всѣко движение, вие щѣхте да бѫдете внимателни въ движенията си. Запримѣръ, азъ спазвамъ слѣдното правило: не мога да закова двѣ дървета въ форма на кръстъ. Защо? Може да кажете, че това е суевѣрие. Не, кой и да е ученикъ, който изучава окултната наука, никога нѣма да закове двѣ дървета на кръстъ. Често, вие съ пръститѣ си правите единъ кръстъ, подавате го нѣкому и казвате: цѣлуни го! Не, кръстътъ е най-голѣмото противорѣчие въ свѣта. Ако кръстътъ въ извѣстни случаи има нѣкакъвъ смисълъ, то е по особени съображения. Двѣтѣ линии въ кръста иматъ смисълъ дотолкова, доколкото и скалитѣ, облѣчени въ зеленина. Кръстътъ показва едно грѣшно, дисхармонично състояние въ природата. Въ окултната наука кръстътъ е мѣсто на падение, мѫчение и страдание. Кръстътъ и редъ други символи прѣдставляватъ езика на природата.

 

1923-12-16-19_fig3.png

 

  Често, нѣкой казва: азъ съмъ добъръ човѣкъ. Това значи, че той взима само 1/4 отъ кръста, като образува правия ѫгълъ А, толкова е неговата добрина. Послѣ казва: азъ станахъ по-добъръ. Значи, той взима 2/4 отъ кръста и образува изправения ѫгълъ В. Слѣдъ това казва: азъ станахъ най-добъръ, т. е. взима 3/4 отъ кръста и образува изпѫкналия ѫгълъ С. И най-послѣ казва: азъ станахъ много добъръ, т. е. взима 4/4 кръста, като образува пълния ѫгълъ Д на окрѫжностьта. Този човѣкъ още не е абсолютно добъръ, той се е научилъ само да върти това колело. Опасностьта на това колело е тамъ, че като е излѣзло злото, което създава мѫчението на всички хора въ кръста, слѣдъ него иде другото, специалното зло. Какво е това зло? — Вие го знаете.

1923-12-16-19_fig4.png

 

Всички вие знаете зѫбчеститѣ колела (А), нали? Ако такова едно колело ви хване съ зѫбцитѣ си, какво ще стане съ васъ? Нѣкои хора пишатъ кръста и по другъ начинъ, не както въ рисунка В, а както е прѣдставенъ въ С. Тогава нѣкои хора се въодушевяватъ отъ него, като му турятъ въ срѣдата единъ малъкъ крѫгъ С, а наоколо му лѫчи — прѣдставятъ си го като светяще слънце (Д). Не, това е единъ опасенъ крѫгъ. Това сѫ енергии, които горятъ. Мислите ли, че вие можете да живѣете въ единъ такъвъ свѣтъ? Днесъ хората се въодушевяватъ отъ звѣздитѣ и като се възхитятъ отъ нѣкого, казватъ, че очитѣ му изпущатъ искри, светещи очи ималъ. Не, опасни сѫ тия очи, отъ които излизатъ искри. Тия искри не сѫ лѫчи, това сѫ прѣсѣкулки. Отъ очитѣ ви трѣбва да излизатъ дълги, непрѣривни лѫчи отъ свѣтлина, които да отиватъ до обекта или до вашия приятель. Тази свѣтлина трѣбва да бѫде хармонична, приятна и не само да отива до вашия приятель, но и да се връща — да прави единъ крѫгъ. Движението на тази свѣтлина трѣбва да бѫде крѫгообразно. Нѣкои хора като гледатъ, много бързо си движатъ очитѣ, и погледътъ имъ се хвърля отъ едно мѣсто на друго. Това сѫ фокуси въ природата, които тя наказва. Тѣ сѫ едно зѫбчесто колело. Защо именно вие ще си вдигнете очитѣ нагорѣ, ще погледнете и послѣ веднага ще ги свалите надолу? Кои сѫ причинитѣ за това? Нѣкой казва: това е навикъ въ мене. Може да е навикъ, но отдѣ е дошълъ той? Вижте онзи пианистъ, който тъй вѣщо, майсторски си движи рѫцѣтѣ по клавишитѣ, какъ е придобилъ този навикъ? Той се е училъ дълго врѣме, много е свирилъ и най-послѣ е придобилъ този навикъ, това изкуство да свири тъй леко на пианото. Той седи на пианото и не мисли за пръститѣ, но свири ли, свири. Той казва: азъ не гледамъ въ клавишитѣ, не мисля за пръститѣ. Да, ти не мислишъ, но твоитѣ пръсти работятъ по опрѣдѣлени закони. Ти си свирилъ цѣли 10 години усилено и съзнанието ти вече се е прѣдало въ мускулитѣ на рѫцѣтѣ ти. Ти не мислишъ, но мускулитѣ на рѫцѣтѣ сѫ подъ прѣмото управление на съзнанието ти. Нѣкой казва: азъ не зная какво да правя. Не знаешъ какво да правишъ! — Учи се да свиришъ.

 

  Та за всички тия навици, които днесъ имате, не се оправдавайте, че сѫ прости навици, но трѣбва да знаете, че за да ги придобиете, вие сте учили дълго врѣме, свирили сте, докато най-послѣ сѫ станали несъзнателни. Най-първо вие сте свирили и сте знаяли смисъла на вашето свирене, а сега сте го изгубили. И знаете ли какво е станало, като сте изгубили смисъла на вѫтрѣшния оригиналъ? Уповавали ли сте се само на вашия умъ, да видите, въ какво състояние ще се намѣрите? Дойде нѣкой, затрие една нота отъ оригинала и вие си казвате: липсва една нота, но коя ли бѣше тя? — Не знаете коя бѣше. Турите друга вмѣсто нея, но изопачавате оригинала. Дойде другъ нѣкой, и той затрие нѣкоя нота. Вие погледнете оригинала и си казвате: не ме лъже паметьта ми, имаше тукъ една нота, липсва тя. Коя ли бѣше? Припомните си ужъ, току турите вмѣсто нея друга нота, но още повече изопачавате оригинала. И слѣдъ врѣме погледнете, вие съвсѣмъ сте изопачили оригинала, т. е. съвсѣмъ сте изопачили характера си и вече коренно се различавате отъ онзи първоначаленъ човѣкъ, отъ онзи първоначаленъ пѫть, по който сте вървѣли.

 

  Често, азъ ви извеждамъ на лѣтни екскурзии, но лѣтнитѣ екскурзии сѫ много опасни. Въ какво отношение, именно? — Съ зеленината въ природата. Зелениятъ цвѣтъ прѣдразполага човѣка къмъ фантазиране, а съ това той става мързеливъ. Фантазията въ него работи много. Той като дойде до нѣкой изворъ, фантазията заговаря: ехъ, да има сега тукъ едно агне хубаво опечено, малко винце, че като се наредимъ около този изворъ, той ще шумоли тъй приятно, а ние ще ядемъ, ще се веселимъ. Нѣкой ще каже: какво има да се мисли за агнето? Какъ тъй, има какво! Докато се опече това агне, най-напрѣдъ трѣбва да се заколи, послѣ да видишъ, какъ изтича неговата кръвь; слѣдъ това да го забодешъ на шишъ и да го въртишъ на огъня, да се позачерви. И най-послѣ ще го сложишъ прѣдъ себе си, ще ядешъ и ще си фантазирашъ за това-онова, ще разисквашъ върху разни идеи. Това не се отнася до васъ, но до други нѣкой, които биха се радвали на печеното агне. Мислите ли, обаче, че такава една екскурзия може да донесе благо на човѣка?

 

  Послѣ, минавате покрай нѣкоя гора и си казвате: това мѣсто е много хубаво, то е тъкмо за скриване; като гонятъ нѣкой човѣкъ, тукъ да се скрие. Да, но да гонятъ нѣкой човѣкъ не ще да е за нѣкаква идея. Кой знае какво е направилъ! Може и да е за идея, но това ще бѫде на сто случая единъ. Ето защо, на окултнитѣ ученици се прѣпорѫчватъ зимнитѣ екскурзии. Когато цѣлото поле е покрито само съ снѣгъ, въ твоя умъ нѣма да се явява мисъльта за никакво агне, за никаква кокошка. Ти ще носишъ въ ума си само една мисъль: синьото небе и бѣлия снѣгъ! Може да си кажете отъ врѣме на врѣме: ехъ, да е малко по-топло! Но като погледнете бѣлия цвѣтъ, той ще произведе едно духовно трептение, едно духовно повдигане въ душата ви и вие ще си кажете: не, и тъй е хубаво — наврѣдъ синьо небе и бѣлъ снѣгъ! Който иска да си влияе добрѣ, зимнитѣ екскурзии съ снѣгъ сѫ за прѣдпочитане прѣдъ другитѣ. Отъ чисто окултно гледище, вие може да си правите и умствени екскурзии, за да трансформирате състоянията си. Напримѣръ, вие сте неразположени духомъ, минавате прѣзъ нѣкаква криза, седнете тогава и мислено си направете една хубава зимна екскурзия: отиване, връщане, пѫтьтъ, прѣзъ който ще минете, всичко това ще извършите мислено.

 

  Какво нѣщо сѫ кризитѣ? Тѣ не сѫ лошо нѣщо, тѣ сѫ неизбѣжни въ пѫтя на ученика и зависятъ отъ мѣстото, прѣзъ което минава той. Прѣдставете си, че вие вървите по пѫтя АВ (рисунката на стр.154). Тукъ климатътъ е умѣренъ, бури не ставатъ, и вие го изминавате безъ какви и да сѫ кризи. Но вие трѣбва да минете и прѣзъ другия пѫть — СВ, който е съ крайно промѣнчива природа. Прѣдставете си, че тръгвате отъ С и вървите къмъ В нагорѣ. Лѣтно врѣме е, вие сте облѣчени тънко, не сте взели въ съображение рѣзкитѣ промѣни, които ще срещнете по пѫтя. Колкото се качвате нагорѣ къмъ В, явява се едно силно течение, лапавица, вие почвате да треперите, простудявате се и ви хваща пневмония, отъ която боледувате 3—4 мѣсеца. Като оздравѣете, казвате си: слава Богу, че съ малко се отървахъ. Още веднъжъ не отивамъ на такава екскурзия.

 

  Всички вие младитѣ трѣбва да знаете, че въ морето, прѣзъ което минавате, ставатъ бури. Отъ първия день на първата година, до послѣдния день на вашия животъ, прѣзъ цѣлия този крѫгъ, ще минавате прѣзъ кризи. Азъ наричамъ тия кризи „морални бури“. На нѣкои хора се случватъ по-малко бури, на нѣкои — повече и по-голѣми. Тия морални кризи сѫ извънъ вашето естество, не сѫ свързани съ естеството ви. Тѣ ще дойдатъ, но вие не ги обяснявайте философски, а си кажете: това е морална буря. Дойде ви едно изкушение, кажете си: това е морална буря. Нахлуятъ въ васъ извѣстни лоши мисли, не се смущавайте, кажете: това е морална буря Ако сте уменъ, ще вземете прѣдпазителни мѣрки, ще влѣзете на завѣтъ въ кораба си, на нѣкое спасително мѣсто. Ако сте изложени нѣкѫдѣ на открито, ще пострадате. Тъй щото, ще знаете, това сѫ кризи, морални бури, които ставатъ и въ природата.

 

  Знайте, обаче, че вѫтрѣ въ васъ има извѣстни инструменти, съ които ви прѣдупрѣждаватъ въ това, което има да ви се случи въ живота. Такъвъ единъ инструментъ, напримѣръ, е вашата интуиция. Тя често ви прѣдупрѣждава, казва ви: бѫдете внимателни, ще ви се случи нѣщо! Внимателни въ какво? Ако сте въ нѣкой градъ, ще пѫтувате по краищата, а не по срѣдата, защото ако вървите по срѣдата, може да ви прѣгази нѣкоя кола. Вие трѣбва да развивате интуицията въ себе си! Тя не се проявява като мисъль въ мозъка, но като едно дълбоко вѫтрѣшно чувство, като едно вѫтрѣшно пришепване. То не излиза и изъ гортана, но е едно чувство, което излиза нѣкѫдѣ изъ подъ лъжичката. То ви пришепва тихо и спокойно, казва ви само да бѫдете внимателни. Въ какво отношение да бѫдете внимателни? — Да се пазите отъ лоши другари. Вие имате лоши другари, които не ви мислятъ добро. Тѣ искатъ да отвлѣкатъ вниманието ви, за да скѫсате връзкитѣ си съ източника на вашия животъ. Това е злото, което тѣ могатъ да ви направятъ. Дѣто и да вървите, прѣзъ море ли минавате или прѣзъ какъвъ и да е пѫть, едно правило трѣбва да спазвате: за нищо на свѣта не кѫсайте връзката, съ която сте слѣзли на земята, и съ която ще се качите горѣ! Докато се държите за нея, може да се завъртите 10 пѫти около нея, нищо нѣма да ви стане. Скѫса ли се тази връзка, вие сте една перушинка вече, и можете да станете играчка въ рѫцѣтѣ на сѫдбата. Кога може да се скѫса тази връзка? — Когато съзнанието ви не е будно.

 

  Сега, като наблюдавате живота, ще забѣлѣжите, тия хора, които обичатъ да пиятъ, събиратъ се двама души заедно, напълнятъ чашкитѣ си, дигнатъ ги, прѣкръстосатъ рѫцѣтѣ си, казватъ: хайде, приятелю, азъ ще пия отъ твоята чашка, ти отъ моята! Искатъ да покажатъ, че се обичатъ. Да, това е обичьта на огъня, който пръщи, хвърля искри надалечъ. Има извѣстни мѣста въ природата, до които като дойдете, опасно е. Добрѣ, че вие още не разбирате езика на природата. По дърветата, по изворитѣ, по рѣкитѣ, по горитѣ, по всички планински мѣста, навсѣкѫдѣ изъ природата сѫ хроникирани всички добродѣтели и всички прѣстѫпления и отвратителни грѣхове, които хората сѫ вършили отначало и до сега. Нѣкои хора казватъ: да разбираме езика на природата! Нѣма по-ужасно нѣщо отъ това, да ви се отворятъ очитѣ прѣждеврѣменно и да видите, какви лоши работи има написани въ нея. Има и красиви работи написани въ природата, но има и лоши!

 

  Ще ме запитате: какъ да познаемъ дѣ има написани хубави нѣща изъ природата? Въ всѣки едного отъ васъ има единъ вѫтрѣшенъ инстинктъ, който ви подсказва: тукъ спри, прѣзъ тукъ мини, тамъ не минавай! Ще се подчинявате на този инстинктъ. Пѫтувате прѣзъ нѣкое планинско мѣсто, казвате си: туй мѣсто не ми се харесва. Защо, какъ, не философствувайте повече. Не се спирайте тамъ! Ще продължишъ пѫтя си, ще обиколишъ тукъ-тамъ, докато туй чувство вѫтрѣ ти подскаже: тукъ можешъ да спрешъ. Вие може да кажете: ами защо да не спра тамъ? Ако бихте прочели историята на това мѣсто, вие никога не бихте спрѣли тамъ. Слѣдователно, когато ние пѫтуваме при сегашнитѣ условия на земята, при сегашната култура, малко мѣста има, дѣто ние можемъ да се спремъ и свободно да си отпочинемъ. Кое наричамъ „почивка“? Да си починешъ всрѣдъ природата, значи да усѣтишъ въ себе си едно вѫтрѣшно облекчение, а въ ума ти да проблесне една велика мисъль. Нѣкой пѫтъ речешъ да си починешъ, но веднага нахлуватъ въ тебе груби мисли. Това не е почивка.

 

  Единъ отъ важнитѣ въпроси въ тази лекция бѣше въпросътъ за ѫглитѣ на очитѣ. Най-първо ще се заемете да корегирате очитѣ си. Това ще ви бѫде една задача. Какъ ще ги корегирате? Ще вземете едно чисто, ясно огледало и ще наблюдавате посоката на лѫча, който излиза отъ очитѣ ви. Накѫдѣто гледате и както да гледате, съзнанието ви трѣбва да бѫде будно. Гледате къмъ земята — съзнанието ви трѣбва да бѫде будно. Гледате нагорѣ — съзнанието ви трѣбва да бѫде будно. Щомъ отправите погледа си нагорѣ, ще мислите за Бога, за Вѣчното, за Безконечното, за светиитѣ, за всички ученици, които сѫ минали прѣди васъ, за всички ученици, които се занимаватъ съ наука; ще мислите още за знание, за музика, за поезия — за всичко възвишено въ свѣта. Като погледнете надолу къмъ черната земя, какво означава тя? — Черната земя, това сѫ грѣховетѣ на всички сѫщества. Грѣхове има на земята, затова е станала черна. Тя прѣдставлява животъ на сили, на хиляди и милиарди сѫщества, които сѫ живѣли лошъ животъ и затова сѫ свързани съ нея и не могатъ лесно да се освободятъ. Ние нѣкой пѫть казваме: колко сѫ хубави тия дръвчета! По нѣкога, въ природата се срѣща едно съвпадение, а именно: ѫглитѣ, които се образуватъ отъ лѫчитѣ на вашитѣ очи, съвпадатъ съ ѫглитѣ на материята въ земята и затова се случва нѣкой човѣкъ да заспи въ гората и повече да не се събуди. Ето защо, въ планински мѣста може да лежите, но да не заспивате. Нѣма да се страхувате, но съзнанието ви трѣбва да бѫде свързано съ невидимия свѣтъ. Ще лѣгате и ще ставате, но будни ще бѫдете, ако искате да сте въ безопасность. Ще избирате по възможность южнитѣ и източнитѣ склонове, тѣ сѫ най-здравословнитѣ мѣста. Тамъ има повече събрана енергия отъ синия цвѣтъ. Въ сѣвернитѣ склонове пъкъ има повече събрана енергия отъ зеления, портокаления и червения цвѣтове.

 

  Послѣ, ще обърнете внимание на шапкитѣ си, на коситѣ си. Купувате си шапка, ще гледате, по възможность, да е валчеста, да нѣма много гънки, да не е много надиплена или начупена. Начупената шапка може да ви донесе много пакости. Когато човѣкъ си начупва шапката, начупва си и характера. Гледамъ, нѣкой поетъ си разчорлилъ коситѣ. Нѣма по-лошо нѣщо отъ това. Ще гледате, по възможность, коситѣ ви да сѫ прибрани. По нѣкой пѫть тѣ знаятъ по-добрѣ своя пѫть, отколкото вие да ги нареждате. Тъй както пада всѣки косъмъ на главата, образува извѣстенъ ѫгълъ. Тия ѫгли на космитѣ играятъ много важна роль при прѣчупването на свѣтлината. Вие може да считате тия нѣща за много дребнави, но знайте, че животътъ е свързанъ само отъ дребни нѣща. Ако вие искате да си създадете характеръ, трѣбва да знаете, че той се създава отъ тия дребни нѣща въ вашитѣ косми. Щомъ космитѣ ви не се подчиняватъ на вашата воля, щомъ палецътъ ви не се подчинява на вашата воля, вие трѣбва да се пазите. Всѣко ваше движение трѣбва да бѫде подъ контролъ на волята ви. Казвате, запримѣръ: не зная какво ми стана, но не мога да сгъвамъ пръста си. Ще го сгъвате, нѣма да го оставите така. Послѣ, казвате: не зная какво става съ моитѣ косми, но много сѫ щръкнали, не мога да ги прибера. Не, ще заповѣдате на космитѣ си! Че ако вие не можете да заповѣдате на вашитѣ косми, на кого ще заповѣдате тогава? Знаете ли кога щръкватъ космитѣ на човѣка? — Когато човѣкъ не може да се контролира. Тогава гнѣвътъ взима надмощие въ него, той става нетърпеливъ и космитѣ му щръкватъ, нахохорватъ се, не искатъ да се подчиняватъ. Щомъ стане тихъ и спокоенъ, щомъ стане търпеливъ, и космитѣ му взиматъ своя пѫть. Забѣлѣзали ли сте какъ изобразяватъ великитѣ хора? — Съ гладко причесани коси и съ правъ пѫть. У нѣкои жени коситѣ сѫ причесани гладко и съ правъ пѫть. Това е добъръ знакъ. Космитѣ трѣбва да падатъ еднакво и отъ едната, и отъ другата страна. Споредъ какъвто ѫгълъ пада всѣки косъмъ, такова влияние упражнява и върху характера на човѣка. Космитѣ иматъ свой произходъ. Нѣкой пѫть ще ви задамъ тема: „Кога сѫ се явили космитѣ въ свѣта.“ Това е една интересна студия, но доста трудна. Въ рибитѣ косми нѣма, а мустаци има само тукъ-тамѣ.

 

  Всички тия нѣща, които ви казвамъ, сѫ потрѣбни за васъ, понеже вие сте още млади. Знаете ли защо ви давамъ тия прѣдпазителни мѣрки? Защото морето, прѣзъ което минавате сега е бурно, и нѣкои отъ васъ ще минатъ прѣзъ кризи: напрѣдъ-назадъ, нагорѣ-надолу. Корабътъ нѣма да потъне, но пѫтникътъ все-таки може да направи карамболъ.

 

  И тъй, ще държите връзката съ Бога! Ще внимавате очитѣ ви да иматъ нормално състояние, да не правите несъзнателни движения, съ рѫцѣтѣ си, напримѣръ. Какви трѣбва да бѫдатъ движенията ви? — Ще правите движения, които да ви сѫ приятни, сами да сте доволни отъ тѣхъ. Като направишъ едно естествено движение, съгласно съ законитѣ на природата, ти ще почувствувашъ голѣма приятность въ себе си. Пъкъ като направишъ едно неестествено движение, ще почувствувашъ, като че те прѣрѣзва нѣщо съ ножъ. Въ погледа на очитѣ си и въ обръщенията си къмъ хората, трѣбва да бѫдете много внимателни. То не е за другитѣ, то е необходимо за вашето вѫтрѣшно развитие. Като окултни ученици, вие трѣбва да се отличавате!

 

  Нѣкой пѫть, когато човѣкъ се уплаши, той отваря очитѣ си, а когато иска да приеме по-малко външни впечатления, той си затваря очитѣ. Понѣкога човѣкъ си държи главата наведена налѣво, другъ пѫть надѣсно, нѣкога назадъ, или напрѣдъ, но всички тия движения не сѫ случайни, тѣ сѫ резултатъ на нѣщо. Това сѫ все ѫгли, които показватъ извѣстна дисхармония въ човѣка. Окултниятъ ученикъ не трѣбва да бѫде, както казватъ французитѣ „конте“: Що е „конте“? — Когато човѣкъ се облѣче, докара, едва стѫпва на пръститѣ си и току поглежда навсѣкѫдѣ. Но това е изопачаване на характера. Когато вървишъ, движенията ти всѣкога трѣбва да бѫдатъ въ хармония съ твоята обща мисъль, съ твоето общо чувство. Подъ „общо“ азъ подразбирамъ човѣшкото въ тебе. И волята ти трѣбва да бѫде въ хармония съ движенията ти. Туй е езикътъ на природата.

 

  Сега, ще държите будно съзнанието си и ще пазите връзката си съ Бога! Това ще ви бѫде задача за единъ мѣсецъ (до 16. I. 1924 г). Ще мислите върху това всѣки день по 15 минути и то като вървите по пѫтя. Ще вървите свободно, съзнанието ви ще бѫде будно, безъ да ви забѣлѣжатъ хората. Естествени ще бѫдете! Може да прѣминавате отъ единия тротоаръ на другия, ще вървите между хората и никой нѣма да ви забѣлѣзва.

 

  Будно съзнание и правилни движения на очитѣ! Споредъ този законъ, направете единъ опитъ, да видите, какъ дѣйствува погледа на очитѣ ви върху другитѣ. Срещнете нѣкоя ваша сестра, погледнете я, като отправите погледа си нагорѣ, къмъ Бога, усмихнете ѝ се вѫтрѣшно, слабо, незабѣлѣзано и вижте какъ ще се почувствува тя. Като я погледнете така, тя ще види въ вашия погледъ една мека, нѣжна усмивка и ще се зарадва. Като срещнете нѣкой младъ братъ, погледнете го така, като че го познавате. Тия погледи влияятъ отлично и върху васъ, и върху окрѫжаващитѣ ви. Нѣкой день може да направите нѣкой несполучливъ опитъ, намѣсто да отправите лѫча нагорѣ, вие го отправяте надолу. Тогава ще ви глобятъ. Човѣкъ като прави опити, може да направи нѣкоя погрѣшка, но това да не ви смущава.

 

Т. м.

 

  „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината“.

 

  — Тя постоянно ни весели.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...