Jump to content
Ани

1923_11_25 Твърдость, смѣлость и изпълнителность

Recommended Posts

От томчето "Разумният живот"
32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924)
Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

Твърдость, смѣлость и

изпълнителность.

 

 

 

  „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.

 

  — Тя постоянно ни весели.

 

Размишление.

 

  Прочетоха се резюмета отъ темитѣ: „Отличителнитѣ черти на кротостьта и въздържанието“ и „Седемьтѣ думи съ съотвѣтнитѣ цвѣтове“.

 

  Прочетоха се нѣколко отъ работитѣ върху темата: „Отличителнитѣ черти на смѣлостьта и твърдостьта.“

 

  За слѣдния пѫть тема № 7: „Разлика въ философскитѣ възгледи на Платона и Аристотеля.“

 

  Слѣдъ това ще пишете върху тема № 8:  „Разлика между страхъ и съвѣсть.“

 

  Твърдостьта, смѣлостьта и изпълнителностьта, или тъй нареченитѣ екзекутивни способности на човѣка, спадатъ къмъ една и сѫща категория — тѣ сѫ сили на волята. Графически могатъ да се прѣдставятъ като страни на единъ и сѫщъ триѫгълникъ:

 

  Тия сили първо се проявяватъ въ подсъзнанието, дѣто дѣйствуватъ механически.

 

1923-11-25-19_fig1.png

 

Всѣка една отъ тѣхъ има три проявления. При първото положение твърдостьта се проявява, когато разумътъ въ човѣка не дѣйствува. Въ такъвъ случай човѣкъ е упоритъ, своенравенъ. За такъвъ човѣкъ турцитѣ иматъ слѣдната поговорка: „Циганинътъ и чука продава, и чергата продава, но отъ своето не отстѫпва.“

 

  При второто положение твърдостьта се проявява, когато се засегнатъ личнитѣ чувства въ човѣка.

 

  При третото положение твърдостьта се проявява, когато човѣкъ има убѣждения. Това вече е идейно проявление на твърдостьта.

 

  Тъй че първото проявление на твърдостьта е физическо, несъзнателно. Въ него съзнанието не взима участие. Въ второто проявление чувствата взиматъ участие. Третото проявление е идейно.

 

  Какво мислите за смѣлия човѣкъ? Смѣлиятъ човѣкъ не е всѣкога изпълнителенъ, той не е и всѣкога твърдъ. И твърдиятъ човѣкъ не е всѣкога смѣлъ. Човѣкъ може да бѫде смѣлъ, безъ да бѫде твърдъ, а може да бѫде твърдъ, безъ да бѫде смѣлъ. Тази вода, която слиза отъ нѣкоя височина по опрѣдѣленъ наклонъ, смѣла ли е? — Не, тя слиза отгорѣ по необходимость, такова направление ѝ е дадено. Ами тази вода, която се изкачва нагорѣ, подъ извѣстно налѣгане отдолу, смѣла ли е? — Не, и тя се изкачва по необходимость на даденитѣ условия. Смѣли сѫ само високоморалнитѣ, идейнитѣ хора. Смѣлиятъ човѣкъ може да бѫде кавалеристъ, да нападне съ коня си този или онзи, да ги обере и послѣ да избѣга. Твърдиятъ човѣкъ пъкъ седи въ крѣпостьта обсаденъ, както французитѣ въ Вердюнъ, мѣсецъ, два, три, петь, осемь, а може би и повече — издържа. Изпълнителниятъ човѣкъ е човѣкъ съ замисълъ, има прѣдъ видъ да прѣодолѣе нѣкакви прѣчки. Той е тежката, дългобойната артилерия на човѣшкия характеръ. Тия три сили дѣйствуватъ въ човѣка. Центърътъ на твърдостьта се намира отгорѣ на главата. Тя е стражъ, инспекторъ при първитѣ врата на моралнитѣ чувства. Като дойдешъ при нея, тя казва: я си дай тукъ билета! Смѣлостьта пъкъ всѣкога урежда работитѣ. Тя е втората врата на волята. Разрушителностьта е воюващиятъ войникъ, въ нея нѣма никакъвъ моралъ.

 

  Когато проявлението на тия чувства се потиква само отъ ума, човѣкъ става опортюнистъ, гледа да използува всичко, а когато проявлението на тия добродѣтели се диктува отъ моралнитѣ чувства на човѣка, или отъ духовнитѣ му сили, тогава тѣ иматъ идеаленъ изразъ. Бѫди смѣлъ, но да знаешъ защо си смѣлъ. Смѣлостьта ти да бѫде на мѣсто! Бѫди твърдъ, но да знаешъ защо си твърдъ! Бѫди изпълнителенъ, но да знаешъ защо си изпълнителенъ! Твоята твърдость, твоята смѣлость и твоята изпълнителность трѣбва да почиватъ на извѣстни убѣждения въ тебе. Тия три сили не сѫ едни отъ най-висшитѣ, отъ най-благороднитѣ чувства въ човѣка. Тѣ иматъ своето мѣсто само на физическия свѣтъ. Който дойде на физическия свѣтъ, има нужда отъ тѣхъ. Когато висшитѣ сѫщества слизатъ на земята, тѣ се въорѫжаватъ съ тия орѫжия. Когато твърдостьта не се рѫководи отъ ума, т. е. когато разсѫдъкътъ не взима участие, тя създава много неприятности на човѣка. Въ него се набиратъ извѣстни енергии, които трѣбва да се трансформиратъ. Твърдостьта е единъ акомолаторъ, въ който се събира или електричество, или магнетизъмъ. Има твърди хора, които за нищо не отстѫпватъ отъ своето; има твърди хора, които отстѫпватъ отъ своето, само когато успѣешъ да ги убѣдишъ, че не сѫ прави. Най-послѣ има твърди хора, които отстѫпватъ само при морални аргументи.

 

1923-11-25-19_fig2a.png

 

  Какво бихте отговорили, ако ви се зададе въпросътъ: защо природата е внесла твърдостьта въ човѣка? — Твърдостьта, това е гръбнакътъ въ човѣка, който не трѣбва да бѫде механически и неподвиженъ, а съзнателенъ и подвиженъ. Да се прѣгъва, безъ да се прѣчупва и то подъ влияние на високоморални чувства. Какво движение има твърдостьта? — Нагорѣ по правата линия АВ. Всички твърди хора растатъ нагорѣ. Тогава можемъ да извадимъ заключението, че къситѣ, низкитѣ хора иматъ малко твърдость. Значи, твърдостьта помага на растенето. Ами смѣлостьта какво направление има? — Смѣлиятъ човѣкъ върви по направление къмъ С, на широчина. Какво направление има разрушителностьта? — Крѫгообразно, по всички посоки (по направление на дѫгитѣ ав). И дѣйствително, всички убийци гледатъ да хванатъ човѣка, да го удушатъ като му омотаватъ вѫжето около врата. Когато заобиколятъ нѣкой неприятель, тукъ дѣйствува разрушителностьта — започватъ своята стратегия, замислятъ отдѣ да го нападнатъ, какъ да го убиятъ и т. н. Разрушителностьта е най-грубата сила, която дѣйствува въ човѣка. Тя е отъ най-низко произхождение. Хора, у които е развито това чувство, всѣкога гледатъ да обѣсятъ нѣкого, да го затворятъ, да го убиятъ. Смѣлиятъ човѣкъ казва нѣкому: ти не трѣбва да бѫдешъ баба, удари го въ носа, че да те помни. Смѣлиятъ човѣкъ трѣбва да напада и да се оттегля. Твърдиятъ човѣкъ трѣбва да бѫде като канара. Всичко, което се удари у него, да отскочи. Слѣдователно, когато твърдостьта дѣйствува въ човѣка, кара го да отстоява правата си. Смѣлиятъ човѣкъ казва: ти не трѣбва да се оставишъ да те яздатъ, трѣбва да се проявишъ.

 

  Наблюдавайте, какви движения прави рѫката при проявление на тия сили. Когато дѣйствува разрушителностьта, напримѣръ, рѫката се свива на юмрукъ — забива нѣщо. Слѣдете тия движения въ малкитѣ дѣца особено, които се проявяватъ естествено. Какво прави упоритото дѣте? — То застава право като войникъ, изопва всичкитѣ си мускули, не се мърда, стои неподвижно като колъ. Всѣко чувство изобщо, се проявява въ извѣстенъ родъ движения, които сѫ изразъ, отражение на вѫтрѣшностьта въ човѣка. Трѣбва да знаете, че всички тия сили, всички способности въ човѣка хвърлятъ отѣнъкъ върху неговия умъ. Тѣ сѫ елементи на мисъльта. Ако въ нѣкой човѣкъ твърдостьта, смѣлостьта и разрушителностьта иматъ прѣобладаваще влияние надъ другитѣ сили, тѣ ще внесатъ голѣма жлѫчъ, отрова въ живота му. Ако този човѣкъ е смѣлъ, ще каже: азъ ще му дамъ да ме разбере! Ако е твърдъ, ще каже: азъ ще отстоя правата си! Човѣкъ трѣбва да възпитава естествено своитѣ чувства, иначе може да се родятъ много неприятности въ умствения и въ моралния животъ. Френологически  е доказано, че когато у нѣкой човѣкъ твърдостьта (Т) и благоговѣйното (Б) или религиозното чувства сѫ силно развити, а расѫдъкътъ (Р) е слабо развитъ, имате единъ фанатикъ човѣкъ, когото съ нищо не можете да убѣдите.

 

1923-11-25-19_fig3.png

 

Когато една идея влѣзе въ главата му, каквото и да му говорите, нищо не е въ състояние да го отклони отъ нея, тъй си остава. Само смъртьта може да реформира този човѣкъ. Когато отстоявате една идея, трѣбва да имате прѣдъ видъ какви сѫ подбужданията, които ви потикватъ къмъ нея, какво благо може да ви донесе и т. н.

 

  Интересенъ фактъ за наблюдение е влиянието на всички тия сили върху ноктитѣ на  човѣка. Когато твърдостьта се развива въ нѣкой човѣкъ, ноктитѣ му ставатъ широки. Наблюдавайте хора съ широки нокти и ще видите, че тѣ сѫ много издържливи. Хора, които сѫ страхливи, прѣдпазливи, иматъ малки и завити нокти. Отъ друга страна, доброто, правилното кръвообръщение се отразява върху ноктитѣ. За да познаете, дали вашето кръвообръщение е правилно, разгледайте, имате ли бѣлъ полукрѫгъ въ началото на ноктитѣ си. Колкото този полукрѫгъ е по-голѣмъ, толкова и кръвообръщението е по-добро. Изчезва ли този полукрѫгъ по ноктитѣ, кръвообръщението е слабо, трѣбва да дишате дълбоко. Колкото повече се скѫсяватъ ноктитѣ, толкова повече разрушителностьта се проявява. Разрушителнитѣ натури иматъ широки и къси нокти. Скъсяването на ноктитѣ показва, че умственитѣ способности въ човѣка се спиратъ, а се развиватъ физическитѣ сили, като разрушителностьта. Хора съ малки, къси и широки нокти сѫ гнѣвливи и избухливи. Значи, всѣко чувство упражнява извѣстно влияние върху ноктитѣ. Всичко, което става въ васъ, може да се хроникира върху ноктитѣ ви и то само въ продължение на 180 дни, защото въ толкова дни нокътътъ се смѣнява. Той показва, какво е било състоянието ви прѣзъ това врѣме. Ноктитѣ ви трѣбва да бѫдатъ гладки и хубаво закрѫглени. Щомъ се яви нѣкаква грапавина по тѣхъ, ще знаете, че въ васъ има нѣщо дисхармонично. По ноктитѣ си ще изучавате характера си. Тѣ сѫ най-хубавото огледало, въ което, ако се поглеждате всѣки день, ще знаете, какво ви липсва. Нѣкой пѫть нокътътъ ви се пука, ще слѣдите, коя е причината за това. Ще провѣрите, че наистина извѣстни промѣни въ ноктитѣ ви сѫ резултатъ на развитието на извѣстни умствени способности, на извѣстни морални сили въ васъ. Затова, като ученици на окултната школа, състоянието на ноктитѣ ви ще бѫде за васъ едно пособие, едно помагало при самовъзпитанието ви. Ако не сте готови, вие ще се уплашите отъ живота. Ето защо, човѣкъ не трѣбва да знае много работи. Напримѣръ, погледнешъ нокета си, видишъ нѣщо по него, което показва нѣкакъвъ недостатъкъ въ тебе, и ти се уплашишъ. Защо? — Не знаешъ, какъ да го поправишъ. Затова именно ви сѫ нужни знания.

 

  Споредъ васъ, какъ можете да се освободите отъ страха? Азъ раздѣлямъ страха на три категории: физически страхъ, страхъ на чувствата и на ума и мораленъ страхъ. Когато човѣкъ е страхливъ морално, все мисли, бои се, дали ще влѣзе въ Царството Божие, или не. Когато е умствено страхливъ, или когато страхътъ е въ чувствата, той се бои, че нѣма да постигне това, което е нужно за неговото умствено и сърдечно развитие. Когато страхътъ е физически, човѣкъ бѣга и отъ сѣнката си. Такъвъ човѣкъ може да се уподоби на заяка, който взелъ единъ револверъ и казалъ: „Азъ ще покажа на всички, че съмъ смѣлъ!“ Въ това врѣме нѣщо тропнало. Той трепналъ, хвърлилъ револвера настрана и се скрилъ нѣкѫдѣ изъ шубръцитѣ. По натура заякътъ е страхливъ. Съзнанието му не работи въ такива случаи. Послѣ се върналъ, пакъ взелъ револвера въ рѫка и казалъ: „Азъ ще покажа, че съмъ твърдъ, смѣлъ.“ Пакъ тропнало нѣщо, и той отново захвърля револвера и избѣгва. Човѣкъ може да даде много обѣщания, че ще направи това-онова, но ако тия способности не сѫ развити въ него, той скоро забравя всичко и не изпълнява обѣщанието си. Сега, напримѣръ, гледамъ, въ нѣкои отъ васъ има сѫщата слабость, каквато и въ заяка. Тѣ влѣзатъ въ окултната школа, постоятъ малко и послѣ казватъ: тази работа не е за насъ младитѣ, друго ще изберемъ. Захвърлятъ револвера и бѣгатъ. Какво ще избератъ? — Както всички хора. И послѣ какво? — Слѣдъ 40, 50, 60, 80 години ще ви занесатъ на гробищата, дѣто ще видите, че всички философи, всички учени и прости, всички бѣдни и богати, еднакво сѫ разрѣшили въпроса за живота. Всички иматъ по единъ кръстъ и по една надгробна плоча, на която, ако заминалиятъ е старъ, пише: „Тукъ почива 80-годишенъ старецъ, умрѣлъ въ напрѣднала възрасть.“ Ако е младъ, пише: „Тукъ почива единъ младъ и зеленъ човѣкъ, не вкусилъ още отъ благата на живота.“ Тъй пишатъ живитѣ. За окултния ученикъ има нѣща по-сѫществени отъ живота, по-сѫществени и отъ самата наука. Съврѣменната наука не е смисълътъ въ живота, тя е само едно срѣдство, за да се дойде до една по-велика цѣль. Апостолъ Павелъ казва: „Отчасти знаемъ, отчасти мѫдруваме.“

 

1923-11-25-19_fig4.png

 

  Допуснете, че малкиятъ крѫгъ С прѣдставлява единъ живъ индивидъ. Най-напрѣдъ неговото съзнание е въ първа степень, още не е проявено, но замисля да се прояви. Щомъ започва да се проявява, този индивидъ прави извѣстни движения, и неговото съзнание минава въ втора степень (С2). Въ колко направления ще се движи? — Въ двѣ направления, при което ще образува плоскостьта Д. При това движение, съзнанието С2 придобило ли е нѣщо? — Придобило е нѣщо, минава въ трета степень, става С3, но още нѣма блага. Благата ще дойдатъ впослѣдствие. Съ единъ примѣръ ще направя мисъльта си ясна. Прѣдставете си, че тази плоскость Д е една изорана нива, посѣта нива. Въ първата фаза, когато съзнанието С е рѣшило да се прояви, тогава е замислило да купи тази нива. Въ втората фаза то я изорава и посѣва, като минава отъ С въ С2 — придобива нѣщо. Въ третата фаза посѣтото на нивата започва да никне, да расте, и съзнанието С2 минава въ С3 — пакъ придобива нѣщо, но нѣма още плодове. Въ послѣдващитѣ фази на съзнанието С, а именно въ С4, С5 и т. н. ще се видятъ благата. По сѫщия начинъ вие може да разпознавате, до каква степень на развитие сѫ дошли извѣстни ваши чувства и способности. Напримѣръ, вие може да опрѣдѣлите, до колко сте религиозенъ. Религиозното чувство, както и всички други чувства не сѫ еднакво развити въ всички хора. Ако религиозното чувство въ нѣкой човѣкъ прѣдставлява, напримѣръ, една линия, дълга 10 см., въ другъ нѣкой — 9 см., а въ трети — 8 см., мислите ли, че религиознитѣ схващания на тия хора сѫ еднакви? — Нѣма да бѫдатъ еднакви, разбира се.

 

  Вие казвате, че умственитѣ способности произлизатъ отъ моралнитѣ, или отъ духовнитѣ чувства въ човѣка. Значи, щомъ въ човѣка се събуди какво и да е чувство, той започва да мисли. Това чувство е единъ потикъ къмъ Бога. Когато човѣкъ се отдѣли отъ Бога, тогава той започва да мисли за Него правилно.

 

  Защо човѣкъ не може да мисли за себе си? Кога ще може да мисли за себе си? — Когато човѣкъ излѣзе отъ своето тѣло, той ще мисли по-добрѣ за себе си, ще се опознае по-добрѣ. Слѣдователно, да мислимъ за нѣкого, ние трѣбва да се отдалечимъ отъ него на извѣстна дистанция и да го разглеждаме отъ друго положение. Когато говоримъ за Бога, подъ „Богъ“ въ философски смисълъ на думата, разбирамъ мислене. Да вѣрва човѣкъ въ Бога, значи да мисли. Човѣкъ, който мисли, може да вѣрва въ Бога. Човѣкъ, който не мисли, не вѣрва въ Бога. Така идеята за Бога добива смисълъ. Споредъ сегашното философско схващане се счита, че мисъльта за Бога, изобщо спъва и самата мисълъ въ човѣка. И затова казватъ: не трѣбва да се мисли за Бога. Това е материалистично схващане. Нѣкои схващатъ Бога, като едно грамадно сѫщество. Богъ създава всичкитѣ форми, но Той самъ нѣма абсолютно никаква форма. Дѣйствително, ако си прѣдставяте Бога като едно грамадно сѫщество, като едно грамадно слънце, вие нѣма да може да Го обхванете, и тогава, разбира се, ще се помрачите и нѣма да можете да мислите. Ако имате такава идея за Бога, тя наистина ще спъне мисъльта ви. Други нѣкои казватъ: Господъ съ менъ ли ще се занимава? Кажешъ ли така, прѣставашъ да мислишъ.

 

  Отъ тази мисъль ще направимъ слѣдния изводъ: Всички ония велики идеи въ живота, които иматъ грамадна форма, спиратъ процеса на вашето развитие. Идеитѣ, които имате, не трѣбва да включватъ въ себе си грамадни форми. Туй е въ съгласие и съ самата природа. Вземете единъ желѫдъ, напримѣръ, каква часть по тегло прѣдставлява отъ теглото на единъ стогодишенъ дѫбъ? Въ този малъкъ желѫдъ вие може да носите цѣлия дѫбъ. Може да му се радвате, да го милвате, да го носите въ джоба си, той съдържа всички възможности на дѫба. Ами ще можете ли да носите въ джоба си единъ грамаденъ дѫбъ? - Не можете.

 

  Слѣдователно, когато искате да разглеждате извѣстни идеи въ тѣхната сѫщина, разглеждайте ги, когато растатъ. А когато искате да разглеждате силата, която съдържатъ въ себе си, разглеждайте ги като сѣмена. Вие можете да си прѣдставите дѫба като единъ малъкъ желѫдъ, който постепенно израства и послѣ отново се смалява. Това е послѣдователна редица отъ картини. Вие можете умствено да прѣкарате този желѫдъ прѣзъ всички процеси на своето развитие въ дѫбъ, и послѣ пакъ да се върне въ желѫдъ. Значи, въ свѣта нѣма по-голѣмъ отъ Бога, нѣма и по-малъкъ отъ Бога. Богъ се намира въ двѣтѣ крайности: по-голѣмо сѫщество отъ Него нѣма, и по-малко сѫщество отъ Него нѣма. Тогава какъ ще разберете Бога? Идеята за малкитѣ нѣща у васъ е свързана съ нѣщо слабо. Дѣйствително, въ практическия животъ, въ обикновения животъ е така: малкитѣ нѣща сѫ слаби. Не е тъй, обаче, въ духовния животъ. Имате една малка запалка, напримѣръ. Понеже е малка, тя е слаба, това е вѣрно, но я турете тази малка запалка, тази микроскопическа искрица подъ нѣкое взривно вещество, отъ което сте взели цѣлъ тонъ, какво ще произведе тя? Слаба ли е тази запалка сега? — Тукъ тя ще прѣдаде своята енергия на взривното вещество и ще прѣдизвика страшна експлозия, голѣмъ взривъ. Малката искрица въ този случай произвежда много нѣщо, а единъ голѣмъ камъкъ, хвърленъ всрѣдъ това взривно вещество, нищо не причинява. Слѣдователно, малкитѣ, микроскопическитѣ нѣща въ свѣта, сѫ силни. Тъй че смисълътъ на живота не е въ великитѣ идеи, но въ малкитѣ, само че трѣбва да видоизмѣнимъ тѣхната материя, да я направимъ по-пластична, по-годна за работа.

 

  Често вие се спирате прѣдъ една велика мисъль и казвате: нѣма да се занимавамъ съ тази мисъль. Нѣма да се занимавате, разбира се, тя е радий! Мислите ли, че ако имахте 10 гр. радий, бихте седѣли въ тази стая? Мислите ли, че ако въ София имаше 50 гр. радий, софиянци щѣха тъй-спокойно да стоятъ въ София? Цѣла София щѣше да бѫде въ въздуха. Слънчевата свѣтлина сѫщо така съдържа радиоактивна сила. Въ пространството има редъ трансформатори, прѣзъ които слънчевата свѣтлина, като минава, прѣтърпѣва извѣстно видоизмѣнение и послѣ пада върху прѣдметитѣ като приятна, благотворна топлина и свѣтлина. Ако слънчевата свѣтлина се възприемаше тъй, както иде направо отъ слънцето, тя би разтопила всичко, което срещнѣше на пѫтя си. Не мислете, че слънцето е много снизходително къмъ васъ. Ще ви прѣдамъ на кратко една индуска легенда, да видите, колко е снизходително слънцето. Индуситѣ си прѣдставлявали, че на слънцето живѣели много живи сѫщества, всички били момичета, а само слънцето — момче. Тия момичета били негови сестрички, а слънцето само било единствениятъ имъ братъ. Понеже слънцето било най-голѣмиятъ, па и единствениятъ братъ, обичалъ да бие сестритѣ си. Единъ день майка му, за да избегне тѣзи побои, поставила слънцето да живѣе въ центъра, а сестритѣ му да обикалятъ около него, по периферията. Така се създалъ неговиятъ дискъ, въ форма на окрѫжность. Слънцето изпращало на своитѣ сестри свѣтлина, като трептѣло отъ недоволство, че не може да ги бие, както по-рано. Значи, то ги биело съ свѣтлината си, а отъ тия трептения, които отправяло къмъ тѣхъ, се ползува днесъ цѣлата земя.

 

  И тъй, ще знаете, че малкитѣ, микроскопическитѣ идеи въ свѣта сѫ силни. Тѣхъ ще държите, за да бѫдете и вие силни.

 

  Сега, ще ви задамъ слѣдния въпросъ: има ли нѣщо по-велико въ живота извънъ Бога, извънъ Любовьта, извънъ Мѫдростьта и извънъ Истината? — Има. Тогава, кое е най-великото нѣщо извънъ Любовьта? — Животътъ. Той е резултатъ на Любовьта.

 

  Кое е най-великото нѣщо извънъ Мѫдростьта? — Знанието.

 

  Кое е най-великото нѣщо извънъ Истината? — Свободата.

 

  Ще пазите това за себе си. Любовьта и животътъ не сѫ едно и сѫщо нѣщо. Въ живота постоянно се извършватъ два процеса: единиятъ е процесъ на разрушение, а другиятъ процесъ на съграждане. Въ Любовьта не сѫществуватъ тия два процеса. Тя е нѣщо чисто, възвишено. Въ нея нѣма диференциране, а въ живота има, Въ такъвъ случай, ако допуснемъ, че Любовьта и животътъ сѫ едно и сѫщо нѣщо, не бихме могли да си обяснимъ противорѣчията, които изпѫкватъ. Любовьта е извънъ живота, а животътъ е само едно частично, врѣменно проявление на Любовьта.

 

  Знанието пъкъ е проявление само на Мѫдростьта. Мѫдростьта е нѣщо повече отъ знанието. Тя е абсолютна: въ нея нѣма никакви заблуждения, никакви теории.

 

  Свободата е проявление на Истината, но Истината е абсолютна: въ нея нѣма ограничения, нѣма никакво робство. Свободата, сама по себе си, съдържа извѣстни ограничения, защото всѣки стремежъ на човѣка да бѫде свободенъ, показва, че той е ограниченъ.

 

  Тогава, азъ ви питамъ: можете ли да живѣете безъ Любовь? — Можемъ. Да, безъ Любовь ще имате животъ, но ще страдате. Можете ли да живѣете безъ Мѫдрость? — Можемъ. Да, безъ Мѫдростьта ще имате знания, но глупости ще вършите. Можете ли да живѣете безъ Истината? — Можемъ. Да, безъ Истината ще имате свобода, но въ робство ще изпадате.

 

  Слѣдователно, когато вие се индивидуализирате и кажете, че ще живѣете за себе си, вие отричате Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Нѣкой пѫть човѣкъ може да си позволи единъ такъвъ жестъ, но като дойдатъ резултатитѣ, не трѣбва да се сърди. Като страда, да си каже: азъ съмъ причина, че страдамъ, понеже се отказахъ отъ Любовьта. Като страда, да си каже: азъ съмъ причина, че дойдоха грѣшкитѣ, глупоститѣ, защото се отказахъ отъ Мѫдростьта. Като страда, да си каже: азъ съмъ причина, че дойдоха ограниченията, понеже се отказахъ отъ Истината. Ти си свободенъ, но ако тази твоя свобода трѣбва да защищавашъ съ револверъ и пушка, каква свобода е тя? Ходишъ по улицата, но все се пипашъ, да не те е обралъ нѣкой: оглеждашъ се, да не те прѣслѣдва нѣкой. Това свобода ли е?

 

  И вие, като ученици на окултната школа, ходите по улицата и все се попипвате: дали съмъ на правия пѫть? Ами ако съмъ се заблудилъ? Ами какъвъ ще бѫде животътъ ми? Това сѫ все отрицания. Тия отрицания сѫществуватъ въ всички философски системи. Тѣ сѫ едно прѣходно състояние въ живота. За младитѣ има една опасность. Тя е, че могатъ да изпаднатъ въ голѣмъ песимизъмъ. Азъ сравнявамъ младитѣ хора съ гѫбитѣ. Тѣ сѫ леки като гѫби и като ги турятъ въ вода, попиватъ я, разширяватъ се, мислятъ, че всичко ще задържатъ, но щомъ излѣзатъ отъ водата, изпущатъ я. Като влѣзете въ водата, мислите, че сте станали голѣмо нѣщо, но като излѣзете отъ нея, стиснатъ ви, и вие оставате пакъ леки, каквито сте били по-рано. Това не е младость. Гѫбата показва, че човѣкъ може да живѣе съ малко, не трѣбва да има голѣми ламтежи. Малко да е, но чисто. Ако гѫбата е много наквасена и съ нея изчистятъ дъската, слѣдъ това не може да се пише на дъската. Гѫбата трѣбва да се наквасява малко, не трѣбва да бѫде нито съвършено суха, нито съвършено влажна. Младиятъ човѣкъ трѣбва да е пластиченъ. Стариятъ човѣкъ мяза на камъкъ: вари го, печи го, все камъкъ си остава. Съ младия човѣкъ можешъ поне една дъска да изчистишъ. Съ стария човѣкъ можешъ да съградишъ една кѫща, но въ нея хората умиратъ.

 

  Това, което ви говоря, се отнася все до свършивши хора. Азъ не разправямъ на дѣца. Всички вие сте свършили университетъ — голѣмия университетъ сте свършили. Когато Христосъ говори на Никодима и му каза, че „ако се не роди човѣкъ изново, не може да влѣзе въ Царството Божие“, Никодимъ Го запита: „Какъ е възможно старъ човѣкъ да се роди отново?“ Христосъ му каза: „Ти си учитель израилевъ, какъ да не знаешъ тия елементарни нѣща?“

 

  Питамъ ви сега: колко правятъ 5X5? (—25). Азъ оспорвамъ това и ви казвамъ, че 5X5 = 7. Азъ мога да ви докажа това нѣщо математически, съ редъ формули, но нѣмамъ врѣме. Този процесъ е вѣренъ въ природата, защото тя има като цѣль на нѣщата крайнитѣ резултати. Въ този случай 5X5 = 7. Защо? Числата 5 и 2 сѫ живи сѫщества, и двѣтѣ сѫ основи, а 7 е киселина. Слѣдователно, съ числото 25 вие не можете да направите нищо, защото и двѣтѣ числа, 2 и 5, сѫ основи, а двѣ основи не даватъ нищо. Въ този случай, ако посѣете 25 сѣменца, нѣма да получите нищо. Защо именно числото 5 умножено само на себе си дава 25? Това се приема като аксиома, не може да се докаже, но очевидно е, че е така. Тѣзи разсѫждения водятъ къмъ софистика. Числото 7 пъкъ включва въ себе си числата 2 и 5. Какви сѫ качествата на това число?

 

  Сега, да вземемъ слѣднитѣ нѣколко числа:

 

1923-11-25-19_fig5.png

 

До първата линия написваме отъ 1—9. До втората линия написваме отъ 10—18 и т. н. Като съберемъ отдѣлнитѣ цифри на числата слѣдъ първата линия, получаваме пакъ горнитѣ числа отъ 1—9, а именно:

 

10 = 1 + 0 = 1;

11 = 1 + 1 = 2;

12 = 1 + 2 = 3;

 

13 = 1 + 3 = 4;

14 = 1 + 4 = 5;

15 = 1 + 5 = 6;

 

16 = 1 + 6 = 7;

17 = 1 + 7 = 8;

18 = 1 + 8 = 9;

 

19 = 1 + 9 = 10 = 1 + 0 = 1;

20 = 2 + 0 = 2;

21 = 2 + 1 = 3;

 

  И тъй, числото 1 е творческа сила, киселина; числото 2 — основа, а числото 3 е резултатъ. Значи, числото 3 въ природата показва завършенъ процесъ. Триѫгълникътъ е завършенъ процесъ, резултатъ на нѣкоя работа. Числото 1 и 2 сѫ се съединили, за да дадатъ нѣкакъвъ завършенъ резултатъ. Числата 4, 5 и 6 сѫ отъ втората категория: 4 е киселина, 5 — основа, 6 — резултатъ. Числата 7, 8 и 9 сѫ отъ третата категория: 7 е киселина, 8 — основа, 9 — резултатъ. Тогава, числата 3, 6 и 9 спадатъ къмъ една категория: числата 2, 5 и 8 — къмъ друга категория — основи; 1, 4 и 7 къмъ трета категория —киселини. Както виждате, въ числата има разнообразие. Тѣ сѫ сили, които сѫ се трансформирали отъ едно състояние въ друго. Единицата е първото проявление на тия сили; 4-тѣ е второто проявление, а 7-тѣ — третото проявление. Такова трансформиране става и въ човѣшкото съзнание. Материята, прѣзъ която е минавало съзнанието, по-рано е била по-рѣдка, послѣ по-гѫста, и колкото е слизало по-надолу, ставала все по-гѫста и по-гѫста, докато най-послѣ се проявили формитѣ, които днесъ сѫществуватъ.

 

  Сега, въ вашия умъ остана една неразрѣшена идея. Красивото въ живота седи въ неразрѣшенитѣ идеи. Непосѣтата нива има бѫдеща дѣятелность, а посѣтата е изтощена вече. Съ разрѣшенитѣ въпроси е свършено вече, а това, съ което има да се занимаваме, то е бѫдещата основа, то е полето, върху което трѣбва да се работи. Не се смущавайте, когато извѣстни въпроси останатъ неразрѣшени — ще имъ дойде врѣмето.

 

  И тъй, 5X5=25=7. Разглеждайте това нѣщо отъ една страна, отъ друга страна, и вижте, може ли да бѫде вѣрно и при какви отношения. При извѣстни отношения 5X5 може да е равно на 7, но не при всички условия.

 

  Какво значи въ математиката да умножишъ едно число само на себе си? Какъ мислите, може ли да се умножи сѣмето само на себе си? За да се умножи сѣмето, въ този процесъ трѣбва да взематъ участие човѣкътъ, почвата, слънцето, водата, въздухътъ — Тѣ сѫ формули, които иматъ дѣлъ въ работата. Слѣдователно, като казваме 5X5=25, трѣбва да вземемъ прѣдъ видъ и другитѣ елементи, които сѫ взели участие въ умножението. При какви условия 5X5=25? Питагоровата таблица показва, че 25 се получава при извѣстни условия. Значи, ще вземемъ прѣдъ видъ и разумностьта на човѣшкия духъ, който взима участие въ това умножение. И тъй, 5X5=25 показва всички условия, които сѫ дѣйствували въ даденъ моментъ, за да се прѣвърне 5-тѣ въ 25.

 

Размишление.

 

  „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.“

 

  — Тя постоянно ни весели.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×